Лоис Макмастър Бюджолд
Сетаганда (8)

Глава 8

Небесна градина всъщност не изглеждаше чак толкова заплашително, увери се Майлс при второто посещение. Този път не се изгубиха в огромния поток галактически пратеници. Бяха само трима. Почти дискретно Майлс, посланик Воробьов и Миа Маз бяха пуснати през една странична врата и ескортирани от един-единствен слуга до целта им.

Триото изглеждаше добре. Майлс и посланикът отново бяха сложили своите най-официални черни униформи. Маз носеше чисто бяла роба, подплатена с черен хастар, и така комбинираше двата траурни цвята, без да престъпва границите на привилегиите на хоут. Облеклото й подчертаваше и собствената й тъмна коса, както и двамата й спътници. Усмихваше се очарователно на Воробьов над главата на Майлс. Майлс, който се движеше между двамата, се чувстваше като непослушно дете, водено от твърдата ръка на родителите си. Днес Воробьов не искаше да поема никакви рискове с непозволени нарушения на етикета.

Рециталът на възпоминателна поезия в чест на мъртвата императрица не беше церемония, на която се канеха галактични делегати, с изключение на най-близките сетагандански съюзници. Майлс изобщо не влизаше в сметката и Воробьов беше принуден да използва всичките си връзки, за да получат покана. Иван се измъкна, като се оправда с умората от вчерашното посещение на градинските танци и партито и добави, че има покани за още четири мероприятия следобеда и вечерта. Умората му беше доста подозрителна. Майлс го остави да се измъкне. Садистичното му желание да го принуди да стои до него през целия следобед и цялата вечер (а те се очертаваха да бъдат безкрайни), беше притъпено донякъде от убеждението, че братовчед му няма да бъде кой знае от каква полза в днешното събиране на информация. Освен това Иван имаше шанс да установи някои нови полезни контакти. Колкото и да беше малко вероятна, тази възможност не биваше да се пропуска. Вместо него Воробьов покани жената от Вервейн, за най-голяма нейна радост. За Майлс това беше добре дошло.

За радост на Майлс, церемонията нямаше да се провежда в ротондата с всички тревожни асоциации, които будеше тя, въпреки че тялото на императрицата все още лежеше там. Хоут не искаха да използват нещо толкова грубо като зали и аудитории, в които всички да бъдат наблъскани в редове един до друг. Вместо това прислужникът ги заведе до нещо, което можеше да се нарече долчинка — ниско, подобно на купа място в градината, цялото в цветя и други растения, със стотици пейки и подобни на кутии седалки по склона, от които се виждаха сложно устроените сцени в дъното. Както подобаваше на ранга им — по-скоро на липсата на такъв, — слугата настани бараярската група на последния ред и встрани от най-добрия централен изглед. Това беше добре дошло за Майлс — така той можеше да наблюдава почти всички присъстващи, без да бие на очи. Ниските пейки бяха от дърво, излъскано до блясък и полирано. Миа Маз зае мястото си с галантната помощ на Воробьов, оправи дрехите си и започна да се оглежда със светнали очи.

Майлс също се оглеждаше, но очите му не бяха толкова светнали — вчера беше прекарал дълги часове пред екрана на комуникационния пулт в зубрене на най-малките подробности с надеждата да намери начин за разплитането на тази бъркотия. Хоут заемаха местата си. Мъже в свободно падащи белоснежни дрехи придружаваха белите мехури. Долчинката започна да прилича на градина, обсипана с лудо цъфтящи бели рози. Майлс най-после разбра какво е предназначението на подобните на кутии седалки — върху тях се настаняваха мехурите. Дали Райън беше сред тях?

— Жените първи ли ще започнат? И каква е изобщо програмата?

— Жените изобщо няма да говорят днес — каза Маз. — Те са провели своя отделна церемония вчера. Ще започнат с мъжете от най-нисък ранг и ще продължат до най-високопоставените.

До сатрап-губернаторите. Майлс се приготви да чака с търпението на дебнеща в клоните на дърво пантера. Мъжете, които беше дошъл да види, точно в този момент се настаняваха в дъното на купата. Ако Майлс имаше опашка, тя щеше да трепне. Вместо това си наложи да успокои нервно треперещите си крака.

Осмината сатрап-губернатори, подпомагани от най-високопоставените си гем-офицери, заеха местата около издигнатата сцена. Майлс напрегна очи, мечтаейки си за бинокъл — не че щеше да успее да го прекара през охраната. Със съчувствие си помисли какво ли прави точно в този момент полковник Бенин и дали сетаганданската служба за сигурност ври и кипи, както ставаше с бараярската служба по време на всяка церемония, в която участваше император Грегор. Много добре си представяше картината.

Но Майлс разполагаше с онова, заради което беше дошъл — всички осем заподозрени, настанили се на седалките си пред него. С особено внимание започна да изучава първите четирима в списъка си.

Губернаторът на Мю Сета беше от съзвездието на Дегтиар, доведен вуйчо на сегашния император и заварен брат на покойната императрица. Маз също внимателно наблюдаваше как той зае мястото си и отпрати приближените си с отсечени гневни жестове. Заемаше поста си от две години — бе сменил предишния губернатор, който след разгрома при Вервейн беше отзован и впоследствие тихо бе умрял. Беше много възрастен и много опитен и беше избран най-вече за да уталожи страховете на Вервейн за евентуален реванш. Не бе човек, от който би станал изменник, помисли си Майлс. И въпреки това по думите на хоут Райън беше направил една крачка в тази посока, като тайно беше приел незаконното копие на генната банка.

Губернаторът на Ро Сета, най-близкият съсед на Бараяр, тревожеше Майлс много повече. Хоут Есте Ронд беше на средна възраст, енергичен и висок, въпреки че беше и необикновено пълен. Гем-офицерът му стоеше колкото се може по-далеч от помитащите движения на господаря си. Ронд донякъде приличаше на бик. И точно като бик беше упорит в усилията си да осигури достъп на Сетаганда до контролираните от Бараяр скокови точки в Комар. Ронд бяха едно от най-младите хоут-съзвездия и се стремяха към слава и могъщество. Есте Ронд беше доста добра перспектива за това.

Губернаторът на Кси Сета, съседът на Марилак, се появи, гордо вдигнал глава. Слайк Гиайа точно отговаряше на представите на Майлс за типичен хоут-лорд. Беше висок и женствен. Арогантен, както можеше да се очаква от доведен брат на императора. И опасен. Достатъчно млад, за да не изпусне появилата се възможност, макар и по-възрастен от Есте Ронд.

Най-младият заподозрян, губернаторът на Сигма Сета хоут Илсъм Кети, едва ли беше прехвърлил четиридесет и пет. По тяло приличаше на Слайк Гиайа, който всъщност му беше братовчед по майчина линия — майките на двамата бяха сестри, макар и от различни съзвездия. Родословните дървета на хоут бяха по-объркващи дори от тези на Вор. За проследяването на всичките им връзки щеше да е необходим специално назначен за целта генетик.

Появиха се осем реещи се мехура, които се подредиха в дъга отляво на сатрап-губернаторите. Гем-офицерите се подредиха по същия начин, но вдясно от тях. Те щяха да стоят през цялото време, разбра Майлс. Явно животът на един гем-генерал не се запълваше само с кръв и бира. А кой от тези мехури беше…

— Кои са тези дами? — попита Майлс, като кимна към октета.

— Съпругите на сатрап-губернаторите.

— Мислех си, че те не се женят.

— Титлата не предполага лична връзка. Те са назначени, точно както и самите сатрап-губернатори.

— А не от тях? Каква е функцията им? Нещо като секретарки?

— В никакъв случай. Те са избрани от императрицата за нейни представителки, отговарящи за всички въпроси, свързани със Звездните ясли. Всички хоут в съответната сатрапия изпращат своите генетични договори чрез съпругите до централната генна банка в Небесна градина, където се извършва кръстосването и всички генетични промени. Съпругите също така се грижат за завръщането на маточните репликатори при родителите. Това е най-странният товар, пътуващ в Сетаганданската империя веднъж годишно до всяка сатрапия.

— Това означава ли, че те пътуват всяка година до Ета Сета, за да съпровождат лично маточните репликатори?

— Да.

— Ясно. — Майлс се облегна назад със замръзнала усмивка. Вече разбираше начина, по който императрицата общуваше със сатрап-губернаторите. Готов беше да изяде ботушите си, ако не се окажеше, че всички съпруги са замесени в заговора. „Шестнадесет. Имам си работа с шестнадесет заподозрени вместо с осем. О, Господи!“ Трябваше да намери някакъв начин да съкрати списъка. Но от това логично следваше, че на убиеца на ба Лура може и да не му се е налагало да заеме или краде нечий мехур. Може просто да е имал свой собствен.

— А дали дамите работят в тясно сътрудничество със сатрап-губернаторите?

— Не зная със сигурност — сви рамене Маз. — Предполагам, че не е задължително. Сферите на дейността им не се припокриват.

На централната сцена се появи майордомът и с жест помоли за тишина. Гласовете замлъкнаха. Всеки хоут-лорд коленичи на предвидливо направените за целта подставки. Всички бели мехури замръзнаха по местата си. Майлс се зачуди дали те не си приказват по време на церемониите. Сред настъпилата тишина се появи самият император, ескортиран от телохранители в бели и кървавочервени униформи, с изрисувани като зебра лица, които трябваше да всяват ужас, ако се възприемаха сериозно. Майлс ги възприемаше точно така, но не заради грима, а поради личния си опит. Знаеше колко нервен и непредвидим става човек, когато осъзнава огромната отговорност, легнала върху плещите му.

За първи път през живота си Майлс виждаше сетаганданския император на живо. Наблюдаваше го толкова жадно, колкото беше наблюдавал сатрап-губернаторите. Императорът, хоут Флечър Гиайа, беше висок и слаб, с ястребово лице. Косата му още не беше започнала да посивява, независимо че беше прехвърлил седемдесетте. Беше заел поста си невероятно млад за сетаганданец — на по-малко от тридесет — и го беше задържал през цялата си несигурна младост досега, когато изглеждаше непоклатим. Спокоен и сигурен, той елегантно зае мястото си. Заобиколен от кланящите се изменници. Ноздрите на Майлс се разшириха и той си пое дъх, замаян от иронията на ситуацията. По знак на майордома всички отново мълчаливо заеха местата си.

Рециталът в памет на хоут Лизбет Дегтиар започна с главите на съзвездията с най-нисък ранг. Всяка поема трябваше да попадне в един от шестте правилни формални типа, които за щастие бяха къси. Майлс беше силно впечатлен от елегантността, красотата и дълбоките чувства в първите десет поеми. Сигурно рецитирането беше едно от важните събития, подобно на полагането на клетва или на брачната церемония. Всички бяха вперили погледи в рецитиращите. Голямо внимание се отдаваше на движенията, интонацията и на неуловимите вариации в облеклото — на Майлс му се струваше, че всички носят абсолютно еднакви бели роби. Но постепенно започна да забелязва отделни клиширани фрази и повтарящи се идеи. След тринадесетата поема погледът му започна да блуждае. Повече от всякога му се искаше Иван да е тук и да страда наравно с него.

От време на време Маз интерпретираше някои фрази и стихове, което му помагаше да не задреме — не беше спал добре през нощта. Всички сатрап-губернатори умело се преструваха, че представлението е погълнало цялото им внимание. Единствено престарелият губернатор на Мю Сета не прикриваше отегчението си и наблюдаваше със сардоничен поглед как по-младите и по-нископоставени, тоест всички останали, се потят на сцената. По-старите и по-опитни участници поне имаха по-добра дикция, ако не по-добри стихотворения.

Майлс мислеше за характера на лорд Хикс и се опитваше да го съпостави с осемте лица, подредени пред него. Убиецът-предател имаше в себе си нещо от тактически гений. Беше получил неочакваната възможност да се добере до огромна власт, беше насочил към това всичките си усилия, беше разработил план и нанесъл удара си. Колко бързо? Първият сатрап-губернатор беше пристигнал лично само десет дни преди Майлс и Иван, а последният — четири. Йенаро, както най-накрая доложиха от ИмпСи, беше направил скулптурата си само за два дни и я беше получил от неизвестен доставчик. Ба Лура можеше да бъде подкупен едва след смъртта на господарката си, тоест не по-рано от три седмици преди днешния ден.

Един възрастен хоут никога не би се заел с планове, за които щяха да са необходими години, преди да станат стопроцентово сигурни. Доказателство за това бе самата императрица. Майлс беше сигурен, че хоут-лордовете възприемат времето по съвсем различен начин. Цялата поредица събития миришеше на… младост. Или поне на човек с младо сърце.

Противникът на Майлс сигурно се намираше в странно състояние на духа в този момент. Той беше човек на действието и решенията. А сега трябваше да стои тихо и да не прави нищо, с което да привлече вниманието към себе си, особено откакто смъртта на ба Лура все повече преставаше да прилича на самоубийство. Трябваше да стиска здраво своята банка и Великия ключ до края на погребалните церемонии, след което спокойно да се завърне на планетата си — не би могъл да започне преврата оттук, не беше подготвил предварително нищо.

Дали вече беше изпратил Великия ключ, или го държеше при себе си? Ако го беше изпратил в сатрапията си, Майлс беше в голяма беда. Тоест, в по-голяма беда. Но дали губернаторът щеше да рискува да изгуби главния си коз по време на пътуването? Със сигурност не.

Поетите-аматьори му бяха дошли до гуша. Майлс откри, че вместо да работи върху решаването на загадките, подсъзнанието му следва своя собствена линия. В мозъка му се оформяше стихотворение в чест на мъртвата императрица:

Императрицата Лизбет

един сатрап в мрежите си залови.

Примамен във комплот, уви,

той всички злодеяния наред

ще си плати.

Едва се стърпя да не скочи на сцената и да не изрецитира творбата си. Просто за да види какво ще стане.

Миа Маз забеляза вълнението му и се обърна към него.

— Добре ли сте?

— Да. Извинявайте — прошепна й той. — Просто главата ми се напълни с епиграми.

Очите й се разшириха и тя прехапа устни. Издаваха я само дълбоките трапчинки.

— Шшт!

Церемонията продължи без прекъсване. За съжаление Майлс имаше достатъчно време, за да съчини още стихове, които не отстъпваха по достойнства на първите. Загледа се в редицата бели мехури.

Красавицата Райън

омая издънка на Вор —

нещастник, намирисващ на обор.

Макар и псевдодетектив, накрая

и той ще си плати.

Как можеха хоут да понасят всички тези неща? Дали не бяха програмирали стихоплетството в гените си, подобно на всички останали промени, за които се носеха толкова слухове?

За щастие, преди да успее да измисли рима за „Воробьов“, на сцената се изкачи първият сатрап-губернатор и Майлс на секундата се събуди.

Стихотворенията на сатрап-губернаторите бяха великолепни, изпълнени в най-трудните форми. Както му прошепна Маз, повечето бяха написани от най-добрите поетеси на Небесна градина. Рангът имаше своите привилегии. Но колкото и да се опитваше, Майлс не можеше да открие в тях никакъв зловещ намек — заподозреният не използваше момента, за да признае публично своето престъпление, нито да извади някой от козовете си. Майлс беше почти изненадан. Местонахождението на тялото на ба Лура предполагаше, че лорд Хикс има слабостта да се перчи с извършеното. Или да прави Изкуство?

През цялото време императорът запази тържествената си маска. Всички сатрап-губернатори бяха възнаградени с одобрителното му кимане за елегантните си изпълнения. Майлс се чудеше дали Бенин е послушал съвета му и е говорил с господаря си. Надяваше се да е така.

След това рециталът внезапно приключи. Майлс потисна желанието си да ръкопляска. Това очевидно не трябваше да се прави. Майордомът се появи отново и направи някакъв таен знак, след който всички отново паднаха на колене. Императорът и свитата му се оттеглиха, следвани от белите мехури на съпругите, сатрап-губернаторите и техните гем-офицери. След това всички останали бяха свободни — да отидат в банята, както беше убеден Майлс.

 

 

Макар че се бяха лишили от традиционното предназначение на сексуалността, хоут все още си оставаха хора в достатъчна степен, за да запазят общото приемане на храна като основна форма на церемониите си. По свой собствен начин. Парчетата месо бяха скулптирани като цветя. Зеленчуците бяха във формата на раци, а плодовете — на малки животни. Майлс се загледа в чинията с варен ориз пред себе си. Всяко зърно беше ръчно украсено със сложни спирални мотиви. Очите му почти изскочиха от орбитите си. Овладя изумлението си и се опита да се съсредоточи върху належащите работи.

Неофициалният (по сетагандански стандарти) обяд беше сервиран в дълъг павилион, гледащ, както обикновено, към градината и осветен от топлото следобедно сияние, което предразполагаше към отпускане. Хоут-дамите се бяха оттеглили някъде — очевидно на някое място, където да могат да излязат от мехурите си и да се хранят. Това беше най-изисканият бюфет за след рецитали в цялата Небесна градина. Самият император се намираше някъде в другия край на изящната постройка. Майлс не беше много сигурен как Воробьов е успял да ги вкара тук, но той определено заслужаваше похвали за всеотдайната си служба. Очите на Маз светеха. Беше хванала Воробьов под ръка и очевидно се намираше в някакъв социологически рай.

— Започва се — промърмори Воробьов и Майлс вдигна глава. В препълнения павилион влизаше свитата на хоут Есте Ронд. Другите хоут не знаеха как да се държат с чужденците и се преструваха, че бараярците не съществуват. Есте Ронд нямаше тази възможност. Едрият, облечен в бяло сатрап-губернатор, следван от своя гримиран униформен гем-генерал, спря, за да поздрави съседите си.

Зад гем-генерала стоеше облечена в бяла роба жена — нещо необичайно за тази предимно мъжка обстановка. Сребристорусата й коса беше вързана на опашка и стигаше до глезените й. Тя стоеше, свела очи, без да произнесе нито дума. Беше много по-възрастна от Райън, но определено беше хоут. Сигурно беше съпруга на генерала — можеше да се очаква, че всеки офицер, добрал се до такъв висок пост, трябва да е заслужил подобна чест много преди това.

Маз даваше на Майлс някакъв тих, но тревожен сигнал — главата й леко се поклащаше, а устните й безмълвно казваха: „Не, не!“ Какво се опитваше да каже? Хоут-съпругата очевидно нямаше да проговори, докато не я заговорят. Майлс никога не беше виждал в езика на тялото израз на такава сдържаност, дори и у хоут Райън.

Губернатор Ронд и Воробьов си размениха цял куп любезности и Майлс разбра, че сигурно Ронд е бил техният входен билет.

— Лейтенантът проявява задълбочен интерес към тънките моменти в сетаганданската култура. — С тези думи Воробьов достигна кулминацията на своята дипломатична реч.

Хоут Ронд сърдечно кимна. Явно когато Воробьов представяше някого, това не оставаше незабелязано дори от сетаганданските хоут-лордове.

— Изпратен съм да се уча и да служа, сър. За мен това е дълг и удоволствие — поздрави го Майлс с внимателно отмерен поклон. — И трябва да заявя, че научих доста интересни неща — усмихна се той с ъгълчетата на устата си, като се стараеше думите му да прозвучат колкото се може по-двусмислено.

Ронд му отвърна със студена спокойна усмивка. Но ако той беше лорд Хикс, точно това би трябвало да се очаква от него. Обмениха още няколко празни приказки за дипломатическия живот, след което Майлс рискува:

— Хоут Ронд, ще бъдете ли така добър да ме представите на губернатор хоут Илсъм Кети?

Тънка като бръснач усмивка се появи на устните на Ронд и той погледна към своя колега-губернатор, който го превъзхождаше генетично.

— Защо не? Разбира се, лорд Воркосиган. — Майлс разбра, че щом на Ронд му се налага да се цапа с чужденци, той с радост би поделил неприятното задължение с някой друг.

Ронд го поведе навътре. Воробьов остана да разговаря с гем-генерала на Ро Сета, който проявяваше откровен професионален интерес към потенциалните си врагове. Посланикът едва забележимо повдигна вежди — ясен предупредителен знак към Майлс. Майлс му отговори, като леко разтвори длан — „Ще бъда послушен.“

Щом се отдалечиха достатъчно от посланика, Майлс тихо каза на Ронд:

— Разбирате ли, ние знаем за Йенаро.

— Моля? — отговори Ронд с напълно естествено объркване. Стигнаха до малката група на хоут Илсъм Кети.

Отблизо Кети изглеждаше още по-висок и слаб. Беше направо изваян — ястребовият нос очевидно беше на мода откакто Флечър Гиайа се беше възкачил на трона. Тъмната му коса беше посребрена по слепоочията. Но тъй като той беше само на около четиридесет и пет, при това хоут… Господи, ами разбира се! Среброто в косите му, макар и да беше съвършено, сигурно беше изкуствено, развеселен си помисли Майлс. В един свят на старци не беше особено подходящо да изглеждаш млад — особено когато си млад.

Кети също беше съпровождан от гем-генерал с хоут-съпруга. Майлс се опита да прикрие изненадата си. Тя беше необикновена дори по стандартите на хоут. Косата й беше с цвят на тъмен шоколад, разделена по средата и спускаща се на две дебели плитки по гърба до пода. Кожата й беше с цвят на ванилов крем. Очите й, леко разширени при вида на приближаващия се Майлс, бяха с цвета на светла канела. Беше наистина като сладкиш и едва ли по-възрастна от Райън. Майлс дори се зарадва, че вече е виждал подобна красота, и това много му помогна да не падне на колене пред нея.

Илсъм Кети очевидно нямаше време или интерес да се занимава с чужденци, но независимо от причината не посмя да обиди Ронд. Майлс размени дежурните любезни фрази. Ронд използва момента да се отърве от Майлс и се измъкна към бюфета.

Раздразнен, Кети не успя да изпълни официалните си задължения, така че Майлс пое нещата в свои ръце и леко се поклони на неговия гем-генерал. Той беше на обичайната за поста си възраст, тоест жива антика.

— Моите почитания, генерал Чилиан. Учил съм за вас в учебниците по история. За мен е чест да се срещна с вас. И с вашата превъзходна дама. Не съм сигурен, че зная името й.

Веждите на генерала, които бавно се повдигаха нагоре, се спуснаха надолу и лицето му придоби леко намръщено изражение.

— Здравейте, лорд Воркосиган — поздрави го сдържано той. Хоут-дамата хвърли съвсем бегъл поглед към Майлс, сякаш той не съществуваше или поне й искаше да е така.

Ако Кети беше лорд Хикс, какво ли минаваше през ума му точно сега, в компанията на жертвата му? Беше подхвърлил фалшивия ключ на бараярците, бе накарал ба Лура да разкаже на Райън и да я убеди да отправи обвинение срещу крадците, беше убил слугата и чакаше резултата. Който най-изненадващо беше мълчание. Райън не беше казала на никого нито дума. Дали Кети се чудеше дали не е убил ба Лура преди той да направи признанието си? Всичко това сигурно беше много объркващо. Но по лицето на Кети не се четеше нищо, той дори не трепна. Което можеше да говори и за неговата невинност.

Майлс му се усмихна любезно и каза:

— Разбирам, че имаме едно и също хоби, губернаторе.

— Нима? — отговори незаинтересувано Кети.

— Интересът към сетаганданските имперски регалии. Такива изящни предмети, при това безценни източници за историята и културата на хоут-расата, не мислите ли? И за нейното бъдеще.

Кети го погледна безизразно.

— Не намирам подобно развлечение за подходящо за един чужденец.

— Дълг на всеки военен е да познава враговете си.

— Не бих могъл да зная. Това е задължение на гем.

— Като приятеля ви лорд Йенаро? Не е от хората, на които може да се разчита, губернаторе. Страхувам се, че скоро ще се убедите в това.

— Кой? — учудено повдигна вежди Кети.

Майлс вътрешно въздъхна. Искаше му се да напълни целия павилион с фаст-пента. Хоут се контролираха толкова добре, по дяволите! Сякаш лъжеха дори когато казваха истината.

— Дали бихте ме представили на губернатор хоут Слайк Гиайа, хоут Кети? Като роднина на император, не мога да се отърва от чувството, че с него имаме нещо общо.

Хоут Кети примигна, този път наистина учуден.

— Не вярвам Слайк да мисли същото… — По лицето му четеше, че се колебае дали няма да предизвика гнева на принц Слайк Гиайа, като му пробута някакъв досаден чужденец, та дори самият той да се отърве от Майлс. Личният интерес в крайна сметка надделя. Хоут Кети направи знак на гем-генерал Чилиан да се доближи и го отправи да получи разрешение за прехвърлянето. Майлс учтиво се сбогува, благодари на Кети и настигна генерала. Не искаше да остане с празни ръце. Имперските принцове не изглеждаха така достъпни както обикновените хоут-губернатори.

— Генерале… ако хоут Слайк не може да разговаря с мен, бихте ли му предали едно кратко съобщение? — Майлс се опитваше гласът му да звучи спокойно, независимо че куцукаше след генерала. Чилиан не забавяше крачки заради бараярския си гост. — Само няколко думи.

— Предполагам, че мога — сви рамене Чилиан.

— Кажете му… че Йенаро е наш.

Веждите на генерала се повдигнаха.

— Добре.

Разбира се, думите щяха да бъдат повторени по-късно пред сетаганданската имперска служба за сигурност. Майлс нямаше нищо против оттам да се заинтересуват малко повече от Йенаро.

Хоут Слайк Гиайа седеше в малка компания на хоут и гем в другия край на павилиона. Колкото и да беше необичайно, в нея имаше и един бял мехур, реещ се недалеч от принца. Съпровождаше го една гем-дама — Майлс я разпозна въпреки белите одежди, които носеше. Беше жената, която се срещна с него на партито у Йенаро. Тя го забеляза да се приближава, погледна го за миг и отмести очи. Кой беше в мехура? Райън? Съпругата на Слайк? Или някоя друга?

Гем-генералът на Кети се наведе и прошепна нещо в ухото му. Слайк Гиайа погледна към Майлс, намръщи се и поклати отрицателно глава. Чилиан сви рамене, наведе се отново и продължи да говори. Майлс наблюдаваше устните му и видя, че съобщението му — или нещо много близко до него — е предадено: думата Йенаро беше твърде характерна. Лицето на Слайк не издаде нищо. Той отпрати гем-генерала.

Генерал Чилиан се върна при Майлс и каза безизразно:

— Хоут Слайк е прекалено зает, за да се срещне с вас точно в момента.

— Все пак благодаря ви — отговори също тъй безизразно Майлс. Генералът кимна и се отправи към господаря си.

Майлс се оглеждаше, чудейки се как да си осигури достъп до следващия заподозрян. Губернаторът на Мю Сета не се виждаше никъде — явно си беше заминал направо след рецитала.

Миа Маз се доближи до него. В очите й се четеше любопитство.

— Добре ли минаха разговорите ви, лорд Воркосиган? — попита тя.

— Не съвсем — печално призна той. — А вашите?

— Не бих казала. Предимно слушах.

— Така се учи повече.

— Да, напълно сте прав. Много съм доволна.

— И какво научихте?

— Основната тема на разговорите между хоут са достойнствата на изрецитираните стихотворения. Всички са съгласни, че онези с по-висок ранг са представили по-добри стихове.

— Лично аз не усетих разликата.

— Да, но не сте хоут.

— Какво искахте да ми кажете с онези мимики преди малко? — попита Майлс.

— Опитвах се да ви предупредя за едно рядко срещано правило в сетаганданския етикет. Как трябва да се държите, когато сте в компанията на хоут-дама извън нейния мехур.

— За… първи път ми се случва да видя такава — стратегически излъга той. — Всичко наред ли беше?

— Хм, едва ли. Разбирате ли, хоут-дамите губят привилегията да притежават силови полета, когато се омъжат извън генома си. Те стават своего рода гем. Но загубата на щита се смята и за значителна загуба на красотата. Затова учтивото поведение изисква да се държите така, сякаш мехурът е все още на мястото си. Никога не трябва да се обръщате директно към хоут-съпруга, дори тя да стои точно пред вас. Трябва да отправяте всичките си въпроси към нейния гем-съпруг и да изчаквате да получите отговорите от него.

— Аз… не съм им казвал нищо.

— О, добре. Освен това, страхувам се, че никога не трябва да ги гледате открито.

— Според мен е много грубо от страна на мъжете да изключат напълно жените от разговора.

— Точно обратното. Това е най-учтивият сетагандански стил.

— О! Но по начина, по който се държаха, жените все едно все още се намираха в своите мехури. Въображаеми мехури.

— Точно това е идеята.

— Това важи ли за… хоут-дамите, които все още се ползват с привилегията да притежават свои мехури?

— Нямам представа. Не мога да си представя една хоут-дама да говори лице в лице с чужденец.

Майлс усети присъствието на малкия прислужник до себе си и се опита да не подскочи. Ба беше успял безшумно да се промъкне покрай всички, без никой да му обърне внимание. В отговор на учтивото кимване на слугата сърцето Майлс започна бясно да бие.

— Лорд Воркосиган. Милейди желае да говори с вас — каза ба. Маз се ококори.

— Благодаря, за мен е чест — отговори Майлс. — А… — той се озърна за посланик Воробьов, който все още говорене с гем-генерала на Ро Сета. — Маз, ще бъдете ли така добра да предадете на посланика, че съм отишъл да разговарям с една дама? Мм… това може би ще ми отнеме известно време. Продължете без мен. Ако се наложи, ще се срещнем в посолството.

— Мисля, че… — колебливо започна Маз, но Майлс вече се обръщаше. Отправи й ослепителна усмивка и последва ба извън павилиона.