Бренда Джойс
Виолетов огън (15)

14

След няколко дена Грейс отиде в канцеларията на кмета и помоли да я пуснат при него. Тя се представи като позната на Алън от Ню Йорк. Начез беше малък град и кметът Шайнрайх веднага се досети, че тя е бившата гувернантка в Мелроуз. Според градските клюки Луиза Баркли я бе уволнила в пристъп на ревност към Рейд Браг.

— За мен ще бъде удоволствие да замествам Алън Кенеди, докато той се възстанови.

Кметът се изненада, но след това, за радост на Грейс, предложението явно му достави голямо удоволствие.

— Това е чудесно! Бях се отчаял при мисълта, че ще трябва намеря временен заместник. Вие сигурно знаете, скъпа, че има известна ъ-ъ съпротива срещу нашата нова училищна система?

— Знам — отвърна Грейс. — Но вие сте на нейна страна, нали?

— Аз съм републиканец — заяви гордо Шайнрайх и направи пауза. — Предполагам, че сте обсъждали това с мистър Кенеди той е съгласен?

— О… да — тя бе разговаряла с възстановяващия се Алън и той прие накрая тя да го замести.

И така тя си намери работа, макар и временна. Заплатата беше ужасно малка, три долара и петдесет цента на седмица, разбира се, ще трябва да започне и допълнителна работа, за да увеличи доходите си и то веднага, преди болницата да почне да я тормози заради сметките на майка й. Както винаги, мисълта майка й я изпълни със скръб и страх. Тази вечер Грейс беше твърде неспокойна при мисълта за утрешния ден и не можа да яде. Тя побутваше насам-натам парчето пиле в чинията си. Умът й бе зает с обмисляне на първите й действия утре. Един друг пансионер на име Чарлс Лонг, който накуцваше поради рана от времето на войната, я попита:

— С нетърпение ли очакваш утрешния ден, Грейс?

Когато Грейс вдигна очи, усмихната и копнееща да сподели чувствата си, забеляза Рейд, който, както винаги, седеше на мястото си срещу нея. Той бе спрял да се храни и я гледаше.

— Толкова се вълнувам, Чарлс.

Рейд попита бавно:

— Намерила си си работа?

— О, да — отвърна тя и усети безпокойство, че се е зарадвала толкова. Наведе неспокойно очи. Нямаше сили да издържи на погледа му. Беше сигурна, че той няма да одобри новата й работа, ако разбере каква е.

— Трябва да ни разкажеш всичко, скъпа — каза Хариет, — за това, как си изкарала първия ден. Алън ще бъде много доволен. Той ще изпита истинско облекчение, когато разбере, че си почнала да работиш.

Рейд остави ножа и вилицата си, облегна се на стола и я обгори с изпепеляващия си поглед.

— Да, разбира се — каза Грейс, която вече изпитваше силно безпокойство. Ужасно й се искаше да смени темата. Нима смяташе, че ще успее да скрие от него какво работи? Освен това какво я интересува дали той одобрява работата й или не?

— Хариет — каза бързо тя, — това пиле е много вкусно. Ще ми дадеш ли рецептата?

— Разбира се.

— Какво — провлечено попита Рейд — точно ще работиш?

Тя пребледня и посегна към кафето си.

— Ще заема мястото на Алън в училището, докато той оздравее — каза тя.

За миг той остана неподвижен и Грейс си помисли, че е сбъркала и че на него му е все едно. Обратно на очакванията й това я обезсърчи и смути.

След това той се изправи.

— Извинете ме — каза той на всички в стаята. Още преди да се е усетила, той заобиколи масата и дръпна назад стола й заедно със самата нея. Тя започна да протестира.

— Мисля, че трябва да поговорим — настоя с провлечения си глас той. Тя вече го познаваше много добре. Чу, че думите му се сливат в едно и лепнат като южняшки мед и разбра, че той е много, много гневен.

— Рейд…

Той я изправи и задърпа. Двамата прекосиха антрето и излязоха през задната врата. Щом се озоваха навън, тя се изви и се освободи. Беше много възмутена.

— Как…

В погледа на Рейд се четеше желание за убийство. Грейс забеляза опасния блясък в очите му и не довърши изречението си. Отстъпи неспокойно назад.

— Да не си полудяла? — попита той.

— Това не те засяга.

Той се отправи към нея. Тя отстъпи назад.

— Някой трябва да се грижи за теб — каза той, докато я гледаше дебнешком.

— Мога и сама да се грижа за себе си.

— Както в събота ли?

— Аз… — тя докосна с гърба си стената и ахна.

Ръцете му се появиха и от двете й страни и й препречиха пътя. Отблизо той изглеждаше дори още по-заплашителен, защото сега забеляза, че той е по-ядосан, отколкото тя бе предположила.

— Можеха да те ранят тежко в събота — изрече сковано той. — Това бе възможно да ти се случи и онзи ден на крайбрежието.

— Но не ме раниха — преглътна тя. В устата й изведнъж стана ужасно сухо.

— Защото бях там. По дяволите, Грейси! Следващият път може да не съм наблизо, за да спася скъпоценната ти кожа!

— Мога и сама да се грижа за себе си — извика тя в отговор.

— Справях се през всички години досега!

— Сигурно имаш девет живота като котките — сопна й се той.

— Откакто те познавам, едва се измъкваш от тежко нараняване!

— Нямам навик да седя със скръстени ръце и да не върша нищо.

— По дяволите! Поне не можеш ли да се придържаш само към едно занимание? Да не би да си решила да си пъхаш носа във всичко, което ти попадне?

— Само една несправедливост ли има на света? — отвърна му гневно тя.

— Знаеш ли какво ти трябва?

— Страх ме е да питам!

— Трябва ти един як бой — каза той, а лицето му се намираше само на сантиметри от нейното. — Един здрав пердах ще те научи на ум и разум.

— Пусни ме — процеди през зъби гневно тя и се нахвърли върху стоманените му гърди. Но той не помръдна.

— В такъв случай ти трябва защитник — изрече той по-спокойно. — Признай си, Грейс, че се нуждаеш от мен.

— Ти си най-безочливият и надут мъж, когото някога съм имала нещастието да срещна.

— А ти си най-безразсъдната и безумна жена… — провлечено започна той, после се наведе напред и я притисна с тяло. Устата му намери нейната.

Грейс не удържа напора на яростната му атака и застина на място. Наистина, помъчи се да му окаже съпротива. Но нямаше смисъл. Устата й отстъпи и се разтвори леко. Тялото й започна бавно да се отпуска в обятията му. Вдигна ръце и ги сложи нерешително на раменете му. Рейд нададе силен вик на триумф, който идваше някъде дълбоко от тялото му.

Не отмести ръцете си от стената от двете страни на шията й. Голямото му тяло я държеше затворена в малкия полукръг. Впи устата си в сочната й долна устна и близна настойчиво цепката на затворените й устни.

— Отвори ги за мен, Грейс — промълви той.

Тя ги отвори. Горещият му, твърд и настоятелен език нахлу вътре. Същевременно бедрата му се прилепнаха страстно към нея и се задвижиха. Той започна да потрива в нея нагоре-надолу дългото си и втвърдено нарастване. Грейс изстена, отметна главата си назад и не попречи на Рейд да обсипва шията й с целувки и да се мъчи да достигне вдлъбнатината на нежното й ухо. Когато езикът му се зае да очертава спираловидни линии по нея, Грейс потръпна безпомощно. В отговор той се затърка още по-настойчиво в нея. Каза й какво иска и че го иска веднага.

— По дяволите — извика той и зарови лицето си в шията й. Грейс усещаше, че цялото му тяло вибрира до нейното. Не искаше той да спира. Не и сега. Всъщност никога.

Той отдели тялото си от нейното, но я хвана здраво за раменете.

— Трябва да се върнем вътре.

Тя не вярваше на ушите си. Беше разочарована, искаше й се да се озове пак в обятията му.

— Грейс — изрече той и си пое дъх. — Взела си това място, без да мислиш за опасностите. Не искам да преподаваш.

Сърцето й още биеше лудо.

— Може би — каза тя и облиза изсъхналите си устни, — може би, ако в този град има поне малко порядък и се спазват законите, човек ще може да преподава спокойно и без да му пречи някой. А освен това нямаш право да ми казваш какво да правя — нито ти, нито който и да е друг. Заради теб съм безработна!

Рейд вдигна очи към небесата и изруга.

— По дяволите — каза тихо той. — Ти си по-упорита от всички хора, които съм срещал досега.

— Казах ти истината.

Той я изгледа втренчено. Един мускул на челюстта му трепна.

— Искаш ли да ти кажа истината?

Тя си прехапа устната.

— Истината е, че аз и ти сме неразривно свързани, сладката ми.

— Не съм длъжна да слушам това!

Той продължи:

— Истината е това, което правя за теб и това, което ти правиш за мен. Истината е, че ние си принадлежим и ти го знаеш.

— Истината.

Това не беше истината!

Не си принадлежаха един на друг. Какво от това, че той беше хубав. Важно беше това кой е и какво представлява. А той беше безчувствен донжуан, егоистичен и погълнат от мисълта за себе си. Не беше подходящ мъж за нея, не беше типът мъж, за когото да си мисли и на когото да обръща внимание. Не знаеше защо целувките му я вълнуват толкова, но се надяваше това да се дължи на нейната неопитност и на неговия преголям опит.

Нямаше две мнения по въпроса за неговото предложение да му стане любовница! Никога няма да го приеме. За да бъде с него, той трябва да е последният мъж на земята, а тя последната жена! Но ако той продължи да я преследва толкова упорито, тя ще си има проблеми. Как да държи Рейд настрани от себе си и същевременно да го склони да й помогне за прочистването на този град?

„Грейс, играеш си с огъня“, прошепна й едно гласче.

„Но нима имам друга възможност?“, запита се отчаяно тя. Ужасно я заболя главата.

След вечеря тя се оттегли с книга в ръка в стаята на Алън. Възнамеряваше да ободри и него, и себе си с любимия и на двама им разказ. Реши да забрави на всяка цена, поне за миг, Рейд Браг, шерифа и всичките си тревога.

Алън потръпна радостно при вида й. Още беше слаб и се движеше трудно, въпреки че бе седял на ръба на леглото преди малко. Обърна глава към нея и й се усмихна леко. Нямаше сили да направи нещо повече заради стеклите си устни.

— Здрасти, Грейс.

— Здравей, Алън — каза тя, седна до него и взе ръката му, притисна я силно до себе си. Този мъж беше добър и справедлив. Обичаше я достатъчно силно, за да я помоли да се омъжи за него. Разбираше я достатъчно добре, за да не я насилва. Обаче, докато се намираше в обятията му, не почувства абсолютно нищо. Тя се изпълни с отчаяние и огорчение от това.

А той, той беше най-отвратителният любовчия и беше й предложил само да му стане любовница — негова играчка и средство за забавление. Той изобщо не я разбираше и я преследваше безжалостно. В неговите прегръдки усещаше всичко. Мили боже, само един негов горещ поглед стигаше, за да се учести пулсът й.

Зае се да разказва бързо на Алън как е прекарала деня. Искаше й се още сега да забрави Рейд. Почти веднага забеляза смайването на Алън и остана неподвижна при вода на скованото му изражение.

— Алън? Какво има? Боли ли те?

— Не искам да преподаваш, Грейс — извика той. — Промених решението си.

Той се опита да седне изправен. Движението го накара да изохка от болка, тъй като две от ребрата му бяха счупени.

— Моля те, Алън, не си причинявай болка!

Алън не успя да се задържи и си легна.

— Грейс, не се дръж като глупачка или, което е по-лошо, не ставай мъченица. Видя кой ми причини тези рани. Не искам да се въвличаш в тази история. Сбърках, че ти разреших да се срещнеш с кмета Шайнрайх…

Грейс усети, че в очите й бликват сълзи от безсилие. Докосна нежно бузата му. Той обърна лицето си и то се озова в ръката й.

— Алън — прошепна тя, — ти си ми много скъп. Толкова те обичам.

— О, Грейс.

— Дори и аз не съумях да я разубедя — прозвуча пресипнал, грубоват и провлачен говор от вратата, — но може би ти ще успееш.

Грейс ахна и се обърна бързо.

— Какво правиш тук?

Рейд стоеше със скръстени ръце на входа. Беше се облегнал на страничната рамка на вратата. Не изглеждаше особено доброжелателен.

— Длъжен съм да ти задам същия въпрос. Какво правиш тук без придружител? Засрамете се, мис О’Рурк — лицето му беше сурово. — Кажи й, Алън.

— Обещай ми, Грейс, обещай ми, да кажеш на кмета Шайнрайх, че си размислила и си се отказала. Моля те, Грейс.

Но тя не го слушаше.

— Ти! — извика тя. — Ти смееш да ми говориш, че ми трябва придружител, когато съм с Алън?

И двамата я изгледаха изненадано.

— Как смееш да намекваш, че Алън няма да се държи като джентълмен и то точно когато лежи тежко ранен на легло?

— Успокой се, Грейси — отвърна Рейд.

— Успокой се? След като ти току-що ме укори, че се нуждая от придружител? След всичко, което ти току-що ми стори на задната веранда? Как смееш да ме порицаваш?

Рейд почервеня.

— Какво ви става на вас двамата? — попита Алън.

Нито Грейс, нито Рейд го чуха.

— Извинявам се — изрече сподавено Рейд.

Грейс беше отворила уста, готова да продължи да го критикува за липсата на морал и за двойните критерии, с които преценяваше постъпките на другите хора и на самия себе си. Премълча всичко, което й беше на езика и възкликна:

— Какво?

— Извинявам се — повтори той.

— Ти ми се извиняваш?

— Колко пъти искаш да го произнеса?

— Един път стига — прошепна замаяно тя. След това го изгледа свирепо. — Чакай малко. За какво точно се извиняваш?

Погледът му беше спокоен.

— За това, че те укорих.

Прииска й се да изпищи.

— Никога не съм бил лицемер — каза Рейд. — Никога няма да се извиня за това, за което те помолих.

— Намекваш, че съм лицемерка?

— Да намеквам? Защо трябва да намеквам нещо, щом мога да го заявя открито.

— Значи съм…?

— Лицемерката — каза Рейд на вратата, — според моя речник, говори едно, а върши друго.

Той я погледна за последно и си отиде.

— Какво става? — попита Алън.

Грейс се изчерви. Дали постъпи лицемерно, когато дойде и се хвърли в обятията му?

— Грейс! Какво става?

Тя се обърна бавно към него.

— Този човек е непоносим — тя се помъчи да се усмихне. — Нищо. Надявам се той да стане противник на Форд, но вместо това постоянно се караме за нещо.

— Рейд? Какво искаш да кажеш с тези думи — да стане противник на Форд?

— Някой трябва да спре този шериф — заяви Грейс. — Рейд може да няма никакъв морал, но е як и не се страхува от Форд. И най-важното, той има сили да му се противопостави.

— Грейс, не се заяждай с Форд! Търсиш си белята! Затова ли Рейд е задържал един от моряците, които са те нападнали?

— Какво?

— Не ми каза нищо за това произшествие, Грейс — Алън я изгледа обвинително. — Добре, че слушам какво приказват хората.

— Не беше важно. Значи Рейд е хванал единия от тях? Как точно? Кога?

— Вчера. Сега са го затворили и очаква да се яви на съдебен процес. Окръжният съдия ще дойде в града другата седмица. Защо не ми каза, Грейс?

Грейс гледаше замаяно.

— Той е постъпил правилно, макар и воден от погрешни подбуди — тя прехапа устни. Заля я вълна от страх, когато си представи сблъсъка, който вероятно бе избухнал между Рейд и шерифа. — Както виждаш — изрече бавно тя, — той е идеалният конкурент на шерифа Форд.

Но думите й не прозвучаха разпалено.

На следващия ден Грейс подреждаше книгите си в празната църква, в която се водеха учебните занятия, след излизането и на последния ученик. Джефри се бе появил този следобед, за голяма нейна радост, и се въртеше притеснено. Сутринта явно бе имал работа вкъщи, от която не бе успял да се освободи.

— Ще имаш ли нещо против да ми носиш книгите? — попита с усмивка Грейс.

Той потрепери от вълнение и понесе гордо книгите й.

Изведнъж вратата се отвори и вътре нахлу сноп светлина. Грейс се озърна стреснато и си помисли, че някой ученик си е забравил нещо.

Роулинс се усмихваше, докато вървеше бавно по пътеката между пейките.

— Добър ден, госпожице учителко — провлечено каза той и седна на една пейка. — Имаш ли време да ми дадеш няколко урока?

Грейс с усилие запази спокойствие. Обзе я страх и погнуса. Тя си спомни с какво настървение Роулинс удряше Алън, докато друг мъж го държеше. Спомни си прегръдката на ръцете му и допира на устните му.

— Добър ден, мистър Роулинс — каза тя, като едва успяваше да се сдържи да не затрепери от ужас. — Боя се, че часовете свършиха.

Той протегна краката си.

— О, много добре. Никога няма да седна в една и съща учебна зала заедно с негри.

Грейс не отвърна на тази враждебна забележка.

— Да си вървим, Джефри — каза тя спокойно и настоятелно.

Когато те се упътиха към вратата, Роулинс стана и ги последва. На Грейс й се стори, че сърцето засяда в гърлото й. От слепоочието й потече пот по бузата. Щом се озоваха навън, Грейс се наведе, за да си вземе книгите и прошепна в ухото на Джеф:

— Иди да извикаш мистър Рейд, веднага.

Джеф хукна да бяга.

— Ще разрешите ли, мистър Роулинс?

Той й препречи пътя.

— А ако не ви разреша?

Тя се постара да изглежда студена и самоуверена.

— Става късно — каза тя. Долови лек страх в гласа си.

Той се засмя беззвучно.

— Хъм.

Гледаше я съсредоточено. Протегна ръка, за да си поиграе с един кичур коса, който се бе изплъзнал от здраво стегнатия й кок.

— Вие сте хубава, мис Грейс О’Рурк, не знаете ли? Особено когато сте с пусната косата.

Усмивката му стана още по-широка.

— Извинете ме — каза хладно тя. Почувства отвращение от докосването му. Тръгна да си върви.

Той я хвана с лекота за ръката, завъртя я и я притегли близо до себе си. Впи поглед право в лицето и.

— Изненадан съм, че твоят приятел ти е разрешил да почнеш тази работа — каза той. — Наистина съм изненадан.

— Не ми се наложи да принуждавам Алън да се съгласи — възрази тя.

Той вдигна озадачено веждите си.

— Алън ли? Алън Кенеди? — той се засмя. — Имах предвид онази мръсна тексаска змия, Браг.

Тя пребледня.

— Мис О’Рурк, длъжен съм да ви предупредя. Това място тук не е за хубава даскалица като вас. Тук не искаме никакви обществени училища. Не желаем чернилките да си мислят, че са нещо повече от онова, което са били преди. Те не са равни на белите, каквото и да твърдят проклетите републиканци. Местните хора изобщо не ви обичат вас, янките, о, да, мис, никак не ви обичат. Хич не ни харесва да ни взимат такси, за да пращат негрите в училища и да плащат вашата заплата. Помислете си за всичко това, мис О’Рурк, помислете си хубаво.

Тя си пое дъх.

Преди да я пусне, той й каза:

— Правя това, защото иначе ще ми се наложи да сляза тук и сам да ти изнеса няколко урока.

След тези думи той се отправи към коня си, възседна го, стори й съвършен поклон и препусна в лек галоп.

Грейс се смъкна на едно стъпало пред църквата. Трепереше. Стисна силно ръце. После си пое дълбоко дъх, за да си възстанови малко спокойствието, стана, събра си книгите и пое решително по пътя към града.

След няколко минути видя, че един кон препуска в галоп към нея. Тя се смрази. След това забеляза, че конят е черен, а Роулинс яздеше червеникавокафяв жребец. Когато Рейд спря до нея, Грейс извика от облекчение. Той скочи на земята.

— Какво има, Грейс? Джеф ми съобщи, че си в беда — извика той. Още преди да е свършил, Грейс се хвърли в обятията му, сякаш търсеше убежище в силната му прегръдка. Усети, че той я прегръща здраво. Сгуши се още по-силно в него. Той я залюля. Грейс усети допира на устата му върху бузите си и уверената и успокояваща милувка на устните му. За един като че ли безкраен миг тя се притисна силно в него, а той я притегли към тялото си. След това я отдели внимателно от себе си и обви с ръце лицето й.

— Какво, по дяволите, се е случило?

— Нищо — успя да промълви тя. — Слава богу, нищо!

Под миглите й блеснаха сълзи.

Той изруга силно.

Грейс подсмръкна пренебрежително, тъй като смелостта й се върна.

— Мисля, че той нямаше да ми стори нищо. Опита се само да ме сплаши.

— Кой?

— Роулинс.

Този път тя се изчерви силно, докато разяреният Рейд обикаляше около нея.

— Какво точно стана?

Грейс му разказа.

Рейд я сграбчи за рамената. Пръстите му се впиха в нея. Заболя я.

— Това беше последният ти работен ден тук.

— Рейд, невъзможно е да напусна сега!

— По дяволите! — избухна той и се завъртя рязко. Изви се и се обърна отново към нея. — Проклета да си, Грейс.

Тя притисна ръцете си към гърдите си.

— Не смяташ да стоиш тук до сутринта, нали?

Тя поклати глава отрицателно.

— Има ли начин да те накарам да се откажеш от тази работа? Възможно ли е да ти вдъхна малко здрав разум?

— Не.

— Добре — избухна той. — Ще идвам тук всеки ден след часовете, за да те изпращам. Дори не си помисляй да се опитваш да ме разубедиш!

— Няма да посмея — каза тихо тя. Дълбоко в себе си изпита облекчение.

През нощта Грейс, колкото повече си припомняше тази случка, толкова повече се убеждаваше, че Роулинс никога не би й сторил нищо лошо. В края на краищата тя беше жена, а южняците се гордееха с почтителното си отношение към нежния пол. Обаче Алън не се съгласи с нея.

За нещастие Рейд бе отишъл право при него, за да го осведоми за нежелания посетител. Не е нужно да казваме, че Грейс се ядоса много на неговата постъпка.

Алън приседна и изохка от усилието.

— Грейс, ще си идеш със следващия влак за Ню Йорк.

— Няма — отвърна тя с присвити устни. — Алън, Рейд преувеличи случката. Той дори не присъстваше на нея!

— Не подценявай Рейд — предупреди я Алън. — Понякога той става опасен човек, Грейс, а опасните хора разпознават опасните ситуации. Ти…

— Аз съм жена, Алън — прекъсна го Грейс. — Роулинс е южняк до мозъка на костите си. Никога няма да навреди на една жена.

— Грейс, никога не съм те молил за нищо. Но сега те моля. Моля те, направи го заради мен, върни се в Ню Йорк. Изобщо не трябваше да ти уреждам работа тук, като те знам каква си.

— Няма да избягам.

Алън изруга и стресна силно Грейс, която никога по-рано не го бе чувала да изрича такива думи. Той се извини незабавно. Грейс не му обърна внимание.

— Освен това нямам пари. Никакви. А трябва да остана и да платя на петнадесети другия месец. При това положение парите няма да ми стигнат да платя сметките на майка ми — устните й изтъняха при тази мрачна мисъл. Времето си минаваше. Трябваше да направи нещо, за да увеличи доходите си. Обаче вече знаеше, че в Начез няма никаква работа или поне няма подходяща за порядъчни жени.

— Имам двадесет долара, Грейс. Искам да ги вземеш. Това е всичко, което имам. Знаеш, че учителската заплата не е висока. Освен това изхарчих доста, за да си купя още книги. Но всичко, което имам, е твое.

— Няма да се върна в Ню Йорк — изрече спокойно Грейс. Ужаси се дълбоко в душата си. Попита се дали все пак не трябва да вземе назаем двадесетте долара от Алън. С тези пари ще успее да плати повечето сметки на майка си. Но знаеше, че няма право да ги взима.

— Алън, твоите спестявания ти трябват, за да се издържаш, докато почнеш отново работа, а това няма да стане скоро. Ами доктор Ланг?

Алън почервеня.

— Той ми каза да не се безпокоя. Увери ме, че не съм длъжен да му платя веднага.

Грейс успя да се усмихне, въпреки че беше затънала в блатото на чувствата си. Досега обявата, че тук има шивачка, не й беше довела клиенти. Дори и да се появеше свободно работно място, тя си бе спечелила вече доста лоша репутация в този град. А сега, когато преподаваше на негърчетата, репутацията й сигурно още се бе влошила. Положението явно бе извън контрол. Същото бе и положението в Ню Йорк, където никой не би я наел заради лошата й слава. А си бе обещала да се държи дискретно!

Може би е възможно да склони Луиза да й даде мястото на домашна учителка на децата на хонорар. Представи си колко много ще трябва да се унижи и колко зле ще се държи с нея Луиза благодарение на властта, която ще има над нея. Това не вълнуваше Грейс. Ако смяташе, че има и най-малка възможност да получи някакъв допълнителен доход, тя би се проснала в краката на тази жена. Но знаеше добре, че Луиза никога не би я наела отново.

Също толкова добре разбираше, че в града няма никаква работа за порядъчна жена.

Когато затвори очи, през ума й мина една ужасяваща мисъл. На Сребърната улица винаги има работа.