Бренда Джойс
Виолетов огън (22)

21

— За какво си се замислила толкова дълбоко? — попита той с усмивка.

— За нищо — успя да промълви тя. Не беше готова да признае дори пред себе си, че й се нрави мисълта да се влюби в него.

Напомни си, че жена като нея не бива да има сериозни намерения към такъв мъж.

„Грейс, той ти предложи да се омъжиш за него“, напомни й едно гласче вътре в нея. Решителността й нарасна.

„Той никога не е предлагал на друга жена да се омъжа за него, никога. Ти си първата“ — продължи то… „Първата и единствената.“ Тя стисна юмруци.

— Какво има? — попита той. Дойде при нея, коленичи и взе ръцете й в своите.

Сърцето й заби лудо. Той беше толкова близко. Така изглеждаше по-хубав. Погледът му улови нейния. След това Рейд я изправи на крака и я прегърна силно. Тя ахна, когато усети, че мъжествеността му се надига отново. Сърцето в гърдите й заликува. Виж го, той е като разгонен бик, гледа само да те вкара в леглото.

— Прости ми — той се засмя неуверено. — Но само два пъти сме били заедно и това съвсем не ми стига — той улови лицето й с едрите си загрубели ръце. — Искам да се любя с теб по цял ден и цяла нощ. Може би тогава ще се държа прилично.

Тя се изчерви.

— Но май ти причиних болка — каза той.

Тя се втренчи в него. Кръстоса ръце и ги притисна една в друга. Той беше негодник. Защо сега не се държи като такъв? Рейд се усмихна.

— Иска ми се да ме пуснеш вътре, Грейс — каза тихо той и я почука нежно по челото.

Тя се престори, че не разбира за какво намеква той. Отиде до огледалото и започна да си реши косата с енергични движения. Усещаше, че той я гледа и когато съзря отражението му, погледите им се кръстосаха. Сърцето й се сви отново.

— Трябва да ти купя някакви дрехи, Грейс. Смятам, че мисис Гарот ще може да ни отдели малко време.

Ръката й се отпусна.

— Не ми трябват дрехи.

Той се засмя, но изтри мигновено усмивката от лицето си.

— Грейс, говориш смешки. Наистина ти трябват дрехи. Всъщност ти трябва цял гардероб.

Тя стисна силно четката. Представи си как се кипри пред мисис Гарот в новата си роля като негова любовница. Представи си, че се надува пред целия град, за да я видят всички колко пищно се е натруфила.

— Не ми трябват нови дрехи.

— Не е възможно да ти е приятно да носиш тази дри… тези рокли.

— Какво общо има удоволствието с това?

— Защо да не носиш тоалети, които ще ти доставят удоволствие?

Тя впи поглед в него и си представи как той ще я нагизди в безсрамни труфила от тафта и атлаз, достойни за някоя уличница. Представи си с какъв присмех ще я гледат всички. В този момент Рейд прекоси стаята с решителни и непреклонни крачки. Очите й се разшириха. Той я хвана за раменете и я обърна с лице към огледалото.

— Огледай се добре, Грейс. Наистина се огледай.

Тя погледна в огледалото, но към него.

Той издаде звук на раздразнение.

— Не гледай мен, а себе си!

Нейният поглед се насочи към бледото й лице, ръцете му я погалиха лениво.

— Виж се колко си хубава.

Тя започна да протестира, но той я накара да млъкне, като я стисна още по-силно. Тя се вгледа в себе си още веднъж. Помъчи се да види същото като него. Видя жена в разцвета на красотата и с изключително бяла кожа. Трябваше да си признае, че тенът й е безупречен. Стори й се, че устата й е твърде голяма и се е подула от целувките му. Очите й блестяха възторжено. Червената й коса бе разчорлена, сякаш бе претърпяла някаква злополука. В действителност от години не беше обръщала сериозно внимание на външния си вид. Беше забравила колко е хубава всъщност. Той долепи лицето си до ухото й.

— Искам да се видиш така, както аз те виждам — каза той. — Ти си великолепна жена, Грейс, но си решила от инат да скриеш хубостта си.

Той я прегърна страстно и собственически. Тя гледаше тяхното отражението на двама им в огледалото над бюрото. Рейд беше прекалено самодоволен. Това беше почти непоносимо. Той си бе затворил очите и притискаше лицето си до нейното. За миг й мина през ума, че вижда на лицето му същата мъчителна напрегнатост, която тя изпитва дълбоко в душата си. Но разбра, че сигурно е сбъркала, когато той се изправи и отвърна спокойно на погледа й в огледалото.

— Колко време ще ти трябва, за да се приготвиш? — попита той.

Той не разбираше! Обзе я паника.

— Не искам никакви дрехи — помоли тя.

Той скръсти ръце. Изгледаха се с неподвижен поглед за един съвсем кратък момент.

— Защо не искаш нови дрехи, Грейс?

Тя затърси объркано някакво извинение. Не успя да намери никакво друго, освен истината.

Гласът му беше внимателен, но в него се долавяше разочарование.

— Грейс, сподели мислите си с мен.

Тя си пое дъх.

— Искаш да ме изложиш на показ пред всички, нали? А аз да нося рокли с дълбоко изрязано деколте от някакъв яркоцветен плат, с високи токове и скъпи бижута? Мисис Гарот ще разбере. Всеки ще разбере. Не искам да изглеждам така — въздъхна тя. — Не искам да изглеждам като твоята лична проститутка!

Той се сепна. Живите му и изразителни очи се напрегнаха.

— Ти не си моята лична проститутка.

— Нима?

Той затвори очи.

— По дяволите, добре тогава! Ти си моята проститутка! А кой, по дяволите, предпочете това положение? — извика той.

Тя се сви до бюрото. Овладя се.

— Прав си.

Той извърна глава и изруга. След това я погледна отново.

— Предлагах ти да се оженим.

Тя не отвърна нищо.

Той я загледа пронизително. Погледът му се впи в очите й. Грейс затаи дъх. О, господи, пак ще й направи предложение! Той спря да я гледа.

— Никога не съм мислил да те излагам на показ, както се изразяваш — изрече той бавно. — Но също така не желая да те представя на моето семейство в тези дрипи, които носиш сега.

Стори й се, че не е чула добре думите му.

— Какво?

— Не смятам да те представя на моето семейство облечена като някоя… — той премълча думите, които му бяха на езика — като някоя стара мома.

На нея й прилоша.

— Какво искаш да кажеш?

— Колко пъти трябва да ти го казвам? — запита той вече напълно обезсърчен.

— Кога ще се срещна с твоето семейство? — обхвана я неподправен ужас.

Погледът му я пронизваше.

— Мислех да тръгнем за там след няколко седмици или дори по-рано. Не съм си ходил отдавна вкъщи, а сестра ми, мъжът й и децата им са там.

Тя с усилие запази спокойствие. След няколко седмици. Имаше още време. Беше абсолютно невъзможно да се срещне със семейството му — нито сега, нито когато и да е занапред!

— От какво се боиш, Грейс? От нещо друго, а не от презрение, нали? То е по-опасно за теб, нали? Защото, ако наистина се боеше от хорските приказки и лошото мнение на другите, никога нямаше да приемеш моето предложение от онази нощ, а щеше да приемеш предложението ми за брак. Страхуваш се, нали?

Тя скръсти ръце на гърдите си. Мразеше способността му да разчита чувствата й.

— Не.

— Ти не желаеш да си красива. Боиш се от това. Един господ знае защо. През целия си съзнателен живот си бягала от възможността да бъдеш привлекателна жена, каквато си всъщност. Не разбирам — по лицето му се изписа твърда упоритост. — Но съм уверен, че ще се опитам да разбера.

— Рейд — каза тя, без да съумее да се удържи да не протегне ръка към него. — Не искам мъжете да ме гледат и да виждат само поредното хубаво личице.

— Защо не?

— Защото трябва да постигна нещо в живота си! И похотливите мъже, които могат да мислят за едно-единствено нещо, няма да ме отклонят от целта!

Той я изгледа внимателно.

— Вие сте твърде необикновена жена, Грейс О’Рурк.

Нотката в гласа му я стопли и изпълни с надежда.

— Моля те, не ме карай да отивам при мисис Гарот.

Погледът му вече не беше толкова остър. Усмивката му бе унила.

— Какво пък — каза той, — ако Мохамед не отиде при планината, мисля, че планината ще дойде при него.

Той се върна след един час с един от хотелските прислужници. Носеха голям куфар. Рейд даде бакшиш на момчето и затвори вратата. Усмихна се на Грейс.

— Ето планината, милостива госпожице — закачи я той.

— Какво си направил?

— Е, мисис Гарот не се крие в куфара — каза той и го отвори. — Но смята това за твърде необичайно.

Сърцето й се сви. Знаеше, че макар и да не й се наложи да ходи при шивачката, той ще продължи да настоява да я облече така, че да личи, че е негова любовница. Примигна при вида на бижуто, което той измъкна от куфара — рокля от мека сива коприна, която стигаше до шията и беше напълно порядъчна на пръв поглед. Той я погледна.

Сърцето на Грейс заподскача високо. Той продължи да изважда съдържанието на куфара. Дрехите бяха в нежно виолетово, в горско и ментово зелено, в наситен прасковен цвят и в небесносиньо.

— Лично аз смятам — каза той, — че ти ще изглеждаш великолепно в излъчващи енергия наситени цветове като смарагдовозелено, царско — синьо и тъмномораво. Но… — той въздъхна и се усмихна. — Имам чувството, че ще предпочетеш тези.

Тя докосна с пръст изящната лека вечерна рокля в прасковен цвят с миниатюрни перлени копченца, най-фина дантела и моден турнюр. Беше невероятно красива. Видът й бе точно такъв, какъвто той искаше.

— Пробвай я — настоя леко той.

Грейс вдигна блесналия си от щастие поглед към него. Облиза устни. Рейд, наистина…

— Хайде, по-смело! — каза той с усмивка. — Няма нищо лошо в това да желаеш тази дреха. Просто искам да ми разрешиш да ти дам и други като нея.

Тя се вгледа в изисканата рокля. Наистина я искаше. Искаше да я притежава, искаше да я облече. Това беше най-хубавата рокля, която бе виждала или докосвала някога. Изведнъж се поддаде на импулса, сграбчи я и се втурна към паравана в дъното на стаята. Последва я плътният сърдечен смях на Рейд.

— Трябва ли ти помощ? — извика той.

Тя долови закачливата сладострастна нотка в гласа му, но беше твърде заета да снема бързо от себе си сивите памучни дрехи.

— Не — отвърна тя, докато се измъкваше с мъка от полата я подритваше настрана. Плъзна се в прасковената рокля. Вдигна си корсажа и с облекчение забеляза, чу вратът и ключицата й се виждат, но цепката на бюста не се е оголила. Дори най-добре възпитаните дами носеха рокли с неприлично изрязани деколтета вечер. Тя бе доволна от неговия избор, колкото и смешно да звучи това.

Най-неочаквано Грейс се притесни. Дали той ще я хареса? Какво ще си помисли, когато я види облечена в тази рокля? Сърцето й учести биенето си.

— Грейс?

Тя си пое дъх и излезе. Очите му блеснаха.

— Как изглеждам? — запита тя срамежливо.

— Великолепна — промълви той. — Ти си направо великолепна.

Той преувеличаваше, разбира се, но чувството, което я изпълни, несъмнено бе бурна радост. Тя се обърна към огледалото. Не повярва на очите си, когато видя отражението.

— В хотела има прислужници за дамите — каза Рейд, докато заставаше зад нея. Пръстите му намериха автоматично копчетата, които тя не бе успяла да достигне, и ги закопчаха. — Да изпратя ли да я повикат, за да ти направи прическата?

За пръв път Грейс обърна внимание на косата си, която бе здраво стегната в типичен за стара мома кок. Като насън тя се зае да си маха фибите. Рейд не помръдваше зад нея. Тя вдигна с две ръце косата си и я вдигна събрана нагоре. Задържа я така, като обръщаше леко лицето си ту на една, ту на друга страна.

— Какво ще кажеш да те отведа да вечеряме долу тази вечер? — попита тихо Рейд.

Долу. Вечеря. Вече беше виждала елегантната трапезария. Той искаше да я заведе там, където се събираше обществото. Разбира се, всички ще разберат, че му е любовница. Обаче… Тя си представи, че влиза вътре под ръка с него, с вдигната нагоре коса и в прекрасна рокля.

— Не знам — промълви неуверено тя.

Той се разочарова.

— Добре. Някой друг път.

Ръцете му легнаха върху покритите й с коприна рамене. Наведе се и я целуна по шията.

Тя се загледа в него. Клепките му примигваха често, докато устните му докосваха нежно кожата й. Понякога той се проявяваше като изключително нежен мъж. Грейс погледна към огледалото, за да се види как изглежда в елегантната вечерна рокля. Сълзи изпълниха очите й. Тя му беше любовница, а той я беше облякъл, сякаш тя му беше жена.

— Рейд? Промених решението си. Хайде да вечеряме навън днес.

Това беше първата й публична поява като любовница на Рейд. Главите на всички се обръщаха към нея.

Грейс знаеше, че я гледат стотина очи и въпреки усилията си поруменя от главата до петите. Имаше чувството, че се е превърнала в кълбо от оголени нерви. Ръката на Рейд придържаше здраво лакътя й, докато слизаха по стълбите. Самият той изглеждаше величествен в черния си вечерен фрак. Грейс се почувства прекрасно преди малко, когато Рейд я възнагради почтително с възхитения си поглед, но сега се питаше дали не трябва да избяга и да се скрие някъде. Каква грешка допусна! Ами да, дори портиерът я зяпаше.

— Рейд — прошепна умолително тя и спря внезапно на последното стъпало. — Да се върнем!

— Погледни ме, Грейс. Нима искаш да се крием в нашата стая през цялата година, която ни остава?

Тя вирна брадичка.

— Ако наистина искаш, ще си отидем — каза той. Погледът му се преплете с нейния.

Тя се страхуваше и едновременно с това бе изпълнена със смелост. След това погледът й се прехвърли от Рейд върху набитата фигура на шерифа Форд. Очите й се отвориха широко от изненада. Когато го видя да стои в центъра на хола, тя си спомни сцената, когато Рейд и Форд бяха застанали готови за бой на Сребърната улица. И двамата бяха гневни, и двамата бяха силни, а никой от тях не желаеше да отстъпи. Грейс никога досега не се беше проявявала като страхливка. Нямаше да се изложи и сега.

— Какво, по дяволите, прави той тук? — измърмори ядосано под носа си Рейд.

В този миг една чернокоса красавица мина през входната врата под ръка с един възрастен джентълмен. Грейс настръхна, когато видя, че това е Луиза Баркли. Форд поздрави двойката.

Луиза се усмихна на думите му. После прозвуча кокетният й смях. Тя сложи ръка на рамото на Форд. След това дамата с придружителя й се отдалечиха и влязоха в ресторанта през прекалено пищните палисандрови врати.

Форд се загледа в Рейд и Грейс.

Грейс усети, че тялото на Рейд до нея се напряга.

— Рейд? Моля те, хайде да вървим. Умирам от глад.

Той не отговори. Те влязоха в хола. Форд се приближи до тях. Грейс се опита почти незабележимо да насочи Рейд към ресторанта, но той я задърпа решително право към шерифа.

— Търсих те, Браг — каза непринудено Форд. Погледът му стана похотлив при вида на Грейс. — Здравейте, мис О’Рурк. Тук ли живеете сега? — Той се подсмихна.

Вбесеният Рейд задиша тежко.

— Имаш ли да казваш нещо важно на дамата?

— Дама?

Грейс сграбчи ръката на Рейд, но той се отърси от нея. Замахна, но намесата й позволи на Форд да се наведе и да избегне удара.

— Спри, за бога, той е представител на закона. Ще те арестува! — извика тя ядосано.

Форд насочи хладнокръвно револвера си и запъна ударника му.

— Май нападаш служител на закона, момко?

Челюстта на Рейд се издаде напред, когато той сви лицевите си мускули. Дишаше тежко. Възстанови горе-долу самообладанието си. Вдигна нехайно ръце нагоре. После се усмихна.

— Да съм те докосвал, шерифе?

Форд се озъби и прибра в кобура оръжието си.

— О, не, струва ми се, че не си. Хей, Браг, аз не съм глупак. Зная, че имаш повече пари от всички в този град, взети накуп. Зная, че си близък приятел с някои влиятелни хора. Но, ако ме предизвикаш, ще те хвърля в затвора. Парите ще ти купят свободата, но никога няма да забравиш нощта, която ще прекараш при мен.

— Това заплаха ли е, шерифе?

— Не. Това е факт. — Той погледна Грейс. — Може би ще му напомниш за това след малко, когато се приберете горе.

Ръката на Рейд се стегна под нейната.

— Моля те — прошепна Грейс, — моля те.

Форд сияеше.

— Отбих се само за да ти съобщя някои новини. Помислих си, че ще те заинтересуват.

— Какви новини?

Форд изглеждаше опечален.

— Спомняш ли си онзи моряк, който нападна мис О’Рурк? Ейбъл Смит? Той май е избягал. Не е за вярване, нали? Какво ли ще каже съдията, когато дойде?

Рейд го гледаше втренчено. Форд въздъхна.

— Забавлявайте се тази вечер — каза той. Обърна се, за да си отиде.

Рейд го сграбчи за рамото и го спря. Форд погледна ръката му, но Рейд не я отмести.

— Правиш голяма грешка, шерифе — провлечено каза Рейд, — ако смяташ да ми се изпречиш на пътя и да победиш.

Форд сви рамене и се освободи. Докосна шапката си и се отдалечи.

— Да вървим в ресторанта, Рейд, хайде.

Той се загледа след Форд, а после я хвана за ръката. Грейс се вторачи в профила му и се разтревожи силно. Той беше твърд като гранит. Тя положи свободната си ръка върху неговата.

— Гладен ли си?

Рейд прехвърли с усилие вниманието си върху нея, но още не й отговаряше.

Когато главният келнер ги поведе към масата им, Грейс си напомни, че тя е причина за всичко това. Рейд издърпа стол и я настани да седне. Беше съвсем мрачен.

— Какво си решил да правиш? — попита Грейс, докато той преглеждаше внимателно списъка с вината.

Той не вдигна поглед към нея.

— За какво питаш?

— Рейд!

Той остави менюто настрана.

— Нали искаше именно това? Да стана противник на Форд, да го убия!

— Не!

— Но точно това ще стане, Грейс. Или той ще ме убие, или аз него.

Тя стисна силно ръцете си.

— Не! Трябва да има начин да решим този проблем.

— Не искам да се месиш в това — заяви й той.

— Какво ще правиш сега?

— Ще поръчам малко шампанско.

— Не, имам предвид какво ще правиш с Форд.

Той я погледна, после се обърна и даде знак на келнера.

— Ще намеря онзи моряк и ще го върна обратно.

— Но той сигурно е напуснал града.

— Несъмнено.

— Не го преследвай, Рейд. Остави го да си върви.

— А какво ще кажеш за нарушения закон, а, Грейс?

Грейс заби поглед в покривката на масата.

— Ти го приемаш много лично. Захващаш се с това поради погрешни причини! Ти и предложението ми направи, воден от изцяло погрешни причини!

Ръката му удари силно по масата.

— Решила си да ме поучаваш и укоряваш! Това не ми харесва!

— Всички ни гледат — прошепна тя.

— Всички те гледат от мига, в който слязохме по стълбите — каза той със здраво стиснати устни. — Защото изглеждаш зашеметяващо. Кажи ми нещо, Грейс. — Той се наведе напред. — Как, по дяволите, ще разбереш защо постъпвам именно така, а не иначе?

Тя преглътна.

— Ти не се досещаш какви са моите мисли и чувства. Не ги познаваш, защото не си правиш труд да разбереш какви са те! Вместо да се опиташ да ме разбереш, ти ме осъждаш, сякаш съм някакъв долен мерзавец. Кой знае защо не се опитваш да надникнеш по-дълбоко в мен.

— Това не е вярно.

— Така ли?

— Тогава кажи ми — изрече тя, а сърцето й затуптя силно, — защо ми предложи да се омъжа за теб?

— Защото исках да ми станеш жена.

Исках. Минало време. Искал е тя да му стане жена, но вече не иска това. Пък и откъде накъде? Нали вече е получил, което искаше? Не че това има значение! Не мисли да се омъжва за него, нали?

Той още я гледаше строго. Грейс сведе поглед. Чувстваше се ужасно. Не забеляза разочарованието, което се изписа на лицето му.

„Колко пъти вече не ми стига съвсем малко кураж, за да й направя ново предложение“, запита се Рейд. Все завърташе разговора около този въпрос, но тя нямаше да му отвърне така, както той искаше, нямаше да му каже, че е променила решението си. В същия миг той се смая, тъй като осъзна, че още иска да се ожени за нея и че винаги ще иска.

„О, господи“, помисли си той. „Влюбен съм в нея“. Досега не бе осъзнал истината, само беше произнесъл някои думи във вихъра на страстта. Но не беше възможно да се крие от истината. Влюбил се е в Грейс О’Рурк.

В една безумна, червенокоса, политиканстваща стара мома. В една чудесна и страстна жена в разцвета на красотата й. Веднага след зашеметяващото откровение се появи изпълненото с плам решение на проблема. Ще се ожени за нея. Колкото и време да му е необходимо да я убеди, ще се ожени за нея.

— О, колко необикновено щастливи изглеждате двамата! — измърка Луиза Баркли.

И двамата вдигнаха очи и излязоха от мрачния си унес. Луиза изглеждаше блестящо в яркопурпурната си копринена рокля. Раменете й и по-голямата част от белите й гърди бяха напълно оголени. Изведнъж Грейс се почувства старомодно облечена и безцветна.

— О, да, каква изненада — продължи Луиза на висок глас. — И това ако не е Рейд Браг и, о, едва те познах!

Грейс седеше неподвижно. Тя се напрегна. Искаше й се Луиза да ги бе заварила да се гледат захласнато и предано един друг.

— Здравей, Луиза. — Рейд се изправи учтиво на крака. Взе ръката й и докосна съвсем леко кожата й с устни.

— Вече чух, разбира се, тъй като всеки в този град знае, но не повярвах, докато не го видях със старите си очи! Това е гувернантката, ох, извини ме, учителката на чернилките!

— Спри, Луиза — каза Рейд.

— Скъпи, ще ти простя прегрешението, тъй като виждам, че си имаш разправия с новата си любов… о, с приятелката ти? Как ти харесва обстановката тук?

Грейс си пое рязко дъх.

— Но, скъпа — обърна се Луиза към Грейс. — Не губи надежда. Толкова хубаво си се нагиздила. Рейд е много опитен, когато му се налага да прави жените щастливи. Но ти вече знаеш това, нали?

Грейс почервеня от срам и гняв. Още преди да си е поела дъх, Луиза целуна Рейд по бузата. Той се дръпна сковано назад, но закъсня. Грейс вече бе видяла как пълните й розови устни се разтварят и оставят влажна следа по кожата му. После Луиза се отдалечи плавно. „Няма да извикам“, каза си Грейс.

— Не й обръщай внимание. Тя е една озлобена жена — каза Рейд, след като седна и взе ръката й.

Грейс дръпна силно дланта си, сякаш се бе опарила от докосването му.

— Но ти й обърна внимание. Не смяташе, че тя е достатъчно зла, за да я държиш настрана от леглото си.

— Никога не съм твърдял, че съм бил безгрешен в това отношение.

— О, не, със сигурност не си бил безгрешен. — Тя усети, че няма да успее да сдържи повече сълзите си.

— Грейс!

Тя скочи на крака и избяга от залата. Знаеше, че Рейд ще я последва. Спъна се в роклята си на стълбите, но успя да възстанови равновесието си. Падна на ръцете и коленете си на най-горното стъпало. Рейд й извика, докато изкачваше с мъка стълбите. Грейс се изправи и чу, че платът на прекрасната й рокля се къса. Зарида.

Той застина на най-горното стъпало, но само за миг.

— Тя не заслужава да ревеш заради нея — рече й нежно той и я взе в обятията си.

— Скъсах си новата рокля — изхлипа тя.

— Това може да се оправи.

— Прекрасната ми нова рокля.

— Ще ти купя друга.

— Не искам друга. — Тя плачеше.

Той я залюшка.

— Не викай. Моля те, не викай.

— Прегърни ме.

— Прегръщам те.

— Не ме пускай.

— Няма. Никога. Ще се грижа за теб, Грейс, кълна се.

— Страхувам се.

— Не се страхувай. Никога не се страхувай. Всичко ще се оправи.

— Как ще се грижиш за мен, ако те убият?

Той вдигна разплаканото й лице.

— Какво искаш да кажеш?

Тя се вгледа в очите му и лицето й се разкриви отново от плач.

— Ще ме обичаш ли, Грейс?

— О, да, да, ще те обичам! — изхълца нервно тя.

Дъхът заседна в гърдите му. Стисна я още по-силно. Залюляха се заедно.

— Не разбирам какво ми става — изрече тя в пропитите му от нейните сълзи гърди.

— Просто спри да се бориш с мен, Грейс — прошепна той. — Престани да ми се съпротивяваш и всичко ще бъде наред.