Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cetaganda, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 60 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2003)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Издание:

Лоис Макмастър Бюджолд. Сетаганда

Американска, първо издание

Превод: Милена Илиева

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Формат: 84/108/32

Страници: 256

ИК „Бард“ ООД, 1999 г.

Библиотека „Избрана световна фантастика“ №63

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Глава 9

Малкият ба, както винаги с лице, на което по нищо не личеше да е в течение на делата на своята господарка, поведе Майлс на дълга разходка през градината по извиващите се пътеки, покрай малки езерца и изящни изкуствени поточета. Майлс спря, за да погледа една смарагдовозелена поляна, на която се разхождаха рубиненочервени пауни с размерите на пойни птички. На едно огрято от слънцето място забеляза нещо, подобно на топка с котешка козина — мека, бяла… да, това беше някакво животно: чифт тюркоазеносини очи примигваха срещу него и отново изчезнаха.

Не се опита да започне някакъв разговор или да задава въпроси. Може би не беше бил под наблюдението на сетаганданската имперска служба за сигурност по време на първото си посещение, когато беше заедно с хиляди други галактически делегати. Сегашният случай обаче определено не беше такъв. Дано Райън да проумяваше това. Лизбет би го проумяла. Можеше само да се надява, че освен Великия ключ и задачата си Райън беше наследила от Лизбет и всички безопасни зони и процедури.

Бялата перла го очакваше на една тиха пътечка. Ба й се поклони и изчезна.

Майлс прочисти гърлото си.

— Добър вечер, милейди. Искали сте да ме видите? С какво мога да ви бъда полезен?

Стараеше се да се държи колкото се може по-неангажиращо. Откъде да знае дали зад тази проклета непроницаема сфера не стои гем-полковник Бенин, въоръжен с гласов имитатор.

Гласът на Райън, или негова добра имитация, отговори:

— Здравейте, лорд Воркосиган. Интересували сте се от генетика. Помислих си, че не бихте имали нищо против един кратък курс.

Добре. Значи бяха под наблюдение, както и предполагаше. Потисна онази част от съзнанието си, която въставаше против всички причини да крие истинските си чувства, и отговори:

— Наистина, милейди. Всички медицински процедури живо ме интересуват. Имам чувството, че корекциите на моите недъзи са много недостатъчни. Винаги търся нови надежди и възможности, когато имам щастието да посетя по-развити галактически общества.

Тръгна редом с нейната сфера, като се опитваше, но безуспешно, да следва всички резки промени в посоката. Минаха под арки и различни постройки. Той направи няколко подходящи коментара относно заобикалящите ги чудеса, само колкото мълчанието им да не бие прекалено силно на очи. Доколкото можеше да прецени, беше се отдалечил на около километър от императорския бюфет — макар и не по права линия, — когато наближиха една дълга сграда. Независимо от нейното изящество, навсякъде по затворените прозорци и заключалките на вратите пишеше „биоконтрол“. Автоматичната ключалка изискваше сложен код, но след като разпозна Райън, ги пропусна да влязат без никакъв протест.

Тя го поведе през изненадващо правите коридори към просторен кабинет. Това беше най-утилитарното и най-малко артистично място в Небесна градина, което беше виждал. Една от стените беше изцяло от стъкло и гледаше към дълго помещение, което имаше много повече общи черти със стандартните галактически биолаборатории, отколкото с градината отвън. Формата отговаряше на функцията и това място не правеше изключение — то беше предназначено за строго определена дейност, която беше различна от тази на павилионите. В момента помещението беше празно, ако не се броеше един-единствен ба, който педантично изпълняваше портиерските си задължения. Е, разбира се. По време на погребението на Небесната господарка не се сключваха или изпълняваха никакви генетични договори. Изображението на птица украсяваше повърхността на комуникационния пулт и ключалките. Майлс се намираше в сърцето на Звездните ясли.

Сферата се спусна до стената и безшумно изчезна. Хоут Райън Дегтиар се изправи от креслото си.

Черната й коса беше сплетена в две дебели плитки, които достигаха до кръста й. Бялата роба стигаше до прасците й. Много повече жена, отколкото икона, но все пак… Майлс се беше надявал, че разкриването на нейната красота ще изгради у него своеобразен имунитет. Очевидно щяха да са му необходими повече разкривания. Много повече. Много и много, и… „Престани. Не ставай по-голям идиот, отколкото е необходимо.“

— Можем да разговаряме тук — каза тя, пристъпи към стола до комуникационния пулт и седна в него. И най-простите й движения бяха като танц. Тя кимна към стола от другата страна на пулта и Майлс се отпусна в него с пресилена усмивка — чудесно осъзнаваше, че ботушите му едва достигат пода. Райън изглеждаше толкова пряма, колкото сдържани бяха съпругите на гем-генералите. Дали Звездните ясли не бяха за нея нещо като психологическо силово поле? Или почти не го възприемаше като човешко същество, а по-скоро като домашен любимец, пред който можеше да прави каквото си поиска?

— Аз… вярвам, че сте права — каза Майлс, — но моето влизане тук няма ли да ви навлече неприятности с вашите служби?

Тя сви рамене.

— Ако желаят, могат да поискат от императора да ме смъмри.

— Те не могат ли директно да ви… ъъ… смъмрят?

— Не.

Твърдението й звучеше сухо и уверено. Майлс се надяваше, че тя не прекалява с оптимизма си. И все пак… вдигнатата глава, изправените рамене — цялата й осанка ясно показваше, че хоут Райън Дегтиар, началничката на Звездните ясли, твърдо вярва, че между тези стени тя е императрица. Наистина, само за следващите осем дни.

— Надявам се това да е важно. И кратко. Иначе си представям как гем-полковник Бенин ме чака отвън за следващия разпит.

— Важно е. — Очите й сякаш блеснаха. — Сега зная кой сатран-губернатор е предателят!

— Чудесно! Толкова бързо. А… как?

— Ключът, както казахте, се оказа фалшификат. Напълно безполезен и празен. Както впрочем знаехте. — В погледа й все още имаше подозрение.

— По определени причини, които изказах, милейди. Имате ли доказателства?

— В известен смисъл. — Тя напрегнато се наведе. — Вчера принц Слайк Гиайа беше доведен от съпругата си в Звездните ясли. Да разгледа, както се изрази самият той. Настоя да му покажа регалиите на императрицата. Лицето му не показа нищо, но той наблюдаваше колекцията много дълго време, преди да си тръгне, сякаш удовлетворен. Поздрави ме за лоялната ми работа и незабавно напусна.

Слайк Гиайа определено беше в списъка на Майлс. Две точки не са достатъчни за триангулация, но все пак са по-добре от нищо.

— Поиска ли да види ключа в действие, за да се увери, че работи?

— Не.

— Значи е знаел… — „Може би, може би…“ — Обзалагам се, че сме му дали сериозен повод за размисъл, след като е видял собствения си фалшификат. Чудя се каква ли ще бъде следващата му стъпка? Дали разбира, че знаете, че това е имитация, или си мисли, че сте били измамена?

— Не бих могла да кажа.

„Значи не е само той“ — помисли си намръщено Майлс. Дори хоут не можеше да разбере изражението на друг хоут.

— Трябва да разбира, че има на разположение само осем дни, след което истината ще излезе наяве с първия опит на наследницата ви да използва Великия ключ. Или ако не истината, то със сигурност обвинението срещу Бараяр. Но дали това е планът му?

— Не зная.

— Сигурен съм, че по някакъв начин иска да въвлече Бараяр. Вероятно дори да провокира конфликт между държавите ни.

— Това… — Райън направи жест, сякаш държеше Великия ключ — може да бъде причина за влошаване на отношенията, но не и… достатъчен повод за война.

— Мм. Това може да бъде само Първа част. Тя ви вбеся… настройва срещу нас. Логично е втората част да настрои нас срещу вас. — Доста неудобна нова мисъл. Със сигурност лорд Хикс (Слайк Гиайа?) все още не го беше направил. — Дори да бях върнал ключа още в самото начало — нещо, което не е предвиждал — това все още нямаше да доказва, че не ние сме авторите на фалшификата. Иска ми се да не бяхме се натъквали на ба Лура.

— На мен също — доста язвително каза Райън, като се облегна на стола си и започна да оправя гънките на дрехите си — първото неволно движение, което Майлс я виждаше да прави.

— Ами съпругите на сатрап-губернаторите? — намръщи се Майлс. — Изобщо не ми споменахте за тях. И те са замесени, нали? А защо да не играят и двойна игра?

Тя неохотно кимна.

— Но аз не подозирам нито една от тях да е въвлечена в този заговор. Това би било… немислимо.

— Но вашата Небесна господарка със сигурност ги е използвала — защо да е немислимо? Имам предвид, че една от тях има шанса да стане императрица заедно със своя губернатор. Или независимо от него.

— Не — поклати глава хоут Райън Дегтиар. — Съпругите не принадлежат на тях. Те принадлежат на нас.

Майлс примигна, леко объркан.

— На тях. Мъжете. На нас. Жените. Така ли?

— Хоут-дамите са пазителки… — Тя млъкна, явно поради невъзможността да обясни това на някакъв чуждопланетен варварин. — Не може да е съпругата на Слайк Гиайа.

— Съжалявам. Нищо не разбирам.

— Това е… свързано с хоут-генома. Слайк Гиайа иска да притежава нещо, за което няма правото. Нямам предвид желанието му свали императора. Това е възможната част. Но той се опитва да свали императрицата. Безчестие отвъд… Хоут-геномът е наш и само наш. Така той предава не империята, което само по себе си е нищо, а хоут-расата, която е всичко.

— Но съпругите по подразбиране биха били в по-изгодна позиция при децентрализиран хоут-геном.

— Разбира се. Те всички са назначени от моята Небесна господарка.

— А те дали… хм. Те дали сменят длъжността си на всеки пет години заедно с губернаторите? Или независимо от тях?

— Те са назначени доживотно и могат да бъдат сменени само при изричната заповед на Небесната господарка.

Съпругите можеха да станат могъщи съюзници в сърцето на вражеския лагер, стига Райън да успееше да ги привлече на своя страна. Но за съжаление, тя не би посмяла да направи това, ако някоя от тях е предателка. Майлс се наруга.

— Империята — отбеляза той — е основната опора за хоут-расата. Това едва ли е нищо, дори от генетична гледна точка. Плячката за изменника е доста висока.

Тя не се усмихна на тази зоологическа шега. Със сигурност не би било уместно да й рецитира стихотворенията си. Опита отново.

— Със сигурност императрица Лизбет не е целяла моменталното разпадане на тази опора за хоут.

— Не. Не и толкова бързо. Може би дори не по времето на това поколение — съгласи се Райън.

В това имаше повече смисъл, освен това беше точно в стила на старата хоут-дама.

— Но сега заговорът й служи за целите на друг. Някой с краткотрайни лични цели, някой, когото тя не е взела под внимание. — Той облиза устни и продължи да мисли на глас. — Смятам, че плановете на вашата Небесна господарка са се пречупили на слабото място. Императорът закриля контрола на хоут-дамите върху генома; на свой ред вие му осигурявате легитимност. Взаимно поддържане на интересите и на двете страни. Сатрап-губернаторите нямат подобен интерес. Вие не можете да се откажете от властта и същевременно да я задържите.

Изящните й устни се свиха, но тя не отрече казаното. Майлс пое дълбоко дъх.

— Бараяр няма интерес плановете на Слайк Гиайа да успеят. Поне засега, можете да бъдете сигурна в думите ми, милейди. Но разпадането на Сетаганданската империя според плановете на вашата господарка също не е в интерес на Бараяр. Мисля, че виждам начин да отблъснем Слайк. Но на свой ред вие трябва да се откажете от посмъртното осъществяване на желанията на императрицата. Поне засега — добави той в отговор на изненадания й поглед.

— Как… смятате да спрете принц Слайк? — бавно запита я.

— Да проникнем в кораба му. Да се сдобием с Великия Ключ. Да го подменим с фалшификата, ако това е възможно. Ако имаме късмет, той може дори да не забележи подмяната, докато не се прибере у дома, а какво би могъл да направи тогава? Вие предавате Великия ключ на наследницата си и всичко се нарежда тихо и спокойно, сякаш нищо не се е случвало. Никоя страна не би могла да обвини противната, без да разкрие самата себе си. Мисля, че това е най-добрият възможен изход. Всеки друг сценарий ще доведе до катастрофа под една или друга форма. Ако не направим нищо, заговорът се разкрива след осем дни и Бараяр е въвлечен. Ако се опитам и се проваля… поне не мога да направя нещата по-лоши.

„Откъде си толкова сигурен?“

— И как смятате да проникнете в кораба на Слайк?

— Имам една-две идеи. Могат ли съпругите на губернаторите, или техните гем-дами и прислугата им свободно да излизат и да се връщат от орбита?

Порцелановата й ръка докосна гърлото й.

— Повече или по-малко, да.

— Значи някоя дама, по възможност не будеща никакво подозрение, би могла да ме заведе горе. Не в ролята ми на самия себе си, разбира се, аз трябва да се маскирам по някакъв начин. А щом попадна на борда, ще мога да взема ключа. Това ни изправя пред проблема с доверието. На кого бихте се доверили? Не предполагам, че вие самата бихте могли…

— Не съм напускала столицата от… няколко години.

В такъв случай не бихте могли да бъдете квалифицирана като не будеща подозрение. Освен това Слайк Гиайа сигурно ви наблюдава отблизо. Ами гем-дамата, която изпратихте за мен на партито у Йенаро?

— Някоя от съпругите би била най-добрият избор — с неохота каза Райън.

— Алтернативата — хладно отбеляза той — е да оставим работата на сетаганданската служба за сигурност. Разобличаването на Слайк автоматично ще оневини Бараяр и моят проблем би бил решен.

Е… не съвсем. Слайк Гиайа, ако наистина беше лорд Хикс, бе човек, който държеше в ръцете си командването на орбиталната станция и знаеше точно къде се намира невидимото за камерите място в ротондата. Слайк Гиайа имаше много по-голямо влияние в службите, отколкото би трябвало. Откъде можеше да е сигурен, че сетаганданската служба за сигурност ще успее изненадващо да проникне в кораба на имперския принц?

— И как смятате да се маскирате? — попита тя.

Майлс се помъчи да се убеди, че тонът й не е презрителен, а по-скоро изненадан.

— Сигурно като прислужник ба. Някои от тях не са по-високи от мен самия. А и вие се отнасяте към тях, сякаш са невидими, слепи и глухи.

— Никой мъж не би се маскирал като ба!

— Значи толкова по-добре — иронично се усмихна той на реакцията й.

Комуникационният пулт издаде мелодичен звук. Райън изненадано го погледна и докосна клавишите. Над екрана се оформи лицето на добре изглеждащ мъж на средна възраст. Носеше всекидневната униформа на офицер от сетаганданската служба за сигурност. Сивите му очи бяха като от гранит върху свежо нанесения грим. Майлс трепна и бързо се огледа — слава Богу, намираше се извън обсега на видимост.

— Хоут Райън — почтително кимна мъжът.

— Гем-полковник Милисър — отвърна Райън. — Настроила съм своя комуникационен пулт да не отговаря на външни позвънявания. Моментът не е подходящ за разговори.

Удържаше се да не отмества погледа си към Майлс.

— Използвах секретния код. Опитвах се да се свържа с вас няколко пъти. Извинявайте, че нарушавам оплакването ви пред Небесната господарка, но тя би била първата, която би го направила. Успяхме да проследим изчезналия L-X-10-Земянин-C до купа на Джаксън. Необходимо ми е официалното разрешение на Звездните ясли да продължа издирването извън пределите на империята с всички необходими средства. Доколкото успях да разбера, връщането на L-X-10-Земянин-C е било един от главните приоритети на нашата Небесна господарка. След тестовете тя е стигнала до заключението, че той е допълнение към хоут-генома.

— Това беше истина, гем-полковник, но… да, прав сте, трябва да бъде върнат. Само един момент.

Райън стана, отиде до един от шкафовете и го отключи с декодиращия медальон, който носеше на врата си. Порови се в него и откри квадратна плочка със страна около петнадесет сантиметра, украсена с врязана птица върху горната повърхност. После се върна до бюрото си и постави плочката върху скенера на комуникационния пулт. Набра някакви кодове и в плочката проблеснаха някакви светлинки.

— Много добре, полковник. Оставям нещата изцяло във ваши ръце. Знаете желанието на нашата Небесна господарка. Имате пълното разрешение и можете да ползвате всички ресурси от специалния фонд на Звездните ясли, които намерите за добре.

— Благодаря, хоут Райън. Ще ви държа в течение за развитието на операцията. — Гем-полковникът кимна и се изключи.

— Какво беше всичко това? — попита Майлс, като се опитваше да не изглежда толкова хищно любопитен.

Райън се намръщи.

— Вътрешни работи на хоут-генома. Мога да ви уверя, че нямат нищо общо с Бараяр или с настоящата криза. Животът продължава, нали разбирате.

— Така е — усмихна се Майлс, преструвайки се, че отговорът напълно го задоволява. Беше запомнил разговора дословно. По-късно можеше да послужи като малка примамка за отклоняване на вниманието на Саймън Илян. Имаше лошото чувство, че ще са му необходими много по-големи примамки, за да успее.

Райън внимателно върна Великия печат на Звездните ясли на мястото му и пак седна на стола си.

— Можете ли да го направите? — продължи Майлс. — Разполагате ли с някоя дама, на която да можете да се доверите, с униформа на ба и истински идентификационен номер, с фалшивия ключ и с някакъв начин да проверя истинския? И да я изпратите заедно с мен до кораба на принц Слайк под някакъв не будещ подозрения повод? И кога?

— Аз… не съм сигурна кога.

— Този път трябва да уговорим срещата предварително. Ако ми се наложи да изляза за няколко часа сам извън посолството, вие не можете просто да ми се обадите и да ме повикате по всяко време. Трябва да съчиня някаква правдоподобна версия пред нашата собствена служба за сигурност. Имате ли копие на официалния ми график? Трябва да имате, в противен случай не бихме се срещнали преди това. Мисля, че този път ще е най-добре да се срещнем някъде извън Небесна градина. Утре следобед ще трябва да присъствам на нещо, наречено биоестетическа изложба. Мисля, че бих могъл да измисля някакво оправдание и да се измъкна, може би с помощта на Иван.

— Толкова скоро…

— Според мен не е достатъчно скоро. Не ни остава много време. Освен това не бива да забравяме възможността първият ни опит да бъде осуетен по една или друга причина. А и вие… разбирате, че имате само улики срещу принц Слайк. Не и доказателства.

— Но засега това е всичко, с което разполагам.

— Разбирам. Но ни е необходимо да си осигурим максималното количество възможности. В случай че ни се наложи да опитаме отново.

— Да… прав сте… — Тя си пое дъх и се намръщи. — Добре, лорд Воркосиган. Ще ви помогна да направите този опит.

— Имате ли някакви предположения къде най-вероятно би скрил ключа принц Слайк? Предметът е малък, а корабът — голям. Моето първо предположение е, че би го скрил в личните си помещения. Съществува ли някакъв начин да се открие местоположението на Великия ключ? Предполагам, че на него няма някакъв вид предавател, нали?

— Не точно. Въпреки това неговото собствено захранване е много стара и рядка изработка. Би могло да се засече от подходящ скенер на неголеми разстояния. Ще се постарая дамата да вземе такъв със себе си, както и всичко друго, за което мога да се сетя.

— И най-малкото нещо би било от полза.

Така. Най-накрая се бяха задействали. Той потисна дивото си желание да започне да я умолява да изостави всичко и да избягат заедно на Бараяр. Дали би могъл да я изведе тайно от пределите на Сетаганданската империя? Със сигурност подобна задача не би била по-лесна от стоящата в момента пред него. А и как би се отразило върху кариерата му (да не говорим за кариерата на баща му) установяването на избягала сетаганданска хоут-дама и близка роднина на император Флечър Гиайа в Дома Воркосиган? На какви проблеми щеше да се натъкне самият той? Сети се за Троянската война.

И въпреки всичко щеше да му бъде приятно, ако беше направила поне малък опит да го подкупи. Но тя не си беше помръднала пръста в тази насока. За неговия трениран в ИмпСи ум тя изглеждаше пряма до наивност. Когато някой е влюбен дълбоко и безнадеждно, другият трябва поне да прояви учтивостта да забележи…

„Ключовата дума, момчето ми, е безнадеждно. Запомни това.“

Те нямаха общи чувства, нито пък шанс за такива. Нямаха общи цели. Но имаха общ враг. И трябваше да се справят с него.

Райън се изправи. Майлс също стана и попита:

— Гем-полковник Бенин срещна ли се вече с вас? Сигурно знаете, че е натоварен с разследването на смъртта на ба Лура.

— И аз така разбрах. На два пъти искаше среща с мен. Все още не съм дала съгласието си. Той изглежда… упорит.

— Слава Богу. Значи все още имаме възможност да съгласуваме историите си. — Майлс предаде накратко срещата си с Бенин, като особено наблегна върху разговора си с нея. — Трябва да измислим подходящо обяснение и на тази среща. Мисля, че ще се появи отново. Не предполагах, че принц Слайк ще се издаде пред вас толкова бързо.

Райън кимна, отиде до стъклената стена и набързо му обясни онова, което бе обяснявала на принц Гиайа предишния ден.

— Това ще свърши ли работа?

— Чудесно, благодаря ви. Можете да му кажете, че съм ви задавал множество медицински въпроси, свързани… с оправянето на моите физически недъзи. Вие сте ми отговорили, че не бихте могли да ми помогнете и че не съм попаднал на подходящото място. Разбирате ли — не се стърпя да добави той, — моята ДНК е съвсем нормална. Всички мои недъзи са с тератогенен характер. Далеч извън вашата сфера на занимания.

По лицето й, винаги красиво и безизразно като маска, сякаш се появиха някакви признаци на чувства. Смутен и объркан, той добави:

— Вие, сетаганданците, обръщате невероятно много внимание на външния вид. Със сигурност сте попадали на лъжлива външност и преди.

„Стига! Веднага млъкни!“

Тя разтвори длан, без да се съгласява или да отрича думите му, и се върна към своя мехур. Разтревожен, без да се доверява повече на езика си, Майлс мълчаливо я последва към изхода.

Излязоха в хладния полумрак. Върху тъмносинята полусфера над тях светеха няколко бледи звезди. На пейката срещу входа на Звездните ясли седяха Миа Маз, посланик Воробьов и гем-полковник Бенин и приятелски разговаряха. Всички погледнаха към Майлс и усмивките на Воробьов и Бенин престанаха да изглеждат толкова любезни. Майлс изпита непреодолимото желание да се обърне и да се скрие в сградата.

Райън очевидно изпита същото, защото промърмори:

— О, вашите хора ви очакват, лорд Воркосиган. Надявам се, че сте научили нещо от посещението си, въпреки че не отговаря на вашите нужди. Е, приятна вечер. — Тя се върна под защитата на Звездните ясли.

„О, целият живот е учене, милейди.“ Майлс залепи приветлива усмивка на лицето си и тръгна по алеята към пейката. Тримата се изправиха, за да го посрещнат. Трапчинките на Миа Маз както винаги бяха на мястото си. Дали само така му се струваше, или дипломатичната любезност на Воробьов беше малко пресилена? Изражението на Бенин беше почти неразгадаемо под грима.

— Здравейте — приветливо се обади Майлс. — О, сър, вие сте ме чакали. Благодаря ви, но нямаше нужда.

Воробьов леко повдигна вежди в иронично несъгласие.

— Била ви е оказана необикновено висока чест, лорд Воркосиган — каза Бенин, като кимна към Звездните ясли.

— Да, хоут Райън е много учтива дама. Надявам се, че не съм й дотегнал с въпросите си.

— И всичките ли ваши въпроси получиха отговор? — попита Бенин. — Вие наистина сте привилегирован.

Нямаше начин да не се забележи горчивата жилка в този коментар, въпреки че тя можеше да се игнорира.

— О, и да, и не. Мястото е невероятно, но се страхувам, че тези технологии не биха помогнали на моите медицински нужди. Май в края на краищата ще се наложи да се замисля за още операции. Не обичам операциите, много са болезнени — почти изстена той.

Маз го гледаше със съчувствие и симпатия; Воробьов имаше донякъде мрачен вид. „Започва да подозира нещо нередно. По дяволите.“

Всъщност и Воробьов, и Бенин изглеждаха така, сякаш само присъствието на другия ги спира да сграбчат Майлс и да започнат да го блъскат в най-близката стена, докато не изкопчат от него някаква истина.

— Е, ако сте приключили, ще ви изпратя до изхода — каза Бенин.

— Да. Колата на посолството чака, лорд Воркосиган — добави Воробьов.

Те тръгнаха след Бенин.

— Все пак истинската привилегия беше присъствието на рецитала — продължи да бърбори Майлс. — А как вървят нещата при вас, гем-полковник? Разследването напредва ли?

Бенин сви устни и промърмори:

— Не става по-просто.

„Обзалагам се, че е така.“ За съжаление, а може би за щастие, моментът и мястото не бяха подходящи двама мъже от специалните служби да захвърлят маските си и да се впуснат в професионални разговори.

— О, Господи — каза Майлс и всички спряха за момент да се насладят на гледката пред тях. Ниски дървета ограждаха малко изкуствено дере. Сред тях и покрай малкия поток в полумрака бяха разпръснати стотици дървесни жаби, светещи в най-различни цветове. Всички те пееха. Пееха в хор, като всяка трела се извисяваше и отзвучаваше, за да бъде сменена от друга. Светлините се засилваха и отслабваха заедно със звуците, така че всяка нота можеше да се забележи и със слуха, и с очите. Акустиката в дерето превръщаше всичко това в истинска музика. Майлс сякаш се вцепени и мозъкът му изключи пред тази абсурдна красота, докато покашлянето на Воробьов най-накрая го върна към действителността. Продължиха нататък.

Извън купола нощта беше топла и влажна.

— Впечатлен съм от лукса на хоут и разбирам каква силна икономическа база стои зад него — отбеляза Майлс.

— Така е — отговори Бенин с нотка на самодоволство. — Макар, както съм чувал, поголовният данък в Сетаганда да е наполовината на бараярския. Императорът култивира икономическия просперитет на поданиците си подобно на градина, така казват.

Бенин не беше имунизиран срещу типичното сетаганданско чувството за превъзходство над другите. На Бараяр данъците винаги бяха били деликатен проблем.

— Страхувам се, че сте прав. Налага ни се да се съревноваваме с вас във военно отношение, разполагайки с по-малко от една четвърт от вашите ресурси — отговори Майлс и прехапа език, за да не добави: „За щастие, това не е кой знае колко трудно.“

И все пак Бенин беше прав, размишляваше Майлс, докато леколетът се издигаше над столицата. Достатъчно беше да се погледне огромната сребърна полусфера и останалата част на града, да не говорим за другите райони на планетата и останалите седем свята, и да се направят няколко прости изчисления. Небесна градина беше истинско цвете, но корените му лежаха другаде, в контролирането на икономиката от хоут и гем. Великият ключ беше много къс лост, за да успее да преобърне целия този свят. „Принц Слайк, мисля, че си голям оптимист.“