Кони Мейсън
Лъвът (19)

18

Лайън я отнесе на леглото и от гърдите му се изтръгна стон — от облекчение или проклятие, трудно беше да се каже. Устните му се сляха с нейните. Изумена от неочаквания изблик на страст, Ариана се отпусна в обятията му. Тялото му се спускаше надолу по нейното, устните му поглъщаха нейните. Сега най-после притежаваше тялото й и нямаше сила, която да го откъсне от нея. Само шеметният копнеж да я притежава насочваше тялото му и управляваше ударите на сърцето му. Лайън прокара ръце по раменете й, сграбчи туниката й и я разкъса на две, разкривайки извивките на тялото й за гладните си устни и длани.

Той се отдръпна от нея само за миг, колкото да се освободи от дрехите си, преди отново да я притисне в обятията си. Ариана усещаше с всичките си сетива силата на мъжественото му тяло и жаждата, която го изгаряше. А после всякакви мисли се изпариха от съзнанието й, щом устните му се впиха в нежната, копринена кожа на гърдите й, а пръстите му потърсиха влажната плът между бедрата й. Лайън целуваше ненаситно заоблените й гърди, а езикът му безспирно танцуваше около зърната й. Лайън постепенно се спусна надолу по корема й и се спря на вдлъбнатината на пъпа й. После надигна ханша й с двете си ръце, раздалечи с нозе коленете й и впи устни в меката й плът.

Ариана потръпна от възбуда, когато усети езика му върху вътрешната страна на бедрото си, приближавайки към лъскавия триъгълник светли къдрици. Лайън милваше ритмично копринената кожа на бедрата й, докато Ариана не почувства, че не може да издържи повече. Тя вплете пръсти в тъмните му коси и намести главата му на онова място, което отчаяно копнееше за допира му. Устните му се впиха в перлените гънки на нейната женственост.

Всеки влажен допир на езика му изтръгваше дрезгав стон от устните й; всяка премерена ласка на устните му караше нозете й да потръпват, а тялото й да вибрира от чувственост. Напрегната до крайност, Ариана надигна ханша си да поднесе плътта си по-плътно за порочните му милувки. Отдаваше му се изцяло, вплела пръсти в косите му, шепнейки името му със задавен глас. Миг по-късно тя вече беше на върха, сблъсквайки се с най-наситения екстаз, който някога бе изживявала.

По тялото й все още преминаваха слаби контракции, когато Лайън повдигна глава и се плъзна нагоре. Той беше върху нея, когато очите им се срещнаха, и Ариана усети неговата всепоглъщаща страст. Тя не почувства угризения на съвестта, когато той сведе лицето си към нейното и потърси устните й. Ръцете й пламенно се плъзгаха по изваяните мускули на ръцете, гърба и раменете му, по дългите, копринени къдрици на тъмната му коса. Тя усещаше все по-силно топлината и силата на голото му мъжко тяло. Дланите му милваха гърдите й, устните засмукваха еластичната кожа на зърната й. Ореолите на гърдите й бяха настръхнали от възбуда и Лайън разбра, че сега е моментът да я обладае.

Ариана се движеше конвулсивно под влияние на устните му, несъзнателно свиваше и отпускаше ръцете си в завивките на леглото. Усещаше как горещите му устни страстно смучат зърната й. Чувстваше възбудата му между бедрата си и беше готова за него. Желаеше той да проникне в нея и имаше чувството, че ще умре ако той не го направи сега. Ариана сграбчи раменете му, впи бедрата си в него и страстно го притегли към себе си. Лайън обаче продължи да дразни безпощадно сетивата й, плъзгайки се по нея, отново и отново, докато в един момент и двамата не достигна до предела на своята възбуда.

— Лайън… — прошепна тя, а името му се изтръгна от устните й като отчаян вопъл.

— Да — отвърна дрезгаво Лайън. — Знам какво желаеш. Нали това искаш? — Той сви краката си и проникна дълбоко в нея, изумен от топлината на тесния проход между краката й.

Ръцете на Ариана трепереха, докато впиваше пръсти в раменете му. Почувства как той нараства в нея, как пулсира и я изпълва до краен предел. Кръвта му кипна от задавените й стонове, всеки мускул по тялото му се напрегна до крайност. Телата им се движеха в синхрон, отдадени на ритмичните тласъци, устремени към онзи върховен момент, когато най-после щяха да се освободят от насъбралата се страст. Лайън полагаше нечовешки усилия да отдалечи този момент колкото е възможно повече.

Ариана притвори очи, сключи ръцете и нозете си около силното му тяло и замря, мълчаливо отдадена на екстаза. Имаше чувството, че душата й ще се отдели от тялото, докато Лайън продължаваше да се движи неуморно, в очакване на върховния момент. Той затвори очи, отметна глава назад и притаи дъх, а по тялото му блеснаха безброй ситни капчици пот. Накрая извика и направи един последен тласък, преди да остави удоволствието да го завладее напълно.

Все още възбудени, с тела влажни от потта, те се вкопчиха един в друг, задъхани и пламнали от споделената страст. Ариана беше обвила краката си около таза му и сякаш отказваше да го пусне. Последните тръпки на оргазма вече замираха, когато усети как членът на Лайън се смалява в нея. Съвсем скоро той се отдръпна от нея и се изправи. Ариана се почувства празна, обзета от странно чувство за пустота. Опасяваше се, че Лайън ще съжали, задето не бе успял да се контролира в нейно присъствие, и ще я обвини, че се е възползвала от благородните му намерения.

Той легна на леглото до нея и закри очите си с ръце. Изглеждаше толкова уязвим, че й се прииска да се протегне и да го погали, да го утеши със своята любов. Влажни кичури коса бяха полепнали по напрегнатите му слепоочия и Ариана разбра, че в момента съпругът й води упорита битка със съвестта си. Внезапно той отмести ръце от очите си и се обърна към нея. Тя се изчерви от резкия поглед, който й отправи, и се запита какво да каже, за да го успокои. Отчаяно желаеше да сподели с Лайън, че носи в утробата си тяхното дете, но нещо в очите му й подсказваше, че сега не е подходящият момент.

— Надявам се, че сега сте доволна, милейди — каза той с язвително пренебрежение. — Дадох ви онова, което желаехте, и загубих и малкото, което беше останало от достойнството ми.

— Вие го желаехте не по-малко от мен, милорд.

Лицето на Лайън се сви в болезнена гримаса.

— Да, така е. За съжаление, не мога да го отрека. Дълго време се съпротивлявах на опитите ти да ме съблазниш, но уви, не съм издялан от камък. Може би трябваше да напусна Крагмер, за да устоя на изкушението.

— Не може да напускаш крепостта! — извика Ариана и уплашено го сграбчи за ръката. — Уилям те изпрати на заточение тук.

— Вярно е — промърмори Лайън и се изправи на крака. — Отсега нататък ще бягам от изкушението, като не се виждам с теб насаме.

На светлината на гаснещата свещ Ариана виждаше изсечения профил на Лайън, който се обличаше припряно. За нея беше едновременно мъчение и удоволствие да го наблюдава, тъй като осъзнаваше, че тялото му горещо се нуждае от нея, а разумът му напълно я отхвърля. Тя се изправи от леглото и стъпи на треперещите си крака. Протегна ръка към него в мълчалива молба. Лайън се отдръпна, опитвайки да се пребори с хипнотичната сила на нейното привличане. Ако само го докоснеше, щеше да го лиши от последното късче достойнство, които му беше останало. Когато тя посегна, Лайън задържа ръката й да се предпази. Целия трепереше от вълнение и се бореше със себе си да й устои.

— Лайън…?

— Не са доближавай до мен, Ариана. Нямам какво повече да ти дам.

Ариана си пое дълбоко въздух, опитвайки се да прикрие болката и обидата си.

— Върви тогава. Не желая нищо повече от теб — промърмори тя със заплашителен тон. — Задоволи прищявката си и се възползва от тялото ми, без да предложиш нищо в замяна на своята похот. Все ще намеря начин да преживея и без твоето внимание. Махай се от очите ми, Лайън Крагмер.

Лайън притвори очи за кратко, за да прикрие болката си. Когато ги отвори отново, студенината и решителността му се бяха възвърнали.

— С удоволствие, милейди! — Той й се поклони иронично и напусна покоите й.

Ариана закрачи нервно из стаята си, погълната от своите мисли и гняв. Уви, трескавото движение не можеше да бъде разрешение за нейната дилема. Тя обичаше Лайън с цялото си сърце, но той правеше всичко възможно връзката им да не оцелее. Ако продължаваше по същия начин, между тях нямаше да остане нищо. Изтощена, най-после Ариана си легна и се унесе в неспокоен сън.

 

На следващата сутрин се събуди мрачна и потисната. След като изпразни съдържанието на стомаха си до краен предел в едно гърне, тя се отпусна в леглото и зачака гаденето й да премине. Когато дойде Терса, господарката й вече се чувстваше значително, по-добре. Но тъй като не беше скрила добре гърнето, Терса го видя и промълви уплашено:

— Отново не сте добре, милейди. Знае ли за това лорд Лайън? Повикахте ли вече някой лечител?

— Няма нужда — отвърна натъртено Ариана. Да опази бременността си в тайна от Лайън беше едно, но да се опитва да заблуждава прислужницата си беше съвсем друго. — Знам какво ме измъчва, Терса.

Тонът, с които говореше Ариана и мрачното изражение на лицето й подсказаха на Терса каква е причината за стомашното неразположение на господарката й.

— Очаквате дете от лорд Лайън! — Прислужницата плесна с ръце, приемайки новината с голяма радост. — Лорд Лайън трябва да е много развълнуван.

— Все още не съм му казала.

— О, милейди, вие…

— Не, Терса, ти нищо не разбираш. Лайън не желае да има нищо общо с мен. Той не спира да ме обвинява, задето загуби честта си. Предполагам, че сър Белтан ти е разказал какво се случи в Шотландия. — Терса кимна в знак на съгласие. — Лорд Лайън се закле във вярност на крал Малкълм, за да ме спаси от Едрик.

— Но милейди, той ще омекне веднага, щом разбере за детето си. — Момичето въздъхна замечтано. — Сигурно ви обича безумно, щом е пожертвал толкова много заради вас.

Ариана дрезгаво се изсмя.

— Лъжеш се, Терса. Наранената му гордост го направи злопаметен и жесток. Сега той ме мрази.

Терса погледна недоверчиво, особено след като вече беше забелязала разхвърляното легло и отпечатъка на главата на Лайън върху възглавницата до Ариана. Не беше необходимо да разкрива мислите си пред Ариана, тъй като изражението на лицето й говореше повече от всякакви думи.

— Не е това, което си мислиш, Терса. Лорд Лайън съвсем не се интересува от мен. Просто е потентен и здрав мъж и идва при мен само да задоволи плътските си желания. А след това не може да понася нито себе си, нито мен. Това е ужасно бреме. Не искам Лайън да остане с мен единствено в името на нашето дете.

— Ще говоря с Белтан. Може би той…

— Не! Няма да казваш на никого, включително и на сър Белтан. Мога ли да разчитам на твоята дискретност, Терса?

Прислужницата неохотно се съгласи да пази тайната.

— Обещавам ви, милейди. Но това не ми харесва.

 

Лайън не се появи на вечеря. Ариана изобщо не го видя през следващите два дни. На третата вечер той се появи, кимна вежливо и зае мястото си до нея. В очите му нямаше и следа от трепета и страстта, които бяха споделили само преди няколко нощи. Лайън вечеряше бавно и не проявяваше особен интерес към храната. Ариана направи няколко опита да го заговори, но той й отговаряше сухо и разсеяно, и скоро съпругата му изостави опитите си да подхване сносен диалог. Тя привърши набързо с вечерята си и се отправи към спалнята си.

Лайън проследи крадешком оттеглянето на Ариана, възхитен от нежната извивка на гърба й и едва доловимото полюшване на бедрата й. С цялото си същество желаеше тази жена. Беше прекарал последните три нощи в гарнизона, заедно със своите рицари. Искаше да избяга от неустоимото привличане на Ариана и примамливия аромат на тялото й, с който се сблъскваше всеки път, когато минеше покрай нея. Желаеше я. Той страдаше и едновременно с това се мразеше заради слабостта си. Лайън изгледа мрачно празната си чаша, направи знак да му долеят вино и жадно я пресуши.

— Милорд, може би ще е по-добре да отидете при нея — посъветва го Белтан и седна до него. — Какъв смисъл има да се измъчвате?

— Какво знаеш ти, Белтан — отвърна Лайън с горчивина. — Ти се човек на честта. Върви при твоето момиче. Само кажете кога ще е сватбата и ще ви уредя свещеник.

Белтан стана бавно и се отдалечи. Очевидно Лайън не беше склонен да обсъжда проблемите си. Белтан се чувстваше благодарен, че връзката му с Терса е далеч по-проста и стабилна от брака между Лайън и Ариана.

Лайън изпи още две чаши вино. След това сграбчи празната кана и я запрати на пода с гръм и трясък. После решително стана от масата и отправи нагоре по каменните стълби.

Ариана лежеше в леглото си и спеше дълбоко. Тя не чу, когато вратата на стаята й се отвори, нито последвалите стъпки и шума на падащи по земята дрехи. Не усещаше присъствието на високия едър мъж, впил замъгления си поглед в нея, нито тежестта на тялото му в леглото до себе си.

Ариана не усещаше нищо, докато ръцете му не се впиха в тялото й и устните му не докоснаха нейните. Тогава се събуди и подскочи от уплаха. Опита се да протестира, но думите й се загубиха в дълбините на неговите устни.

Той я люби с дива страст, без думи. Напусна я едва на зазоряване, когато тя заспа в прегръдките му. На следващия ден той с нищо не показа, че я бе посетил през нощта в стаята й или че я беше любил с неистово желание. Неговите тайни нощни посещения продължиха и дори зачестиха. Срещаха се като двама непознати, страстно нуждаещи се един от друг, търсещи плътски удоволствия в дебрите на нощта, неспособни да се борят със страстното желание да слеят телата си…

Всяка нощ Ариана очакваше да чуе стъпките му и когато той не се появеше, се проклинаше за глупостта си. Лайън не я искаше и единственото, което му бе нужно от нея, беше тялото й. Но когато той се появеше, тя не го отхвърляше, а напротив — приветстваше го нетърпеливо, молеше се най-после да е дошъл подходящият момент да му каже за детето му. Но моментът все не беше подходящ и тя пазеше своята тайна дълбоко в сърцето си.

 

В един влажен и мразовит ден, в Крагмер пристигна пратеник на краля. Конският тропот прониза тишината. Вестоносецът премина през моста и щом наближи замъка, даде знак вратите да бъдат отворени в името на краля. Лайън веднага нареди да се вдигнат портите и излезе навън да посрещне изтощения пратеник, помогна му да слезе от коня и го придържаше докато влязат в залата. Той настани вестоносеца пред запалената камина да се стопли. Услужлив слуга му подаде халба с бира, докато кралският служител подаваше на Лайън навит на руло и запечатан документ. Господарят на Крагмер се приближи по-близо до светлината, прочете съобщението два пъти и го хвърли в пламтящата камина.

Белтан наблюдаваше господаря си в очакване. Нямаше търпение да научи какво е толкова важно за краля, че да изпрати вестоносец да премине през половин Англия в това лошо време. Когато Лайън най-после вдигна глава от писмото, в очите му проблясваше издайническа влага. Белтан отклони погледа си към пламтящия огън. Когато Лайън заговори, в гласа му се долавяха нотки на гордост и достойнство, което не се беше случвало откакто Уилям го изпрати на заточение в Крагмер.

— Уилям се нуждае от мен. Бунтовниците са завладели крепостта. Доверието му в мен е възстановено и той ми прощава за всичко сторено, включително и това, че доведох Ариана в Крагмер. Завоевателя моли мен и моите рицари да се присъединим към него и да му помогнем. — По устните му се разля широка усмивка. — Отново имам доверието на крал Уилям, Белтан. Моят крал се нуждае от мен. Възвърнах своята чест и достойнство. Предупреди хората ми да бъдат готови и призови всички мъже от селото, които знаят как да боравят с оръжие. Тръгваме преди зазоряване.

Ариана беше дошла точно навреме, за да чуе думите на Лайън. Сърцето й трепна от радост, защото знаеше колко означава това за него, колко важно е доверието, което му гласува Уилям. И въпреки това, тя не спираше да мисли за това, как покровителството на Уилям ще се отрази на взаимоотношенията със съпруга й. Сега бяха любовници нощем и съвършено непознати денем. Ситуацията беше отчайваща. Знаеше, че не може да отлага още дълго да каже на Лайън за бебето, но не можеше да му го съобщи, докато единственото му чувство към нея беше плътската похот. От цялото си сърце желаеше той да я обикне така пламенно, както го обичаше тя.

Лайън се обърна и видя Ариана да стои наблизо. Той нямаше време да осмисли как прошката на Уилям ще се отрази на брака им, но не се сдържа и й се усмихна.

— Ще идеш да помогнеш на краля — каза Ариана и думите й приличаха повече на становище, отколкото на въпрос.

— Значи си чула?

— Отиваш на битка — промълви Ариана и в този миг осъзна, че може да го изгуби завинаги.

— Уилям ми прощава за всичко. Бог чу молитвите ми. Познавам краля отлично. Той има страховит нрав, но умее да прощава. Сега се нуждае от бързата ми сабя. За първи път не съм до него да пазя гърба му.

Ариана внезапно си спомни за пророчеството на Надая и усети как краката й се подкосяват. Обхвана я панически страх. Надая знаеше, че Лайън ще тръгне на война и предсказа неговата гибел. Но вещицата каза още, че само тя, Ариана, може да спаси живота му. Но как? Единствения начин да го предпази от смъртта, беше да го помоли да не тръгва. Тя обаче отлично знаеше, че и най-отчаяната й молба не е в състояние да го спре.

— Ариана, чу ли какво ти казах? Тръгваме преди зазоряване. Ела, бих искал да поговоря с теб насаме. — Той я хвана за ръка и внимателно я поведе по стълбището към общата им спалня. Когато обаче се обърна да затвори вратата, очите на Ариана помътняха, съсредоточени в нещо невидимо и слепи за света около тях.

Виждаше Лайън в центъра на бойното поле, свирепо размахващ своя меч рамо до рамо с Уилям, срещу яростната атака на бунтовниците от Уелс. Лайън бранеше пламенно своя крал и се биеше като демон. Ариана извика сподавено, когато видя как вражеско острие се насочи към незащитената част от доспехите му и се заби в тялото му със страшна сила. Тя наблюдаваше ужасена как Лайън пада на колене. Друго острие го прободе за втори път, преди да се строполи по очи върху замръзналата земя. Той лежеше неподвижно като мъртвец. После мъглата го обгърна и Ариана не можа да види нищо повече.

Лайън наблюдаваше, обзет от ужас, как Ариана изпада в транс пред очите му. Очите й бяха широко отворени, изцъклени и сякаш гледаха през него. Тя изкрещя сподавено и Лайън разтърси раменете й, за да се съвземе. В този момент очите й се преобърнаха и Ариана се строполи безчувствена на пода. Лайън изруга приглушено, вдигна я ловко на ръце и я отнесе на леглото. Ариана обаче все още не помръдваше и страхът му прерасна в паника.

— Терса! — извика Лайън с такъв неподправен ужас, че прислужницата се втурна бързо към стаята.

— Какво има, милорд? — Момичето едва си поемаше въздух. Когато видя Ариана да лежи безжизнено на леглото, се спусна с вик към нея. — О, господи! Какво се е случило?

— Не знам — отвърна Лайън с дрезгав глас. — Тичай да намериш вещицата. — Само тя може да помогне.

— Тук съм, милорд. — За пореден път Надая изникваше от нищото в критичен момент и изненадваше всички с присъствието си.

— За бога, жено, винаги ли се шляеш наоколо?

Надая подскочи като ужилена.

— Не се шляя, милорд. Появявам се само тогава, когато има нужда от мен. Преценявам точно кога да дойда и това вероятно ви озадачава, но аз виждам неща, които другите не могат, и се появявам точно преди някой да ме призове. — Тя се отправи към леглото, където Ариана лежеше отпусната и бледа.

— Какво става с жена ми, вещице? — попита напрегнато Лайън.

Надая хвана ръката на Ариана и напипа пулса й. След това приближи главата си до сърцето й. Когато надигна глава, в очите й се четеше тревога.

— Сърцето й бие, милорд, но много слабо. Никога не съм виждала господарката да лежи толкова дълго безчувствена, след като видението е отминало.

Без да даде на Лайън възможност да я разпитва повече, старицата се обърна рязко към Терса и тихо й нареди какво да стори. Прислужницата кимна и излезе бързо от стаята. След няколко минути тя се върна с шепа перушина в ръката си. Надая взе перушината и започна да я пуска върху горящата свещ. С махане на ръката си се опита да насочи дима от изгорялата перушина към носа на Ариана. Но дори и непоносимо лютата миризма не свести Ариана, и Надая свъси мрачно вежди.

Лайън едва успяваше да прикрие ужаса си. Това, което виждаше, не се подчиняваше на здравия разум. През целия си живот беше вярвал само в Господ и отхвърляше всичко останало. Но сега с очите си видя как Ариана получи видение и не можеше да отрече дарбата й. Питаше се какво толкова е видяла, за да изпадне в това състояние.

— Ще се оправи ли, жено?

— О, милорд, вижте! Тя идва в съзнание — каза Надая с искрено облекчение.

Лайън се наведе над нея, нетърпелив да види с очите си, че Ариана е добре. Той изрече наум благодарствена молитва, когато тя отвори очи и го погледна. Първоначално не го позна, но след като постепенно дойде на себе си, Лайън с облекчение разбра, че в зелените й очи проблясва познатата топлота.

Първия човек, който Ариана видя, след като дойде в съзнание, беше Лайън. Тя се опита да му се усмихне, но не успя. Видението все още владееше съзнанието й и не й даваше мира. Трябваше да предупреди Лайън колкото се може по-скоро. Ариана се протегна и го докосна нежно по бузата. Той хвана ръката й и я притисна нежно към лицето си. Удиви се, като усети колко е студена и как силно трепери.

— Какво видя Ариана? — попита я той с приглушен глас.

Ариана въздъхна безмълвно.

— Кажи ми, Ариана, какво те изплаши толкова?

Тя не се осмеляваше да му каже, че е видяла неговата смърт. Лайън нямаше да й повярва, но въпреки това се молеше поне да я изслуша. Уилям беше помолил за неговата помощ и така Лайън беше възвърнал честта си. Дори и да знаеше, че го очаква сигурна смърт, той щеше да се присъедини към своя крал и да влезе в битката.

— Обещайте, че ще се вслушате в думите ми, милорд! — прошепна тя настоятелно. — Пазете гърба си в битката.

Лайън свъси вежди. Той усещаше, че Ариана не му доверява всичко, което е видяла.

— Винаги внимавам, Ариана. Ако смъртта ме застигне на бойното поле, поне ще умра достойно. Благодаря на Господ, че Уилям най-после осъзна, че никога не бих приел покровителството на друг владетел, ако нямам основателна причина за това. Той вече е готов да приеме обяснението и извинението ми. Вестта, която днес получих от него, ме върна към живота.

— А ще промени ли тя нашите отношения, милорд? — попита Ариана, затаила дъх в очакване на неговия отговор.

Едва сега Лайън осъзна, че не са сами и всяка дума, която си кажат, ще се разнесе отвъд стените на крепостта. Той се извърна рязко и даде знак на Надая и Терса да напуснат стаята. Терса излезе веднага, без да каже и дума. Надая обаче впи поглед в Лайън и не помръдна от мястото си.

— Какво има пък сега, жено?

— Искам да ви предупредя за нещо, милорд — отвърна Надая. — Наистина трябва да се вслушате в думите на съпругата си. Пазете гърба си в битката, макар че не вярвам това да ви помогне. Съдбата ви отдавна е отредена от тъмните сили.

— Не! — проплака Ариана и ехото й се разнесе из цялата стая. — Ти каза, че аз притежавам силата да го спася. Какво трябва да направя?

— Боже господи! Какви ги говорите вие двете? — извика Лайън.

Надая не обърна внимание на въпроса му, вторачила напрегнат поглед в уплашената до смърт Ариана. В очите й блестеше странна светлина. Тя се приближи до Ариана и прошепна в ухото й:

— Да, вие притежавате силата, милейди. Но няма да можете да му помогнете, ако не знаете как да я използвате. За съжаление, понякога дори и аз не виждам нещата толкова ясно, колкото ми се иска.

— Или ще ми обясниш всичко, стара вещице, или по-добре се махни от очите ми — заповяда грубо Лайън. Трябваше да свърши толкова неща преди да тръгне, а до изгрева не оставаше много. Страхуваше се, че няма да има достатъчно време да обясни на Ариана как се е чувствал през всичките тези дни и какво всъщност е изпитвал към нея. Копнееше да й разкрие своите искрени чувства, които беше таил дълбоко в сърцето си, докато оплакваше съдбата си и изгубената си чест.

Невъзмутима пред гнева на господаря си, Надая бавно се отправи към вратата. От старостта беше прегърбена почти до земята и всяко движение й причиняваше болка. Преди да излезе от стаята, тя се обърна и погледна изпитателно Ариана. С дрезгав глас й даде последен съвет:

— Кажете му сега, милейди. Кажете му, защото ако не го сторите сега, може би няма да имате втора възможност.

Лайън гледаше замислено към вратата, опитвайки се да проумее какво бе имала предвид старата вещица. Но Ариана знаеше. Тя много добре разбра за какво говори вещицата.

— Старицата говори толкова несвързано — промърмори Лайън ядосано. — Имаш ли представа какво искаше да каже?

— Понякога дори и аз не мога да я разбера — излъга Ариана. Тя не посмя да го погледне в очите, защото щеше да се издаде.

Ариана полежа още известно време в леглото. Когато понечи да се изправи, Лайън й подаде ръката си. Тя я пое с благодарност, защото все още се чувстваше твърде слаба. Изпита удоволствие при допира със силната му, топла ръка.

— Ти знаеш какво имаше предвид Надая — каза настойчиво Лайън. — Виждам го в очите ти. Да не би и двете да сте имали едно и също видение?

Ариана сведе очи и погледна ръцете си. Тя вече беше предупредила Лайън да се пази. Какво повече можеше да му каже? Че го очаква смърт на бойното поле? Би било твърде жестоко от нейна страна да го накара да се тревожи за нещо, което можеше и да не се случи. И понеже той все още не беше показал с каквото и да било, че чувствата му към нея са се променили, тя предпочиташе засега да не му казва за бебето. И все пак, в момента Лайън очакваше тя да му каже нещо, и то бързо. Ариана избра по-лесния път.

— Напълно си прав. Онова, което видях, беше ужасяващо, но не е задължително то да се сбъдне.

Лайън стисна ръката й и я поведе към креслото. Накара я да седне, а той коленичи на пода до нея.

— Кажи ми истината, Ариана.

— Видях как загиваш от фатален удар на бойното поле — прошепна тя. — Смъртоносен удар. Видях как се сгромолясваш безжизнен на земята.

Лайън сякаш се вцепени.

— Какво още видя?

Тя тръсна глава.

— Нищо!

— И вещицата ли е видяла смъртта ми?

— Да. Но Надая е видяла и още нещо, което аз не съм — добави бързо Ариана. — Тя каза, че аз притежавам силата да те спася.

— Ти? — учуди се Лайън.

— Признавам, че звучи невероятно, но щом Надая е видяла нещо, то трябва да е истина. — Изведнъж лицето на Ариана просветна. — Сега разбирам! Ще дойда с теб в Честър! Ще пазя гърба ти по начина, по който ти пазиш Уилям. — Тя енергично се изправи на краката си. — Нека побързаме, Лайън. Нямаме никакво време за губене, ако искаме да тръгнем преди зазоряване.

Смелите думи на Ариана накараха сърцето му да трепне от вълнение, каквото не беше изпитвал седмици наред. Той не познаваше любовта преди да я срещне и изобщо не вярваше в силата на това чувство.

Ариана не беше като другите жени. Тя имаше куража да устоява на трудностите, беше упорита, страстна и любяща. Нуждаеше се от нея със същата сила, както се нуждаеше от храна и вода. Не познаваше никоя друга жена, която да е толкова смела, че да защити своя съпруг. Но макар да беше безкрайно горд от своята съпруга, Лайън не можеше да допусне тя да се жертва заради него, при положение, че отлично умееше да се пази и сам.

— Не, Ариана. Оценявам жеста ти и смятам, че е достоен за възхищение, но наистина не е необходимо. Съумявал съм да се браня от врага и без твоя помощ в продължение на много години. Ще се справя и сега. Ти няма да идваш с мен в Честър. Ще останеш тук, в Крагмер, където ще си в безопасност.

Ариана изправи гордо рамене и зелените й очи го заляха с яростна вълна.

— Как смееш да се подиграваш с добрите ми намерения! Може да не е сигурно, че виденията ми ще се сбъднат, но това не ти дава право да ги отхвърляш. Надая каза, че аз съм единствената, която може да те спаси. Не можеш да ми забраниш да го сторя. Нямаш причина!

— Имам всички причини на света, Ариана. Ти си моя съпруга. Страхувам се да не ти се случи нещо лошо. Ако е писано да загина, то нека поне да знам, че ти си на сигурно място. Всички тези страхове са напразни, защото аз нямам никакво намерение да умирам. Внезапно открих, че има прекалено много неща, заради които си заслужава да живея. Чакай ме, Ариана. Като се върна, искам да разговаряме за толкова много неща. Неща, които до сега отказвах да призная пред който и да било, освен пред себе си.

Той я хвана през кръста, придърпа я към себе си и я обви с ръцете си. Говореше искрено, уверено, с копнеж. Изражението на лицето му разкриваше колко силно се вълнува.

— Обещай ми, че няма да се опиташ да ме последваш — каза той и ръцете му я притиснаха още по-силно. — Обещай ми, че няма да направиш някаква глупост. Ти наистина притежаваш силата да ме спасиш, точно както каза Надая. Можеш да го направиш, като дадеш покой на мислите ми.

Ариана мълча толкова дълго, че Лайън се изплаши какъв ще бъде отговорът й. Тя едва сдържаше сълзите си, обидена че Лайън бе отхвърлил помощта й. Знаеше, че съпругът й си има други грижи и нелепата проява на слабост няма да го зарадва. В крайна сметка, тя с неохота даде съгласието си да не предприема нищо в негово отсъствие и отправи безмълвна молитва към бога това да не се окаже най-голямата грешка в живота й. Лайън видимо се успокои, след като изтръгна обещанието й. И в този момент Ариана реши, че е крайно време да му каже за тяхното дете. Щеше да е жестоко от нейна страна да го остави да отиде на война без да знае, че ще става баща.

— Лайън, преди да тръгнеш, искам да споделя с теб нещо важно. Мисля, че новината ще те направи щастлив.

— Ти вече ме направи щастлив — прекъсна я Лайън, стремейки се да задържи мига, в който бяха по-близки от всякога.

— И все пак смятам, че трябва да знаеш…

— Не, Ариана — отвърна той и нежно притисна устните й с пръст. — Ще ми кажеш, когато се върна. И двамата си дължим обяснение, но нека го отложим за по-късно. Хората ми очакват моите заповеди. Трябва да раздам оръжията и да наредя да съберат провизии. Уилям се нуждае от мен и аз трябва да побързам.

— Прав си, разбира се. Това може да почака. Върви при Уилям, любими. Ще очаквам с нетърпение твоето завръщане.

— Ще се върна, мила, повярвай ми.

Твърдото му обещание не успя да успокои страховете й, но Ариана се постара да прикрие емоциите си. Лайън я притисна в обятията си и жадно я целуна, и в този момент й се прииска да повярва, че всичко ще бъде наред, но видението продължаваше да терзае съзнанието й. Когато обаче Лайън я отпусна на леглото и за кратко телата им се сляха — в този миг Ариана се отдаде на измамното чувство, че всичко ще свърши добре.