Едгар Бъроуз
Тарзан и съкровищата на вълшебния град (22)

XXII
Съзнанието на Тарзан се връща

Когато Тарзан преглеждаше камъчетата, захвърлени от Ахмед Зек, мислите му ненадейно се върнаха към купчината жълт метал, заради която се биха абисинци и араби.

Какво общо имаше между купчината нечист метал и красивите камъчета, които по-рано пълнеха торбичката му? Какъв беше този метал? Откъде се беше взел? Каква е тази мъчителна и неясна мисъл, която го преследва през цялото време? Какво означаваше онзи смътен спомен или почти увереност, че тази камара метал има някакво отношение към неговото минало и че му принадлежи?

Какво имаше в миналото му? Той поклати глава. Бледите спомени от детството му, прекарано сред маймуните, бавно минаваха пред очите му, а след тях идваше странна бърканица от лица, фигури и случки, които сякаш нямаха отношение към Тарзан от племето на маймуните, но му се струваха познати.

Бавно и мъчително неговата памет се възстановяваше.

За пръв път образите, които се появяваха, започнаха да му се струват познати и близки. Той не можеше да открие мястото им в живота си, нито да ги назове по име.

Особено често в болния му мозък се появяваше образът на прекрасната самка. Коя беше тя? Каква беше на Тарзан от племето на маймуните? Струваше му се, че той някога я е виждал на същото място, където абисинците откопаха златото. Само че местността беше друга.

Там имаше една постройка… Не. Там имаше много постройки… и там имаше огради, живи плетове и цветя. Тарзан намръщи чело. Той беше в недоумение. В един миг му се стори, че е намерил обяснение на всичко, но изведнъж всичко се размъти и пред очите му изплува цяло стадо танцуващи космати маймуни.

Тарзан поклати глава и въздъхна. Защо не можеше да си спомни? Във всеки случай той беше убеден, че купчината злато, мястото, където лежеше то, нежният аромат на самката, образът на бялата жена и самият той са неразделно свързани.

Щом в спомените му жената беше свързана с мястото на златото, то тогава тя трябваше да бъде там. Тарзан ще тръгне да я търси. Той преметна празната торбичка и се запъти към равнината.

След време той срещна арабите, които диреха Ахмед Зек. Той се скри, а после продължи към развалините.

В равнината той се натъкна на малко стадо антилопи, което пасеше на поляна, оградена с храсталак. Обстоятелствата благоприятстваха успешен лов. В продължение на половин час Тарзан следи една тлъста, млада антилопа. И най-после с един скок се хвърли към нея и я повали с ловджийския си нож. Слънцето вече клонеше на запад, когато Тарзан седна край жертвата си, за да се наслади на плодовете на своето изкуство, хитрост и сила. Като насити глада си, той стана и се упъти към реката. Засити жаждата си и се огледа. Нощта вече се спускаше, а той беше на половин километър от мястото, където лежеше жълтият метал и където той се надяваше да намери тайнствената жена или поне да открие следи, които да го заведат при нея.

В очите на обитателите на джунглата времето няма някакво определено значение, а бързането е нещо крайно неприятно.

Тарзан беше близо до целта, но сега той беше уморен и искаше да спи.

Той се разположи на най-близкото дърво и потъна в дълбок сън. На сутринта го събудиха гладът и жаждата. Той слезе от дървото и се запъти към реката при мястото за водопой. Като приближи, той видя, че лъвът Нума го беше изпреварил. Огромният звяр стоеше край брега и жадно лочеше вода. Щом чу крачките на Тарзан зад себе си, той извърна глава и погледна дръзкия нарушител на спокойствието му. Изрева глухо, а Тарзан, като разбра, че лъвът е дошъл на водопой след закуска, само се отби встрани от пътеката и излезе при реката на няколко метра от хищника. Той пропълзя и потопи лицето си в студената вода. Една минута лъвът гледа човека. После възви глава и продължи прекъснатото си занимание. Човек и звяр засищаха жаждата си, застанали почти редом.

Нума свърши пръв. Той вирна глава и заби поглед в срещуположния бряг с онази втренченост, характерна за тези животни. Той стоеше съвсем неподвижно и ако лекият ветрец не играеше в гривата му, можеше да се помисли, че това е статуя, излята от позлатен бронз.

Дълбока въздишка се откъсна от могъщите дробове. Масивната глава се обърна бавно, а жълтите очи се спряха върху човека. Косматата устна се повдигна. Царят на животните пак изрева предупредително и като се обърна величествено, закрачи по пътеката към гъстите тръстики.

Тарзан от племето на маймуните продължаваше да пие, но с крайчеца на очите си следеше всяко движение на Нума.

Тарзан се гмурна в прохладните води, закуси с яйца, които намери случайно в тръстиките, и тръгна нагоре по реката към развалините на къщата.

Учудването и огорчението му бяха големи, когато видя, че жълтите кюлчета са изчезнали. По земята, утъпкана от хора и коне, не можеше да се намерят никакви определени следи. Златото сякаш се беше изпарило във въздуха.

Човекът маймуна не знаеше какво да прави сега. Къде да върви? Нищо не подсказваше, че самката е била тук. Кюлчетата бяха изчезнали, а между тях и самката имаше някаква връзка. Изглеждаше безсмислено да се чака тук.

Всичко беше изчезнало: красивите камъчета, жълтият метал, самката, неговите собствени спомени. Тарзан беше недоволен, всичко му беше омръзнало и опротивяло. Той ще се върне в джунглите и ще намери Чолк.

Тарзан се придвижваше напред без определена цел, радвайки се на неограничената си свобода и надявайки се да се натъкне на следите на Чолк или на самката. Той не ги търсеше, но щеше да се радва, ако ги срещнеше.

Така се скита два дни. Хранеше се, утоляваше жаждата си, спеше тогава, когато го изискваше организмът му, и изобщо не мислеше за бъдещето си. На третия ден до ноздрите му достигна слаба миризма на човек и кон. Без да се бави и минута, той промени посоката и тихичко по клоните на дърветата започна да се движи натам, откъдето долетя мирисът.

Не след дълго той видя самотен конник, който яздеше на изток. Още в първия миг Тарзан установи, че това беше човекът, който открадна от него красивите камъчета. Гневен блясък се появи в сивите очи на човека маймуна.

Един бърз скок и Вертер почувства как нещо тежко падна на задницата на изплашения му кон. Животното зацвили и полетя напред. Чифт стоманени ръце се обвиха около конника. Вертер не успя да си поеме дъх, когато го смъкнаха от седлото на земята. Той се видя проснат върху пътеката, а отгоре му човекът маймуна го пронизваше с поглед.

Лицето на белгиеца се покри със смъртна бледнина. Стоманените пръсти на Тарзан стискаха гърлото му. Вертер се опитваше да викне, да моли, да проси, но жестоките пръсти не му даваха възможност да говори.

— Къде са красивите камъчета? — викаше човекът маймуна. — Какво направихте с красивите камъчета? Красивите камъчета на Тарзан?

Пръстите около гърлото му се поразхлабиха. Задушавайки се от кашлица, Вертер проговори:

— Арабинът Ахмед Зек ги открадна от мен! Той ме принуди да му дам торбичката и камъчетата.

— Аз видях това — отговори Тарзан, — но камъчетата в торбичката не бяха онези! Това бяха камъчета от дъното на реката. Когато арабинът ги видя, той гневно ги захвърли. Аз искам моите хубави камъчета. Къде са те?

— Не зная, не зная! — викна Вертер. — Аз ги дадох на Ахмед, защото той щеше да ме убие. Когато успях да го застрелям, не намерих в него торбичката.

— Казвам ви, че я намерих! — изрева Тарзан. — Аз намерих камъчетата, които Ахмед Зек захвърли с презрение. Това не са камъчетата на Тарзан. Вие сте ги скрили. Кажете ми къде са или ще ви убия!

И загорелите пръсти стиснаха още по-здраво гърлото на белгиеца.

Вертер се мъчеше да се освободи.

— Боже мой, лорд Грейсток! — с мъка изхриптя той. — Нима ще извършите убийство заради шепа камъчета?

Пръстите на Тарзан се разтвориха. Лицето му изразяваше учудване и възторг.

— Лорд Грейсток! — повтори човекът маймуна. — Лорд Грейсток! Кой е този лорд Грейсток? Къде съм чувал това име?

— Та вие сте самият лорд Грейсток! — извика белгиецът. — Вие бяхте ударен от къс скала в тунела на Опар по време на земетръс. Вие отидохте там с вашите вазири, за да вземете злато. От удара загубихте паметта си. Вие сте Джон Клейтън, лорд Грейсток, нима не помните?

— Джон Клейтън, лорд Грейсток — повтори Тарзан.

Няколко минути той мълчаливо и съсредоточено събираше мислите си. После потърка с разтреперана ръка чело и в очите му заблестя искрица разбиране. Забравеното име събуди неговите спомени. Човекът маймуна пусна гърлото на белгиеца и скочи на крака.

— Джейн! — извика той и неочаквано се обърна към Вертер. — Жена ми? — попита той. — Какво стана с нея? Целият ми имот е разрушен и вие имате отношение към това. Вие тръгнахте след мен в Опар, вие откраднахте скъпоценностите. Вие сте подлец и крадец! Не се мъчете да ме разубеждавате!

— Той е нещо по-лошо от крадец — изрече спокоен глас зад тях.

Тарзан се обърна учудено. На пътеката, на няколко крачки от него, стоеше висок човек във военна униформа. Зад него бяха застанали няколко черни войници в униформата на свободната държава Конго.

— Той е убиец, сър! — продължи офицерът. — Аз го търся отдавна, за да го предам на съд заради убийство на старши офицер.

Вертер скокна на крака, блед и разтреперан от ужас. Съдбата все пак го настигна дори тук, вдън джунглите. Той се втурна инстинктивно да бяга, но Тарзан протегна ръка и го задържа за рамото.

— Почакайте — каза човекът маймуна, — вие сте нужен на този господин, а и на мен също. Когато аз се разправя с вас, той ще ви получи. Кажете ми какво стана с моята жена?

Белгийският офицер разглеждаше с любопитство този почти гол гигант. Странен контраст — ето това беше човекът пред него. Облечен като дивак и говорещ прекрасно френски език. Офицерът не можа да определи социалното положение на това странно същество, но никак не му харесваше тонът, с който този юначага се готвеше да му присвои пленника.

— Простете ми — изрече той, пристъпвайки напред и слагайки ръка върху рамото на Вертер, — но този господин е мой арестант. Той трябва да тръгне с мен.

— Той ще тръгне с вас, когато аз приключа сметките си с него.

Офицерът се обърна и даде знак на войниците си. Купчината чернокожи се втурнаха напред и оградиха Вертер и Тарзан.

— Законът и силата са на моя страна! — заяви офицерът. — Да не спорим. Ако имате лични сметки, можете да дойдете с нас и по общия ред да подадете жалба против него до авторитетен съд.

— Вашите законни права са твърде съмнителни — отговори Тарзан — и вашата заповед има само привидна, а не действителна сила. Вие се осмелявате да стъпите на британска територия с въоръжени войници. Кой ви е дал право на такова нахлуване? Къде е заповедта за арестуване на този човек? И откъде имате тази увереност, че аз не мога да доведа тук такава въоръжена сила, която да възпрепятства вашето завръщане в Конго?

Офицерът загуби търпение.

— Аз нямам намерение да влизам в преговори с един гол дивак — завика той. — Ако не искате да пострадате, не се намесвайте в работата ми. Фелд-фебел, отведете арестувания!

Вертер промълви на ухото на Тарзан:

— Не ме предавайте на тях и аз ще ви покажа мястото, където видях миналата нощ вашата жена. Тя не може да бъде далеч оттук.

Войниците се приближиха, за да хванат дезертьора. Тарзан сграбчи Вертер и го помъкна със себе си като чувал. Той скочи напред, мъчейки се да пробие пръстена на войниците, които ги заобикаляха. С юмручен удар той перна един от тях по лицето. Войникът полетя право към другарите си. Чернокожите войници падаха един след друг под мощния напор на Тарзан. Те не се осмелиха да стрелят, защото можеше да застрелят някой от своите. Тарзан почти беше успял, когато един чернокож го издебна отзад и му нанесе тежък удар с приклада на пушката.

Когато гигантът се свести, той се видя вързан. До него стоеше Вертер, също така омотан във въжета. Белгийският офицер беше доволен от себе си. Той се шегуваше с арестуваните, като казваше, че не се е надявал на такава бърза и лесна победа. Той не успя да вбеси Тарзан. Затова пък Вертер беше словоохотлив и високо изказваше възмущението си. Той уверяваше, че Тарзан е английски лорд. Това съобщение предизвика силния смях на офицера. Той посъветва Вертер да запази красноречието си за пред съда.

След известно време групата потегли към пограничната линия на свободната държава Конго.

Привечер отрядът се спря край една река, разположи се на лагер и се приготви за вечеря. От гъстия листак на близките джунгли един чифт диви очи с напрегнато внимание следеше войниците. Когато огромният човек маймуна стана, за да вечеря, израз на нещо като силно учудване се появи по лицето на това същество. Глух гърлест звук се отдели от устните му. Мигом Тарзан се ослуша. Искаше му се да отговори, но се страхуваше да не привлече вниманието на войниците и да не си навлече тяхното подозрение.

Осени го бляскава мисъл. Той се обърна към Вертер.

— Сега аз ще говоря високо на език, който вие не разбирате. Престорете се, че слушате внимателно, и от време на време говорете нещо, което да е сходно с езика, на който ще говоря.

Вертер кимна с глава в знак на съгласие. Тарзан заговори на странен език, който едновременно можеше да се сравни с кучешки лай и с брътвежа на маймуните.

Войниците гледаха учудено. Някои от тях се разсмяха, а някои се отдръпнаха в суеверен страх. Офицерът се приближи към арестуваните и се спря зад тях, вслушвайки се с интерес и любопитство в този странен език. Когато Вертер избърбори в отговор нещо, той не се сдържа и като се приближи, ги попита на какъв език разговарят.

— На гръцки — отговори Тарзан.

— О, така си и мислех! — каза офицерът. — Но откакто съм го изучавал, са минали доста години, така че не бях сигурен. За в бъдеще ще ви помоля да разговаряте на език, който разбирам.

Вертер се обърна, за да скрие усмивката си и прошепна:

— Е, че какво! Гръцкият език е прекрасен. Един от чернокожите войници каза на другаря си:

— Аз съм чувал това и по-рано. Една нощ се бях заблудил в джунглата и чух как косматите хора по дърветата разговарят помежду си. Това, което каза белият човек, много прилича на това, което чух тогава. По-добре да не бяхме го срещали. Той не е човек, а зъл дух. Над всички нас ще се струпат много нещастия, ако не го пуснем.

И негърът с ужас погледна към гората.

Другарят му нервно се разсмя и отиде при групата, за да им разкаже с разкрасяване всичко, което чу. След половин час личността на белия великан беше оградена с ореола на черната магия и внезапната и тайнствена смърт.

А надалеч, в обвитата от нощна тъма джунгла, едно човекоподобно космато същество се носеше на юг по клоните на дърветата.