Катрин Каултър
Сабрина (44)

ЕПИЛОГ

Състезателен център за надбягвания „Макколтри“ Ийстбърн, няколко години по-късно

Тълпата ликуваше. Имаше шест състезателя, но само Джили от фермата в Монтвейл и Олимпия от Динуити заслужаваха вниманието на присъстващите. Джили бягаше с всички сили към Джейми, който бе застанал на финала и свиреше любимата й мелодия. До нея беше Олимпия — дългите й крака загребваха пръстта. Тя беше видяла готвача на Динуити, който стоеше съвсем близо до Джейми и нежно я подканяше:

— Хайде, миличка, ела, сладурчето ми, виж каква пържола съм ти приготвил. Не усещаш ли миризмата й? Донесъл съм ти и плодове, и сладкиши, хайде, миличка, покажи им какво можеш! Ела при мене, красавице! Милата ми! Ела при мен!

Готвачът беше разтворил книжната кесия и весело размахваше пържолата пред очите на Олимпия. Животното се стрелна напред още по-бързо и Джили остана зад нея. Олимпия стана абсолютен победител.

Филип Мерсералт държеше на ръце малкия си син Александър, когато Олимпия префуча край него и премина финалната линия. Малкият Александър се радваше на котето, което отиде при него, щом като получи обещаната си пържола.

Всички аплодираха Олимпия, особено онези, които бяха заложили на нейното име.

Сузана помилва котето и дори се наведе да го целуне, нищо че беше цялото прашно. После позволи на дъщеря си да я помилва по гърба. Мариане, която вече беше почти на седем години, каза на Роан:

— Аз също усетих, че мирише на пържоли, татко. Така честно ли е? Не е ли против правилата?

— Не, миличка, това е нова тактика. Сигурен съм, че братята Хакър за в бъдеще ще измислят нещо още по-привлекателно, което ще бъде от голяма полза за нашите котета.

По-късно вечерта в приемната на имението Монтвейл се бяха събрали Джулиън и Катрин Сейнт Клер, граф и графиня Марч, семейство Карингтън и семейство Мерсералт. Само преди една година се беше родил техният син Деймиан, който спеше спокойно в люлката си, въпреки шумните разговори около трапезата. Всички оживено обсъждаха победата на Олимпия над Джили.

Роан подхвърли една кифличка към жена си и закачливо каза на Филип:

— Е, времето ще покаже дали си случил с Олимпия. Сега да поговорим за децата. Мисля, че няма да е трудно да направим така, че децата ни да продължат нашето приятелство. Ти какво мислиш, Сузана? Можем ли да си имаме още деца?

— Ние също ще се погрижим за приятелството — отговори Филип, погали жена си по рамото, която вече не беше толкова слабичка и бледа, както в дните след сватбата им.

— Разбира се, скъпи — отговори Сабрина усмихната.

— А вие, милорд — обърна се към съпруга си графинята. — Няма ли да се включите в това начинание?

— Разбира се, любов моя, мисля, че ще можем.

Разговорът продължи за Ричард Кларъндън, чийто обичан баща бе починал съвсем наскоро и Ричард бе станал дук на Портсмут.

— Чудя се дали някога Ричард ще успее да открие жената, която ще го накара да разбере, че той е всичко за нея на този свят — каза замислен Филип.

— Жена, която ще държи на него и ще го цени. Както аз те ценя, Филип — усмихна му се Сабрина.

— Кой знае — отвърна също замислен Роан и вдигна чашата си за наздравица.

— Да пием за бързите котки и добрите приятели!

— Да пием! Нека ни има още много години!

Филип изпи виното си, наведе се към жена си и нежно я целуна по устните.