Едгар Бъроуз
Тарзан и съкровищата на вълшебния град (7)

VII
Тарзан среща отново Ла

Силна болка мина през тялото му като електрически ток. Тарзан се размърда. Това, което чувстваше, беше силна болка и жажда. Виеше му се свят. Опита се да се изправи, но залитна и се подпря на стената. Беше тъмно и той нищо не виждаше. Нещо му пречеше, за да тръгне напред. Подпирайки се по стената, Тарзан мина няколко метра. Изведнъж стената изчезна и той пропадна в някакъв тунел. Продължи да върви напред и след известно време ярката светлина на обедното слънце попадна в очите му. Той се закова на място и дълго гледа с любопитство светлия отвор в тавана на тунела. После погледът му слезе долу, в краката му. Видя се пред широк отвор на кладенец, който не можеше да се прекрачи дори и от гигант като него. Но замаяността му попречи да прецени това. Той стигна до ръба на кладенеца, прекрачи напред в празното пространство и, разбира се, полетя стремглаво надолу в черната дълбочина. В ръката си стискаше копие. Той падна във водата и потъна. Но кладенецът беше плитък и Тарзан успя да изплува. Копието застана вертикално и с негова помощ лорд Клейтън успя да се задържи на повърхността въпреки раните си. Отърси водата от лицето си и погледна нагоре. Наравно с повърхността на водата се виждаше широк отвор във влажната хлъзгава стена на кладенеца. Като доплува до него, Тарзан излезе от водата и стъпи върху мокрия под на тунела. Изправи се и се огледа. Тунелът беше прав като стрела, с хлъзгав под и мокри стени. Той влезе в него, като вървеше внимателно. Скоро се озова в подножието на една стълба. Тя го отведе в малка, кръгла стая. През широка тръба, която се спускаше от тавана, в стаичката проникваше слаба светлина. Тарзан с интерес погледна нагоре към края на тръбата. Тя завършваше с каменна решетка, през която се виждаше синьото небе.

После погледът му зашари из стаята. Цялата й мебелировка се състоеше от няколко сковани сандъка с медни ключалки. Пръстите му опипаха железни обръчи и скоби. Вдигна капака на единия сандък и извика от удоволствие и почуда — пред него в полумрака блестеше с всички цветове на дъгата купчина от скъпоценни камъни. За него това бяха само красиви камъни. Горчивата истина беше, че след удара той беше забравил напълно своето минало и се беше върнал към състоянието на дивия човек. Той пъхна ръката си в купчината скъпоценни камъни и забавлявайки се, започна да ги пресипва от ръка в ръка. Заотваря и другите сандъци. Всички те бяха пълни с блестящите неща. Тарзан загреба с пълна шепа и ги изсипа в торбичката, която висеше на кръста му. Тези, които не бяха изгладени, не му харесаха и той ги върна обратно.

Без да подозира, Тарзан откри отдавна забравеното съкровище от скъпоценни камъни, принадлежащо на град Опар. Стотици години то беше погребано под храма на Огнения бог в един от най-мрачните подземни ходове, в които суеверните слънцепоклонници се страхуваха да влязат.

От пода към тавана се издигаше стръмна каменна стълба. През отвора й Тарзан видя слънчева площадка с високи, обвити с дива лоза колони. Тези колони сякаш му напомняха нещо. Тарзан смръщи чело в усилие да си спомни нещо, но напразно. През цялото време му се струваше, че той би трябвало да знае много неща.

Размислите му бяха прекъснати от силен рев, последван от отчаян вик и писъци. Той хвана решително копието си и изтича по стълбата нагоре.

Пред очите му се разкри странна картина. Въпреки пълното заличаване на паметта той осъзнаваше, че пред него се намират множество мъже и жени и един лъв. Мъжете и жените тичаха към изходите, а лъвът стоеше по средата с лапи върху трупа на един от тях. Пред Тарзан до голям каменен блок стоеше жена, а напреки лежеше един мъж. Лъвът беше вперил поглед в двамата. Страшният му рев огласи отново храма. Жената изписка и падна безжизнена върху мъжа. Лъвът се беше вече прилепил до земята и се беше приготвил да направи скок, но появата на Тарзан отвлече вниманието му.

В това време Вертер лежеше безпомощно върху жертвеника. Той виждаше как лъвът се готви за скок и как нещо го накара да се спре. Страшният звяр настръхна. Някаква фигура се плъзна покрай Вертер. Една силна ръка се вдигна във въздуха и тежко копие се заби в звяра. Вертер виждаше как животното се опитва да хване със зъби копието. Един гол великан се хвърли върху него само с един нож в ръка. Лъвът се изправи на задните си лапи и изрева свирепо. За ужас и на без това изплашения до смърт белгиец от устните на странния човек се откъсна също такъв лъвски рев.

С ловък скок Тарзан успя да избегне тежкия удар на огромната космата лапа. С втория той се метна на гърба на животното. Ръцете му обвиха косматата шия, зъбите му се впиха в плътта. Ревейки и мятайки се, огромната котка се мъчеше да свали своя противник, но Тарзан продължаваше да забива ловджийския си нож в хълбоците му.

През това време Ла се свести. Гледаше, изненадана и очарована, разгорялата се битка. Изглеждаше невероятно в открита схватка човек да победи царя на животните!

Ножът на Тарзан успя да улучи сърцето на лъва. Тялото му се разтресе в страшни конвулсии и се строполи мъртво в краката на победителя. Тарзан скочи, сложи крак върху жертвата си и дигнал лице към небето, нададе такъв ужасен вик, че Ла и Вертер трепнаха, а ехото го повтори много пъти.

Сега Тарзан се обърна и Вертер позна своя домакин, лорд Грейсток, този, когото беше сметнал за мъртъв.