Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Реликвата (30)

29

Марго забеляза, че Фрок разля малко шери върху ризата си.

— Дявол го взел! — измърмори той, попивайки петънцата със закръглените си ръчички.

Постави внимателно чашата върху бюрото и погледна Марго.

— Благодаря, че дойде при мен, скъпа. Би ми се искало веднага да слезем и да огледаме още веднъж: статуетката, но всеки момент онзи приятел Пендергаст ще се появи, за да продължи да ми досажда.

„Благословен да сте, агент Пендергаст“ — помисли си Марго.

Последното, което й се искаше, беше отново да попадне в изложбата.

Фрок въздъхна.

— Няма значение, скоро ще разберем. Щом си тръгне Пендергаст, ще научим истината. Тази статуетката Мбун би могла да се окаже допълнителното доказателство, което търся от толкова време. Ако си права, че ноктите съвпадат с разкъсванията върху жертвата.

— Но как е възможно подобно създание да се разхожда из музея? — попита Марго.

— О! — възкликна Фрок с грейнал поглед. — Това е въпросът, нали? Нека отговоря на въпроса с въпрос. Какво е „грапаво“, скъпа ми Марго?

— Не разбирам — отвърна тя. — В смисъл на неравно ли?

— Да, с ръбове, бръчки и гънки. Ще ти кажа какво е грапаво. Яйцата на влечугите са грапави Както на динозаврите.

Марго внезапно си спомни нещо.

— Това е думата…

— … с която Кътбърт описа изчезналите от сандъка семенници — довърши Фрок. — Питам те: дали действително са били семенници? Що за семенници биха изглеждали набръчкани и люспести? Но яйце…

Фрок се понадигна в инвалидната си количка.

— Следващ въпрос. Къде са изчезнали? Откраднати ли са? Или се е случило нещо друго?

Ученият внезапно млъкна, отпусна се назад в количката и поклати глава.

— Но ако нещо… ако нещо се е излюпило и се е измъкнало от сандъците — промълви Марго, — как да си обясним убийствата на товарния кораб, който е пренасял сандъците от Южна Америка?

— Марго — отвърна с тих смях Фрок, — това, пред което сме изправени, е тайнствена загадка, обвита в мистерия сред една енигма. Същественото е да на трупаме още факти, без да губим никакво време.

Чу се тихо почукване по вратата.

— Това трябва да е Пендергаст — каза Фрок и добави по-високо: — Влизайте, моля!

Агентът влезе с кожена чанта в ръка, облечен както винаги в безукорен черен костюм и със сресана над челото коса. Марго отново се впечатли от спокойствието и сдържаността, които излъчваше. Фрок посочи един от викторианските столове и Пендергаст се настани.

— За мен е удоволствие, че отново се срещаме, сър — каза Фрок. — Познавате госпожица Грийн. Заварвате ни отново заедно и се надявам, че не възразявате да остане.

Пендергаст махна с ръка.

— Разбира се. Знам, че и двамата ще уважите повторната ми молба за конфиденциалност.

— Естествено — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок, знам, че сте ангажиран, и ще бъда кратък — започна Пендергаст. — Надявам се да сте успял да установите местонахождението на артефакта, за който разговаряхме. Артефакт, който не е изключено да е използван като оръжие при тези убийства.

Фрок се размърда върху количката.

— Както ме помолихте, заех се с този въпрос. Прегледах нашата база данни с ограничен достъп както за отделни обекти, така и за такива, които биха могли да бъдат разглобени и отново сглобени. — Той тръсна глава. — За нещастие не намерих нищо, което дори незначително да напомня отпечатъците, които ни показахте. В колекциите никога не е имало нещо подобно.

Изражението на Пендергаст не подсказваше нищо. Той се усмихна.

— Официално никога не бихме го признали, но случаят е — ако мога така да се изразя — тежък. — Той посочи кожената си чанта. — Затрупан съм от фалшиви сигнали, лабораторни съобщения, разпити. Но се бавим с откриването на съответствие.

Фрок се усмихна.

— Убеден съм, господин Пендергаст, че между онова, е което вие се занимавате, и онова, с което се занимавам аз, няма голяма разлика. Самият аз имам същите затруднения.

Но негово величие се държи така, сякаш не се е случило нищо необичайно.

Пендергаст кимна.

— Райт има категоричното намерение изложбата да бъде открита по програма утре вечер. Защо? Тъй като музеят похарчи милиони, с каквито всъщност не разполага, откровено казано. От съдбоносно значение е да осъществим съществено повишение на приходите от входните билети, за да не се окаже музеят „на червено“. На тази изложба се гледа като на най-добрата възможност това да бъде постигнато.

— Разбирам — отвърна Пендергаст, взе някаква вкаменелост от масата и я огледа разсеяно. — Амонит?

— Точно така — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок… — започна Пендергаст, — вече се упражнява натиск от няколко посоки. Поради тази причина съм принуден да съблюдавам предписанията при воденето на това разследване с двойно по-голямо усърдие. Не мога да споделям резултатите с външни лица като вас, дори когато прилаганите конвенционални методи се окажат безплодни. — Той постави внимателно вкаменелостта на мястото й и скръсти ръце. — След като приключихме с това, правилно ли съм разбрал, че вие сте специалист по ДНК?

Фрок кимна.

— Отчасти. Посветил съм част от проучванията си на влиянието на гените върху морфологията — формата на даден организъм. Ръководя и проектите на някои дипломирани студенти като Грегърн Кавакита и Марго, чиито изследвания са свързани с ДНК.

Пендергаст взе чантата си, отвори я и извади дебела компютърна разпечатка.

— Разполагам с доклад за ДНК анализа на откритите върху първите жертви следи от нокти. Разбира се, не мога да ви го покажа. Би било абсолютно нарушение. Полицията в Ню Йорк не би го одобрила.

— Разбирам — отвърна Фрок. — А вие продължавате да сте убеден, че нокътят е най-съществената ви улика.

— Единствената съществена улика, доктор Фрок. Нека ви представя заключенията си. Убеден съм, че из музея се разхожда невменяем. Убива ритуално жертвите си, отстранява задната част на черепа и изважда хппоталамуса от мозъка.

— С каква цел? — попита Фрок.

Пендергаст се поколеба.

— Предполагаме, че го изяжда.

Марго се задъха.

— Възможно е убиецът да се крие в подземията на музея — продължи Пендергаст. — Налице са множество улики, че след всяко убийство се връща там, но до този момент не сме успели да установим конкретно местонахождение или да се доберем до някакво доказателство. При претърсването бяха убити две кучета. Както вероятно знаете, това е абсолютен лабиринт от тунели, галерии и проходи, разположени на няколко подземни нива, най-старите от които датират отпреди почти сто и петдесет години. Музейните власти успяха да ме снабдят с карти, които покриват само незначителна част от цялото това пространство. Наричам убиеца „него“, тъй като използваната при убийствата сила насочва към мъжки индивид, при това много силен. Свръхестествено силен, Както сами знаете, използва триноктесто оръжие за изкормване на жертвите си, подбирани като че ли произволно. Не откриваме никакви мотиви. Разпитите с избрани служители от музея до този момент не навеждат на никакви улики. — Той погледна Фрок. — Разбирате ли, докторе, най-съществената ни улика си остава единствената ни улика — оръжието, нокътят. Затова продължава да ме занимава произходът му.

Фрок кимна едва-едва.

— Споменахте ДНК?

Пендергаст размаха компютърната разпечатка.

— Лабораторните резултати са неопределени, казано с една дума. — Той замълча. — Не виждам никаква причина да не ви съобщя, че анализът на нокътя установи наличие на ДНК от различни видове гекон, а така също и човешки хромозоми. Това ни кара да предполагаме, че мострата е увредена.

— Гекон ли казвате? — промълви леко изненадан Фрок. — И изяжда хипоталамуса… Колко странно! Кажете ми, кат; разбрахте?

— Открихме следи от слюнка и слели от зъби.

— Човешки зъби?

— Никой но може да каже?

— А слюнката?

— Неопределена.

Главата на Фрок клюмна върху гърдите му. След няколко минути той отвори очи.

— Продължавате да наричате нокътя оръжие — каза той. — Следователно продължавате да предполагате, че убиецът е човешко същество?

Пендергаст затвори кожената си чанта.

— Просто не виждам друга възможност. Допускате ли, доктор Фрок, че звяр би могъл да обезглави тяло с хирургическа точност, да пробие дупка в черепа и да извади вътрешен орган с големина на орех, който само познавач на човешката анатомия би могъл да разпознае? А и способността на убиеца да се измъква от нашите претърсвания на подземията е впечатляваща.

Фрок отново беше отпуснал глава върху гърдите си. Докато секундите се изнизваха в минути, Пендергаст продължаваше да го наблюдава, без да помръдне.

Неочаквано Фрок вирна глава.

— Господин Пендергаст — почти извика той и Марго подскочи уплашено, — чух вашата теория. Бихте ли изслушал моята?

— Разбира се — кимна Пендергаст.

— Много добре — каза Фрок. — Запознат ли сте с Трансваалските шисти?

— Не бих казал — отвърна Пендергаст.

— Трансваалските шисти са открити през 1945 г. от Ачистер Ван Враувекхоук, палеонтолог от университета в Уитуотърстренд в Южна Африка. Представляват камбрийски пластове на около шестстотин милиона години. Оказали се пълни с чудновати форми на живот, несрещани както преди, така и след това. Асиметрични форми на живот, лишени от двустранната симетрия, характерна за всички срещани на земята животински организми. Възникнали са през камбрия в периода на масово изчезване на видовете. Сега повечето специалисти, господин Пендергаст, смятат, че Трансваалските шисти са доказателство за задънена еволюционна ниша: експеримент на природата с всевъзможни форми на живот преди налагането на двустранната симетрия, която срещаме днес.

— Но вие не поддържате подобен възглед — каза Пендергаст.

Фрок се изкашля.

— Точно така. В тези шисти преобладават един вид организми. С мощни плавници, продълговати вакуумни възглавнички на лапите и съкрушителна и разкъсваща огромна уста, с която можели да строшат скала, а с плавниците можели да се придвижват със скорост над тридесет километра в час във вода. Няма никакво съмнение, че този изключително свиреп хищник е бил доминиращ вид. Прекалено доминиращ, предполагам, поради което е причинил изчезването на всички останали видове, а по този начин е изчезнал и той. Това е една от причините за масовото изчезване на видовете в края на камбрийската ера. Той, а не естественият подбор, е причинил изчезването на всички останали форми на живот, открити в Трансваалските пластове.

Пендергаст премигна.

— Е, и?

— Възпроизведох еволюционни симулации на компютъра в съгласие на новата математическа теория за фрактална турбулентност. Резултатът? На всеки шейсет-седемдесет милиона години живите организми започват да се приспособяват много добре към околната среда. Дори прекалено добре. Възниква пренаселване с доминиращите видове организми. В такъв момент изневиделица възниква нов вид. Това почти винаги е хищник, машина за убиване. Започва да убива и да се храни с представители на доминиращия вид, да се размножава. Първоначално бавно, но впоследствие с все по-голяма скорост.

Фрок посочи вкаменелостта от пясъчник върху бюрото си.

— Господин Пендергаст, нека ви покажа нещо.

Агентът се изправи и се приближи.

— Това са няколко отпечатъка от същество, живяло в късния период креда — продължи Фрок. — Точно на границата К-Т, за да бъда по-точен. Това е единствената намерена вкаменелост от този вид — друга подобна няма.

— А какво е К-Т? — попита Пендергаст.

— Креда-терциер. Периодът се характеризира с масовото изчезване на динозаврите.

Пендергаст кимна, но изглеждаше озадачен.

— Налице е една пропускана до този момент връзка — продължи Фрок. — Извадената от сандъка статуетка Мбун, следите от ноктите на убиеца и отпечатъците върху тази вкаменелост.

Пендергаст погледна надолу.

— Мбун? Статуетката, която доктор Кътбърт е извадил от сандъка, за да я постави в изложбата?

Фрок кимна.

— Хммм… Колко стари са тези отпечатъци?

— Приблизително на шейсет и пет милиона години. Произхождат от формация, където са открити последните динозаври. Тоест преди окончателното им изчезване.

Последва ново дълго мълчание.

— А… А връзката? — попита накрая Пендергаст.

— Казах, че нищо в антроположките сбирки не отговаря на следите от нокътя. Но не съм казвал, че няма никакви изображения, никакви скулптури на подобен нокът. Установихме, че предните крайници на статуетката на Мбун имат три нокътя с удебелен среден пръст. Сега погледнете тези отпечатъци — каза Фрок, посочвайки вкаменелостта. — Припомнете си реконструирания нокът и следите върху жертвата.

— Следователно предполагате — каза Пендергаст, — че е възможно убиецът да е същият вид звяр, чиито са тези отпечатъци? Динозавър?

На Марго й се стори, че долавя насмешлива нотка в гласа му.

Фрок погледна агента и енергично тръсна глава.

— Не, господин Пендергаст, не от динозавър. Не е толкова обикновено като динозавър. Говорим за доказателството на моята теория за разклонена еволюция. Познавате проучванията ми. Това създание е унищожило динозаврите.

Пендергаст остана безмълвен.

Фрок се приведе към детектива от ФБР.

— Убеден съм — добави той, — че това създание, тази приумица на природата е причина за изчезването на динозаврите. Не метеорит, не промяна на климата, а някакъв ужасяващ хищник — създанието, чиито отпечатъци са върху тази вкаменелост. Въплъщението на ефекта Калното. Не е било огромно, а изключително силно и бързоподвижно. Вероятно са ловували на глутници и са били интелигентни. Но тъй като свръххищниците живеят кратко, от тях почти не са останали отпечатъци върху вкаменелостите. С изключение на Трансваалските шисти. И тези тук от Тзун-же-жин Бедлендс. Следите ли мисълта ми?

— Да.

— В момента сме в етап на популационно пренаселване.

Пендергаст не отговори нищо.

— От човешки същества, господин Пендергаст! — повиши глас Фрок. — Преди пет хиляди години ние сме били само десет милиона. Днес сме шест милиарда! Най-преобладаващата форма на живот, съществувала върху Земята! — Той тупна с ръка екземплярите на „Фрактална еволюция“ върху бюрото си. — Вчера ме попитахте за следващата ми книга. Тя ще представлява доразработка на теорията ми за ефекта Калисто, съотнесена към съвременния живот. Теорията ми предвижда, че всеки момент ще възникне някаква уродлива мутация — създание, което ще се храни с хора. Не твърдя, че убиецът е създанието, причинило изчезването на динозаврите. Но подобно създание… Хайде, погледнете отново тези отпечатъци. Напомнят Мбун! Наричаме явлението конвергентна еволюция, тъй като две същества притежават сходства, но не защото са свързани по някакъв начин, а защото са еволюирали, за да вършат едно и също нещо. Създание, еволюирало, за да убива. Налице са твърде много сходства, господин Пендергаст.

Пендергаст постави кожената чанта в скута си.

— Боя се, че ме объркахте, доктор Фрок.

— Не разбирате ли? Нещо е пристигнало е този сандък от Южна Америка. И броди необезпокоявано из музея. Изключително свиреп хищник. Статуетката на Мбун е доказателството. Туземните племена са познавали това същество и са създали цяла религия, свързана с него. Поради недоглеждане Уитлеси го е изпратил в цивилизования свят.

— Вие самият виждал ли сте тази статуетка? — попита Пендергаст. — Доктор Кътбърт не беше твърде благосклонен да ми я покаже.

— Не — призна Фрок. — Но разполагам е информация от възможно най-достоверен източник. Възнамерявам да осъществя собствено наблюдение още при първа възможност.

— Доктор Фрок, вчера подробно обсъдихме проблема със сандъците — продължи Пендергаст. — Доктор Кътбърт обясни, че не съдържат нищо ценно и нямаме никакви основания да не му се доверим. — Той замълча невъзмутимо. — Благодаря ви за отделеното време и съдействие. Вашата теория е твърде интригуваща и наистина бих искал да се съглася е нея. — Той помръдна рамене. — Но засега запазвам мнението си непроменено. Моля да ме извините заради откровеността ми, но се надявам, че ще бъдете в състояние да направите разграничение между вашите догадки и неумолимите факти на нашето разследване и да ни окажете съдействие по всякакъв възможен начин. — Агентът стана и тръгна към вратата. — Сега се надявам да ме извините. Ако ви хрумне нещо, моля ви да се свържете с мен.

И той излезе.

Фрок се отпусна в инвалидната количка, поклащайки глава.

— Колко жалко! — промълви той. — Така се надявах на неговото сътрудничество, но май и той е като всички останали.

Марго погледна към масичката до стола, от който Пендергаст току-що беше станал.

— Вижте — възкликна тя, — остави разпечатката за ДНК.

Фрок погледна натам и се изкикоти.

— Предполагам, че това имаше предвид, като каза „ако ви хрумне нещо“. — Той замълча. — Може би все пак не е като всички останали. Е, ние няма да го злепоставим, нали, Марго? — добави той, докато вдигаше слушалката на телефона. — Доктор Фрок търси доктор Кътбърт… Здрасти, Ян. Да, добре съм, благодаря. Не, само бих искал да вляза в изложбата „Суеверие“. За какво става дума? Да, знам, че е запечатана, но… Не, напълно се примирих с идеята на изложбата, но просто… Разбирам.

Марго забеляза, че лицето му поруменя.

— В такъв случай, Ян, бих искал отново да прегледам сандъците от експедицията на Уитлеси. Да, онези в зоната за сигурност. Да, видяхме ги вчера, Ян.

Последва дълго мълчание. Марго долови, че отсреща се развикаха.

— Виж какво, Ян — каза Фрок. — Аз съм председател на този отдел и имам право да… Не разговаряй по този начин с мен, Ян. Не си го позволявай!

Фрок се тресеше от гняв. Марго не го беше виждала да изпада в подобно състояние. Гласът му беше стихнал почти до шепот.

— Сър, вашето място не е в този институт. Ще изпратя официално оплакване до директора.

Фрок постави бавно слушалката върху вилката с разтреперана ръка и се обърна към Марго.

— Моля за извинение.

— Изненадана съм — каза Марго. — Мислех, че вие като председател…

— Разполагам с пълен контрол над сбирките? — прекъсна я Фрок, възвръщайки самообладанието си. — Аз също. Но предстоящата изложба и тези убийства възбуждат у някои хора чувства, каквито не бих допуснал. Формално Кътбърт е над мен. Не ми е ясно защо го върши. Вероятно има нещо крайно злепоставящо, което би забавило или възпрепятствало откриването на безценната му изложба. — Той се замисли за момент. — Може би знае за съществуването на тази твар. В края на краищата именно той премести сандъците. Може би е открил излюпените яйца, установил е връзката и ги е скрил. И сега ме лишава от правото да ги изследвам!

Той се приведе в количката и сви юмруци.

— Доктор Фрок, не вярвам това да е възможно — промълви Марго.

Всякаква мисъл да съобщи на Фрок, че Рикман е взела дневника на Уитлеси, се изпари.

Фрок се отпусна.

— Права си, естествено. Бъди сигурна, че това не е краят. Но сега нямаме време за губене, а аз вярвам на наблюденията ти над Мбун. Все пак, Марго, ние трябва да влезем и да огледаме тези сандъци.

— Как? — попита тя.

Фрок дръпна едно чекмедже на бюрото си и затършува вътре. След малко извади формуляр, който Марго моментално позна: „10–14“, искане за достъп.

— Допуснах грешка — продължи той, — че попитах.

Той се зае да попълва формуляра на ръка.

— Не трябва ли да бъде подписан според предписанията на центъра? — попита Марго.

— Естествено — отвърна Фрок. — Ще изпратя формуляра съгласно установената процедура. Неподписаното копие ще отнеса в зоната за сигурност и ще вляза насила. Няма съмнение, че искането ще бъде отхвърлено. Но дотогава ще успея да огледам сандъците и да открия отговорите.

— Но, доктор Фрок, не можете да го направите! — уплашено възкликна Марго.

— Защо не? — усмихна се язвително професорът. — Фрок, един от стълбовете на това учреждение, действа по неприемлив начин? Ситуацията е прекалено сериозна за подобни съображения.

— Нямах предвид това — продължи Марго.

Тя сведе очи към инвалидната количка.

Той също сведе очи. Лицето му посърна.

— А, да — промълви бавно той. — Разбирам какво имаш предвид.

Изпаднал в униние, той понечи да остави листа върху бюрото.

— Доктор Фрок — добави Марго, — дайте ми формуляра. Аз ще го сваля в зоната за сигурност.

Ръката му замръзна на място. Той я изгледа преценяващо.

— Помолих те да бъдеш моите очи и уши, но не и да стъпваш по въглени вместо мен — отвърна той. — Аз съм пълновластен уредник, сравнително важна фигура. Няма да посмеят да ме уволнят. Но теб… — Той пое дълбоко въздух, повдигайки вежди. — Могат да те използват за назидание, да ти отнемат докторската програма, а аз няма да съм в състояние да попреча.

Марго се замисли за момент.

— Имам приятел, който е много находчив в подобни начинания. Мисля, че може да се справи и да се измъкне от всяка ситуация.

Фрок остана неподвижен за момент. След това откъсна формуляра и й го подаде.

— Ще изпратя оригинала горе. Налага се, щом ще се преструваме, че спазваме правилата. Охраната може да се обади в централата, за да провери за разрешението. Няма да разполагате с много време. Щом пристигне, ще са нащрек. Дотогава трябва да си излязла.

Той извади от едно чекмедже жълт лист и ключ и ги показа на Марго.

— Тук са комбинациите за хранилищата в зоната за сигурност — обясни Фрок. — А това е ключът за нашето. Всички директори разполагат с тях. Дано имаме късмет Кътбърт да не се е сетил да промени комбинациите. — Той й ги подаде. — С тях ще можете да отключите вратите. Ще трябва да се справите с охраната. — Говореше припряно и я гледаше втренчено. — Знаеш какво да търсиш в сандъците. Всякакви доказателства за яйца, живи организми, дори култови предмети, свързани със създанието. Всичко, което би могло да докаже теорията ми. Първо огледай по-малкия сандък — той е на Уитлеси. В него е била статуетката Мбун. Провери и другите, ако ти остане време, но за Бога, не се излагай на излишен риск. Върви, скъпа, и дано Бог те закриля!

Последното, което зърна Марго, докато напускаше кабинета, беше широкият гръб на Фрок до сводестия прозорец. Потрепваше със свити юмруци по облегалките на инвалидната количка.

— Проклето да е това нещо! — мърмореше си той. — Да гори в ада!