Кихару Накамура
Спомените на една гейша (51)

Речник

Бонзай — буквално „десет хиляди години“, вик като „Ура!“.

Бонзаи — храсти, широколистни и иглолистни дръвчета, отглеждани в миниатюра в саксии, които се култивират чрез различни техники и приличат на джуджета.

Вака — японско стихотворение от петнадесет реда и 31 срички.

Гета — високи дървени сандали с отделен голям пръст.

Гинза — главната улица на Токио с важни магазини и алеи за разходка.

Данго — топки или кнедли, често от слепващ се ориз.

Дарума — представяне на Бодхидхарма (основател на Дзен-будизма) като човече без очи. Фигурата се подарява на различни празници. Получателят й слага око и си пожелава нещо. Ако желанието се изпълни, слага и второто око.

Едо — име на Токио до 1868 година. Жителите на Едо се смятат за особено остроумни и шегобийци.

Икебана — изкуство за подреждане на цветя по естетически и философски правила. С икебана се украсяват токонома (вж. токонома).

Кабуки — граждански театър от епохата Едо (1600–1868) със строго определени роли, състои се от пиеса, музика и танц. Театър кабуки е създал истински артистични династии. Всички изпълнители са мъже (вж. оннагата).

Караоке — буквално „празен оркестър“. Любимо развлечение в Азия, при което мелодиите се изпълняват инструментално чрез стереоуредба, а гостите пеят текста по микрофона. Нещо като „игра на певци“.

Кацудон-шницел — свински шницели, нарязани на ивици и подредени върху ориз.

Кийомото — разпространен стил при изпълнение на шамисен.

Кото — тринадесетструнен инструмент, подобен на цитра.

Ма-джонг — китайска игра на карти.

Майко — буквално „танцуващо момиче“, обозначение за ученичките гейши в Киото.

Мейджи-реставрация — 1868. Премахване на шогунатите и възвръщане на първоначалните права на императора.

Месокко-домбури — яйца и пилешко върху ориз.

Мисо — паста от печени соеви зърна, основна субстанция в японската кухня като подправка и доставчик на белтъчини.

Нагаута — народна балада с изпълнение на шамисен.

NHK — обществен телевизионен предавател с дясна насоченост.

Оби — широк ешарп от тежка материя, който се носи над кимоното и се връзва на гърба в различни форми. Сравни върбов оби, барабанен оби и т.н.

Обон — будистки празник на всички души през август.

Оден — пикантно ядене, подобно на гъста супа с рибни топчета, морски водорасли, яйца и т.н.

Окаме — маска на грозна жена с издути бузи.

Оками-сан — управителка на чайна, дом за гейши или риокан. Гостилничарка.

Омиаи — уредена първа среща на млада двойка, която трябва да се ожени.

Омочи — оризови сладкиши, направени от намачкан сварен ориз, много хранителни.

Оннагата — изпълнител на женски роли в театър кабуки.

Оригами — изкуство за сгъване на хартия.

Охацуке — сварен ориз, залят с чай.

Охироме — дебютът на всяка гейша, приключване на обучението й.

Ошаку — церемониално наливане от страна на гейшите и ученичките, което е част от обслужването на госта. Ако гостът отпие глътка от чашата си, дълг на гейшата е веднага да му налее.

Ракуго — кабаретно изпълнение на къси разкази, комични, иронични и сатирични. И днес ракуго, което първоначално е било уличен театър, е популярно като радио— и телевизионно изпълнение.

Риокан — традиционна японска гостилница.

—сан — форма на обръщение, която се добавя към името и съответства горе-долу на нашето госпожа или господин. Употребява се и в семейството, и между добри приятели (вж. и —чан).

Сен — една стотна от йената.

Сенсей — майстор. Обръщение към учители, възрастни и уважавани личности.

Сукияки — ястие с говеждо месо и зеленчуци, което се приготвя на масата.

Суши — парченца сурова риба или яйце върху пресован, кисело подправен ориз.

Сумо — някога култова борба между огромни състезатели. В ново време професионална борба.

Таби — чорапи от плат с разделен голям пръст.

Такаразука — известен ревю-театър край Осака, в който изпълнителите са предимно жени.

Татами — плетени елементи за вграждане в пода, нормирани за японските стаи; произвеждат се най-често от оризова слама (90х180 см).

Темпура — зеленчук и морски плодове, леко запържени в тесто.

Тепаняки — парчета месо, които се приготвят пред гостите на гореща плоча. Ресторантите за тепаняки имат специални съоръжения за приготвянето на ястието. Гостите заемат местата си пред нагорещената метална плоча.

Тофу — сирене от соя.

Токайдо — най-важното шосе в епохата Едо (1600–1868) между Едо (днешния Токио) и Киото. Станциите на Токайдо са любими мотиви в дърворезбата.

Токивазу — стил в музиката за шамисен, подобен на балада. Използва се и в кабуки.

Токонома — ниша в помещение, украсена с цветя (икебана) и свитък с картина.

Тонкацу — паниран и нарязан на дребно свински шницел.

Укийое — дърворезби, които представят така наречения „люлеещ се свят“ на чайните, на кабуки и на гейшите, т.е. на градските забавления. Разцветът на укийое е през 18-и и 19-и век.

Урасенке-школа — една от школите за чайна церемония.

Утаваза — вид балада.

Фугу — вид риба, чието приготвяне изисква особени познания, защото съдържа смъртоносна отрова.

Футон — матрак или дюшек, натъпкан с памук, който се слага на пода.

Хайку — стихотворение от три реда (5/7/5 срички) за моментно емоционално състояние или впечатление от природата.

Хакама — широк мъжки панталон, подобен на пола.

Хакобея — гардеробна или общо помещение в дома за гейши, където артистите и гейшите се подготвят за представянето си.

Хакоя — домашен прислужник в домовете за гейши, който извършва различни услуги, помага при преобличане, носи музикалните инструменти и т.н.

Хангиоку — буквално „полускъпоценен камък“; израз за гейша ученичка в Токио (вж. майко).

Хаори — жакет, който се носи над кимоното.

Хибачи — голям мангал с въглища в традиционната японска къща.

—чан — прибавяна към името форма на обръщение, която изразява доверие и привързаност.

Шакухачи — флейта от бамбук.

Шамисен — инструмент, подобен на китара, с три струни, дълга шия, без напречни деления.

Шимада — празнична фризура с високо вдигната коса.

Шикансен — японски суперекспресен влак.

Юката — домашен халат или хавлия за баня от памук.