Бренда Джойс
Виолетов огън (12)

11

Грейс излезе тичешком на палубата. Едва не падна по стълбите от бързане. Внезапно изтрезня. Заговори високо. Беше напълно разстроена. Инстинктивно погледна над рамото си и видя, че Рейд хуква по стълбите и я следва решително по петите. Вместо да продължи да бяга, Грейс се закова неочаквано на място и се обърна. Ръцете й бяха свити в юмруци. Беше готова да води битка.

— Не смятам — изрече напрегнато Рейд, — че имаше сериозна причина да лисваш водата в лицето ми!

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Нямаше ли? Та ти ми нанесе обида! Направи ми възможно най-неприличното предложение! Никога през живота ми не са ме оскърбявали така!

Кой знае защо Рейд се съмняваше в думите й.

— Аз да съм ти нанесъл обида? — гласът му беше недоверчив. — Точно обратното.

Те се гледаха разярено. В очите им бяха избухнали сини и виолетови пламъци. Лицата им се намираха на сантиметри едно от друго. Бяха толкова близо, че носовете им почти се докосваха.

— Няма нищо оскърбително, Грейс, в това, че един мъж желае някоя жена, особено ако я желае така, както аз желая теб.

— Не се чувствам поласкана — отсече рязко тя.

— Трябва ли да се държа като някой лицемер и да се откажа от чувствата си? Да се преструвам ли пред теб и дори пред себе си, че те не съществуват? Това не ми е присъщо.

— Това, което е присъщо на вас — заяви леденостудено тя — не е присъщо на мен, мистър Браг!

Лицето му потъмня.

— Да не би да смяташ, че всеки ден правя такива предложения? Ще си призная откровено! Никога по-рано не съм издържат любовница — осведоми я накратко Рейд. — Смятах своето предложение за комплимент, Грейси.

— Комплимент ли? — тя не вярваше на ушите си. — Вие, мистър Браг, сте най-старомодният донжуан, когото съм имала нещастието да срещна през живота си!

Той стисна зъби.

— Просто ми кажи да, Грейс. Зная, че ти трябват пари. Ще ти дам колкото ти трябват. За мен ще е удоволствие. И повярвай ми, нашата връзка ще доставя удоволствие и на теб. Мога да те направя щастлива, Грейс.

— Ти ли?…

Грейс искаше да му се изсмее в лицето, но беше твърде объркана.

— Много се заблуждаваш, ако си въобразяваш, че мъж като теб може да ме направи щастлива!

— Разбирам — Рейд изскърца със зъби, а очите му блеснаха студено. — Не ти беше трудно да обсипеш Алън с целувки. Обичаш ли го? — запита той. — Ще се омъжиш ли за него?

Тя примигна.

— Не съм обсипвала с нищо Алън.

— Не ме лъжи, видях ви двамата заедно.

Тя го гледаше, без да има сили да му отвърне.

— Грейс, зная, че не си глупава. Ти дори не си направи труд да обмислиш предложението ми. Има и други предимства при такова споразумение, освен парите.

— Други предимства!

— Например закрилата — изтъкна той упорито. — Ти имаш нужда от мен, Грейс. Днешният ден го доказа.

— Целият днешен ден доказа, че ти си един безчувствен, безочлив и тесногръд мъжкар, подтикван в действията си само от най-долни телесни потребности!

Рейд си пое дъх.

— Това не е вярно, Грейс! Най-долните потребности ли ме ръководеха този следобед? Опитвам се да ти помогна.

— Да ми помогнеш? Като ме вкараш в леглото си! Ха!

Той сграбчи брадичката й. Очите му бяха студени.

— Не съм ти казвал нищо обидно досега, Грейс. А може би трябва да го направя.

Тя се отърси от него.

— Махай се — каза тя, но дълбоко в душата си се изплаши. Знаеше какво ще й каже. Ти си една превзета, ма стара мома. Мразеше тези думи.

Рейд отвори уста, но след миг я затвори.

— Мога да събудя страстта в теб, Грейс.

Тя почувства дълбоко облекчение, че той не й каза онези ненавистни думи.

— Нямам намерение да ти дам възможност за това.

— А ще дадеш ли възможност на Алън?

— Това — отвърна дръзко тя — не е твоя работа!

— Ще стане моя работа. Ако не се бях намесил днес, Грейс, щяха да те изнасилят. Спомни си за това!

— Не съм забравила. И мисля, че много преувеличаваш.

— Именно затова се нуждаеш от мен — каза мрачно Рейд. — Това твое дръзко държане ще те погуби някой ден!

— Ще разчитам на късмета си.

— Грейс, мисля — изрече нарочно бавно Рейд, — че ти се страхуваш от мен.

Тя застина на място.

— Мисля, че се страхуваш от мен, защото съм всичко, което твоят скъп Алън не е.

Тя сви ядно юмруците си.

— Мисля, че се страхуваш от мен, защото ме желаеш.

Тя се разгневи толкова, че едва съзнаваше какво говори.

— Харесвам Атън, защото той е всичко, което ти не си!

— Сега говори разумът ти — каза Рейд, — не сърцето ти.

— Никога няма да пожелая някой като теб!

— Лъжеш.

— Не — в очите й напираха сълзи. — Ти лъжеш! Тази вечер беше лъжа! Нищо друго, освен лъжа — ти непрекъснато ме мамеше! — тя вдигна полите си и хукна надолу по палубата.

За миг Рейд остана неподвижен и я загледа с отчаяно изражение, а след това се обърна към перилото. Удари го с юмрук. Болката му се понрави. След това тръгна след нея. Длъжен бе да постъпи така.

Тя бе на кърмата и гледаше разсеяно в лопатното колело. Не обръщаше внимание на водната струя, която докосваше лицето, шията и ръцете й. Сърцето му се сви при вида на сълзите й. Искаше му се да я притисне в прегръдките си, но знаеше със сигурност, че тя няма да му позволи. Приближи се към перилото и застана на няколко крачки от нея. И той се загледа в реката.

— Съжалявам, Грейс.

Тя подсмърчаше.

Той й подаде носна кърпа, но тя не я прие.

— Тази вечер не беше лъжа, Грейс.

— Именно това беше — каза тя, без да го гледа.

— Не беше измама — повтори той категорично. — Исках да се позабавляваш. Тази думичка удоволствие е толкова проста. И ти изпита удоволствие. Не ми казвай, че не си.

Тя избърса една сълза и го погледна бегло.

— Ти се опитваше да ме накараш да се отпусна дотолкова, че да приема безсрамното ти предложение.

Рейд не съумя да се удържи и се усмихна.

— Ако днес не те бях помолил да ми станеш любовница, щях да те помоля утре или някой друг път.

Гласът му омекна.

— Исках да прекараме заедно този ден и да му се радваме. Не се отказвай от това, което преживяхме досега.

Тя стискаше здраво перилото и гледаше речния бряг, който бе покрит с блата и кипариси.

— Денят беше хубав — призна тя.

— Ще прекараме заедно още много хубави дни, Грейс.

— Няма.

— Защо не? Приятно ни беше заедно.

— Защото не е редно.

Той се приближи.

— Не? Защо? Защото съм честен ли? Защото ти казах, че те желая? Сега знаеш истината. Казах ти, че съжалявам, Грейс, и още съжалявам — за това, че те разстроих. Но не съжалявам за това, че те помолих да ми станеш любовница. Ще те моля за това още много пъти.

— И аз ще ти отказвам още много пъти.

Той се усмихна леко.

— Аз съм невероятно търпелив.

Тя го погледна. Искаше й се гневът й да не се бе изпарил. Той се усмихна и докосна брадичката й.

— Лицето ти е мръсно — каза той и внимателно й изтри сълзите. — Единственото нещо, което не желая никога да ти причинявам, Грейс — каза той съвсем сериозно, — е да те карам да викаш.

— Тя го погледна.

— В такъв случай се опитай да ме разбереш — каза тя.

— С удоволствие — отвърна той.

Той я гледаше как спи.

В мига, в който се качиха на кабриолета, след като слязоха от Мисисипи Куин, Рейд загледа развеселено как Грейс се настанява на седалката срещу него. Той бе потупат мястото до себе си.

— Не искаш ли това място? — попита той с надежда в гласа.

Тя се усмихна, когато се досети какво означава тази нотка в гласа му.

— Благодаря ти, но и това е доста хубаво.

След няколко секунди тя вече спеше.

Бузите й бяха порозовели от слънцето, макар че бяха прекарали по-голямата част от късния следобед на закрито. Главата й се облягаше на гърба на седалката, точно на мястото, където той се съединяваше със страничната стена на кабриолета. Позата й изглеждаше доста неудобна. Кабриолетът навлезе в коловоза на пътя и Грейс се премести, без да се събужда. Рейд си свали сакото.

Сви го на нещо като възглавница, после коленичи пред нея й вдигна главата й с едрите си ръце. Очите й примигнаха и се отвориха. Тя започна да протестира.

— Шшт — прошепна той и пъхна дрехата под шията й. — По-добре ли е така?

Той се усмихна.

Тя му се усмихна сънено в отговор и затвори очи. Тя му отказа. Той си рече, че е трябвало да очаква подобен развой на нещата. Но, както й заяви, той беше търпелив или поне бе принуден да стане такъв към нея. А имаше твърдото намерение дочака тя да изрече заветната думичка, която той желаеше да чуе от нея. Но как да я убеди да приеме предложението му? Досега беше разчитал на логиката и разума и не бе постигнал успех, но винаги му оставаше в резерв способността да съблазнява.

Започна да се чувства виновен. Рейд знаеше, че трябва да я забрави. Знаеше, че се е държал като мерзавец. Грейс беше права — той е един егоист. Да, тя имаше нужда той да я защитава, нуждаеше се и от неговите пари, но беше една не особено млада и прекалено благопристойна стара мома. Длъжен бе да я остави на мира. Проблемът беше, че това не му се удаваше. Всъщност сега я желаеше повече от всеки друг път.

В никакъв случай няма да напусне Начез точно сега, не и докато Грейс е тук. Докато тя спеше, той реши да я наглежда отблизо занапред. Спомни си вика й за помощ този следобед и потръпна. Припомни си и какво му каза тя за шерифа. Усещаше с кожата си, че тепърва предстоят нови неприятности. Форд беше мръсник, и то отмъстителен. И ако Грейс се опита да промени положението, ще си изпати сериозно. Възможно бе и да я убият. Форд не беше добродушен. Едно е да организираш дамите в християнско дружество на въздържателите. Съвсем друго е да се опитваш да преобърнеш града с главата надолу, като предизвикваш всеобщо недоволство и влизаш в разпра с шерифа.

Той си спомни как тя му се бе усмихвала този следобед и то неведнъж, а много пъти. И постигна това само с една обикновена речна разходка. Ти ще се отпуснеш, Грейс, помисли си той сърдечно, и аз ще те науча как да се наслаждаваш на живота и на самата себе си.

Грейс беше такава загадка. Тя постъпваше различно от всички други жени, които той беше срещал досега. Това му доставяше невероятно удоволствие.

Кабриолетът навлезе в нов коловоз и Грейс изпъшка леко в съня си и премести отново свитото му на кълбо сако, което се измъкваше изпод нея. Главата й се бе извила в доста неудобно положение, но тя още спеше. Явно бе напълно изтощена от продължителното търсене на работа през деня, от следобедните преживявания и шампанското.

Рейд внезапно се прехвърли на седалката до нея и замени облегалката и прозореца със собственото си тяло. Грейс примигна.

— Спи, спи — й зашепна той. Едната му ръка я обви, а пръстите му погалиха гърба й. Положи внимателно главата й на гърдите си. Тя се сгуши в него и несъзнателно затърси най-удобното положение. Най-накрая главата й се озова в скута му, а тя се сви на седалката. Рейд нагласи още по-добре шала около раменете й и прокара палец по слепоочието й. Нямаше никакво съмнение. Тази жена му въздействаше като никоя друга.

Тя спа през цялото пътуване. Нямаше начин самият Рейд да подреме малко, не и с топлата и мека Грейс до него, която караше тялото му да се втвърдява и затопля, караше го да я желае, караше го да си представя мислено първия път, когато те ще бъдат наистина заедно. Опита се да мисли за нещо друго и да гледа през прозореца, но това просто беше невъзможно.

Приближиха Начез чак след полунощ. Рейд разтърси леко Грейс.

— Събуди се, скъпа. След малко пристигаме.

Тя примигна и се изправи замаяно. Рейд й се усмихваше. Още я прегръщаше с едната си ръка. Когато се разсъни, тя забеляза къде седи той. Премести се на другата страна, за да бъде по-далеч от него.

— В твоя скут ли спах? — възкликна изненадано тя.

— Послужих ти за много удобна възглавница.

Тя почервеня. Обърна се и погледна навън през прозореца, в ярката, огряна от звездите нощ.

— Мили боже!

— Ти беше много уморена, а по пътя много друсаше. Боях се, да не би да ти се схване вратът, както се беше изкривила на една страна.

Тя го погледна. В кабриолета беше тъмно. Само един фенер хвърляше бледа светлина. Беше тъмно и интимно. Току-що бе спала няколко часа, а главата й бе в мъжки скут. Грейс не знаеше какво да мисли. А сега беше още по-лошо, защото се бе събудила, а разстоянието помежду им бе толкова малко, че тя долавяше мъжкия му аромат. Вече не я докосваше, но тя още си спомняше допира на кожата му. Усети, че сърцето й бие лудо. А той я гледаше втренчено.

Тя хвърли лек поглед през прозореца и прочисти гърлото си.

— Днес прекарахме много добре, благодаря ти.

Той не й отговори.

Тя се загърна решително с шала. Внезапно изпита голяма благодарност към него за това, че я остави да поспи последните няколко часа. Как иначе би прекарала обратния път към Начез? Не смееше да го погледне, но усещаше, че той не снема очи от нея.

— Къде ли е Мисисипи Куин сега? — попита тя. Не се сещаше за по-подходяща тема за разговор. Знаеше, че думите й звучат глупаво. Но защо той не й отговаря?

— Колко остава до Начез? — тя дръзна да го погледне бегло. Сините му очи я гледаха пронизително. Той бе златист и великолепен под леката светлина на фенера. Тя преглътна и се загледа настрана.

— Остават няколко мили — изрече той. Гласът му бе ленив, провлечен и доста страстен. Изведнъж Грейс установи, че дъхът й е спрял.

— Няколко мили — повтори механично тя. — Не мога да повярвам, че съм спала досега! Колко дълго спах? — тя извърна лава и го погледна.

Това беше грешка. Погледът му накара сърцето й да спре да спре. Прекрасната му уста се отвори и той докосна бузата и с единия си пръст. Докосването беше възможно най-леко, но Грейс потрепери.

Той издаде звук, звук на силна вътрешна потребност, дрезгав стон.

Грейс се озова в обятията му.

Докато я прегръщаше, той за миг се взря в очите й. В неговите пламтеше ослепителен блясък. След това я притегли към себе си, към твърдото си и горещо тяло. Устата му затърси с копнеж нейната. Още от първия миг Грейс вдигна ръцете си пред гърдите му и обърна лицето си настрани.

— Моля те — изпъшка той. — Позволи ми да те целуна, Грейс. Само целувка, само една целувка…

Тя едва съобразяваше какво става. Знаеше, че това, което правят, е грях. Устата му се движеше над извивката на бузата й и докосваше ухото й. Тя ахна, когато усети прилива на горещи чувства в душата си. „Само една целувка“, каза й едно гласче. Нищо няма да стане, ако го целуне веднъж!

За пръв път Грейс отвърна на неговия плам. Тя обърна лицето си към него и отвори очите си. При вида на неговото напрегнато и възбудено лице, тя загуби ума и дума. А когато устата му докосна нейната, тя се уплаши, че ще припадне.

— Грейс — изрече той тихо, но рязко. — Отвори, скъпа, отвори си устата за мен — и ме пусни.

Тя се подчини механично. Езикът му докосна нейния. Грейс я побиха тръпки. Свитите й на юмруци и притиснати в гърдите му ръце се отпуснаха и разтвориха. Гърдите й пламнаха и се втвърдиха, щом докоснаха неговите. Рейд я прегърна още по-силно. Устата му помръдна леко, но това беше заблуждаващо движение, защото езикът му навлезе в нея, отново и отново, в ритъм, който породи вълни от удоволствие, които заляха слабините й. Рейд спусна ръцете си надолу и я хвана отзад.

Тя ахна, когато усети, че едрите му ръце се протягат и притискат интимните й части. Не беше и сънувала, че е възможно да съществува подобно докосване. То я накара цялата да пламне. Докосна колебливо и свенливо езика му със своя. Слиса се от бурната му реакция. Цялото му тяло се напрегна, а той я хвана още по-силно. Ръцете й се плъзнаха по ризата му. Езиците им поведоха борба и се преплетоха. Ръката на Рейд се хлъзна по бедрото и кръста й и я замачка неистово. След това се вдигна неприкрито и обгърна гърдата й. Ръката му спря. Грейс трепереше. Искаше й се той да продължи да я докосва.

— Я да видим какво има тук — каза той. Пръстите му проникнаха под дрехите й и докоснаха лененото бельо, което тя носеше.

Докато й се струваше, че е погълната от горещата пелена на тяхната страст, Грейс чу думите му, но беше твърде смутена, за да започне да обсъжда толкова интимна тема като бельото си. Докосна китката му, за да го накара да прекрати изследванията си, но ръката му обхвана плътно гърдата й и я натисна нежно.

Главата на Грейс се отметна назад към седалката. Тя затвори очи. Единственото нещо, което усещаше, бе нажежено червено желание и мъчително удоволствие. Палците му очертаха малки кръгчета около зърната й, и скоро започнаха да я стискат и да й причиняват болка. Усещаше как се притискат и към памучните й дрехи. Тя изстена страстно.

— Да, скъпа — прошепна той, а палците му докоснаха внимателно стегнатите връхчета. Грейс изпъшка.

Неочаквано той разкопча плавно и умело многобройните миниатюрни копчета на корсажа й. Грейс знаеше, че е длъжна да му окаже съпротива. Но когато се опита да извика, устата му покри нейната. Езикът му се притисна в нейния и я заля с още удивителни и невероятно пламенни усещания. Той разтвори роклята й и свали корсета.

— Господи, Грейс — възкликна той, когато пред погледа му се появиха едрите й разкошни гърди с големи кораловочервени зърна. — Защо криеш тази красота?

Пое си рязко дъх и сведе глава. Езикът му започна да я милва. Грейс изпъшка. И нададе вик, когато той пое зърното в уста го засмука.

Усети, че ръката му се плъзга по леката извивка на корема й, под полата й. Само два тънки слоя памучен плат го отделяха от кожата й. Ръката се спусна още по-надолу. Явно имаше ужасни намерения. Пръстите му се пъхнаха интимно между бедрата й, после се смъкнаха надолу и напипаха набъбналата и влажна плът през бельото. Той я притисна още по-силно.

Главата на Грейс се изправи. Очите й се отвориха широко. Неговата глава все още беше приведена над оголената й гърда. Той още смучеше едното й зърно. Пръстите му се хлъзнаха във влажните гънки на нейното тяло, като пренебрегваха памучните препятствия по пътя си. Той я галеше и проникваше в нея. Грейс вдигна ръце и ги притисна неистово в раменете му. Паниката й вдъхна нови сили. Трябваше да спрат веднага!

Главата на Рейд се изправи, а ръцете му се вдигнаха от нея. Очите му бяха яркосини и блестяха като брилянти.

— Грейс — изрече хрипкаво той.

— Моля те, спри — замоли тя отчаяно, докато дишаше тежко.

Той също дишаше тежко. За миг не помръдна. Тя виждаше, че той се бори със себе си. След това дръпна едновременно и ръката, и корсажа й.

— Аз ще го оправя — извика тя и се обърна с гръб към него, сети, че той се оттегля от нея на седалката от другата страна на кабриолета.

Ръцете й трепереха. Не успя да закопчае малките копченца. Опита отново. Беше останала без дъх, тресеше я, бе уплашена, ужасена, засрамена и във висша степен объркана! Задави се от отчаяние. Звукът прозвуча като хълцане, а тя забеляза, че е закопчала погрешно копчетата.

О, да му се не види дано!

— Позволи ми — каза той, а топлите му ръце се приближиха до раменете й изотзад. — Позволи ми да ти помогна.

Грейс почувства, че ще извика и поведе борба със себе си. Ръцете му, които едновременно успокояваха и разпалваха страстите й, я закопчаха.

— Всичко е наред, Грейс — каза той. — Повярвай ми.

— Не разбирам — успя да промълви тя, докато се взираше механично в скута си.

Той я прегърна още по-силно.

— Ти си жена, Грейс — рече той. — Може да бягаш от този факт през целия си живот, но аз съм мъж и няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от него.

 

Тази нощ тя не успя да заспи, а само се мяташе неспокойно в леглото.

Преживяваше отново всеки миг от дългия ден — безуспешното търсене на работа, боя, с който Рейд я защити от двамата моряци, разходката по реката и най-накрая разтърсващите му целувки в кабриолета. Нямаше сили да се откъсне от последния спомен. Точно на него се спря вероломното й съзнание.

Думите му отекваха. „Ти си жена, Грейс… аз съм мъж. Няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от това…“

Тя се обърна и легна по корем. Разбира се, че е жена. И не е бягала от този факт, нали? Тогава защо е така неспокойна и объркана? И защо част от нея жадува да се озове пак в обятията му?

Никога през грижливо подредения си живот не бе губила дотолкова контрол над положението.

Трябваше да спре да мисли за този мъж и да си представя различни нелепости. Да, безспорно това беше начинът за разрешаване на проблема. Тя умишлено прехвърли мислите си върху проблемите на Начез. Един от тях беше шерифът Форд.

Алън й каза, че Форд налага закона с железен юмрук. Тя се ужаси, но не се изненада. В края на краищата човек, който предвожда нощните ездачи, със сигурност прибягва до заплахи и физическо насилие. Как да спре такъв човек? Искаше й се да знае колко от градските жители са на страната на Форд и колко не са, но се боят да го признаят. Алън предположи, че има местни хора, които не одобряват тактиката и целите на нощните ездачи. Сигурно има начин да подтикне тези хора към действие.

Грейс се обърна настрани и облегна лицето си на ръката. И Алън, и Рейд не биха одобрили действията й. Тях изобщо не ги интересуваше положението в града, а то бе възмутително. Сигурна бе, че някой трябва да направи нещо, иначе Форд ще продължи да тероризира жертвите си. Помисли си, че всъщност проблемът да се намери някой, който да се противопостави на Форд. Някой, който не се страхува от него. Някой, който, ако се наложи, ще направи и невъзможното, и няма да остане длъжен никому. Някой като Рейд Браг.

Тя се изправи като свещ в леглото. Ама, че смешно! Той беше южняк и това проваляше замисъла й дори ако той отговаря на всички други критерии. Тя беше почти сигурна, че той гласува за демократите като повечето хора от неговото съсловие, а демократите бяха виновни, че хора като Форд и нощните ездачи имат такава власт и влияние. Политическите разделителни линии бяха съвсем ясно очертани. Републиканците тук бяха политици пришълци от Север и янки. Те бяха прокарали всички реформи и граждански права след войната, а демократите се бяха сражавали с тях и бяха направили отчаян опит да запазят на всяка цена последните остатъци от „добрия стар Юг“. По дяволите! Колко лошо бе, че той не е републиканец. Сърцето й заби силно.

Хората имат мнение. То може да се промени. И някак си, чисто инстинктивно, тя усещаше, че ще успее да го накара да промени своето.

О, боже! Не е ли прекалено високомерна, щом е толкова уверена, че ще постигне това? Защото, ако успее да го убеди, той ще бъде идеалният противник на шерифа Форд!

„Ти можеш да ме превъзпиташ“, й каза той преди няколко часа с дрезгав и страстен глас.

Бузите й пламнаха. Той не се държеше сериозно. Изобщо не беше сериозен. Макар че нямаше голям опит, тя разбираше без усилие неприкритите му сексуални намеци. Те бяха единственото нещо, към което той се отнасяше сериозно!

Но не беше ли посветила живота си на просвещаването на другите? Ако забрави за миг, че този хубав развратник я желае, ако се отнася към него като към всеки друг, без колебание ще се опита да го накара да разбере някои основни истини.

Но той е хубав, ужасен измамник е и я помоли да му стане любовница. Дали тези обстоятелства няма да му попречат да бъде по-податлив на внушенията й? И какво толкова ще стане, ако опита? Докато сърцето й биеше силно, Грейс притисна силно колене към гърдите си.

Ще се опита да превъзпита Рейд Браг!