Розмари Роджърс
Среднощна красавица (13)

12

Имението Риджууд, Англия

Май 1816

Шивачката пристигна, както бе обещано, и за два дни подготви няколко тоалета за Кайла. Тя облече костюма за езда, ушит от тъмносиньо кадифе, и застана пред високото овално огледало в дъбова рамка в ъгъла на стаята. Беше перфектен. Костюмът бе прилепнал плътно към гърдите, а ръкавите бяха дълги и бухнали, прибрани в китките и отлично съчетани с късия жакет. Полата бе надиплена и гънките изящно се спускаха до глезените й. Бялата блуза бе с много дантела около врата. Тя бе поръчала шапка и ботуши и те бяха доставени от обущаря и шапкаря в момента, в който костюмът й бе готов.

Брет все още бе в Лондон и тя се опитваше да не мисли какво прави там. Срещна Годфри на стълбите отвън, за да отидат на езда, както се бяха уговорили. Все още бе много рано и утринната роса блестеше по раззеленилите се треви, а капките проблясваха като звезди върху смарагдовия килим. Въздухът бе свеж и тя пое с пълни гърди, усмихвайки се към Годфри, който отново й предложи ръката си.

— Слугите ще започнат да си шушукат, сър — каза тя през смях, и той се усмихна.

— Това ще накара Брет да се позамисли, когато се върне. Може би ще разбере, че не е нужно да скита из града, когато една красива жена го чака тук.

Никога не бе направен дори и намек за положението на Кайла в този дом, и тя бе благодарна за това. Не бе ясно дали авторитетът на Брет, или на Годфри бе повлиял, но след заминаването на мисис Уилсън никой от прислугата не бе проявил неуважение или неодобрение.

Скоро те бяха вече на седлата, а конете бяха красиви и буйни. Галопираха по гористия склон зад конюшните. Гъста гора се простираше в далечината. В самия й край криволичеха пътеки и тук-там проблясваха поляни, чиято зеленина контрастираше на дълбоката синева на небето, покрито с пухкави облаци, които се движеха бързо, подгонени от лекия вятър. Те тръгнаха почти в галоп, после намалиха темпото, за да дадат възможност на конете да си починат. Придвижваха се бавно по една тясна пътека, която навлизаше в гората.

Годфри яздеше така, сякаш бе част от коня. Дългите му мускулести крака бяха обхванали животното без седло или стреме. Кайла, разбира се, имаше седло и бе седнала на една страна, като подпираше коляното на извивката на седлото, а другият й крак бе в стремето. Завиждаше на Годфри за свободата му и му го каза. Той се засмя:

— У дома и жените яздят като нас. Така е по-практично. Но те свикват с конете и ездата още от съвсем малки.

— Звучи съвсем различно от това, което съм си представяла. В Индия, където прекарах по-голяма част от детството си, има огромни различия между отделните класи, или касти, както те ги наричат. Тези, които не са членове на една от четирите касти, са напълно отхвърлени и към тях се отнасят като с нищожества. Наричат ги измет и ги смятат за нечисти.

— Само четири касти? В Америка има много различни касти, само че там ги наричат племена. Аз принадлежа към команчите, но дори и вътре в едно племе има разделения. Много от тях живеят на различни места, имат различни обичаи и правила и родове, които воюват помежду си. Четири касти са малко.

— О, не. Това са само четирите основни касти: брамините, или кастата на духовенството; кшатри, кастата на воините; вайся — търговците; и судрасите, които са работническата каста. Те се подразделят на хиляди подкасти в зависимост от заниманието и професионалната принадлежност. В Индия семейството има много силно влияние. Там фамилиите са много сплотени и единни и се ръководят от най-възрастния мъж. Това беше много любопитно за мен.

— Така звучи. Може би един ден ще дойдете в Америка. Мисля, че там ще ви хареса. Няма такива стриктни семейни правила, както на много други места, и съдят за качествата на един човек по делата му, а не по произхода или богатството му. И е така там, където влиянието на така наречената цивилизация е все още слабо. Разбира се, има хора, които съдят за другите според собствените си разбирания, но това става навсякъде.

Леко смръщила вежди, Кайла си играеше с кожените ремъци на юздата. Острият вятър и ездата бяха охладили лицето й. Тя обърна поглед към Годфри, но той гледаше право пред себе си, изправен и невъзмутим. Когато понечи да го заговори, вдигна ръка, за да й даде знак да мълчи.

По гърба й полазиха тръпки от страх и точно тогава Годфри се обърна към нея с усмивка:

— Има изненада за вас, ако сте достатъчно смела да рискувате. Да или не?

Несигурна, но в същото време убедена, че той няма да допусне да й се случи нищо лошо, тя кимна:

— Разбира се. Толкова ли е рисковано като езда на слон?

— Почти — засмя се Годфри. — Може би не толкова екзотично и е по-опасно. Да вървим тогава.

Тя го последва, малко нащрек, докато навлизаха в сенките на гъстата гора. Птиците чуруликаха и просвирваха, а звукът от копитата звучеше равномерно и успокоително. После чу приглушена музика — странна мелодия, жива и екзотична, каквато не бе чувала досега.

Преди да може да види каквото и да било, до нея стигна остър мирис на дим и тя сподави вика си, когато изневиделица един мъж се появи на пътеката пред тях. Беше облечен в дрехи с цветове на дъгата и въоръжен до зъби, а тя трябваше рязко да дръпне юздите, за да не го стъпче с коня си. Мургав и широко усмихнат, той явно позна Годфри, защото го поздрави на непознат език, който приличаше на испански.

После спря поглед върху нея и в очите му проблесна искрен интерес. Той се поклони дълбоко и произнесе със силен акцент на английски:

— Добре дошла, красива лейди.

Кайла несигурно се обърна към Годфри, който, изглежда се забавляваше от държанието на мъжа. Дълбокият му глас прозвуча спокойно:

— Ти си измамник, Джовани. По-добре не хвърляй такива погледи към дамата, защото тя принадлежи на Улвъртън.

С театрален жест Джовани дълбоко въздъхна:

— Ангелите винаги попадат в ръцете на друг, преди още да успея да ги зърна дори. Много добре, елате с мен. Очаква ни горещо задушено, което още къкри на огъня, и добро вино. А на малката Санча много й липсваше след последното ни идване, а?

С ехидна усмивка и като клатеше глава, Джовани изчезна сред гъсталака край пътеката и Кайла въпросително погледна Годфри.

— Знам пътя — каза той. — Винаги нощуват на едно и също място.

Когато стигнаха лагера им, Кайла осъзна, че това са цигани. Беше чувала за тях, но никога не бе ги виждала и сега й се сториха очарователни. Жените носеха ярко оцветени поли и блузи, огромни обеци и шалове във всякакви цветове. Мъжете бяха не по-малко живописни — смугли и мургави, повечето от тях с огромни мустаци. Носеха многоцветни широки панталони с най-различни кройки, на райета или карирани, или със странни фигури. Повечето бяха с широки ръкави и отворени яки, отгоре — елеци. Те изглеждаха наистина екзотични и не по-малко романтични и живописни от жените си.

Горяха няколко огъня и край тях вдигаха врява цял орляк деца, които се гонеха помежду си или гонеха малки лаещи кучета. Някой свиреше някаква дива, доста бурна мелодия.

Годфри помогна на Кайла да слезе от коня и един от мъжете дойде да го отведе. Той намигна на Годфри, когато го чу да казва, че като си тръгнат, очаква да му върнат същото животно.

— Това цигани ли са? — прошепна Кайла и Годфри кимна.

— Испански или румънски цигани. Всяка година по това време минават оттук и Брет се прави, че не ги забелязва и не ги гони от земите си, както правят много други. Докато се държат добре и не пакостят, той няма нищо против да им даде възможност тук да разположат лагера си и да ловуват в горите му. Те винаги оставят мястото чисто и непокътнато. Ако крадат, не го правят тук.

Кайла се огледа наоколо, в красивото й лице се четеше несигурност. В този момент Годфри си помисли, че така изглежда много млада и невинна. Какво ли е смятал Брет, когато я е отвел със себе си по този начин? Това няма да свърши добре, той вече му го каза. Отговорът на Брет включваше брутална характеристика на Кайла. И все пак Годфри не можеше да си представи как това момиче се вмества в образа, нарисуван от него — студена, пресметлива жена, която цени парите повече от честността. Някак не можеше да свърже всичко това с впечатлението, което се бе оформило у него през изминалата седмица. На моменти можеше да бъде възприета като неспокойна сърна, понякога — силна и решителна и същевременно обладана от страх и опасения. Нямаше и намек за покорство. Много интересна млада дама бе Кайла Ван Влийт. И очевидно не като всички останали, които Брет можеше да използва и те разменяха тялото си срещу бижута или вила в околностите на Мидландс.

Годфри протегна ръка към Кайла и тя я пое, като доверчиво отпусна малката си длан и се остави да я поведе към един от ярко пламтящите огньове. Няколко заека бяха поставени в тави с гарнитура да се пекат. Два фазана, добре почистени от перушината, цвъртяха на шишове над огъня. Огромен казан, от който се носеха ухания на див чесън и ароматни подправки, висеше над жаравата.

Джовани се приближи и смушка с лакът Годфри, като посочи тенджерата с усмивка и кимване на глава:

— Защо, мъдри ми приятелю, месото на дивеча, уловен на чужда земя, е винаги по-вкусно?

— Във вашия случай опасността и риска са основни подправки. Ти си луд, разбира се. На всеки друг имот ще бъдеш заловен, първо, изгорен и после обесен на най-близкото дърво, където ще те оставят да висиш като изгнил плод за назидание на другите.

— Да, но ти виждаш къде сме се настанили… — Джовани с широк жест посочи земите наоколо. — Земята на Улвъртън, където човек може да е независим и да не го наказват за това.

— Да. Макар и безсмислено, ще ти припомня, че нямахте никаква представа, че няма да ви накажат тук. Не знаехте това до момента на неприятната среща с херцога миналата година. Много добре си спомням. Единствено симпатията и разбирането на херцога ви спасиха от наказание.

— Аз пък си мислех, че личният ми чар и обаяние са причината. Дамата, която си довел със себе си, кара Санча да ревнува заради красотата й. Тя съпругата на херцога ли е?

Като премина отново на диалекта на Джовани, Годфри му каза, че тя се намира под негова протекция:

— Затова не те съветвам да се заглеждаш в нея, освен ако не искаш да напуснете това място по-скоро, отколкото сте възнамерявали.

— Жалко — въздъхна Джовани, но тъмните му очи блестяха от възхищение, когато погледнеше Кайла. — Може би ще й харесат песните и танците ни, а?

— Не мога да говоря вместо младата дама, но аз винаги съм обичал вашите гуляи.

Кайла изглеждаше заинтригувана от веселото безредие и прие с учудващ ентусиазъм предложението да останат малко по-дълго.

— Да, с удоволствие. Никога не съм срещала цигани — тихо сподели тя. — И всичко наоколо ми струва толкова интересно и вълнуващо.

Годфри я настани да седне върху стол от дърво и плат и застана до нея. Беше забелязал любопитните погледи, отправяни към прекрасната гостенка от красивите млади мъже от табора. Някои от по-младите й поднасяха най-вкусните хапки от задушеното или печеното, като се избутваха с лакти един друг, смеейки се на съревнованието си. Кайла седеше като кралица и приемаше даровете с достойнство, а Годфри бдеше над нея.

Постепенно някои от мъжете и жените започнаха да танцуват и въздухът се изпълни с познатите вече динамични звуци от мелодиите на испанските цигани. Зазвънтяха златните обеци, боси крака тупаха утъпканата земя около огъня, докато наоколо свистяха разноцветните фусти и стройни мъже удряха енергично пети в ритъма на вихрената музика. Кайла гледаше като омагьосана, докато звуците се носеха високо над обляната в слънце долчинка. Годфри усети, че някой го побутва и се обърна — пред него стоеше Санча. Тя се взираше нагоре към него с гневни очи:

— Така значи, това е новата ти любов? Жена, която играе ролята на лейди? Мислех, че предпочиташ огън, а не лед, негоднико!

Като я хвана за ръка, Годфри се засмя на гнева и ревността й:

— Котенце, не прави прибързани заключения, защото често се оказват безполезни.

— Говори по-ясно.

Едва сдържаше усмивката си, и стисна още по-силно ръката на Санча, когато Кайла се обърна и ги погледна с любопитство:

— Правиш сцени, скъпа моя. Това не е моята любима.

— Не? — Санча хвърли преценяващ поглед към гърба на Кайла, изпълнена със съмнения: — И все пак я доведе тук, където досега идваше сам, никога не си водил жена със себе си, никога!

— Точно това казвам и аз — той нежно я придърпа към себе си и усети как гневът й се топи и тя самата умира от желание да бъде утешавана.

— Ако никога досега не съм довеждал жена тук, защо трябва да го правя точно сега? Тя принадлежи на Брет, а него го няма. Щом разбрах, че сте тук, реших, че ще й бъде интересно да се срещне с вас. И признавам, бях любопитен да разбера дали малката котка с огнен нрав е все още в табора на Джовани, или вече се е омъжила и надебеляла през последните шест месеца.

Шеговитият му тон съвсем стопи недоволството й и тя отново се превърна в усмихната прелъстителка, което не й попречи да хвърли поглед през рамо към Кайла:

— Лицето й е бяло като мляко и е много бледа, изглежда интересна колкото варено зеле.

— Всички жени изглеждат бледи в сравнение с теб, красавице моя.

Усмивката на Санча вече бе съвсем искрена, тя се повдигна на пръсти и целуна брадичката на Годфри:

— Толкова време мина, скъпи, ела с мен сега…

— Не мога да я оставя сама. По-късно тази вечер ще се върна, след като я оставя в Риджууд.

Червени и сочни, устните на Санча започнаха да оформят гримаса и когато обърна глава към Кайла отново, обеците й зазвънтяха и затанцуваха покрай лицето й:

— Тогава можем да я позабавляваме, докато е тук, за да не й липсваш по-късно.

Преди Годфри да успее да я спре, Санча леко издърпа ръката си от неговата и застана пред Кайла с ръце на кръста, а ярката й фуста се люшна около босите й крака:

— Аз съм Санча — заяви тя. — Тук имаме добра храна и добра музика. Танцувате ли?

— Всъщност… да, танцувам, но не като вас.

— Лесно е. Ела, ще ти покажа.

Санча безцеремонно я вдигна от стола, после отстъпи крачка назад и огледа критично дрехите й.

— Облеклото ти не е подходящо. Трябва да облечеш нещо, което няма да спъва движенията ти, нали? Ела, имам някои неща, които ще ти станат.

— Санча — Годфри намръщен пристъпи напред. — Не мисля, че е подходящо да искаш от нея това толкова бързо?

— Да искам какво? Да потанцува? Пфу, ти си станал стара баба, докато ни нямаше. Това е просто танц и нищо повече. А тя изглежда толкова отегчена тук на този стол. Искате ли да танцувате с нас, сеньорита? Аха, така си и мислех, искате…

Санча здраво държеше Кайла за ръка, докато я водеше към един от ярко оцветените фургони, които служеха за подслон.

— Имаме почти едни и същи мерки според мен, само вие сте малко по… по-надарена. По-пищна. Е, думата ми бяга, но имам една блуза, която сигурно ще ви стане…

Кайла хвърли безпомощен поглед към Годфри, но в него не се четеше страх или неудоволствие. Напротив, тя проявяваше търпение и очите й говореха, че се забавлява, затова Годфри си наложи да замълчи. Може би точно това й бе нужно, за да я разсее и отвлече вниманието й от отсъствието на Брет и от безразличието му. И може би точно това щеше да повдигне духа й. Знаеше, че тя е силна и независима и безропотното приемане на всичко, което Брет прави или казва, не е в стила й. Ако тя не му покаже ноктите си, той никога няма да я уважава. Той го познаваше добре и знаеше, че безхарактерните глупави жени скоро биваха отхвърляни с малко повече от шепа дребни монети, които да компенсират времето им, прекарано с него.

Годфри усещаше, че Кайла Ван Влийт е различна. Духовете бяха показали различен път за Брет. Той не се интересуваше и не вярваше в тези неща, макар да твърдеше друго. Не, Брет не споделяше неговата вяра в древните духове. Но той самият вярваше и димът и сънищата бяха предсказали, че съдбата на това момиче е тясно свързана с тяхното бъдеще, тя беше мостът между двете култури. Той не разбираше всичко това, но не беше и нужно. Времето ще покаже.

След няколко минути Санча се върна, а Кайла вървеше подире й. Годфри се изуми от промяната в нея. Изглеждаше като златна циганка, с боси крака и шарена пърхаща фуста, с разпуснати коси, които покриваха раменете й с изкусителен водопад от златисти къдрици… Годфри се сепна, внезапно отрезвен от това, което бе позволил да се случи.

Музиката спря и се чуваше само игривият смях на децата, който наруши внезапната тишина, настанала след като всички погледи се бяха вперили в Кайла. Тя изглеждаше несигурна, прекрасна и невинна, застанала с вдигната брадичка в знак на плахо упорство, така отвръщаше на погледите на тези, които се взираха в нея.

Като вдигна ръка, та гривните звъннаха, тя се усмихна:

— Сега изглеждам ли като една Романите?

Санча високо се засмя, но в гласа й прозвуча искрена симпатия, когато каза:

— Ти си много по-хубава, отколкото си представях. Мисля, че трябва да внимавам с теб, ниня.

Да, помисли си с горчивина Годфри, може да се наложи да я наблюдава много внимателно…

Явно не само той изпитваше тези чувства, защото трима мъже едновременно се втурнаха към нея с претенции да бъдат нейни кавалери. Преди Годфри да може да се намеси, Санча взе нещата в свои ръце и рязко заяви, че се държат като глупави гъсоци и им нареди да се махат, преди да извади малката си кама и ги насече с нея.

— А сега ела с мен, Кайла, нали мога да те наричам така? Добре. Ще ти покажа първите стъпки и след това аз ще ти избера партньор, за да не ти досаждат разни момченца и да те настъпват, ти не трябва да си с обувки, разбира се, макар че не си свикнала да ходиш боса като нас… махни се, Марио!

Със заплашителен жест към младия мъж, който кръжеше около тях, Санча отведе Кайла в центъра на лагера, където пръстта бе утъпкана и бяха поставени дъски, които оформяха нещо като платформа. Тя бе гладка и излъскана от хилядите крака, минали по нея през годините. Самата Санча бе изумителна танцьорка, гъвкава и страстна, с отлично чувство за ритъм. Тя започна бавно, като водеше Кайла и леко я поднасяше за първите й, малко несръчни, опити, докато постепенно тя влезе в ритъм.

Китара и цигулка засвириха едновременно в акомпанимент на една-единствена корна древните народни испански танци, пълни с плам и веселие. Санча танцуваше, потънала в музиката, грациозна и напълно отдадена на ритъма. Скоро забрави ученичката си, завладяна изцяло от мелодията, и Годфри отново си спомни какво го привличаше в нея. Дългата черна коса плющеше около смуглото лице и черните като маслини очи проблясваха страстно и примамливо. Излъчваше сластни обещания и отблъскваше закачливо, а всеки мъж наоколо имаше чувството, че посланието й, отразено в нейното гъвкаво тяло и изящни движения, е предназначено само за него.

Тя се въртеше все по-бързо, и по-бързо. Кожата й заблестя, оросена с капчици пот, черната коса залепна по влажните бузи. Музиката се извиси в кресчендо и кулминацията настъпи едновременно с поклона на Санча, подгънала коляно и разпростряла коси по пода на платформата. Кайла ръкопляскаше ентусиазирано заедно с останалите сред викове „Оле“ и подхвърлени разноцветни шалове и дори няколко стръка цветя.

— Великолепно! — възкликна разгорещено тя, а синьозелените й очи блестяха от възхищение, когато се обърна с усмивка към Годфри. — Възхитително! Никога не съм виждала такава грация и толкова жар в един танц.

Очевидно горда с ентусиазма и щедрите похвали от страна на момичето, което смяташе за своя съперница, Санча изостави първоначалното си негодувание от появата на Кайла, и отново я примами да се качи на подиума, като този път положи истинско старание да я научи стъпките на танца. Годфри направо го побиха тръпки и с безпокойство наблюдаваше бързината, с която Кайла усвояваше движенията. Тя съсредоточено наблюдаваше Санча и почти веднага схвана ритъма, като перфектно имитираше движенията. Музиката засвири отново, този път по-бавно, следвайки ритъма и напредъка на Кайла.

Санча бе избрала фламинго, като окуражаваше ученичката си да импровизира, но най-важното „Следвай ритъма на сърцето си, а не стъпките на краката си… сякаш танцуваш за любимия, нали? Да, точно така се прави, момиче.“

И Кайла наистина се справяше добре. В началото краката й правеха прецизни премерени движения по подиума, а тялото й бе невинно извито, ръцете й — прибрани до него, и тя леко щракаше с пръсти в бавен ритъм. Постепенно ритъмът се засилваше и краката й се задвижиха в унисон, все по-бързо, от пети на пръсти, и обратно — стъпките й ставаха все по-уверени и движенията — все по-грациозни, докато пред очите им начинаещата танцьорка се превърна във виртуозна изпълнителка.

Омагьосан от красотата и от танца й, Годфри осъзна, че я гледа така, сякаш за пръв път я вижда. Къде изчезна свенливото резервирано момиче, което виждаше в градината благовъзпитано да чете книга или да къса ярки цветя. Променена завинаги, както изглеждаше в момента, потънала в забравата на страстната, прелъстителна жена пред очите им, тя мяташе коси, протегнала ръце, очите й блестяха и устните й, леко разтворени, проблясваха и мамеха с лека загадъчна усмивка любимия, който оставаше невидим за тях… Слънцето залязваше. Наоколо грейнаха факли и проблясваха пламъците на огъня, отразени в златистите й къдрици, които следваха волните й движения, очите й излъчваха изпепеляващи сърцето желания, примамващи под водопада на косите.

Музиката ставаше все по-бърза, и по-бърза и Кайла вихрено я следваше. Един от младите мъже се присъедини към нея — слабото му източено тяло допълни стройната й красива фигура. Той постепенно влезе в нейния ритъм и двамата се впуснаха в динамичния вихър на танца, отстъпвайки и настъпвайки един към друг, с блеснали очи и ритмични движения и петите им отмерваха такта върху дървения под. С обръщане, завъртане, полюшване те приближаваха един към друг, после се отдалечаваха и танцуваха напълно забравили за останалите, всеки увлечен от ритъма на другия — със съсредоточени и блеснали от пот лица.

Годфри бе разкъсван от възхищение и ужас. Добре, че Брет в момента е в Лондон. Това беше нещо, което едва ли би му се понравило, а и самият той не бе сигурен, че го разбира. От какавидата бе излетяла пеперуда с неотразима красота, която разтваряше криле за първи път и тази трансформация бе неповторима като самото Рождество.

Увлечен от спектакъла, Годфри се обърна, когато чу познатия провлачен говор и със свито сърце, обхванат от фатализъм, видя Брет Банинг, облегнат на един млад дъб с ръце, кръстосани пред гърдите, впил очи в Кайла и партньора й. След миг погледът му се премести към Годфри и веждите му се повдигнаха в характерния за него подигравателен жест, който красноречиво говореше, че е обхванат от неудържим гняв.

— Каква прекрасна гледка, макар и наистина изненадваща: да открия скъпоплатената си любовница в обятията на друг мъж.

Коментарът бе напълно в стила на Брет и имаше за цел да провокира подобаващ отговор, затова Годфри мрачно запази мълчание в очакване на резултата.