Бренда Джойс
Виолетов огън (14)

13

На следващия ден десетина членки на християнското дружество на въздържателите в Начез се стекоха пред отворения вход на бара „Черната пета“.

Грейс, която неотдавна бе избрана за президент, имаше честта да стои начело на групата. Сара Белели и Марта Граймс стояха отстрани до нея. На Грейс й бе трудно да се съсредоточи върху това мероприятие. Рейд не се появи в пансиона на Хариет снощи. Тя едва не обезумя от тревога, когато обитателите на къщата се прибраха, за да пренощуват. Чувстваше се като глупачка, но остана в тъмната гостна да го чака.

Той се появи точно тогава, когато Грейс се опитваше да се убеди, че страхът й е оправдан и че тя би се уплашила за всеки, който е решил да поеме закона в ръцете си на онова диво крайбрежие. Беше полунощ, но той не очакваше, че ще я завари, а тя беше будна и стоеше в тревожно очакване. Едва след като той изчезна нагоре по стълбите към втория етаж и престанаха да се чуват стъпки, тя се качи в своята стая.

Той не слезе за закуска. Грейс предположи, че той ще спи до късно. Добре го разбираше, защото самата тя беше изтощена. Но още се тревожеше. Искаше да разбере какво се е случило.

Дали е намерил моряците? Напук на всичко й се искаше моряците да са напуснали града и Форд да е казал истината.

Сега Грейс оглеждаше претъпкания бар. Беше доволна, че избраха да дойдат тук в събота, когато заведението е пълно. Всички дами носеха брошури и книги с църковни химни. Гледаха с широко отворени очи луксозното обзавеждане, огромните бляскави полилеи и внушителните вентилатори на тавана. Подът беше от излъскан, блестящ дъб и бе покрит с яркоцветни персийски килими. Стените бяха облицовани с лъскав махагон. Грейс се изненада не по-малко от спътничките си от елегантния интериор на това заведение.

Висок мъж стана от една от масите за игра на карти и забърза към тях.

— Това е собственикът, Сам Патерсън — прошепна Сара в ухото й. — А онзи бик зад него сигурно е човекът, който не пуска изметта да влиза.

— Джентълмени — извика високо Грейс. — Джентълмени, моля ви да ми обърнете внимание!

От бара се носеше шум от разговори, пиянски смях и музика от едно елегантно пиано „Хайнрих“, което явно не подхождаше на атмосферата в заведението. Сам застана срещу тях и си заскуба бакенбардите.

— Дами, какво правите тук? Моля ви, не може да влизате тук, това не е прилично! — той беше смаян от появата им.

— Напротив, и можем, и ще влезем — увери го приветливо Грейс. Клиентите наоколо не й обръщаха внимание и играеха на карти, пиеха и разговаряха. Все пак няколко посетители, които седяха на предните маси, се обърнаха и я зяпнаха недоумяващо.

— Ето го моя Бенджамин — извика Бет Фъргюсън.

Бенджамин, чиито очи едва не бяха изхвръкнали от изненада при вида им, почервеня и се наведе бързо.

— Мили боже — прошепна Марта.

Дамите проследиха автоматично погледа й.

Една хубавица в много къса пола, която разкриваше целия й прасец и колената й, се бе вдигнала от скута на някакъв джентълмен, за да мине отпред. Тя се изсмя на добродетелните жени от християнското дружество на въздържателите в Начез. Грейс не се удържа и хвърли един поглед на проститутката. Жената беше много хубава, въпреки неприличното си облекло.

— Какво правите тук? — извика блондинката. — Дами, струва ми се, че сте сбъркали адреса.

Неколцина мъже от предните маси се разсмяха. Необичайният инцидент не направи никакво впечатление на другите в бара.

— Пейте, дами. Да почваме — нареди Грейс. Тя бе решила твърдо да привлече вниманието на всички.

Дамите запяха хармонично и възторжено химна „Слава, слава алилуя“. Смехът и разговорите в бара секнаха. Пианистът спря да свири. Всички без изключение се обърнаха, за да видят представлението на едни от най-достойните жени в Начез — живо въплъщение на добрите обноски и майчинството, които бяха струпали на входа на бар „Черната пета“.

— Боже мой! — възкликна Сам Патерсън, когато песента свърши.

— Джентълмени! — извика Грейс. — Ние носим духа на християнството в сърцата си. Време е да подложим на изпитание злокобното пиянство.

— Дрън-дрън — заяви един от предната маса.

— Никога не съм предполагал, че ще видя нещо подобно в Начез — измърмори друг.

— Вън от моя бар! — извика Сам.

— Остави ги да говорят, Сам — засмя се блондинката. — Сами ще станат за смях пред всички.

— Докато си пиете тук и се забавлявате — извика Грейс, — къде са вашите жени и деца? Седят си вкъщи, гледат в студеното огнище и надзъртат в празния килер! Ридаят от самота и глад! И защо? Защо? Защото вие пропивате доходите на семейството си и не оставяте зад себе си нищо друго, освен страдащи жертви и разбити сърца! Не се ли срамувате? — Тя даде знак на жените. Те подеха нов оглушителен припев.

Сам Патерсън изпъшка. Когато пеенето най-сетне свърши, той ги предупреди:

— Ще отида да извикам шерифа.

— Върви, където щеш — каза любезно Грейс. — Не смятам, че трябва да разказвам страшни приказки — извика тя, но се запъна внезапно за миг, когато улови един познат яркосин пронизващ поглед. На Рейд май не му беше приятно. Грейс се постара да не му обръща внимание. О, защо му трябваше да идва тук!

— Но все пак ще ви разкажа няколко страшни приказки — продължи тя. Гласът й ехтеше нашир и надлъж. — Приказки за пияници, които прахосват всяко пени и не оставят нищо за семейството си. Мъже, които са съвършени християнски съпрузи, докато не започнат да пиянстват. А после се прочуват с това, че жените и децата си, разпродават имота си, дори дават за чираци собствените си деца, за да напълнят отново джобовете. И защо? За още пиене! Дами, да чуем още един припев.

— Кажи какво да правя, шефе? — едрият мъж се обърна към Патерсън.

— Върви да извикаш шерифа — отвърна Сам.

— Не ни трябва шерифът — извика един червенокос здравеняк и стана. — Дами, за нищо на света не искам да слушам и една проклета думичка повече. Вие ми прекъснахте играта на комар, а ми се беше паднала най-добрата карта за целия ден!

— Точно така — подкрепи го някой. Скоро залата кънтеше като клетка, пълна с разярени лъвове.

Грейс сви юмруци.

— Ако ценим любимите си — извика тя, — ако държим на нашите домове, на нашите американски обичаи, нашата страна и нашия бог, наше християнско задължение е да превъзмогнем това зло!

Някои мъже се бяха вдигнали от местата си по време на гневния изблик на комарджията. Сега той се приближи и се изправи пред Грейс.

— Слушай, госпожице, стига толкова.

— По-добре си вървете — каза нервно Сам Патерсън. — Моля ви, мадам, вървете си, преди да сте се забъркали в някоя неприятност. Ред понякога става много лош.

— Не се страхувам — заяви Грейс.

— Ние не се страхуваме — потвърди Сара, макар че повечето от дамите бяха пребледнели от напрежение.

Някой отзад извика:

— Крайно време беше и ние в Начез да си имаме въздържателско дружество!

Прозвуча гневен рев на мъжко неодобрение. Главите на всички се обърнаха да видят виновника. Сърцето на Грейс се сви. Беше Алън. Милият, милият Алън. Трябваше да предвиди, че той ще разгадае плана й.

— Дамите са прави — продължи гръмко той. — Ако човек не е в състояние да отговаря за постъпките си заради пиянството, той не трябва да пие. Не сме ли длъжни да защитаваме и обичаме нежно нашите жени, майките на децата ни, пазителките на християнския морал?

Няколко гласа се съгласиха нерешително с него.

— Дами — извика самоуверено Грейс. — Още един припев! Те запяха.

— Мръсен янки предател — изрева мъжът на име Ред.

— Махай се оттук, янки — изкрещя друг. Гласът й беше познат. Грейс мигновено разпозна Роулинс, младежа, който заплаши Алън миналата неделя. Прилоша й от страх. Погледна инстинктивно към Рейд. Той стоеше напрегнат и нащрек. Наблюдаваше всички.

— Изхвърлете оттук предателя янки! — изкряска един мъж отзад.

— Изхвърлете дамите оттук! — добави някой близо до жените.

— Спомнете си за своя християнски дълг — напомни им един русоляв мъж. — Те са дами, съпруги и майки. Те са цветът на южняшкото общество.

Но никой не чу последните думи, защото изведнъж двама души започнаха да се бият. За миг всички гледаха само тях.

След това Роулинс се нахвърли върху Алън. Грейс изпищя. Мъжете около нея се включиха в сбиването, което заплашваше да прерасне в масов побой.

— Алън! — Грейс се втурна напред. Всички около нея се биеха и налагаха. Тя успя да забележи, че Роулинс е съборил Алън на пода със серия от ожесточени юмручни удари. Грейс се страхуваше за Алън, защото той не умееше да се бие. Промъкна се между две двойки сражаващи се мъже. Кракът й се спъна в някого и тя се просна на пода. Усети, че някой я хваща за косата я дръпва силно. Изкрещя, извърна се и се изви, за да стане. Някакъв непознат я бе хванал здраво за косата и бе вдигнал: юмрук, за да я удари. Очите му се разшириха от изненада, когато забеляза, че държи жена. После нададе радостен вик и се ухили. Притегли я под себе си и я целуна с лигавата си уста. Грейс го удари безмилостно с коляно в слабините. Изправи се крака. Беше задъхана. Не обърна внимание на жертвата си, която стенеше и се гърчеше на пода. Някой нанесе страхотен удар на мъжа пред нея и той се стовари с всичка сила върху Грейс. Тя буквално полетя назад и прекатури чашите с уиски върху масата.

— Грейс!

За миг тя остана на масата. Това бе единственото безопасно място в това море от биещи се мъже. Огледа внимателно тълпата и забеляза Рейд, който я викаше. Погледите им се срещнаха. Той имаше синини. Направи й знак с ръка. Тя се досети, че й заповядва да остане на място, докато той дойде да я изведе оттук. След това видя, че зад него изниква някакъв мъж с високо вдигнат стол в ръце и се готви да го строши в главата на Рейд.

— Рейд! — изпищя тя.

Той се обърна точно навреме, хвана ръцете на мъжа и се счепка с него за стола. Най-накрая Рейд изтръгна стола и го запрати надалеч. Грейс видя, че той удари един нищо неподозиращ участник в битката и го събори на колене. Изпаднал в пиянско изумление, противникът му продължи да се люшка замаяно над него. Сега Рейд и врагът му си нанасяха силни удари един на друг. Грейс огледа старателно тълпата, за да открие Алън и изпищя. Един мъж го държеше, а Роулинс го налагаше ожесточено.

Тя се спусна предпазливо от другата страна на масата. Този път внимаваше да не се изпречи пред някого. Сграбчи разгневено бутилка с уиски и се промъкна през необузданата тълпа. Без да му мисли много, стовари бутилката върху тила на другаря на Роулинс. Той рухна в краката й.

Алън беше почти припаднал. Погледите на Грейс и Роулинс се кръстосаха. Роулинс й се усмихна.

— Здрасти, госпожице.

Той я сграбчи толкова бързо, че Грейс дори не успя да помръдне. Целуна я безмилостно. Тя усети, че фибите й падат и косата й се пръсна свободно напред. Извиваше се като дива котка, но той я улови за китките и я придърпа грубо към себе си.

Точно в този момент Рейд отмести настрани Роулинс. Задъханата Грейс падна на колене, докато Рейд стоварваше с все сила юмрука си в Роулинс. Той го удари първо в корема и му изкара въздуха, а след това в лицето, където май му счупи челюстта. Грейс забеляза, че червенокосият комарджия замахва отляво към Рейд. Опряна още на пода, тя изпищя предупредително, хвърли се в краката на Ред и ги задърпа диво. Начинанието й беше напълно безнадеждно. Имаше чувството, че се опитва да събори някоя калифорнийска секвоя.

Ред се отърси от нея и я запрати настрани. Тя се сви на кълбо. Стори й се, че болката пронизва отвсякъде ребрата й. За миг лежеше неподвижно. Беше напълно зашеметена.

Рейд видя какво стана. Може би именно гневът му даде свръхестествената сила, която му беше нужна, за да се справи с Ред, но в момента Рейд нямаше време и желание да мисли за това. Когато мъжът замахна към него, Рейд си извади ножа. Ред замръзна на място. След това мъжът зад Ред вдигна бутилка и я разби в главата му. Ред изрева от болка и се обърна, за да се разправи с новия противник.

За секунда Рейд стигна до Грейс и я вдигна в ръцете си.

— Ти, проклета глупачко — изкрещя той, докато си проправяше път през тълпата.

— Чакай, Рейд, моля те — извика тя. — Нямам право да изоставям другите дами… и Алън. Раниха го. Видях това.

— Другите жени излязоха по-разумни от теб — сопна й се той, докато я изнасяше през изхода навън на ярката обедна светлина. — Те избягаха оттук веднага, щом започна боят. Ще се върна после за Алън.

Идеята да се погрижи за поклонника й янки го подразни, но след това си напомни, че Алън наистина му е симпатичен.

Когато забърза по улицата с Грейс на ръце, той видя болката, изписана на лицето й и сълзите, които бяха избликнали в очите й. Дългата й много гъста и къдрава коса стигаше до коленете й и се оплиташе около него на всяка крачка.

— Дръж се здраво, Грейс — изрече прегракнало той. — Просто се дръж още малко за мен.

След като видя колко е пострадала, му се прииска да я убие. Сърцето му сякаш заседна в гърлото и едва не го задави, докато я носеше нагоре по стълбите. Внесе я в нейната стая. Повика с висок глас Хариет. Грейс лежеше, без да помръдне в ръцете му. Беше съвсем бледа. Пълните й сочни устни се бяха свили от явната болка. Докато я полагаше на леглото с цялата нежност, на която беше способен, тя промълви нещо несвързано и отвори очи. Ръката му се промъкна в неукротимо гъстата й червена коса.

— Всичко ще се оправи, Грейс — прошепна той.

Очите й се фокусираха върху неговите.

— Алън?

Сърцето му се сви. Обхванаха го яд и ревност.

— Да не си се омъжила за него?

— Добре ли е Алън? — прошепна тя.

— Не знам.

Той мушна внимателно ръцете си под нея, за да разкопчае роклята й. Тя дори не протестира. Това беше сигурен признак колко тежко е състоянието й и още повече влоши настроението му. Разхлаби роклята на раменете и на кръста й.

— Грейс, познавам те от по-малко от седмица — провлечено каза той, — а ти спасих прелестната кожа и аз не знам вече колко пъти.

— Какво правиш? — изпъшка тя.

Тя не носеше корсет, а само долна риза и едно ужасно грозно ленено парче, което й служеше да си пристяга гърдите. Рейд го махна незабавно.

— Рейд, какво правиш?

— А ти какво мислиш? — прекъсна я той. — По дяволите, Грейс. Искам да видя колко тежки са раните ти.

Тя затвори уста. Той измъкна ризата от полата й и я вдигна нагоре, за да прегледа торса й. Грозните червени натъртвания вече бяха посинели. Гледката му причини непоносима болка.

— Много ли е зле? — попита тя разтреперано.

Той прокара нежно ръце по ребрата й. Кожата й беше като атлаз — едно не особено уместно за ситуацията сравнение.

— Нямаш нищо счупено — обяви той и почувства голямо облекчение. — Само тук-там има няколко натъртвания. — Погледът му беше потъмнял. — Късметлийка си.

— Сигурен ли си?

— Не само че съм виждал немалко натъртени, строшени и счупени ребра, но и аз самият съм бил с такива — заяви уверено той, като се надяваше да получи усмивка от нея.

Тя наистина се усмихна.

Както и той. А след това дръпна надолу ризата и произнесе името й.

— Грейси — гласът му беше напрегнат и доста ядосан.

Тя само го погледна с големите си, пълни с болка виолетови очи.

Това предотврати конското, което той от все сърце желаеше да й прочете. Стоеше близо до нея. Ръката му се намираше още на гърба й и не се виждаше от гъстата й коса.

Тя беше бледа, но великолепна. Очите й се заковаха в неговите.

— Грейс — прошепна той. Искаше му се да й каже, че тя го е уплашила до смърт, искаше му се да я помоли никога повече да не се държи толкова глупаво.

— Моля те — промълви тя. — Моля те, виж дали Алън е добре.

Той се изправи рязко с присвити очи и отвърна подигравателно:

— Разбира се.

Алън не беше добре.

Рейд й съобщи новината малко по-късно. Той го заведе в къщи, сложи го на легло и повика лекар. Алън беше много зле и още не се бе свестил. Грейс потрепери, щом чу това.

— Много ли е зле?

Рейд се размърда неловко.

— Ударили са го няколко пъти в главата. Доктор Ланг се тревожи да не би Алън изобщо да не дойде на себе си.

Грейс извика.

— Той го направи нарочно — извика задавено тя. — Роулинс. Защото Алън е учител на негрите.

— Права си — каза тихо Рейд. Седна до нея и я прегърна. — Ако вярваш в господ, Грейси, сега е времето да му се помолиш.

Тя се притисна до него и зарила.

— Аз съм виновна за всичко.

— Не си виновна — той я държеше внимателно. За миг спря да мисли, залян от горещата вълна на чувствата си към тази жена. Изтри сълзите й с нежно докосване.

— Ако не бяхме отишли в „Черната пета“, всичко това нямаше да се случи.

— О, щеше да се случи — каза мрачно Рейд и неусетно за себе си хвана с двете си едри ръце малкото й фино лице. — Ако не сега, то рано или късно, но щеше да се случи.

— Трябва да отида при него — извика тя и се отмести от Рейд.

— Няма да ходиш никъде, Грейс. Не и днес.

— Длъжна съм — извика уплашено тя. — Моля те, Рейд, трябва да ида да го видя.

Обзе го нов пристъп на ревност. Това не му хареса.

— Няма да спечелиш нищо, ако го видиш. Той няма да разбере, че си до него.

— Не ме интересува — заяви упорито тя. — Моля те, Рейд, моля те.

Той омекна.

— Само ако ми позволиш да ти помогна.

— Добре — съгласи се тя и започна да спуска краката си над ръба, на леглото. Рейд я вдигна и я понесе на ръце. Въпреки че моментът беше напълно неподходящ, той си представи, че я носи към леглото си, а тя е гореща, влажна и жадува за него. Разтърси глава, за да се отърси от подобни мисли.

Спря пред вратата на Алън.

— Грейс, той е много пострадал. Гледката никак не е приятна. Сигурна ли си, че не искаш да изчакаш няколко дена?

— Трябва да го видя сега — настоя тя. — Длъжна съм да му кажа, че съм тук.

— Той няма да те чуе — Рейд отново се опита да я разубеди. — В безсъзнание е.

— Не ме интересува.

„А дали се интересува изобщо от мен?“, помисли Рейд и отвори вратата. Хариет се надигна от мястото, където седеше до Алън.

— Рейд — каза тя неодобрително.

— Тя настоя — изрече спокойно Рейд. — Боях се, че ще пострада, ако не й помогна.

— Мили боже — извика Грейс.

Алън беше в безсъзнание. Лицето му беше размазано и подуто, а носът бе превързан. Завивките прикриваха останалите части на тялото му. Рейд я нагласи внимателно до леглото. Грейс мигновено посегна към ръката на Алън, забравяйки за собствените си рани. Сърцето й я заболя ужасно при вида на тежко ранения й приятел.

— О, Алън, това съм аз, Грейс Алън, скъпи, аз съм тук и ти ще се оправиш!

Рейд се почувства като натрапник. Намръщи се и се обърна настрани.

Рейд стоя до късно през нощта, загледан в тъмната камина на Хариет, която бе обгърната от пълен мрак. Знаеше, че никога няма да си позволи да набие Грейс така, както тя безспорно заслужаваше.

Спомни си, че май той потрепери по-силно от нея, когато чу зова й за помощ. Не можеше да го забрави. Знаеше, че никога няма да забрави ужаса, който преживя, докато я гледаше как пада по лице сред брутално биещите се мъже и как Роулинс я целува, докато необузданата тълпа му пречеше да дойде да я защити. А по-късно, когато забеляза, че я ритат, новият ужас изобщо не можеше да се сравни с предишния. А точно сега Алън лежеше в безсъзнание в леглото, но на негово място там можеше да се намира Грейс при друг развой на събитията.

Мили боже! Как да я предпази да не й се случи нещо? Това бе задача, която със сигурност би отнела целия му живот! И дори в деня, в който умре, ще се отправи към гроба разтревожен за нея.

Размърда се неловко. Грейс се нуждаеше от него, това му стана до болка ясно още от първия миг, в който я срещна. Не се и съмняваше, че тя рано или късно ще му стане любовница. Вярваше в това не само защото познаваше силата на своя чар, но, и това бе по-важно, понеже Грейс го харесваше, колкото и да се мъчеше да се убеди в обратното, колкото и да се бореше с въздействието на неговото обаяние. Но как да я защити дотогава? „О, Грейси“, помисли си той, „колкото по-скоро спреш да ми се съпротивляваш, толкова по-добре ще бъде и за двама ни!“

Пак се размърда неловко. Колкото и да се убеждаваше, че е нужен на Грейс толкова, колкото и тя на него, беше длъжен да признае пред себе си, че я преследва безскрупулно. Спомни си за родителите си. Знаеше, че те ще се ужасят от него, ако разберат, че ухажва безмилостно една девствена стара мома. Той, разбира се, ще им разкаже, че не е успял да се удържи. А те ще му възразят, че ако я желае толкова силно, трябва да се ожени за нея. Рейд едва не се усмихна при тази мисъл. Усмивката му изчезна внезапно, когато осъзна, че трябва да се ожени за нея, ако е останало поне малко благоприличие в него.

„Не съм готов за брак“, възрази си той бързо. Това беше вярно. „И не я обичам.“ Това също беше вярно, нали?

Разбира се, че беше! Рейд знаеше, че е последният човек на земята, който би се влюбил в политиканстваща учителка. Жената, която винаги си бе представял като своя съпруга, приличаше на майка му — с аристократични обноски, от добро семейство, елегантна.

Проклятие! Желаеше Грейс и тя го желаеше…

Прекара безсънна нощ. На следващия ден се отправи към Мелроуз. Сърцето му заби радостно от предчувствието за предстояща приятна среща, когато откри Джефри и го отвлече тайно, без да забележи Луиза. Когато се върна в пансиона на Хариет, Рейд с нескрито удоволствие изненада Грейс с ненадейния посетител. А очевидната й радост увеличи неговата.

— О, Рейд, благодаря ти! Имах чувството, че ще умра от скука. Не ме свърташе на едно място! Колко ми липсваше — извика тя на детето.

Той гледаше как тя прегръща силно Джефри, с прекрасна усмивка на уста и блеснали очи.

— Защо не прегърнеш и мен веднъж, а? — попита ревниво той. Беше щастлив, въпреки че ситуацията беше малко нелепа.

— На осем години ли си? — запита дяволито Грейс.

— Май не — призна той привидно разочаровано. — Но можем си представим, че съм на толкова, нали?

Устните й трепнаха. Тя се смееше.

Смехът й звънтеше в ушите му, докато крачеше към крайбрежието. Беше го обхванала натрапчивата идея да намери двамата моряци, които нападнаха Грейс. Изобщо не бе повярвал, че те наистина са напуснали града. Усещаше дълбоко в себе си, Форд лъже. Шерифът въобще не си бе правил труд да потърси двамата мъже, за да ги арестува. На Рейд не му харесваше, Грейс се опитва да го манипулира, но знаеше, че ще й прости почти всичко, включително и това. Това, че иска да го превърне в съперник на Форд, не го интересуваше, не и когато той решил твърдо да си отмъсти за оскърблението, без значение й му се изпречва на пътя.

Беше късно, а той бе уморен, защото почти не бе спал. Но можеше да си позволи да се бави повече, защото знаеше, че някога моряците наистина ще напуснат града. А въпросът беше принципен. Може би това не бе принципът, към който се придържаше Грейс, но това бе принцип, за който той с удоволствие би влязъл в бой. Нямаше да допусне тези хора да избягат, след като са нападнали Грейс.

Жалко, че са нападнали и цветнокожата продавачка. Но нито той, нито някой друг беше в състояние да попречи на такива хора да не се отнасят към негрите, както им хрумне. Думите й отекваха натрапчиво в съзнанието му.

— Щом не правиш нищо, за да спреш тях, Рейд, и дискриминацията, щом не правиш нищо — ти им помагаш!

— Ама че глупости — изрече той на висок глас. — Грейси, какво правиш с мен?

Точно тогава забеляза единия от моряците. Рейд се втурна стремително като атакуваща гърмяща змия след мъжа, който току-що бе завил зад ъгъла. Намираше се на десетина крачки от него, когато морякът чу шума от стъпките му, погледна над рамото си и го видя. Мъжът отскочи настрани. Рейд тичаше с всичка сила. Бедрените му мускули се изпъваха. На лицето му се четеше непоколебима решителност. Само една крачка го делеше от човека. В ръката на моряка блесна нож. Той се хвърли напред.

Рейд се носеше напред вихрено като локомотив, но както винаги, беше нащрек. Още тичаше, когато отмести тялото си, така че ножът само одраска хълбока му. Инерцията от бързия му бяг бе толкова голяма, че събори моряка на земята само с една ръка. За секунди Рейд обезоръжи жертвата си и я стисна здраво.

— Не мърдай.

— Какво искаш? Света богородице, какво съм направил?

Рейд се засмя. Смехът му беше и смразяващ, и ликуващ. Изправи се бавно на крака. Премести хватката си и изви едната ръка на моряка високо зад гърба му. В този вид отведе пленника си в приемната на Форд.

Вратата бе полузатворена. Рейд я отвори с ритник.

— Виж какво ни е донесъл приливът — изрече той подигравателно.

Форд се вдигна и го изгледа кръвнишки.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Браг?

Рейд се усмихна.

Когато зърнах този беглец, Форд, просто си помислих какво удоволствие ще ти достави да го хвърлиш зад решетките. Не устоях на изкушението да ти помогна. Да кажем, че съм се назначил за твой тъмничар.

— Говориш глупости — отсече в отговор Форд. — Имам си тъмничар и ти много добре го знаеш.

— Представи си новините на първа страница: шерифът Форд започва кампания за прочистване на крайбрежието от криминални типове. Според мен добрите дами в Начез със сигурност ще се трогнат, когато чуят това! Обзалагам се, че ще кажат на мъжете си да гласуват за теб наесен.

— Мъжете им и без това винаги гласуват за мен — заяви подигравателно Форд.

Рейд вдигна вежда.

— Тогава представи си следните новини на първа страница: Нападат учителка; шерифът пуска на свобода нападателите.

— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?

— Искам да го затвориш в онази килия и искам следващата седмица той да застане пред окръжния съдия, веднага щом той пристигне в града.

— Търсиш си белята, момко.

— Не — поправи го спокойно Рейд. — Ти си търсиш белята. Погледни на това по следния начин. Или ще си направиш добра реклама, или лоша. Но на твое място не бих забравил, че тази година ще се провеждат избори.