Джон Гришам
Ударът (27)

27

Ако не бях толкова нервен, сигурно щеше да е забавно. Не се съмнявам, че страничен наблюдател би забелязал смешната страна на нещата, но никой в съда не се усмихва.

Аз седя сам зад масата на ищеца с грижливо подредени купчинки папки и документи. Справките и бележките са на стратегическо място край дясната ми ръка. Дек седи зад мен, но не на масата, където все пак би могъл да свърши някаква работа, а чак отвъд преградата, тъй че изглеждам съвсем сам.

И точно така се чувствам.

Отвъд тясната пътека масата на защитата е гъсто населена. Естествено, Лио Ф. Дръмонд седи по средата и гледа право напред, а наоколо му е свитата. Двама отляво, двама отдясно. Дръмонд е шейсетгодишен йейлски възпитаник с трийсет и шест години съдебен опит. Т. Пиърс Морхаус е на трийсет и девет, също йейлски възпитаник, съдружник в „Тинли Бринт“, с четиринайсет години стаж. Б. Дюи Клей Хил Трети — трийсет и една, Колумбийски университет, още се бори за съдружник, шест години стаж. М. Алек Плънк Младши — двайсет и осем, две години стаж и за пръв път участва в сериозна битка несъмнено защото е учил в Харвард. Негова светлост Тайрън Киплър също е харвардски възпитаник. Плюс това Плънк е чернокож. Като Киплър. В Мемфис рядко се срещат чернокожи адвокати с харвардско образование. По една случайност в „Брилянтин“ се е намерил точно такъв и ето го тук с явната цел да затрогне душата на негова светлост. Ако нещата вървят по план, някой ден ще се изправим пред съдебните заседатели. Половината регистрирани избиратели в окръг Шелби са негри, тъй че може да се очаква същото и при заседателите. М. Алек Плънк Младши ще бъде използван с надеждата да внуши безмълвно доверие на част от тях.

Не се и съмнявам, че ако между съдебните заседатели изникне например жена от Камбоджа, симпатягите в „Брилянтин“ мигом ще се разровят из личния състав и тутакси ще докарат нейна сънародничка.

На пето място в правния екип на „Грейт Бенефит“ е Брандън Фулър Гроун — жалка и загадъчна фигура, лишена дори от номер и съкращение. Чудно, как тъй не се е нарекъл Б. Фулър Гроун, та поне малко да заприлича на истински адвокат от голяма фирма? Той е на двайсет и седем, завършил преди две години с пълно отличие нашия факултет, където и до днес му се носи славата. Когато постъпвах, Гроун беше легендарна фигура и първите изпити съм взел по неговите записки.

Ако не се броят двете години, прекарани от М. Алек Плънк Младши като секретар на някакъв федерален съдия, около масата на защитата са струпани петдесет и осем години адвокатски опит.

Аз получих права преди по-малко от месец. Помощникът ми се е издънвал на изпита точно шест пъти.

Направих тия сметки късно снощи, докато се ровех из факултетската библиотека, защото кантората на Руди Бейлър притежава цифром и словом осемнайсет тома правна литература — предимно овехтели и съвсем безполезни учебници.

Зад адвокатите седят двама образи с високомерни чиновнически физиономии. Подозирам, че са служители на „Грейт Бенефит“. Единият ми се струва познат. Май беше тук и предния път, когато разглеждахме молбата за прекратяване на делото. Тогава не му обърнах внимание, пък и сега не ме вълнува особено. Имам си други грижи.

Чувствам се напрегнат, но ако Хейл беше тук, щях да съм просто смазан. Или изобщо нямаше да дойда.

За щастие делото е в ръцете на негова светлост Тайрън Киплър. Снощи той ми каза по телефона, че това ще му е първото сядане на съдийската маса. Вече е подписвал решения и други документи, но за пръв път наистина се намесва в съдебен спор.

Един ден след като Киплър положи клетва, Дръмонд му прати молба за прехвърляне на делото пред федерален съд. Твърди, че Боби Оут, който продал полицата на семейство Блек, погрешно е причислен към ответниците. Според нас Оут все още се води за гражданин на Тенеси. Той е ответник. Ищците, семейство Блек, също са от Тенеси. За прилагане на федералното законодателство се изисква пълна разлика в гражданството. А разлика няма, защото, както подчертаваме, Оут живее тук и поради това делото не може да бъде федерално. Дръмонд обаче подаде молба, придружена с дебело изложение.

Докато Харви Хейл седеше тук, окръжният съд беше идеално място за правораздаване. Но щом Киплър пое делото, истината и законността изведнъж се прехвърлиха във федералния съд. Тия неща бият на очи и Киплър прие молбата като лична обида. Аз от своя страна се постарах да налея масло в огъня.

Пристъпваме към обсъждане на молбите. Освен предложението за смяна на съда Дръмонд е подал още две — за обезпечаване на разноските и за санкции срещу нас. Последното много ме засегна, затова отвърнах с контрапредложение, в което твърдя, че неговата молба е неоснователна и злонамерена. Според Дек при повечето дела битката за санкциите се превръща в отделно сражение, тъй че е по-добре да не я подхваща човек. Аз обаче не вярвам много на Дек. Той си знае колко е бос. И обича да казва: „Лесно се пържи пъстърва. Ама номерът е да я хванеш.“

Дръмонд важно пристъпва към подиума. Молбите се разглеждат по реда на подаване, затова започва с най-дребната — за обезпечаване на разноските. Според него ако делото влезе в съда, сметката ще надвиши хиляда долара и адски се е загрижил, че при загуба нито аз, нито клиентите ми ще могат да я покрият.

— Позволете да ви прекъсна за секунда, мистър Дръмонд — замислено казва Киплър. Говори тежко и отмерено. — Ето молбата ви и приложението към нея. — Той взима камара листове и ги размахва пред Дръмонд. — Говорите вече пета минута и повтаряте дума по дума каквото е писано тук черно на бяло. Имате ли да добавите нещо ново?

— Ваша светлост, аз имам правото да…

— Да или не, мистър Дръмонд? Уверявам ви, знам да чета и да разбирам прочетеното, а бих добавил, че пишете твърде добре. Но ако нямате нищо ново, за какво сме се събрали?

Сигурен съм, че великият Лио Дръмонд никога не е изпадал в подобна ситуация, но той запазва спокойствие, сякаш всеки ден го кастрят по този начин.

— Просто опитвам да подпомогна съда, ваша светлост — обяснява той с широка усмивка.

— Отхвърля се — студено отвръща Киплър. — По-нататък.

Без никакъв признак за объркване Дръмонд продължава:

— Следващата ни молба е за санкции срещу ищеца. Ние смятаме…

— Отхвърля се — прекъсва го Киплър.

— Моля?

— Отхвърля се.

Дек пристъпва на пръсти зад гърба ми. Зад вражеската маса четири глави се привеждат задружно, за да увековечат съдебното решение. Сигурно пишат с главни букви: ОТХВЪРЛЯ СЕ.

— Двете страни са подали молби за санкции — казва Киплър, гледайки втренчено Дръмонд. — Отхвърлям ги.

Камъкът е и в моята градина.

Лоша работа е да ти отнемат думата, когато печелиш по триста и петдесет долара на час. Дръмонд поглежда свирепо Киплър, който приема това с огромно удоволствие.

Но Дръмонд е професионалист с дебела кожа. За нищо на света не би позволил на някакъв жалък окръжен съдия да го изкара от релси.

— Много добре, преминавам към нашата молба делото да се прехвърли във федерален съд.

— Да я видим — съгласява се Киплър. — Кажете най-напред защо не опитахте да прехвърлите делото, докато беше при съдията Хейл?

Дръмонд се е подготвил.

— Ваша светлост, случаят беше нов и все още проучвахме доколко е замесен ответникът Боби Оут. Сега изяснихме нещата и смятаме, че Оут е включен само за да бъде избегнато федералното правораздаване.

— Значи от самото начало сте искали делото да бъде гледано пред федерален съд?

— Да, сър.

— Дори по времето на Харви Хейл?

— Точно така, ваша светлост — невинно потвърждава Дръмонд.

По физиономията на Киплър личи, че не му вярва. Пък и едва ли някой друг в залата би повярвал. Но това няма значение, всичко е ясно и без думи.

Дръмонд невъзмутимо подхваща изложението. Виждал е стотици съдии и не се бои от тях. Ще ми трябват дълги години и много дела, за да престана и аз да треперя пред ония зловещи фигури с черни тоги, извисени далече горе.

Той говори вече десета минута, повтаряйки написаното дума по дума, когато Киплър го прекъсва:

— Извинявайте, мистър Дръмонд, но може би ще си спомните, че преди малко ви попитах дали имате да съобщите на съда нещо ново.

Дръмонд замръзва като статуя и зяпва срещу негова светлост.

— Спомняте ли си? — пита Киплър. — Беше преди по-малко от четвърт час.

— Мислех, че сме дошли, за да обсъдим молбите — остро отвръща Дръмонд. Спокойствието му почва да се пропуква.

— О, не ще и дума. Ако имате нещо ново или искате някакво разяснение, ще ви изслушам с най-голямо удоволствие. Но вие просто повтаряте онова, което държа в ръката си.

Хвърлям поглед наляво и виждам ужасно сериозни лица. Техният герой се проваля тотално. Печална картинка.

Изведнъж осъзнавам, че момчетата отсреща взимат нещата много по-навътре, отколкото се полага. Миналото лято чиракувах в една адвокатска фирма и съм виждал много защитници; за тях обаче всяко дело беше като другите. Работиш усърдно, раздуваш сметката, но не се впрягаш излишно. Винаги те чакат десетина нови дела.

Усещам отсреща полъх на паника и съм сигурен, че не е предизвикан от моето присъствие. По принцип в делата за застраховки ответникът наема двама адвокати. Като ръкавици — непременно на чифт. Независимо от случая, фактите, обстоятелствата и количеството предстояща работа, винаги са по двама.

Но петима? Множко ми се виждат. Има нещо гнило в цялата работа. Ония май примират от страх.

— Молбата ви за прехвърляне във федерален съд не се приема, мистър Дръмонд. Делото остава тук — твърдо изрича Киплър и без да губи време, слага резолюция.

Отсреща приемат новината с униние, макар че се мъчат да не го показват.

— Има ли друго? — пита Киплър.

— Не, ваша светлост.

Дръмонд събира листовете и напуска подиума. Гледам го с крайчеца на окото си. Когато наближава масата на защитата, той се обръща за миг към двамата от „Грейт Бенефит“ и в погледа му съзирам страх. По гърба ми полазват тръпки.

Киплър бързо превключва.

— Остават двете молби на ищеца. Първата е за срочно придвижване на делото, втората за незабавно взимане на показания от Дони Рей Блек. Двете са свързани, тъй че защо да не ги разгледаме заедно, мистър Бейлър?

Моментално скачам на крака.

— Разбира се, ваша светлост.

Като че бих могъл да предложа нещо друго.

— Ще ви стигнат ли десет минути?

Имайки предвид касапницата преди малко, аз незабавно сменям стратегията.

— Ваша светлост, писмените ми изложения са напълно ясни. Откровено казано, не бих имал какво да добавя.

Киплър ми се усмихва сърдечно — гледай ти колко умен млад адвокат! И веднага атакува защитата.

— Мистър Дръмонд, вие възразявате срещу срочното придвижване на делото. Какво ви смущава?

Около масата на защитата избухва трескава дейност. Най-сетне Т. Пиърс Морхаус бавно се изправя и намества вратовръзката си.

— Ваша светлост, ако разрешите така да се изразя, смятаме, че това дело се нуждае от известна подготовка. Според нас срочното придвижване ще е излишно бреме и за двете страни.

Морхаус говори бавно, грижливо подбирайки думите. Киплър го поглежда свирепо.

— Глупости.

— Сър?

— Глупости, казах. Нека ви попитам нещо, мистър Морхаус. Има ли случай някога като адвокат да сте дали съгласие за срочно придвижване?

Морхаус прави кисела физиономия и пристъпва от крак на крак.

— Ами… да, разбира се, ваша светлост.

— Чудесно. Посочете ми делото и пред кой съд е гледано.

Т. Пиърс хвърля отчаян поглед към Б. Дюи Клей Хил Трети, който на свой ред се е зазяпал в М. Алек Плънк Младши. Мистър Дръмонд няма желание да гледа когото и да било, задълбочил се е в някаква ужасно важна папка.

— Ваша светлост, ще трябва да проверя, за да ви кажа.

— Обадете ми се към три следобед, а ако не позвъните дотогава, аз ще ви потърся. Изгарям от нетърпение да узная за това дело.

Т. Пиърс клюмва в кръста и дълбоко въздиша, сякаш са го ритнали по топките. Представям си как компютрите на „Брилянтин“ бръмчат до късно през нощта, търсейки без успех подобно дело.

— Да, ваша светлост — жално изрича Т. Пиърс.

— Както знаете, решението за срочно придвижване е изцяло в моя компетенция. Поради това приемам молбата на ищеца. Защитата разполага със седем дни за възражение. След този срок започва подготвителният период на делото с времетраене сто и двайсет дни, смятано от днес.

Ония около масата на защитата започват да подскачат. Купища папки и листчета прехвръкват от човек на човек. Дръмонд и свитата шушукат начумерено. Двамата от „Грейт Бенефит“ лепват глава до глава. Майтап и половина.

Т. Пиърс Морхаус надига задник на милиметър от стола и опира лакти върху масата, очаквайки отчаяно следващата точка.

— Последната молба е за спешно взимане на показания от Дони Рей Блек — казва негова светлост, гледайки втренчено масата на защитата. — Надявам се, че нямате възражения. Кой би желал да отговори, господа?

Към молбата съм приложил две странички заключение от доктор Уолтър Корд, който твърди черно на бяло, че Дони Рей вече е пътник. Отговорът на Дръмонд представлява някакъв странен словесен миш-маш, от който май се изяснява само едно: че е много зает и няма време за глупости.

Т. Пиърс бавно изправя гръбнак, разперва ръце и се кани да изрече нещо, когато Киплър го изпреварва:

— Само не ми разправяйте, че сте по-вещи в медицината от лекуващия го доктор.

— Не, сър — казва Т. Пиърс.

— И не ме залъгвайте, че имате сериозни възражения.

Вече е пределно ясно кой ще командва парада и Т. Пиърс умело се отдръпва на неутрален терен.

— Всичко е само въпрос на време, ваша светлост. Ние дори още не сме отговорили на тази молба.

— Много добре знам какво ще отговорите, ясно ли е? Не ми се правете на стреснати. За другите отговори имахте време, нали? Дайте ми точна дата. — Изведнъж Киплър се обръща към мен. — Мистър Бейлър?

— Когато кажете, ваша светлост — усмихвам се аз. — По всяко време.

Блажена работа — да нямаш други задачи и ангажименти.

Петимата адвокати около масата на защитата се вкопчват в бележниците, сякаш изобщо има дата, когато някой от тях да не е зает.

— Моят съдебен график е запълнен, ваша светлост — казва Дръмонд, без да се изправя.

Животът на всеки важен адвокат се върти около една-единствена ос — съдебния график. Дръмонд най-нахално обявява, че през идните седмици ще е безкрайно зает и няма време за показанията на Дони Рей.

Четиримата блюдолизци се навъсват, кимат и задружно потриват брадички, защото и те имат съдебни графици, които по чудо се оказват безмилостно запълнени.

— Имате ли копие от заключението на доктор Корд? — пита Киплър.

— Да, ваша светлост — отговаря Дръмонд.

— Прочетохте ли го?

— Да.

— Оспорвате ли неговата достоверност?

— Ами… аз…

— Просто „да“ или „не“, мистър Дръмонд. Оспорвате ли заключението?

— Не.

— В такъв случай приемате, че младежът ще умре. Съгласен ли сте, че трябва да вземем показанията му, за да могат един ден съдебните заседатели да чуят каквото има да каже?

— Разбира се, ваша светлост. Просто… в момента моят график е…

— Какво ще кажете за идния четвъртък? — прекъсва го Киплър и в залата настава мъртвешка тишина.

— За мен е добре, ваша светлост — обаждам се аз. Никой не ми обръща внимание.

— След една седмица — казва Киплър, дебнейки защитата с подозрителен поглед.

Дръмонд е открил в някаква папка каквото му трябва и напрегнато проучва документите.

— От понеделник имам дело във Федералния съд, ваша светлост. Ако желаете, мога да ви покажа датите. Ще продължи около две седмици.

— Къде?

— Тук, в Мемфис.

— Изгледи за споразумение?

— Минимални.

Киплър забива поглед в документите пред себе си.

— Какво ще кажете за идната събота?

— За мен е добре, ваша светлост — пак се обаждам аз. Никой не ми обръща внимание.

— Събота ли?

— Да, двайсет и девети.

Дръмонд поглежда Т. Пиърс и става ясно, че следващата отсрочка зависи от него. Той бавно се надига, стиска черния си бележник като безценна реликва и казва:

— Съжалявам, ваша светлост, но през уикенда имам ангажимент извън града.

— По какъв повод?

— Сватба.

— Вие ли ще се жените?

— Не. Сестра ми.

Стратегически погледнато, те имат сметка да отлагат, докато Дони Рей умре, и по този начин да спестят на съдебните заседатели срещата с неговото съсухрено лице и измъчения му глас. Няма съмнение, че с общи усилия ще изнамерят достатъчно извинения, за да отлагат до второ пришествие.

Киплър отлично разбира това.

— Показанията ще бъдат приети на двайсет и девети, събота — казва той. — Съжалявам, ако създавам някакви неудобства на защитата, но бог ми е свидетел, че сте доста народ и ще се справите. Един-двама няма чак толкова да ви липсват. — Той затваря бележника, подпира се на лакти и се ухилва срещу адвокатите на „Грейт Бенефит“. — Нещо друго?

Високомерната му усмивка е жестока, но в нея няма и капчица злоба. Просто им отхвърли няколко молби по съвсем логични причини. За мен работата му е съвършена. Знам, че в тази съдебна зала ни чакат и други дни, други молби и съм сигурен, че няма да ми се размине.

Дръмонд свива рамене и се изправя, оглеждайки купищата книжа пред себе си. Сигурен съм, че иска да каже нещо като: „Благодаря, че ме заклахте.“ Или: „Що не вземете направо да им присъдите милиончето?“ Но все пак е адвокат от класа.

— Не, ваша светлост, засега това е всичко — казва той, сякаш Киплър му е оказал безценна помощ.

— Мистър Бейлър? — обръща се към мен негова светлост.

— Не, сър — усмихвам се аз.

Стига за днес. В първата юридическа схватка ударих секирата на големите батковци, тъй че не искам да претоварвам късмета. Голям шут им теглихме с чичо Тайрън.

— Много добре — казва той и размахва чукчето. — Заседанието е приключено. А вие, мистър Морхаус, не забравяйте да ми се обадите за онова дело със срочното придвижване.

Т. Пиърс издава мъчителен стон.