Кони Мейсън
Лъвът (21)

20

Сълзите на Ариана капеха по лицето на Лайън. Когато Терса се върна в стаята на болния, откри Ариана, коленичила от едната страна на Лайън, безпомощно отпуснала глава на гърдите му.

— Трябва да си починете, милейди. Можете да навредите на бебето, ако седите тук, без да почивате и без да се храните.

— Не мога да се храня, Терса, когато виждам Лайън толкова близо до смъртта.

— Тогава поне си починете. Аз ще остана тук с него и ще ви повикам, ако дойде в съзнание.

— Не, няма да го оставя.

— Тогава ще ви донеса поднос с храна. Така не може да продължавате. — Момичето се обърна и понечи да напусне стаята, но изведнъж се сети нещо и се спря. — За малко да забравя. Лорд Едрик иска да говори с вас.

Ариана се намръщи. Бе забравила, че Едрик остана в замъка.

— Не искам да се виждам с него точно сега.

— Знаете ли, че лорд Едрик е спасил живота на лорд Лайън? — попита Терса. — Белтан ми разказа как лорд Едрик е видял лорд Лайън да пада на колене, покосен от вражеска сабя, и е убил нападателя му точно преди да съсече главата на лорд Лайън. Вторият удар на врага със сигурност е щял да го убие.

Ариана веднага си спомни за раната на врата на Лайън. Този удар наистина би бил фатален. Явно без намесата на Едрик, Белтан щеше да донесе у дома изстинал труп. Ариана дължеше благодарност на Едрик.

— Кажи на лорд Едрик, че съм готова да се видя с него. Изпрати го тук, защото не искам да се отделям от Лайън дори за миг.

— Добре, милейди. Ще ви подготвя поднос с храна, докато говорите с лорд Едрик.

След няколко минути Едрик влезе в спалнята и се насочи към леглото. Ариана се изправи, за да го посрещне. Тя се опита да му се усмихне и му подаде ръка.

— Разбрах, че трябва да ви поднеса благодарностите си, задето сте спасил живота на моя съпруг.

Едрик задържа ръката й и я погледна дълбоко в очите.

— Не ми благодарете още, Ариана. Моя е заслугата лорд Лайън да е все още сред живите, но само Господ знае докога. Очевидно е, че все още се намира между живота и смъртта.

Думите му отново я извадиха от равновесие от очите й бликнаха сълзи.

— О, Едрик, най-много от всичко ме е страх, че Лайън ще умре. Какво ще правя без него?

Прочел мъката в очите й, Едрик я притисна към себе си и й предложи приятелско рамо, на което да поплаче. Ръцете му й донесоха известна утеха и Ариана овладя сълзите си.

— Толкова силно ли го обичате? — попита Едрик и в гласа му прозвуча тъга. Беше му отнело много време, но в крайна сметка проумя, че Ариана обича своя съпруг. Едрик беше отраснал с Ариана и винаги беше смятал, че тя му принадлежи. Още докато бяха невръстни деца, родителите им бяха сключили договор, по силата на който те трябваше да се оженят, когато пораснат. Ако не беше Завоевателя и склонността му чрез бракове да урежда политическите проблеми, Ариана сега щеше да бъде негова съпруга.

— Обичам го от цялото си сърце — изплака тя.

— Не знаех. Винаги съм смятал, че ти и аз… затова и те отведох в Шотландия и настоявах да се омъжиш за мен. Ако Завоевателя не те беше дал за съпруга на лорд Лайън, би ли ме приела за свой съпруг?

— Щях да те приема, Едрик. Приятели сме от деца. Ти беше единственият, който не ме забрави през всичките тези години, докато бях в манастир. Единственият, който се интересуваше от мен. Но това беше преди да срещна Лайън и да го обикна. Ако той беше настоял да споделя леглото му когато се оженихме, когато бях още дете, щях да го намразя до края на живота си. Той явно е знаел това и е осъзнал, че ще е по-добре и за двама ни да ме прати в манастир. За щастие, пораснах и помъдрях, и омразата ми към норманите с времето намаля.

— За мен това е без значение, милейди. Ще остана в Крагмер. Ако лорд Лайън не оцелее, ще поискам ръката ви преди Уилям да ви даде на друг.

Лайън се размърда неспокойно. Гласовете им го смутиха. Той се бореше с безпомощното си тяло и се мъчеше да отвори очи. За миг сетивата му се изостриха и той едва-едва надигна клепачи. Когато погледът му се избистри, видя Ариана в обятията на лорд Едрик. Едрик шепнеше нещо. Концентрирайки и последното мускулче на изтощеното си тяло, Лайън се опита да долови думите му и чу Едрик да предлага на Ариана да се оженят след смъртта му.

Болката, която го прониза в този момент, беше непоносима. Ариана винаги беше желала Едрик за свой съпруг, помисли си той с тъга, и сега вече можеше да го има. Лайън беше сигурен в това, защото повече от всякога усещаше смъртта до себе си. Тази мисъл го съкруши и желанието му за живот го напусна. Той отново затвори очи и се отпусна в очакване на жестоката жетварка.

На Ариана й беше необходимо известно време, за да реагира на думите на Едрик. Тя се отдръпна рязко от прегръдките му и каза решително.

— Не, ако не мога да имам Лайън, не искам никой друг мъж. Няма да мога да обичам никой друг така, както обичам него. Освен това, в утробата ми расте неговото дете.

Удивен, Едрик не прикова поглед в нея.

— Носиш детето на Лайън?

— Да. Момче е. Ако Господ ми отнеме Лайън, аз сама ще отгледам сина му и ще скърбя за съпруга си до края на дните си.

— Детето ти ще има нужда и от баща. Ожени се за мен, когато… ако — поправи се той, — ако лорд Лайън умре. Аз ще отгледам неговия син като свой собствен. Кълна се в честта си.

Този разговор за смъртта на Лайън не се отрази добре на Ариана. Тя не искаше, а и не беше в състояние да мисли за смъртта му. Макар и едва да дишаше, той беше жив и всичко останало беше в божиите ръце. Тя самата беше готова на всичко, за да спаси живота му и нямаше да се откаже до последно.

— Лайън няма да умре! — заяви тя с глас, който не вещаеше нищо добро за всеки, който се опиташе да спори с нея. — Няма да умре, — повтори тя, този път по-тихо. — Няма да му позволя. Дълбоко съм ти благодарна, че си спасил живота му, Едрик. Никога няма да го забравя.

Ариана се обърна отново към леглото на съпруга си, а Едрик излезе безшумно от стаята, потресен от силата на любовта й. Ако любовта на една жена можеше да спаси човек, лорд Лайън със сигурност щеше да оживее.

Ариана отново се съсредоточи изцяло върху своя безжизнен любим и извика от ужас, щом забеляза неестествената бледност но лицето му и неравномерното му дишане. Очевидно състоянието му се влошаваше. Тя изтича от стаята и се втурна да търси Терса. Когато откри прислужницата, веднага я изпрати да доведе Надая. След няколко мъчително дълги за Ариана минути вещицата се появи, като охкаше и пуфтеше, сякаш беше тичала през целия път.

— Какво има, милейди? Да не би състоянието на лорд Лайън да се е влошило?

— Да, Надая, боя се, че е съвсем близо до смъртта. Погледни го. Едва диша и лицето му съвсем загуби цвета си. Цялото му тяло трепери от студ, а главата му сякаш изгаря.

Надая смръщи вежди.

— Нищо не разбирам. Състоянието на лорд Лайън беше много тежко, когато го доведоха в Крагмер, но съвсем не беше толкова близо до смъртта, колкото е сега. Какво се е случило?

— Нищо. Лорд Едрик беше тук, разговаряхме няколко минути и той си тръгна. Когато се обърнах към Лайън, забелязах че състоянието му е започнало да се влошава. Какво да правя, Надая? Не мога да допусна той да умре. Кажи ми как да го спася!

Надая беше вторачила поглед в Ариана, но очите й сякаш блуждаеха в пространството. Когато заговори, гласът й звучеше така, сякаш има просветление.

— Аха! Мисля, че ситуацията започна да ми се прояснява, милейди. Трябва по-внимателно да се вгледате в себе си и да откриете силата, която притежавате, за да спасите съпруга си от лапите на смъртта. Търсете отговора в сърцето си. Само вие можете да го откриете. Вие сте тази, която трябва да му вдъхне воля за живот. Аз направих всичко, което е по силите ми. Той се нуждае от нещо по-силно от медицината.

— Моля те, господи, помогни ми! — проплака Ариана и падна на колене до леглото. — Дай ми сили да се преборя за живота на своя съпруг! — Главата й се отпусна върху гърдите на Лайън, а устните й продължиха да се движат, произнасяйки горещи молитви. Когато след време Ариана надигна глава, видя че Надая бе изчезнала.

Ариана затвори очи и затърси някакъв отговор в сърцето си, както я посъветва Надая. Първоначално не виждаше и не чувстваше нищо, освен собственото си страдание. След това усети неконтролируема ярост. Проклинаше съдбата за това, че й даде шанса да обича, а сега й го отнемаше. С невероятни усилия тя успя да се абстрахира от болката и яростта. И тогава усети, че това, което управлява съзнанието, тялото и душата й, е едно единствено чувство.

Любов.

Чиста любов. Истинска любов. Вечна любов.

Тя отвори очи и се усмихна през сълзи.

Отмести влажните кичури коса от потното чело на Лайън и осъзна, че той няма и най-малка представа колко много го обича тя, защото никога досега не му го беше казвала. Реши веднага да поправи грешката си. Някак си усещаше, че сега той може да чуе думите й, и затова започна да шепне в ухото му. Разказа му всичко, което беше на сърцето й.

— Обичам те, скъпи. Ти си моето сърце, моята душа, целия ми живот. Не бих могла да живея без теб. Искам нощем да те чувствам до себе си. Първото нещо, което искам да виждам всяка сутрин, щом отворя очите си, е твоето лице. Искам да отгледам твоите деца и да остарея с теб. Не ме изоставяй Лайън, бъди смел. Ти си единственият смисъл на живота ми.

Лайън не даде никакви признаци, че е чул страстните слова на Ариана. Очите му все още бяха затворени, а дишането — слабо и неравномерно. Но Ариана не се предаваше. Единствената сила, която владееше, беше силата на любовта.

— Чуй ме, Лайън — помоли го Ариана с цялото си сърце. — В утробата си нося твоето дете. Синът ти има нужда от баща. Нима ще ме оставиш да отгледам нашето дете сама? То беше заченато с много любов и като всяко малко същество заслужава да расте близо до баща си. Ако ме чуваш, Лайън, моля те, мигни с очи. Дай ми някакъв знак, че се бориш за живота си.

Лайън усещаше някакъв шум в ухото си и искаше той да спре, защото нарушаваше спокойния му преход от света на живите към царството на мъртвите. Вече беше толкова близо, че усещаше благодатното сияние на бога. Трябваше да направи само още една крачка, за да премине границата и да остави зад гърба си страданието и болката. И Ариана. Тя беше единственото нещо поради, което все още го задържаше тук. Само мисълта за нея го спираше да направи последната крачка.

Шумът, който долавяше в ухото си, постепенно премина в глас. Нежен женски глас, в който се надигаха нотки на паника. Лайън искаше да чуе думите и напрегна сетивата си. Постепенно успя да различи гласа на Ариана. Вниманието му се изостри. Чу как тя каза, че го обича, че се нуждае от него и че не може да живее без него. Чу я също да казва, че носи в утробата си неговото дете. В този момент душата му пое в обратна посока и обърна гръб на смъртта, която му се струваше така примамливо блажена само преди няколко минути.

Ариана усети учестения му пулс с дланта си и вторачи обнадеждено поглед в лицето му. Тя извика от радост, когато Лайън размърда клепачите си. Това беше първият признак на живот, откакто Белтан го доведе в Крагмер.

— Лайън, чуваш ли ме?

Устните му се раздвижиха и тя се приближи съвсем близо до него, като напрягаше слух, надяваше се и се молеше той да проговори. В този момент той отвори очи и я погледна. Радостни сълзи обляха лицето й. Той опита да вдигне ръка, сякаш искаше да я погали, но беше твърде слаб. Тя хвана ръката му и я докосна до устните си. Той вплете пръсти в нейните и очите му се навлажниха от сълзи.

— Ариана… — прошепна той едва доловимо. Тя прочете името си по устните му и сълзите бликнаха неконтролируемо от очите й.

Поднесе чаша вода към устните му, надигна главата му и му помогна да пие. Той отпи малко и мъчително преглътна. Когато Ариана остави чашата на масата и се обърна към него, той бе вторачил поглед в нея с напрегнато изражение.

— Любовта ти към мен по-силна ли е от тази към лорд Едрик? — Този път гласът му прозвуча ясно, макар да беше твърде слаб.

— Да, любими, обичам те със цялото си сърце. Трябва да оздравееш. Моля те, направи го заради мен.

Лайън искаше да й вдъхне надежда и да я успокои. Раздвижи устните си и се опита да се усмихне.

— Как бих могъл да не оздравея, след като очаквам син? Каза, че ще бъде момче, нали така?

Ариана се усмихна през сълзи.

— Да, син. Значи си ме чул?

— Да. Беше много настоятелна. Колкото и да ми се искаше, не можех да избягам от гласа ти.

— Благодаря на бога за това — въздъхна Ариана с облекчение. — Надявам се, че се радваш. За бебето, искам да кажа.

Той притвори очи, изтощен от дългия път обратно към света на живите. Бе рискувал да се приближи съвсем близо до смъртта.

— Дори не мога да ти опиша колко се радвам.

— Уморен си, скъпи — каза Ариана. — Сега по-добре поспи. После ще говорим.

Той отвори очи.

— Притежаваш велика сила, Ариана. Успя да ме върнеш от дверите на отвъдното. — Той искаше да й каже, че от момента, в който чу гласа й, със сърцето и душата си разбра колко много я обича. Искаше да й разкрие чувствата си без задръжки и без въпроси, но беше все още твърде слаб.

Внезапно Ариана осъзна какво е имала предвид Надая, като й каза, че само тя е способна да спаси Лайън. Възраждащата сила на любовта беше по-силна от всяко лечение. Тя обичаше Лайън повече от собствения си живот и затова думите й успяха да достигнат до него, когато беше в безсъзнание.

— Силата, която притежавам, се дължи на любовта, която изпитвам към теб.

— Моята любов към теб е също толкова силна — отвърна Лайън. Той беше много изтощен и думите му едва се чуваха, но Ариана разбра неясния шепот и сърцето й трепна от вълнение.

— Ти ме обичаш? Обичаш ме истински?

Преумората взе връх над емоциите на Лайън и той потъна в дълбок, здравословен сън. Естествения цвят на лицето му се беше възвърнал и челото му вече беше хладно на допир. Ариана се изправи на крака и отправи благодарствена молитва към бога.

— На себе си трябва да благодарите, милейди.

Ариана се сепна от изненада.

— Уплаши ме, Надая. От колко време си тук?

— Достатъчно дълго.

— Той ме обича, Надая. Лорд Лайън ме обича.

— Прекалено много време отне и на двама ви да проумеете тази проста истина. Вашата любов спаси живота му. Без нея щяхме да го загубим. Той беше близо, милейди, съвсем близо.

— Да, знам това — отвърна Ариана с разтреперан глас. — Ще бъде ли вече всичко наред?

Надая се доближи до леглото и прегледа раната на Лайън.

— Треската му е отминала и няма и следа от инфекцията, милейди. Вие му дадохте смисъл да живее, а сега собствената му воля ще довърши останалото. Той ще живее — каза уверено вещицата. — А сега е време и вие да си починете, ако искате да родите здраво бебе.

 

Лайън тъкмо бе започнал да се възстановява и Ариана се зарадва, че е преодоляла трудностите, когато изникна нов проблем. Две седмици след като Лайън дойде на себе си, в Крагмер пристигна лейди Забрина. Новината, че Лайън е смъртоносно ранен, бе достигнала бързо до Лондон и тя беше решила да дойде в Крагмер и да се погрижи за него. Тъй като Уилям все още не се беше върнал от Честър, тя на своя глава беше предприела това дълго пътуване. Никой от охраняващите я войници не беше успял да я разубеди. Когато пристигна в Крагмер, тя се втурна нагоре по стълбите и започна да търси Лайън от стая в стая.

Ариана си почиваше в една от спалните. Сега, когато Лайън беше по-добре, тя се отделяше от леглото му за кратко без да се страхува, че нещо ще се случи в нейно отсъствие. Терса, която стоеше през това време с Лайън, беше отишла до кухнята да му приготви нещо за ядене. Лайън се събуди малко след като Терса излезе от стаята. В този момент при него нахлу лейди Забрина.

— Лайън, о, Лайън, знаех си, че си жив — каза тя и се наведе над него, като почти го задуши с тежкия се парфюм. — Дойдох да се погрижа за теб и да ти помогна да оздравееш, любов моя.

— Не е трябвало да се тревожиш, Забрина — отвърна Лайън, сякаш развеселен от случката. — Жена ми се грижи много добре за мен. А и доколкото си спомням, последния път, когато се разделихме в Абернети, съвсем не бяхме в приятелски отношения.

— Ужасно съжалявам за неприятностите, които ти създадох, Лайън. Аз те обичам и винаги ще се интересувам от теб. Бях част от живота ти много по-дълго, отколкото лейди Ариана.

— Не е така. Ожених се за Ариана, преди да срещна теб.

— Но тогава ти не споделяше леглото си с нея — напомни му Забрина. — Аз бях тази, която се грижеше за теб и ти осигуряваше комфорт и удоволствия.

— Така беше, но с това приключихме много отдавна, Забрина. Разбери веднъж завинаги, че аз обичам жена си. Ако не беше тя, сега щях да съм на онзи свят.

В този момент в стаята влезе Ариана. Тя замръзна на мястото си, щом видя Забрина, надвесена над Лайън.

— Какво правите тук, лейди Забрина?

— Чух, че Лайън е на смъртно легло.

— Както вече се убедихте, той се чувства значително по-добре. Мисля, че вече спокойно можете за се върнете в Лондон.

— Да не би да ми отказвате гостоприемство, лейди Ариана?

В този момент влезе Терса с купа бульон в ръцете си. Момичето беше повече от изненадано да види Забрина в стаята на болния лорд Лайън.

— Терса, покажи, ако обичаш, на лейди Забрина спалнята за гости — каза решително Ариана, — и й приготви всичко необходимо, за да се чувства удобно. Аз сама ще се погрижа за храната на лорд Лайън.

Забрина напусна стаята с усмивка на лицето. Ариана седна до Лайън и търпеливо започна да го храни.

— Достатъчно, благодаря — каза Лайън, когато се почувства сит.

— Изглеждаш значително по-добре след кратката почивка — Ариана умишлено пропусна да спомене нежеланата визита на лейди Забрина.

— Ти също. — Очите му не се откъсваха от нея, докато тя се суетеше из стаята, изпълнявайки домакинските задължения, които лесно можеше да остави на прислугата. — Успокой се, Ариана, и ела да седнеш до мен. Искам да обсъдим нещо.

— По-добре си почивай, Лайън. Все още си твърде слаб.

— Аз бих искал да знам какво прави тук лорд Едрик.

— Той дойде в Крагмер заедно с Белтан. Донесоха те почти на ръце. Трябва да му бъдеш благодарен, Лайън.

— Благодарен? — отвърна той в недоумение. — Как така, любов моя? Благодарен за това, че се навърта наоколо и очаква с нетърпение моята смърт, за да може спокойно да се венчае за жена ми? Или може би затова, че се опита да те изкуши с нежни слова? Да не би да мислиш, че не те видях в обятията му?

— Видял си ме в обятията му? — удиви се Ариана. — Та ти беше в безсъзнание. Ако си бил буден, би трябвало да си чул, че казах на Едрик, че обичам единствено и само теб, и че ако нещо се случи с теб, аз никога не бих се омъжила за друг. Едрик е мой приятел и нищо повече. Той знае какво е моето мнение за отношенията ни и го приема безропотно. И между другото, — продължи тя, — Едрик е спасил живота ти на бойното поле.

Лайън я погледна объркано.

— Защо не ми обясниш, мила?

— Белтан каза, че Едрик е отблъснал уелсеца, който те е ранил, и го е убил секунди преди острието на меча му да съсече врата ти. Едрик е почистил раните ти, доколкото е могъл, и е направил превръзки, за да спре кръвта. Наистина, превръзките не бяха добре направени, но благодарение на тях си издържал пътя дотук.

— Ако това, което казваш, е вярно, то аз съм силно задължен на лорд Едрик. Но за нищо на света не бих се съгласил да станеш негова съпруга. Ти си моя, Ариана, и не бих те отстъпил на никого. Толкова много те обичам, че не мога да си представя живота си без теб. — Той плъзна поглед по корема й. — Между другото, как е нашето дете?

На устните на Ариана разцъфна сияйна усмивка.

— Бебето се чувства добре, особено сега, когато състоянието на баща му се стабилизира. Двамата с теб сме перфектната двойка — ревнив съпруг и ревнива съпруга. Любовта, която изпитвам към теб, ми е достатъчна за цял живот. Ти си моята единствена любов, моят свят, моят живот.

Лайън въздъхна блажено.

— Мисля, че никога няма да се уморя да слушам тези думи.

Ариана постепенно се опомни и се върна към реалността.

— Какво ще правим с лейди Забрина?

Лайън видимо се забавляваше от обзелата я ревност.

— Какво да правим? Нищо. Уилям потвърди пред мен, че намеренията му да сгоди Забрина и Едрик са напълно сериозни. Когато кралят се върне от Честър, ще се погрижи заповедите му да се изпълнят. Приближи се още малко към мен, мила. Искам да сложа ръката си върху корема ти, там където расте моето дете.

Ариана се приближи и лицето й пламна от свян, когато той надигна дрехите й и постави ръката си върху корема й. Тя беше силно впечатлена от него. Възхищаваше се на старанието му да оздравее и бързината с която се възстановяваше. Този път обаче бе надценил себе си. По игривия блясък в очите му Ариана разбра, че Лайън си е наумил нещо, което бе недопустимо в неговото състояние. Само преди няколко дни той беше на границата между живота и смъртта. Раните му бяха започнали да завяхват, но все още бяха доста сериозни. Когато ръката му се плъзна надолу по корема й и се спря между краката й, тя задържа дъха си и въздъхна.

— Лайън, не си достатъчно добре, за да правим любов. Оздравявай, скъпи. Ще имаме достатъчно време за това.

— Но аз искам да го направим сега — настоя той и посегна да я прегърне. Напрежението се оказа прекалено непосилно за него. Лицето му придоби болезнено изражение, той отпусна ръката си и изстена от болка.

— Нали ти казах. Състоянието ти е твърде нестабилно и не трябва да се напрягаш. А сега, ако вече си по-добре, бих искала да обсъдим сватбата на Терса и сър Белтан. Искат да се венчаят в църква, и то е колкото се може по-скоро. Ако нямаш нищо против…

— Абсолютно нищо — отвърна Лайън навъсено. Той не беше от хората, които обичат да бездействат. Сега, прикован към леглото, се чувстваше необичайно. Освен това желаеше жена си до полуда и се дразнеше от факта, че не може да стори нищо по въпроса. Или може бе все пак можеше. — Какво казва Надая? Кога смята, че ще съм добре да се изправя на крака? Кога ще мога да напусна това проклето легло?

— Ще трябва да лежиш още няколко седмици, докато се възстановиш дотолкова, че да започнеш да се движиш свободно.

— Няколко седмици? И дума да не става, Ариана. Няма да лежа и секунда повече от необходимото! Смятам, че още една седмица ще ми бъде напълно достатъчна.

Всъщност, Ариана щеше да бъде доволна, ако Лайън се задържеше в леглото и една седмица. Очакваше той да й каже, че възнамерява да напусне леглото още на следващия ден.

— Всичко зависи от това, как ще се чувстваш другата седмица, мили.

— Ако спреш да ме храниш със супи и каши, които са подходящи само за бебета, а ми дадеш истинска храна, ще се оправя много по-бързо. Една еленска пържола и прясно уловена пъстърва в сос със копър ще бъде добре за начало.

— Може би е време да ядеш по-силна храна — ентусиазира се Ариана. — Ще видя какво мога да направя по въпроса.

Тя понечи да излезе от стаята, но Лайън не пожела да я пусне. Той се протегна, хвана я за ръката и я придърпа на леглото до себе си. Ариана извика от изненада, впечатлена от неговата сила.

— Лайън, остави ме да вървя. Така ще си причиниш болка. От напрежение раната ти може да се отвори… .

— Напротив, напрежението ще ми се отрази доста здравословно. Мисля, че все още съм способен да целуна жена си, без да си нанеса тежка телесна повреда.

Ариана притаи дъх. Макар и болен, тя го желаеше страстно. Усещаше топлината на тялото му, силата му, решителността му, и изведнъж усети как от желание й се завива свят. Толкова време мина от последния път, когато бяха заедно, че въпреки разума си и стремежа да се овладее, тя продължи да лежи в очакване, трепереща от вълнение. Ужасно се страхуваше той да не се нарани и едновременно с това изгаряше от желание да я целуне.

Той докосна устните й със своите и тя безвъзвратно загуби контрол върху сетивата си. Телата им се вплетоха едно в друго. Стомахът й се преобърна, когато езикът му жадно нахлу в устата й. Започна да стене от удоволствие в ръцете му, когато той погали бедрата й и ги придърпа към себе си. Сладостна топлина се разливаше по цялото й тяло и Ариана се чувстваше безсилна да помръдне. Въздишките му й припомниха, че това, което правят в момента, вероятно му причинява голяма болка.

— Лайън, недей! Не бива!

— О, напротив!

О, небеса! Той не очакваше, че една обикновена целувка ще го парализира от страст. Освен това не беше предполагал, че Ариана ще отвърне със същото желание. Не вярваше, че е възможно плътта да го боли от страст, повече отколкото от дълбоките рани. Притокът на кръв в слабините му му причини нетърпима болка, която не можеше да се сравни с тази от раната.

— Помогни ми — простена Лайън. — Няма да се справя сам.

— Мисля, че изобщо не трябва да го правим, — отвърна Ариана и се опита да се откъсне от прегръдките му.

— Можем да го направим и ще го направим. Надигни полите си и се качи върху мен.

Устните й, зачервени и влажни от целувките му, потрепериха леко, докато си поемаше въздух и се опитваше да овладее надигналата се в нея страст.

— Не — отвърна решително Ариана.

Сякаш не чул отговора й, Лайън започна да надига дрехите й.

— Ако не ми помогнеш, вероятно наистина ще се нараня, докато се опитвам да правя любов с жена си. — Той отмести завивката от себе си и й разкри своята възбуда. Желанието му нарастваше дори и само докато тя го наблюдаваше.

— Моля те — прошепна той настойчиво.

Ариана най-сетне се предаде. Тя вдигна нагоре дрехите си и се качи на леглото върху него, като внимаваше да не му причини болка. Намести се удобно и простена от удоволствие в мига, в който Лайън проникна в нея. Той прошепна задавено името й. Това беше всичко, което можеше да направи, за да се въздържи и да не свърши веднага. Той не усещаше никаква болка, само екстаз — дълбок и продължителен, изпълващ го с несравнимо удоволствие.

Ариана чувстваше плътта му в себе си, движеше се бавно и внимателно, за да не му причини болка. Усещаше пръстите му, впити в дантелите на туниката й, за да придържа дрехите й нагоре. Постепенно Лайън разголи гърдите й, за да може да ги докосва с ръцете и устните си. Тъй като не можеше да се надигне към нея, той я придърпа към себе си, докато гърдите й не се приближиха достатъчно близо до устните му. После нежно засмука зърната й. Бременността я беше направила много по-чувствителна и тя сладостно реагира на неговите действия. Изстена с глас, вкопчи се в него още по-силно и усети как неговите тласъци се засилиха.

Ариана се опита да го укроти и да забави движенията му, защото се притесняваше да не се разкъсат шевовете на раната му. Но страстта на Лайън вече не можеше да бъде овладяна. Набъбналите й от страст зърна и влагата, която усещаше между краката й, предизвикваха в него дива реакция. Тя се опита да го предупреди, но устните му се впиха в нейните и погълнаха възторжените й, дрезгави възклицания.

Лайън усети конвулсиите на тялото й около себе си и продължи да подхранва оргазма й с бавни, дълбоки тласъци. Кулминацията на неговото собствено удоволствие го погълна и той изригна вътре в нея. Продължи да я притиска върху себе си, докато и последната сладостна тръпка не напусна телата им. Ариана първа дойде на себе си и почувства вина затова, че се е поддала на инстинктите си и е загубила контрол върху тялото си. Тя не трябваше да допуска това да се случи. По-добре от него преценяваше състоянието му и не трябваше да му позволява да се напряга по този начин.

— Добре ли си? — попита тя задъхано.

Ръцете й пробягаха пипнешком по превръзката на гърдите му, търсейки някакви следи от нараняване. След като се убеди, че никъде по снежнобялата превръзка не е избила кръв, Ариана се успокои и въздъхна облекчено.

— Повече от добре, мила — отвърна й Лайън е усмивка.

Ариана бавно се изправи и приглади припряно дрехите си. Тъкмо беше успяла да завие Лайън, когато вратата се отвори и в стаята нахлу Белтан. На Ариана й прималя, щом осъзна, че са се разминали на косъм от неудобната ситуация.

Белтан хвърли бърз поглед върху зачервените бузи на Ариана и смутеното изражение на лицето на Лайън и веднага разбра, че е нахлул в стаята в доста неподходящ момент. Но вече не можеше да промени ситуацията. Налагаше се лорд Лайън да бъде уведомен за последните събития.

— Извинявам се, че ви притеснявам, милорд, но в далечината забелязахме ездачи, които наближават Крагмер.

Вниманието на Лайън се изостри.

— Колко са?

— Малка армия — отвърна Белтан. — От това, което успях да видя, те не са нито шотландци, нито уелсци.

Ариана пристъпи към прозореца и, вперила поглед към хоризонта, се опита да различи приближаващите се конници. Тя внезапно ги забеляза в далечината. Един от тях се отдели от групата и по-бързо от останалите препусна към Крагмер.

— Един от ездачите пристига! — извика тя.

— Ще сляза да го посрещна! — каза решително Лайън и се опита да се изправи от леглото, но не успя. Той беше вложил всичките си сили, докато се любеше с Ариана, и сега не беше способен да направи нищо повече.

— Не! — намеси се Ариана с тон, който не търпеше възражение. — Няма да ги посрещаш ти. Ще отидем двамата със сър Белтан.

— Не съм съгласен — промърмори Лайън, докато се наместваше по-удобно на възглавницата, но тъй като той самият не можеше да направи нищо, престана да протестира.

След няколко минути Ариана вече стоеше във вътрешния двор на замъка и очакваше конника. Портите бяха вдигнати. Ездачът влезе в двора и, сред тропот от копита, спря пред Ариана и Белтан. Той слезе от коня и свали шлема си. Ариана възкликна от изненада, когато разпозна крал Уилям, и веднага падна на колене пред него. Той я улови за ръцете и я вдигна на крака.

— Не, милейди, не съм дошъл дотук, за да получа вашата почит. Дойдох да изкажа съболезнования за своя най-смел воин, който загуби живота си, защитавайки мен. Лорд Лайън се сражава достойно, без да се страхува от опасностите. Той спаси живота ми. Веднага щом видях, че е смъртоносно ранен, го изпратих в Крагмер, за да умре спокойно в дома си. А след като овладях ситуацията в Честър, яхнах коня си и се отправих насам, за да изкажа съболезнованията си за своя най-верен воин и да отдам чест на неговата вдовица. Искам да знаете Ариана, че обичах Лайън Нормански като свой собствен син.

Ариана слушаше като вцепенена думите на краля. Очевидно беше, че Уилям мисли Лайън за мъртъв.

— Ваше величество, — каза Ариана веднага, щом си възвърна способността да говори, — истински щастлива съм да ви съобщя, че лорд Лайън е жив.