Кони Мейсън
Лъвът (14)

13

Гъста, непрогледна мъгла се спускаше от река Тай и затъмняваше слънцето. По лицето на Ариана се появиха блестящи капчици влага. Вълнистите пипала на мъглата обвиха дрехите и косата й и тя постепенно се предаде на нерадостните си мисли. Минаха седмици, откакто с Едрик пристигнаха в Абернети. Крал Малкълм заедно с Едгар Ателинг, англосаксонският наследник на английския трон, ги приветстваха възторжено. След инвазията на Уилям, Едгар и сестра му Маргарет бяха напуснали Англия. През 1069 г. Малкълм се беше оженил за Маргарет.

В Абернети бяха и саксонските лордове, които пристигнаха в Шотландия, за да обединят силите си и да се присъединят към Малкълм. Шотландският крал отдавна мечтаеше да разшири териториите на царството си и да завладее Англия. Затова сега той даваше убежище на тези бежанци, които му обещаваха в замяна скорошно реализиране на мечтата му.

Ариана стоеше пред прозореца на своята стая, зареяла поглед в реката. Беше загубила надежда, че Лайън ще дойде за нея. Вероятно я е намразил, след като го изостави по този начин. Сега осъзнаваше, че е постъпила неразумно, както често й се случваше и преди. Дори когато беше дете, майка й постоянно я укоряваше за импулсивния й нрав, но тя беше прекалено упорита и своеволна, за да се промени. Монахините в манастира също се бяха опитали да усмирят непокорната й натура, но не стигнаха далече. Напротив — тя стана още по-непокорна и необуздана. В манастира често й напомняха, че е изоставена съпруга на мъж, който ни най-малко не се интересува от нея. Ако тогава не бе повярвала изцяло на това твърдение, то сега със сигурност вече вярваше.

Ако Лайън я желаеше, той несъмнено щеше да я последва в Шотландия без дори да се замисли, мислеше си Ариана и отчаянието й нарастваше със всеки изминал ден. Очевидно той беше щастлив, че се е отървал от нея. Сега Ариана отлично осъзнаваше, че е допуснала няколко сериозни грешки, една от които беше, че повярва на лъжите на Забрина.

— Ариана, отворете вратата. Едрик е. Нося добри новини.

Ариана се намръщи пред затворената врата. Единствената новина, която искаше да чуе, беше че е свободна да се върне у дома.

— Ариана, отворете. Току-що разговарях с краля.

Ариана въздъхна с чувство на отегчение и отвори вратата на уютната си спалня.

— Какво има, милорд? Да не би да сте дошъл да ми кажете, че мога да се върна в Англия?

— Знаете, че за нищо на света не бих ви пуснал да си идете, милейди — отвърна пламенно Едрик и я изгледа с чувство на явно тържество. — Прочетете това! — Той разгъна пергамента и го задържа така, че да може погледът й да пробяга по думите. — С този документ бракът ви с Лайън е анулиран. Подписан е от епископа на Малкълм. Вече нищо не ни спира, можем да се венчаем веднага.

Ариана се отдръпна уплашена назад.

— Този документ може да е валиден в Шотландия, но не и в Англия. Не желая да се омъжа за вас, Едрик.

— Преди време бяхте съгласна да станете моя съпруга, дори нямахте търпение да се оженим.

— Истината е, че нашите бащи ни сгодиха в ранна детска възраст и аз нямах нищо против, но тогава не съм имала ни най-малка представа за тези неща. Сега съм омъжена жена и съм се заклела пред бога да бъда вярна на Лайън. Бракът ми е консумиран и не може да бъде анулиран.

Едрик я погледна твърдо.

— За мен е без значение дали сте преспала с норманското копеле или не — вие бяхте отредена да станете моя съпруга. И точно както Уилям отмени годежа ни и ви даде за съпруга на Лайън, сега Малкълм отменя брака ви и ви дава на мен. Ако лорд Лайън държеше на вас и искаше да останете негова жена, щеше да ни последва в Шотландия. Но явно лейди Забрина е напълно достатъчна на безстрашния Лайън Нормански.

Лицето на Ариана пламна от унижение. Тя знаеше, че Едрик казва истината и сърцето й се сви от болка. Може би пък щеше да е по-добре ако се омъжи за Едрик. Познаваше го от детските си години и можеше да му има доверие. Но от друга страна, никога нямаше да може да го обикне, тъй както обичаше Лайън. Никога нямаше да го желае така, както желаеше Лайън. В обятията на Лайън се чувстваше като в самия рай и дори само при мисълта, че никога повече няма да изпита горещите му ласки, сърцето й се гърчеше от болка и обида.

— Малкълм ще обяви годежа ни довечера — продължи Едрик, сякаш не забелязваше какво й причинява. — Годежът няма да бъде дълъг и отегчителен. До две седмици ще бъдем съпруг и съпруга. — Той сграбчи раменете й и я придърпа към себе си. — Не бъдете тъжна, Ариана. Знам, че двамата ще се разбираме добре. Ще се отнасям към вас с почитта и любовта, които заслужавате. Не трябва да се погубвате заради едно норманско копеле.

— Едрик, умолявам ви, оставете ме да се върна при Лайън! Ако наистина изпитвате чувства към мен, няма да ме принуждавате да се омъжвам за вас. Аз вече си имам съпруг!

Едрик я погледна язвително.

— Господи! Вие го обичате! Очаквах повече от вас, милейди. Нима нямате капчица гордост? Той парадира с любовницата си пред вас, а вие все още се чувствате привързана към него? Не, Ариана, молбите ви няма да променят решението ми. Довечера ще се сгодим. Самият крал Малкълм ще ни благослови и ще води церемонията. Той направи и невъзможното, за да анулира брака ви с лорд Лайън, и аз съм му благодарен за това.

— Не се чувствам добре, милорд. Бих искала да остана сама — отвърна Ариана и се обърна към прозореца, за да скрие сълзите си. Едрик й отправи загрижен поглед и безшумно напусна стаята.

Ариана се чувстваше отчаяна. Нима жената няма никакви права, запита се горчиво тя. Нима не може сама да решава как и с кого да прекара живота си? Мислите й не спираха да се лутат безпомощно, и един въпрос не й даваше мира: Къде е Лайън? Тя безмълвно се молеше той да дойде за нея. Сега повече от всякога се нуждаеше от него.

Изведнъж гъстата мъгла иззад стъклото на прозореца сякаш се разсея и Ариана забеляза неясни фигури в далечината. Тя се вгледа внимателно и се опита да различи силуетите. В единия от конниците разпозна Лайън. От едната му страна беше сър Белтан. Добре въоръжени, те решително препускаха напред. Ариана инстинктивно усети, че целта им е Абернети. Тя ги наблюдаваше внимателно и изведнъж различи сред тях жена. Лейди Забрина! Ариана простена и падна безчувствена на пода.

След известно време тя дойде на себе си и си припомни всички подробности от това, което беше видяла. Мислено проследи всеки болезнен детайл. Лайън идваше в Абернети и лейди Забрина беше с него. Ариана не можеше да проумее защо Лайън е взел със себе си и своята любовница. Тя се изправи бавно от пода. Нима я беше довел, за да й се подиграва? Или може би да й докаже, че няма повече нужда от нея? Да й покаже безразличието си? Презрението си? Мили боже, как щеше да го понесе?

 

Лайън най-после забеляза стените на Абернети в далечината и се усмихна мрачно. Питаше се как ли ще го посрещне съпругата му, когато пристигне. Във всеки случай не с отворени обятия, предполагаше той. Независимо от това, той щеше да направи всичко възможно да си я върне. Дори и да не иска, той знаеше как да я научи да живее без любовника й. Ако Малкълм откажеше да му даде Ариана, Лайън щеше да изпрати вестоносец при Уилям, който в момента подготвяше армията си да нападне Шотландия. Уилям и бездруго възнамеряваше да осуети плановете на Малкълм да завладее Англия.

Завоевателя не беше глупав. Той добре знаеше какво се крои на север и дори беше споделил с Лайън, че възнамерява да потуши заговора. Уилям се беше заклел, че Едгар Ателинг никога няма да седне на английския трон. Нито пък Малкълм Шотландски.

— Искам да говоря с теб! — каза Забрина, която яздеше до Лайън.

— Слушам те! — отвърна й рязко той.

— Това, което виждаме в далечината, е Абернети, нали?

— Да.

— Умолявам ви, любими, в името всичко онова, което някога означавах за теб, не ме давай на Едрик Блекхийт. Има много по-подходящи мъже за мен. Ако ме изпратиш обратно в Лондон, вероятно ще успея да убедя Уилям да размисли. Отведи ме в Крагмер и остави жена си на лорд Едрик — те заслужават да останат заедно. Ще бъда много по-щастлива да остана с теб в Крагмер, та било то и без благословията на краля.

— Забрина, Уилям нареди да се омъжиш за лорд Едрик! — отвърна решително Лайън. — Поисках от краля разрешение да убия този мръсник, но той ми отказа това удоволствие. Вместо това реши да го възнагради със заможна съпруга и богати имоти. Идеята не ми допадна, но въпреки това проумях каква е целта на Уилям. Той се нуждае от подкрепата на Едрик на север, за да запази граничните територии.

— Едрик веднъж вече доказа нелоялността си — напомни му Забрина.

— Все още не е късно да вземе правилното решение. Уилям се надява да го спечели на своя страна, като му предостави земи, богатства и красива съпруга. Бих предпочел да убия Едрик, но ще се подчиня на желанието на Уилям, освен ако Едрик не е наранил по някакъв начин Ариана. Тогава и за миг няма да се поколебая и ще убия копелето.

Слънцето се беше прекатурило ниско на запад, когато Лайън достигна до портите на Абернети. Щом наближиха достатъчно, стражите ги спряха. Лайън съобщи на висок глас името си и заяви, че идва с мир и носи съобщение от крал Уилям. И тъй като Англия и Шотландия официално не бяха във война, Лайън беше приет в Абернети, макар и не особено радушно. Лайън подаде юздите на коня си на прислугата и дръзко влезе в огромната зала. Там вечеряха кралят, кралицата и всички придворни. Той прекрачи прага на входната врата, направи няколко крачки и спря. Погледът му обходи внимателно залата, докато не откри Ариана.

По време на вечеря Ариана не обърна внимание на приглушения шепот, който се носеше около нея. Тя нямаше никаква представа какво е предизвикало необичайната суетня в шотландския двор. Когато обаче в залата влязоха двама непознати и хората впериха погледи в тях, Ариана се обърна и срещна изгарящия поглед на Лайън. Очите им се задържаха само за миг, а после устните на Лайън се извиха в хищническа гримаса и погледът му се насочи в друга посока.

Ариана сподавено възкликна и се изправи, за да отиде при него. Едрик обаче я сграбчи за ръката със силната си длан и я принуди да седне обратно.

— Не се прави на глупачка! — просъска той в ухото й. — Да не си сляпа? Той води със себе си и любовницата си. Това нищо ли не ти говори?

Малкълм продължи да седи невъзмутимо до кралицата, само даде някои разпореждания на своя сенешал. Веднага след това управителят на замъка се отправи към Лайън и любезно го поздрави.

— Кой сте вие и от къде идвате, милорд? Имате ли някакви общи дела с крал Малкълм?

— Аз съм Лайън Крагмер! — каза високо Лайън, така че да го чуе Малкълм — А това е лейди Забрина. Нося вест от Уилям, краля на Англия.

— Добре дошъл, лорд Лайън — каза Малкълм сърдечно и направи знак на Лайън да се приближи. — Седнете удобно и вечеряйте с нас. Ще се срещнем по-късно в покоите ми и тогава ще ми кажете новините, които ми носите.

Малкълм не се изненада, защото очакваше могъщия Лайън Нормански да дойде за своята съпруга. Затова и беше направил всичко възможно епископът да анулира брака между Лайън и Ариана колкото се може по-бързо. Малкълм беше подготвен, че разгневеният Лайън ще поиска съпругата си обратно, но беше дошъл твърде късно. Анулирането на брака им беше в сила и сега лейди Ариана беше годеница на лорд Едрик.

Лайън намери две места на масата за себе си и за Забрина. В залата отново се възцари обичайната атмосфера по време на вечеря. Лайън внимателно беше избрал местата, на които се настаниха. Оттук имаше поглед върху цялата зала и можеше да наблюдава Едрик и Ариана. Макар да създаваше впечатлението, че яде с удоволствие и нищо друго не го интересува, той не спираше да наблюдава тайно Ариана. Тя му се стори доста бледа, но очевидно беше в добро здраве и нямаше видими следи от наранявания.

Най-после вечерята приключи и крал Малкълм тропна по масата, за да привлече вниманието. Очевидно беше, че възнамерява да съобщи нещо важно и поданиците му впериха погледите си в него в очакване да чуят новината.

— Вдигам тост — каза кралят и се изправи на крака. Всички в залата се изправиха, следвайки примера на Малкълм. — Обявявам годежа на лейди Ариана и лорд Едрик. Нека техният брачен съюз бъде дълъг и плодотворен. — Той повдигна чашата си и шумно отпи от нея.

Ариана беше в центъра на вниманието. Множество чаши бяха вдигнати във въздуха в нейна чест. Лайън беше шокиран и все още не можеше да реагира. Ариана усети, че не издържа повече. Стана от мястото си и хукна навън от залата, сякаш дяволът тичаше по петите й. Дори когато се затвори в спалнята си, тя все още виждаше пред себе си нескритото презрение в очите на Лайън. Ако трябваше да бъде откровена, тя нямаше причина да го обвинява. Така искаше да може да го види насаме и да му обясни безумната си постъпка. Преди да реагира така глупаво, тя трябваше да се убеди, че думите на Забрина са истина и да го попита. И ако Лайън наистина я презираше, защо все пак беше дошъл в Шотландия?

Ариана нервно се разхождаше из стаята, погълната от мрачните си мисли. Дали Лайън щеше изобщо да й повярва, че тя не желаеше бракът им да бъде анулиран? Или може би той вече беше спокоен, че се е отървал от нея? Господи, само да можеше да го види, да поговори с него, да му обясни колко е била наранена. Да му признае, че е искала да запази честта си и затова е постъпила така глупаво. Не можеше да му каже, че го обича. Но поне можеше да го убеди, че никога не е искала анулиране на брака им, а още по-малко да се омъжи за Едрик.

 

Лайън сякаш беше изпаднал в шок и не можеше да помръдне от мястото си. Той видя как Ариана избяга от залата, без да може да реагира. Стори му се толкова разстроена, толкова тъжна, че му се прииска да скочи, да побегне след нея и да я утеши. Желаеше да я притисне до сърцето си и да й докаже, че е достоен за любовта й повече от Едрик. Новината за годежа им го изненада много. Сега трябваше да я мрази, но чувствата му към нея бяха съвсем различни. Тя се опита да го отрови, напусна го заради друг мъж, а той все още я желаеше. Той погледна унищожително към Едрик. Беше сигурен, че Ариана го обича. А Уилям дори му беше забранил да го убие.

Лайън крачеше неспокойно в приемната на Малкълм и чакаше обещания разговор. Той носеше със себе си брачния документ, удостоверяващ годежа между лейди Забрина и лорд Едрик, подписан лично от крал Уилям. Заедно с това носеше и официално писмо, без да знае какво е неговото съдържание. Предполагаше, че е свързано с намеренията на Малкълм да разшири границите на Шотландия, като заграби английски територии.

— Негово величество ще ви приеме. Моля, заповядайте.

Лайън се сепна. Беше потънал така дълбоко в мислите си, че дори не бе разбрал кога е влязъл пратеникът на краля.

— Благодаря — отвърна той и влезе през широко отворената врата, без дори да почука. Малкълм се беше разположил удобно на стола си. Лайън не забеляза никъде в стаята кралица Маргарет и предположи, че набожната жена е някъде другаде и произнася вечерните си молитви.

— О, милорд Лайън. Очаквах ви. Дойдохте да разговаряме за лейди Ариана Крагмер, нали?

— Да, сър. Дойдох за своята съпруга.

— Тя вече не е ваша съпруга.

— По чия заповед? — попита Лайън подигравателно.

Малкълм видимо се разгневи, но съумя да овладее тона си.

— Моят епископ одобри и подписа документ, с който анулира брака ви. Указът е подпечатан с моето кралско клеймо и е напълно легален.

Очите на Лайън придобиха мрачно изражение, а чертите на лицето му се изопнаха.

— Указът може да е легален в Шотландия, но не и в Англия.

Малкълм се усмихна иронично.

— Та ние сме в Шотландия, милорд. Сгодих лейди Ариана за Едрик Блекхийт. Кралица Маргарет подготвя великолепно празненство по този случай. Ако имате намерение да останете тук до две седмици, ви каня да се присъедините към пиршеството.

— О, господи! — извика гневно Лайън. Той не предполагаше, че нещата ще се развият толкова бързо. Ако проклетата болест не го беше повалила на легло, щеше да пристигне тук значително по-рано и бракът им нямаше да бъде анулиран. Той трябваше отново да обмисли ситуацията и да действа своевременно. Вече нямаше смисъл да показва на Малкълм документа за годежа на лейди Забрина и Едрик Блекхийт. Ситуацията беше излязла от контрол. Единственото, което му оставаше беше да занесе документа на Едрик и да се моли той да вземе правилното решение.

— Казахте, че ми носите новини от крал Уилям — припомни му Малкълм. Той изглежда нямаше търпение да се отърве от видния нормански рицар.

— Да — отвърна Лайън и посегна към джоба си. Той извади внимателно сгънатото писмо до Малкълм, без да докосне указа за годежа на Забрина и Едрик, и го подаде със замах. — Ще отнеса вашия отговор на крал Уилям, когато си тръгна.

Малкълм прочете съобщението, което беше кратко и ясно. В изблик на ярост, той скъса писмото и го хвърли пред себе си.

— Вашият крал ми предлага да му се подчиня. Аз, кралят на Шотландия! Това е оскърбително! Вървете си, няма да изпратя отговор. Трябва ли да напомням на Уилям, че половината английски барони се присъединиха към мен? Разполагам с достатъчно голяма армия да отблъсна Уилям от териториите на Англия. Отговорът ми е не! Никога няма да сведа глава пред норманското копеле.

Лайън се поклони и побърза да напусне покоите на Малкълм. Малкълм явно се подготвяше трескаво за нападение. Трябваше бързо да изпрати послание на Уилям да очаква атака от север. Той откри сър Белтан при своите рицари в гарнизона. Придърпа го настрана и бързо му разясни ситуацията. Възложи му да извести Уилям по най-бързия начин. Белтан и още двама рицари потеглиха веднага.

Когато Лайън се върна в салона, един от подчинените на Малкълм го очакваше.

— Стаята ви е готова, милорд.

В този момент Лайън забеляза Едрик, който стоеше пред камината, загледан мрачно в чашата си.

— Все още не съм готов да се оттегля в покоите си. Донеси ми кана вино. Ще се присъединя към лорд Едрик.

— Да, милорд. Името ми е Гун. Когато решите ме повикайте и аз ще ви заведа до спалнята ви.

— Благодаря ти, Гун — отвърна Лайън и бавно се отправи към огромната камина. Той седна на масата точно срещу Едрик.

Едрик вдигна поглед от чашата си.

— Какво ви забави толкова много, милорд? Очаквах ви доста по-рано. Радвам се, че дойдохте в най-подходящия за мен момент, за да чуете оповестяването на годежа ми с лейди Ариана. Скоро тя ще бъде моя съпруга.

Лайън се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.

— Това ще стане само през трупа ми.

— Щом се налага.

Лайън седеше, вперил непоколебимо поглед в Едрик, и не даваше ни най-малка проява на яростта, която бушуваше в сърцето му. Той попита с привидно спокоен тон:

— Вероятно невинната ми съпруга вече е споделила леглото ви?

Едрик скочи, едва сдържайки яростта си.

— Не бих постъпил с Ариана по този начин. Аз я обичам.

— Хм, не съм толкова сигурен! — отвърна Лайън, но повярва на думите на Едрик.

— Това пък какво трябва да означава?

Лайън бръкна в джоба си и извади указа за годежа на лорд Едрик с лейди Забрина, подпечатан лично от Уилям.

— Успокойте се, лорд Едрик, и прочетете този документ внимателно. От него ще разберете колко много ви цени крал Уилям. Аз съвсем не изпитвам към вас подобни чувства, но обещах да ви връча лично този указ. Ако зависеше от мен, бих ви убил.

Едрик погледна недоверчиво сгънатия пергамент.

— Какво е това?

— Прочетете го. Мисля, че ще ви допадне.

Едрик приближи крехкия лист хартия до огъня, за да може да вижда по-добре, и започна да чете. Когато приключи, той погледна недоверчиво към Лайън. Беше видимо изненадан.

— Не мога да повярвам, че Уилям ме сгодява за най-богатата вдовица по неговите земи. И най-красивата. Боже мой! За лейди Забрина мечтае всеки мъж!

— Да, така е! Желанието на Уилям е колкото се може по-скоро да се ожените за лейди Забрина. Аз трябва да бъда свидетел на сключването на вашия брачен съюз.

Едрик го изгледа изпитателно и попита:

— И какво се очаква сега от мен? Да съм признателен за щедростта на Уилям? А какво ще стане с лейди Ариана? Трябва да се откажа от нея ли?

— Ариана никога не е била ваша, за да се отказвате от нея — отвърна натъртено Лайън.

— Тя дойде с мен по собствено желание. А и вече не е ваша съпруга.

— Аз ще се разбера с Ариана. Единственото, което се иска от вас, е да приемете годежа с лейди Забрина и ще получите огромните й богатства и земи. След брака си с нея ще бъдете един от най-богатите и силни барони на територията на цяла Англия.

— И ще трябва да се закълна във вярност на норманския крал.

— Да не би да предпочитате да наречете Малкълм крал на Англия? Или може би Едгар Ателинг? Единият е твърде жаден за власт, а другият — прекалено слаб.

Едрик мълча толкова дълго, че Лайън се побоя дали няма да откаже. Най-накрая той обърна пламтящия си от любопитство поглед към Лайън и попита:

— Нима любовницата ви вече не ви задоволява?

— Забрина отдавна не е моя любовница. Това, което се случи между нас, беше преди доста време. И за ваше сведение, тя ме задоволяваше отлично.

Едрик преглътна звучно и се наведе към Лайън.

— Казват, че лейди Забрина е съвършена в леглото.

В очите на Лайън се появи задоволство. Уилям беше прав за Едрик. Мисълта да притежава едновременно лейди Забрина и огромните й богатства очевидно го блазнеше много.

— По мое мнение, лейди Забрина ще ви направи щастлив във всяко отношение. Тя притежава чудна дарба и знае точно как да достави удоволствие на един мъж.

Едрик потръпна от вълнение. Трябваше да признае, че годежът с жена като Забрина можеше да му отвори много врати. Знаеше, че предложението, което Уилям му прави, е твърде щедро и не трябва да го изпуска. Осъзнавайки предимствата, Едрик се почувства приятно възбуден и силно заинтригуван. Мислите му препуснаха към невероятните възможности, които се очертаваха пред него. За съжаление обаче, той вече беше сгоден за лейди Ариана. Не му се искаше да я остави в ръцете на това норманско чудовище. Освен това, Малкълм разчиташе на неговата подкрепа.

— Предложението ме изкушава, но вече съм сгоден за лейди Ариана — промърмори Едрик неуверено. Не му беше лесно да отхвърли такова щедро предложение, направено от норманския крал, но знаеше какво се очаква от него в замяна. Завоевателя се нуждаеше от подкрепата му на север и не жалеше средства да го върне обратно на своя страна.

— Значи отказвате? — възкликна Лайън, видимо изненадан. — По-добре не ми отговаряйте сега. Помислите си. Обмислите добре какво би означавало това за вас и се постарайте да вземете правилното решение. Предупреждавам ви, независимо от това какво решите, не си и помисляйте, че можете да притежавате Ариана. Тя е моя. — Лайън рязко се изправи. — Желая ви лека нощ, милорд. Това беше един доста дълъг ден за мен.

 

Ариана продължаваше да се разхожда нервно из спалнята си. От време на време спираше и вторачваше поглед във вратата, сякаш очакваше всеки момент Лайън да връхлети при нея и да потърси отговор за случилото се. Но той не идваше и това я тревожеше. Знаеше, че Лайън има среща с крал Малкълм след вечеря и се чудеше дали разговорът им е бил свързан с нея. Хрумна й, че Лайън може и да е доволен от анулирането на брака им или пък е прекалено ядосан и не желае дори да я види. За собствено успокоение Ариана беше решила на всяка цена да намери начин да обясни на Лайън, че няма нищо общо с машинациите на Едрик и че анулирането на брака им е против нейното желание.

Да, тя го напусна доброволно, но беше осъзнала грешката си и опита да се върне. Намеренията й обаче бяха осуетени от Едрик, който си беше въобразил, че е влюбен в нея. От нощта, в която избяга, тя не беше спирала да мисли за Лайън и в крайна сметка осъзна, че го обича от цялото си сърце. Вече знаеше, че не трябваше да бяга от Лондон, а да остане и да се бори с лейди Забрина за любовта на своя съпруг.

Ариана отново се натъжи при мисълта, че Забрина беше дошла с Лайън в Абернети. Какво ли означаваше това? Нима беше накарал любовницата си да прекоси половин Англия, само за да й се надсмее? Ако желанието му беше да я нарани, то той несъмнено беше успял.

Колкото повече Ариана обмисляше ситуацията, толкова повече се объркваше. Вече нямаше никаква представа защо Лайън беше дошъл тук. Ако не я искаше, защо беше бил път чак до Шотландия? Не й бе нужно кой знае какво въображение, за да си представи как сега Забрина лежи в леглото му, може би само през няколко стаи от нейната. Тя присви очи, за да облекчи болката си, и се опита да измисли начин да разговаря с Лайън насаме. Щом той не идва при нея, значи тя няма друг избор, освен сама да го потърси. Едва ли щеше да й е толкова лесно да го открие. Сърцето й се свиваше при мисълта, че може да го свари в леглото със Забрина, но трябваше да го приеме, ако искаше да разговаря с него.

Ариана отвори решително вратата и надникна в мъждиво осветения коридор. Тъкмо се канеше да прекрачи прага на стаята си, когато дочу нечии тежки стъпки откъм стълбището. Тя притвори вратата и надникна любопитно иззад процепа. Някакъв мъж спря на площадката над стълбището и се огледа, сякаш за да се ориентира, преди да се насочи в противоположната посока.

Въпреки че не видя лицето му, Ариана разпозна Лайън по величествената му фигура — едър, строен и невероятно мъжествен. Очите й жадно поглъщаха силните му рамене, елегантната талия и релефните, добре оформени бедра. Без да си даде време да обмисли, Ариана направи крачка напред в коридора и извика:

— Лайън!

Той се беше отправил към спалнята си и спазваше насоките, които му даде Гун. Не спираше да мисли как да избави Ариана от собственото й безразсъдство. Беше така потънал в мислите си, че съвсем слабо долови приглушения женски вик. Спря и се обърна бавно. Вгледа се в тъмния коридор и различи сянката на жена. Първо помисли, че това е поредния опит на Забрина да го съблазни, но щом се вгледа по-внимателно, сърцето му се преобърна от вълнение. Жената, която стоеше в тъмнината пред него, имаше блестяща руса коса, която се разпиляваше по раменете й като сребърен облак. Лайън разпозна Ариана.

— Ариана… — прошепна той и след като се съвзе от изненадата, пристъпи бавно към нея. — Ти ли ме повика?

— Да, милорд, аз… — отвърна тя и замълча объркана. Не знаеше откъде да започне. — Трябва да говоря с теб. Спешно е. Обещавам да не те задържам много. Предполагам, че лейди Забрина те чака и затова ще се постарая да бъда кратка.

Лайън повдигна вежди.

— Предположението ти е невярно — отвърна провлачено той и приближи към нея с тихи, някак зловещи стъпки. Ариана се отдръпна уплашена. — Страхуваш ли се от мен, Ариана?

— Да… всъщност не. Не знам. Трябва ли да се страхувам?

— Вероятно. Защо ме напусна? Толкова ли лошо се държах с теб? Не помня да съм те ударил или нагрубил.

Ариана сви рамене и отмести погледа си настрана.

— Това е дълга история, но все пак, бих искала да ти обясня.

Лайън погледна към полуотворената врата на стаята й.

— Добре — отвърна той и я хвана за ръката. Въведе я в спалнята й и заключи вратата. — Нямам търпение да чуя какво имаш да ми казваш.

Ариана плахо овлажни с език устните си, преди да започне. Лайън не можеше да откъсне поглед от нея. Беше като хипнотизиран от красотата й. С вълнение си припомни сладостта и топлината на устните й.

— Нима дойде чак до Абернети заради мен, Лайън? И ако е така, защо доведе със себе си и любовницата си?

В погледа на Лайън проблесна задоволство.

— Мислех, че искаш да ми разказваш Ариана, а не да задаваш въпроси. Да не би да си се отдала вече на лорд Едрик? Това ли искаш да ми обясниш?

— Не! — тръсна глава Ариана. — Не те напуснах заради Едрик.

— Тогава защо го направи?

— Защото не можах да понеса мисълта лейди Забрина да дойде с нас в Крагмер. Аз съм твоя съпруга и не бих могла да преживея унижението да живееш едновременно с мен и с любовницата си. Затова и избягах. По-късно осъзнах, че не съм постъпила правилно. Трябваше да остана и да се преборя с лейди Забрина за твоята любов и внимание, които ми принадлежат. — Тя беше благодарна, че Лайън никога няма да разбере колко й коства това признание.

Лайън я гледаше изумен.

— Какво те накара да мислиш, че съм поканил Забрина да ни придружи в Крагмер? Мислиш ли, че бих продължил връзката си с нея, след като те отведох от манастира и те направих господарка на Крагмер?

Обзета от силни емоции, Ариана почувства слабост и се постара да диша дълбоко, за да не припадне. Някой лъжеше и тя се молеше от все сърце това да не е Лайън.

— Добре ли си? — попита я той, доловил неравномерното й дишане.

— Да — промълви тя — Ако не си имал намерението да поканиш лейди Забрина в Крагмер, тогава защо продължи да споделяш леглото й? Не бързай да отричаш, Лайън, защото ви видях със собствените си очи.

— Исках да те накарам да ревнуваш, Ариана, но всъщност не съм спал със Забрина. Онази нощ отидох в стаята й с единственото намерение да разговарям с нея и нищо повече. Вероятно тя ме е упоила, без да знае колко силно е било лекарството, което ми е дала, защото съм загубил съзнание. Събудих се в леглото й и в момента, в който събрах сили да се изправя, напуснах стаята й.

Ариана го погледна недоверчиво.

— Мога ли да ти вярвам? Звучи твърде невероятно.

— Когато ме помоли да ти повярвам, че не си смятала да ме отровиш, аз ти повярвах, Ариана. Сега те моля за същото.

— Но тогава аз ти казах самата истина — отвърна тя разгорещено.

— Аз също ти казвам истината. Никога не бих довел Забрина в Крагмер, защото не искам да те оскърбя. А и вече не се нуждая от любовница. Имам съпруга.

— Съпруга — повтори замислено Ариана. В този момент повече от всичко й се искаше да му повярва. И тогава си спомни, че вече не е негова съпруга. Тя го изгледа изпитателно. — Нима си забравил, че вече не съм твоя съпруга? Ти се забави твърде дълго и това позволи на Малкълм да сложи край на брака ни. Освен това, все още не си ми обяснил защо си довел със себе си и Забрина. — В гласа й се долавяше болка и горчивина.

Лайън присви устни, а сините му очи решително срещнаха погледа й.

— Ти си моя съпруга, Ариана. И никакви разпореждания няма да те разделят от мен.

Той я сграбчи за раменете и я придърпа нежно към себе си. Сведе глава към нея и сля устните си с нейните в отдавна жадуваната целувка.

— Желая те, Ариана. Никоя друга жена не ме интересува от мига, в който те видях в манастира. Официално сме женени от пет години и сме споделяли едно легло по взаимно съгласие. Нищо не може да промени това.

Останала безмълвна, Ариана наблюдаваше унесено Лайън.

— Но аз се опитах да те отровя — напомни му тя.

— Да.

— И … избягах от теб с друг мъж.

— Да, така е. Знам, че обичаш Едрик, но аз ще променя това и ще те накарам да го забравиш.

Думите му я изумиха. Откъде му беше хрумнало, че обича Едрик?

— Но според краля аз вече не съм твоя съпруга.

— Напротив. Ти си моя и възнамерявам да го докажа — отвърна дрезгаво Лайън.

А после я целуна отново и тя му повярва.