Кони Мейсън
Лъвът (15)

14

О, несравним екстаз! Целувката на Лайън започна като нежен повей, за да прерасне в страстно обсебване. В прегръдките му Ариана се почувства готова за нов живот. Съвсем доскоро тя беше отчаяна и мислеше, че никога повече няма да преживее подобна страст. В слабините й избухна вихър от емоции. Почувства шеметно главозамайване, погледът й се премрежи от удоволствие, а тялото й тръпнеше от нужда. Дишаше дълбоко и учестено. Усещаше мъжествения аромат на неговата възбуда, породена от неистовата страст, която Лайън изпитваше към нея.

Той прокара език по устните й и тя отвори уста, готова да го поеме. Лайън изстена от възбуда, побърза да приеме безмълвната й подкана и потъна в сладките дълбини на устните й. На лицето му беше изписано остра, безмилостна страст. Ариана притвори очи и безропотно се отпусна в ръцете му.

През копринената й туника той почувства как зърната й набъбват, готови да посрещнат ръцете му. Късчето плът между краката му заплашително се втвърдяваше и се притискаше в корема й. Ариана почувства как между краката й се разля лека влага. Шумоленето на дрехите й, които Лайън повдигаше жадно, се сля със сподавените му стонове. Тя го погали нежно по врата и той потрепна. Придържайки полата й нагоре с едната си ръка, той прокара другата между краката й. Пръстите му срещнаха влажните гънки на нейната женственост и това сякаш го влуди. Устните му отново превзеха с ярост нейните.

— О, скъпа, — прошепна той в ухото й, — ти си така възбудена и готова за мен!

С едно ловко движение, от което дъхът й секна, Лайън разкопча бричовете си, притисна я към стената и проникна в нея. Толкова отчаяно копнееше да се слее с нея, че нямаше време да я разсъблича или да я отнесе до леглото. Ариана простена, обзета от несравнима наслада.

Лайън се вцепени.

— Нараних ли те? — прошепна той.

— Не, мили, не спирай.

Обгърна я със силните си ръце и обсипа лицето й с целувки.

— Мечтаех за това през всички онези самотни дни и нощи, докато пътувах насам. Не можех да спра да мисля за теб, за тялото ти, за страстта ти, за това как пламенно ми се отдаваш и какво блаженство е да прониквам в теб.

— Нима си бил сигурен, че отново ще ме имаш?

— Не, не бях.

Той се движеше бавно и стенеше приглушено при всеки нов спазъм на удоволствие, което се разливаше по тялото му. Изведнъж изчезнаха всички прегради и задръжки, сякаш светът се преобърна наоколо им. Той повдигна ханша й и тласъците му станаха по-дълбоки и учестени.

Ариана усещаше как членът му нараства в нея. Краката му трепереха, а дишането му се учестяваше. Тя почувства как тялото й реагира на силните тласъци. В един момент той я изпълни до краен предел и я доведе да несравним екстаз.

Усещането беше невероятно, диво, зашеметяващо, прекрасно. Тя загуби контрол върху тялото си. Лайън напрегна мускулите си до краен предел, притисна я силно до стената и извика името й. Те се вкопчиха здраво един в друг, сякаш света около тях се люлееше бясно. Ариана се опита да стъпи на крака, когато усети лепкавата течност по бедрата си, но Лайън я притисна и прошепна:

— Още не. — Той проникна в нея още няколко пъти, наслаждавайки се на конвулсиите на тялото й, и се усмихна, когато Ариана се притисна силно към него. — Бих искал да запазим този момент завинаги.

След известно време той се отдръпна от нея с неохота. Отнесе я до леглото и бавно я разсъблече.

— На светлината на огъня тялото ти изглежда така, сякаш е от злато — каза й той, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я така, сякаш е крехко цвете, сътворено да му доставя наслада. Той се освободи припряно от дрехите си и се отпусна до нея в леглото.

Ариана впери премрежения си поглед в него. Доставяше й удоволствие да наблюдава гладкото му мускулесто тяло, силните му ръце, широките му рамене, тънката му талия, добре оформените му бедра. Погледът й се спря върху стар белег на ребрата му. Тя посегна и го погали.

Ръката му се плъзна и обгърна нежната й длан.

— Това е рана от стара битка. Отдавна вече е зараснала.

— Белегът е голям, вероятно раната е била доста сериозна — прошепна тя. Той беше толкова млад, а имаше толкова следи от рани, помисли със страхопочитание Ариана и погледът й се спря върху друг белег на бедрото му.

— Нищо сериозно. Моето призвание е да участвам в битки. Сражавал съм се рамо до рамо с крал Уилям в Нормандия, Мейн и Анжу. А после дойде и битката при Хейстингс.

В очите му проблесна познатата страст. Лайън докосна гърдите й нежно, почти благоговейно. Пръстите му накараха зърната й да набъбнат отново. Той сведе глава и засмука първо едната й гърда, а после другата. Ариана потръпна почувствала влагата на грапавия му език да преминава по зърната й. Тя изстена от удоволствие. Опита се да проумее страстта си към този войнствен норман, но и този път се провали. Любовта не можеше да бъде проумяна. Тя се пораждаше от нищото. Това чувство беше напълно лишено от логика и обяснение. И едновременно с това никой не беше в състояние да живее без него.

Лайън изпитваше дълбока, погубваща страст към Ариана. Всяка частица на тялото му беше устремена към нея. Осъзнаваше, че не трябва да се предава напълно на изгарящото го желание, защото рискуваше да загуби здравия си разум. Сега трябваше да насочи вниманието си в друга посока и да измисли как да измъкне Ариана от кашата, в която се беше забъркала. Но в същото време я желаеше толкова силно, че не можеше да намери в себе си сили да стане от леглото и да напусне спалнята й. Повече от всичко искаше да я обладае, сякаш не го беше направил само преди няколко минути.

— Искам те отново, скъпа — прошепна Лайън дрезгаво. Той рязко стана от леглото, а Ариана промърмори нещо в знак на протест. — Връщам се само след секунда — обеща й той.

Върна се почти веднага, стиснал в ръката си мокра кърпа. Той отново се отпусна до нея и леглото простена от тежестта му.

— Какво правиш? — попита го Ариана.

— Направих малка пакост и възнамерявам да си я почистя — отвърна Лайън и се усмихна по хлапашки. Той разтвори нежно коленете й и почисти лепкавата течност от бедрата й.

— Можех да го направя и сама! — възропта Ариана, пламнала от свян.

— Нека аз, мила, нека аз… Ето, готово. — Той я почисти внимателно и хвърли настрана парчето плат. След това бавно наведе глава и докосна с устни онова тайно кътче между бедрата й, което беше обект на неговите копнежи. — Толкова си красива. Никога няма да се уморя да те гледам — прошепна Лайън. Когато обаче отново сведе глава да изследва всяко късче плът по тялото й, Ариана не се сдържа и извика от удоволствие.

Сладкият й вкус го подлуди. Загубил всякакви предразсъдъци, той се плъзна надолу към краката й, разтвори коленете й и започна горещо да я целува между бедрата. Ариана беше почти обезумяла, когато най-после устните му докоснаха онова място, което неистово се нуждаеше от неговото внимание. Тръпки пронизаха тялото й.

— Боже мой — простена Лайън и пръстите му се впиха силно в бедрата й. Дишането на Ариана беше толкова учестено, сякаш тя се бореше за всяка глътка въздух. Възбудата й нарастваше с всяка изминала секунда.

— Милост, милорд — дрезгаво изстена Ариана, останала без дъх. — Имайте милост.

Той я погледна за момент, усмихна й се и се върна обратно към приятното си занимание. Продължи да обхожда с език и със зъби плътта, сгушена между бедрата й, източник на нейната чувствителност. В ласките му нямаше милост, нямаше прошка, а устните и ръцете му уверено я водеха към нов екстаз. Ариана се предаде и сподавено извика от удоволствие. Тръпки преминаха през цялото й тяло и тя почувства безкрайно облекчение. Когато и последната конвулсия напусна тялото й, той се изправи и я погледна с премрежен поглед. Ариана отново се възхити от величествената му фигура.

— Докосни ме, мила — думите му, макар и изпълнени с нежност, прозвучаха не като молба, а като заповед. Ариана веднага се подчини.

Тя го пое с топлите си длани и започна да гали нежната като кадифе кожа. Усещаше напрежението на члена му в ръцете си и се наслаждаваше на начина, по който контролираше цялото му тяло. Без да спира да движи ръцете си, Ариана бавно се наведе. Тя не можа да устои на желанието да поеме с устните си ситните, блестящи капчици появили се на върха на члена му. Когато усети допира на мекия й език, Лайън потръпна.

— О, мила! — извика той — Господи! Спри, за бога! Искам да свърша в теб, а не да излея семето си върху леглото.

Изцяло отдаден на страстта, си той я сграбчи за кръста и я намести върху себе си.

— Поеми ме, скъпа! Доведи ме до края! — Чертите на лицето му издаваха пламенното желание, завладяло тялото му. Вените на врата му бяха изпъкнали от напрежение.

Завладяна от страст, Ариана не се възпротиви и се подчини на молбата му. Остави се да я водят инстинктите. Застанала на колене, тя плъзна ръка към слабините му и му помогна да проникне в нея. Ариана започна да се движи бавно нагоре-надолу. Със сподавен стон той я придърпа към себе си и я целуна. Тя потръпна при допира на грапавия му език. Движенията й се учестиха. Тя го яздеше диво, доставяйки удоволствие и на него, и на себе си. Лайън не спираше да я целува по устните, шията и зърната. Когато напрежението достигна до най-високата си точка, тя се задвижи още по-бързо и пое в себе си цялата му възбуда.

С дрезгав вик Лайън избухна дълбоко в нея. В първия момент той се сепна, защото си помисли, че й е причинил болка. Когато обаче видя, че тя не спира да се движи, в стремежа да достави същото удоволствие и на себе си, Лайън се успокои. Той се отдаде с цялото си същество на екстаза, овладял тялото му.

— Това беше наистина великолепно — прошепна Ариана, след като овладя дишането си.

— Да, наистина! — отвърна дрезгаво Лайън. — Нима това не доказва, че все още си моя съпруга?

— Доказва само това, че ти си опитен в нещо, в което аз едва навлизам. Просто не можах да се сдържа.

— Нито пък аз, скъпа — отвърна искрено Лайън. — Ти си моя съпруга, Ариана. Лорд Едрик е истински глупак, ако си мисли, че може да те притежава.

— Не искам лорд Едрик за свой съпруг. И не го обичам.

Откровеността й порази Лайън. Макар да говореше тихо, тя изглеждаше убедена в това, което казва. Признанието й наистина го изненада. Лайън беше дълбоко убеден, че Ариана обича Едрик Блекхийт. Той огледа изпитателно лицето й. Свещта обливаше със светлина прекрасните й черти. Макар и по-бледа от обикновено, тя му се струваше невероятно красива. Зелените й очи пазеха тайни, до които той искаше да се докосне. Нима наистина не обичаше Едрик?

— Не си играй с мен, Ариана. Познавам те добре. Ти никога не би избягала с Едрик, ако не го обичаше. Ти му позволи да те убеди да сипеш отрова в храната ми, направи го без да се замислиш и за малко не ме уби.

— Кълна се в името на Светата Дева, милорд, че секунди преди да отпиете от отровното вино, аз осъзнах грешката си и ви попречих да отпиете от чашата.

— Лайън. Името ми е Лайън. Искам да чувам как го произнасяш!

— Не се опитах да те отровя, защото обичам Едрик, ми… Лайън. Направих го, защото ти ме принуди да стигна до такова глупаво решение. Защото си норман, защото отне всичките ми имоти и владения! — В гласа й се долавяше вълнение. — Избягах от теб, защото се интересуваше много повече от Забрина, отколкото от мен. Знаех че ме желаеш физически, също както те желая и аз, но исках нещо повече от това да бъда сексуално задоволявана от съпруга си. Нуждаех се от вярност, преданост и… любов…

— Господи, Ариана, нима ме обичаш? — попита Лайън развълнуван.

— Бих могла да те обикна, Лайън, и няма да е никак трудно. Но все още страхувам да ти отдам сърцето си. Лайън Нормански безпощадно разбива женските сърца. Знам това.

— Но ти не ми остави никакъв избор, мила.

— Нима ще отречеш, че доведе лейди Забрина в Шотландия, за да споделя с теб самотните нощи по дългия път?

Лайън осъзна, че е крайно време да сподели със своята съпруга истинската причина да доведе лейди Забрина в леговището на крал Малкълм.

— Не е това, което си мислиш, Ариана. Уилям сгоди Забрина за Едрик, преди да тръгна от Лондон. Заповяда ми да я доведа при нейния годеник и да стана свидетел на сватбената им церемония.

Ариана се вцепени.

— Забрина и Едрик? — Тя веднага разбра каква е причината за този годеж. Уилям искаше да привлече отново на своя страна лорд Едрик. Беше ясно, че Завоевателя има нужда от подкрепата му на север. Не трябваше да си гений, за да се досетиш каква е целта на Уилям. — Едрик знае ли?

— Да, вече му казах.

— А той какво отговори? — попита Ариана и сърцето и замря в очакване. Тя нямаше представа дали указът, с който Малкълм анулира брака им, е валиден и в Англия, но ако Едрик се съгласеше да се ожени за Забрина и да присвои обширните й владения, имаше голяма вероятност тя да остане съпруга на Лайън.

— Вярвам, че лорд Едрик ще обмисли сериозно предложението на Уилям. Ако се съгласи, крал Малкълм ще е принуден да отмени годежа ти с Едрик. Забъркала си голяма каша, Ариана. Трябваше да те оставя да се оправяш сама, но не мога. Странно, но за мен е много важно какво се случва с теб и как се чувстваш. — Лайън отчаяно се стараеше да не употреби думата любов, защото се страхуваше, че Ариана ще му се изсмее.

Ариана беше шокирана. Нима това, което чу, беше истина? Или може би слухът й я мамеше? Ако Лайън наистина се интересуваше от нея, това беше едно добро начало. Сега вече щеше да й бъде по-лесно да преглъща униженията. Може би все пак чувствата му щяха да прераснат в любов. Но тя трябваше да се убеди, че той й казва истината.

— Не си играй с мен, Лайън. Не е нужно да утешаваш чувствата ми с лъжи.

— Не те лъжа, мила. Господ ми е свидетел, че няма причина поради която да се интересувам от теб, но въпреки това не мога да контролирам емоциите си, що се отнася до теб.

Ариана премигна недоверчиво.

— Нима не съм ти дала основание да ме уважаваш?

— Та ти никога не си прикривала лошото си мнение за всички нормани. Обвини ме, че съм откраднал земите и владенията ти. Нарече ме копеле и какво ли още не.

— Ти ме изостави да вехна в манастир, нали? Аз наистина те мразех, преди да те опозная. Но сега… — Ариана се поколеба да признае чувствата си. Не й се искаше да отдаде сърцето си на този мъж, който така лесно можеше да го разбие. — Много съм объркана.

Лайън се опита да прикрие разочарованието си. Беше се надявал на много повече от това, но след като и той самият не можеше да признае пред нея чувствата си, щеше да се бори да спечели сърцето й. Щеше да й докаже любовта си, когато се убедеше, че тя го обича повече от Едрик Блекхийт. Той я слушаше внимателно през цялото време, но така и не усети в думите й нещо повече от страст и сексуално желание.

Ще ме обикнеш, Ариана, помисли си Лайън.

— Заспивай, скъпа — каза й той. — Ще се нуждаем от сили и здрав разум, ако искаме да се измъкнем от тази ситуация. Малкълм може да ме заподозре в шпионаж и да ме хвърли в тъмница. Трябва да действаме бързо и хитро.

— О, Лайън, мислиш ли, че е възможно? — попита притеснено Ариана и още повече се ядоса на това, което беше направила. Ако не беше избягала, сега нямаше да се налага Лайън да рискува живота си заради нея.

— Не се тревожи, скъпа. Пошегувах се. Ще лежа до теб докато заспиш и след това ще си тръгна. Няма да е в наша полза, ако ни открият заедно. Особено докато Едрик не реши да приеме предложението на Уилям и да се ожени за Забрина.

Лайън притвори очи и продължи да притиска Ариана в прегръдките си. Но умората постепенно го завладя и той заспа дълбоко.

През това време Забрина чакаше, притаена в коридора, Лайън да излезе от стаята на Ариана. Беше изминало доста време, откакто го видя по-рано вечерта да влиза при съпругата си. Беше крачила нервно из стаята си в очакване на Лайън. Трябваше за последен път да се опита да го подмами в спалнята си и да го прелъсти. Не след дълго, тя чу стъпките му по каменното стълбище и открехна леко вратата на стаята си.

В момента, в който се показа навън, Забрина чу как Ариана го извика. Малко след това двамата влязоха в стаята й. Забрина го чака до ранни зори и когато той не се появи, реши да надзърне в стаята на Ариана. Натисна леко бравата и видя, че не е заключена. Промъкна се тихо и не се изненада, когато видя Лайън и Ариана да спят прегърнати в леглото. На лицето й разцъфна злокобна усмивка, която не предвещаваше нищо добро за двамата любовници. Забрина излезе на пръсти и безшумно се върна в стаята си.

 

Вратата се отвори внезапно със силен трясък. Лайън отвори очи, но все още беше твърде замаян от дълбокия сън, за да може да реагира. Ариана също се пробуди и се сепна уплашено, като видя, че навън вече е ден, а Лайън все още лежи до нея и двамата са чисто голи. Тя плъзна поглед към вратата, където стоеше Едрик и ги наблюдаваше със смъртоносен поглед. Зад Едрик стоеше Забрина и не сваляше жаден поглед от голото тяло на Лайън. Ариана посегна към завивките, сграбчи ги и прикри голотата си.

— Какво правите с моята годеница? — изкрещя Едрик и плъзна ръка към сабята си.

Лайън се протегна и се усмихна доволно.

— Имате предвид моята съпруга, лорд Едрик? От кога е престъпление един мъж да спи със законната си жена?

— Откакто бракът ви с лейди Ариана беше анулиран.

Лайън се свъси застрашително вежди.

— Докато кралят на Англия не разтрогне брака ни, Ариана е моя съпруга и нищо не може да промени това — отвърна той и плъзна собственически ръка по голата талия на Ариана. Едрик изглеждаше изумен. — А вие, лорд Едрик, достигнахте ли вече до някакво решение? Знаете, че ако се омъжите за лейди Забрина, ще станете много богат и могъщ човек в Англия.

— Струва ми се очевидно, че лорд Едрик не иска мен — възрази Забрина. — Приемете неизбежното, милорд. Нека лорд Едрик вземе Ариана. Тогава Уилям няма да има нищо против вие да се омъжите за мен.

— Нима аз нямам право на мнение? — намеси се Ариана разгорещено. — Не желая да се омъжа за лорд Едрик. Никога не бих си позволила да се любя с лорд Лайън, ако не се чувствах негова съпруга.

— Вероятно и крал Малкълм ще има какво да каже по въпроса — отвърна Едрик. — Време е да се оттеглим, милейди, и да обсъдим това с краля — каза Едрик на Забрина и й подаде ръката си.

В интерес на истината, колкото повече Едрик наблюдаваше Забрина, толкова повече се убеждаваше, че за него ще е най-добре да се омъжи за тази богата и красива вдовица. Този брак щеше да му донесе много възможности и привилегии. Но той беше настоявал прекалено упорито пред Малкълм да анулира брака на Ариана и сега не смееше да му каже, че е променил решението си. Господи, каква каша, мислеше си Едрик.

— Какво мислиш, че ще стане сега? — попита Ариана, все още притиснала завивките към себе си.

— Ще ми се да знаех — отвърна Лайън, обмисляйки какво може да им стори Малкълм. — Сега е най-добре да тръгвам. Предлагам ти да се изкъпем и след това да се срещнем долу в залата. До тогава Малкълм ще е осведомен за недискретното ни поведение и вероятно ще е взел някакво решение как да ни накаже. — Той я целуна нежно по устните и й прошепна. — Бъди готова за всичко, моя любов.

 

Лайън беше извикан в покоите на крал Малкълм около час, след като се раздели с Ариана. Той тъкмо се беше изкъпал, когато при него дойде Гун и донесе съобщението от краля. Лайън се облече набързо и тръгна към покоите на Малкълм. Подготвен за най-лошото, Лайън влезе при Малкълм с обичайния си маниер, без да се поклони на шотландския крал.

Малкълм стоеше до своето писалище и четеше внимателно някакъв документ. Преди да удостои с вниманието си Лайън, той подписа документа и го постави настрана.

— Седнете, милорд. Не ми е приятно да ви гледам прав.

Лайън се подчини и седна срещу Малкълм. Погледна го предпазливо и каза:

— Искали сте да разговаряте с мен, Ваше величество. За какво става въпрос?

— Очевидно поставяте под въпрос легитимността на указа, с който анулирах брака ви с лейди Ариана. Искам лично да потвърдя, че тя не е вече ваша съпруга, милорд. Тя е сгодена и след две седмици ще се ожени за лорд Едрик Блекхийт. Лорд Едрик и лейди Забрина бяха при мен рано тази сутрин — преди утринната молитва. Това, което ми разказаха, беше наистина шокиращо. — Той прикова застрашителния си поглед в Лайън. — Носите ли в себе си указ за годеж между лорд Едрик и лейди Забрина, подписан от крал Уилям?

— Да сър — отвърна Лайън без капчица колебание. Той знаеше, че Малкълм така или иначе ще научи за това съвсем скоро.

— Така… — Малкълм почеса брадичката си замислено. Чудеше се как да извлече изгода от тази ситуация. — Трябва ли да разбирам, че нямате намерение доброволно да дадете лейди Ариана на лорд Едрик?

— Точно така, Ваше величество. — Лайън нямаше ни най-малка представа какво му е замислил кралят, но инстинктивно усещаше, че няма да му допадне.

— Не разполагате c достатъчно воини да се сражавате, лорд Лайън — предупреди го Малкълм, — и сте изцяло зависим от моята милост.

Лайън обаче знаеше, че Уилям вече настъпва към Абернети, за да се изправи срещу Малкълм, и отвърна:

— Да, Ваше величество, така изглежда.

Малкълм присви очи и попита твърдо:

— Какво сте готов да пожертвате, милорд?

— Да пожертвам нещо ли, Ваше величество? Добре знаете, че не съм готов да правя компромиси нито с честта, нито с брачните си обети.

— Знам, но от това зависи дали ще задържите съпругата си. Бих могъл да отменя указа и да възстановя брака ви с лейди Ариана.

Лайън не хареса тона, с който Малкълм му направи това предложение.

— На каква цена бихте възстановили брака ми?

Малкълм се усмихна едва забележимо.

— Всъщност, искам съвсем малко. Присъединете се към мен и се бийте на моя страна. С Лайън Нормански до себе си ще завладея Англия и ще прогоня от територията й норманите чак до морето. Когато саксонските барони научат, че Лайън Нормански се бие на моя страна, ще изоставят Уилям и ще се присъединят към нас.

— И какво ще спечеля аз, ако приема това предложение?

— Ще си върнете лейди Ариана. Ще отменя указа си за анулиране на брака ви и незабавно ще разтрогна годежа й с лорд Едрик.

— И в замяна на това искате от мен да предам своя крал? — Отвърна Лайън с непроницаемо изражение, едва сдържайки гнева си.

Малкълм сви безразлично рамене и отвърна:

— Щом така поставяте нещата.

Лайън инстинктивно сви ръцете си в юмруци.

— Предложението ви ми се струва доста добре обмислено. Искате от мен да избирам между честта си и съпругата си.

— Мога да бъда много щедър към вас, милорд. Мога да ви дам земи, по-обширни и по-богати от Крагмер. Шотландия е красива страна. Няма да съжалявате, ако приемете предложението ми. А веднага щом разширя границите на Шотландия, ще ви върна Крагмер и ще ви даря всяка друга територия, която пожелаете. Помислете за това, лорд Лайън, и бъдете готов с отговора си до вечерта. Ще ви чакам в покоите си след вечеря.

Лайън стана, поклони се и напусна стаята. Той се страхуваше да каже нещо, защото знаеше, че няма да може да овладее гнева си. Малкълм беше прекалено самоуверен, за да му предложи подобно нещо. Наистина ли очакваше от него да предаде Уилям? Лайън се закле, че ще намери начин да задържи Ариана и едновременно с това да остане верен на своя суверен.

 

Когато Лайън влезе в залата, всички присъстващи престанаха да разговарят. Той усети върху себе си множество погледи и разбра, че почти всички в Абернети вече знаят какво му е предложил кралят. Стори му се невероятно новината да се е разнесла толкова бързо, докато не видя Забрина да разговаря с група рицари. След известно време разговорите в залата се възобновиха и той седна, за да обмисли положението. Не след дълго Забрина се настани до него.

— Струва ми се, че се забъркахте в ужасна каша, милорд — подразни го тя. — Всички в двореца вече знаят какво ви е предложил Малкълм. Хората правят облози. А аз вече знам какъв ще бъде вашият отговор.

Лайън я погледна мрачно.

— Добре ме познавате, милейди.

— Така е — отвърна надменно Забрина. — Познавам ви много добре, милорд. Мисля, че никога няма да предадете Уилям, още по-малко заради тази вещица, за която сте женен. Ще предпочетете да я видите как се омъжва за лорд Едрик, но не и да се подчините на Малкълм.

— Права си, Забрина — отвърна без колебание Лайън. — Бих предпочел да умра, но не и да предам Уилям. От много време се сражаваме заедно и аз се чувствам привързан към него.

— И аз така си помислих — изчурулика злостно Забрина — Едрик ще се ожени за Ариана, а ти ще си свободен да се ожениш за мен.

— Ако такава е божията воля — отвърна Лайън, но съвсем не мислеше, че ще стане така. Да се ожени за Забрина беше толкова примамливо за него, колкото да отиде доброволно в ада. Но още по-ужасно му се струваше да види как собствената му съпруга се омъжва за друг.

За съжаление Ариана не можеше да прочете мислите му. Тя беше влязла в залата малко след като Лайън седна да вечеря. Ариана видя как Забрина седна до него и реши да се присъедини към тях. Нямаше никакви угризения да го стори, след като Забрина сама й се беше натрапила при последния им разговор. Но без да иска, тя дочу разговора им и не можа да повярва на ушите си. Не беше очаквала от Лайън да предаде своя крал, но в никакъв случай не допускаше, че толкова бързо ще се съгласи да я замени с друга жена. А Лайън явно възнамеряваше да стори точно това.

— Свободен си да се ожениш за лейди Забрина още утре, щом това е твоето желание — каза Ариана и зелените й очи хвърляха ядни пламъци.

Забрина и Лайън се обърнаха едновременно. Забрина дори не се опита да прикрие доволното си изражение, а Лайън не успя да реагира от изненада. О, проклет късмет!

— Седнете до мен, милейди — покани я Лайън.

— Не съм гладна, милорд, а и не искам да ви се натрапвам.

— Моля те, Ариана — настоя Лайън. — Трябва да поговорим, а не знам дали ще имаме друга възможност. Кажи ми първо какво чу от разговора ни със Забрина?

Ариана присви горчиво устни.

— Достатъчно, за да разбера, че Малкълм те кара да избираш между мен и Уилям.

— Малкълм иска от мен да му се подчиня, Ариана. Ако се съглася, той ще отмени указа за анулиране на брака ни и ще разтрогне годежа ти с лорд Едрик. Ако откажа, ще те омъжи за Едрик до две седмици. Иска да се присъединя към него и да се сражавам срещу Уилям.

Ариана разтвори широко очи в почуда. Тя знаеше, че Лайън Нормански никога няма да предаде своя крал заради една жена. Вероятно Лайън се интересуваше от нея, но със сигурност не толкова много, че да пожертва честта си. Той беше достоен и горд мъж. Не можеше да се закълне във вярност просто така. Беше лоялен към Уилям и нищо не можеше да промени това.

— Да, мисля, че разбирам — едва успя да промълви Ариана. Тя наистина го разбираше и едновременно с това сърцето й се свиваше от болка.

— Радвам се, че разбираш — намеси се Забрина. — Познавам Лайън по-добре от теб и съм сигурна, че той никога няма да се подчини на Малкълм. По-скоро би оставил лорд Едрик да се ожени за вас.

— Остави ни, Забрина. Искам да разговарям с Ариана насаме — нареди Лайън. Той отлично знаеше, че Забрина е злобна вещица и само търси възможност да причини болка на Ариана.

— Както желаете, милорд — отвърна любезно Забрина, елегантно се изправи и бързо се смеси с тълпата.

— Не мога да се подчиня на Малкълм — каза Лайън и погледна Ариана в очите. — След малко трябва да му кажа какво съм решил. Отговорът ми може да бъде само един и ти го знаеш.

Ариана сведе очи и впери поглед в ръцете си.

— Знам. И не те обвинявам. Малкълм не ти даде никакъв шанс. Ти си верен на Уилям и нищо не може да промени това.

Лайън знаеше, че това, което казва Ариана, е самата истина.

— Довери ми се, Ариана. Ще намеря начин да се измъкнем от тази ситуация.

— Страхувам се, че докато това стане, аз вече ще бъде съпруга на лорд Едрик. Може да не те познавам толкова добре, колкото лейди Забрина, но съм напълно убедена, че ти не си изменник. След като си принуден да избираш между мен и честта си, сигурно е какво ще избереш. А сега, ако ме извиниш, искам да се кача в стаята си. Наистина не съм гладна.

— Ариана… — извика Лайън.

Тя напусна залата без да се обърне, а Лайън се почувства така, сякаш е най-нещастният човек на земята.