Кони Мейсън
Лъвът (10)

9

Съветът на старейшините, който от стотици години беше едно от най-значимите съвещания на държавно равнище, този път протичаше в пълен хаос. Лайън седеше редом с другите на грамадната маса и наблюдаваше реакциите на Уилям. Този път протестираха както норманските барони, възнаградени от своя господар с престижни титли, така и местните саксонски благородници, които бяха дали клетва да поддържат монарха. Резултатът беше неразличима врява от гласове, които спореха и ругаеха. Нормани и англичани сякаш бяха забравили отколешните си противоречия, докато се надвикваха в един глас срещу крал Уилям, който седеше начело на дългата маса и внимателно приглаждаше кадифето на пищното си наметало.

От всички присъстващи, само Фиц Озбърн, английски граф, и Ланфранк, новият архиепископ на Кентърбъри, седяха спокойно в креслата си и чакаха бурята да утихне. Най-после разгневените благородници изчерпаха запасите си от ругатни и Уилям ги изгледа с хладно презрение.

— Както вече казах, въвеждам нова политика, която влиза в сила незабавно. От този ден и от този миг, цялата земя на Англия, всеки акър поточе, поля и гори, става собственост на короната.

Отново се надигна врява от недоволни гласове, докато Уилям не се изправи в цялото си величие и не изгледа хладно и изпитателно всеки от присъстващите мъже. Повечето от благородниците замлъкнаха под втренчения му поглед, а някои от тях дори се свиха уплашено. Граф Едуин прехапа нервно пръстите си, а Джулио Тоскански вторачи поглед в земята. Само Лайън не изглеждаше никак изненадан от новата кралска наредба. Той отдавна очакваше, че ще се стигне дотук.

— Всички благородници от днес стават кралски наместници и ще имат за задача да опазят кралската собственост от нашественици и бракониери — обясни Ланфранк. — Те ще използват земите като своя собственост, и ще дължат на короната само някакви разумни данъци.

— Скоро ще взема решение какъв точно ще е размерът на данъците — намеси се отново и самият Уилям, — и ще имате възможност да се убедите, че идеята ми не е съвсем несправедлива. Някой има ли да каже нещо по въпроса?

Уилям замълча и огледа поред всички присъстващи в залата, и след като никой не се обади, се усмихна.

— Благодаря ви. Уверявам ви, че новата политика на короната няма да е бреме за никой от вас.

Истината беше, че всички познаваха Уилям като суров и безпощаден човек, и никой не смееше да каже или стори нещо против волята му. Не един благородник, дръзнал да се опълчи на волята му, сега бе окован във вериги в крепостната тъмница. Уилям прогонваше епископи от техните епархии и абати от абатствата им; поставяше вождове на цели кланове в тъмница, и не се смили дори над брат си, Одо, влиятелен епископ в Нормандия, който имаше собствено графство в Англия. В момента Одо беше в тъмница по заповед на собствения си брат. Никой не можеше да избяга от суровото му наказание.

В далечния край на масата, Ланфранк се изправи отново.

— Мога ли да взема думата, Ваше величество? Струва ми се, че уважаемите благородници имат правото да знаят основанията ви за въвеждането на тази нова политика. Преди крал Уилям да стъпи на тези земи, Англия беше разединена. А без чувството за единство, всяка страна е обречена на разпадане. Негово величество ме помоли да помисля как бихме могли да стабилизираме и подсилим държавата. Затова графът на Англия, — той кимна към Озбърн, — ми помогна да формулираме този план за единение на държавата чрез поставянето на всички земи под протекцията на короната.

Фиц Озбърн подхвана оттам, където Ланфранк бе приключил.

— Знам, че всички ще се съгласите с нас — каза той, преди някой да има време да възрази. — Нашата следваща задача, и то нелека, е да опишем прецизно всички земи и точните им граници.

— Но това ще отнеме години! — възкликна лорд Моркар.

— Ще видите — намеси се отново кралят, — че вашите позиции могат само да укрепнат с новата ми политика.

— И как ще стане това, сир? — попита с любопитство Лайън.

— Всеки един от вас ще е отговорен пред мен — подхвана енергично кралят. — По същия начин, всеки един от по-дребните благородници ще попадне под пряката юрисдикция на своя сюзерен. С други думи, лорд Лайън, лорд Едрик и останалите по-дребни благородници в Нортумбрия ще попаднат пряко под ваша юрисдикция. Вие ще бъдете последната и абсолютна инстанция за всички проблеми, които възникват във вашия район.

Лайън потърси с поглед Едрик, а лицето му придоби мрачно и заплашително изражение, сякаш обещаваше бъдещо възмездие за минали прегрешения.

— Разбира се, властта ви във вашия район ще подлежи на моето одобрение и вето — добави предупредително Уилям.

— Естествено — отвърна Лайън и се запита дали кралят подозираше колко силна е омразата му към Едрик.

— Ползите от новата политика на краля са толкова очебийни, че би трябвало да гласуваме в нейна полза, без дори да се замисляме — намеси се отново Фиц Озбърн. — Би било загуба на време да обсъждаме нещо толкова полезно за Англия.

— Не ми трябва вашият вот, за да въведа нещо в Англия — отекна като гръм гласът на Уилям. — Вместо това предлагам всеки, който има възражения срещу моето предложение, да изрази мотивите си пред останалите. Чувам ли някакви протести?

Погледът му бавно се придвижи по насядалите около масата мъже, толкова предизвикателен, че дори и най-смелите сред благородниците предпочетоха предвидливо да замълчат. Никой нямаше желание да се изправи сам срещу Завоевателя, който се беше превърнал в най-мощния суверен на своето време. Оставени без избор, всички негласно признаваха, че са победени. Благородниците трябваше просто да се подчинят и да се опитат да извлекат най-доброто от ситуацията.

Срещата приключи минути по-късно, когато гръмовният глас на Уилям възвести окончателно:

— От този момент нататък, провъзгласявам Англия за собственост на короната. Такава е волята ми и така ще бъде.

Лайън понечи да напусне залата с останалите, но Уилям го възпря.

— Какво мислиш за новата ми прокламация? Виждам, че не всички са съгласни с мен, но повечето ги е страх да се възпротивят. Това и очаквах. Такава е волята ми.

— Не мога да не се съглася — отвърна Лайън след кратък размисъл. — Това наистина е необходимо за единението на Англия. Сигурен съм, че скоро и бароните ще го осъзнаят. Освен това, без вашата щедрост аз нямаше да съм лорд Лайън и да притежавам такава огромна крепост като Крагмер, нито пък такива обширни земи по границите.

— Или пък съпруга — припомни му Уилям. — Изглежда си започнал да харесваш Ариана Крагмер. Всички в двора говорят за нейната красота. Матилда много я е харесала.

— Да, наистина харесвам Ариана. И кой ли мъж не би я харесал? За съжаление, моята съпруга все още вижда в мен единствено врага. Годините в манастира не са успели да сломят огнената й натура и упорития й нрав.

Уилям го изгледа, видимо развеселен.

— Нима лорд Лайън не може да обуздае своята лъвица? Бори се, Лайън, и не се и съмнявам, че скоро ще опитомиш буйната си съпруга. Заплоди я. Не познавам жена, която да не е узряла с майчинството.

— Това и смятам да направя — отвърна усмихнато Лайън. Определено му допадаше идеята да гледа как коремът на Ариана расте с неговото бебе. — Но признавам, че съм малко изнервен от мисълта, че съпругата ми бленува да ме види мъртъв.

Уилям свъси вежди.

— Нали не говориш сериозно?

Лайън придоби мрачно изражение при мисълта за опита на Ариана да го отрови.

— Не е нещо, с което да не мога да се справя, Ваше величество.

Той мъдро реши да запази в тайна от Уилям факта, че едва не се беше преселил на оня свят. Завоевателят несъмнено щеше да затвори Ариана в манастир до края на живота й, ако научеше за отровното вино. Не, реши Лайън, той щеше сам да се справи със ситуацията. Предпочиташе да има Ариана в леглото си, отколкото в някой далечен манастир. Що се отнасяше до Едрик, все щеше да измисли някакво наказание за саксонския благородник.

— Липсваше ми, Лайън. Не бързай да напуснеш двора след съвета на старейшините. И двамата с Матилда ще се радваме, ако вие с твоята съпруга ни погостувате още известно време.

— Благодаря ви, сир. Обещавам да останем за малко, но както знаете, в Крагмер ме чака много работа. Малкълм заговорничи срещу вас с лишените от власт саксонски благородници. Трябва да сме нащрек. Боя се, че обезправените благородници на Север са се присъединили към неговата кауза и в момента планират атака.

— Да, наясно съм с машинациите на Малкълм и на онези саксонски благородници, които заговорничат зад гърба ми. Наближава денят, когато ще бъда принуден да навляза в Шотландия и да поставя Малкълм на мястото му. И тогава пред господа и пред своя народ, той ще бъде принуден да падне на колене и да се закълне във вярност към мен.

 

Ариана разбра по лицето на Лайън, когато той прекрачи прага на общата им спалня, че срещата на старейшините не е протекла съвсем гладко. Той изглеждаше уморен. Лицето му беше мрачно и напрегнато. Ариана се запита дали Забрина имаше нещо общо с необичайната му умора, защото не го беше виждала, откакто напусна така внезапно стаята им снощи. И след като той не се върна да пренощува с жена си в спалнята им, тя подозираше, че е останал през цялата нощ в леглото с любовницата си. Ариана сигурно щеше да се изненада, ако знаеше, че съпругът й бе играл шах до малките часове на нощта, а после бе спал направо на масата, с глава върху ръцете си.

— Приключи ли срещата на старейшините? — попита тя, докато Лайън сваляше коженото си наметало и го премяташе през таблата на леглото.

— Засега — отвърна той. — Но има още много въпроси за обсъждане.

— Бях в салона, когато излязоха първите участници в срещата. Вдигнаха голяма врява и ми се сториха разгневени.

— Това е заради новата прокламация на Уилям. Той обяви всички земи в Англия за собственост на короната. Това означава, че всеки един от благородниците се превръща в кралски наместник и ще дължи на Уилям разумни и справедливи данъци, задето ползва собствеността му.

Ариана си пое рязко дъх.

— Нищо чудно, че благородниците бяха разгневени. Та това си е чиста кражба! Уилям не само че отмъкна земите ни от зачернени вдовици и наследници като мен самата, но сега ги отнема и от собствените си хора. Той и тиран, който няма равен на себе си.

— По-добре внимавай с приказките си — припомни й предупредително Лайън. — Това, което говориш, е предателство. Всичко е за доброто на Англия.

— Добро е единствено за Уилям — отвърна предизвикателно Ариана. — А какво ще стане с по-дребните благородници, като Едрик например?

Лайън я изгледа невъзмутимо.

— Всеки едър собственик ще има юрисдикция над по-дребните благородници. Сега аз съм господар на Едрик. Имам пълна юрисдикция над него. Но няма смисъл да се безпокоиш за Едрик Блекхийт — ще се погрижа той да си получи заслуженото.

Начинът, по който бе изречено това, накара Ариана да настръхне.

— Сигурно ще има много недоволни от новата политика на Уилям.

— Той ще се справи с тях.

— Верният поддръжник на Уилям! — каза насмешливо Ариана. — Кога заминаваме? Не мога повече да живея сред всичките тези нормани.

— Уилям иска да останем още малко. През следващата седмица имам няколко срещи, а после ще видим. Отпусни се, Ариана, и се опитай да опознаеш Матилда. Тя би могла да се превърне в най-големия ти приятел, стига да й позволиш. Готова ли си за вечеря?

Ариана нямаше никакво желание отново да седне на показ на високата маса, като предната вечер.

— Предпочитам да помоля Терса да ми донесе поднос с храна от кухнята. Чувствам се некомфортно в компанията на норманските ти приятели.

— Напротив. Ще ме придружиш за вечеря като всяка благоприлична съпруга, и ще се усмихваш, сякаш ти харесва — отвърна Лайън. — Скоро ще свикнеш с компанията на норманите, въпреки че тази вечер в двора сигурно има повече саксонци, отколкото нормани. А ако се притесняваш за външността си, няма нужда. — Многозначителният му поглед проследи извивката на шията й и се спря на заоблените хълмчета на бюста й. Роклята й беше от гладко, лимонено жълто кадифе, извезано със златиста нишка по ръбовете. Коланът й, обсипан със скъпоценни камъни, подчертаваше тънката й талия, а сребристо-русите й коси бяха покрити с копринен шал. — Изглеждате прелестно, милейди.

Комплиментът му я изненада. Лайън рядко говореше за външността й. Дори й се струваше, че той я харесва само когато прави любов с нея.

— Да вървим, милейди — каза Лайън и й поднесе ръката си, за да я изведе от стаята. — Чувствам се гладен и жаден след дългата среща.

На вратите на салона ги посрещна Ройс и ги отведе до местата им. Ариана посрещна с облекчение новината, че тази вечер няма да седят на почетната маса. Но облекчението й трая кратко, защото ги настаниха между Забрина и някакъв добре подпийнал нормански благородник. Слава богу, Лайън предпочете той да седне на мястото до Забрина.

Забрина веднага се наклони покрай Лайън, вторачи многозначително поглед в Ариана и каза:

— Все още не сме имали щастието да се запознаем, милейди. Аз съм лейди Забрина — добра… хм, интимна приятелка на вашия съпруг.

— А аз съм лорд Юстас — представи се кратко мъжът до Ариана. И докосна ръката й твърде интимно за добрите нрави. — Явно днес имам късмет. Не всеки ден ми се случва да седя до такава красива жена. Лорд Лайън е истински късметлия.

Ариана погледна крадешком към Лайън, заинтригувана да види какво мисли той за противния лорд Юстас. Дали съпругът й го беше грижа, че някакъв пиян лорд докосва съпругата му зад гърба му? Лайън обаче явно не забелязваше нито нея, нито пък норманския благородник. Той беше изцяло погълнат от Забрина, направо я изпиваше с очи, докато тя премигваше престорено с тъмните си ресници и кършеше рамене в дръзка покана. Но онова, което я вбесяваше най-много, беше че сякаш цялата зала бе вперила поглед в тях — в изкусната игра на Забрина и в реакцията на Лайън. Ариана нямаше откъде да знае, че в двора вече текат залози дали Лайън ще поднови връзката си със Забрина или не.

Лайън зърна с периферното си зрение стъписаното изражение на Ариана и едва потисна усмивката си. Тя очевидно бе забелязала старанието му за изглежда погълнат от Забрина, и това никак не й харесваше: Ариана наистина ревнува, помисли си Лайън, и това го изпълни със задоволство. Тя очевидно се интересуваше от него достатъчно, за да забележи интереса му към бившата му любовница. А щом можеше да предизвика такава реакция от нейна страна с един обикновен разговор с тъмнокосата красавица, какво ли щеше да стане, ако я накараше да повярва, че споделя и леглото на Забрина? Дали щеше да осъзнае, че чувствата й към него не са само на омраза? Щеше ли да си признае, че… Какво? Че го харесва? Че го желае?

Да, точно така, помисли си Лайън. Той искаше Ариана да го харесва, да го желае.

И да го обича повече, отколкото обичаше Едрик Блекхийт.

Лайън присви изумено очи. Любов? Откъде му хрумна тази мисъл? Можеше ли да накара Ариана да го обикне?

— Къде беше снощи? — просъска Забрина в ухото му. — Чаках те, докато свещите изгоряха.

— Бях обещал една партия шах на Фиц Озбърн. Играхме до късно и предпочетох да спя в салона, вместо да те будя.

— С нея ли беше? — процеди обвинително Забрина. — С жена си?

— Не — отрече Лайън, макар че му се искаше да е бил с Ариана.

— Ела при мен тази вечер — каза тя, този път по-високо, и Лайън разбра, че целта й е Ариана да я чуе. — Ще те чакам колкото е нужно. И не закъснявайте, милорд.

— Милейди, та вие изобщо не се храните — обърна се лорд Юстас към Ариана, която дори не бе докоснала храната в чинията си. — Нима храната не е по ваш вкус? — Той бодна късче месо от чинията си и го поднесе към устните й.

Ариана отблъсна ръката му.

— Боя се, че нямам апетит, милорд. — Гладът й отмина на часа, щом чу Лайън и Забрина да си определят нова среща. Тази жена нямаше ли скрупули?

— Нямате апетит, така ли, милейди? — Той отпи още една солидна глътка вино, избърса устата си с ръкава на туниката и изломоти: — Много жалко. Но не се бойте, аз имам апетит и за двама ни. — Той й се ухили и я хвана за ръката. — Съпругът ви изглежда погълнат от красивата лейди Забрина. Може би ние с вас трябва да се оттеглим в някои отдалечено крило на кулата и да се опознаем по-добре.

Ариана издърпа ръката си толкова рязко, че едва не се преметна през пейката. Лайън най-после си спомни, че има и съпруга, и я погледна.

— Какво има, милейди?

— Може би лейди Ариана предпочита саксонска компания — вметна злонамерено Забрина. — Тя не се опитва да прикрива омразата си към норманите. Сигурно ви посреща с оръжие в леглото, нали, лорд Лайън? Би било жалко да нарани такова хубаво тяло като вашето. Аз винаги съм оценявала по достойнство природните ви дадености, милорд. — Тя погледна целенасочено в слабините му, без да остави никакво съмнение в смисъла на думите си.

Лицето на Лайън се свъси в грозна гримаса, сякаш бе вкусил кисело грозде. Малката кучка, помисли си той. Без съмнение, Забрина се опитваше да уязви Ариана.

Ариана стисна зъби и се насили да се усмихне.

— Простете, лейди Забрина, но доколкото знам, вие също сте със саксонски произход.

— Нямам предразсъдъци, милейди. Струва ми се далеч по-приятно да посрещна врага с отворени обятия, вместо да се боря с него.

— И с разтворени бедра — промърмори саркастично Ариана. — Надявам се кралят да ви намери съпруг по-скоро, преди да сте подмамила в леглото си всички мъже в двора. — Лайън едва не се задави с храната си. Той мислено се помоли околните да не са чули думите на Ариана. Но Забрина я чу, както и онези, които седяха край тях, и настръхна от гняв.

Тя мигновено скочи на крака и се спусна да издере с нокти лицето на Ариана.

— Малката кучка ме обиди, милорд! Трябва да я накажете!

Само бързата реакция на Лайън спаси Ариана. Той сграбчи Забрина през кръста и я дръпна далече от жена си. Наоколо им се разнесе шепот и Лайън видя развеселените погледи на благородниците, които си шушукаха иззад ръцете си. Тази вечер в кралския двор щеше да има невероятно забавление, докато всички си разправят за скандала между съпругата на лорд Лайън и апетитната му любовница.

Ройс, който пристъпи към масата, привлечен от надигналата се врява, пребледня при видя на разгневената Забрина, едва удържана от лорд Лайън, и самодоволната усмивка на лицето на Ариана, която ловко се измъкваше от обхвата на тъмнокосата красавица.

— Съпругата ми няма апетит, Ройс — пророни през зъби Лайън — Моля те, придружи я до стаята й.

— Да — извика злостно Забрина. — Заключи проклетата вещица в стаята й! Кълна се, че тази вечер ще намериш в леглото ми повече удоволствие, отколкото в нейното!

Лайън изгледа Забрина така унищожително, че тя предпочете благоразумно да замълчи и извърна очи. А и нямаше нужда да казва нищо повече; вече бе постигнала целта си. Поне сега Ариана знаеше къде й е мястото и колко държи съпругът й на нея.

Ариана стоеше, вторачена в Лайън. Той я отпращаше! Затваряше я в стаята й като непослушно дете. Нима той не разбираше, че Забрина я бе предизвикала и тя нямаше друг избор, освен да й отвърне? Нима не го беше грижа, че сега всички в двора бяха наясно колко му е безразлична собствената му съпруга?

— Желая ви приятна вечер, милорд, лейди Забрина — каза ведро тя. По-скоро щеше да умре, отколкото да покаже на Лайън колко я е засегнал. Покровителственото му отношение към отдавнашната му любовница превръщаше брака им в маскарад. Ариана напусна салона с гордо вдигната глава и с грацията на кралица.

Лайън осъзна, че Ариана никога не е изглеждала толкова красива. В невероятните й зелени очи проблясваха ярост и ревност, гърдите й се надигаха примамливо, а сребристите кичури буйни коси танцуваха като лунни лъчи около лицето й. Господи, толкова я желаеше! И ако ревността беше единствената емоция, на която тя откликваше, то той щеше да я използва докрай. Никога преди не беше изпитвал такова неконтролируемо желание някоя жена да го погледне с желание, с… любов.

Малката, буйна саксонка го беше омагьосала. И то дотолкова, че вече не искаше никоя друга жена. Идваше му да удуши Забрина, задето бе накарала всички присъстващи да повярват, че е подновил връзката си с нея. Уви, тя отказваше да приеме, че всичко между тях е минало. Лайън беше изумен, и в същото време невероятно горд, от начина, по който Ариана се бе изправила срещу Забрина. Дребничката му съпруга съвсем не беше покорна сива мишка. Тя беше дала на Забрина онова, което си заслужаваше.

 

Ариана крачеше неспокойно из стаята, обзета от несдържан гняв. Терса я наблюдаваше разтревожена, съзнавайки че няма начин да успокои господарката си. Каквото и да беше станало в салона тази вечер, очевидно бе наранило дълбоко Ариана. Тя бе връхлетяла в стаята, наричайки съпруга си с всяка обидна дума, която й идваше на ума. Терса дори се срамуваше да повтори думите, с които господарката й нарече лейди Забрина. Момичето никога не беше виждало лейди Ариана в такова ужасно състояние.

— Не се ядосвайте, милейди. Никой мъж не заслужава да се тормозите толкова заради него. Освен това, не може да е било чак толкова лошо.

Ариана се извърна рязко към нея.

— Беше повече от лошо, Терса. Та аз почти нарекох лейди Забрина блудница през очите на всички в салона! Трябваше да видиш изражението на лорд Лайън. Този път със сигурност няма да избегна наказанието.

Терса пребледня.

— О, милейди, кажете ми, че това не е истина. Белтан ми каза, че лейди Забрина има много властни приятели в двора. Какво толкова е сторила, че да си навлече гнева ви?

— Какво е сторила ли? — извика яростно Ариана. — Ще ти кажа какво е сторила! Държеше се като разпасана кучка със съпруга ми, ето какво! Призна, че през изминалата нощ той е споделил леглото й, и че същото ще стане и тази нощ!

— Но това не е вярно, милейди! — тръсна глава Терса. — Снощи видях лорд Лайън в салона, играеше шах с Фиц Озбърн.

Ариана поклати ожесточено глава.

— Снощи той изобщо не дойде в нашата спалня, Терса. Какво друго да си мисля, освен че е отишъл при лейди Забрина?

— Не, милейди, лорд Лайън не би направил такова нещо! Не мога да повярвам!

— Какво не вярваш, Терса?

На вратата стоеше Лайън, с леко раздалечени нозе и ръце, сключени на гърдите. Изглеждаше прекрасен… и страховит. Изражението му беше безмилостно, а сините му очи — тъмни и напрегнати.

Терса се скова от уплаха. Момичето понечи да проговори, но не успя да пророни и дума.

— Всичко е наред, Терса, няма да те изям. Можеш да си вървиш. Искам да говоря с жена си насаме.

Ариана почувства, че коленете й омекват.

— Не! Остани, Терса!

Погледът на Лайън остана прикован в Ариана, но думите му бяха предназначени за Терса:

— Върви, Терса. Веднага.

Момичето изгледа извинително Ариана и побърза да напусне стаята, затваряйки безшумно вратата зад гърба си.

Ариана вирна гордо брадичка и вторачи смело поглед в Лайън.

— Няма да се извинявам, милорд.

Лайън я изгледа невъзмутимо.

— Не съм те карал да се извиняваш.

Изненадана, Ариана потърси по лицето му някакъв знак, че не е толкова вбесен, колкото очакваше.

— Можете да ме набиете, ако искате, но няма да стоя и да оставя любовницата ви да ме обижда. Нямате ли капка съвест? Направихте ме за смях пред всичките си приятели. Сега всички знаят, че спите с лейди Забрина под носа ми. Не искам да ми се смеят или да ме съжаляват.

Лайън се усмихна.

— Съмнявам се, че някой те съжалява, Ариана. По-вероятно е да съжаляват Забрина. Нямах представа, че езикът ти е толкова остър. Щях да те карам по-често да ревнуваш. Беше прекрасна.

Ариана пребледня.

— Това ли си мислиш? Че ревнувам? Не! Не! Грешиш! Можеш да спиш със Забрина всеки ден и даже два пъти по празници, хич не ми пука. Можеш дори да си легнеш… — В този миг тя видя, че Лайън продължава да се хили насреща й, и замълча.

Мили боже! Звучеше като истинска ревнива съпруга. Изглеждаше така, сякаш наистина я е грижа. По-скоро би умряла, отколкото да позволи на Лайън за узнае колко е привързана към него и колко я наранява мисълта, че той споделя леглото си с друга.

— Ако собствената ми съпруга не ми бе дала ясно да разбера колко силно ме мрази, едва ли щях да си лягам с друга — каза обвинително Лайън. — Ние сме женени, Ариана. Не можем ли да намерим общ език и да извлечем най-доброто от този брак? Трябва ли винаги да сме на нож? И трябва ли непрекъснато да се боя, че пак ще се опиташ да ме отровиш? Не можеш ли най-после да забравиш, че Едрик е този, когото обичаш?

Ариана го гледаше вторачено, обзета от противоречия. Какво го караше да мисли, че тя обича Едрик?

— Никога не съм искала смъртта ви, милорд. Не бива да се боите, че ще ви отровя. Но не искайте от мен да забравя, че сте норман и че вашия народ изби семейството ми и ни отне земите. Вярно е, че сме съпруг и съпруга, но докато продължавате да прекарвате нощите си в леглото на лейди Забрина, не може да има общ език между нас. Нямам намерение да ви деля с вашата любовница.

— Ами ако ти обещая, че ще отблъсна Забрина?

— Няма да ви повярвам. Какво ще стане, ако ви кажа, че не обичам лорд Едрик?

— Няма да ти повярвам.

— Тогава сме квит, милорд.

— А може би мога да те убедя, че казвам истината.

Ариана почувства кръвта да се отдръпва от лицето й. Ако я докоснеше, отново щеше да разпали онзи огън в нея. Истината беше, че когато ставаше въпрос за Лайън, тя се превръщаше в слабохарактерно същество, неспособно да устои на ласките му.

— Не ме докосвай. Моля те…

— Боиш ли се от мен, Ариана?

— Не. Но се боя от онова, което правиш с мен, от начина, по който се чувствам, когато ме докосваш.

Той посегна към нея.

— Това трябва да те радва, а не да те плаши. Искам да ти е приятно, когато правим любов.

Той я целуна — бавно и продължително. Езикът му изучаваше напрегнато сладките дълбини на устата й. Ръцете му се сключиха около нея и в цялото й тяло лумна огън. Устните му погълнаха задавения й стон, а езикът му предизвикваше нейния на безпощаден дуел, който възбуждаше всичките му сетива. Дланите му се плъзнаха по тялото й, обгърнаха гърдите й, а после се спуснаха по-надолу, притискайки нежните извивки на ханша й, притискайки я към пламналото му тяло.

Ариана се почувства така, сякаш земята се бе разтворила под краката й и тя пропадаше в бездънна пропаст. С неимоверни усилия на волята, тя успя да се отдръпне от Лайън.

— Така ли смяташ да ме накажеш, задето обидих любовницата ти? Защото ако е така, предпочиташ да ме набиеш.

— Не се опитвам да те накажа, Ариана. Давам ти честната си дума, че никога повече няма да те любя, заслепен от гняв. Когато те любя, то ще е с желанието и на двама ни. Обещавам ти, че никога няма да те докосна или да използвам секса като средство да те накажа. Имаш думата ми.

Лайън й бе дал повече, отколкото се осмеляваше да се надява. По време на целия им брак той избягваше да й дава каквито и да било обяснения. Тя обаче искаше повече.

— А лейди Забрина? Обещаваш ли ми да бъдеш верен на брачните си обети?

Да, да, да, искаше му се да изкрещи. Но не го направи — макар че нямаше намерение да люби повече Забрина, малко повече внимание към бившата му любовница нямаше да навреди на отношенията му с Ариана. Ако това щеше да възбуди ревността й и да я накара да осъзнае чувствата си към него, той щеше да отиде малко по-далече и да я накара да си мисли, че все още изпитва чувства към Забрина.

— Бракът е нещо ново за мен, Ариана — каза умолително той. — И двамата ще трябва тепърва да свикваме с тази мисъл. Може би имам нужда от още малко време, за да изхвърля Забрина напълно от ума си. Не мога да ти обещая абсолютна вярност, но ще направя всичко възможно. И ако ти идваш при мен доброволно, без да се съпротивляваш, сигурно ще ми е по-малко трудно да забравя Забрина.

Реакцията на Ариана го свари неподготвен. Точно когато си мислеше, че най-после я е надвил, тя изненадващо се отдръпна.

— Имате цялото време на света, милорд. А когато решите, че сте успял да я изхвърлите от ума си, ще ви помогна да си намерите друга любовница, която да ми допада повече. — Благонравният й тон не успя да го измами. — И ако нямате нищо против, дори ще ви позволя да изберете някой любовник и за мен. Саксонец, разбира се, защото не бих могла да понеса още едно норманско чудовище в леглото си. Вече имах възможност да опитам какво е да ме люби лорд Лайън Нормански и намирам, че не е по вкуса ми.

Лицето на Лайън почервеня от гняв. Малката вещица! Как се осмеляваше да му се присмива! Езикът й беше по-остър и от меч.

— Значи аз не съм по вкуса ти — изръмжа той през стиснати зъби. — Затова пък несъмнено съм по вкуса на Забрина.

— Тогава върви при Забрина! — отвърна предизвикателно тя.

— За бога, Ариана! Не искам да ходя при Забрина. Това ли искаше да чуеш?

Ариана се усмихна невинно насреща му, но не каза нищо, само продължи да го гледа с детински чистите си очи. В погледа му проблесна опасен пламък, а веждите му се свиха буреносно. Изглежда прекрасен дори в гнева си, помисли си Ариана, твърде запленена, за да изпита страх.

— По дяволите, Ариана, нима ти доставя удоволствие да ме изкарваш от кожата ми? — Той сграбчи раменете й и ги разтърси така, че зъбите й изтракаха. — Искам теб, а не Забрина? Какво ще кажеш за това?

— Не виждаш ли лицето на Забрина, когато правиш любов с мен? — попита дръзко тя.

— Не! А ти не виждаш ли лицето на Едрик, когато те любя?

— Не. Виждам само теб.

— Господи, Ариана, сладка моя, не искам да се боря с теб. Забрави Забрина! Забрави Едрик!

Ариана би дала сърцето си, ако Забрина и Едрик можеха да изчезнат от лицето на земята, но се боеше, че иска твърде много. Лайън беше норман — твърде слаб, за да устои на жена като Забрина, въпреки добрите си намерения. А тя беше саксонка — жена, която щеше завинаги да остане вярна на своите корени.

— Не е толкова просто, милорд — прошепна приглушено Ариана. Тя вдигна глава и надникна в бездънните бездни на очите му, покорена от мощното му излъчване.

— Господи, Ариана, луд съм от желание по теб!