Ашланд Прайс
Мира (12)

Глава 11

Брандър скоро се убеди, че мълчанието на Мира, след като бяха извадили парцала от устата й, бе дори по-лошо от това да вика за помощ. Още там, на брега, разбра защо бе сърдита на него и на братята му. От нейния разказ как преди няколко лета почти била изнасилена от някакъв викинг ставаше ясно защо толкова се изплаши и ядоса от начина, по който хората му внезапно я бяха нападнали, вързали и запушили устата й.

Оттогава мина повече от час. Бяха се отдалечили доста мили на запад от нейното племе и сега тя седеше удобно пред огъня, който Ланг бе запалил за през нощта. Бяха й върнали плаща, а също й бяха дали храна, завивки и напитки. Всичко, от което имаше нужда. Така че Брандър не можеше да разбере защо продължава да го наказва с мълчанието си.

Нареди на братята си да отидат и напоят конете на най-близкия поток, и с поглед им показа, че иска да остане насаме с момичето. После се приближи до мястото, където седеше тя, и приклекна до нея, макар и малко трудно.

— Кракът ми започна да се оправя — тихо каза той. — Не ме боли — вероятно защото ти го заши добре и го посипа с оня чудотворен прах.

Тя не отговори. Дори не го погледна. Продължи да се взира в огъня сякаш хипнотизирана от танца на пламъците. Брандър обаче долови проблясването на очите й, макар че я гледаше отстрани, и бе сигурен, че е готова да се разплаче.

Той прехапа устни и сърцето му се сви. След нападението на Мак Куган нещата се бяха объркали толкова, че той все още не можеше да разбере какво толкова й бе отнето.

— Мисля, че още утре ще съм в състояние да яздя — продължи той с наведена глава. — Отначало си помислих, че раната е смъртоносна, но сега чувствам, че няма да ми попречи в търсенето на Астрид.

— Я млъкни! — сряза го тя. — Да не мислиш, че много ме интересува кракът ти, след като… след като ме отвлякохте в тъмното като някаква робиня? Та вие не сте по-добри от Мак Куган, който краде девойките от техните любими!

Брандър се порази от този поток от думи. Те го нараниха повече от раните, които нейните хора му бяха нанесли през последното денонощие. Досега не познаваше тази страна на Мира. За него тя бе вълшебната „дива роза“, ангелът, който му бе помогнал с всичките сили за това той и родът му да бъдат приети от нейния род. Наистина не беше предполагал колко яростно ще се защитава тя.

Все пак тя отново започна да му говори и това трябваше да се смята за успех, дори и да продължеше да го засипва с такива злобни думи.

— Нали ти обещах, че при нас няма да ти се случи нищо лошо и ще те върнем на хората ти веднага щом постигнем целта си. Едва ли онези, които отвлякоха сестра ми, са се държали така добре с нея.

Тя отново не му отговори и това го обезпокои. Бе се сгушила до огъня и се взираше в него, сякаш на света нямаше нищо по-важно от неговата топлина.

— О, Мира, в името на боговете — прошепна той. — Моля те, не ме отчайвай. Като имам предвид всичко, което трябва да стане тази нощ, не мога да понеса, че ми се сърдиш.

Тя го изгледа така мрачно, че той едва издържа погледа й.

— Имаш ли представа какво ще стане, когато тръгнете да ме връщате на семейството ми?

Брандър вдигна рамене. Наистина не бе мислил как щеше да реагира нейният клан.

— Добре, ако ме задържите повече от един ден, това ще означава, че сте ми сторили нещо лошо. Ще бъда обявена за недостойна да стана жена на някои мъж от племето. Никой няма да ме вземе.

Брандър учудено повдигна вежди. От майка си знаеше много за обичаите на племето ерс, но това бе ново за него и силно го порази.

— Тогава ще те взема аз — увери я той, но не бе много сигурен в думите си.

По някаква неизвестна причина тя изглеждаше поласкана.

— Това се случва много по-често, отколкото си мислиш. Мъжете нападат другите не само за да заграбят добитък, но и жени. Тази женитба е толкова законна, колкото уредената от родителите на булката. И ако твоите ужасни хора не ми бяха запушили устата и не ме бяха замъкнали толкова далече, щях да ви обясня всичко, преди да беше станала белята.

Сега Брандър потъна в дълбоко мълчание. Много неща се бяха случили през последните няколко часа, но не му бе хрумнало, че, без да знае, е станал годеник.

— Но нали това още не е станало — изохка той. — Имам предвид, че не съм ти сторил нищо. Ако утре по същото време те върнем обратно на племето ти хората няма да кажат нищо. Та нали аз и братята ми сме почти от твоето племе. А вътре в племето не бива да се крадат невести.

За негова изненада тя не прие тези разсъждения и отново го нападна.

— О, Света Дева Марийо, ти ме отчайваш — извика тя. След това рязко стана, загърна се по-плътно с наметката и застана от другата страна на огъня.

— С какво те разсърдих пък сега? — попита я високо той. — Каза, че искаш да те върнем на твоите хора с неопетнено име, и аз просто обмислях как да стане това.

— Пфу, няма значение, че говориш моя език толкова добре! Оставаш си същият глупак, неспособен да ме разбере.

Той не успя да сдържи въздишката си.

— Мира, късно е. Нашият лагер беше изгорен до основи. Сестра ми бе отвлечена от кралската армия. Екипажът на кораба ми има достатъчно причини да отплава всеки момент. И само преди два часа кракът ми бе пронизан от стрелата на някакъв ерс. Не можеш ли след всичко това да проявиш малко милосърдие към мен и да не ме караш да играем на гатанки.

Против волята си Мира изпитваше някаква симпатия към него заради външността му. Независимо от обидното отвличане й стана ясно, че Брандър страда дори повече от нея.

— Господи, не зная какво искам — призна тя и сведе поглед. После се загърна още по-плътно в наметалото си. — Всъщност не зная дали ако ме върнете утре привечер, ще ми стане леко на сърцето или, напротив ще получа разрив.

При тази забележка Брандър едва сдържа усмивката си.

— Но си сигурна, че не ти харесва да те отвличат.

— Аха — отговори тя колебливо и го погледна още веднъж право в очите. Много неща не й харесваха. Беше бясна от яд, че не разбира нейното желание да се сближат не по този начин — та това се разбираше от само себе си. Бяха я пленили, за да им бъде водач при търсенето на сестрата! Тя искаше да я ухажват и да се омъжи по правилата. Сега, когато знаеше, че той не възнамерява да отплава заедно с нея, а да остане в Ерин, Мира мечтаеше за ухажване и брак, който да бъде благословен от нейната фамилия и от Светата Майка Църквата. Дори да беше така, готовността му да я върне на нейните хора, преди да я обявят за опетнена, трогна сърцето й.

— Удари ми един шамар, жено, и да свършваме — твърдо я подкани Брандър.

— Ти луд ли си?

— Не. Просто нямам представа какво друго да направя. Не мога да те оставя до утре толкова ядосана, че да откажеш да ни заведеш до лагера на Мак Кугън. Така че ти позволявам да излееш яда си върху бузата ми На твое място щях да го направя бързо, защото моите братя скоро ще се върнат и може би няма да разберат сложното положение — добави той, стана и се приближи до нея.

Мира отстъпи няколко крачки назад.

— Престани, Брандър! Да не съм някаква стара злобарка като Киарда, която можеш да накараш да ти се подчини. Твоят чар може да подейства само на нея. Радвам се, че с нея стана така. Но аз и ти сме на различни страни, не се опитвай да го отричаш.

— Не отричам. Още щом ми разказа за твоето отвличане от племето норс преди няколко лета, се отказах да те увещавам.

За нейно учудване той продължи да се приближава към нея. Тя, обратно, отстъпваше назад.

— Я се стегни — изсъска тя. — Не искам да те удрям! За нищо на света не желая да те докосна.

— Е, аз пък искам, драга моя. Не се дърпай — каза той ядосано, протегна ръка и я сграбчи за наметалото. С другата си ръка я прегърна. Лицето му се допря до врата й и следващите му думи се сляха в горещ поток от целувки. — Може да не си сигурна какво искаш да стане между нас, но аз съм повече от сигурен. Желая те от момента, в който те видях, и съм напълно сигурен, че го знаеш.

Мира бе благодарна на здравата му прегръдка, защото краката й не я държаха, а неговите целувки ставаха все по-горещи и страстни.

— Не ми се смей, Мира — продължи той вече по-спокойно. Горещият поток на желанието му сякаш премина в нейното тяло. — Ставам все по-нетърпелив от твоя свян.

— Това не е свян, а страх — опита се да се защити тя. Дъхът й почти бе спрял от напиращата му страст. — Не зная нищо за любовта.

— Ела при мен тази нощ и ще те науча на всичко… Почти на всичко.

Гласът й изрази недоверие:

— А братята ти?

— Ще легнат да спят по-далеч, ако им наредя.

— О, Боже, та това е по-голяма лудост от желанието ти да те ударя.

Той вдигна глава и я целуна бавно и нежно по устата. После обсипа с целувки бузите й и отново заговори:

— Ако утре открием Астрид, ще се прибереш благополучно вкъщи, но аз мога да бъда убит. Това може да бъде нашата първа и единствена нощ заедно, любов моя, и не искам да я прекараме разделени. А ти?

И тя не искаше. Но все още бе твърде изненадана от предложението му и се колебаеше.

— Не, не може. Не трябва. А твоят болен крак — поде несигурно тя.

— Остави крака ми! Той ме научи колко лесно може да бъде отнет човешкият живот. А моето тяло не желае да умре, преди да е познало твоето. О, гръм и мълнии, колко ми е приятно твоето присъствие, колко обичам топлината и лекия аромат на кожата ти! Привличат ме както мечката — медът. — Брандър продължаваше да я целува, после плъзна ръка под плаща й и я хвана за гърдите.

Мира потрепери и го изгледа учудено. Неговите пръсти се справяха с непознатото място толкова умело, че й стана ясно какъв голям опит имаше с жените.

— Не ме съблазнявай. Моля те — прошепна тя, осъзнавайки своята безпомощност срещу обаянието му.

— Няма, щом не го желаеш. Това не е изнасилване, а любовна игра, сърце мое. Можеш да ми кажеш да спра, когато поискаш, и аз ще намеря сили да те послушам. Кълна ти се.

Мира му вярваше. И стана точно това, от което се страхуваше: легнаха на земята и продължиха да се целуват, защото не намираше сили да му откаже.

Разгорещената борба на двете тела продължаваше. Неговите пръсти се плъзнаха нагоре и се опитаха да разкопчеят дрехата й. Мира разбра, че не е нужно да се въздържа. Когато пръстите му преодоляха бариерата на долните й дрехи и докоснаха едната и гърда в главата й изникна споменът за онзи норс, който се бе опитал да я изнасили, и тя се ужаси.

— Какво има? — прошепна Брандър и ръката му спря.

— Не зная… Само че… недей да го правиш, моля те.

Той се засмя.

— Какво?

— Махни си ръката оттам. Не можем ли да изразим чувствата си, без да го правим?

Той се отдръпна и подпря главата си на лакът.

— Не мога да си представя как — каза той през смях.

— Не се шегувам, Брандър. Наистина не мога да го понеса.

Той вдигна вежди, разбрал, че невинното му движение я бе смутило. Поне можеше да задържи ръката си там, докато получи обяснение.

— Но защо? Боли ли те? Не мога да повярвам.

Тя ядосано възкликна и отмести ръката му.

— Просто… просто ме е срам. Това е!

Той остана неприятно изненадан от внезапния й отказ. Беше й обещал обаче да не прави нищо против желанието й и сега трябваше да й се подчини или да рискува да я загуби завинаги.

— Срам ли те е? — прошепна той. — За Бога, Мира, защо?

— Голотата е грях. Майка ти не ти ли го е казала? — попита тя вече почти спокойно за изненада на Брандър.

Той не можа да измисли нищо по-подходящо за утеха, освен да положи внимателно на рамото й същата ръка, която тя бе отблъснала преди малко.

— Нашата страна е толкова студена през цялата година, скъпа моя, че рядко можеш да видиш голи хора. Но дори когато сме на топло в банята, не смятаме, че това е срамно.

— Баня? — повтори тя, сякаш нямаше ни най-малка представа какво е това. И Брандър си спомни, че не беше виждал баня в земите на племената от Ерин и бе предположил, че се къпят в близките потоци.

— Това е къща, в която се къпем.

— Хм — тя явно бе разочарована. — Според Църквата къпането също е грях.

— Мира, мога да приема, че църквата е против това да лежиш с мен по този начин, но защо това не ти попречи да се целуваме преди малко?

— Защото… трябваше да обмисля — обясни тя, седна и се загърна с плаща.

— Да обмислиш дали да разкриеш чувствата си към мен и да ми разрешиш същото, така ли? За Бога, какво трябва да обмисляш?

Гласът му беше толкова нежен и чистосърдечен, че гърлото на Мира се сви и тя си помисли, че наистина нямаше какво да се обмисля.

— О, Исусе, не зная — простена тя и поклати глава.

Той използва моментното й колебание и я притегли към себе си. Неговата топлина и явното му надмощие накараха здравия й разум да не се съпротивлява.

— Онзи нападател… онова животно, който ме нападна, разкъса наметалото ми. Разкъса го и разголи гърдите ми, когато стрелата на един воин от моето племе го прониза! Оттогава дори мисълта за това ме ужасява.

— Но защо? Нали той е мъртъв? Убили са го, докато е правел това.

Тя наведе лице към гърдите си и обърса сълзите си в дрехата.

— Да, мъртъв е. Но какво ли си е помислил, като ме е видял така? Видя толкова тайни части от тялото ми. Гледаше така свирепо и ожесточено. Сигурно е решил, че гърдите ми са отвратителни. Може би наистина е така, защото Църквата изисква те винаги да са покрити.

Брандър я разтърси.

— О, Мира. Гърдите ти в никакъв случай не са отвратителни. Напротив, тъкмо защото те неудържимо привличат мъжете, църквата заповядва да бъдат скрити. Но, за Бога, няма нищо по-прекрасно от момиче без дрехи, както е при всички живи същества.

— Уф, Брандър, нямаш предвид това — отбеляза тя и въздъхна толкова разочаровано, така детински наивно, че той не можа да сдържи усмивката си.

— Напротив. И сега ще ти покажа как се прави. — Тя го погледна ужасено. — Ела при мен. Няма да ти направя нищо лошо — мъчеше се да я убеди Брандър. Само се приближи и се обърни с гръб към мен.

Все още изпълнена с недоверие, Мира му се подчини Може би просто бе любопитна, но явно изпитваше към него повече доверие, отколкото към всеки друг мъж.

— Вдигни си наметалото.

Тя го погледна през рамо.

— Хайде. Най-добре го събери на една страна. Понеже тя остана неподвижна, това направи той.

После вдигна долната й риза, пъхна ръце под мишниците й и постави дланите си върху тялото й, точно на височината на гърдите.

— Усещаш ли колко широко е тялото ти тук и как се стеснява надолу? — продължи той и пръстите му се плъзнаха към талията и бедрата й. — И как отново се разширява?

— Ей — прошепна тя през смях, а тонът й издаваше, че от това изследване бе изпитала не само гъдел.

— Но то е чудесно, Мира. Не си ли съгласна? Ти си едно от най-прекрасните творения на природата. Извинявай, че ти го казвам, но е глупаво да криеш тази красота от всички.

Мира долови, че в думите му има нещо повече от желание да я прелъсти. Гласът му трепереше почти като на дете и тя разбра, че тялото й го привлича наистина по начина, за който говореше. Досега не се бе замисляла върху необяснимата си сила над мъжете. Мълчеше, изненадана от това откритие. Обзе я спокойствие, тя се отпусна и позволи на Брандър да я милва и целува. Усети, че ласките му бяха изпълнени с безкрайна почит, и нямаше нужда да се убеждава, че не се намира в ръцете на насилник.

Сякаш в потвърждение на нейните мисли Брандър обви ръце около кръста й и с въздишка притисна гърба и към тялото си.

— О, колко си мила — промърмори той.

Мира отново усети силното му желание, както и когато лежаха на тревата. Ако пожелаеше, Брандър можеше да я обладае още сега. Можеше да я накара да легне и да стигне докрай, и тя нямаше да му откаже или да го спре. Неговият глас, обожанието в очите му, което съзря, когато я обърна с лице към себе си, всичко това я караше да се чувства като богиня. В този миг за нея не съществуваше нищо по-приятно от това да се усеща царица в очите на такъв достоен мъж.

— Аз… аз те обичам, Брандър — каза тя, когато той се наведе да я целуне отново. Но преди устните им да се съединят в целувка, се чу предупредителното покашляне на единия от братята.

— Конете са напоени — обяви Рурик, водейки за юздите два коня.

— Аха. Поихме ги три пъти — добави Ланг, който стоеше до брат си.

— Няма какво да правим по това време, а и става студено далеч от огъня — продължи Рурик, изведнъж решил да говори на родния си език.

Брандър им отговори учтиво, като си мислеше, че може би беше по-добре, че Мира не разбира какво си говорят в този момент:

— Тогава вървете и си запалете друг огън някъде наблизо. Не съм свършил с момичето; уверявам ви, че във ваше присъствие няма да успея да направя нищо.

— Какво има да правиш? — настоятелно попита Рурик. — Утре сутринта тя трябва да ни заведе до лагера на войниците или ще й теглим ножа.

— Ще ги убедя да ни оставят на мира — пошепна Брандър на Мира на нейния език. Усмихна й се успокоително и тръгна към братята си, леко накуцвайки. Тримата продължиха разговора си на родния си език.

— Оставете на мен тази работа — изръмжа им той. — Момичето се оказа много ценно за нас и до този момент внимателно слуша всичките ми сладки приказки, така че не бива да бързаме да я убиваме.

— Мислиш, че ако я обезчестиш, това ще ни бъде от полза, така ли?

Ланг сухо се изсмя.

— Това зависи от способностите му, не смяташ ли?

— Оставете ни насаме с нея само тази вечер — продължи Брандър. — Обещавам ви, че на разсъмване ще бъде готова да ни заведе дори накрай света.

Рурик тежко въздъхна.

— Добре, но ако се окаже, че на сутринта няма да е толкова сговорчива, както обещаваш, дай ни дума, че ще ни позволиш да се намесим.

— Съгласен съм. Така да бъде — каза Брандър и протегна ръка. — Ако всичките ми усилия се окажат напразни, утре правете каквото искате. — После се обърна и се запъти към Мира.

— За какво си говорехте? — попита тя шепнешком и продължи да наблюдава с крайчеца на окото си как двамата братя се доближиха до огъня и започнаха да събират част от завивките.

Брандър изчака да се отдалечат и й отговори:

— Помолих ги да отидат да си накладат друг огън някъде по-далеч от нашия, а ние с теб да останем сами.

На слабата светлина Брандър успя да забележи как при тези думи бузите на момичето почервеняха.

— О, Брандър. Какво ли ще си помислят? — попита задъхано Мира. Устните й трепереха и издаваха колебанието й.

— На твое място не бих се тревожил за това, скъпа моя. Мислех, че си разбрала, че хората от племето норс не се занимават много с чуждите работи. Във всеки случай можеш да разчиташ на уважението, което моите братя ми дължат като на по-голям брат.

Мира затвори очи и поклати глава:

— Господи. Боя се, че не бива да оставам насаме с теб.

Слаба усмивка се появи на лицето на Брандър. Той стана и отиде на мястото, където бе струпан багажът им, и се върна с мях вино.

— Я по-добре пийни от това, любов моя. И аз ще сторя същото. Това чудесно питие винаги дава кураж.

— Благодаря. Май ще те послушам — отговори тя и пое меха. Макар че жените от ерс много се пазеха от виното, то й се стори единствено спасение от растящото в сърцето й притеснение.

— Тук на сигурно място ли ще бъдем? — попита Мира разтревожено и отпи няколко глътки вино.

Брандър разстилаше завивките около огъня:

— От какво те е страх?

— От крадци и разбойници. Ранен си, а и аз съм без оръжие…

— В името на всички светии, защо се тревожиш толкова — прекъсна я той с усмивка. — Моите братя са достатъчно близо, за да ни помогнат в случай на нужда. И после, нека говорим открито — добави той и й хвърли усмивка, която й се стори обезпокоително нехайна, — аз съм този, от когото трябва да се страхуваш най-много.

Тя отпи още малко.

— О, моля те — тихо каза тя. — Не забравяй колко съм неопитна в тези работи.

Той отново се засмя, но този път, слава на Бога, усмивката му бе изпълнена с разбиране.

— Няма да забравя — увери я той и протегна ръце към нея. — Ела по-близо до огъня, виж как трепериш от студ.

До този момент Мира не бе забелязала, че тялото й се разтърсва от ритмични леки тръпки. Но това се дължеше повече на нейния страх, отколкото на нощния хлад.

— Хайде — отново я подкани с нежен глас той. — Топлината на огъня е чудесно нещо, пък и жадувам да те видя на по-светло.

С меха вино в едната ръка и придържайки наметката с другата, Мира стана и се приближи до него. Ръцете му се обвиха около кръста й и тя възкликна от изненада.

— О, мое прекрасно момиче. Не се чувствай като жертвено агне — прошепна той с устни върху челото й, очевидно доловил страха й. — За нищо на света не бих ти причинил нещо лошо. Още ли не си го разбрала?

— Единственото, което разбирам, е, че се чувствам безпомощна пред теб. Тази нощ можеш да ми поискаш всичко и няма да имам сили да ти откажа.

— Тогава те моля да ми повярваш, че няма да поискам нещо, което би трябвало да ми откажеш.

— Наистина ли? — попита недоверчиво тя и го погледна в очите с такава детска невинност, че сърцето му се сви.

— Наистина — увери я той. — Просто ми се довери, мила моя. Знам колко съм ти задължен за всичко, което направи за мене и за екипажа ми, и затова съм длъжен да ти благодаря и да те даря с наслада.

„Наслада, сигурно телесна“ — си каза Мира и почувства, че виното започва да замайва главата й. За своя изненада скоро разбра, че последните си думи не бе казала наум, а ги беше изрекла гласно.

— Да, телесна наслада — потвърди Брандър, отстъпи назад, хвана брадичката на Мира и повдигна лицето й, за да я погледне в очите и да разбере колко противоестествено за ирландците е отричането на любовта. — По дяволите, Мира! Не бива да мислиш, че връзката ти с мъж може да остави позорно петно за цял живот върху нещо свято за тебе! Твоето тяло не е грях! Нито пък онова, което искам да ти сторя! Напротив, предлагам ти блаженство, каквото има само в рая, където един ден ще отидем всички ние.

При това предложение Мира прехапа долната си устна и отново осъзна, че ще се подчини на всяко негово искане.

— Тогава научете ме, сир. Оставям се в ръцете ви.

За нейна изненада той веднага коленичи на земята и започна да повдига наметалото й, с което се бе загърнала и скрила като за защита. Очакваше, че ще започне с прегръдки и целувки, но сега разбра, че тези нежности бяха свършили.

— Съблечи си туниката — тихо каза той, след като свали наметката й и започна да я придържа зад нея.

Мира усети, че я залива гореща вълна не толкова от искането му, колкото от заповедния тон, с който бе изречено. Това бе заповед, защото Брандър не добави нито „ако обичаш“, нито „моля те, мила“. И тази липса на учтивост й направи особено силно впечатление, понеже досега беше много внимателен с нея.

— Аз ще те крия отпред, а наметалото отзад. Така че никой освен мен няма да види — добави той, без да дочака нейния отговор.

Въпреки неговите думи и многото вино, което бе изпила, Мира продължаваше да се колебае. Сега той искаше да види не само гърдите й, а цялото й тяло; тя не знаеше дали ще има смелост да изпълни желанието му. Гледаше го право в сините очи и се надяваше да намери в тях някакво снизхождение, но погледът му бе непреклонен като думите.

— Хайде — каза твърдо той с глас, който не оставяше никакво съмнение в решителността му. — Не можеш да ме обичаш истински, ако не ми вярваш. Спомни си какво ми каза преди малко, иначе ще реша, че не държиш на думата си.

Мира изпита желание да се разплаче, но вместо това се наведе и повдигна долния край на дрехата си. После се сети за нещо и спря.

— А ти? — запита го нападателно и дръпна туниката си надолу. — Ти защо не се събличаш?

— И това ще стане. Сега трябва ти да се научиш да се чувстваш удобно без дрехи.

Мира разбра, че няма какво да отговори на това, стисна здраво очи и с дълбока въздишка вдигна нагоре туниката си, после я издърпа през главата. Освободи ръцете си от ръкавите и дрехата падна на земята.

— Гледай сега, ненаситнико — изрече тя със затворени очи.

За нейно разочарование той отстъпи назад.

— Гледам — бе отговорът му, а гласът му беше пълен с такова възхищение, че тя разбра, че не може да му се сърди дълго.

— Сега ме завий. Нали вече се нагледа, покрий ме с наметалото, ако изпитваш поне малко жал към мен.

Брандър съзнаваше, че тази вечер не трябва да отива много надалеч, за да не рискува напълно да загуби доверието на девойката. Но не можеше да откъсне поглед от нейната съвършена малка фигурка. Това бе най-красивото тяло, което някога бе виждал; в светлината на огъня неговите очертания приличаха на изящна статуетка.

Успя да си наложи да я загърне с наметалото и я притисна до себе си.

— О, да ме вземе Валхол, ти си прекрасна! Желая те повече, отколкото можеш да си представиш. — Наведе се да я целуне и за своя радост намери устните й отворени и податливи на целувката.

— Брандър — чу гласа й миг след това.

Той ставаше все по-нетърпелив.

— Какво има? — попита я шепнешком.

Усети, че към гърдите му се притиска нещо, погледна надолу и видя меха с вино, който тя продължаваше да държи в ръцете си, сякаш без да знае какво да го прави.

— О, по дяволите — изръмжа той, взе меха от ръцете й и го пусна на земята при туниката й. После, обзет от желание, леко я бутна към постелята, която бе приготвил, накара я да се отпусне по гръб и легна до нея. Отново започна да я целува, прокара език в устати й, а тялото му скриваше нейното от жадните му очи и нощния хлад. Не желаеше да я тревожи със страстния си поглед, но изгаряше от желание отново да докосне гърдите й. Страхуваше се, че това ще я напрегне, както бе станало преди малко.

Успокои се, когато с дясната си ръка усети, че сърцето й бие равномерно, и внимателно я придвижи към гърдите й. Тя явно вече не се смущаваше толкова от тази интимна ласка. „Може би вече й е приятно“ — по мисли си Брандър обнадежден. Може би допирът на пръстите му до гладкия овал с твърдо зърно на върха доставяше и на нея такова удоволствие, каквото на него.

Но Мира отново се опита да заговори:

— Брандър?

— Да? — попита той и най-сетне откъсна устните си от нейните.

Учуди се на настойчивия й глас, изпълнен с детска закачливост.

— Кажи ми, моля те, вашите жени приличат ли на мен?

Той не можа да сдържи изненадата си.

— Какво? Искаш да кажеш, когато са без дрехи?

— Аха.

— Разбира се, че да, Мира. Те са по-високи от жените във вашето племе. Но във всяко друго отношение са като тях. Създадени са да раждат деца… и да доставят удоволствие на мъжете — завърши той и разбра, че Мира изпитва достатъчно доверие към него, за да позволи и на другата си ръка да погали гърдите й. Докато ръцете му я милваха, устата му съвсем естествено пожела да ги последва и понеже не усети съпротива от страна на Мира, Брандър покри с целувки врата й. За щастие тя остана спокойна. Освен въздишките на одобрение не издаваше никакъв звук и приемаше всичко.

Дори когато устните му стигнаха до гърдите й и можеха свободно да избират едно от двете зърна, тя не каза и не направи нищо в знак на съпротива. Брандър реши, че просто бе изпила прекалено много вино. Но за Мира времето бе сякаш спряло и тя почти не забеляза кога мъжът се впи в гърдите й. Наистина, той бе прав, това не бяха ръце на насилник, а на молител или духовник, който смирено държи пред олтара свещеното писание.

Светлината на огъня се отразяваше в очите на Брандър, зениците му сякаш плаваха като горящ кораб сред морето. Внезапно Мира осъзна с пределна яснота, че тяхната двойка не бе единствена под звездното небе. Десетки, стотици, хиляди и хиляди мъже и техните любими търсеха топлина в прегръдките си и в тайното сливане на телата. Значи така можеше да се чувства едно момиче, лежащо полуголо до един мъж. Тя си даваше сметка, че е опасно, но се бе отдала в ръцете на Брандър като агне на заколение. Разбираше големия риск. Отец Лон бе подчертал колко диви могат да бъдат хората от Норс. Разказите за норските нрави бяха изпълнени с кръв, в тях се говореше за култ към животинския фалос. Бе забравила случилото се и послушно се бе оставила на този викинг. Стана й ясно, че го направи не въпреки препятствията, а именно заради тях.

Истината бе, че в момента просто не се тревожеше от всичко това. Никога през живота си не се бе чувствала така изпълнена с живот, толкова цялостна, и изобщо не мислеше, че Брандър може да се възползва от нея по някакъв начин. Да, когато устните и езикът му стигнаха до дясната й гърда, горещите вълни, които я заляха, я накараха да желае точно това, което правеше.

При всяко от тайните си пътешествия Мира се бе срещала с Брандър близо до неговия лагер и с всяка своя усмивка и поздрав го бе подканяла да постъпи с нея както пожелае. Той я привличаше и мамеше, сякаш гледаше към морето от най-високата скала — бе опасно привлекателен, като тайнствена напитка, която предлага безкрайно щастие или гибел.

Винаги бе мечтала да я изядат така хищно, и когато той стигна до плътта й и се впи в нея с алчната ненаситност на кърмаче, разбра, че сега желанието й ще бъде изпълнено. Една част от нея, останала трезва, мълчаливо протестираше. В своята невинност Мира никога не си бе представяла, че един зрял мъж може да се държи по този начин. Но другата й половина, тази, която се поддаде на виното, се чувстваше чудесно. Мира просто се бе сляла с огъня и въздуха, който я обгръщаше. Усещаше се лека и безгранична, като питието, което я бе довело до това състояние.

Звуците на доволно мляскане, които Брандър издаваше при целувките на гърдите й, разкриваха природния закон, който той не би могъл да изрази с думи: мъжът съвсем естествено получава онова, което по-късно ще бъде предложено на неговите деца, създадени от този апетит. Това бе всеобщият закон на развитието, валиден за всички хора, независимо дали бяха родени в чудесната Ерин или в далечната, страшна Туле.

Брандър, очевидно опитен любовник, беше прав. Никакви думи не можеха да убедят Мира така добре, както я убеждаваше безмълвната работа на езика му: в живота наистина имаше мигове, в които бе по-добре човек да се осланя на инстинкта, отколкото на логиката или морала. Тогава за него нямаше друг избор, освен да се съгласи с искания, които никой мъж или жена от племето ерс не би изрекъл гласно денем.

Брандър насочи горещото си внимание към лявата гърда на момичето. Той захлупи с топлата си ръка дясната й гърда, внимателно я остави там и поде същата игра с нейната близначка. Наведе устата си към нея и езикът му започна да обикаля около розовото зърно. После го захапа със същата учтивост, с която се отличаваше от самото начало на запознанството им. Мира разбра, че мъжът няма да остави нито част от тялото й непогалена и незатоплена в нощния хлад.

Дървата в огъня пращяха и изпускаха искри, а върху нея се сипеха същите неизречени думи. Този път устата и езикът на Брандър работеха по-бързо и изпращаха още по-горещи вълни към тези части от тялото й, за които тя едва ли се бе сещала някога. Въпреки че се стараеше да стои тихо, Мира започна да стене и да се повдига нетърпеливо към него. Не можеше да устои на настойчивото си желание, макар да знаеше, че е греховно.

— Какво има? — запита той, вперил огромните си страстни очи в нейните. — Да не би да съм ти причинил болка?

Тя преглътна тежко и съжали, че отново се изричаха думи. Те й се сториха безкрайно неуместни, приличаха на морски вълни, безцелно удрящи се в брега, и разрушиха това, което се бе създало между двамата.

— Не… Просто си помислих, че ще полудея, ако продължаваш така.

Той се усмихна леко, с разбиране.

— Разтвори краката си — прошепна той едва чуто. Мира не схвана думите му и поиска да го помоли да ги повтори. Но не го направи, слава Богу. Успя да се сдържи и така спести и на двамата необходимостта отново да разменят думи.

След малко той леко се повдигна. Плъзна ръце по одеялото, приседна на колене и се наведе към онова място от тялото й, което бе имал предвид.

Тя преглътна и размърда глава.

— О, Брандър, не — каза тя, но гласът й почти не се чу.

Пронизващият му поглед се впи в нейния и тя разбра, че е сериозен и решителен.

— Ти жадуваш и се нуждаеш точно от това. — Той не се молеше, а й обясняваше.

„Откъде ли го знае“ — почуди се Мира.

Изведнъж в главата й изникна споменът за неговите думи, изречени в началото: „Можеш да ми откажеш когато поискаш и ще спра“. Никога не беше нарушавал думата си, сигурно нямаше да го направи и сега.

— Мира — прошепна той отново в ухото й. Постави ръката си на мястото, за което говореха, и внезапна топлина заля тялото й. — Мира, не се страхувай. Няма да ти направя нищо лошо. Позволи ми да ти покажа колко е хубаво. Ще го знаем само аз и ти.

Мира си спомни, че това бе тяхната първа и единствена нощ заедно, тяхната единствена близост, която можеше да се окаже твърде кратка. И ако той можеше да прочете мислите й, щеше да разбере, че всяка част от тялото й жадува за тайния допир, за който говореше той. Тя отново изстена, този път от безпомощност, и усети как бедрата й бавно се разтвориха за него.

Пръстите на Брандър започнаха да я галят леко и предизвикаха в нея някакво непознато досега удоволствие. След това той поиска да покаже тази милувка а нейната завършеност и внимателно вмъкна един от пръстите си в Мира.

Господи! Нима той знаеше дори това, нима позна ваше и тази толкова тайна част от тялото й, която дори тя не бе разучила добре? Дъхът й спря при мисълта за подобна близост със съответната част от тялото на мъжа. В това време той постави там два силни пръста. Противно на очакванията й не я заболя. Макар че ни кога не бе поемала такова нещо вътре в себе си, тялото й се приспособи към това ново усещане с изумителна лекота. Изпита желание да се възпротиви едва когато той продължи да навлиза с ръката си в нея.

— Не — каза тя и се задърпа назад.

Пръстите му обаче останаха на същото място. Той положи върху бедрото й другата си ръка и притегли момичето към себе си като малко дете.

— Шшт, Мира. Не ти причинявам болка. Знам. Стой спокойно и ме остави да намеря пътя си до онова място, което ще ти достави най-голямо удоволствие. Само още няколко секунди. А след това, ако все още искаш, ще си махна ръката.

Тя се опита да му се подчини. Макар че цялото й тяло трепереше, стисна очи и се приготви да изпита по-скоро удоволствие, отколкото болка, както бе чувала, че става в такива случаи.

За нейно учудване той успя да напъха ръката си още по-навътре. Тялото й пое поне три негови пръста! И преди Мира да успее да му се противопостави, преди да изрази някакво възмущение, той започна да ги движи вътре и събуди нейната чувственост. Вниманието й се насочи към това ново усещане. О, Дева Марийо, откъде ли го знаеше той? Откъде ли знаеше това толкова тайно чувствено място, допирът до което прогони разума от главата й? Господи, нима бе важно откъде го знаеше! Тя просто трябваше да се остави на неговите действия и да бъде благодарна, че споделя с нея чудесните си знания!

— Все още ли искаш да спра? — попита той тихо и закачливо.

Тя долови закачката в гласа му, но не се разсърди. Важен бе единствено ритмичният натиск на пръстите му; и Мира разбра със сигурност, че би го последвала навсякъде, стига само да прави това с нея отново и отново.

— Вече не — отговори тя с въздишка.

Той явно я чу, защото пръстите му продължиха да работят. После постепенно ускориха и засилиха ритъма, и я доведоха до такъв екстаз, че й се поиска да заплаче.

Когато отвори очи, имаше чувството, че плува, че се издига и полита в небесата. Летеше на крилата на блаженството, което бе накарало утробата й да се свива в конвулсии и да тръпне в силни, предизвикващи сълзи, тръпки.