Бренда Джойс
Виолетов огън (29)

28

Пролетта на 1876

Грейс разглеждаше през прозореца отминаващите гледки от Източен Тексас. Изненада се от вида на тучните пасища, от пищно избуялите наскоро засадени памучни полета, от дебелите дъбове и кипариси. Изпита неудобство. Чувстваше се така от мига, в който влакът навлезе в областта край Мисисипи. Това нямаше нищо общо с времето, защото пролетта беше приятна. Лошото си настроение дължеше на Рейд. Не го забрави през последните осем месеца, но когато в Ню Йорк узна, че той е отишъл на юг, усети леко облекчение. Сега само се питаше дали е останал на юг и ако е така, къде е… не че това имаше някакво значение.

За щастие лекционната й обиколка не включваше Начез. Грейс знаеше, че няма да понесе спомените, които ще я връхлетят, ако стъпи в този град. Питаше се дали той е още там, но той, разбира се, не беше. Но дори и да беше, досега ще се е появила до него нова жена, нова любовница. Заболя я непоносимо от тази мисъл, дори след като бе изминало толкова време.

Националната асоциация за правото на жените да гласуват замисляше да агитира във Филаделфия през юли по време на празнуването на Стогодишнината. Обиколката беше добре организирана. Тя представляваше и внушително усилие за набиране на нови членове с надеждата, че те ще заминат за Филаделфия, за да изразят публично своята поддръжка за делото. Сюзън Б. Ентъни и Матилда Джослин Кейдж, макар и да не бяха включени в официалната програма за Стогодишнината, възнамеряваха да връчат Декларация за правата на жените на вицепрезидента Фери. Имаха намерение и да прочетат откъс от нея високо на глас от платформата, преди някой да успее да ги спре. Предвиждаше се през това време другите членове на Асоциацията да раздават брошури и копия от Декларацията на тълпата. Тази перспектива не въодушевяваше Грейс. Ентусиазмът отдавна бе изчезнал в душата й. Той я изостави в нощта, когато тя напусна Рейд в Начез.

През ноември миналата година демократите бяха спечелили с голямо мнозинство изборите край Мисисипи и бяха прогонили веднъж завинаги републиканците от щатското управление. Тя прочете за това във вестниците и се натъжи от тези новини. Представи си колко много гласоподаватели не са имали възможност да гласуват поради заплахи, ако не и поради явно насилие.

Но чете и за събитията в Начез. Вестта за оттеглянето на Форд я изпълни с радост. Узна и че Рейд е построил отново църквата след заминаването й.

Въпреки че тя бе избягала от него, той бе останал достатъчно дълго, за да довърши това, което бе започнал. Тя се гордееше с него, но това чувство й беше не само приятно, но и й горчеше от него. Сърцето й се късаше, когато си спомняше за Рейд. Донякъде й се искаше той просто да бе напуснал Начез в пристъп на гняв от обидата. Вместо това той се бе проявил като герой. Беше построил отново училището. Тя почти имаше чувството, че той е преминал през времето и пространството, за да я докосне със своите дела и със своята любов.

И нещо повече. По някакво чудо майка й беше още жива и лежеше във Фрейзъровата болница. Тя се бе вкопчила упорито в живота и лекарите й даваха още няколко години. Грейс се изпълни с трепет, когато видя, че състоянието й е престанало да се влошава, дори и това да беше само временно. Искаше да остане в Ню Йорк и да бъде с Даяна, но майка й й заповяда категорично да отиде на лекционната обиколка.

— В това се състои животът ти — каза тя. — Нима си изоставила напразно онзи мъж?

Грейс разказа на майка си за Рейд. Невъзможно й беше да скрие разбитото си сърце от нея. Разказът й не изненада много Даяна. Отдавна й беше станало ясно, че се е появил някакъв богат благодетел, защото цената за пребиваването във Фрейзъровата болница беше много висока.

И не беше само това. Всеки месец Рейд плащаше невероятно високите сметки. Грейс не разбираше как сърцето му дава да върши това, след като тя го бе изоставила така хладнокръвно. Постъпката му беше великолепна. Тя я измъчваше и караше сърцето й да се къса. Както в случая с повторното изграждане на училището, делото му се набиваше дръзко в очите й. Тя се чувстваше така, сякаш не се е разделяла с него. Струваше й се, че той е толкова близо, че ако протегне ръка, ще го докосне. А той ще я чака.

Но не искаше той да е до нея. Това, което наистина искаше, бе да я остави на мира, за да възстанови отново вътрешното си спокойствие. Вместо това той се превърна в едно неуловимо, но настойчиво напомнящо за себе си присъствие в нейния живот.

Грейс притисна чело към прозореца и се замисли за тексаския си маршрут: Хюстън, Сан Антонио, Остин и Сан Маркос. Обиколката беше изтощителна, но й доставяше удоволствие.

 

— Да не искаш да кажеш, че няма да дойдеш? — запита недоверчиво Дерек.

Рейд сви рамене.

— Нямам настроение за празник, татко.

— Ще прекараме нощта в града. Във Фредериксбърг има много вино, жени и веселие. Хайде, сине. Никога не съм те виждал да работиш толкова дълго и упорито. Не знам как ще раздаваш картите с тези мазоли, които са ти излезли на ръцете.

Рейд се усмихна пряко волята си. Знаеше, че баща му уважава внезапно появилия се у него интерес към работата в ранчото, към усамотението, което сам си беше наложил, към неприветливостта и въздържанието му от жени. Но знаеше, че баща му смята, че след като са изминали осем месеца, е крайно време Рейд да се върне към привичния си начин на живот. Дерек дори му призна, че макар и винаги да е желал Рейд да поработи на ранчото до него, никога не си е представял, че това ще стане при такива обстоятелства. Рейд им разказа съвсем малко за Грейс, само колкото баща му да разбере причините за поведението му. Сега Дерек го окуражаваше меко да се превърне в предишния Рейд, дори ако това доведе до неговото напускане на ранчото.

— Предлагам ти да попътуваш малко из Европа — изрече тихо той в един зимен ден, докато пиеха кафе с капка бренди в него, — вместо да стоиш тук в изгнание, което сам си си наложил.

Рейд не му отговори.

Е, какво пък, може би Дерек е прав, може би е време да се върне в реалния живот. Може би просто му трябва една хубава игра на карти, хубаво пиене и жена — която и да е жена. Но дори, когато се опитваше да се убеди в това, той не изпита очакваното приятно предчувствие. Знаеше, че ще гледа да претупа набързо тези „забавления“. Помъчи се да не си спомня нейното име.

— Е, добре, ще ида да си стегна багажа.

Дерек се усмихна.

— Майка ти вече свърши тази работа.

Появи се Миранда. Изглеждаше дребничка и изящна в зашеметяващо красивия розов пътен костюм. Очите на Дерек светнаха, когато я съзря.

— Виждал ли съм те така преди?

Тя се усмихна и се обърна бавно към него.

— Не, не си. Харесвам ли ти?

Той показа зъбите си, когато се усмихна и прегърна страстно жена си.

— Че кога не съм те харесвал?

Дори като дете Рейд понякога се беше чувствал като натрапник, когато бе свидетел на нескритата и изпълнена с взаимен копнеж любов между родителите му. Но сега, след като сам бе изпитал силата на любовта, за него бе истинско мъчение да ги гледа. Затова се обърна, за да се качи на коня си. Но си спомни за Грейс. Нейният призрак не го оставяше на мира.

Стигнаха Фредериксбърг на залез-слънце. След като вечеря с родителите си и забеляза, но не обърна внимание на кокетните усмивки на десетина добре възпитани, елегантни млади дами, той се настани в бара и изпи пет чаши бърбън. Насили се да изпита познатото удоволствие от играта на покер. Минаха няколко часа. След като загуби няколкостотин долара, той се остави да го отведат на горния етаж при една хубавичка проститутка, чиято коса имаше оттенък на червено. Той я целуна. Това бе първата жена, която бе целувал от последната си среща с Грейс насам. Погали я равнодушно по гърдите. Не успя да се възбуди. Нещо по-лошо. Видът на твърде пищното й и дори леко отпуснато тяло, когато тя си съблече дрехите, го накара до се извини и да напусне възможно най-бързо. Не искаше проститутка. Това, че имаше големи гърди и червеникава коса, не я превръщаше в Грейс, нито дори в подходяща нейна заместничка. Не искаше заместничка! По дяволите, желаеше нея, жадуваше я, още я обичаше, а тя беше мъртва.

На следващата сутрин го болеше силно главата, когато слезе късно, за да закуси с родителите си.

— Добре ли прекара снощи? — попита Дерек с усмивка.

Миранда смушка мъжа си с лакът. Постъпката й не подхождаше много на една дама.

— Не го насърчавай да се държи като някой пройдоха — предупреди тя.

— Ще му се отрази добре — защити се Дерек.

Рейд изстена.

— Мисля да се връщам в леглото.

— Не, няма да го направиш — изрекоха едновременно родителите му. Дерек остави Миранда да продължи. — Идваш с нас.

— Мамо…

— А ти какво искаш да правиш? Цял следобед да пиянстваш в бара? Виж колко хубав е денят!

Рейд отстъпи. Чувстваше се твърде изморен, за да спори с нея.

Последва с усилие родителите си. Наоколо тичаха деца и се разхождаха младежи. Стопаните се перчеха под навесите с най-хубавия добитък в окръга. По сергиите бяха изложени на показ чудесни домашно тъкани дрехи. Един пътуващ търговец бе разтоварил червения си фургон и бе извадил навън всичките си стоки. Амбулантните търговци предлагаха захарен памук. Една циганка гадателка се опита да го подмами да влезе в палатката й със съблазнителна усмивка, но той й отказа учтиво. Изложените за продан яркоцветни юргани, детски балончета и кученца допълваха картината на празненството. Една млада жена им връчи по един позив. Веднага щом видя заглавието „Подкрепете правото на жените да гласуват“, вътрешностите му се свиха и му прималя. „Няма ли да свърши това някога?“, помисли си гневно той и смачка неприятната хартия. Завинаги ли ще го измъчват спомените за една мъртва жена?

— Те имат ораторка — извика Миранда. — И тя говори в момента! Казва се Елизабет Кади Стентън. О, колко искам да я чуя!

— Повярвай ми, мамо — каза Рейд, — ще се отегчиш.

Миранда се обърна към него.

— Интелигентна ли съм колкото баща ти или не? — запита тя.

Рейд се почувства неловко, видя погледа на Дерек и забеляза, че баща му едва сдържа смеха си.

— Разбира се, че си — той не излъга от учтивост, а каза истината.

— Да не би да смяташ, че стоя по-долу от баща ти?

— Разбира се, че не.

— Смятам, че си казах достатъчно ясно мнението — заяви Миранда.

— Май съм си взел за жена екстремистка — засмя се Дерек. Двамата с Рейд тръгнаха след дребничката Миранда, която закрачи отпред.

Рейд потисна страха си. Знаеше, че не трябва да отива и да слуша речите на тази ораторка. Усещаше, че това само ще отвори незарасналите му рани. Но беше безсилен да спре движението на тялото си напред. Дребната Миранда с мъка си пробиваше път през множеството. Мъжът и синът й я следваха. Рейд погледна към обикновената, скромно облечена жена, която стоеше на подиума, но не чуваше думите й. Зад нея имаше десетина стола, подредени в редица. Там седяха другите оратори. Когато видя за пръв път познатия блед профил и блясъка на грижливо събраните в кок червени коси, той разбра, че е сбъркал и го заболя толкова силно, че спря да диша. Невъзможно бе това да е Грейс.

Но след това тя обърна главата си към него.

В същия миг пронизващата болка го върна в настоящето. Това беше Грейс!

Тя пребледня, а виолетовите й очи се разшириха от изненада.

Това беше Грейс! Тя беше жива!

Той блъсна хората, майка си и баща си. По лицето му се изписа мрачно и заплашително изражение. Насочи се към подиума с решителни и целеустремени крачки. Тълпата замърмори от дръзкото му напредване. Говорителката не успя да завърши изречението си.

— Кой ни прекъсва? Сър! Извинете ме…

Грейс беше станала. Не го изпускаше от поглед. О, господи, тя беше жива!

Грейс се наведе към него, сякаш се готвеше да го посрещне. Рейд закрачи с още по-широки стъпки. Най-неочаквано тя скочи и хукна да бяга. Не успя да направи и две крачки и той я хвана. Метна я на рамо. Тя изкрещя.

— Пусни ме веднага!

— Кой е този човек? — възкликна разгневено Елизабет Кади Стентън. — Няма ли кой да го спре? Той ще отвлече едно от момичетата ми!

Рейд я понесе през тълпата, която се разтваряше пред него като Червено море пред Мойсей, като виждаше ожесточеното му изражение. Свали я на земята и й помогна да се изправи. Тя го погледна. Очите й блестяха ярко. Рейд си пое дълбоко дъх. Грейс се хвърли на врата му с радостен вик, а той я притисна до себе си, като стенеше. Прегръщаше я и я люлееше със затворени очи. Произнасяше името й непрестанно като в молитва.

— Наистина ли си ти? — извика той и обгърна с ръце лицето й. — О, Грейс…

Тя извика:

— Толкова ми липсваше, Рейд…

Той я целуна силно и властно, впи устни дълбоко в нея.

Тя се притисна поривисто към него, докато го прегръщаше страстно. Целувката им малко по малко се измени. Устата му спря да я мачка, а езикът му се плъзна между устните й. Те се наслаждаваха един на друг. Зъбите им се сблъскаха, докато те се мъчеха да навлязат възможно най-дълбоко един в друг. Толкова много я желаеше, че го заболя.

Стисна силно лицето й.

— Грейс, как можа да ми причиниш това? Мислех, че ти си…

— Трябваше да постъпя така — прекъсна го тя и изхлипа леко. Виолетовите й очи гледаха умолително. — Обичам те, Рейд, толкова много те обичам, наистина! Сърцето ми се късаше, когато те напусках, но как можех да остана? Опитах се да ти обясня това в писмото!

— Ти не ми даде възможност — извика той и стисна раменете й. — Ти ми нямаше доверие, Грейс! Никога не съм искал да те откъсвам от професията ти — никога! Но ти попита ли ме как се чувствам, поне направи ли опит да разбереш това? Не. Ти избяга!

— Какво казваш? — ахна тя и си запуши с ръка устата, отворила широко очи.

— Искам те точно такава, каквато си, по дяволите! Искам да преподаваш и да се бориш за делото, в което вярваш. Просто искам да съм до теб, за да те предпазвам от неприятности! Никога няма да се опитвам да ти преча да изпълняваш професионалните ти задължения.

— Но в Начез…

Той я прекъсна.

— Защо ме укоряваш? — Погледът му се преплете с нейния.

— Аз съм мъж. Ти си жената, която обичам. Никога няма да спра да те защитавам. Имаше и друг изход от положението, в което бяхме изпаднали, Грейс.

— О, боже — простена тя и потъна в прегръдката му.

— Трябваше да ми кажеш всичко, което те безпокои, Грейс. Господи, как можа да направиш това? Как можа да избягаш така?

— Никога не ми е било толкова трудно, както в онзи миг — призна разплаканата Грейс. — Смятах, че нашата връзка няма бъдеще и че ти винаги ще се опитваш да ме контролираш. Нямах ти доверие, Рейд. Страхувах се да ти повярвам. Толкова съжалявам, защото знам, че ако сега трябваше да го направя отново, нямаше да посмея! И се уплаших от срещата с твоите родители. — Тя хълцаше. — Нямаше да понеса унижението, не разбираш ли? А на всичко отгоре смятах, че ще те предпазя от сблъсък с Форд, ако ме няма. Толкова се страхувах, че ще те убие!

Той я изгледа продължително.

— Но аз мислех, че си мъртва!

— Какво? — ахна тя.

Той не можеше и не биваше да откъсва поглед от лицето й.

— Смятах, че си мъртва. Открихме тяло в пепелището. — Той спря. Внезапно разбра какво е станало в действителност. Погледът му я притисна. — Намерихме огърлицата, която ти подарих и някои твои вещи. Тялото беше толкова изгоряло, че никой не успя да го разпознае. Помислих, че си ти.

— Не — изрече тя ужасено. — Аз успях да избягам от нощните ездачи и стигнах някак до Мелроуз. Помолих Луиза да ми помогне. Един от кочияшите й ме откара до гарата. Но в имението беше Форд. Той ми скъса огърлицата. Помислих, че я задига, защото е скъпа и защото си ми я дал ти. Не знаех за какво е решил да я използва.

Рейд затвори очи за един мъчителен миг.

— Някой ден онази мръсница Баркли ще ми плати скъпо. А що се отнася до Форд, съжалявам, че не го убих, а само го прогоних от града.

— О, Рейд, никога не съм искала да ме мислиш за мъртва! — Тя се спусна към него, но после направи крачка назад. — Толкова много ли означавах за теб?

Той не се удържа и се засмя. Смехът беше груб.

— Дали означаваш много за мен? — повтори той. — Все едно да ме питаш дали има разлика между нощта и деня и между смъртта и живота. Без теб, Грейс…

Той се подвоуми и затърси подходящите думи.

— Ти си светлината в живота ми, не разбираш ли? Всичко се промени от деня, в който те срещнах. Без теб в живота ми има само мрак и отчаяние.

Тя си помисли, че сърцето й ще се пръсне от радост. Докосна нежно прекрасното му лице.

— Да не искаш да кажеш, че ме обичаш?

— Дали те обичам? Тази дума не е достатъчно силна! Обичам те, обожавам те, желая те, Грейс. — Внезапно той се усмихна дяволито. Трапчинките му се врязаха дълбоко в бузите му. Очите му блеснаха. Притегли я близо до себе си.

— Всъщност желая те още сега — изрече тихо той.

Грейс се изчерви.

— Омъжи се за мен, Грейс — изрече със заповеден тон Рейд. — Сега, днес, веднага. Още тук. А след това ще те отведа в хотелската ми стая и ще се любим като законно обвързани мъж и жена.

— Добре — съгласи се тя и притаи дъх.

Той се усмихна.

— Дамата се съгласи най-накрая — на третия път! Това означава ли, че си се поддала най-сетне на чара ми?

— Винаги съм се поддавала на чара ти — укори го нежно тя и докосна лицето му. — Но къде ще намерим свещеник?

— Наоколо има най-малко десет. Нали не смяташ, че ще те изпусна отново от поглед?

Тя се усмихна.

— Надявам се, че няма да го направиш.

Рейд я хвана за ръката и направо я повлече към мястото, където стояха родителите му. Те се бяха отдалечили дискретно, но ги гледаха невъзмутимо.

— Татко, намери ми свещеник.

В този миг забеляза с голямо закъснение, че Стентън не е подновила речта си, и че вниманието на цялото множество е съсредоточено върху тях двамата. Сега Стентън извика в рупора:

— Има ли свещеник в сградата?

Тълпата поздрави думите й с гръмък смях. Цяла група свещеници изскочи от множеството.

— Ние ще се оженим — заяви Рейд гордо. — А след това ще правя само две неща през живота си.

Грейс затаи дъх, но не се удържа и го изгледа с обожание. Щом го погледнеше, се изпълваше с обич!

— И кои са тези неща? — запита с усмивка Дерек.

— Да направя щастлива Грейс и да я пазя от неприятности.

Грейс прехапа неспокойно устни, но се усмихна. Миранда се приближи и я целуна по бузата.

— Добре дошла в нашето семейство, скъпа.

Очите на Грейс се изпълниха със сълзи.

— Добре, да почваме церемонията — извика Дерек, обърна се и посочи един свещеник. — Какво ще кажете, добри човече?

Духовникът се засмя.

— За мен ще бъде удоволствие.

Грейс и Рейд се усмихнаха един на друг. Рейд я хвана за ръката.

— Някой има ли пръстен? — Дерек се обърна към очарованото множество.

— Ама вие сериозно ли питате? — запита някой.

Рейд се засмя, а Грейс се усмихна, докато Дерек потвърждаваше, че той, разбира се, говори сериозно.

Цял куп хора изскочиха напред и им предложиха на заем своите пръстени. Рейд прие един със сърдечни благодарности и взе ръката на Грейс. Дерек и Миранда застанаха зад невероятната двойка.

— Почвай.

Дерек се усмихна на свещеника.

— Скъпи влюбени — произнесе напевно отецът.

Рейд и Грейс се раздвижиха, за да застанат с лице един срещу друг и се загледаха захласнато в очите.

— Това е завинаги, Грейс — пошепна Рейд така, че само тя да го чуе.

— Завинаги — Грейс си пое дъх.

— Обичам те — промълви Рейд. — Обожавам те.

Грейс светна от радост.

— Церемонията ще свърши бързо — прошепна той и я погледна многозначително.

Грейс се изчерви.

— Пръстенът, Рейд, сложи й пръстена — припомни му настойчиво Дерек с театрален шепот.

Изненаданият Рейд се сепна. Множеството се засмя тихо. След това Рейд сложи пръстена на пръста на Грейс.

— Обявявам за мъж и жена. Можете да целунете булката.

Рейд я притегли умишлено бавно в прегръдките си.

— Най-сетне — прошепна той. И сведе главата си към нейната.

Тъй като усети явната му ерекция, Грейс вдигна глава, за да си поеме въздух и изрече:

Вие, Рейд Браг, сте непоправим.

— Очаквам да ме превъзпиташ, не си ли спомняш? — каза той.

Те се засмяха и се целунаха отново.