Кони Мейсън
Лъвът (9)

8

Ариана се огледа нервно около себе си, когато двамата с Лайън влязоха в салона за вечеря. По шумната какофония от гласове можеше да съди, че всички вече са заели местата си. Стомахът й бе свит на топка и не успяваше да успокои бесния си пулс. Не искаше да се изправи лице в лице с Уилям, съвсем не го искаше. Всички се бояха от него. Ако можеше да се вярва на слуховете, той беше мрачен и безмилостен човек, чийто суров и жесток нрав караше хората да треперят от ужас.

В момента, в който забелязаха появата им, в салона се разнесе шепот. Всички се обръщаха към тях, шептяха, прикривайки устата си с ръце, и зяпаха любопитно. Уилям, който седеше на висока маса на специален подиум, също забеляза появата им и веднага стана да ги поздрави.

Ариана се почувства като вулкан, готов да изригне, и внезапно се закова на място. Влиянието на Уилям върху околните беше по-силно и впечатляващо, отколкото си бе представяла. Беше силен като бик, с крака като дъбове и ръце, тройно по-големи от нейните. Сигурно размахваше с еднаква лекота меча и боздугана. Косата му беше тъмна като тази на Лайън, а очите му — интелигентни и пронизващи. Ариана неволно изпита чувството, че този човек наднича в душата й и открива там нещо нередно. Косата му беше подстригана според норманските традиции, а лицето му бе гладко избръснато.

В пълен контраст с него, неговата кралица беше дребничка жена с мило, но решително изражение. Ариана можеше да каже още от пръв поглед, че тази жена е в състояние спокойно да управлява Нормандия в отсъствието на Уилям, както впрочем бе правила през последните няколко години.

— Лорд Лайън — поздрави го Уилям с гръмовен глас. — Много съжалявам, че се наложи да ви повикам обратно в Лондон толкова скоро, но присъствието ви на утрешната среща е наложително. — Погледът му се установи на Ариана и мигом я разконцентрира. — Радвам се, че успяхте да доведете и съпругата си с вас. Годините в манастира явно са й се отразили добре. Ариана Крагмер е достойна съпруга за Лайън Нормански. — Той потупа Лайън по гърба и му намигна лукаво. — Нали ви казах, че е крайно време да си потърсите съпругата?

Лайън изглеждаше развеселен от думите му.

— Да, сир, пет години са много време. И този път се оказахте прав. — Той погледна усмихнат Ариана. — Ариана Крагмер е идеалната съпруга за мен.

Ариана ахна, сепната от дръзките му думи. За щастие, успя да се съвземе достатъчно бързо, за да направи дълбок реверанс пред Уилям. Ако кралят я познаваше по-добре, сигурно щеше да се досети, че гъстата руменина, която плъзна чак до тила й, няма нищо общо със смущението, а се дължи на дълбоката й омраза към норманите, включително и нейния съпруг. Как се осмеляваше Лайън да лъже толкова нагло пред всичките тези хора? Тя отлично знаеше, че кралят насила го бе накарал да я вземе от манастира. Той имаше претенции само към тялото й, не към разума и душата й. И все още не можеше да й прости, че е заговорничила с Едрик да го отрови.

Уилям стисна приятелски раменете й и я изправи. После я представи на кралицата. Матилда излъчваше благородство и Ариана нямаше как да не я хареса. И все пак беше благодарна на Ройс, който побърза да им посочи местата им до масата. Лайън седна отдясно на Уилям, а Ариана бе настанена до Матилда. На почетната маса седяха и синовете на Уилям и Матилда — Робърт, който трябваше да наследи Нормандия, и Уилям Руфус, комуто бяха обещали Англия.

По време на безконечната вечеря, която се състоеше от богати блюда, отрупани с риба, месо, дивеч, плодове и няколко десерта, Лайън и Уилям бяха потънали в оживен разговор. Явно двамата се чувстваха добре, като стари приятели. Наслаждаваха се на отличните вина, сервирани от слуги-англичани. Голяма част от слугите в двора дори знаеха френски език — официалният език на Англия в момента.

Ариана бе научила френски в манастира, но все още не умееше да си служи свободно с него, още повече че Лайън разговаряше с нея на английски. Затова й се налагаше да обмисля сериозно думите си, докато разговаряше с Матилда.

— Радвам се да видя, че двамата с Лайън имате щастлив брак — каза й кралицата. — Уилям се боеше, че на Лайън ще му е трудно да свикне с новото си положение. Той не беше особено щастлив, когато Уилям му нареди да ви прибере от манастира. По граничните земи все още има известни брожения и Уилям се нуждаеше от лоялен барон на север. Много от обезвластените саксонски благородници се прехвърлиха в Шотландия, след като земите им бяха отнети в полза на короната, и сега заговорничат с Малкълм срещу Уилям. Освен това, кралят има сериозни опасения, че не всички саксонски благородници, които му дадоха клетва на васали, са лоялни към короната. Горкичкият Уилям, носи такъв тежък товар!

Вярно, горкия Уилям, каза си Ариана, докато обмисляше думите на Матилда. Този човек беше същински тиран. Какво ли друго бе очаквал. Тя обаче каза на глас:

— Нима забравяте, че в моите вени също тече саксонска кръв, мадам? Не бих искала да ви настройвам срещу себе си, но аз също съм лоялна преди всичко към своя народ.

Матилда я изгледа изпитателно.

— По-скоро бих се настроила срещу вас, ако не защитавахте своя народ. Сега обаче сте омъжена за норман и дължите вярност на своя съпруг. Една жена трябва във всичко да се подчинява на съпруга си. Все още сте твърде млада и има доста да учите за тънкостите на брака и доверието между съпруг и съпруга. Трябва да ви кажа, че не винаги е лесно човек да живее с Уилям, но вече дълги години можем да се похвалим с щастлив брак.

Ариана не оцени кой знае колко тази лекция, макар да съзнаваше, че Матилда й говори всичко това за нейно добро.

— Ще помисля над думите ви — каза замислено тя.

Матилда огледа лицето й, явно доволна от видяното.

— Не сте безразлична към Лайън, нали, мила моя? Той очевидно е силно привързан към вас.

Ариана свъси тънките си вежди. Откъде й бе хрумнало на Матилда, че Лайън го е грижа за нея?

— Не… Всъщност, ние едва се познаваме. — Тя сведе глава и се престори, че е погълната от храната, а Матилда насочи вниманието си към краля.

Ариана се вторачи в чинията си без всякакъв апетит. В норманската обител се чувстваше като риба на сухо. И тогава направи грешката да погледне към многобройните благородници, рицари и жени с благородно потекло, настанени на дълги маси перпендикулярно на подиума. Кой знае защо, погледът й попадна на позната женска физиономия.

Забрина.

Лицето на Забрина излъчваше такава нескрита злоба и омраза, че Ариана извърна сепната очи. Нямаше нужда от много въображение, за да се досети, че това е врагът, който в нейното видение бе лишен от образ. Само че сега си имаше и образ, и име.

Най-после вечерята приключи и дойде ред на дворцовите развлечения. Слугите разчистиха набързо известно пространство в центъра на салона, което мигом бе заето от жонгльори и акробати, следвани от певци и музиканти. След като и тази част приключи, мъжете и жените се разделиха на групички, за да поиграят шах. Ариана предпочете да се извини и да се оттегли в стаята си. Но когато се огледа за Лайън, не го видя наоколо. Съмняваше се, че ще успее да намери сама пътя към стаята, затова реши да потърси Ройс.

Лайън слушаше протяжните тонове на арфите с нескрито удоволствие. Искаше му се да го бяха настанили по-близо до Ариана, защото през цялата вечер не бе успял да размени и дума с нея и не знаеше какво мисли тя за Уилям и Матилда. Питаше се дали двете с кралицата са намерили теми за разговор, но по някое време бе забелязал, че разговарят доста оживено. Тъкмо бе решил да я потърси, когато някой го докосна по рамото. Той се обърна рязко и изруга под носа си, щом се озова лице в лице със Забрина. Тя му направи скришом знак да я последва в една отдалечена ниша, където често се провеждаха тайните любовни срещи в двора.

Лайън поклати глава да отхвърли молбата й, но тя не спираше да настоява. Накрая, изправен пред риска да привлече вниманието на околните, кимна и изчака арфите да замълчат и Уилям да се запъти в друга посока, преди да последва бившата си любовница в скришната ниша със спуснати пердета.

— За бога, Забрина, това е лудост. Какво искаш от мен?

— Много добре знаеш какво искам — отвърна провлачено тя. — Нима не съм достатъчно ясна? Искам само теб, Лайън. — Тя пристъпи към него, докато гърдите й се притиснаха в неговите, а изящните й ръце обгърнаха врата му. — Луда съм по теб, скъпи. Нали ми обеща, че жена ти няма да промени нищо между нас?

— Не знаеш какво говориш, Забрина. Моята съпруга…

— Малката ти съпруга е просто едно плоско и безлично същество, сива мишка, която със сигурност не знае как да задоволи силен мъж като теб.

Ариана безлична? Сива мишка? Лайън я намираше не по-малко красива и привлекателна от Забрина. Ариана беше светлината. Тя беше слънцето, луната и звездите. Забрина беше тъмнината, кадифената изкусителка на нощта, а плътта й обещаваше забранени наслади. Лайън се вторачи в Забрина, мислено сравнявайки я с Ариана, и не откри нищо, с което тази жена да превъзхожда собствената му съпруга. Питаше се как би могъл да сложи край на отношенията им, без да е твърде жесток Преди време тя беше съществена част от живота му. Неотдавна Забрина беше всичко, което той искаше, и всичко, за което бе мечтал. Но това беше преди.

Ариана…

— Забрина, това няма да стигне…

Всичко, което искаше да й каже, остана неизречено, защото тя вплете пръсти в косата му и придърпа главата му в гореща целувка, родена от собственото й отчаяние. Притискаше се към него с такава жажда, че накрая Лайън се видя принуден да обгърне тялото й с ръце, за да не се озоват и двамата на пода.

В това време Ариана напусна салона и мина покрай малката, скрита от тежки завеси ниша, без да я забележи. После вниманието й прикова задъханият шепот, който идваше отвътре, но тя се опита да игнорира гласовете. Не беше чак толкова невинна да не се досети какво става вътре. Гласовете бяха на мъж и жена — женският страстен и нетърпелив, а мъжкият — приглушен и твърд. Ариана реши, че не е нейна работа, и понечи да отмине. В следващия миг обаче тя разпозна мъжкия глас. Лайън! Тя се закова на място, сякаш очакваше всеки момент завесите да се отдръпнат.

Вътре в нишата Лайън най-сетне успя да се откъсне от целувката на Забрина и да отдръпне ръцете й от врата си.

— Забрина, не бива да се срещаме тайно. Рискуваме благоволението на Уилям. Знаеш какво мисли той за верността в брака.

— По дяволите Уилям — отвърна Забрина без да се замисли. — За мен е важно само какво мислиш ти. Изгаряш ли от страст като мен? Беше толкова отдавна… Целуни ме отново, любов моя.

Лайън успя да я задържи на разстояние.

— Сега е твърде опасно, Забрина. Салонът е пълен с хора. Рискуваме да се компрометираме.

— Ела в моята стая тази вечер — подкани го тя с примамлив шепот. — Изпрати безличната си сива мишка сама в леглото и ела при мен!

— Забрина…

— Няма да изляза оттук, докато не ми обещаеш — прекъсна го тя, този път със стоманени нотки в гласа.

В усилието да се измъкне от неприятната ситуация, Лайън реши, че най-добре е просто да се съгласи. Нямаше начин да отпрати Забрина, без да предизвика скандал. А по-малко от всичко му се искаше да ги открият в такава компрометираща ситуация. Не само че щеше да си навлече гнева на Уилям, но щеше да даде храна и на дворцовите клюки. Това не го засягаше особено преди, докато двамата с Ариана живееха разделени, но сега, когато бяха съпруг и съпруга в истинския смисъл на думата, Уилям нямаше да позволи да поддържа публично връзката си със старата си любовница. Кралският двор беше място, пословично с дворцовите интриги, и всички очакваха поредния скандал, за който да злословят.

Освен това, по някакви необясними причини, Лайън не изпитваше желание да поднови връзката си със Забрина. Можеше просто да й каже, че ще иде в стаята й през нощта, но не беше нужно да го прави. Щеше да я избягва с надеждата тя да схване намека.

— Добре, Забрина. Ще дойда довечера при теб, но сега, моля те, върви в салона, преди да са забелязали отсъствието ни.

Забрина се усмихна ослепително.

— Ще те чакам, скъпи.

Ариана реши, че е чула достатъчно. Тя се обърна и побягна с всички сили, извън салона и надолу по тъмния коридор. Нямаше представа къде отива, но се надяваше да намери някой слуга, който да я упъти. Тя дочу стъпки зад гърба си и забърза крачките си, уплашена че Лайън е разкрил отсъствието й и е тръгнал да я търси.

— Ариана, почакайте!

Господи! Не можеше да се изправи срещу Лайън, не и веднага след като го беше чула да си уговаря тайно среща със Забрина. Прилошаваше й при самата мисъл, че той ще прекара нощта с отдавнашната си любовница.

— Ариана, почакайте! Аз съм, Едрик!

Едрик? Какво би могъл да прави Едрик в Лондон, запита се тя и погледна през рамо, за да се увери, че наистина е той.

— Едрик, не мога да повярвам, че това сте вие! — Тя едва не припадна от облекчение, докато го чакаше да я настигне.

— Какво се е случило? — попита я загрижено той. — Видях ви да бягате от салона и ви последвах. Къде е съпругът ви?

— Нищо не се е случило — излъга тя. — Какво правите в Лондон?

— Уилям ме повика за съвета на старейшините. Макар и понижен в ранг, все още контролирам стратегически земи по границата. Длъжен съм да присъствам на срещата. Сигурно ще се обсъжда нещо важно, защото тази вечер видях в салона много важни благородници — и саксонци, и нормани.

Ариана се огледа предпазливо през рамо.

— Трябва да говорим, Едрик. Лайън разбра за отровата. Тъкмо се готвеше да атакува Блекхийт, когато го повикаха в Лондон.

Едрик пребледня.

— Но откъде е узнал? Защо не му дадохте отровата?

— Това е дълга история.

Той я дръпна в най-близката стая и внимателно затвори вратата след тях. За щастие, вътре нямаше никой.

— Кажете ми сега какво се случи. Надявах се да чуя, че Лайън е предал богу дух.

— Бях му много ядосана и сложих отровата във виното му, но в последния момент разбрах, че не мога да му позволя да го изпие. Опитах се да избия чашата от ръката му, но той вече знаеше, че виното е отровно, и ми предложи да отпия.

— Господи…

— Изпитвах такива угризения, че бях готова да изпия отровата, но Лайън не ми позволи. И аз не знам защо.

— И после? Направи ли ви нещо? Можел е да ви убие или да ви пребие до несвяст. Или пък да ви заключи някъде до края на живота ви.

— Но не направи нищо подобно — отвърна Ариана. — Отначало заплаши, че ще ме набие, но не го направи. Изобщо не го разбирам. Понякога се боя от него, а друг път… — Думите й замряха, когато в ума й нахлуха спомените за онези мигове, когато Лайън я държеше в прегръдките си, любеше я и й повтаряше колко я харесва.

Лицето на Едрик се смрачи.

— Кой му е казал?

— Надая. Имала е видение и е предупредила Лайън да внимава с виното. Не му казах откъде съм взела отровата, но той не е глупак. Веднага се досети. Закле се, че ще приравни Блекхийт със земята, а вас ще убие. Боя се за живота ви. Трябва веднага да напуснете Лондон.

Едрик потърси с поглед лицето й.

— Никъде няма да вървя без вас, Ариана. Вече не сте в безопасност с лорд Лайън. Неговото отмъщение може и да се забави, но ще дойде. Засега той няма да посмее да ми стори нищо, защото рискува да си навлече гнева на Уилям. Кралят има нужда от верни хора, които да пазят граничните земи от шотландските набези. Аз съм му дал клетва за вярност. Завоевателят ми вярва толкова, колкото може да вярва и на всеки друг саксонски благородник, който го подкрепя с хора и оръжие. Никой друг, освен вас, не знае че заговорнича с Малкълм срещу норманските завоеватели. Всичко, което успея да науча на срещата на старейшините, незабавно ще го предам на Малкълм.

— Играете опасна игра, милорд — прошепна Ариана, изплашена за живота на Едрик. — Заговорниците често намират смъртта си преждевременно.

— По-добре да умра, отколкото да живея под нормански ботуш — отвърна й той с горчивина. После подхвана настоятелно: — Искам да дойдете с мен, когато напусна Лондон. Малкълм ще анулира брака ви, защото нашият годеж все още е валиден на територията на Шотландия.

Ариана отвори уста, но не можа да проговори. Разумът й казваше едно, а сърцето — друго. Сърцето не й позволяваше да напусне Лайън и да се омъжи за Едрик. Тя харесваше бившия си годеник и никога не би го предала, но не го обичаше. При тази мисъл Ариана свъси вежди. След като не обичаше Едрик, нима това означаваше, че обича…

Лайън.

— Тихо, някой идва — прошепна Едрик. С огромно облекчение Ариана разбра, че гласовете се отдалечават. Който и да беше това, беше ги подминал.

— Тук не сме в безопасност — рече Едрик и надзърна през полуотворената врата. — Скоро ще се видим пак. Ще ви пратя послание по някого. — Той пристъпи в сумрачния коридор и мигом изчезна от погледа й.

Ариана не знаеше как да стигне до стаята си, затова реши да се върне в салона. Матилда й помаха и тя приближи да се присъедини към нея.

— Къде бяхте, Ариана? — попита я с любопитство кралицата. — Съпругът ви ви търсеше. Очевидно му липсвате.

Ариана едва не се разсмя. Съмняваше се, че Лайън изобщо се е сетил за нея в обятията на лейди Забрина.

— Аз… отидох да се освежа, мадам — излъга тя, — и се изгубих из коридорите на връщане.

Матилда се засмя.

— Скоро ще научите всичко в замъка. Трябваше да помолите някой от слугите да ви покаже пътя.

— Ето ви и вас, милейди. — Тя се изненада при вида на Лайън, застанал с приятна усмивка пред нея. — Липсвахте ми.

Как ли пък не, помисли си тъжно Ариана, докато гледаше втренчено привлекателния си съпруг. Дори дъхът й секваше при вида му.

— Искате ли да се оттеглите? Сигурно сте доста изморена след дългия път от Крагмер до Лондон. Ще ви придружа до стаята ви? — Лицето му беше овладяно, а гласът — спокоен и приятен, но Ариана долови нещо, което не можеше да обясни. А може би безпокойството й идваше от потайния му поглед?

— Нима вече ни напускате, лорд Лайън? — попита Уилям. — Нощта едва е започнала.

— Ще се върна, сир. Първо трябва да се погрижа за удобството на съпругата си. Обещах една партия шах на лорд Фиц Озбърн.

Ариана се изправи и отправи задължителните реверанси на краля и кралицата. После Лайън пое ръката й и я съпроводи навън от салона. Дали той не вървеше по-бързо от обичайно, запита се Ариана. Не държеше ли ръката й по-здраво, отколкото случаят изискваше? Лайън обаче не й проговори, докато не стигнаха общата им спалня и той не затвори вратата зад тях.

— Едрик е тук — каза той без всякакви заобикалки. — Уилям го е повикал за срещата на старейшините. Къде беше ти по-рано тази вечер? Претърсих целия салон.

Сърцето на Ариана се блъсна яростно в ребрата й. Дали да му признае, че се е видяла и е разговаряла с Едрик, или да се преструва, че не знае нищо? Стори й се, че второто ще е по-разумно.

— Отидох само да се освежа. Не съм виждала лорд Едрик.

Лайън огледа изпитателно лицето й. Засега нямаше причини да се усъмни в нея.

— Само не се опитвай да ме лъжеш. Все още не съм забравил, че двамата с Едрик се опитахте да ме отровите. За съжаление, не мога да потърся възмездие за Едрик сега — не и тук, в двора на Уилям. Кралят едва ли ще се зарадва някой от неговите васали да бъде убит в собствения му двор, а точно това смятам да сторя.

— Обвинявате го несправедливо, милорд — продължаваше да упорства Ариана. — Действах на своя глава. Освен това вие отлично знаете, че нямаше да ви позволя да пиете от отровното вино.

— Няма откъде да знам. Както и да е, длъжен съм да те предупредя. Стой далече от Едрик Блекхийт. Нямам доверие на този човек. И не забравяй брачните си обети.

Ариана се изсмя горчиво.

— Не аз, а вие сте този, който трябва да си припомни брачните обети, милорд. За разлика от вас, аз смятам да остана вярна на своята клетва. Защото макар и да се омъжих против волята си, пред бога ние сме съпруг и съпруга.

— И ти смяташ, че аз няма да ти бъда верен? — запита Лайън с непроницаемо изражение.

— Нима съм се излъгала? Смятате ли, че е във вашата природа да бъдете верен на една жена? Забрина е красива жена. Аз не мога да се сравнявам с някоя с нейната външност и… и… — Тя прехапа устни, докато търсеше подходящата дума. — И със страстната й натура.

Лайън се засмя, искрено изненадан.

— Така ли мислиш? Защото аз съм доволен от страстта, която ти демонстрираш в леглото. Вярно е, че двамата със Забрина бяхме близки преди, но това беше преди нашия брак да бъде консумиран.

Ариана премигна невярващо срещу него. Нима я мислеше за наивно дете? С ушите си беше чула как двамата си уговарят тайна среща през нощта.

— Не ме е грижа какво смятате да правите с лейди Забрина — отвърна разгорещено тя. — Идете при нея още тази нощ, и то с моята благословия. Точно това смятахте да направите, нали?

Внезапно лицето на Лайън се разведри, сякаш току-що бе открил нещо изключително важно.

— Ти ревнуваш!

— Не! — тръсна глава Ариана. — Можете да си лягате с която пожелаете, стига да не съм аз.

— Наистина ли смятате така, лейди? — попита насмешливо Лайън и тя почувства, че е на път да изгуби самоконтрол. — Това, че ревнуваш, ме радва. По-лесно ще се справя с ревността ти, отколкото с твоята омраза. Защото следващия път, когато решиш да ми отнемеш живота, Надая може и да не се окаже наоколо.

По лицето на Ариана пропълзяха ярки петна руменина. Но сигурно си го заслужаваше.

— Уверявам ви, че не изпитвам никаква ревност, милорд. Просто не искам да ставам за смях в кралския двор. Вашите нормански приятели сигурно очакват с нетърпение някой скандал, в който да сте замесени двамата със Забрина.

— А ти какво ще направиш, ако възникне скандал, Ариана?

Тя вдигна рамене, преструвайки се на безразлична, но не вдигна очи да го погледне. Той знаеше не по-зле от нея, че тази нощ ще отиде тайно в спалнята на Забрина. Защо трябваше да я лъже? Не осъзнаваше ли, че нея не я е грижа? Всъщност, наистина ли не я беше грижа?

— Мисля, че няма да ти е все едно, Ариана — обади се внезапно Лайън, сякаш бе прочел мислите й. — Долавям ревността ти, чувствам я. Защо ще ме ревнуваш, ако ме мразиш чак толкова?

— Казах ви вече, аз не…

Думите й преминаха в задавен стон на изненада, когато Лайън я притегли в обятията си, а твърдите му устни притиснаха нейните. Целуваше я грубо, отмъстително, а езикът му поглъщаше сладостта на устата й. Целуваше я, докато главата й не се замая, а нозете й омекнаха, докато ръцете й не се сключиха безпомощно около врата му в сладка забрава. Тялото й се отпусна и някъде дълбоко в него се надигна изгарящ пламък. А когато ръката му намери гърдите й и притисна болезнено свитите й зърна, й се прииска да извика от наслада.

— Значи твърдиш, че не ревнуваш? — прошепна дрезгаво Лайън и затърка зърното й с грубата повърхност на палеца си. — И ти е все едно дали ще правя това с друга жена?

— Стига това да ти доставя удоволствие — излъга Ариана, но и сама не си повярва.

Лайън я повдигна и я отнесе до леглото. Приседна на ръба, притискайки я в скута си, заровил лице в ароматната извивка на тила й. Ариана почувства езика му да се спуска по шията й, чак до розовите миди на ушите й. Тя потръпна в усилието си да се овладее, но за пореден път се провали. Сръчните му пръсти развързаха роклята и корсажа й и ги захвърлиха на пода. После Лайън внимателно я положи на леглото. Втренчи поглед в гърдите й, в златистото хълмче между краката й, и мигновено бе обзет от познатата възбуда. Ариана почувства твърдостта на члена му, притиснат в седалището й.

— Умолявам ви, милорд, вече съм изморена. Беше едва този следобед, когато ние… ние… — По лицето й плъзна издайническа руменина. Лайън беше като жребец — винаги готов, винаги пълен с желание и страст. Можеше да я люби сега и пак щяха да му останат сили и за Забрина.

Думите й го накараха да се замисли. Дали не прекаляваше? Тя сигурно беше изтощена от дългото пътуване. Освен това, вече я бе любил днес. Лайън не беше от мъжете, които лесно губеха контрол, но когато станеше въпрос за Ариана, просто не можеше да се владее. Все пак никоя жена не можеше да има издръжливостта на мъжете, и може би в думите й имаше някакъв смисъл. Внезапно Лайън се отдръпна, но преди да стане и да поприглади дрехите си с ръка, не се сдържа да не целуне жарко щръкналите й зърна.

— Наспи се добре — каза й той и й отправи закачлив поглед, сякаш й се надсмиваше. Сигурно отлично знаеше, че и тя е възбудена не по-малко от него. — Ще те оставя да си починеш.

Ариана придърпа одеялото над гърдите си и се изправи в леглото.

— Къде отиваш? — Не че не знаеше, но не се сдържа да попита.

— Ще поиграя малко шах. Предполагам, че ме очаква дълга нощ. Много дълга нощ — добави загадъчно той.

— Сигурно — отвърна горчиво Ариана. — Надявам се, че поне тя ще ти достави удоволствие.

Лайън се намръщи.

— Отново говориш с недомлъвки. Кой се надяваш да ми достави удоволствие?

— Лейди Забрина, разбира се. Тя сигурно вече се пита какво те задържа. Имаш среща с нея тази вечер, нали?

Лайън я изгледа с неприкрито любопитство.

— Да не би пак да си имала видение? Какво те кара да мислиш, че имам среща с лейди Забрина? — Виденията й започваха да го безпокоят.

— Нямам нужда от видение, за да се досетя, че смяташ да продължиш със Забрина оттам, където си свършил последния път. — Гласът й беше пълен с презрение.

Вместо да се разгневи, Лайън се усмихна.

— Може би си по-привързана към мен, отколкото искаш да си признаеш. — С усмивка на уста, той се отправи към вратата и излезе, без да се обръща назад. Искаше му се да остане и да я люби, да шепне нежно в ухото й и двамата да заспят заедно, оплетени в мрежата на страстта.

Лайън прехапа грубо долната си устна, за да сложи край на неуместните си мисли. Това беше същата жена, която се опита да го отрови, за да се хвърли в обятията на друг.

И все пак мисълта, че Ариана го ревнува, го изпълваше с някаква странна лекота. Хрумна му, че би могъл да използва тази ревност, за да превърне омразата й в някакво друго чувство, което да бъде по-приятно и за двама им.