Лоис Макмастър Бюджолд
Сетаганда (14)

Глава 14

— Открих Иван, сър. — Майлс се усмихна към комуникационния пулт. Образът зад посланик Воробьов беше неясен, но звуците от бюфета — приглушени гласове и тракане на чинии — се чуваха ясно. — Прави обиколка на Звездните ясли. Ще се забавим известно време, не можем да рискуваме да обидим домакинята. Но ще се помъча да го измъкна и да се срещнем преди края на партито. Един ба ще ни докара обратно при вас.

Воробьов беше повече от щастлив при тези новини.

— Добре. Така и би трябвало. Но полковник Ворийди не е доволен от такива спонтанни промени в една предварително подготвена програма и трябва да кажа, че започвам да се съгласявам с него. Моля ви… не разрешавайте на лорд Ворпатрил да направи нещо неуместно, нали? Хоут не са гем, нали разбирате.

— Да, сър. Иван се държи идеално. Като никога друг път — Иван все още лежеше неподвижен в склада, но възвърналият се цвят на лицето му показваше, че синерджинът е започнал да действа.

— А как е успял да получи това невероятно благоволение? — запита Воробьов.

— О, нали знаете какъв е Иван. За него няма нищо невъзможно. Ще ви обясня по-късно. Сега трябва да вървя.

— Много съм любопитен да разбера — сухо промърмори посланикът. Майлс прекъсна връзката и усмивката изчезна от лицето му.

— Уф. Успяхме да спечелим малко време. Много малко време. Трябва да действаме.

— Да — съгласи се спътницата му, тъмнокосата съпруга на Ро Сета. Тя обърна креслото си и двамата излязоха от кабинета с комуникационния пулт. Трябваше да бърза, за да не изостане.

Върнаха се в склада точно когато Райън и хоут Пел приключваха с препрограмирането на креслото на хоут Надина. Майлс погледна Иван, който все още лежеше на пода. Дишането му изглеждаше дълбоко и нормално.

— Готов съм — каза Майлс на Райън. — Моите хора няма да започнат да ни търсят поне още един час. Ако Иван се събуди… е, вие надали бихте имали някакъв проблем да го държите под контрол. — Облиза устните си. Бяха започнали да пресъхват. — Ако нещата се провалят… обърнете се към гем-полковник Бенин. Или към самия император. В никакъв случай към по-нископоставени служители от службата за сигурност. Всички улики, особено фактът, че губернатор Кети е успял да измами една на пръв поглед съвършена система, ми говорят, че е успял да подкупи някой много високопоставен човек от службата, който му осигурява сериозна подкрепа. Подозирам, че една спасителна операция, предприета от него, би била фатална.

— Разбирам — сериозно отговори Райън. — И съм напълно съгласна с анализа ви. На първо място, ба Лура не би занесъл Великия ключ на Кети за изготвяне на дубликат, освен ако не е бил уверен, че той е в състояние да се справи със задачата.

Тя се облегна в креслото си и кимна на хоут Пел. Хоут Пел, която се беше въоръжила с повечето от нещата, открити у хоут Вио, кимна в отговор, оправи робата си и грациозно седна в креслото. Уви, сред малките предмети нямаше енергийно оръжие — батериите му щяха да бъдат засечени от охранителните системи. „Няма дори зашеметител — помисли си Майлс с болезнено съжаление. — Отивам на битка в орбита, облечен в парадна униформа и ботуши, при това без никакво оръжие. Чудесно.“ Той отново зае мястото си на меката облегалка отляво на Пел, като се опитваше да не се чувства като куклата на някой вентрилоквист. Силовото поле се затвори около тях. Райън отстъпи и кимна. Пел издигна мехура и те бързо се понесоха към вратата, която се отвори пред тях. Две от съпругите излязоха заедно с тях и се понесоха в различни посоки.

Майлс почувства внезапна остра болка, че спътничка му е Пел, а не Райън. Болката обаче беше само в сърцето му, не и в ума му. Много важно беше Райън, най-важният свидетел срещу заговора на Кети, да не бъде изправена пред опасността да попадне в ръцете му. Освен това… стилът на Пел му допадаше. Тя вече беше показала способността си да мисли бързо и правилно в опасни ситуации. Все още не беше сигурен дали онова стремглаво спускане от покрива на сградата беше за нейно собствено удоволствие, или от съображение за сигурност. Хоут-жена с чувство за хумор, почти… много жалко, че беше на осемдесет години, освен това и съпруга, и сетаганданка, и… „Няма ли да престанеш? Не си Иван и никога няма да бъдеш.“ Но по един или друг начин заговорът на губернатор хоут Илсъм Кети нямаше да преживее деня.

Присъединиха се към групата на Кети в момента, когато тя се готвеше да тръгне към южната порта на Небесна градина. Стана му ясно, че хоут Вио е била изпратена за Иван в последния момент. Свитата на Кети беше голяма, както и подобаваше на един сатрап-губернатор — двадесетина гем-телохранители, гем-дами, прислужници, които не бяха ба, облечени в личните му ливреи, както и — за най-голямо учудване на Майлс — гем-генерал Чилиан. Дали Чилиан беше замесен в заговора на господаря си, или щеше да бъде премахнат заедно с хоут Надина по пътя към къщи и сменен с някой друг? Трета възможност нямаше — командващият имперските войски на Сигма Сета надали би останал неутрален в очакваните събития.

Кети направи знак на мехура да се настани в неговата кола по пътя към имперския космодрум, където пристигаха и заминаваха само най-високопоставените гости на Небесна градина. Гем-генерал Чилиан се качи в друга кола. Майлс и хоут Пел се оказаха сами в компанията на Кети, настанени в нещо подобно на вана, явно специално пригодено за мехурите на хоут-дамите.

— Закъсня. Проблеми ли имаше? — попита Кети. Изглеждаше угрижен и сериозен, както подобава на истински опечален. Или на човек, възседнал много гладен и раздразнен тигър.

„Да. Трябваше да се сетя кой е лорд Хикс още щом видях тази изкуствено бяла коса.“ Това беше човек, който не е склонен да чака, докато нещата дойдат сами по реда си.

— Нищо, с което да не мога да се справя — отговори Пел. Филтърът беше настроен на максимално заглушаване и промени гласа й така, че той донякъде наподобяваше този на хоут Вио.

— Не се и съмнявам, любов моя. Не сваляй силовото поле, докато не стигнем.

— Да.

„Така… Гем-генерал Чилиан го очаква среща с аварийния люк — реши Майлс. — Бедният кучи син.“ Вероятно хоут Вио е целяла по един или друг начин да се върне сред хоут-генома. Дали беше любовница на Кети, или негова господарка? Или бяха екип? Две глави вместо една зад този заговор можеха да доведат както до неговото по-бързо осъществяване и гъвкавост, така и до провалянето му.

Хоут Пел докосна контролния пулт и се обърна към Майлс:

— Когато пристигнем, трябва да решим какво да търсим първо — хоут Надина или Великия ключ.

Майлс почти се задави и посочи Кети, който седеше на по-малко от метър от коляното му.

— Не може да ни чуе — увери го Пел. Изглежда, наистина беше така — Кети разсеяно наблюдаваше красотите, които минаваха покрай тях, настанен удобно на мястото си.

— Спасяването на Ключа — продължи Пел — е от първостепенна важност.

— Мм. Но хоут Надина, ако все още е жива, е важен свидетел в защита на Бараяр. Освен това… тя може да има представа къде се намира Ключът. Мисля, че е в някаква шифровъчна лаборатория, но корабът е огромен и има сума ти места, където Кети да устрои подобна лаборатория.

— И двете би трябвало да се близо до неговия апартамент — каза Пел.

— Не я ли държи в изолатора?

— Не вярвам… Кети надали би искал много от войниците и слугите му да знаят, че я държи затворена. Най-вероятно се намира в някоя тайна каюта.

— Чудя се как ли е замислил да постави следващата си смъртоносна постановка с участието на Иван и хоут Надина? Съпругите се движат по точно определени места. Няма да го направи на собствения си кораб или в резиденцията си. Освен това надали би посмял да повтори номера си вътре в Небесна градина — това вече ще бъде прекалено. Представям си нещо тайно, което ще се осъществи тази нощ.

Губернатор Кети погледна към тях и попита:

— Вече събуди ли се?

Пел докосна устни, после и контролния панел.

— Още не.

— Искам първо да го разпитам. Трябва да зная с каква информация разполагат.

— Има достатъчно време.

— Времето едва стига.

Пел отново изключи говорителя.

— Първо хоут Надина — твърдо реши Майлс.

— Мисля, че сте прав, лорд Воркосиган — въздъхна Пел.

 

 

По-нататъшният опасен разговор с Кети беше осуетен от бъркотията около качването в совалката и подготовката й за старт. Гем-генерал Чилиан дори не направи опит да говори с жена си. Пел тръгна след Кети, който беше дал знак да го последва. Тъй като той беше освободил телохранителите си, Майлс реши, че явно ще се заемат с работата. По-малко свидетели означаваше и по-малко трупове по-късно, ако работата станеше напечена.

Кети ги поведе към един широк, украсен с вкус коридор, явно водещ към каютите на високопоставените пътници. Майлс едва не докосна хоут Пел по рамото.

— Вижте. Право пред нас. Виждате ли?

Пред една от вратите стоеше пазач в ливрея. При вида на господаря си той застана мирно. Но Кети се насочи първо към друга врата. По лицето на пазача се изписа облекчение.

Пел изви врат.

— Дали там не е хоут Надина?

— Да. Е… може би. Не вярвам, че би посмял да постави на стража обикновен войник. Не и ако още не контролира командния им състав. — Майлс дълбоко съжаляваше, че не бе се досетил по-рано за разрива между Кети и гем-генерала. Само какви възможности щяха да имат…

Вратата се плъзна зад тях и се затвори. Майлс се огледа. Помещението беше чисто, без никаква украса или следи, че в него живее някой.

— Можем да го сложим тук — каза Кети и кимна към дивана. — Можеш ли да го държиш под контрол с химикали, или да извикам още пазачи?

— С химикали — отговори Пел. — Но ще имам нужда от още някои неща. Синерджин. Фаст-пента. Няма да е зле да проверим дали не е алергичен към фаст-пента. Чух, че на най-важните хора им развиват подобна алергия. Не трябва да допуснем да умре тук.

— Клариум?

Пел погледна въпросително Майлс — не беше чувала за подобно нещо. Клариум представляваше едва ли не стандартен военен транквилант, който се използваше при разпити. Майлс кимна.

— Идеята не е лоша — каза Пел.

— Няма шанс да се събуди докато се върна, нали? — попита загрижено Кети.

— Страхувам се, че пое доста солидна доза.

— Хм. Бъди по-внимателна, любов моя. Не искам да открият остатъци от химикали при аутопсията. Въпреки че ако имаме късмет, може и да не дочакаме аутопсията.

— Предпочитам да не разчитам на късмета.

— Добре — каза Кети, явно доволен. — Най-после се научи.

— Ще те изчакам — каза спокойно Пел, като се постара думите й да прозвучат двусмислено.

— Нека ти помогна да го извадим — каза Кети. — Вътре сигурно е доста претъпкано.

— Не и за мен. Използвам го като подставка за краката си. Така креслото е… по-удобно. Позволи ми… да се насладя още малко на привилегията на хоут, любов моя — въздъхна Пел. — Не съм го правила толкова отдавна…

Кети се развесели:

— Съвсем скоро ще имаш повече привилегии, отколкото самата императрица. Както и всички чуждоземци в краката си. Всички, които пожелаеш. — Той кимна на мехура и излезе. Къде щеше да отиде за необходимите химикали? В лечебницата? При охраната? И колко време щеше да му отнеме това?

— Сега — каза Майлс. — Обратно в коридора. Трябва да се отървем от пазача. Взехте ли онова нещо, което хоут Вио използва срещу Иван?

Пел извади малкия флакон от ръкава си и го вдигна.

— Колко дози са останали?

Пел провери.

— Две. Вио се е презастраховала. — Гласът й звучеше малко разочаровано, сякаш Вио беше изгубила стила си с това разхищение.

— Аз лично бих взел сто, за всеки случай. Добре. Използвайте го пестеливо — не целия, ако не се налага.

Пел изкара мехура отново в коридора. Майлс се плъзна зад креслото, вкопчил ръце във високата му облегалка и опрял крака в двигателя му. „Да не би да се криеш зад полите на една жена?“ Чувстваше се ужасно потиснат, че транспортирането му (а и всичко останало) е изцяло в ръцете на една сетаганданка, въпреки че тази спасителна операция беше негова идея. Пел спря пред облечения в ливрея пазач и каза:

— Прислужник.

— Хоут. — Той кимна почтително към непроницаемия мехур. — В момента съм на пост и не мога да ви помогна.

— Няма да отнеме много време. — Пел изключи силовото поле и Майлс чу слабо съскане и задавен звук. Креслото се разтърси. Той се надигна над облегалката и погледна. Пазачът се бе строполил в нелепа поза в скута на Пел.

— По дяволите! — възкликна Майлс. — Трябваше първо да упоим Кети… е, както и да е. Приближете се до контролния панел на вратата.

Беше стандартен панел, отговарящ на отпечатъци от пръсти, но за кого беше програмиран? Сигурно за малцина, може би само за Кети и Вио. Но пазачът сигурно също имаше достъп в случай, че възникнеше нещо непредвидено.

— Преместете го малко нагоре — разпореди се Майлс и притисна дланта на изпадналия в безсъзнание пазач към панела. — Слава Богу! — въздъхна с облекчение той, когато вратата се плъзна встрани, без да издаде сигнал за тревога. Взе зашеметителя на пазача и влезе на пръсти вътре, следван от Пел.

— О! — възмутена възкликна Пел. Бяха открили хоут Надина.

Възрастната жена седеше на диван, подобен на онзи, който бяха видели в първата каюта. Беше само по бельо. Годините — а те бяха около стотина — не бяха подминали дори нейното тяло на хоут. Отнемането на горните й дрехи изглеждаше като добре обмислена обида, която малко се различаваше от пълното й събличане. Посивялата й коса беше защипана с някакво устройство, което на свой ред беше закрепено неподвижно за пода. Това не беше болезнено — дължината на косата й й оставяше около два метра свобода на движение, но в гледката имаше нещо дълбоко обидно. Може би беше идея на хоут Вио? Майлс си помисли, че разбира как се е почувствал Иван при вида на котешкото дърво. Това беше лошо деяние — да се постъпва по подобен начин с възрастна дама (макар и принадлежаща към такава противна раса като хоут), която му напомняше на баба му от Бета… Е, не съвсем. Всъщност Пел повече приличаше на баба му Нейсмит като личност, но…

Пел безцеремонно захвърли безчувствения пазач на пода, скочи от креслото си и се хвърли към своята сестра-съпруга.

— Надина, ранена ли си?

— Пел! — Всеки друг на нейно място щеше да се хвърли в обятията на спасителя си. Бидейки хоут обаче, двете жени се задоволиха само със сдържано, макар и очевидно сърдечно ръкостискане.

— О! — отново възкликна Пел, като гневно гледаше положението, до което беше докарана Надина. Първата й работа беше да свали част от своите собствени дрехи и да ги даде на Надина, която ги навлече с благодарност и сякаш възвърна част от достойнството си. Майлс приключи с бързия оглед на помещението, за да се увери, че наистина са сами, и се върна при жените, които се мъчеха да освободят косата. Пел коленичи и дръпна няколко кичура, които обаче не поддадоха.

— Вече опитах — въздъхна хоут Надина. — Нищо не се получава.

— Къде е ключът за това нещо?

— Беше у Вио.

Пел бързо извади целия тайнствен арсенал от ръкавите си. Надина го разгледа и поклати отрицателно глава.

— По-добре да я отрежем — каза Майлс. — Трябва да се измъкваме оттук колкото се може по-бързо.

Двете жени го погледнаха смаяно.

— Хоут-дамите никога не режат косите си — каза Надина.

— Извинете, но положението е критично. Ако отидем веднага до совалките, ще мога да ви отведа достатъчно далеч, преди Кети да разбере. Може би дори ще успеем да се измъкнем невредими. Скъпа ни е всяка секунда.

— Не! — каза Пел. — Първо трябва да открием Великия ключ!

За съжаление, не можеше да отпрати двете жени и да остане сам да търси ключа — той беше единственият квалифициран орбитален пилот от тримата. По дяволите, значи бяха като залепени за него. Дори една-единствена хоут-дама беше достатъчно зло. А да се занимаваш с две беше като да се опитваш да водиш котки в стадо.

— Хоут Надина, знаете ли къде Кети държи Великия ключ?

— Да. Миналата нощ ме заведе при него. Мислеше си, че бих могла да го отворя. Беше много разгневен, че не можах.

Майлс внимателно я погледна — поне по лицето й нямаше следи от насилие. Но движенията й бяха сковани. Артрит или травми от шокова палка? Отиде до тялото на пазача и го претърси за някакви полезни предмети — кодови карти, оръжие… да. Сгъваем вибронож. Скри го в дланта си и се върна при дамите.

— Чувал съм, че някои животни прегризват собствените си крака, за да се измъкнат от капана, в който са попаднали — предпазливо предложи той.

— Ух! — възкликна отвратена Пел. — Бараярци.

— Вие не разбирате… — с жар започна Надина.

Страхуваше се, че разбира много добре. Щяха да си стоят тук и да се маят, докато Кети не се върне…

— Вижте! — посочи към вратата той.

— Какво? — Пел скочи на крака и двете с Надина извърнаха глави.

Майлс извади виброножа, хвана сребърната коса на Надина и я отряза колкото се може по-близо до капана.

— Това. Да вървим!

— Варварин! — изплака Надина, но не изпадна в истерия. Всъщност закъснелият й протест й беше сравнително тих.

— Това беше жертва за доброто на хоут — обясни й Майлс. В очите й имаше сълзи. Пел… Пел изглеждаше така, сякаш тайно му е благодарна, че той е извършил необходимото, а не тя.

Всички се качиха в креслото — Надина наполовина в скута на Пел, Майлс зад облегалката. Пел излезе от помещението и включи силовото поле. Креслата би трябвало да бъдат безшумни, но двигателят зави, протестирайки срещу претоварването. После се понесоха с олюляване напред.

— Направо. Сега надясно — даваше указания хоут Надина. Минаха покрай някакъв служител, който се поклони, направи им път и не се обърна след тях.

— Кети използва ли фаст-пента върху вас? — обърна се Майлс към Надина. — В какво знае, че го подозират Звездните ясли?

— Фаст-пентата не действа върху жените хоут — осведоми го през рамо Пел.

— Така ли? А върху мъжете?

— Не много добре — каза Пел.

— Хм. И все пак?

— Натам. — Надина посочи един асансьор. Спуснаха се надолу и продължиха по друг, по-тесен коридор. Надина докосна косата си, прибрана в скута й, загледа се в грубо отрязания й край и се намръщи. — Това беше много неподходящо. Сигурна съм, че ти е доставило голямо удоволствие, Пел.

Пел изсумтя, но се въздържа от коментар.

Това изобщо не приличаше на героичната тайна акция, която си бе представял — да се мотае из кораба на Кети в компанията на две превзети възрастни хоут-дами. Е, склонността на Пел към запазване на благоприличието беше твърде съмнителна, но Надина май се опитваше да навакса. Трябваше обаче да признае, че мехурът беше къде по-подходящ от плановете му да се маскира като ба — още повече че всички ба изглеждаха напълно здрави и изправени. На кораба имаше достатъчно други хоут-дами, за да не бият на очи пред екипажа…

„Не. Просто извадихме късмет. Поне засега.“

Приближиха се до една врата.

— Тук — каза Надина.

Този път нямаше никакви пазачи.

— Как ще влезем? — попита Майлс. — Като почукаме ли?

— Така предполагам — отговори Пел, свали силовото поле само колкото да почука на вратата, след което го включи отново.

— Това беше просто шега! — ужаси се Майлс. Вътре със сигурност нямаше никого. Представи си Великия ключ, поставен в някаква защитена кутия…

Вратата се отвори. Някакъв блед мъж със сенки около очите, облечен в униформената ливрея на Кети, насочи някакво устройство към мехура, прочете електронния подпис и каза:

— Да, хоут Вио?

— Аз… доведох хоут Надина да опита отново — каза Пел. Надина направи възмутена гримаса.

— Не мисля, че ще имаме нужда от нея — отговори мъжът, — но можете да говорите с генерала. — Той отстъпи и им направи път да влязат.

Майлс, който се чудеше как да зашемети мъжа с аерозола, започна изчисленията си отново. В лабораторията — да, това наистина беше лаборатория — имаше трима души. Всяко свободно място беше заето от най-различно оборудване. Пред конзолата седеше техник с още по-бледо лице, облечен в черната униформа на сетаганданската военна полиция. Видът му подсказваше, че седи тук от дни. Беше блед, а около него бяха разхвърляни малки контейнери с кофеинови напитки; върху монитора се мъдреха два флакона с болкоуспокоителни. Но третият човек, който се беше надвесил над рамото на техника, привлече вниманието на Майлс.

Въпреки първоначалните му очаквания това не беше гем-генерал Чилиан. Този офицер беше по-млад и по-висок. Лицето му беше като изсечено. Беше облечен в кървавочервената униформа на Имперската служба за сигурност на Небесна градина, но без характерния грим върху лицето. Куртката му беше омачкана и разкопчана. Не беше шефът. Умът на Майлс се плъзна надолу по списъка, който беше научил наизуст преди седмици, когато се готвеше за пътуването — да, това беше гем-генерал Нару, третият в сложната вътрешна йерархия на службата. Партньорът на Кети. Вероятно повикан в качеството си на експерт за разбиването на кодовете, с които беше защитен Великият ключ.

— Добре — обади се техникът. — Започвам от позиция седем хиляди триста и шест. Още само седемстотин позиции и е наш, кълна се.

Пел ахна и посочи масата. Върху нея в объркана купчина лежаха не един, а осем Велики ключа. Или един Велик ключ и седем копия…

Дали все пак Кети не се беше опитал да изпълни плана на починалата императрица? А целият хаос през изминалите две седмици да е просто плод на някакво объркване? Не… не. Това трябваше да е поредният мръсен номер. Може би е планирал да изпрати на останалите сатрап-губернатори фалшиви копия или да ги подхвърли на сетаганданската имперска служба за сигурност, или… възможностите бяха много, стига да вършеха работа само на Кети и на никой от другите.

Използването на зашеметителя щеше да включи всички възможни аларми. Значи трябваше да се използва само в краен случай. По дяволите, противниците, ако бяха по-умни (а Майлс беше сигурен, че е изправен срещу трима много умни мъже), щяха да се нахвърлят срещу него само за да го накарат да стреля.

— Какво друго имате в ръкава си? — обърна се Майлс към Пел.

— Надина — Пел посочи масата, — кой от всички е Великият ключ?

— Не съм сигурна — отговори Надина, като се взираше в купчината.

— Вземете ги всички. Ще ги проверяваме после — настоя Майлс.

— Но всички те може да са фалшиви — със съмнение каза Пел. — Трябва да сме сигурни, иначе всичко ще се окаже напразно.

Тя бръкна в пазвата си и извади познатия медальон с релефното изображение на птица…

Майлс едва не се задави.

— За Бога, защо сте взели това тук? Скрийте го! Гарантирам ви, че тези мъже изобщо няма да се поколебаят да ви убият след две седмици, прекарани в опити да направят това, които този медальон върши за секунда!

Гем-генерал Нару се обърна към мехура.

— Да, Вио, сега пък какво има? — В гласа му се долавяше раздразнение и открито презрение.

Пел изглеждаше малко уплашена. Майлс забеляза как устните й се движат, сякаш репетира някакъв отговор, но после се отказа.

— Няма да издържим много — прошепна Майлс. — Не е ли по-добре да атакуваме, да вземем ключовете и да побегнем?

— Как? — попита Надина.

Пел вдигна ръка да запазят тишина.

— Тонът ви е крайно неприличен, сър.

— Виждам, че повторното влизане в мехура е възвърнало гордостта ти — намръщи се Нару. — Наслаждавай се, докато можеш. Скоро ще изкараме всички онези кучки от малките им крепости. Дните им под покровителството на слепотата и глупостта на императора са преброени. Бъди сигурна в това, хоут Вио.

Така… значи Нару не участваше в заговора заради осъществяването на плана на императрицата, това поне вече бе сигурно. Майлс можеше да види как традиционните тайни на хоут-дамите са се превърнали в страшна обида за един просветен, вероятно параноичен човек от службите за сигурност. Това ли беше подкупът, който Кети му беше предложил в замяна на неговото сътрудничество? Дали му бе обещал, че с установяването на новия режим ще отвори вратите на Звездните ясли и ще хвърли светлина върху всяка тайна на хоут? Че ще унищожи странната и крехка основа, която дава власт на жените хоут, и ще я предаде на гем, на които тя (както и самият Нару) принадлежеше? В такъв случай дали Кети дърпаше за конците само Нару, или двамата бяха почти равнопоставени съзаклятници? Не почти, а напълно, реши Майлс. „Това е най-опасният човек в стаята. Може би и в целия кораб.“ Настрои зашеметителя на близък обхват със слабата надежда, че няма да включи алармите.

— Пел, извадете от строя гем-генерал Нару с последната доза. Аз ще се опитам да заплаша другите двама и да ги накарам да легнат на пода, без да стрелям. Завържете ги, вземете ключовете и да се махаме. Може да не е елегантно, но е бързо, а ние нямаме време!

Пел кимна с неохота, бръкна в ръкава си и извади флакона. Надина се хвана за облегалката. Майлс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба.

Пел изключи силовото поле и пръсна дозата право в лицето на Нару. Той задържа дъха си, бързо отстъпи настрани, едва засегнат от облака, и издиша с предупредителен вик.

Майлс изруга, скочи, препъна се и бързо стреля три пъти. Успя да свали двамата техници. Нару за малко щеше да се измъкне отново, но последният изстрел го спря. Поне временно. Нару се претърколи тежко, също като глиган в кална локва, и нададе нечленоразделен рев.

Надина изтича към масата, събра ключове в полите на дрехата си и се върна при Пел. Пел започна да ги изпробва един след друг.

— Не е този… и този…

Майлс хвърли поглед към затворената врата. Тя щеше да остане затворена, докато някой с право на достъп не опреше длан върху панела. Кой беше оторизиран? Кети… Нару, но той вече беше тук… друг? „Скоро ще разберем.“

— Не е този… — продължаваше Пел. — О, ами ако всички са фалшиви? Не…

— Разбира се, че са — сети се Майлс. — Истинският трябва да е, трябва да е… — започна да проследява кабелите от конзолата. Те водеха към кутия, скрита зад някакво друго оборудване. А в кутията имаше… друг Велик ключ. — Тук.

Майлс го изтръгна от мястото му и бегом се върна при Пел.

— Имаме ключа, имаме Надина, имаме доказателства срещу Нару, имаме всичко. А сега да се махаме.

Вратата изсъска и се отвори. Майлс се извърна и стреля.

Въоръженият със зашеметител мъж в ливрея се строполи на входа. По коридора се разнесоха викове и поне десетина души бързо отстъпиха извън обсега на стрелбата.

— Да! — извика Пел, когато капсулата на истинския Велик ключ се отвори в ръцете й.

— Не сега! — кресна Майлс. — Затвори я, Пел! Включвай силовото поле, веднага!

Майлс се хвърли към креслото. Силовото поле се включи. От вратата се разнесоха изстрели от зашеметители. Огънят попадна върху сферата, но тя само засия малко по-силно. Но хоут Надина беше останала отвън. Тя извика и падна, явно ударена от някой изстрел.

— Ключът е у теб, Пел! — извика Надина. — Бягай!

За съжаление това беше невъзможно. След като хората му поставиха под контрол стаята и хоут Надина, губернатор Кети влезе и затвори вратата след себе си.

— Така — провлечено каза той, като разглеждаше с любопитство пораженията около себе си. Поне можеше да прояви учтивост и да изругае или да затропа с крака, помисли си вкиснато Майлс. — Какво става тук?

Един от войниците коленичи пред гем-генерал Нару и му помогна да се изправи, като го поддържаше под мишниците. Нару седна, започна да разтрива с треперещи ръце вцепененото си, изкривено от болка лице (Майлс беше изпитвал многократно върху самия себе си неприятния ефект от зашеметителя) и се помъчи да отговори. Чак при втория опит от устата му се разнесе нещо, наподобяващо говор.

— … са съпругите Пел и Надина. И барая’еца. Каах ти, че тези проклети мехури са опасни! — Той се отпусна в ръцете на войника. — Както и да е. Се’а са в ръцете ни.

— Когато този воайор го съдят — с отровен тон се закани Пел, — лично ще помоля императора да му избодат очите преди да го екзекутират.

Майлс отново се замисли за събитията, станали тук през изминалата нощ. Как бяха успели да извадят Надина от нейния мехур?

— Мисля, че още е прекалено рано за такива мисли, милейди — въздъхна той.

Кети обиколи сферата. Счупването на това яйце щеше да бъде сериозно предизвикателство за него. Дали? Вече го беше правил.

Бягството беше невъзможно — движенията на мехура бяха блокирани. Кети можеше да ги обсажда, да се помъчи да ги подмами да излязат, стига да нямаше нищо против да чака… не. Не можеше да чака. Майлс мрачно се усмихна.

— Креслото има комуникатор, нали? Мисля, че е време да повикаме помощ.

С Божията помощ те почти бяха успели да направят така, че цялата афера да се потули. Но сега, след като откриха Нару, тайните връзки на Кети в сетаганданската имперска служба за сигурност бяха неутрализирани. Сетаганданците можеха да разкрият останалото сами. „Стига да мога да пратя съобщение.“

Губернатор Кети даде знак на двамата мъже, които държаха хоут Надина, да я довлекат до мястото, където предполагаше, че се намира предната част на сферата. Всъщност беше сбъркал с около четиридесет градуса. След това взе виброножа от един от хората си, застана зад Надина и отмести гъстата й коса. Надина издаде ужасен вик, но се отпусна, когато ножът съвсем леко се опря в гърлото й.

— Свали силовото поле и се предай, Пел. Надявам се, че няма да се наложи да предприемам жестоки мерки, нали?

— Не — възкликна Пел. Нямаше съмнение, че Кети е в състояние да пререже гърлото на Надина и по-късно да подхвърли тялото й някъде. Отдавна беше преминал границата, след която нямаше връщане.

— По дяволите! — изруга Майлс. — Сега всичко е в ръцете му. Ние, Великият ключ…

Великият ключ. Чип, натъпкан с… кодирана информация. Информация, чиято ценност беше единствено в нейната уникалност. Навсякъде другаде хората плуваха в море от информация, бяха залети от данни, сигнали и шумове… всяка информация можеше да се предава и размножава. Оставена сама на себе си, тя се размножаваше, докато от нея имаше нужда и можеше да донесе печалба, и накрая изчезваше, когато получателите й преставаха да се интересуват от нея.

— Креслото и комуникатора… всичко това е оборудване от Звездните ясли. Можете ли да прехвърлите Великия ключ през него?

— Какво? Защо… — Пел се бореше с изумлението си. — Мисля, че да, но комуникаторът не е достатъчно мощен, за да установи връзка със Звездните ясли.

— Не се безпокойте за това. Прехвърлете я през стандартната мрежа за спешни сигнали. Точно зад кораба е орбиталната станция, на която има усилвател. Помня стандартните кодове за бедствени ситуации, те нарочно са прости. Усилвателят ще предаде сигнала до бордовите компютри на всеки кораб и станция в системата на Ета Сета. Разбирате ли, това ще се приеме като зов за помощ. Кети ще има Великия ключ. Но няколко хиляди други хора също ще го притежават. Какво ще стане тогава с тайната на заговора му? Може да не сме победители, но и той няма да бъде!

На лицето на Пел последователно се смениха изражения на ужас, възхищение и изумление.

— Това ще отнеме… много минути. Кети никога няма да позволи… не! Знам решението! — Очите й блеснаха. — Какви са тези кодове?

Майлс ги изрецитира; пръстите на Пел полетяха над контролния панел. Последва един ужасен миг, докато Пел постави отворения ключ върху четящото устройство.

— Хайде, Пел! — изкрещя Кети. Ножът се притисна по-силно до гърлото на Надина. Тя затвори очи и замръзна.

Пел набра стартиращия код на връзката, изключи силовото поле и изскочи от креслото, като помъкна Майлс със себе си.

— Добре! — извика тя, като отстъпи настрани от мехура. — Излязохме.

Ръката на Кети се отпусна. Силовото поле се включи отново и едва не събори Майлс. Той се озова в ръцете на телохранителите на губернатора.

— Това — студено каза Кети, като гледаше прозрачната сфера с Великия ключ в нея, — е досадно, но само временно забавяне. Хванете ги. — Той направи знак на хората си, после видя Майлс и изненадано възкликна:

— Ти!?

— Аз. — Устните на Майлс се разтеглиха в нещо, което далеч не беше усмивка. — През цялото време. От самото начало. — „До края ти. Е, и аз няма да доживея да се насладя на спектакъла…“ Кети със сигурност нямаше да посмее да ги остави живи. Но щеше да му е необходимо малко време, за да успее да измисли възможно най-артистичен начин да представи смъртта им. Колко време, колко възможности…

Кети спря точно преди юмрукът му да нанесе съкрушителен удар в челюстта на Майлс.

— Не. Ти си онзи, чупливият — измърмори той. После отстъпи и кимна на един от телохранителите си. — Зашеметете ги. И тримата.

Телохранителят извади стандартна военна шокова палка, хвърли поглед върху двете облечени в бяло хоут и се поколеба. После погледна умолително Кети.

Майлс почти чу как Кети изскърца със зъби.

— Добре, само бараяреца!

Видимо облекчен, телохранителят вдигна палката и му нанесе три удара, като започна от лицето и продължи надолу до слабините. Първият удар накара Майлс да изкрещи от болка, вторият му изкара въздуха, а третият го стовари на пода, агонизиращ от болка, с парализирани ръце и крака. За миг изгуби съзнание. Гем-генерал Нару, който току-що беше успял да се изправи, нададе одобрителен възглас — радваше се, че нападателят му си е получил заслуженото.

— Генерале — Кети кимна към Нару, после към мехура, — колко време ще ви отнеме да я отворите?

— Само да проверя. — Нару коленичи до безчувствения техник и взе от него малко устройство, което насочи към мехура. — Половин час, след като човекът ми дойде в съзнание.

Кети се намръщи. Комуникаторът на китката му иззвъня. С учудено изражение той се обади:

— Да, капитане?

— Хоут-губернатор — разнесе се делови, но неспокоен глас. — Засичаме особени сигнали по честотите за спешни връзки. Върху системите ни се изсипва огромен поток от информация. Някакъв кодиран брътвеж, който задръсти цялата памет на приемателя и се прехвърля върху другите системи, подобно на вирус. Маркиран е с имперски универсален код за достъп. Според измерванията оригиналният източник се намира на нашия кораб. Да не би… това да е нещо, свързано с вашите действия?

Кети озадачено повдигна вежди. После погледът му попадна върху станалата вече бяла сфера, която блестеше в средата на помещението и той изруга.

— Не. Гем-генерал Нару! Трябва да свалим това силово поле веднага!

Хвърли на Пел и Майлс убийствен поглед, който обещаваше по-късна жестока разправа, след което двамата с Нару се впуснаха в трескав разговор. Големите дози синерджин не успяваха да съживят моментално техниците, въпреки че те се размърдаха и застенаха обнадеждаващо. Кети и Нару бяха оставени да се справят сами. Ако се съдеше по пламъчетата в очите на Пел, която беше прегърнала хоут Надина, вече беше прекалено късно. Болката от ударите с шоковата палка постепенно отминаваше, но Майлс остана свит на пода, за да не привлича допълнително внимание.

Кети и Нару бяха така погълнати от работата си и ожесточените спорове кой начин е най-подходящ, че само Майлс забеляза как от вратата се появи лъч светлина. Въпреки болката той се усмихна. След миг вратата се пръсна на парчета от пластмаса и метал. Още един миг в очакване на изстрели.

Гем-полковник Бенин, облечен в безупречната си кървавочервена униформа и с прясно нанесен грим, прекрачи уверено прага. Беше невъоръжен, но униформените войници след него разполагаха с огнева сила, достатъчно мощна, за да унищожи дори изпречил се на пътя им ракетен дреднаут. Кети и Нару застинаха. Хората на Кети сметнаха за най-благоразумно да вдигнат ръце. Полковник Ворийди, също тъй безупречен в черната си униформа, макар и не с толкова спокойно изражение, пристъпи зад Бенин. В коридора зад тях Майлс едва успя да зърне Иван, която нервно пристъпваше от крак на крак.

— Добър вечер, хоут Кети, гем-генерал Нару — учтиво се поклони Бенин. — По личната заповед на император Флечър Гиайа ви арестувам с обвинение в опит за държавна измяна. Допълнително утежнено — Бенин се обърна към Нару и усмивката му стана остра като бръснач — от убийството на имперския слуга ба Лура.