Лоис Макмастър Бюджолд
Сетаганда (15)

Глава 15

Когато групата на Бенин влезе да обезоръжи и арестува хората на Кети, пред очите на Майлс се появи истинска гора от ботуши. Кети и Нару бяха отведени последни, притиснати плътно от неколцина войници с безизразни погледи, които изобщо не даваха ухо на обясненията им.

Процесията спря пред влезлите в помещението бараярци и Майлс чу леденостудения глас на Кети:

— Моите поздравления, лорд Ворпатрил. Надявам се да имате достатъчно късмет, за да надживеете победата си.

— Ъ? — отговори Иван.

„О, остави го на мира.“ Щеше да е прекалено изтощително да обяснява на Кети колко се е объркал за малката роля на Майлс. Може би Бенин щеше му обясни как стоят нещата. След секунда войниците отведоха пленниците си по коридора.

Два чифта излъскани черни ботуши си пробиха път през тълпата и спряха пред носа на Майлс. Той успя да извърне глава и погледна през странна перспектива полковник Ворийди и Иван. Подът под горящата му буза беше студен и той изобщо не искаше да се движи, въпреки че подозираше, че е в състояние.

Иван се наведе над него.

— Добре ли си?

— Ш-ш-ш-шокова палка. Нищо с-с-чупено.

— Добре — каза Иван и го изправи, като го хвана за якето. Майлс за секунда увисна, мятайки се като риба на кука, докато най-после успя да се закрепи на краката си. Наложи се да се облегне на Иван.

Полковник Ворийди го изгледа отгоре до долу.

— Ще настоявам посланикът да отправи официален протест по повод всичко това. — Дистанцираното изражение на Ворийди подсказваше, че той явно съжалява, че онова приятелче е изключило прекалено рано шоковата си палка. — Ще се наложи Воробьов да използва целия арсенал, с който разполага. Подозирам, че направихте най-невероятния публичен инцидент в кариерата си.

— О, полковник — въздъхна Майлс. — Уверен съм, че н-няма д-да има н-никаква публичност. Щ-ще видите.

Гем-полковник Бенин се въртеше около хоут Пел и хоут Надина. Беше им осигурил нови кресла, макар и без силови полета, дрехи и свита. Може би ги арестуваше по подходящ за тях начин? Майлс погледна Ворийди:

— Иван вече… обясни ли ви всичко?

— Така мисля — отговори Ворийди малко заплашително.

Иван кимна енергично, но после взе да увърта:

— Всичко, което можах. При така създалите се обстоятелства.

Тоест като се имат предвид подслушвачите, реши Майлс. „Всичко ли, Иване? Моето прикритие още ли е непокътнато?“

— Признавам — продължи Ворийди, — че още асимилирам всичко това.

— Какво с-стана след като напуснах Звездните ясли? — обърна се Майлс към Иван.

— Дойдох на себе си и ти беше изчезнал. Май това беше най-лошият момент в живота ми, като си дадох сметка, че си се впуснал в някаква луда акция без никакво подкрепление.

— О, ти беше моето подкрепление, Иване — промърмори Майлс и си спечели един злобен поглед. — При това много добро, както току-що показа, не е ли така?

— Да, по най-любимия ми начин — в безсъзнание на пода, неспособен да намеря и капка смисъл в постъпките ти. Ти беше заминал да те убият или нещо още по-лошо, а после всички щяха да обвинят мен. Последното нещо, което ми каза леля Корделия преди да заминем, беше: „И се опитай да го държиш настрана от неприятностите, Иване.“

Майлс направо чуваше нарежданията на графиня Воркосиган, допълнително усилени от умелата имитация на Иван.

— Както и да е, веднага щом се досетих какви си ги забъркал, се измъкнах от хоут-дамите…

— Как?

— Господи, Майлс, та те са точно копие на майка ми, само че умножена по осем. Уф! Както и да е, хоут Райън настоя да отида при гем-полковник Бенин, което направих с удоволствие — поне той изглежда така, сякаш главата му е на място…

Вероятно привлечен от произнасянето на името си, Бенин се обърна и се заслуша.

— … и, слава Богу, той взе думите ми сериозно. Явно е намерил повече смисъл в ломотенето ми.

Бенин кимна.

— Естествено бях силно заинтересуван от необикновената активност около Звездните ясли днес…

„Около“, не „вътре“. Добре.

— Моето собствено разследване вече ме беше накарало да заподозра нещо, в което имаше пръст един или повече губернатори, затова поставих взводовете в орбита в повишена бойна готовност.

— Ха, взводове — обади се Иван. — В момента около този кораб кръжат три имперски кръстосвача.

Бенин леко се усмихна и сви рамене.

— Вярвам, че гем-генерал Чилиан е жертва — обади се Майлс, — въпреки че с-сигурно ще искате да го разпитате за действията на съпругата му, хоут Вио.

— Вече е задържан — увери го Бенин.

Задържан, а не арестуван. Явно досега Бенин се беше държал точно според предвиденото. Но дали вече разбираше в какво са замесени всички сатрап-губернатори? Или Кети бе предпочел да се жертва? „Това е вътрешен въпрос за сетаганданците“ — напомни си Майлс. Не беше негова работа да се занимава с това. Неговият дълг беше да измъкне Бараяр от капана. Той се усмихна към блестящия мехур, който все още пазеше истинския Велик ключ. Хоут Надина и хоут Пел се съветваха с неколцина от хората на Бенин. Явно искаха вместо да се опитват да махнат силовото поле, да уредят транспортирането на мехура и скъпоценното му съдържание до Звездните ясли.

Ворийди мрачно изгледа Майлс.

— Едно от нещата, които лорд Ворпатрил все още не ми е обяснил, лейтенант Воркосиган, е защо сте прикрили първоначалния инцидент, в който е бил замесен предмет с такова голямо значение…

— Кети се опитваше да стовари вината върху Бараяр, сър. Докато успея да получа необорими доказателства, че…

— На своя глава — неумолимо продължи Ворийди. Майлс за секунда се замисли дали да не се престори, че шоковата палка му е отнела способността да говори. За съжаление нямаше как. Всъщност, като си помислеше, собствените му мотиви му изглеждаха неясни. Какво всъщност искаше в началото, преди водовъртежът на събитията да превърне собственото му оцеляване в негова главна грижа? Ами да, разбира се. Публично признание.

„Не и този път, момчето ми.“ Древни, но предизвикателни фрази като „неотложни мерки“ и „принудителна намеса“ се носеха в главата му.

— Всъщност, сър, в началото изобщо нямах представа какво представлява Великият ключ. Но след като хоут Райън се свърза с мен, проблемът се превърна за много кратко време от съвсем тривиален в изключително деликатен. Когато разбрах истинската дълбочина и сложност на заговора, вече беше прекалено късно.

— Прекалено късно за какво? — безцеремонно попита Ворийди.

Тъй като ефектът от шоковата палка още не беше напълно отшумял, на Майлс не му се наложи да се преструва, че се усмихва болезнено. Изглежда, Ворийди беше убеден, че Майлс не е никакъв таен агент, работещ пряко за Саймън Илян. „А точно това искаш да мислят всички, не си ли спомняш?“ Майлс погледна гем-полковник Бенин, който слушаше смаян.

— Щяхте да ме отстраните от разследването и сам да се заемете с него, сър. Всеки в системата си мисли, че съм някакъв инвалид, уредил се със синекурна работа благодарение на връзките си. Никой не предполага, че може да съм много по-компетентен — нещо, което лейтенант лорд Воркосиган никога не би имал възможността да докаже публично, ако нещата се бяха развили по обичайния ред.

Общо взето, това беше вярно. Но Илян знаеше всичко за ключовата роля, която Майлс беше изиграл в Хиджън Хъб и другаде, както знаеха и баща му, премиерът граф Воркосиган, император Грегор и всички останали на Бараяр, чието мнение имаше някакво значение. Дори Иван знаеше за някои от необикновените тайни операции. Всъщност, изглежда, единствените хора, които не знаеха, бяха… враговете, които побеждаваха. Сетаганданците.

„Значи си направил всичко това само за да блеснеш в очите на Райън, така ли? Или заради нещо още по-важно?“

Гем-полковник Бенин бавно започваше да схваща.

— Значи сте искали да бъдете герой?

— И то толкова силно, че не ви е било грижа на чия страна? — донякъде смаян, добави Ворийди.

— Аз наистина направих услуга на Сетаганданската империя, това е вярно. — Майлс се опита да се поклони на Бенин. — Но мислех само за Бараяр. Губернатор Кети имаше доста подъл план срещу Бараяр. В крайна сметка целта ми беше да осуетя именно този план. И успях.

— Така ли? — обади се Иван. — А какво щеше да стане с тях и с теб, ако не бяхме дошли ние?

— О — усмихна се Майлс, — аз вече бях спечелил. Кети просто още не го беше разбрал. Единственото нещо, което все още беше под съмнение, беше собственият ми живот — призна той.

— Защо тогава не постъпиш в сетаганданската имперска служба за сигурност, братовчеде? — предложи му Иван раздразнено. — Може би гем-полковник Бенин ще те повиши в чин.

По дяволите, Иван го познаваше твърде добре.

— Надали — с горчива ирония отговори Майлс. — Твърде съм нисък.

Гем-полковник Бенин трепна.

— Всъщност — отбеляза Майлс, — ако изобщо съм работил за някого, то е за Звездните ясли, а не за империята. Не действах толкова в полза на сетаганданската империя, а на хоут. Питайте тях.

Той кимна към Пел и Надина, които се приготвяха да напуснат стаята, придружени от свита гем-дами.

— Хм — обади се гем-полковник Бенин.

Очевидно това бяха магически думи. Полите на хоут-съпругите се оказаха много по-силна защита, отколкото си беше представял.

Мехурът на хоут Надина беше поет от неколцина мъже с колички и изкаран от стаята. Бенин хвърли поглед след него, после се обърна отново към Майлс, след което положи ръка на гърдите си и направи нещо като поклон.

— Във всеки случай, лейтенант лорд Воркосиган, моят Небесен господар, император хоут Флечър Гиайа желае да се явите пред него заедно с мен. Незабавно.

Заповедта на един император не беше нещо, което можеше да остане незабелязано. Майлс въздъхна и на свой ред се поклони на Бенин.

— Разбира се. А… — Той погледна към Иван и внезапно развълнувалия се Ворийди. Не беше напълно сигурен, че желае свидетели на тази аудиенция. Но също така не беше сигурен, че държи да е сам.

— Вашите… приятели могат да дойдат с вас — отстъпи Бенин. — Като имат предвид, че не трябва да говорят, докато не бъдат поканени да го направят.

А подобна покана можеше да бъде отправена единствено от Небесния господар на Бенин. Ворийди кимна, донякъде доволен. Иван се помъчи да изглежда непроницаем.

Излязоха, заобиколени и ескортирани (естествено не и арестувани — това щеше да представлява грубо нарушение на дипломатическия им имунитет) от хората на Бенин. Майлс, все още подкрепян от Иван, се озова до хоут Надина в очакване вратата пред тях да се отвори.

— Какъв приятен младеж — му прошепна Надина, като кимна към Бенин, когото видя назад в коридора да отдава заповеди на войниците си. — Изглежда добре и разбира от обноски. Трябва да видим дали не можем да направим нещо за него. Какво ще кажеш, Пел?

— О, стига! — каза Пел и се понесе напред.

След дълъг път по коридорите на големия кораб Майлс влезе в совалката на сетаганданската служба за сигурност заедно със самия Бенин, който оттук нататък нямаше да го изпусне от погледа си. Бенин изглеждаше спокоен и бдителен както обичайно, но под грима му се долавяше нещо… може би чувство на самодоволство. Сигурно беше изпитал момент на върховна наслада за един сетаганданец — да арестува своя началник с обвинение в заговор. Една от връхните точки в кариерата му. Майлс беше готов да се обзаложи с бетански долари, че именно Нару е бил онзи, който е притискал гордия и лоялен Бенин да закрие делото за смъртта на ба Лура и така да осуети по-нататъшното разследване.

— Между другото — рискува Майлс, — ако още не съм ви казал, моите поздравления за успешното разрешаване на заплетеното убийство, генерал Бенин.

— Полковник Бенин — поправи го Бенин и озадачено примигна.

— Само така си мислите. — Майлс се понесе напред и се настани на най-удобната за наблюдение седалка, която успя да открие.

 

 

— Не съм попадал тук преди — прошепна полковник Ворийди на Майлс, като се оглеждаше. — Това помещение никога не е било използвано за публични или дипломатически аудиенции.

Противно на очакванията си, те не се намираха в павилион, а в една затворена ниска сграда в северната част на Небесна градина. Бяха прекарали цял час в преддверието и се стараеха да изглеждат спокойни, макар напрежението им да растеше. Бяха оставени в ръцете на десетина гем-гвардейци, които полагаха всички грижи да ги накарат да се чувстват удобно, но учтиво отказваха на всяко настояване за връзка с външния свят. Бенин беше изчезнал някъде с хоут Пел и хоут Надина. В присъствието на гвардейците Майлс не можеше да разговаря с Ворийди за нищо сериозно.

Второто помещение напомняше донякъде залата в Звездните ясли проста мебелировка, която не отвличаше вниманието, добре осветена, боядисана в студен син цвят. Гласовете звучаха приглушено. Украсата по пода издаваше наличието на голямо бюро с комуникационен пулт, както и на столове, които можеха да се издигат от пода, но засега посетителите бяха оставени да стоят прави.

Вътре имаше и друг гост. Майлс се изненада. Лорд Йенаро стоеше до един облечен в червена униформа телохранител. Беше блед, а около очите му имаше тъмни зеленикави кръгове, сякаш последните две денонощия не беше спал. Тъмната му роба — същото облекло, в което Майлс го беше видял на изложбата — беше омачкана и раздърпана. При вида на Майлс и Иван очите му се разшириха. Той извърна глава и се опита да не забелязва бараярците. Майлс му помаха приветливо, което накара Йенаро с неохота, но любезно да му кимне в отговор. В очите му се четеше болка.

И изведнъж стана нещо, което накара Майлс да забрави за собствените си болежки от шоковата палка. Вратите се отвориха.

Гем-полковник Бенин влезе пръв и освободи охраната на бараярците. Следваха го хоут Пел, Надина и Райън в своите летящи кресла и със свалени силови полета. Те се наредиха покрай едната стена на стаята. Надина беше скрила отрязания край на косата си в дрехите си — същите, които й беше дала Пел. Накрая се появи позната фигура, съпровождана от голяма лична охрана, която остана отвън.

Отблизо император хоут Флечър Гиайа изглеждаше още по-висок, отколкото се беше сторило на Майлс по време на рецитала. И още по-възрастен, независимо от тъмната си коса. Според имперските стандарти беше облечен едва ли не небрежно — бяла роба върху обичайното широко мъжко облекло, което обаче беше ослепително бяло, както подобава на главен опечален.

Сам по себе си императорът не развълнува Майлс кой знае колко, въпреки че Йенаро се олюля, сякаш краката му внезапно бяха омекнали, и дори Бенин се движеше някак сковано. Император Грегор беше израснал заедно с Майлс, почти като негов осиновен брат. Някъде в подсъзнанието на Майлс терминът „император“ се обясняваше като „някой, с когото да си играеш на криеница“. Но в този случай подобни мисли можеха да бъдат истинска мина. „Осем планети, освен това е по-възрастен от баща ми“ — напомни си той, като се мъчеше да изпита съответното уважение, което трябваше да събуди у него височайшата особа. В края на стаята от пода се издигна един стол, за да приеме онова, което Грегор сардонично би нарекъл Имперския задник. Майлс прехапа устни.

Явно аудиенцията щеше да бъде в съвсем интимна обстановка, защото Гиайа повика Бенин, тихо му каза нещо и полковникът освободи дори пазача на Йенаро. В помещението останаха само тримата бараярци, двете планетарни съпруги и Райън, Бенин, императорът и Йенаро. Девет — традиционният кворум за съдебен процес.

Все пак беше по-добре, отколкото да се изправиш пред Илян. Може би хоут Флечър Гиайа не проявяваше склонност към остри като бръснач сарказми. Но всеки, имал взимане-даване с жените хоут, би трябвало да е опасно умен. Майлс едва се удържа да не се впусне в обяснения, подобно на провинил се ученик. „Изчакай, момче.“

Райън изглеждаше бледа и сериозна. Това не означаваше нищо — Райън винаги изглеждаше бледа и сериозна. Последната болка на желанието проблесна подобно на малко, едва забележимо въгленче в сърцето му. Но той все още можеше да се страхува за нея. Гърдите му бяха изпълнени с този страх.

— Лорд Воркосиган… — Изящният баритон на Флечър Гиайа млъкна в очакване.

Майлс потисна желанието си да се огледа бързо наоколо (в края на краищата нямаше други с това име в залата), пристъпи напред и застана в поза „свободно“.

— Сър.

— Все още не съм… наясно каква е вашата роля в неотдавнашните събития. И как се сдобихте с нея.

— Ролята ми беше на жертвено животно и беше избрана от губернатор Кети, сър. Но отказах да изиграя онова действие, в което той се опита да ме убие.

Императорът се намръщи на този, меко казано, буквален отговор.

— Обяснете.

Майлс погледна към Райън.

— Всичко ли?

Тя едва забележимо кимна.

Майлс затвори очи в кратка молитва към всички богове, които слушаха, отвори ги отново и започна още веднъж да разказва истинската история за първия си сблъсък с ба Лура в совалката, за Великия ключ и всичко останало. Поне имаше предимството едновременно да направи и закъснялото си признание пред Ворийди в обстановка, в която завеждащият протокола нямаше никаква възможност да го прекъсне или да коментира думите му. Ворийди наистина беше невероятен човек — на лицето му не се изписа нито една емоция, като изключеше нервното потрепване на един-единствен мускул.

— Веднага щом видях ба Лура с прерязано гърло в ротондата — продължаваше Майлс, — разбрах, че моят тогава неизвестен противник ме е поставил в логически невъзможната позиция да доказвам обратното твърдение. Щом вече бях измамен в ръцете ми да се озове фалшив ключ, нямаше начин да докажа, че Бараяр не стои зад подмяната, освен с показанията на единствения свидетел, който лежеше мъртъв на пода. Или като открия истинския Велик ключ. Което и се заех да направя. И ако смъртта на ба Лура не беше самоубийство, а само имитация на такова, можеше да се предположи, че някой високопоставен служител в силите за сигурност в Небесна градина е в сътрудничество с убиеца. Това правеше обръщането към специалните служби с молба за помощ твърде рискована постъпка. Но тогава някой натовари гем-полковник Бенин да се заеме с разследването на смъртта на ба Лура, като съвсем недвусмислено му е намекнал, че за кариерата му ще е добре разследването да приключи бързо с потвърждаването на версията за самоубийство. Някой, който сериозно е подценил качествата — „и амбициите“, помисли си Майлс — на Бенин като професионалист. Между другото, този някой беше генерал Нару, нали?

Бенин кимна.

— Поради… една или друга причина, Нару е решил, че от гем-полковник Бенин може да излезе подходяща допълнителна жертва. Това вече беше започнало да се очертава като характерна черта в действията им, както сигурно сте се досетили, ако сте получила признания от лорд Йенаро… — Майлс въпросително погледна Бенин. — Виждам, че сте открили лорд Йенаро преди агентите на Кети да се доберат до него. Радвам се за това.

— И би трябвало — учтиво му отговори Бенин. — Задържахме го миналата нощ заедно с един много интересен килим. Благодарение на неговите показания успях да реагирам подходящо на… внезапната поява на братовчед ви и последвалия поток от информация и искания.

— Разбирам. — Майлс прехвърли тежестта от единия си крак върху другия — започваше да се уморява, изпитваше желание да клекне. После разтърка лицето си — нито мястото, нито времето бяха подходящи, за да се разтърка другаде.

— Може би с оглед на състоянието ви е по-добре да седнете — загрижено се обади Бенин.

— Ще се справя — Майлс си пое дъх. — По време на първата ни среща се опитах да насоча вниманието на гем-полковник Бенин към по-тънките моменти в неговото положение. За щастие, гем-полковник Бенин е много умен човек и лоялността му към вас — „или към истината“ — надделя над заплахите за кариерата му, които му е отправил Нару.

Бенин и Майлс си кимнаха в израз на уважение.

— Кети се опита да ме предаде на Звездните ясли, а за тях аз би трябвало да съм виновен според лъжливото признание на ба Лура — продължи внимателно Майлс. — Но и в този случай нещата не се развиха според плана му. Много съм задължен на хоут Райън за нейната спокойна и разумна реакция в тази екстремна ситуация. Фактът, че тя не изпадна в паника, ми позволи да продължа да се опитвам да защитя Бараяр от обвиненията. Тя е… чест за хоут. — Майлс я погледна с надежда да получи някаква подсказка. „А сега какво?“ Но тя беше все тъй непроницаема, сякаш липсващото в момента силово поле беше станало част от нея. — Хоут Райън действаше изцяло за доброто на хоут и нито веднъж в името на собствената си безопасност. — Въпреки че можеше да се спори какво всъщност е „за доброто на хоут“. — Бих казал, че вашата августейша майка е направила много добър избор на началничка на Звездните ясли.

— Не сте вие, който може да реши това, бараярецо — провлечено каза хоут Флечър Гиайа. Майлс не можеше да определи дали тонът му е развеселен, или заплашителен.

— Извинете, но аз не бях точно доброволец в тази акция. Бях въвлечен в нея. И именно моите решения ни събраха всички нас тук, по един или друг начин.

Гиайа изглеждаше леко изненадан, дори донякъде объркан, сякаш никога досега не бяха хвърляли неговите камъни върху собствената му глава. Бенин се вцепени, а Ворийди трепна. Иван едва успя да се сдържи да не се захили и продължи да се прави на Невидимия.

Императорът реши да смени темата.

— А как се забъркахте с лорд Йенаро?

— Имате предвид от моя гледна точка ли? — Като се имаше предвид, че Бенин сигурно вече разполагаше с показанията му, сега явно беше дошло време за очна ставка. С внимателно подбрани неутрални фрази Майлс описа и трите срещи — всяка от които беше все по-близо до фаталния изход, — като наблягаше върху теориите си (а те вече бяха доказани) за лорд Хикс. Лицето на Ворийди придоби интересен зеленикав оттенък при описанието на историята с килима.

— Мнението ми — предпазливо добави Майлс, — потвърдено от инцидента с астерзиновата бомба, е, че лорд Йенаро също е трябвало да бъде жертва, подобно на нас двамата с Иван. Този човек не е заговорник. — Майлс криво се усмихна. — Липсва му нерв за подобно нещо.

Йенаро трепна, но не каза нищо срещу това. После, по знак на Бенин, той с безцветен глас потвърди казаното от Майлс. Бенин повика един от пазачите и гем-лордът беше отведен. Останаха осем. Дали накрая щеше да остане само един?

Гиайа остана известно време мълчалив, след което с официален тон заяви:

— Достатъчно по въпросите на империята. Сега трябва да обсъдим въпросите на хоут. Хоут Райън, вашето бараярско създание може да остане. Гем-полковник Бенин. Бъдете така добър да изчакате в преддверието с полковник Ворийди и лорд Ворпатрил, докато ви извикам.

— Слушам, сър. — Бенин отдаде чест и се насочи към изхода, като подкарваше пред себе си бараярците.

— Не желаете ли да присъства и Иван, небесни господарю? — смътно разтревожен попита Майлс. — Той беше свидетел на почти всичко заедно с мен.

— Не — отвърна с равен тон Гиайа.

Това го успокои. Всъщност… докато не се окажеха извън Небесна градина, по-точно извън империята на път за дома, Майлс и Иван нямаше да бъдат в по-безопасна обстановка. Майлс се отпусна с лека въздишка. След това с удивление забеляза рязката промяна в атмосферата.

Погледите на жените, досега сведени надолу, изведнъж станаха открити и ясни. Без да чакат разрешение, трите кресла се подредиха около Флечър Гиайа, който се облегна назад с лице, което сега беше много по-изразително — по-сухо, по-остро, по-гневно. Непроницаемостта на останалите също изчезна. Майлс се олюля.

Пел забеляза движението, погледна го и каза:

— Дай му стол, Флечър. Шоковата палка го е подредила доста зле.

— Както кажеш, Пел.

Императорът докосна контролния пулт в страничната облегалка на креслото си и от пода зад Майлс се издигна един стол. Майлс по-скоро се строполи, отколкото седна. Беше благодарен и замаян.

— Надявам се, че сега разбирате — по-високо започна Гиайа — мъдростта на нашите предци, когато са решили, че хоут и империята трябва да имат само една допирна точка. Мен. Само едно вето. Моето. Хоут-геномът и всички въпроси, свързани с него, трябва да останат колкото се може по-далеч от политическата сфера, за да не попаднат в ръцете на политици, които не разбират целта на хоут. Това включва повечето от нашите гем-лордове, както вероятно гем-генерал Нару вече ти е показал, Надина.

Тънка и жестока ирония. Майлс внезапно се усъмни по отношение на първоначалното си възприемане на проблемите, свързани с рода на Ета Сета. Ами ако Флечър Гиайа е първо хоут, а после мъж, а съпругите — първо хоут и едва на второ място жени… Кой беше главният тук, след като Флечър Гиайа възприемаше себе си като произведение на изкуството на майка си?

— Наистина — с гримаса каза Надина.

Райън отегчено въздъхна.

— Какво друго можеш да очакваш от полуидиот като Нару? Хоут Кети е онзи, който разколеба убеждението ми в правотата на Небесната господарка. Тя често казваше, че генното инженерство може само да засее, а жътвата и отсяването трябва да се извършат в условията на съревнование. Но Кети не е гем, а хоут. Фактът, че той направи това… ме кара да мисля, че имаме още доста работа преди да дойде времето за жътва.

— Лизбет винаги е имала афинитет към най-примитивните метафори — обади се Надина раздразнено.

— Но беше права по въпроса за разнообразието — каза Пел.

— По принцип — съгласи се Гиайа. — Но все още не му е времето. Популацията на хоут може да се разшири многократно в пространството, което сега се заема от по-нисшите класи, без да е необходимо по-нататъшно териториално уголемяване. Империята се намира в един необходим период на асимилация.

— Съзвездията целенасочено ограничават увеличаването си от десетилетия, за да запазят икономическите си позиции — не се съгласи Надина.

— Знаеш ли, Флечър — обади се Пел, — алтернативно решение би могло да бъде постановяването на повече кръстоски чрез императорски декрет. Своего рода самооблагане. Нещо непознато досега, но Надина е права. Съзвездията стават все по-алчни и тънат във все повече разкош с всяко изминало десетилетие.

— Аз си мислех, че целта на генното инженерство е да се избегнат загубите от естествената еволюция и замяната й с ефективност — обади се Майлс. И трите жени го изгледаха толкова изумено, сякаш някакво растение изведнъж е започнало да се оплаква от начина, по който се наторява. — Или… поне така ми се струва — опита се да се измъкне той.

Флечър Гиайа се усмихна — слабо, проницателно и студено. Майлс със закъснение започна да се чуди защо е оставен да седи тук по предложението-заповед на Гиайа. Изпита неприятното чувство, че присъства на разговор, в който има три течения, всяко в различна посока. „Ако Гиайа иска да прати съобщение, бих предпочел да използва комуникационен пулт.“ Тялото му трепереше в такт с пулсиращата болка в главата му. Бяха изминали няколко часа след полунощ — един от най-дългите дни в краткия му живот.

— Ще предам ветото ти на събранието на съпругите, както се изисква от мен — каза Пел. — Но, Флечър, ти трябва да обявиш въпроса за разнообразието по-пряко. Ако още не е времето за осъществяването му, със сигурност е настъпило времето за планиране. И въпросът със сигурността. Съществуването на едно-единствено копие е ужасно рисковано, както показаха неотдавнашните събития.

— Хм. — Флечър Гиайа като че ли отстъпи. Острият му поглед се спря върху Майлс. — Както и да е… Пел, какво те накара да пуснеш съдържанието на Великия ключ по цялата система на Ета Сета? Като шега не е особено сполучливо.

Пел прехапа устни и колкото и да беше необичайно за нея, сведе поглед.

— Не беше шега, сър — намеси се Майлс. — Доколкото можех да преценя, и двамата щяхме да сме мъртви след броени минути. Хоут Райън беше подчертала, че най-важното нещо е спасяването на Великия ключ. Всички получатели разполагаха с ключа, но не и с ключалката. Без генните банки за тях той бе безполезен брътвеж. Бяхме сигурни, че по един или друг начин ще бъдете в състояние да го възстановите, може би на парчета, дори след нашата смърт, независимо от това какво щеше да направи Кети след това.

— Бараярецът казва истината — подкрепи го Пел.

— Това беше най-добрата възможна стратегия — отбеляза Майлс. — Жив или мъртъв, постигаш целта си.

Майлс млъкна. Погледът на Флечър Гиайа му подсказваше, че императорът предпочита разните чуждопланетни варвари да се въздържат от коментари, които хвърлят сянка на съмнение върху способностите на починалата му майка, дори тези способности да са били насочени срещу самия него.

„Изобщо не можеш да ги разбереш тези… хора. Искам да съм си у дома“ — уморено си помисли Майлс.

— А какво ще стане с гем-генерал Нару?

— Ще бъде екзекутиран — отговори императорът. За негова чест, в гласа му нямаше злорадство. — Службата за сигурност трябва да бъде… сигурна.

Майлс не можеше да не се съгласи с това.

— Ами хоут Кети? И той ли ще бъде екзекутиран?

— Той незабавно ще се оттегли в едно наблюдавано имение поради внезапна болест. Ако възрази, ще му бъде предложено да се самоубие.

— Насилствено, ако се наложи?

— Кети е млад. Ще избере живота и новите възможности.

— А другите губернатори?

Гиайа с раздразнение погледна съпругите.

— Малко прагматична слепота в тази насока ще уталожи нещата. Но ще им бъде трудно да получат нови назначения.

— А хоут Вио? — Майлс хвърли поглед към жените. — Какво ще стане с нея? Другите само се опитаха да извършат престъпление. А тя всъщност успя.

Райън кимна. Гласът й беше абсолютно спокоен.

— На нея също ще й бъде предложено да избира. Може да замести слугата, когото уби — лишена от пол, обезкосмена и понижена в ба, с променен метаболизъм и тяло… но с възможност да се завърне в Небесна градина, както толкова силно желаеше. Може и да й се позволи безболезнено да сложи край на живота си.

— Кое от двете… ще избере?

— Самоубийството, надявам се — искрено каза Надина.

Явно в цялото това правосъдие действаха различни стандарти. Сега, когато вълнението от преследването вече беше отминало, Майлс почувства внезапно отвращение. „Заради това ли жертвах живота си?“

— Ами… хоут Райън? И аз?

Погледът на Флечър Гиайа беше студен и отчужден.

— Това… е проблем, за решаването на който ще трябва да се оттегля и да размисля.

 

 

Императорът повика Бенин и след като проведоха кратко съвещание на половин глас, му каза да изпрати Майлс. Но докъде щеше да го изпрати? В посолството или в най-близкия карцер? И имаше ли изобщо подобни неща в Небесна градина?

Оказа се, че в посолството. Бенин върна Майлс в компанията на Ворийди и Иван и ги изпрати до Западната порта, където вече ги чакаше кола от бараярското посолство. Спряха за кратко и гем-полковникът се обърна към Ворийди.

— Не можем да контролираме какво влиза в официалните ви доклади. Но моят Небесен господар… — Бенин направи пауза, за да избере подходящата деликатна дума, — очаква, че нищо от онова, на което бяхте свидетел, няма да се превърне в обществено достояние.

— Мога да ви обещая това — искрено отговори Ворийди.

Бенин кимна удовлетворено.

— Бихте ли дали честната си дума, ако не възразявате?

Явно се беше запознал с бараярските обичаи. Тримата с готовност дадоха личните си клетви и Бенин ги остави сами във влажната нощ. До изгрева оставаха не повече от два часа.

За щастие, леколетът беше затъмнен. Майлс седна в ъгъла, като си мечтаеше да притежава таланта на Иван да бъде невидим. Но най-силното му желание беше да пропуснат утрешните церемонии и веднага да потеглят за вкъщи. Не. Щом беше стигнал дотук, трябваше да издържи докрай.

Ворийди се беше умълчал. Само веднъж проговори на Майлс с леден тон.

— Какво си мислехте, че правите, Воркосиган?

— Предотвратих разпадането на Сетаганданската империя на осем агресивни разширяващи се части. Осуетих плановете за война на някои от тях срещу Бараяр. Преживях опит за убийство и помогнах за залавянето на трима високопоставени предатели. Наистина, не бяха наши предатели, но все пак. А, освен това реших един случай на убийство. Мисля, че това е достатъчно за едно пътуване.

Ворийди известно време се бореше със самия себе си, след което малко безпомощно запита:

— Все пак наистина ли сте специален агент, или не?

В списъка на посветените… Ворийди не фигурираше. Не и в този случай. Майлс въздъхна.

— Е, ако не съм… поне успях като такъв, нали?

Иван трепна. Ворийди се облегна в седалката си без повече коментари, но явно бесен. Майлс мрачно се усмихна в тъмното.