Кони Мейсън
Лъвът (16)

15

— Надявам се, че сте премислил мъдро — каза крал Малкълм, когато се изправи срещу Лайън по-късно вечерта. Те бяха в кралските покои, и за учудване на Лайън, Едрик също беше тук.

— Помолих и лорд Едрик да присъства, защото вашето решение засяга и него.

Лайън отправи унищожителен поглед към Едрик. Трябваше да убие този човек, още когато бе разбрал, че той все още желае Ариана.

— Не беше трудно да взема решение — обърна се Лайън към Малкълм. — От години съм верен на Уилям, и нищо няма да промени това.

Малкълм стовари юмрук върху масата и скочи като ужилен.

— За бога, човече, предложих ти да ти върна съпругата, към която явно изпитваш силни чувства. Обещах да ти дам земи и богатство, а ти продължаваш да третираш щедростта ми с презрение. Това ли е последната ти дума?

— Да, Ваше величество — отвърна решително Лайън.

— Така да бъде. Можете да се върнеш в Англия веднага щом отпразнуваме сватбата на лорд Едрик и лейди Ариана. И не забравяйте да вземете лейди Забрина със себе си. Кралица Маргарет не я харесва. Бои се, че тази жена може да всее разврат в двора с безсрамното си поведение.

Лайън и Едрик станаха да си вървят едновременно. Крал Малкълм им направи знак с ръка, че са свободни.

— Жалко, че не приехте щедрото предложение на Уилям — обърна се насмешливо Лайън към своя противник — Двамата с лейди Забрина определено си подхождате. Сега обаче някой друг късметлия ще се възползва от земите и богатството й, да не говоря какво приключение е да притежаваш нея самата. Нима не чухте, че Ариана не ви желае?

— Да — отвърна кисело Едрик. — Но скоро ще промени мнението си. Тя нямаше нищо против да се омъжи за мен, преди Уилям да я даде на вас.

— Ариана беше щастлива като моя жена, включително и в леглото. Може би дори носи моето дете. И ако е така, нищо на този свят няма да ме спре да си взема онова, което ми принадлежи.

— Не смятам да обмислям такава възможност предварително. — Едрик изгледа насмешливо Лайън. — А може би семето ви е дефектно, защото не съм забелязал лейди Ариана да нараства.

— Бих могъл да ви обявя дуел за тези думи — каза Лайън, макар да знаеше, че няма да го направи. Трябваше да се владее, ако искаше да измъкне и двама им с Ариана от тази каша.

— Така е, но няма да го направите — отвърна уверено Едрик. — Защото, ако случайно ме убиете, Малкълм несъмнено ще поиска главата ви или ще ви хвърли в тъмницата под крепостта. — Той присви очи, сякаш внимателно обмисляше нещо. — Честно да ви кажа, милорд, при други обстоятелства не бих се поколебал да се възползвам от брак с лейди Забрина. Но вече съм обещал подкрепа на Малкълм.

— В такъв случай, запомнете, Едрик Блекхийт — подхвана Лайън с мрачна решимост, — че никога няма да притежавате Ариана Крагмер. Тя е моя. И ако някой друг мъж се опита дори да я докосне, ще го убия. — С тези думи Лайън се обърна и се отдалечи по коридора.

Ариана дълго време се молеше да я споходи някакво видение, но то все не идваше. Когато ставаше въпрос за собствения й живот, рядко я спохождаха видения, но тя продължаваше да се надява на някакъв знак, че животът на Лайън няма да е застрашен, след като откаже да се покори на Малкълм. Беше стояла с часове, вторачена в празното пространство, молейки се за някакво видение, но получи само смътни предчувствия. Нямаше откъде да знае, но нещо в сърцето й подсказваше, че Лайън по-скоро би умрял, отколкото да премине на страната на Малкълм.

Изтощена до крайност, Ариана осъзна, че тази нощ ще е повече от невъзможно Лайън да се промъкне в стаята й. Малкълм бе поставил страж до вратата й, само за да не може да я посещава бившият й съпруг. Досега Лайън сигурно бе съобщил на Малкълм, че няма да мине на негова страна. Ариана се боеше, че шотландския крал е приел тежко вестта, макар да не мислеше, че Малкълм би си позволил да нарани Лайън, защото би рискувал гнева на Уилям. А никой не искаше да си навлече гнева на Уилям Нормански.

Всъщност, Ариана дори не беше сигурна дали Лайън ще иска да я види отново, след като бе избягала по такъв начин от него в салона. Гордостта й не й позволи да остане след разговора, който бе дочула между него и Забрина. Звучеше така, сякаш Лайън нямаше търпение да се отърве от нея, за да вземе за жена отдавнашната си любовница. А сега Ариана проклинаше проклетата си гордост, която не й позволи да остане. Поне да беше изслушала обяснението му, а тя бе избягала, сякаш я гонеше самият дявол. Снощи в ръцете на Лайън бе изживяла нещо невероятно. Сега, когато гневът й бе отминал, й се струваше невероятно той да предпочита лейди Забрина пред нея. Лайън я бе помолил да му се довери, а тя бе позволила емоциите да я подведат, вместо да се вслуша в думите му. Беше твърде импулсивна, твърде невъздържана.

Ариана въздъхна печално и се приготви да си ляга. Тъкмо понечи да съблече роклята си, когато някой почука предпазливо. С разтуптяно сърце, тя пристъпи към вратата. Беше сложила резето отвътре. След инцидента през последната нощ, едва ли някога щеше да забрави да заключи отново.

— Кой е?

— Лайън. Отвори бързо.

Лайън! Пръстите й се засуетиха с резето. Миг по-късно Лайън прекрачи прага и внимателно затвори вратата зад гърба си. Той също бе научил своя урок.

— Опасно е да идваш тук — надигна истерично глас Ариана. — Къде е пазачът? Не мога да повярвам, че си минал покрай поста.

— Разбира се, че не съм. — Лайън се ухили. — Той реши просто да си затвори очите. Човекът е търговец и няма нищо против да заобикаля правилата, ако това ще му донесе полза.

— А ти си го възнаградил за любезността — довърши Ариана: — Защо дойде?

— Трябва да поговорим.

— Да — съгласи се тя. — Страхувах се за теб. Как прие Малкълм отказа ти да преминеш на негова страна?

— Зле. Само страхът му от Уилям го възпря да ме хвърли в тъмницата. Той обаче е непреклонен, че ти ще се омъжиш за Едрик Блекхийт след по-малко от две седмици.

— В такъв случай лейди Забрина ще остане най-щастлива от този брак. От разговора, който дочух, разбрах че нямаш търпение да се ожениш за любовницата си и да докопаш земите й, когато се освободиш от мен.

— Това, което си чула, не беше нищо, освен опит да успокоя гордостта й. За нея е голям удар да узнае, че нито Едрик, нито пък аз искаме да се оженим за нея. Забрина е жена с доста високо мнение за себе си. Вярва, че никой мъж не може да устои на чара и богатството й.

— И аз трябва да повярвам, че само си я успокоявал?

— Щях да ти обясня, ако ми беше дала възможност. Забрина е отмъстителна кучка. Не ми се мисли на какво е способна, ако види, че никой не я желае. Трябва да ми вярваш, Ариана. Няма да стоя и да гледам как ставаш съпруга на друг.

Ариана се хвърли в обятията му и потърси комфорта, който той й предлагаше. Лайън я притисна горещо към себе си и зашепна в ухото й думи на собствения си език, непонятни за нея. Беше топъл и силен, изтъкан от мускули, и Ариана почти забрави какво имаше да му казва.

Внезапно тя се изтръгна от прегръдката му.

— Лайън, може би трябва да се подчиниш на крал Малкълм. — В гласа й се долавяше отчаяние.

— Знаеш, че не мога, Ариана. — В очите му се четеше разбиране и съчувствие. — Да не си имала ново видение? Знаеш, че не вярвам много в такива неща.

— Не, беше само предчувствие, Лайън. Чувствам, че те грози опасност, но не знам откъде идва тя.

— Един рицар винаги е в опасност. За мен това е начин на живот. Не мога да направя това, което искаш от мен, Ариана.

В очите й проблеснаха сълзи.

— И ще ме оставиш да се омъжа за Едрик?

— Не, никога! Искам само да ми се довериш, скъпа. — Той отново я притисна към себе си и обсипа устните й с целувки.

Ариана се отпусна в ръцете му и долови успокоителните удари на сърцето му.

— За всичко съм виновна аз, Лайън. Не трябваше да бягам от Лондон с Едрик. Молих го да ме остави да се върна, но той отказа. Дори ме завърза за седлото и поставяше пазач пред вратата ми, когато спирахме да пренощуваме.

Лайън сякаш се вцепени.

— Завързал те е за седлото? — Очите му проблеснаха като ледени късчета.

— Истината е, че не ме нарани сериозно. Моля те, Лайън, забрави за Едрик. В момента се боя за теб.

Той я целуна отново — жадно и продължително, а после я отдалечи от себе си.

— Не мога да остана при теб тази вечер, скъпа, макар да ми се иска. Опитай се да не ядосваш Малкълм. Ще намеря начин да се измъкнем от тази бъркотия.

— Остава ни твърде малко време — отвърна унило Ариана. — По-малко от две седмици. Моля те, подчини се на Малкълм, дори ако това означава по-късно да нарушиш обета си. Толкова много ли искам от теб?

— Никак не е малко, Ариана. Искаш да се отрека от честта си. Не мога да направя това, скъпа, дори заради теб.

Ариана вдигна безпомощно рамене.

— Върви тогава. Няма какво повече да си кажем.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя упорито се бореше с тях. Как би могъл Лайън да й помогне? Та той имаше само неколцина рицари и упорития си нрав.

— Все ще измисля нещо — каза той с мрачна решимост. После внезапно се обърна и напусна стаята й.

 

Лайън седеше от часове над халбата си с бира, потънал в мрачни мисли. Събитията от последните дни не вещаеха нищо добро. В деня след като отказа да премине на страната на Малкълм, верните му рицари бяха оковани и хвърлени в тъмница. Явно разтревожен от славата на Лайън на непобедим боец и властен лидер, Малкълм бе решил, че ще е най-добре да се отърве от личната му охрана, докато не види лорд Едрик и лейди Ариана женени и консумирали брака си. Това беше коварен ход, който Лайън не бе очаквал.

Уви, той нямаше достатъчно пари, за да подкупи цялата армия на Малкълм, и затова се оказа съвсем сам във вражеската обител. Лорд Едрик от своя страна направи всичко възможно да го държи далече от Ариана. Понеже не вярваше на хората на Малкълм, всяка вечер той поставяше някой от доверените си рицари пред вратата на Ариана и така направи невъзможни нощните визити на Лайън.

Времето летеше, а подготовката за сватбеното тържество напредваше под зоркия поглед на кралица Маргарет. Салонът бе педантично почистен и полиран, след като смениха старите дървени дъски с нови. Килимите бяха грижливо изпрани и пренаредени. Цяла армия от слуги бяха ангажирани с ястията за голямото тържество.

Вечерта преди венчавката всички се събраха в салона за предварителното тържество. С пламнали очи, Лайън гледаше как Ариана влиза в помещението, хванала Едрик под ръка, облечена в прелестна кадифена рокля, поръбена с хермелин. Дрехата беше искрящо зелена, препасана с колан, украсен с филигран. Сребристите й коси бяха скромно прибрани под копринен воал, придържан от златна диадема, обсипана с перли. За миг тя отправи към Лайън поглед, пълен с отчаяние, и отмести очи. За един кратък миг бе разбрала всичко. Сега нищо не можеше да я спаси.

Ариана знаеше, че Едрик не е жесток човек, не беше дори отмъстителен. Знаеше, че той ще е внимателен с нея, но не го обичаше. И ако Едрик бе склонен да признае истината, той също не я обичаше. Ариана го бе видяла по какъв начин гледа лейди Забрина през последните дни — сякаш умира от глад, а тя е апетитно късче месо. Може би някога бе искал Ариана да стане негова съпруга, но сега тя беше сигурна, че е съгласен с този брак, само за да угоди на Малкълм. Неведнъж беше опитала да го убеди, че този брак ще донесе само беди и за двама им, но той не искаше и да чуе, само повтаряше, че изпълняват волята на семействата си.

Предбрачното тържество се превръщаше в същински гуляй. Дивите шотландци вдигнаха безброй тостове за булката. Повикаха акробати и музиканти да им осигуряват забавления. С напредването на нощта, все повече от рицарите на Малкълм заспиваха направо върху масите. Лайън почти не пи. Той се взираше в халбата си с бира като човек, който ще умре призори. През цялото време се опитваше да измисли нещо, което да ги измъкне от тази каша, но спасителната идея така и не се появяваше. Докато хората му гниеха в тъмницата, той беше с вързани ръце. Само в едно нещо беше абсолютно сигурен: не можеше да остави жената, която обича, да се омъжи за друг.

Малкълм не изпускаше Лайън от погледа си. Засега планът му да го оплете в мрежите си видимо успяваше. Беше време да пристъпи към решителния ход.

Кралят на Шотландия стана, удари чашата си в масата и провъзгласи на висок тон:

— Току-що ми хрумна една прекрасна идея. — Той потърси с поглед Едрик и Ариана сред тълпата и им направи знак да излязат отпред.

Ариана се олюля на краката си и погледна Лайън за кураж. Понеже знаеше, че венчавката ще се състои призори, тя все още се надяваше, че той ще стори някакво чудо и ще я спаси от гибел. Малкълм обаче сложи край на всичките й надежди със следващите си думи:

— Пратете да повикат свещеника! Това тържество трябва да завърши подобаващо. — Той погледна крадешком към масата на Лайън. Повечето рицари в салона си мислеха, че е пиян, но Малкълм не беше глупак и отлично съзнаваше какво върши. — Искам лорд Лайън да присъства на брачната церемония. — Онези в салона, които бяха достатъчно трезви да проумеят думите му, вдигнаха шумна наздравица.

След миг изникна и свещеникът, небръснат и сънен.

— Викали сте ме, Ваше величество?

— Да, отче. Време е за венчавка. Лорд Едрик и лейди Ариана просто нямат търпение да се бракосъчетаят.

Приглушеният вик, изтръгнал се от устата на Ариана, привлече вниманието на свещеника. Булката изглеждаше бледа като смъртта и божият човек неволно изпита съжаление към нея.

— Мисля, че е редно да почакаме до утре, Ваше величество, и да стъкмим прилично тържество.

— Не, отче, тази вечер. Можете да започнете церемонията.

— Трябва да си взема книгата, Ваше величество.

— Няма нужда, сигурно знаеш думите наизуст. Кажи ги и да приключваме с това.

Видимо притеснен, свещеникът подхвана по памет кратката церемония, която щеше да събере Едрик и Ариана в свещен съюз.

Внезапно Лайън скочи на крака. Ариана беше негова съпруга! През целия си живот бе живял по законите на честта, но без Ариана честта му не струваше и пукната пара.

— Стига! Спрете венчавката!

Малкълм се усмихна доволно. Беше планирал отлично този момент. И въпреки това му се струваше удивително колко ниско може да падне един мъж заради някоя жена.

— Почакайте, отче — нареди той. — Изглежда лорд Лайън има да ни каже нещо.

Лайън прекрачи напред с решително изражение.

— Да. Спрете венчавката незабавно и ще направя всичко, което поискате. Само спрете този фарс и аз ще падна на колене пред вас и ще ви призная за свой господар. Аз съм съпруг на лейди Ариана и такъв ще си остана.

— Ваше величество, ами аз? — попита пребледнял Едрик. Той имаше унизителното чувство, че Малкълм е планирал този ход от самото начало. Да примами лорд Лайън Нормански и да го откъсне от Уилям Завоевателя беше успех, който щеше да остане в аналите на историята.

Малкълм махна пренебрежително към Едрик.

— Ще ти намеря достойна саксонска наследница. Обещавам ти, че ще останеш доволен от избора ми. — После шотландският крал отново насочи вниманието си към Лайън. — Коленичете пред мен, лорд Лайън, и сложете ръцете си в моите.

Лайън пристъпи напред, и всяка крачка го приближаваше към пълната гибел на честта му. Надяваше се Уилям да разбере, че не смята наистина да го предаде. Щеше да каже каквото трябва, но думите нямаше да докоснат сърцето му. И все пак онова, което щеше да извърши, го отвращаваше. Щеше да изрече клетва пред Бог и пред хората. Нямаше значение, че всъщност няма намерение да спази обета си; тази клетва беше удар по гордостта му. Дано поне Господ му простеше, защото той едва ли щеше да си прости.

Лайън дори не погледна към Ариана, докато коленичеше пред Малкълм и полагаше ръцете си в неговите.

— Лорд Лайън Нормански, заклевате ли се да ми бъдете верен до гроб? Обещавате ли да ми помагате винаги, когато ви повикам, и да ми се подчинявате във всичко?

Ариана имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне. Заради нея Лайън щеше да престъпи клетвата си към Уилям и да се подчини на човек, когото нито харесваше, нито му вярваше. Само да я беше погледнал, да й беше дал някаква надежда, че няма да я мрази до края на живота си за това, което бе принуден да стори заради нея!

— Кълна се! — пророни Лайън с пресипнал глас и Ариана разбра, че той вътрешно кърви.

— Станете, лорд Лайън, вие вече сте един от нас. — Гласът на Малкълм се надигна, за да стигне до всички присъстващи в салона. — Искам всички да знаят, че в този момент провъзгласявам за невалидно анулирането на брака между лорд Лайън Нормански и лейди Ариана Крагмер. Вследствие на това, годежът между лейди Ариана и лорд Едрик Блекхийт също е невалиден, защото се основава на незаконен документ.

Лайън се изправи сред хор от пиянски тостове. Малкълм изглеждаше доволен от себе си. Може би щеше да загуби Едрик Блекхийт, но бе уловил далеч по-едра риба. Вярно, че преди време беше щастлив да примами Едрик за своята кауза, но дори само името на Лайън всяваше страх и респект. Лайън беше прочут боец и безмилостен воин, и Малкълм очакваше днешният ден да допринесе много за великата му кауза. Сега редиците на неговата армия щяха да укрепнат и той щеше да влезе, триумфално в Англия, и да я провъзгласи за неделима част от Шотландия.

Най-после Лайън погледна Ариана. Очите му бяха пусти и празни, сякаш не гледаше в нея, а през нея. Ариана долавяше разрушителните му емоции, но не можеше да стори нищо, за да му помогне.

— Искам да освободите хората ми от тъмницата — каза Лайън, отново насочил вниманието си към Малкълм. — Сега нямате причини да не ми вярвате.

Малкълм мълча толкова дълго, че Лайън си помисли, че ще му откаже. Той дълго време се взира в лицето на новия си рицар, докато накрая махна към Гун.

— Освободете рицарите на лорд Лайън от тъмницата и се погрижете да им осигурите всичко, което пожелаят.

Гун се поклони и се втурна да изпълнява повелята на краля.

— А вие, лорд Лайън, вече можете спокойно да отведете съпругата си в леглото. Сега тя е ваша, по всички закони на бога и държавата.

Все още с мрачно лице, Лайън хвана Ариана за ръката и я изведе от салона, без да обръща внимание на циничните коментари, които ги последваха. Той не забави крачка нито за миг, докато я водеше по тясното каменно стълбище към общата им вече спалня. Все още не беше проронил и дума, и тя също предпочиташе да запази мълчание. Изражението на лицето му я плашеше. Очите му сякаш бяха късчета от самия ад. Щом влязоха в спалнята, той дръпна внимателно резето и опря гръб на вратата.

— Лайън…

Сякаш не я чуваше, той пристъпи към прозореца и вторачи поглед в мастилено черното, обсипано със звезди небе.

Ариана си помисли, че изобщо не я е чул, и повтори колебливо името му. Раменете му потръпнаха, но Лайън не й отговори, нито пък се обърна да я погледне. Пред нея стоеше човек, когото не познаваше и не беше виждала никога преди. Разтревожена от странното му поведение, Ариана започна трескаво да се съблича. Когато стигна до долната си туника, той все още стоеше като статуя до прозореца и се взираше в нощното небе. Ариана пристъпи несигурно към него.

— Няма ли да дойдеш в леглото?

Лайън се обърна и се втренчи безизразно в очите й, сякаш бе изненадан да я види там.

— Какво каза?

— Не си ли изморен? Ела в леглото, скъпи. Не чу ли крал Малкълм? Отново сме съпруг и съпруга. Това, което направи за мен, изисква голяма смелост. Смелост, каквато малцина притежават.

Думите й сякаш най-после достигнаха до него.

— Смелост! И ти наричаш смелост това, че изгубих честта си? Не, Ариана, тази вечер ти стана свидетел на моята слабост. Ти си моята слабост и моето падение. — Моята любов и моят живот, допълни мислено той.

Пламенните му думи извикаха сълзи в очите й. Лайън я мразеше, виждаше го в очите му, които настойчиво отказваха да я погледнат. Тя посегна към него.

— Лайън!

— Недей!

Ръката й се отдръпна като опарена.

— Какво?

— Не ме докосвай. Не мога да го понеса.

— Моля те, Лайън, не изпитвай омраза към мен.

— Да те мразя? Не, мразя самия себе си. Трябваше да предпазя сърцето си от теб. Ти си моята страст и моята гибел. Аз съм воин, обучен съм да се водя от разума и меча, а не от сърцето си. Всеки рицар е длъжен да обича бога, своя крал и своята страна. Аз вече не съм достоен да бъда рицар.

Макар да я бе помолил да не го докосва, Ариана все пак посегна към него. Той се скова и понечи да се отдръпне, но тя не му позволи. Ръцете й обгърнала врата му и тя се притисна към него, отпуснала глава на силните му гърди. Ритъмът на сърцето му се учести. Внезапно Лайън я обгърна с ръце и я притисна към себе си с такава сила, че дъхът й спря. А после от гърлото му се изтръгна странно ридание и Лайън зарови глава в косите й.

— Мили боже! Какво направих, Ариана? Какво ужасно нещо сторих?

Болката му докосна сърцето й. Ариана не знаеше друг начин да го успокои, освен да му дари любовта си. Тя го придърпа решително към леглото. Лайън приседна и я взе в скута си.

— Люби ме, Лайън — помоли го Ариана с пресипнал глас. — Позволи ми да утеша мъката ти.

— Как би могла да облекчиш мъката ми, след като ти си причината за нея? — отвърна ядно Лайън. В момента, в който думите се откъснаха от устните му, вече му се искаше да не ги беше изричал. Не можеше да обвинява Ариана за собствената си слабост. Не можеше да я вини, задето я обича повече от честта си на боец. Дали изобщо някога щеше да си прости? Лайън понечи да се изправи. Знаеше, че не може да я люби сега, не и сега, когато беше толкова заслепен от презрение към самия себе си.

— Моля те, Ариана, не искай това от мен. В момента не съм способен на нежност, а не искам да те нараня.

Ариана обаче беше достатъчно проницателна да се досети, че единственият начин да стигне до сърцето му, да го откъсне от тягостните мисли, е да насочи вниманието му в друга посока. Затова преди съпругът й да стане и да избяга от брачното ложе, тя се хвърли върху него и го повали на леглото. Не спираше да се притиска към него, докато не почувства как силното му тяло се отпуска под тежестта й, а устните му омекват до нейните. Това обаче не беше достатъчно, защото лицето му все още бе мрачно, а очите му бродеха обречено из стаята.

— Искаш да те любя, така ли, Ариана? — предаде се накрая Лайън. — Така да бъде, но помни, че съм те предупредил. Защото едва ли ще ме харесаш в тази светлина.

Ариана понечи да отговори, но устните й бяха обездвижени с брутална целувка. Тя почувства как ръцете му разкъсаха тънката й туника, за да стигнат до голата й плът, и за миг изпадна в паника. Лайън беше три пъти по-едър и силен от нея и в това състояние несъмнено можеше да я нарани. Внезапно осъзнала грешката си, Ариана се опита да се изтръгне от ръцете му. Но воден от гнева, Лайън беше вече неудържимо възбуден и нямаше път за връщане назад.

Той се просна отгоре й и зацелува плътните й устни, докато подпухнаха, а щом се измори от устните й, потърси гърдите й и загриза грубо зърната й. Тялото му беше тежко и стегнато от възбуда, а членът му пулсираше агресивно, притиснат в корема й.

Лайън се възползваше безжалостно от тялото й и отчаяно се стремеше към облекчението. Замаяна от грубите набези на ръцете му, Ариана смътно съзнаваше, че не е искала точно това, макар сама да го беше предизвикала.

— Почакай, Лайън, не искам да стане така.

Той повдигна глава и й отправи сардонична усмивка.

— Предупредих ви, лейди, но вие не ме послушахте. Аз съм роден боец и нежността не винаги ми се удава.

Ръцете му се вкопчиха болезнено в бедрата й и повдигнаха ханша й, а устните и пръстите му се впиха в меката плът между краката й. Ариана се сгърчи и извика. Лайън се отпусна върху й с цялата си тежест и нахлу в нея с нетърпелив тласък, а по лицето му се четеше едновременно болка и екстаз. Ариана потисна с усилие надигащото се в гърлото й стенание. Бе поискала Лайън да я люби, но не беше очаквала това. Знаеше, че не иска да я нарани, но я използваше като предмет за утоляване на страстта си. Сега за него тя беше просто една жена, с която да облекчи мъката си от загубената чест. Вярно, че я бе предупредил, но, мили боже, тя съвсем не бе очаквала това.

— Господи, Лайън, умолявам те, имай милост!

Отчаяните нотки в гласа й явно най-после стигнаха до съзнанието му, защото той надигна глава и я погледна, сякаш я виждаше за първи път. Когато осъзна какво е сторил, Лайън отпусна сломено глава на гърдите й и тягостно въздъхна.

— Прости ми, Ариана. Ти си последният човек на света, който бих искал да нараня. Жестоко е да те наказвам за своята слабост.

И тогава я целуна с цялата си нежност, и се раздвижи в дълбините на тялото й с познатата настойчивост. За нейно облекчение, Лайън отново беше човекът, когото бе обикнала. Той я доведе бавно до върха, съсредоточен изцяло върху нейните нужди и нейното удоволствие. А когато почувства как тялото й се сви и потръпна под него, даде воля и на своя екстаз. После я притисна в обятията си и я държа така, опивайки се от близостта й, докато светът около тях не придоби обичайните си форми и багри. Уви, никое блаженство не можеше да трае вечно. Лайън въздъхна тъжно и се отдръпна от прегръдката на Ариана.

Той се облече набързо, почти без да я погледне, а след това се обърна и вяло пророни:

— Съжалявам.

После бавно се отправи към вратата.

— Лайън, къде отиваш? — Гласът й бе пресипнал от тревога.

— По-добре ще е да остана сам. В момента не ме бива много за компания.

— Не ме оставяй така. Скъпи, не искам да ме мразиш!

Той я погледна и й се усмихна, но някак неуверено и печално.

— Дори не знам какво чувствам. Вярно е, че изпитвам омраза, но към самия себе си. Предадох Уилям, за да бъда с теб, а сега дори не съм сигурен, че ще ти бъда добър съпруг.

Сега по-силно от всякога Лайън изпитваше болка от загубата, гърчеше се в агония, задето се беше отрекъл от всичко, към което се стремеше през целия си живот, и разбра, че не би могъл да живее с тази мисъл.

Ариана имаше чувството, че цялата вселена се стовари върху крехките й рамене, когато Лайън затвори безшумно вратата след себе си. Веднага щом той се изгуби от погледа й, тя избухна в сълзи. Искаше й се никога да не беше срещала Лайън Нормански. Заради нея той бе предал доверието на своя крал и се бе лишил от честта си.