Розмари Роджърс
Среднощна красавица (16)

15

Докато регентът продължаваше да бъбри, без да забелязва внезапната й скованост, Кайла успя да се съсредоточи само в тази част от разговора, където от нея се очакваше някаква реакция. В същото време главата й бучеше от мисли. Те се въртяха около едно — Брет и красивата Каталани, оперната певица, която щеше да пее тази вечер. Каталани ли бе истинската причина за тяхното присъствие тук? Наистина ли Брет имаше намерение да поднови връзката си с оперната певица и да я хвърли в обятията на принца или Къмбърланд, или всеки друг, който я пожелае?

Проклет да е… О, Господи, колко дълго трябва да седи тук и да търпи похотливите погледи на мъжете, вперили очи в ложата им. Или да слуша злобния шепот, който като съскане на змия стигаше до ушите й, понесен от тълпата? Изкушаваше се да избяга — да стане от стола си, да отхвърли тежките кадифени завеси и да напусне театъра и принца, и Брет…

Но това означаваше да признае, че е направила грешка, а тя не искаше да се държи като страхливка. Вината не беше нейна. Не съвсем. Тя забеляза малко ядосано, че Брет изглежда напълно невъзмутим. Защо да изпитва същите чувства и същото напрежение като нея? Как можеше да я пренебрегва така, когато се държеше като… като сводник! О, само ако имаше къде да отиде, към кого да се обърне.

Танте Селест винаги ще я приеме с отворени обятия, но Кайла не можеше да рискува да я нарани повече, отколкото досега. Не, твърде късно бе за подобно разрешение. Тя не можеше да рискува спокойния живот на Селест.

Нощта сякаш никога нямаше да свърши. Кайла пиеше шампанско и се преструваше, че се наслаждава на операта, докато регентът издаваше задушевни звуци и открито се наслаждаваше на красотата на тъмнокосата италианска певица, която изпълняваше арията Il Turo in Italia. Долу в залата, изглежда, никой не следеше действието — по-скоро всеки оглеждаше останалите и от време на време се вдигаше такъв шум, който заглушаваше музиката. Смях и груби шеги звучаха във въздуха и тя видя как разни господа се отбиват в ложите, които принцът й посочи, и флиртуват с явно благосклонните дами.

Беше влудяващо да седи тук и да наблюдава хората наоколо със съзнанието, че вулгарно същество като лейди Джърси — която бе любезна с нея само преди месец — седи през няколко ложи и умишлено не поглежда към Кайла, сякаш изобщо не съществува. И наистина въпреки всички намерения и планове тя не съществуваше за хората тук. Не и в смисъла, който влагаше в това понятие преди.

Пренебрегна намръщения поглед на Брет и нарочно прие още една чаша шампанско. Би направила всичко, за да избяга от досадата и осъдителните погледи. Какво толкова, ако шампанското й помогне да стане малко по-весела? Освен това бе доста приятно да наблюдава как Брет се стяга и стиска челюсти, когато тя се навежда близо до принца — много близо — при думите му за представлението. Дали Брет се притесняваше за нея? Или в него говореше само глупавата му мъжка гордост, наранена от факта, че тя се забавляваше? Или поне се преструва, че е така.

Шумът от разговорите нарасна, така и не спря по време на първото действие. Лампите светнаха и тя разбра, че следва антракт. Започнаха да се обръщат глави, гласовете се чуваха по-високо и хората извиха вратове с лорнети в ръка в усилие да огледат присъстващите наоколо. Принцът се наведе отново към Кайла и от него лъхна дъхът на розова вода. Около тях премина вълна от шепот.

— Мис Ван Влийт, вие съвсем не сте такава, каквато си представях — промълви той с лека усмивка. — Изобщо не сте такава.

— Така ли, ваше височество? — Кайла му се усмихна над позлатения ръб на чашата с шампанско. — А какво очаквахте, ако мога да си позволя да ви попитам?

За миг принцът сякаш се смути и погледът, който хвърли към Брет, показа че изпитва известно притеснение. После бързо възвърна доброто си настроение и вдигна рамене:

— Не очаквах да бъдете толкова красива и, разбира се, толкова интелигентна.

— Това значи ли, че Брет се движи в компанията на лекомислени глупачки? — Тя опря устни в чашата, за да скрие усмивката си, когато принцът я погледна с ужасено изражение:

— Не, разбира се, не! Аха, разбирам какви са намеренията ви, измамна хитрушо. Правите си шеги с мен, а? Много сте палава наистина.

— Смирено моля за извинение, ваше височество.

Принцът се усмихна:

— Подозирам, че изобщо не търсите моето извинение. Но няма значение. Аз наистина ви харесвам и моето одобрение може да отвори за вас всички врати, когато имате нужда. Не е ли така, Улвъртън?

— Както казвате, за принцове всички врати са отворени.

Принцът изсумтя:

— Разбира се, ще твърдите това. Макар да не е истина, и вие го знаете. Ето ме тук, годините ми минават в ролята на регент, докато съветниците на баща ми отказват да позволят да поема ролята на крал. Ужасно недалновидно от тяхна страна, бих казал, защото знам, че мога да управлявам страната. Причината е в Пит, разбира се. Но сега сме тук, в операта, и не искам да развалям вечерта с проблемите си, и то в присъствието на една прекрасна усмихната дама, която с интерес слуша думите ми. За Бога, Улвъртън, вие сте проклет късметлия, да спечелите сърцето на такова несравнимо създание. Тя ми напомня за моята прекрасна Мария, която си отиде от света. Животът не към всички е справедлив.

За учудване на Кайла очите на принца се напълниха със сълзи, потекоха по бузите му и издълбаха бразди в леката пудра на лицето му. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в ридания, но Брет тактично се намеси и отклони вниманието на принца, като посочи, че мис Каталани идва към тяхната ложа.

— Тя знае за вашия интерес към операта, ваше височество — добави той с лека усмивка и принцът веднага насочи поглед към сцената, забравил за Кайла и за изгубената си любов. Брет се възползва от възможността да сграбчи китката на Кайла, като пръстите му се впиха в нежната плът:

— Мисля, че пи достатъчно шампанско тази вечер, querida. От него ставаш по-оживена, отколкото би трябвало.

— Така ли? — Тя се отдръпна и видя гневните пламъчета в очите му, запалени от неподчинението й. Това я накара да се държи неразумно, вдигна чашата и се засмя: — Но на мен ми харесва да съм весела. Изглежда, принцът няма нищо против.

Брет присви очи:

— Принцът е ангажиран за тази вечер, ако таиш подобни надежди.

— Не бъди толкова груб — тя изпи шампанското до последната капка, после протегна чашата към него. — Бих искала още малко, моля.

Брет изтръгна празната чаша от ръката й и я остави настрана:

— Пи повече от достатъчно тази вечер.

— Хайде, Улвъртън — намеси се Къмбърланд с ехидна усмивка, — не се дръж като турчин. Дай на дамата още шампанско, щом иска.

Кайла се усмихна:

— Благодаря, ваше височество. Много е обнадеждаващо да установя, че има джентълмени, които не обичат брутално да налагат волята си.

За момент Кайла помисли, че е прекалила. Брет наистина изглеждаше вбесен, а тя не би рискувала да предизвика бурна сцена, защото не даваше пукната пара за мнението на принца или брат му. Но когато херцогът се обърна да го погледне, Брет просто се усмихна и се облегна на стола си, като небрежно отбеляза, че не той ще има главоболие на сутринта. Това разреди напрежението в ложата.

Това не можа да заблуди Кайла. Тя знаеше, че като останат насаме, Брет ще я накара да плати за безразсъдното си държание. Нито за момент не забравяше способността му за секунди да се превърне от изискан джентълмен в безмилостен варварин.

Точно преди кулминационния момент в постановката Анджелика Каталани се приближи до ложата им и се загледа в тях с блестящите си черни очи. Сякаш пееше само за Брет — Кайла се обърна към него и видя как отвръща на усмивката й. Песента свърши и залата избухна в аплодисменти, а Каталани хвърли едно цвете с дълга дръжка към ложата им. Брет ловко го улови и се изправи, като се поклони в знак на благодарност за жеста й. Залата отново избухна в аплодисменти и смях на това своеобразно продължение на пиесата.

— Браво, Улвъртън! — Регентът се засмя и заръкопляска с възхищение. — Поздравления! Вярвам, че красивата Каталани все още храни нежни чувства към теб!

— Ние сме просто стари познати. Видяхме се преди доста време в Италия — Брет се обърна и погледът му срещна очите на Кайла, преди тя отново да погледне напред.

Кайла изгаряше от негодувание. Беше очевидно, че между тях има нещо, нито една жена не би гледала мъж така, както Каталани изпиваше с поглед Брет. Но защо той я доведе тук тази вечер, ако искаше да е с певицата? Защо я измъчва?

Когато всичко най-сетне приключи и Кайла отново облече пелерината си, все още с празната чаша в ръка, регентът предложи да я придружи до вкъщи, ако Брет има други планове за вечерта. Объркана, Кайла се вцепени, а Брет лукаво се усмихна. Не, със сигурност няма да го направи! — гневно помисли тя. Сърцето й биеше силно, чуваше го как кънти в гърдите й, докато напрегнато очакваше отговора на Брет.

— Щедро предложение, ваше височество. — Той леко се усмихна и изрече провлачено — Но съм обещал специално забавление на мис Ван Влийт за тази вечер. Може би друг път.

— Добре, добре, друг път. Утре може би, разходка в парка? — Принцът взе дланта на Кайла и целуна дланта й с влажни горещи устни. В гласа му прозвуча искрена нотка на съжаление, когато въздъхна и промърмори, че представлението му се е сторило толкова кратко. — Но аз скоро ще ви потърся, Улвъртън, проклет да съм, ако не го направя. Не съм забравил обещанието ви. Всъщност и двете обещания.

— Вашето присъствие винаги е удоволствие за мен — отговорът на Брет прозвуча съвсем естествено, както и се очакваше, но явно регентът не виждаше причини да се съмнява в искреността му. Принцът се присъедини към тях на излизане от ложата и после надолу по покритите с килим стълби, като спря в коридора да поговори с някои хора, които го бяха изчакали и между тях Кайла разпозна доста влиятелни мъже. Едно име привлече вниманието й — доста неприветливият Робърт Стюарт, лорд Касълри, министър на външните работи, който бе присъствал на конгреса във Виена и бе играл решаваща роля при свалянето на Наполеон от власт.

— За мен е чест да се запозная с вас, милорд — каза тя, когато той леко се поклони пред нея.

— За мен също, мадам. Вие сте кръщелницата на маркиза Дю Боа, нали?

Бузите на Кайла пламнаха и тя кимна с глава. Няма съмнение, че човек с неговото положение в обществото непременно е чул слуховете.

— Да, милорд. Вие познавате ли я добре?

— Очарователна дама — лека усмивка смекчи строгите черти на лицето му. — Срещали сме се на няколко приема и имахме възможност да споделим възхищението си от Париж, разбира се. Тя много ми помогна, като ми препоръча Бейн Шиноа, когато бях в Париж миналата есен. Аз съм й длъжник и много се радвам, че виждам кръщелницата й, за която винаги ми е говорила с много обич.

Кайла отвърна на усмивката му:

— Удоволствието е мое, милорд.

В очите на Робърт Стюарт проблесна искрица, когато се обърна към Брет и го покани да се присъедини към него в голф клуба следващата седмица:

— Вярвам, че имаме общи цели и интереси с вас, Улвъртън.

— Така ли, милорд? Досега не бях се замислял за това — леко се усмихна Брет. — Опитвам се да стоя далеч от политиката, защото имам други интереси.

— Да, но тук не става дума за политика.

— Озадачавате ме, милорд.

— Така си и помислих. Следващата сряда? Ще изпратя визитката си, за да ви напомни за уговорката.

— На вашите услуги, милорд.

Принцът веднага включи Касълри в разгорещен разговор за гръцките фризове, които граф Елджин бе пренесъл в Англия, и той се опитваше да убеди Конгреса да ги закупи за Британския музей. Брет се възползва от случая да дръпне Кайла настрани, като здраво я хвана за ръката:

— Малка глупачка — тихо зашепна в ухото й, — ако наистина не искаш да се озовеш в леглото на принца, престани да флиртуваш и се дръж прилично.

Кайла размаха ветрилото си, като огледа Брет с вдигната вежда и лека усмивка:

— Защо, ваша светлост? Смея ли да се надявам, че вие сте изгарян от ревност?

— Явно вие си позволявате всичко — пръстите му болезнено се впиха в лакътя й и ветрилото й замря. В очите му забеляза метални отблясъци и стомахът й се присви:

— Не ме изкарвай извън кожата ми, Кайла. Не и тази вечер.

— С какво тази вечер е по-различна от всички останали? Защото принцът е тук? Да не би да се страхувате, че някой може да научи какъв… какъв тиранин сте?

Тя се отдръпна от него и видя Къмбърланд, който ги гледаше. Изведнъж осъзна, че ако реши да си тръгне, Брет не би могъл да я спре. Това бе обществено място и можеше просто да се отправи към изхода. Можеше ли да се надява, че Касълри ще й помогне? Той говореше ласкаво за танте Селест, но не! Какво би могла да му каже? Че я държат затворена против волята й? Ако е затворничка, то бе напълно по нейна вина, защото се страхуваше да се лиши от покровителството на Брет.

— Ако бях на твое място, малката ми — студено изрече Брет с нисък и напрегнат глас, — щях да се тревожа повече за утрешния ден, а не за тази вечер. А на мен не ми пука какво мислят хората за мен самия. Напомням ти, в случай че още не си осъзнала това.

— Забелязах — тя отдели пръстите му от ръката си. — Не ме докосвайте повече, моля ви. Напоследък изтърпях доста унижения.

— Ако е така, предлагам да обуздаете склонността си да предлагате така безразсъдно услуги, мадам. Има мъже, на които не може да бъде отказано.

— Като вас.

— Ако искате да кажете, че сте ми отказала, ще трябва отново да си припомните как стана всичко. Не си спомням да съм чул думата не.

Тя му хвърли ядосан поглед, но вниманието му вече бе насочено другаде. Проследи погледа му и видя една жена да си проправя път към тях през тълпата. Хората ръкопляскаха и Кайла осъзна, че това бе Анджелика Каталани, чернокосата оперна певица, която почти бе омагьосала регента. Крещящо облечена, с лъскава диадема и алена туника, обшита с пискюли, тя се движеше сред тълпата като кралска особа и всички покорно й правеха път. Когато стигна до тях, тя се насочи към Брет, който пое предложената му ръка и изискано я целуна, сякаш бе истинска кралица.

Тъмни очи святкаха над високи скули и дълъг нос, устните й бяха тънки, с яркочервено червило. Повдигна вежди и ги заля с поток от думи на италиански.

Усмихнат, Брет не я спря, когато тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните, като напълно пренебрегна шокираните погледи на някои от присъстващите дами. Изглежда, той отвърна на целувката й, докато Кайла стоеше сковано до него и мислено го пращаше по дяволите. После Брет се освободи от нея, хвана за лакътя и я обърна към принца, за да я представи, като междувременно нахално плъзна поглед към Кайла.

Каталани поздрави принца с изящен жест, а регентът се впусна в разговор с нея на италиански, докато тя го гледаше с блеснали очи и червените й устни бяха разтегнати в усмивка. Мургавият й тен й напомняше за Санча. Разговаряше с принца и въпреки смеха, тъмният й поглед постоянно се връщаше върху лицето на Брет.

Кайла настръхна. Тази кокотка! Явно Брет привличаше вниманието й, макар че бе достатъчно разумна да обърне внимание и на регента… Не ме интересува. Неин е, ако той това иска… и тогава аз ще съм свободна!

Брет отново хвана Кайла за ръка и каза нещо на регента и Каталани, което веднага предизвика протести от нейна страна и бе одобрено с усмивка от принца.

Брет поклати глава и повтори на английски:

— Направихте завоевание, сеньора, не желая да рискувам гнева на принца, като отнемам от времето му. Някой друг път ще си припомним Италия.

Каталани погледна Кайла и повдигна вежди:

— Тя е прекрасна. Доведете я, когато решите да ме посетите, Брет. Тогава ще си поговорим за миналото.

Очевидно тя съвсем нямаше това предвид и Кайла се обърна към херцог Къмбърланд, който все още стоеше наблизо, както през цялата вечер. Смехът й прозвуча звънко и сепна и самата нея, когато херцогът промърмори, че вкусът на брат му винаги бе клонял към вулгарното.

— Не че искам да кажа нещо лошо за красивата Каталани, разбира се — добави той нагло, — въпреки че в момента скъпият Прини е напълно завладян от нея. Говори се, че тя е капризно създание, а сърцето й принадлежи единствено на съпруга й. Но последните слухове показват, че е склонна понякога да се отклонява от този свой принцип…

— Наистина, ваша светлост — игриво отговори тя, — твърде много вярвате в слухове. Има хора, които си нямат друга работа и измислят разни истории.

— Има и такива, които не вярват в нищо, и затова не могат да ги отхвърлят — усмивката на принца сгърчи лицето му. — Но вие отблизо познавате такива хора, нали? Не, не се отдръпвайте, красива лейди. За мен слуховете нямат значение, както и за хората, които са достатъчно интелигентни. В днешно време светът е такъв, че всеки недоволен човек с достатъчно остър език може да съсипе живота на другите. Жалко. Има хора, които не заслужават това.

Кайла стоеше вдървено, а опиянението от шампанското постепенно спадаше.

— И аз съм на същото мнение, ваша светлост.

— Да, имате основание за това. Никога не съм възприемал Брет като глупак до тази вечер. Ще се присъедините ли към нас, мадам? О, не сама. Не ме разбирайте погрешно. Не съм толкова глупав да допусна, че той ще позволи подобно нещо, разбира се, че ще бъде ваш кавалер. Целта ми е да натрия носа на брат си може би, не нещо друго — едното ъгълче на устните му се повдигна. — Той никога не е одобрявал моята намеса.

Кайла се поколеба, а главата й бе леко замаяна. Не трябваше да пие последната чаша шампанско… Брет се смееше на думите на певицата, и дори принцът изглеждаше напълно покорен и изпълнен с възхищение. Брет каза нещо на италиански, което предизвика бурен смях у Каталани и чак тогава Кайла се обърна с усмивка към херцога и прие.

— Сигурна съм, че ако вие поканите Улвъртън, той не би могъл да ви откаже.

— Обикновено е така.

И все пак, колкото и невероятно да звучи, Брет му отказа. Любезно, разбира се, но категорично. Къмбърланд изглеждаше учуден и разочарован.

— Не? За Бога, Улвъртън, още е рано да се прибирате, при това вашата дама желае да остане, нали?

Сивите очи изгледаха студено Кайла и тя посрещна погледа му с високо вдигната брадичка:

— Вече не съм толкова уморена. Предпочитам да остана още малко.

— Така ли? — Твърдата линия на устните на Брет се сви в лека усмивка. — Аз не искам.

Когато Кайла се опита да протестира, той я накара да замълчи, като се обърна към Къмбърланд:

— Споменахте ми по-рано за една от последните ви инвестиции в източно — индийска фирма? Ако желаете да обсъдим продажбата на дялове, аз определено се интересувам от това. Както разбирам, напоследък се занимавате с интересни начинания.

— Така ли? Колко неловко, но, разбира се, джентълмените могат да говорят за бизнес винаги и навсякъде, не мислите ли?

Усмивката на Брет изглеждаше по-скоро заплашителна, отколкото утвърдителна, и Кайла се намръщи, когато той допълни, че джентълмените могат да правят почти всичко, стига да го правят цивилизовано.

— Съгласен ли сте с мен, ваша светлост?

Къмбърланд отначало се стресна, после настръхна, но закима с глава в знак на съгласие.

— Разбира се, цивилизовано, така има по-малко неприятности. Разбирам гледната ви точка. Ще поговорим ли за търговия?

Темата бе подходяща за отвличане на вниманието на Къмбърланд и Кайла веднага разбра, че повече е обсебен от собствената си алчност, отколкото от идеята, непрекъснато да дразни брат си. Нищо чудно, защото принцовете редовно ги проклинаха за това, че висят като воденичен камък на шията на правителството. Само разговор за политика можеше да съперничи на тази тема, както Брет вероятно много добре знаеше.

Разярена, Кайла стоеше сковано, без да помръдне, и се опитваше да се преструва, че хищните погледи, които й отправяха и мъже, и жени, изобщо не я засягат. Какво я интересува какво мислят. Тези членове на доброто общество не бяха по-различни от нея, бяха малко по-дискретни. Но и това не бе само по нейна вина.

Нямаше значение какво е направила или какво мислеха, че е направила. Тя не беше като тях, нито като тези силно гримирани надути жени, които така открито предлагаха услугите си. Болеше я сърцето. Болеше я и гърлото от всички премълчани гневни пуми. Кайла изпита облекчение, когато най-сетне се озоваха в каретата и се отдалечиха от операта. Но за нейно изумление Брет даде на кочияша адреса на игрален дом — площад „Сейнт Джеймс“, номер десет. Тя го погледна гневно, когато каретата се люшна напред:

— Мислех, че предпочитате да се приберете вкъщи — не можеше да се въздържи и му се сопна. — Уморена съм. Вечерта бе ужасна. Не мога да понеса нито миг повече да говоря не това, което мисля, и да се усмихвам, когато нямам желание.

— Хайде, хайде. Малко сме разстроени, нали? — подигравателната усмивка на Брет й лазеше по нервите. — Изглеждахте така, сякаш наистина се забавлявате. Или сте разстроена, че не ви позволих да отидете с регента? Съжалявам, querida, но аз дадох обещание на Анджелика и ще го спазя.

— Анджелика?

— Сеньора Каталани знае за любовта на принца към изкуството. Осмелявам се да предположа, че тя скоро може да измъкне от него каквото пожелае — той се облегна назад, загледан в нея с онова загадъчно изражение, която тя започваше да намразва. Кайла се нахвърли върху него:

— Вие си измисляте. Тя проявяваше много по-голям интерес към вас и аз си позволявам да кажа, че не би се поколебала да се обърне към вас за това, което желае.

Брет се засмя:

— Анджелика не иска. Тя очаква. И получава в повечето случаи.

Думите му я нараниха. Кайла гневно обърна поглед към прозорчето:

— Отведете ме у дома, моля. Не мога да понеса повече обиди тази вечер.

— Обиди? Вие очаровахте принца и неговия брат, малката ми. Това обида ли е?

— Не ме правете на глупачка, моля ви. Напълно наясно съм какви са намеренията ви за тази вечер. Първо ме обличате в тази рокля, после ме излагате на показ като някаква особена придобивка и ме подлагате на осъдителни погледи и обиди и накрая ме представяте на принца и неговия ужасен брат като възможна бъдеща играчка. Не, нямаше никакви обиди. Предполагам, че дори трябва да съм доволна.

Настана тишина и когато погледна към него, видя, че съсредоточено я наблюдава. За нейно учудване, той кимна утвърдително:

— Да, предполагам, че всичко е изглеждало точно така. Но не можеше да бъде другояче. Тази вечер трябваше да събера необходимата ми информация и за съжаление има хора, които говорят и правят това, което мислят.

— Не разбирам.

— Не, виждам това. Но няма значение. Ще го разбереш.

Той протегна дългите си крака и в черния си фрак отново доби вид на смъртоносна пантера. Неспокойна, Кайла се загледа невиждащо към прозореца, където просветващите газови лампи отразяваха разсеяните светлини от магазините, покрай които минаваха. Колелата громоляха по паважа и от време на време се чуваше скрибуцане и проскърцване и звуци от триене на кожа и дърво, докато каретата се люшкаше напред по пустите улици. Тя сви ръце в скута си и се опита да не мисли за нищо.

— Кайла, не е нужно да добиваш вид на мъченица — гласът му звучеше тихо и провлачено и тя се обърна да го погледне. Въпреки фенерите на каретата, купето тънеше в мрак и лицето му почти не се виждаше. Изглеждаше мрачен и… опасен. Когато се наведе напред, светлината от лампите освети сериозното му лице.

— Успя да привлечеш вниманието на принца, на което без съмнение си се надявала.

— Не го ли искахте и вие? — Тя почукваше със затвореното ветрило върху дланта си. — Защо иначе бихте ме довел с вас тази вечер? Очевидно вече съм ви омръзнала и искате да подновите връзката си с тази оперна певица.

Развеселен, той се усмихна:

— А сега кой ревнува? Затова ли така безразсъдно флиртувахте? Не знаете ли, че е опасно да се флиртува с принцове? Или имате намерение да приемете предложението му.

— Не смятам, че покана за разходка в парка непременно е предложение за интимност. Освен ако, разбира се, той не разчита на вашия далеч неизискан метод на насилствено отвличане.

Брет присви очи:

— Малка глупачка. Опитвам се да те предупредя. Ако регентът реши, че желае една жена, той може да се окаже доста настоятелен. Във вашето положение можете да си навлечете повече неприятности, отколкото сте в състояние.

— Не си правете труда да ме предупреждавате за повече неприятности, защото аз съм вече унищожена. Какво повече може да се случи? Не видяхте ли тези хора как се държаха с мен? И направихте ли си труда да обърнете внимание как ме пренебрегнаха дами от обществото, които преди с радост ме посрещаха в домовете си? Сякаш вече не съществувам.

Гласът й трепереше от възмущение и Брет я огледа с иронична усмивка.

— За тях си била добре дошла заради кръстницата си и лейди Ръштън. Ако не бяха те, нямаше да бъдеш поканена дори и в деня за пране. Доста сурови са правилата на обществото и трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш в Лондон и да ме изнудваш за пари. Защо се оплакваш сега? Имаш пари, нали?

Тя изфуча към него:

— Знаете, че парите са само част. Исках това, което по право е принадлежало на майка ми: уважението, което й е било отказано.

— Можеш да поискаш и луната. По-голяма вероятност има да я получиш.

Грубият отговор направо спря дъха й и тя се втренчи в него, докато светлини и сенки се гонеха по лицето му. Той беше прав. Никога нямаше да получи уважението, което искаше. Не сега. Не тук. Беше болезнено да си го признае.

Когато каретата най-сетне спря, Брет я погледна странно усмихнат — ъгълчето на устните му потрепваше:

— Понеже си уморена, прибирай се. Ще кажа на Бъртън да те закара.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа, скъпа, че можеш да спиш сама тази нощ.

Тя се загледа в олющената фасада на сградата и после отново спря поглед на него. Той искаше да се отърве от нея. Разбира се. Възнамеряваше да се срещне с оперната певица. Проклет да е! Как си позволява да я унижава така! Първо да я показва по този начин, и после да направи публично достояние факта, че му е омръзнала. Тя няма да търпи това. Ако мисли, че ще му се размине, жестоко се лъже. Не, нямаше да бъде от онези жени, които се примиряват с къщичка в провинцията и студено писмо за сбогом. Но Брет вече слизаше от каретата и даваше указания на Бъртън да я откара вкъщи. Правеше го така небрежно, сякаш не бе сторил всичко възможно да разруши живота й.

Когато каретата рязко се люшна напред, тя реши какво ще направи. Почука рязко на вратата, за да привлече вниманието на кочияша.

В името на Бога Брет Банинг ще съжалява, че се е отнесъл с нея така. Ако не друго — поне няма да я забрави!