Джон Уиндъм
Неприятности с лишеи (14)

13

— Къде си? — попита лейди Тюли.

— Тук отвън. Ела насам, Джанет — повика гласът на Даяна.

Джанет Тюли пристъпи към прозореца.

— О, Даяна! Каква възхитителна градина, точно тук горе. Никой никога не би се досетил.

— Обичам своята градинка — Даяна се изправи и свали ръкавиците си. — Радвам се, че си успяла да влезеш.

— Мила моя, без твоя специален пропуск нямаше да мога и да се доближа. Май си хванала цял корпус портиери да те охранява.

— Необходимо е, за съжаление — каза Даяна. — Трябваше да се измъкна навън в един търговски фургон, за да се добера до това предаване в понеделник и да изпратя двойница през главния вход с моята кола, за да мога да се завърна безопасно. От тогава съм затворница. Ела и седни. Ще пием кафе, докато ми разказваш какво става.

— Не мога да остана дълго. Безумно съм заета.

— Добре ли върви?

— Имаш предвид лигата? О, да. Лидия Уошингтън бе избрана за водачка. Това е добър избор, готова е да работи като дявол и не се бои от никого и от нищо. Вече оформи добро ядро на един съвет вчера и страшно се забавлява при това.

— Както изглежда, ти също, Джанет.

— О, да. Единствената неприятност е, че не ти оставя много време да спиш. Няма значение. Все пак това ще може да стане и после. Но, Даяна, скъпа моя, наистина ти свалям шапка. Сега, когато се огледахме една друга, видяхме, че сме жени и дъщери на половината върхушка. На четирима министри от кабинета, на трима други министри, на двама архиепископа, на три графа, пет виконта, на ръководители на дузина компании от външното разузнаване и половин дузина банки, на двайсет и трима членове на правителството, осем члена на опозицията и други подобни. В добавка имаме тесни връзки, които не са съвсем брачни, с много други влиятелни хора. Така че, както виждаш, по един или друг начин не са много нещата, които не знаем или не бихме могли да научим.

— Точно това искам. През последните три дни връзката ми със света бяха само вестниците и Би Би Си. И мъничко Сара в офиса. Заключавам, че главната неприятност идва от „Тръмпитър“?

— О, да, там имаше прелестна поредица. Но в понеделник разбраха, че не са заложили на коня, който трябва от партийна гледна точка и горкият редактор изхвърча с трясък. Още на другия ден излязоха с подкрепа на линията на опозицията. Експлоатация на работниците. Перспективата за три живота, прекарани на заводската скамейка. Неизбежно увеличение на безработицата. Невъзможност да се изплащат адекватни пенсии дори ако пенсионната възраст се вдигне със сто години. Липса на възможности да повишение. Фаворизиране на богатите. Фаворизиране на интелектуалците. Фаворизиране на всички висши административни и ръководни кадри. Окопаване на монарха. Тази посока беше лоша и бързо я изоставиха. Липса на възможности за младите. Липса на млада кръв навсякъде. Повишение на цените, дължащо се на повишените изисквания от увеличеното население. Срив в Националното здравеопазване, изправено пред проблеми на пренаселение и така нататък. Призив към всички синдикати да организират масови протестни акции. Намек за обща стачка, ако из-ползването на антигерона не се обяви за престъпно деяние.

На път за тук минах покрай стената, някъде по пътя от Нотинг Хил, надраскана с: „ДОЛУ АНТИГЕРОНА! ВСИЧКИ НАВЪН НА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА «ТРАФАЛГАР СКУЕЪР» В НЕДЕЛЯ!“

Те ще получат впечатляващ брой гласове. А и кой иска да бъде заплашван или изолиран? Никакво тайно гласуване. Чартистките им предшественици са проливали кръвта си за него, но тези… Така или иначе, това не означава кой знае какво. Жените не са за забраната, каквото и да говорят на мъжете си. Първо, имаше гаф спрямо кралицата. И второ, не им харесва идеята мъжете им да гласуват за по-къс живот за тях.

— А църквата? Чух една проповед в неделя…

— Няма място за тревога. Той прибърза и излетя в грешна посока. В Кантуър са за, в Ибър са с резерви, в Бат и Уелс — за. Фактически всички са повече или по-малко за, въпреки че в Ландаф и Нюкасъл има колебания. В края на краищата да си анти звучи почти като препоръчване на самоубийство чрез отричане на възможността да живееш, не е ли така? Има и някои малки секти, които защитават така наречения от тях фундаментализъм. Рим изглежда още мисли по въпроса, а нашите връзки с тях не са толкова добри по понятни причини. Борсата излезе от контрол и трябваше за малко да бъде затворена. Но предполагам, знаеш това. Като цяло, мисля, че не върви много зле. Нашите членове вършат огромна работа като пета колона, в домовете си и в обществото, и е доста вероятно да не се наложи да създаваме широкомащабна Партия на новия живот. Както ти казах Лидия Уошингтън събира и подготвя организацията, в случай че ни потрябва. Чуваме, че министър-председателят е много нещастен, горкият. Ако разреши използването на антигерона, ще настъпят повсеместен хаос и бунтове отляво. Ако опита да го забрани, ще се надигне вой и почти революция, а нашата Партия на новия живот ще получи известност само за една нощ. Понастоящем в клубовете залагат четири към едно, че откритието ще се разреши рано или късно. Тогава защо да се оставят чужденците да излязат първи с него? Ползата за нас би могла да бъдем население с по-голям опит и от там — с по-големи способности, така че да спечелим първенство.

Даяна кимна.

— Е, поне започват да разбират какво ще означава то — каза тя.

— Но това е само част от тревогите на горкия човек — продължи Джанет Тюли. — Ако се съгласи да го разреши, ще възникне проблем в отношенията с Китай.

— Китай! — възкликна Даяна ужасена.

— Миличка, няма защо да се правиш на изненадана пред мен — заяви Джанет.

— Но аз съм изненадана — възрази Даяна. След това си спомни неприятното преживяване на Ричард и Зефани. Според разказа на Зефани имало трима мъже, когато тя споменала източника на доставките. Това би могло да излезе от всеки от тях. — Какво за Китай? — добави тя.

— Говори се, че там е единственото находище на особен лишей, от който се получава антигерона — каза Джанет, като не сваляше очи от лицето на Даяна.

— Ясно — Гласът и изразът на Даяна бяха неопределени.

— И щом веднъж китайците разберат защо искаме да купуваме техния лишей, това ще бъде краят. Ще си го запазят за себе си, дори да не го ползват и ще бъдем някъде много назад в списъка на купувачите.

Даяна отново кимна.

— Може да бъде доста по-неприятно от това — съгласи се тя. — Щом разберат китайците, ще научат и руснаците. Лишеят не идва от самия Китай. Той расте в северна Манджурия близо до руската граница. Ако руснаците случайно решат, че е достатъчно ценен, за да го заграбят, всичко може да стане.

— Във всеки случай изглежда, че ние няма да го получим — прецени Джанет, — и тогава какво ще стане? Има ли някакъв смисъл да провеждаме кампания за антигерона въобще?

Даяна се колебаеше.

— Не бях съгласна, че това е единственият източник — уточни тя.

— Добре. Бъди предпазлива, щом ти харесва. Просто ти казвам какво се говори: лишеят се внася от Китай и е обработен за получаване на антигерон от теб в „Дар Хаус“.

Даяна внезапно се изправи на стола.

— Но това е абсолютно невярно. Аз внасям лишея, аз го обработвам, той въобще не отива в „Дар Хаус“. Това е пълна измислица.

— Мила, не ме гледай кръвнишки, не съм го измислила аз.

— Не. Разбира се, че не си, Джанет. Но от всички гадни, глупави неща… О, почакай ме тук няколко минути, Джанет, трябва да обмисля това.

Даяна излезе в малката градинка. Стоя и гледа над върховете на дърветата в парка близо десет минути. Върна се. Движенията й бяха резки.

— Джанет, искам да направя изявление. Няма значение по коя телевизия в събота вечерта. Някоя от програмите „За всекиго по нещо“ ще свърши работа. Само десет минути. Дори пет ще стигнат. Искам да им кажа всичко за антигерона — въпросите, на които по-рано не отговорих. Мислиш ли, че това може да се уреди?

Джанет се усмихна.

— При създадените обстоятелства би било невероятно някоя телевизия да не се съгласи, мила. Но каквото и да кажеш, не виждам как би могло много да промениш положението.

— Сега това няма значение. Само го уреди, душичке. И го разгласи. Увери се, че ще бъде разгласено.

— О, те ще го разгласят непременно. Но не виждам…

— Всичко е наред, Джанет. Знам какво правя. Стори това за мен и продължи да организираш Лигата. Изглежда, скоро ще трябва да се обяви…

Джанет Тюли излезе след няколко минути. Вратата едва се бе затворила след нея и Даяна вече въртеше телефона в кабинета си.

— О, Сара, намери мис Брендън и ми я изпрати тук. Дай й карта, за да я пуснат вътре… Да, това еизключително важно. Не мога да обясня сега, но нещо се случи. Ще трябва да придвижим всичко… Да, мисля, че нямаме много време. Искам я тук бързо…

— Добре, мис Бракли… О, получих телеграма от Америка. Адресирана е до „Нефертити“. Гласи:

„Дръжте всички сделки отворени наше седемцифрено предложение права антигерон“.

Подписана е „Бен Линденбаум, президент, Лекарствена корпорация «Стремеж към щастие», Инк., Бруклин, Ню Йорк“.

* * *

Един фургон се отклони от пътя на тревната ивица и загаси фаровете си. Неясни фигури заслизаха една по една и се опитваха да привикнат към оскъдната светлина на звездите. Един глас каза тихо, но достатъчно силно, за да го чуят:

— Уредено ли е всичко? Всички ли имат нещата си?

Чу се утвърдително мърморене.

— О’кей. Сега си го набийте в главите. Един крясък на кукумявка означава, че Джими прерязва телефонните жици. Те всички са прекарани отвън като сноп, така че това изолира цялата сграда. След това чакате. Ако някой ви открие, скачате върху него преди да успее да вдигне тревога и се грижите да не вдига шум. При три крясъка едновременно, задействате вашите работи, но не преди това. Три крясъка на кукумявка, запомнете. Ясно ли е на всички? Добре тогава. Отваряйте си очите и гледайте къде вървите. Ще си намерите сами пътя обратно насам и няма да чакаме дълго изостаналите. Хайде…