Нора Робъртс
Вярност в смъртта (17)

Шестнайсета глава

Ив беше доволна, че е пристигнала на местопрестъплението преди помощничката си. Видя кръвта около камината и начина, по който Зийк прегръщаше Клариса, и веднага й се повдигна. Помисли си: „Мамка му! Положението е сериозно“.

— Къде е трупът.

— Отървах се от него. — Клариса понечи да се изправи, но краката й се подкосяваха.

— Седни — прошепна й Зийк и й помогна отново да седне на канапето. — Изпаднала е в шок. Трябва да я прегледа лекар.

Ив си каза, че не бива да изпитва съчувствие, но не пропусна да забележи синините по лицето на Клариса. Пристъпи към нея и попита:

— Какво искаш да кажеш? Как си се отървала от трупа?

— Много лесно. — Тя си пое дъх и здраво сплете пръстите си. — След… след като се случи… онова, изпратих Зийк да ми донесе вода. — Погледна към чашата, която стоеше на масичката. Водата се беше изплискала и бе повредила политурата. — Когато той отиде в кухнята, програмирах един от дроидите да изнесе мъртвеца и да го хвърли в река Ийст. Умея да програмирам дроидите…

— Не беше на себе си — прекъсна я младежът. — Всичко се случи толкова бързо и аз…

— Зийк, ела да седнеш на канапето — нареди Ив.

— Не е виновна за нищо. А го сторих. Аз блъснах съпруга й. Нямах намерение да го убивам, но той й причини болка…

— Седни, Зийк. Рурк, моля те, отведи госпожа Брансън в спалнята й. Мисля, че трябва да полежи известно време.

— Разбира се. Ела, Клариса.

— Зийк не е виновен. — Тя отново се разрида. — Всичко се случи заради мен. Той само се опитваше да ми помогне…

— Не се тревожи — опита се да я успокои Рурк. — Ив ще се погрижи за всичко. Ела с мен. — Обърна се и безмълвно изгледа съпругата си, преди да отведе Клариса.

— Онова, което ще ти кажа, е неофициално, Зийк. Не — продължи, като тръсна глава, — не говори, преди да си ме изслушал. Искам да знам абсолютно всичко. Не пропускай дори най-незначителната подробност.

— Аз го убих, лейтенант…

— Предупредих те да не говориш — прекъсна го тя и се разгневи, задето не я беше изслушал внимателно. — Ще ти съобщя правата, после ще поговорим. Имаш възможност да повикаш адвокат, но като… като приятелка на сестра ти те съветвам да не избързваш. Разкажи ми всичко, после ще отидем в управлението, където официално ще те разпитам в присъствието на защитника ти. След малко ще включа записващото устройство, след това искам да ме гледаш право в очите. Ясно ли е? Не бива да увърташ, нито да се колебаеш. Предполагам, че си извършил убийството по невнимание и при самозащита, но Клариса е объркала всичко, като е накарала дроида да изнесе трупа.

— Искала е само да…

— Млъкни, глупчо! — Ив нервно разроши косата си. — Има начини да бъдеш оправдан — ето защо ти е необходим адвокат. Ще наредя да бъдеш подложен и на психиатричен преглед, което също ще помогне. Но сега ще ми кажеш какво точно се случи, без да пропуснеш абсолютно нищо. Не мисли, че ако пропускаш подробностите, ще защитиш Клариса. Ефектът ще бъде обратен. Помни, че всичко, което ще кажеш, се записва.

— Ще направя както казвате, лейтенант. Моля ви да не арестувате Клариса, защото се страхува от полицията и е толкова изнервена. Съпругът й беше истински звяр, какво ли не й причини. Арестувайте само мен, ако е възможно.

Ив приседна на ръба на масичката и си помисли: „Господи, колко е млад, почти момче“. Но сега не трябваше да проявява слабост.

— Имаш ли доверие на сестра ти, Зийк?

— Да.

— Тя също ми се доверява. — Ив чу шума в коридора и добави: — Навярно ще влезе тук всеки момент. Ще се държиш ли мъжки?

Той кимна и се изправи, когато Пийбоди се втурна в дневната.

— Зийк! Зийк, добре ли си? — Извика тя, хвърли се в прегръдките му, после се отдръпна и заопипва главата, рамената, гърдите му. — Ранен ли си?

— Не съм, Дий. — Младежът притисна чело до нейното. — Извинявай, че ти създадох неприятности.

— Няма значение. Ще уредим всичко, не бой се. Трябва да повикаме адвокат.

— Не. Не още.

Пийбоди рязко се обърна към началничката си, в насълзените й очи се четеше страх.

— Необходим му е адвокат. Лейтенант, нали няма да го арестувате? Няма да позволя брат ми да попадне в ареста.

— Млъкни, Пийбоди — сопна й се Ив. — Изпълнявай заповедите ми! — Забеляза, че помощничката й вече плачеше и за миг изпита паника. Мислено си повтаряше: „Дръж се, Пийбоди! Дръж се!“. — Седни, полицай.

С крайчеца на окото си забеляза Макнаб, но сега нямаше време да изяснява как е попаднал тук.

— Макнаб, вземи нейното записващо устройство. Ще заместиш Пийбоди, докато разпитвам брат й.

— Лейтенант… — опита се да възрази помощничката й.

— Не бива да участваш при разпита — сама разбираш причините. Готов ли си, Макнаб?

— Да. — Младежът се приближи до Пийбоди и й прошепна: — Дръж се, всичко ще бъде наред. — Взе записващото устройство и го прикрепи към яката на измачканата си розова риза. — На ваше разположение съм, лейтенант.

— Включи устройството, започваме. Лейтенант Ив Далас. Намирам се в дома на Доналд Брансън, където е извършено убийство. Разпитвам Зийк Пийбоди във връзка с предполагаемата смърт на Доналд Брансън. — Тя се облегна на масичката и без да откъсва поглед от лицето на младежа, отново го уведоми за правата му. Пийбоди приглушено изстена.

— Зийк, разкажи ми какво се случи.

Младежът си пое дъх.

— Ще започна от самото начало. Съгласна ли сте?

— Добре.

Той се подчини на инструкциите й — докато говореше, я гледаше в очите и не се колебаеше. Разказа какво беше чул още първия ден в работилницата и за последвалия разговор с Клариса.

От време на време гласът му потреперваше, но Ив само кимваше и му даваше знак да продължи. Искаше камерата на записващото устройство да запечата ужасения му поглед, бледото му лице.

— Докато слизах по стълбите с чантата й, я чух да крещи. Влязох във всекидневната и я видях на пода — плачеше и държеше страната си. Съпругът й крещеше, усетих, че е пиян. Изплаших се, че ще я пребие… Трябваше да му попреча. — Той напосоки протегна ръка и сграбчи дланта на сестра си. — Единственото ми желание беше да я спася от него… не, не е вярно. — За миг затвори очи и се замисли. Ив му беше казала да не пропуска нищо. — Исках да накажа този човек, да му отмъстя заради онова, което беше причинил на Клариса, но знаех, че трябва да я отведа на безопасно място. Той я хвана за косата и я задърпа — очевидно искаше да й причини болка. Опитах се да я изтръгна от ръцете му, блъснах го и… тогава падна.

— Намесил си се, за да му попречиш отново да удари Клариса, така ли? — за пръв път го прекъсна Ив. — Блъснал си го и той е паднал.

— Точно така. Политна назад, а аз само го наблюдавах, сякаш бях хипнотизиран. Не можех да помръдна, нито да разсъждавам. Краката му се подкосиха, после той падна по гръб. Чух как главата му се удари в ръба на камината, рукна кръв. Проверих пулса му, но не го усетих. Очите му бяха отворени, а аурата му беше изчезнала.

— Каква е тази аура?

— Нещо като ореол, който символизира жизнената му сила.

— Добре — промърмори Ив, предпочиташе да не навлизат в странните теории на хората с неговата вяра. — Какво направи после?

— Казах на Клариса, че трябва да повикаме линейка. Знаех, че Брансън не може да бъде спасен, но смятах, че е редно. После щях да се обадя на полицията. Клариса трепереше, беше изплашена до смърт, непрекъснато се самообвиняваше. Повтарях й, че не бива да се отпуска, тя като че ли се посъвзе. Помоли ме да я оставя да си помисли за минута и да й занеса чаша вода. Ако се бях досетил какво е намислила… — Той замълча и стисна устни.

— Зийк, довърши разказа си. Няма да й помогнеш, като я прикриваш.

— Направила го е заради мен, страхувала се е какво ще ми се случи. Нима не разбирате, че е била в шок? — Той умоляващо изгледа Ив, сякаш търсеше съчувствие. — Изплашила се е, казала си е, че всичко ще бъде наред, ако почисти кръвта и се отърве от трупа. Още беше под въздействието на онова, което й беше сторил Брансън. Не е чудно, че се е страхувала.

— Обясни какво се случи, след като отиде да й донесеш вода.

Младежът въздъхна, после кимна и довърши разказа си.

Ив се облегна назад и се замисли.

— Добре. Благодаря ти. Налага се да отидеш в управлението, където ще се проведе официалният разпит.

— Знам.

— Макнаб, съобщи на диспечера, че на този адрес имаме убийство. — Тя погледна към помощничката си, която нервно скочи от мястото си. — Предполагаме, че е извършено при самозащита. Нека изпратят екип от лабораторията. Трябва ни и още една група, която да претърси реката. Зийк, двама униформени ще те заведат в управлението. Не си под арест, но ще бъдеш задържан, докато колегите снемат отпечатъците тук и докато получим официалното ти самопризнание.

— Мога ли преди това да видя Клариса?

— Не бива. Макнаб! — Тя му направи знак да остане при Зийк. — Пийбоди, ела с мен.

Излязоха в коридора. В този момент Рурк слезе по стълбата и обясни, че Клариса е заспала.

— Няма да е задълго — отбеляза Ив. — Пийбоди, стегни се и внимателно слушай какво ще ти кажа. Ще придружиш брат ти до управлението. Ще наредя да го задържат в залата за разпити, не да го затворят в килия. Искам да го убедиш да се подложи на психотест и на детектора на лъжата. Майра ще ни помогне. Ще я помолим да побърза и да приключи доклада си още утре. До довечера ще наемем адвокат на Зийк и ще го освободим. Може би ще го принудят да носи специална гривна, за да не избяга, докато заключението на Майра стане известно. Сигурна съм, че ще го оправдаят, тъй като историята му изглежда правдоподобна.

— Лейтенант, не ме отстранявайте от разследването.

— Никога не съм те отстранявала. Не настоявай — гневно прошепна тя, когато помощничката й запротестира. — Ще направя всичко възможно да оправдаят брат ти. Ако работиш по случая, магистратите ще се усъмнят в безпристрастието ти. Дори на мен няма да ми бъде лесно — може би командирът ще отстрани и мен.

Пийбоди не успя да сдържи сълзите си.

— Бяхте толкова добра към него. Успяхте да го накарате да говори убедително по време на записа. Дори отсъствието на адвокат е в негова полза — имахте право.

Ив пъхна ръце в джобовете си.

— Слушай, дори слепец ще види, че Зийк и на мравката път прави. Никой няма да се усъмни, че е действал при самозащита. — А мислено добави: „Особено ако открием трупа“. — Бъди спокойна, всичко ще бъде наред.

— Трябваше да се грижа за него — разрида се Пийбоди. Ив погледна към Рурк и безпомощно разпери ръце.

Той правилно изтълкува жеста й и взе по-младата жена в обятието си.

— Успокой се, скъпа. — Галеше я по косата, полюшваше я като малко дете и виждаше как жена му страда. — Позволи на Ив да се погрижи за него.

— Искам да разпитам жената — промърмори Ив. Сърцето й се късаше, докато слушаше риданията на сътрудничката си. — Макнаб ще изчака пристигането на униформените. Ще се справиш ли… с нея?

Рурк кимна, а Ив се качи в спалнята на Клариса.

— Извинявай — прошепна Пийбоди, облегнала глава на гърдите на Рурк.

— Няма за какво. Сега ще се почувстваш много по-добре.

Тя поклати глава и потърка зачервените си очи.

— Не биваше да изпадам в истерия.

Рурк нежно вдигна брадичката й.

— Пийбоди, всеки от нас е изпадал в отчаяние.

 

 

Ив използва всичките си връзки, оспорва, доказва и дори стигна до заплахи, ала получи правото да разследва смъртта на Доналд Брансън.

Уреди да затворят Зийк и Клариса в отделни зали за разпит, заплаши с дисциплинарни наказания служителите от лабораторията и „метачите“, ако се бавеха прекалено дълго, непрекъснато се свързваше с хората, претърсващи реката, и им пречеше да работят, накара Макнаб да поработи над дроида на семейство Брансън, а когато пристигна в управлението, главата й сякаш щеше да се пръсне от болка. Ала беше доволна, защото беше свършила което си бе набелязала. Малко преди да започне разпитите, позвъни на Майра и уреди на следващия ден задържаните да бъдат подложени на тестове.

Първо се зае с Клариса. Очакваше, че щом тя излезе от шока, ще поиска адвокат, който ще я посъветва да мълчи. Беше сигурна, че за да се спаси, Клариса бе готова да жертва Зийк.

Ала когато влезе в залата за разпити, завари задържаната сама. Беше бледа, пръстите й машинално се свиваха и разпускаха около празна чаша. Ив направи знак на униформения да излезе и затвори вратата.

— Как е Зийк? — побърза да попита Клариса.

— Добре е. А ти как се чувстваш?

Жената въртеше чашата между пръстите си и дълго не отговори. Най-сетне промълви:

— Струва ми се, че сънувам. Не мога да повярвам, че съпругът ми е мъртъв. Мъртъв е, нали?

Ив се приближи до масата и се настани на стола.

— В момента не мога да ти отговоря. Още не сме извадили тялото му.

Клариса потръпна и стисна клепачи.

— Вината е изцяло моя. Бог знае защо го направих. Но бях толкова изплашена, че не можех да разсъждавам.

— Време е да събереш мислите си. — Ив съзнателно говореше прекалено студено и делово. Ако беше проявила съчувствие, задържаната отново щеше да избухне в сълзи. Включи записващото устройство, продиктува задължителната информация и се приведе към Клариса.

— Разкажи ми какво се случи тази вечер.

— Повиках Зийк у дома. Щяхме да заминем заедно… завинаги.

— Любовници ли сте?

— Не. — Вдигна поглед, а Ив неволно си помисли, че никога не е виждала толкова красиви очи. — Никога не сме се… само веднъж се целунахме. Сигурно ще ви се стори абсурдно, но се влюбихме един в друг от пръв поглед. Зийк беше много нежен с мен. Исках да се почувствам в безопасност… копнеех за сигурност. Повиках го и той дойде.

— Къде щяхте да заминете?

— Не съм сигурна. Мисля, че Зийк говореше за Аризона. — Докосна слепоочията си, сякаш искаше да се съсредоточи, и продължи: — Не се интересувах къде ще отидем, стига да беше далеч от Ню Йорк. Събрах най-необходимото в една чанта, а Зийк отиде в спалнята на горния етаж, за да я вземе. Докато обличах палтото си, мислех все едно и също: че заминавам с любимия, че никога повече няма да бъда подложена на тормоз. В този момент се появи съпругът ми. Изненадах се, защото беше казал, че тази нощ няма да се прибере. — Гласът й стана колеблив, тя се разтрепери. — Беше пиян. Като видя, че съм с палто и се готвя да изляза, ме удари силно. Паднах на пода. — Замълча за миг и докосна синината на страната си. — Зийк влезе и извика на Доналд да ме остави на мира. Мъжът ми започна да ругае и да го удря… Не си спомням точно какво му каза, но беше ужасно. После ме сграбчи за косата… закрещях… а Зийк се нахвърли върху него и го блъсна, защото искаше да ме защити. Доналд политна назад, падна… дочу се страшен звук, видях кръвта. Цялата камина беше в кръв. — Тя замълча и отново наведе глава.

— Клариса, какво направи Зийк, след като съпругът ти падна и си разби главата?

— Той… не съм сигурна.

— Помисли. Опитай да си спомниш.

— Ами… — Сълзите й закапаха по масата. — Накара ме да седна и се наведе над Доналд. Каза ми да повикам линейка. Настояваше да побързам, но сякаш бях парализирана. Знаех, че Доналд е мъртъв… виждах локвата кръв, изцъклените му очи. Зийк повтаряше, че трябва да съобщим на полицията. Бях изплашена до смърт, молех го да избягаме, но той категорично отказа. Твърдеше, че непременно трябва да повикаме полиция.

Тя замълча и опита да се овладее. Трепереше толкова силно, че зъбите й тракаха. Сетне погледна Ив в очите и прошепна:

— Доналд често ме предупреждаваше, че ако реша да се оплача на някого, задето ме бие и тормози, щял да се обърне към неговите приятели в полицията. Те щели да ме изнасилят и да ме тикнат в затвора.

— Намираш се в полицейското управление. Някой да те е изнасилил или да те е заключил в килия? — с леден тон попита Ив.

Клариса сведе поглед.

— Не, обаче…

— Какво се случи, след като Зийк заяви, че ще се обади в полицията?

— Измислих предлог да го изпратя в кухнята. Въобразявах си, че ще успея да залича следите от случилото се. Програмирах дроида да сложи… трупа в багажника на колата, после да го хвърли в реката. После се опитах да избърша кръвта… имаше локва кръв.

— Действала си изключително съобразително и бързо.

— Налагаше се. Трябваше да свърша всичко, преди Зийк да се върне, знаех, че ще се опита да ме спре. Така и стана. — Тя наведе глава. — Ето, че сме тук. Зийк се обади на полицията, а сега ще отиде в затвора. Ще пострада заради мен.

„Няма“ — помисли си Ив, после попита:

— Откога си омъжена за Доналд Брансън?

— Почти от десет години.

— Нима непрекъснато те е малтретирал? — Спомни си как Клариса се беше вкаменила, когато съпругът й я беше прегърнал, докато адвокатът четеше завещанието. — Биел ли те е?

— Не… не отначало. — Тя прокара ръка по страната си. — Отначало не ме биеше, после започна да се дразни, защото не правех нищо както трябва. Толкова съм глупава… Когато за пръв път ме удари, Доналд заяви, че иска да ми вкара малко разум в главата. Да ми покаже кой командва в този дом.

„Никога не забравяй кой командва тук, момиченце! Никога не го забравяй!“

Ив почувства как заедно с познатите думи се връща страхът, който я беше сковавал в детството й. Стисна зъби и се насили да продължи разпита.

— Питам се какво те е спирало да го напуснеш.

— Нямаше къде да отида. — В погледа на Клариса се четеше отчаяние. — Където и да се скриех, той щеше да ме намери.

— Би могла да намериш убежище при роднини или приятели — каза Ив и си помисли, че самата тя не беше имала роднини и приятели.

Клариса поклати глава.

— Нямам приятели, а родителите ми са мъртви. Хората, които познавам и които Доналд одобряваше, го мислят за велик човек. Биеше ме, когато поискаше, изнасилваше ме, когато му хрумнеше. Нямате представа какво чудовище беше. Не знаете какво е да се живее с такъв човек. Никога не знаех в какво настроение ще бъде, когато се прибере, нито какво ще ми причини.

Ив стана, приближи се до двупосочното огледало и се втренчи в отражението си. Клариса не подозираше, че жената, която я разпитваше, беше преживяла същия кошмар. Ив се страхуваше, че съчувствието, което изпитваше към нея, може да попречи на обективната й преценка.

— Какво усещаш сега, когато знаеш, че съпругът ти няма да се върне и да те измъчва?

— Облекчение. Облекчение, защото съм сигурна, че никога повече няма да ми причини зло — откровено отговори Клариса, а Ив се обърна и я изгледа. — Ала до края на живота ще ме терзае мисълта, че заради мен един прекрасен човек извърши убийство. Тази вечер завинаги загубих възможността да бъда щастлива заедно със Зийк. — Облегна глава на масата и сърцераздирателно зарида.

Ив изключи записващото устройство, излезе в коридора и нареди на униформения полицай да заведе Клариса в болницата и да я остави там до сутринта.

Откри Макнаб при автомата. Младежът намръщено оглеждаше изложените сандвичи, които изглеждаха доста неапетитни.

— Какво научи от дроида?

— С него ударихме на камък. Няколко пъти анализирах програмата му, но научих само, че е изпълнявал нейните заповеди: да вдигне трупа, който лежи до камината, да го скрие в багажника на колата, сетне да го хвърли в реката. Не открих нищо друго. Клариса е изтрила всичко, съхранено в паметта му.

— Как смяташ, дали го е сторила случайно или нарочно?

— Не мога да преценя. Бързала е, била е изнервена. Нищо чудно по погрешка да е изтрила предишните програми.

— Колко прислужници работят в дома на Брансън?

Макнаб направи справка с бележника си.

— Четирима.

— Невероятно е, че никой не е чул и не е видял какво се е случило.

— По времето, когато е било извършено убийството, двама са били в кухнята, камериерката е била на горния етаж, а пазачът — в къщичката си.

— Как така в къщичката? Невъзможно е на този студ…

— И четиримата прислужници са дроиди — от най-скъпия модел.

— Естествено. — Ив потърка зачервените си от умора клепачи. Каза си, че по-късно ще се занимае с това. Сега най-важното беше да направи така, че на Зийк да не бъде предявено официално обвинение.

— Добре. Отново ще разпитам нашето момче. Пийбоди при него ли е?

— Да, също и адвокатът. Няма ли начин да се избегне повторният разпит?

Тя отпусна ръце и строго го изгледа.

— Ще действаме според нормите на закона, дори още по-стриктно, ако е възможно. Ще документираме всяка стъпка, която предприемаме. До сутринта новината ще бъде разгласена от медиите. Представям си заглавията: „Финансов магнат е убит от любовника на съпругата си. Заподозреният е брат на полицай от отдел «Убийства». Разследването е в задънена улица. Трупът е изчезнал“.

— Ясно, ясно. — Той вдигна ръка. — Разбрах те.

— Единственият начин да избегнем скандала е да изпреварим репортерите. Трябва да докажем, че Зийк е действал при самозащита и да открием проклетия труп. Обади се на „метачите“ — нареди тя и се отправи към залата за разпит. — Ако още не са свършили, предай им да побързат.

Когато Ив влезе в залата, Пийбоди вдигна глава, но не пусна ръката на брат си. От другата страна на Зийк седеше защитникът. Тя го позна — беше един от адвокатите, работещи за Рурк.

Изпита едновременно задоволство и гняв и мрачно си помисли, че това още повече ще затрудни задачата й. Съпругът на ченгето, което разследва случая, предоставя своя адвокат като защитник на обвиняемия. Прекрасно, няма що!

Поздрави адвоката и без да погледне към Пийбоди, седна и включи записващото устройство.

След половин час приключи. Когато излезе от залата, сътрудничката й я последва.

— Лейтенант, може ли да поговорим?

— Нямам време.

Пийбоди я изпревари и й препречи пътя.

— Налага се.

— Добре. — Ив влезе в дамската тоалетна, отиде до умивалника и нареди на устройството да пусне студената вода.

— Казвай по-бързо. Чака ме много работа.

— Благодаря.

Ив очакваше скандал, не благодарности. Престана да плиска лицето си и попита:

— За какво ми благодариш?

— Задето се грижите Зийк да не пострада.

Ив спря водата и включи сешоара. От уреда се разнесе тракане, лъхна студен въздух.

— Слушай, Пийбоди, нямам време за празни приказки. Ако благодариш за адвоката, сбъркала си адреса. Това е работа на Рурк и ще ми създаде допълнителни неприятности.

— Позволете да ви изкажа благодарността си.

Ив смаяно я изгледа. Очакваше помощничката й да се нахвърли върху нея с думите: „Защо се опитвате да съсипете брат ми? Как е възможно да бъдете толкова коравосърдечна?“.

Вместо това Пийбоди й благодареше и дори изглеждаше гузна. Прокара длани по страните си и затвори очи.

— Разбрах защо се държахте толкова сурово с него. Сега няма да имат повод да го обвинят, ще му повярват и дори ще му съчувстват. Изплаших се… — Тя замълча и дълбоко въздъхна. — Щом се поуспокоих, главата ми се избистри. Изплаших се, че ще се отнесете снизходително с него, както бих сторила аз. Но вие постъпихте така, че да го спасите. Затова ви благодаря.

— Няма защо. — Ив отпусна ръце. — Бъди спокойна, брат ти няма да бъде обвинен.

— Зная. Разчитам само на вас, вие сте единствената ми опора.

— Недей! — Сопна й се Ив и се обърна. — Недей!

— Не, позволете ми да се доизкажа. На този свят най-много обичам семейството си. Макар да живеем разделени, обичта ни не намалява. На второ място е професията ми, а вие сте нейното олицетворение.

— Грешиш.

— Така е, лейтенант. Вие сте олицетворение на идеалния полицай. Имах късмет, че съдбата отреди да бъда ваша помощничка. Разчитам на вас, защото знам, че никога няма да ме подведете.

Сърцето на Ив биеше до пръсване, идваше й да заплаче.

— Нямам време да слушам излиянията ти. — Тръгна към вратата, но на прага се обърна и строго каза: — Полицай Пийбоди, погледни на какво приличаш!

Помощничката огледа куртката си и видя, че едно копче виси — Макнаб не беше успял да го откъсне.

— Мамка му! — изруга и дръпна копчето.

Ив имаше усещането, че в главата й са се скрили танцьори на степ. Хрумна й, че този път главоболието й няма да мине, ако не вземе хапче. Влезе в канцеларията си и видя Рурк. Както винаги носеше елегантен костюм, а скъпото му палто беше на грозната окачалка. Изглеждаше не на място в мизерно обзаведеното миниатюрно помещение. Настанил се беше на дървения стол и макар да наближаваше полунощ, водеше делови разговор по видеотелефона.

Тя намръщено го изгледа, най-вече защото беше облегнал краката си върху бюрото й. Не ги отмести, но удари с юмрук обувката му.

— Допълнително ще уточним подробностите — каза той на събеседника си и прекъсна връзката. Огледа съпругата си, забеляза колко е уморена, помътнелите й очи издаваха, че я измъчва главоболие. Познаваше я прекалено добре и знаеше, че тя едва успява да прикрие чувствата си. Свали краката си от бюрото и промърмори:

— Седни, лейтенант.

— Ама че нахалство! Може би си забравил, че се намираш в моята канцелария.

— Не съм. — Той се приближи до автоготвача и макар да знаеше, че ще предизвика недоволството й, програмира уреда да приготви бульон вместо кафе.

— Не трябваше да ме чакаш.

— Разбира се.

— Прибирай се вкъщи. Имам още работа. Смятам да подремна тук.

„Няма да ти позволя“ — каза й Рурк, но не се залови да спори, а безмълвно й поднесе бульона.

— Искам кафе.

— Вече си голямо момиче. Сигурно се разбрала, че е невъзможно да имаш всичко, което искаш. — Без да обръща внимание на гневната й гримаса, побърза да затвори вратата.

— Точно сега нямам нужда от дървен философ.

Той иронично вдигна вежди.

— Уча се от теб, скъпа моя. Ти си от онези, които трудно можеш да надговориш.

— Ако натисна този бутон, след секунди ще се появят двама души от охраната. Безкрайно удоволствие ще им достави да изхвърлят един изискан господин.

Рурк се настани на другия стол, протегна крака, въпреки че му беше доста трудно в миниатюрното помещение, и впери поглед в лицето й.

— Скъпа, седни и изпий бульона си.

Ив безмълвно се подчини. Само преди миг едва се беше сдържала да не запрати чашата в стената.

— Току-що за втори път разпитах Зийк. В продължение на половин час направо го изтормозих, обсипах го с обвинения. „Искал си да чукаш чужда жена, а? Убил си съпруга, за да го отстраниш от пътя си. При това си спечелил и още нещо — богата вдовица. Много хитро си постъпил, Зийк. За теб остават съпругата и парите, а за Брансън — разкошно погребение.“ После му отправих още по-обидни обвинения.

Рурк мълчаливо я чакаше да излее мъката си. Ив отпи от бульона, тъй като гърлото й беше пресъхнало.

— Когато приключих вербалното изтезание, Пийбоди ме последва навън и ми благодари. Това ме довърши. — Тя с длани закри лицето си.

Рурк стана и сложи ръце на рамената й, но Ив го отблъсна.

— Недей. Стига ми толкова съчувствие за днес.

— Разбирам чувствата ти. — Той нежно я целуна. — Но не се самообвинявай. Пийбоди е твоя сътрудничка от доста време. Сигурен съм, че вече умее де чете мислите ти.

— В момента в главата ми цари пълен хаос. Клариса сподели, че години наред съпругът й системно я е пребивал и изнасилвал.

За миг Рурк неволно се вкопчи в раменете й.

— Навярно си се почувствала ужасно, скъпа.

— И друг път съм чувала подобни изповеди, не позволявам да ми влияят. Ала всяка ми действа като удар под пояса. — За секунда си позволи да се отпусне в прегръдките му, после стана. — Време е да продължа работата си. И още нещо — не биваше да се обаждаш на твоя адвокат. По този начин само ме затрудняваш. Цялата история е много неприятна, поставена съм в изключително деликатно положение.

— Пийбоди ме помоли. Никога не съм я виждал толкова разтревожена. Ти как би постъпила на мое място?

Ив само го погледна. Притисна с длани слепоочията си, сякаш искаше да прогони главоболието.

— Стореното — сторено. Надявам се да се справя. Ще се обадя на Надин.

— Сега ли?

Тя въздъхна и се обърна. Погледът й се беше прояснил.

— Ще й предложа да ме интервюира веднага. Нашата приятелка ще бъде на седмото небе от радост, а ние ще предотвратим медийните сензации и ще представим ситуацията както желаем. — Тя се приближи до видеотелефона, но мимоходом подхвърли: — Върви си вкъщи, Рурк.

— Добре. Но само с теб.