Катрин Каултър
Сабрина (33)

Глава 33

За миг Мартине застана като вцепенена. Филип беше последният човек, когото очакваше да види тази вечер.

— Филип, какво, по дяволите, правиш тук? Толкова е рано. Това е втората вечер след сватбата ти. Не бива да постъпваш така. Не харесваш ли съпругата си? Разбрах, че е много млада, красива и богата? Какво има?

Мартине обичаше да държи речи, за да изглежда още по-красива. Беше спокойна, леко и напевно произнасяше думите. Не бързаше. Такава беше и в любовта. Но сега беше объркана.

— Добър вечер, Мартине — каза Филип и захвърли палтото си на един стол. — Да, тук съм. Да, това е втората вечер след моята женитба. Да не би да не съм желан вече тук?

Той прекоси стаята и се хвърли върху нея. Целуна я.

— Знаеш, че винаги си добре дошъл.

Филип се изправи. Тя се вгледа в лицето му. Като нарисувано. Никоя жена не можеше да устои на красивите му очи и страстните му устни.

— Но ти си младоженец.

— Знам това по-добре от теб. Защо ме дразниш? О, да, разбирам защо е такъв гласът ти. Тази сутрин чух същия глас. Точно на закуска. Не говори с този тон. Просто ме остави на мира и бъди самата себе си.

— Ти не си компрометирал това момиче. Защо тогава ти е ядосано? Няма никаква логика. Тя би трябвало да ти е признателна и да падне на колене пред теб.

Тези ласкави думи го съживиха.

— Каквато и да е, сега вече е на сигурно място.

Филип се обърна към шкафа и си наля порто. Мартине го наблюдаваше, безмълвна и тиха, как той изпива наведнъж чашата и отново си налива.

— Идва ли дърводелецът за тавана?

— Вчера. Не забеляза ли?

Той кимна.

— Беше един такъв тлъстичък. Усмихна ми се и каза, че Негово благородие не трябва да се тревожи вече. Нищо няма да падне и да го удари по главата, така че мозъкът му да се разпилее по възглавницата.

— Отвратително!

Той остави чашата си, поклони се и протегна ръката си.

— Ще се качиш ли с мен горе, Мартине? Имам нужда от теб.

Тя разбра, че не това е основната причина, но се усмихна и също му подаде ръка.

Докато сваляше роклята си в елегантната си спалня, Мартине се обърна към виконта, който стоеше до камината.

— Филип?

Той се усмихна, но не отмести поглед от пламъците.

— Малката сама ли е?

Филип настръхна.

— Защо, по дяволите, я наричаш така?

Мартине освободи връзките на корсета си и го свали. Странно, но той не отмести поглед от очите й, за да погледне гърдите й, а винаги го правеше.

— Нарекох я така, защото я видях.

— Къде си видяла жена ми?

— В парка. Яздеше с Чарлз Аскбридж.

Мартине забеляза как очите му стават тъжни, а лицето потъмнява. Защо искаше да я прави на глупачка?

Тя бавно се освободи и от останалите дрехи, застана пред него за миг, после отиде до леглото. Той не реагира.

— Как изглеждаше?

— Като че ли искаше да се отърве от някакъв лош спомен, смееше се и говореше непрекъснато, но смехът й не беше истински, ако разбираш какво искам да ти кажа.

— Ще ти бъда благодарен, ако не си пъхаш носа навсякъде.

Тя отметна завивките, но и това не можа да го впечатли. Филип стоеше, без да помръдне.

— Не си пъхам носа навсякъде. Ти ме попита, а аз ти отговорих.

— Предупредих я да не се среща с Чарлз. Тя искаше да му изпрати съобщение, представяш ли си? На втория ден от нашата женитба! Тя иска да бъде с друг мъж! Щом си я видяла, значи не се е подчинила. Не съм изненадан, разбира се.

Той започна да сваля дрехите си, но изведнъж спря.

— „Малката“ има невероятни очи. Меки, виолетови… Само си представи какви деца ще имаме! Прекрасни!

Филип отново се закова на място. Стоеше безмълвен, а огънят зад него го обгръщаше като в рамка.

— Да, очите й са много жизнерадостни.

Изведнъж продължи да се съблича.

— По дяволите! Никой не може да ми отнеме свободата! Не съм завързан за нея, нито за когото и да било. Глупости! Прекалено млад съм. Знам, че тя ме искаше миналата нощ. Имаше смелостта да си го признае сама. Но съм сигурен, че в момента, в който я докосна, ще изтръпне от страх. Няма да й го причиня. Но ще запазя свободата си завинаги.

Беше свалил почти всичките си дрехи. Мартине се усмихна, въпреки че нищо не разбираше от това, което той говореше. Беше й ясно само едно — Филип се беше променил.

След миг той беше вече напълно гол и се хвърли отгоре й. Ласките му бяха невъздържани и груби, целувките вели.

Изведнъж спря. Вдигна главата си и стана от леглото. Отиде до камината и започна бързо да се облича. Докато закопчаваше панталоните си, каза:

— Нали знаеш, че Роан Карингтън има репутацията на голям женкар?

— Да, и бях силно шокирана, когато той се появи със съпруга и четиригодишна дъщеря. Щастливец! Много обича жена си и е луд по дъщеря си.

— Да, така е, Мартине, но той е много различен от мен. Никога не се е тревожил за свободата си. Аз не съм като Роан.

Той се облече напълно, отиде до леглото и я целуна вяло по устните.

— Ще те видя ли отново, лорде?

— Разбира се.

— Това ще зависи от твоята свобода, нали?

Той се вгледа в нея, замисли се и отвърна:

— Може би.

После тръгна към вратата и не се обърна да се сбогува. Мартине дълго гледа пламъците в камината, където само преди миг беше стоял той.

 

 

Часовникът над камината удари полунощ. Сабрина продължаваше да лежи будна в мрака. Очакваше да чуе стъпките на Филип по стълбите. Не беше съвсем сигурна как точно се прелъстява един съпруг, но беше убедена, че трябва да започне със целувка. Той щеше да й отвърне със същото и може би щеше да й помогне да стигне докрай. Сигурно това беше достатъчно като начало от нейна страна, за да го накара да полудее от страст.

Изведнъж чу шум и замръзна в леглото си. Някой вървеше към нейната спалня. Спря се пред вратата, но после стъпките се отдалечиха надолу по коридора, докато съвсем заглъхнаха. Много добре! Той й беше дал достатъчно време, за да се отърси от страха си към мъжете.

Сега беше неин ред.

Тя си наложи да полежи още известно време в леглото, за да може той да се съблече. После се изправи и отиде до шкафа. Запали свещта. Погледна се в огледалото. Не изглеждаше зле: очите й блестяха. Колкото до облеклото, то беше отдавна решено — беше си сложила същата бродирана нощница, с която отиде при него предишната нощ. Косата й искреше на светлината. Сабрина леко се плъзна по коридора и тръгна към неговата спалня.

Спря пред вратата му. Отвътре се чуваше леко похъркване. Господи, нима вече беше заспал! Та тя не се беше забавила толкова много! Време беше да го събуди по най-необичайния начин. Усмихна се в тъмнината и се пъхна в леглото му.

Той лежеше по гръб, но все още беше облечен. Ръцете му лежаха до тялото. Не си беше представяла така неговото посрещане. Миришеше на бренди. Колко ли беше изпил? Сигурно достатъчно. Може би само бе задрямал. След това долови мириса на рози. Парфюмът на неговата любовница? Значи отново е бил при нея. За да пощади девствената си съпруга, помисли си с усмивка Сабрина.

Край! Нямаше значение дали беше пиян, или не! Тя ще го прелъсти!

Много бавно Сабрина съблече нощницата си и я остави в краката си. Легна до него и нежно обви ръце около врата му. Можеше да докосне всяка негова частица — носа, скулите, очертанията на устните му… Колко много обичаше устните му!

Сабрина се отпусна и го целуна.

Филип спря да похърква. Отвори очи и се вгледа в нея.

— Мартине?

— Не, Филип, аз съм Сабрина. Твоята съпруга.

— Невъзможно! Сабрина се страхува от мъжете, тя не би дошла да ме целуне.

Очите му се втренчиха в гърдите й и тя се притисна до него.

— Тя не би дошла гола при мен, освен ако не е много болна, както преди. Помня, че се опитвах да не гледам гърдите й, но те бяха толкова бели и нежни… Трудно ми беше, но не я гледах… през повечето време.

— Моля те, погледни ме! Аз съм гола и съм решена да те прелъстя…

Сабрина отново се наведе над него и го целуна.

— Не, това си ти, Мартине, ти си играеш с мен. Добре, нека да поиграем.

И Филип обви ръце около кръста й.

— Колко си отслабнала, Мартине, но си мека, обичам да те чувствам… Целуни ме отново.

Едва когато се опита да я обладае, Филип осъзна, че това не беше Мартине, а неговата съпруга, защото не можа да проникне в нея. Изведнъж напълно изтрезня. От брендито не остана и следа. Тя беше много тясна и той трябваше да положи доста усилия. Беше усетил, че е стигнал до девствеността й.

Филип вдигна глава и я погледна — очите й бяха затворени, по-скоро тя стискаше очите си.

Той се опита да се измъкне от нея, но не можеше.

— Сабрина?

Тя отвори очи.

— Филип, съжалявам, но много ме боли. Боли ме навсякъде.

— Знам, знам. Стой така и не мърдай. Аз също няма да се движа. Може би болката ще намалее. Никога не съм правил любов с девствено момиче. Знаеш ли как ще ме усетиш вътре в себе си? Имаш ли някаква представа въобще какво означава да бъда вътре в теб?

Тя искаше да се засмее, но той се притисна още по-силно към нея и болката отново се усили.

— Бих искал да бъда — каза той, целуна я нежно, после силно се притисна към нея и усети как онова, което досега не му позволяваше да си проправи път навътре в нея, изведнъж се отдръпна.

Сабрина изкрещя от болка, без да може да спре вика си. Вече не беше девствена. Беше станала жена.

Филип също извика, но малко по-късно, когато след няколко напъна най-после успя да извади мъжествеността си навън. Върхът го болеше, гърбът също. Сабрина събуди невероятни и непознати досега за него чувства и той отново се притисна към нея, за да може да я изпълни цялата, за да може тя да го почувства вътре в себе си.

Сабрина плачеше безмълвно. Сълзите се стичаха по бузите й.

Филип продължи да я целува и съвсем леко се раздвижи в нея.

— Ти вече не се страхуваш от мен, нали?

— Не. Само малко, и то когато ме гледаш. Не е, както когато бях болна.

— Разбира се, че не е. Много си красива, Сабрина. Съжалявам, че ти причиних болка. Следващият път няма да те боли. Благодаря ти, че дойде при мен.

— Винаги, когато пожелаеш, Филип.

Той се отпусна до нея, придърпа я до себе си, сложи главата й на гърдите си и след няколко мига вече похъркваше.

Сабрина остана да лежи известно време така, сложила ръка на сърцето му.

— Обичам те, Филип. Разбрах, че те обичам още тогава, в Морленд, когато се събудих и те намерих легнал до мен, а ти само ме гледаше. Още тогава знаех, че те обичам.

— Ако наистина си ме обичала, тогава защо не прие предложението ми?

Сабрина се изпъна и се опита да се изправи, но едната й ръка беше под него.

— Не се съпротивлявай. Само ми кажи защо не прие предложението ми тогава? Всичко това можеше да бъде избегнато, ако още тогава бяхме решили да се оженим. Тереза нямаше да има възможност да те напада.

— Ти беше заспал. Чух те да похъркваш!

— Спя леко и най-малкият шум може да ме събуди. Похъркването е начин, чрез който се отпускам и си почивам.

— Лъжеш ме — въздъхна Сабрина.

Филип не каза нищо. Започна да я целува. Ръцете му милваха всяка част от тялото й, галеше гърдите й, целуваше устните й и шепнеше нежни думи, които обаче тя не можеше да разбере. Когато той я вдигна на ръце и се приближи до женствеността й, тя се дръпна назад и каза:

— Филип, това не е ли странно? Притеснявам се.

— Замълчи и се опитай да почувстваш насладата, Сабрина. Бих искал да усетиш удоволствието този път.

Но тя се чувстваше толкова засрамена, че стисна очи и прехапа устни. Изведнъж го чу да въздиша силно. Той разтвори краката й и бавно и нежно проникна отново в нея. Сабрина почувства болка, но този път не беше чак толкова силна. Филип се движеше и тя го усещаше вътре в себе си. Едва сега разбра в какво я бяха обвинявали през цялото време. Всички вярваха, че именно това са правили, докато са били сами във вилата на Чарлз. Защо нито една жена не й повярва? Сега лежеше и усещаше Филип в себе си. Много го обичаше, но „това нещо“ щеше да го прави само когато той поиска, реши Сабрина и въздъхна. Изглежда, че „това нещо“ беше много важно за него.

Усети нова болка много навътре в тялото си. Филип продължаваше да се движи, целуваше устните й, гърдите й, милваше слабичкото й тяло. Защо трябваше да прави това сега?

Възбудата му стана още по-силна. Мъжествеността му вътре в нея — още по-стегната, а движенията му — още по-ускорени. Сабрина усети течността, която се стичаше някъде навътре в нея. Филип се отдръпна бавно назад. Беше свършил.

— А сега да поспим, Сабрина. Съжалявам.

— За какво съжаляваш?

Филип се разсмя.

— Кълна ти се, че ще те науча достатъчно добре да се справяш. Сега просто не си готова да бъдеш жена, но скоро ще станеш.

Този път похъркването беше истинско. Сабрина бавно се измъкна и стана. На шкафчето до леглото имаше вода. Тя се изми. На бледата светлина на свещта успя да различи кръвта по покривката.

Ето това си бяха помислили хората, че е правила с него. Ужасно! Изми кръвта колкото можа и се върна обратно в леглото на съпруга си. Загаси свещта и затвори очи.

Заспа почти веднага, сложила ръка на сърцето му, докато Филип тихичко похъркваше до ухото й.

 

 

Утрото беше прогонило тъмнината, когато тя отново почувства Филип върху себе си. Той се движеше бавно напред-назад, но всеки път го усещаше все по-навътре. Малко я болеше, но той беше неин съпруг. Тя го обичаше и ако трябваше да прави това по десет пъти на ден заради него, щеше да се съгласи. Е, може би щеше да му каже нещо на осмия път, но не сега. Това беше само третия. Все още можеше да го понесе. Тя отвърна на целувката му и стоновете му заглъхнаха в устните й. После обви ръце около него и доста дълго трябваше да чака, докато започнат бързите му движения и той се освободи от възбудата си.

Филип отново заспа. Сабрина отново се изми и се зачуди дали някоя жена би се съгласила доброволно да върши „това“, ако не е омъжена и не й се налага, или пък не обича един мъж и отчаяно не иска да задоволи желанията му.

Сабрина реши за себе си, че спада и към двете категории.

Поне сега вече той наистина беше неин. Така поне нямаше да има сили и време да отиде отново при онази Мартине. Сабрина заспа, чудейки се дали мъжете правят „това“ и през деня. После отново си представи как той я докосваше там долу, как я целуваше пак там и потръпна от срам. Ами ако реши да прави „това“ през деня?