Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gift, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 253 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 16

Сара за малко не го уби.

Изтерзани викове отекнаха на улицата. Файтонът още не беше спрял, когато Нейтън скочи на земята и се затича към стълбите. Ужасяващите викове го подлудиха от страх за неговата Сара — така го подлудиха, че той не можа да осъзнае, че това е мъжки глас. Той не се спря да отвори вратата, а мина през нея. Отнесе я заедно с касата с рамо и тя се стовари върху главата на Хенри. Тежкото дърво заглуши силните викове.

Нейтън не беше готов за картината, която се разкри пред очите му. Той беше толкова зашеметен, че замръзна на място. Кейн и сър Ричардс се блъснаха в него. Кейн простена, имаше чувството, че се е сблъскал с камара желязо. Двамата със сър Ричардс възвърнаха равновесието си и отстъпиха встрани, за да видят какво е накарало Нейтън да се вцепени.

Беше им трудно да го понесат. Хенри Уинчестър се беше свил на кълбо на пода в големия коридор и се държеше за слабините. Мъжът буквално се гърчеше от болка и когато се обърна към тях, сър Ричардс и Кейн веднага забелязаха разкървавения му нос.

Нейтън гледаше Сара. Тя стоеше до стълбите. Изглеждаше напълно спокойна, безкрайно красива и съвсем здрава.

Тя беше добре. Кучият син не се беше добрал до нея. Да, тя беше добре. Нейтън продължи да си го повтаря наум, опитвайки се да се успокои.

Това не помогна. Ръцете му трепереха. Той реши, че трябва тя да му каже, че е добре, за да може отново да диша спокойно.

— Сара? — прошепна той толкова дрезгаво, че се усъмни, дали тя ще го чуе от шума, който вдигаше чичо й Хенри. Той опита отново. — Сара, добре ли си? Той не те нарани, нали?

Болката в гласа на мъжа й почти я погуби. Очите й се напълниха със сълзи и тя осъзна, че вижда Нейтън като в мъгла. Изражението на лицето му накара сърцето й да се свие. Той изглеждаше толкова… изплашен, толкова достъпен… толкова изпълнен с любов.

Мили Боже, той я обичаше. Това беше очевидно.

Ти ме обичаш, искаше да извика тя. Но, разбира се, не го направи, защото имаше и други хора при тях. Но той я обичаше. Тя не можеше да говори, не можеше да престане да се усмихва.

Кейн се ухили. Сър Ричардс беше започнал да се покланя, когато се досети за своето достойнство.

— Какво е станало тук? — попита той авторитетно.

— По дяволите, Сара, отговори ми — извика Нейтън в същото време. — Добре ли си?

Тя обърна поглед към мъжа си.

— Да, Нейтън. Добре съм. Благодаря, че се поинтересува.

Тя погледна към чичо си.

— Чичо Хенри имаше малка злополука — заяви тя. Министърът се наведе и освободи гърдите на Хенри от остатъците от входната врата.

— Това го разбрах — каза той на Сара.

Той захвърли настрана парчетата от вратата и се намръщи на Хенри.

— За Бога, човече, престани да ревеш. Не е достойно. Вратата ли те удари, когато Нейтън мина през нея. Говори, Уинчестър. Не мога да разбера нищо от цивренето ти.

Кейн вече беше разбрал какво се беше случило. Сара потъркваше обратната страна на ръката си, а Хенри се държеше за слабините.

— Нещастието сполетя чичо Хенри, преди вратата да падне върху него — обясни Сара.

Гласът й беше много мил и тя се усмихваше на Нейтън, когато направи това изявление. Нейтън все още не беше достатъчно спокоен, за да го разбере. Той не можеше да разбере, защо жена му изглежда толкова доволна от себе си. Не е ли разбрала на каква опасност е била изложена? По дяволите, нервите му бяха все още прекалено опънати.

Тя бавно тръгна към него и единственото, за което той можеше да мисли, бе да я вземе в прегръдките си. Той никога нямаше да я пусне, дори когато й се скара за лошия й навик да си тръгва сама.

Усмивката на Кейн се оказа заразителна. Министърът също започна да се смее, въпреки че все още не разбираше какво е толкова забавно. Той се изправи и се обърна към Сара.

— Моля да задоволите любопитството ми и да ми кажете какво се е случило.

Тя нямаше намерение да му обяснява. Ако му каже какво точно е направила, министърът щеше да бъде възмутен от нейната постъпка, съвсем недопустима за една жена.

Нейтън нямаше да бъде възмутен. Той щеше да бъде горд с нея. Сара не можеше да дочака да останат сами и да му разкаже всичко.

— Чичо Хенри се… спъна в един бастун — каза тя, като не можеше да спре да се усмихва.

Нейтън най-накрая излезе от вцепенението си и се огледа. Сара току-що беше застанала до него и той я сграбчи. Внимателно се загледа в червените петна върху обратната страна на дясната й ръка.

Леко ръмжене, което тя намери за прекрасно, излезе от устата на Нейтън. Тя също така видя, че го обзема гняв. Но тя не беше изплашена, защото знаеше, че той никога няма да стовари гнева си върху нея.

Сара не искаше той да се безпокои за нея. Тя уви ръцете си около кръста на мъжа си и се притисна силно до него.

— Наистина съм добре, Нейтън — прошепна тя. — Не трябва да се безпокоиш толкова.

Тя отпусна глава върху гърдите му. Биенето на сърцето му показваше, че нейните думи не са го успокоили. Но гласът му беше привидно спокоен, когато той попита:

— Ти ли държеше бастуна или той?

— Той държеше бастуна, когато се отправи към мен по стълбите — обясни тя. — Взе го от поставката за чадъри.

Нейтън си го представи. Той се опита да се освободи от прегръдката й.

— Нейтън, всичко свърши. Той не ме удари.

— Опита ли се?

Тя се почувства сякаш е увиснала на врата на статуя, толкова твърдо стоеше той на краката си. Тя въздъхна леко, прегърна го още по-силно и отговори:

— Да, но аз не му позволих да ме удари. Спомних си напътствията ти. Освен това — добави тя, — изненадата беше на моя страна. Чичо Хенри не е свикнал жените да се защитават. Той изглеждаше… изненадан, когато падна назад.

— Кейн, изведи Сара навън и ме чакайте там. Ричардс, отидете с тях.

И тримата казаха едновременно не, но всички имаха различна причина. Кейн не искаше да имат проблеми с изнасянето на тялото. Сара не искаше Нейтън да отиде на бесилото. Сър Ричардс искаше да си спести писането на показания.

Но и след като му изнесоха аргументите си, Нейтън беше все още разгневен. Той не можеше да се освободи от Сара за достатъчно дълго време, за да може да разкъса кучия син Уинчестър.

— По дяволите, Сара, ако само…

— Не, Нейтън.

Той въздъхна дълбоко и Сара знаеше, че е спечелила. Тя изведнъж пожела да остане насаме с него, за да може да постигне още една победа. Тя щеше да го накара да й каже, че я обича.

— Нейтън, не можем да си тръгнем, преди да съм се убедила, че мама е добре — прошепна тя. — Но сега искам да си отида в къщи с теб. Как ще решиш този проблем?

Тя не му даде възможност да отговори.

— Искам да кажа какво ще правим ние с този проблем?

Мъжът й не се предаваше лесно. Той все още искаше да убие чичо й. Той си мислеше, че намерението му е напълно справедливо. Той не само щеше да накара Сара да престане да се тревожи за майка си, но и щеше да си достави удоволствието да стовари юмрука си върху лицето на чичо й. Той продължаваше да гледа бастуна, и да мисли за щетите, които можеха да бъдат нанесени с подобно оръжие. Хенри можеше да я убие.

Кейн предложи приемливо решение.

— Знаеш ли, Нейтън, Хенри има нужда от дълга почивка. Може би морско пътешествие до колониите ще бъде точно това, което ще укрепи здравето му.

Настроението на Нейтън веднага се оправи.

— Погрижи се за това, Кейн.

— Ще го предам на Колин и ще го оставя да уреди нещата — каза Кейн. Той повдигна главата на Хенри. — Дълго въже и парцал за устата са целият багаж, който ще му е необходим.

Сър Ричардс кимна в знак на съгласие.

— Ще чакам тук, докато се върне майка ти, Сара. Ще й обясня, че чичо ти ненадейно е пожелал да замине на далечно пътешествие. Също така ще изчакам и баща ти. Бих искал да поговоря и с него. Защо с Нейтън не си тръгнете сега? Вземете каретата ми и кажете на кочияша да мине да ме вземе по-късно.

Хенри Уинчестър беше събрал вече достатъчно сили, за да може да направи опит да избяга към вратата. Кейн нарочно го блъсна към зет си.

Нейтън не пропусна да се възползва и стовари юмрука си в корема на Хенри. Ударът изпрати чичото на Сара обратно на пода и той отново се преви от болка.

— По-добре ли се чувстваш, Нейтън?

— Много по-добре — отвърна Нейтън.

— Какво да правя с документите, които състави? — попита сър Ричардс.

— Донеси ги довечера на бала на Фарнмаунт. Ще използваме библиотеката на Лестър за няколко минути. Аз и Сара ще бъдем там около девет.

— Ще трябва да отида до кабинета си да ги взема — каза министърът. — Уреди срещата за десет, Нейтън, за по-сигурно.

— Мога ли да попитам за какво говорите? — намеси се Сара.

— Не.

Резкият отговор на мъжа й я раздразни.

— Не искам да излизам довечера — заяви тя. — Имам много по-важни неща, за които искам да говоря с теб.

Той поклати глава.

— Ти трябва да ми имаш доверие, жено — измърмори той, като я повлече към вратата.

Тя се спря, когато той се обърна и я вдигна в каретата. Изражението на лицето му беше мрачно. Сара забеляза, че и ръцете му треперят.

Нейтън не й позволи да седне до него, а зае мястото срещу нея. Когато той протегна дългите си крака, тя се оказа заклещена между тях.

Когато каретата потегли, той се обърна и се загледа през прозореца.

— Нейтън?

— Да?

— Сега изпитваш ли… последици?

— Не.

Тя беше разочарована, защото се надяваше, че той ще има нужда от отдушник за неудовлетворението си по начина, който тя изпита, когато имаше… последици. Споменът за това как мъжът й помогна да се освободи от напрежението я накара да почервенее.

— Мъжете не изпитват ли… последици, след като са се били?

— Някои. Не трябваше да удрям Хенри пред теб — каза той, без да я поглежда.

— Искаш да кажеш, че ако не бях там, нямаше да го удариш или, че съжаляваш…

— По-дяволите, щях да го ударя — измърмори Нейтън. — Но не трябваше да удрям кучия син пред теб.

— Защо?

— Ти си ми жена — обясни той. — Не трябва да ставаш свидетел на… насилие. За в бъдеще ще се въздържам…

— Нейтън — прекъсна го тя, — но аз нямам нищо против. Наистина. Сигурно някога ще се случи пак. Аз съм противник на насилието — добави тя бързо, — но признавам, че има моменти, когато нямаш избор. Това може да бъде много ободряващо.

Той поклати глава.

— Ти ми попречи да убия пиратите, не помниш ли?

— Да, но не ти попречих да ги удряш.

Той сви рамене и въздъхна дълбоко.

— Ти си дама. Ти си нежна и женствена и аз ще се държа като джентълмен, когато съм с теб. Така ще бъде, Сара. Недей да спориш с мен.

— Ти винаги си бил джентълмен с мен — прошепна тя.

— По дяволите, бил съм! — отвърна той. — Ще се променя, Сара. Сега престани да говориш, опитвам се да мисля.

— Нейтън, безпокоеше ли се за мен?

— По дяволите, да, безпокоях се за теб — извика той и тя се усмихна.

— Наистина бих искала да ме целунеш.

Той дори не я погледна, когато отговори:

— Не.

— Защо не?

— Всичко трябва да бъде както трябва, Сара. Какво, за Бога, имаше предвид той?

— Винаги е наред, когато ме целуваш.

— Ще разваля всичко, ако те целуна.

— Говориш несвързано.

— Кажи ми какво се случи с Хенри — нареди той.

Тя въздъхна леко и каза:

— Аз го ударих… там.

Малка усмивка се появи върху намръщеното му лице.

— Спомни ли си как трябва да си свиваш юмрука?

Тя реши да не му отговаря, докато той не я погледне. Мина дълго време, докато той го направи.

Той едва се удържаше да не я прегърне и мислеше, че е спечелил битката със себе си, когато тя му се усмихна и прошепна:

— Знаех, че ще се гордееш с мен. Повечето мъже щяха да са възмутени.

Той грубо я издърпа в скута си и пръстите му започнаха да ровят в косата й.

— Аз не съм повечето — каза той набързо, преди устата му да се слее с нейната. Езикът му проникна в устата й, за да я вкуси, да я милва, да я дразни. Той не можеше да получи достатъчно от нея, не можеше да се приближи достатъчно.

Тя го целуваше по врата, докато той разкопчаваше копчетата на роклята й.

— Знаех, че ако те докосна, няма да мога да се спра.

Той не можеше да се контролира. Каретата спря, но само Сара осъзна този факт. Тя го накара да я закопчае отново. Това му отне повече време, защото ръцете му трепереха.

Нейтън я хвана за ръката и я завлече в къщата. Джейд им се усмихна, когато те профучаха по стълбите край нея.

Когато стигнаха спалнята, Нейтън беше възвърнал част от самообладанието си. Той й отвори вратата. Сара се отправи към леглото и вече се беше протегнала зад гърба си, за да разкопчее копчетата отново, но се спря, когато чу вратата да се затваря шумно.

Тя се обърна и видя, че е сама, Нейтън я беше оставил. Тя беше толкова изненадана, че не можа да реагира няколко минути. След това тя нададе разярен вик. Отвори вратата и се затича по стълбите.

Джейд я пресрещна на последното стъпало.

— Нейтън току-що излезе. Каза да ти предам да бъдеш готова за осем. Той също така предложи да ти дам рокля, защото багажът ти бил все още на борда на Морския ястреб.

— Как е успял да ти каже всичко това и вече да е излязъл?

Джейд се усмихна.

— Брат ми се държеше сякаш е преследван от дявола — каза тя. — Той свърши с инструкциите си, когато вече беше на улицата. Той ще дойде при нас по-късно, Сара. Той има да свърши някаква работа — мисля, че това бяха думите му, когато скочи в каретата на Кейн.

Сара поклати глава.

— Брат ти е груб, невнимателен, арогантен, упорит…

— И ти го обичаш.

Раменете на Сара се отпуснаха.

— Да, аз го обичам. Вярвам, че и той може би ме обича — добави тя. — Той може би не го осъзнава още или малко се страхува. О, вече не знам. Да, разбира се, че ме обича. Как можеш да мислиш, че не ме обича?

— Аз не оспорвам, Сара. Аз също вярвам, че Нейтън те обича — добави тя и кимна с глава. — Това е толкова очевидно за мен. Той е толкова… объркан. Нейтън винаги е говорил малко, но сега говори несвързано, дори когато мърмори.

Очите на Сара се напълниха със сълзи.

— Искам да ми каже, че ме обича — прошепна тя.

Джейд беше изпълнена със съчувствие. Тя потупа Сара по ръката и я отведе в спалнята.

— Знаеш ли, че аз съм точно това, което Нейтън би искал за жена? Никой не може да го обича колкото мен. Моля те, не ме считай за по-низша. Наистина не съм ти. Просто съм много по-различна от теб, Джейд.

Сестрата на Нейтън се обърна и погледна недоверчиво Сара.

— Защо мислиш, че някога съм те считала за по-низша?

Сара измънка обяснението си за това как мъжете на Морския ястреб непрекъснато са я сравнявали с Джейд и как тя винаги е губела от това сравнение.

— И когато ни нападнаха пиратите, аз можах да се издигна в очите им.

— Така мисля и аз — съгласи се Джейд.

— Аз също така имам смелост — каза Сара. — Не се хваля, Джейд. Нейтън ме убеди, че съм много смела.

— Ние също така и двете сме верни на мъжете си — каза Джейд и се обърна към гардероба, продължавайки да търси подходяща рокля.

— Нейтън обича да нося само рокли с високи яки — каза Сара.

— Това е показателно, нали?

— Обикновено се опитвам да му угодя.

Джейд не се осмели да покаже на Сара изражението си. Гневът в думите на снаха й я изпълни с желание да се засмее. Бедната Сара отново се беше разгорещила.

— Може би, Джейд, това е проблемът — заяви Сара. — Аз винаги се опитвам да угодя, винаги казвам на Нейтън колко много го обичам. И знаеш ли какъв е винаги отговорът му? — Тя не остави време на Джейд да помисли. — Той сумти. Мили Боже, той наистина го прави. Е, стига вече, благодаря.

— Стига вече сумтене? — попита Джейд.

— Стига вече угаждане. Намери най-деколтираната рокля от гардероба си.

Тогава Джейд се засмя.

— Това ще ядоса Нейтън.

— Надявам се — отвърна Сара.

След пет минути Сара държеше в ръцете си една рокля с цвят на слонова кост.

— Само веднъж съм обличала тази рокля и то в къщи, така че никой не я е виждал. Кейн не би ми дал да я облека.

Сара хареса роклята, поблагодари няколко пъти на Джейд и излезе от стаята. Тя изведнъж се спря и се обърна.

— Може ли да те попитам нещо?

— Сега сме сестри, Сара. Можеш да ме питаш всичко.

— Плачеш ли понякога?

Джейд не очакваше този въпрос.

— Да — отвърна тя. — Всъщност през цялото време.

— Някога виждал ли те е Нейтън?

— Не знам дали ме е виждал или не.

По унилото изражение на Сара Джейд разбра, че това не беше отговорът, който тя се беше надявала да чуе.

— Като си помисля, да, виждал ме е да плача. Но не толкова често, колкото Кейн, разбира се.

— О, благодаря ти, че сподели с мен. Нямаш представа колко щастлива ме направи.

Лицето на Сара грейна в лъчезарна усмивка. Джейд беше доволна, въпреки че не знаеше каква е причината за въодушевлението на Сара.

Два часа по-късно Джейд и Кейн търпеливо изчакваха в коридора да се появи Сара. Джимбо крачеше напред-назад пред входната врата.

Джейд беше облечена в тъмнозелена копринена рокля с бродерии на ръкавите. Деколтето само загатваше гърдите й. Въпреки това Кейн дълго се мръщи, преди да каже, че му харесва. Той беше облечен в официалното си облекло и тя му каза, че той е най-красивият нехранимайко на света. Тогава Джимбо започна да им натяква, за да се убеди, че някой ще бъде със Сара през цялата вечер.

— Не я изпускайте от поглед, докато не се появи Нейтън — нареди Джимбо за пети път.

Сара привлече вниманието на всички, когато започна да слиза по стълбите. Джимбо подсвирна тихо.

— На Нейтън ще му причернее пред очите, когато види Сара…

Джейд и Кейн се съгласиха. Сара изглеждаше превъзходно — косата й беше пусната и меките й къдрици се полюшваха върху раменете й при всяка нейна крачка.

Роклята беше дълбоко деколтирана и по-скоро показваше, отколкото скриваше гърдите на Сара. Това беше най-предизвикателната рокля, която Кейн някога беше виждал. Той си спомни за нея.

— Мислех, че съм разкъсал това нещо, когато ти помагах да я съблечеш — прошепна той.

Жена му се изчерви.

— Ти наистина бързаше, но не я скъса.

— Нейтън ще го направи — прошепна той.

— Значи мислиш, че брат ми ще я хареса?

— По дяволите, не, няма да я хареса — предположи Кейн.

— Добре.

— Джейд, скъпа, не съм сигурен, че това е добра идея. Всеки мъж на бала ще гледа похотливо Сара. Нейтън ще побеснее.

— Да.

Сара стигна до тях и направи реверанс.

— Не трябва да се държиш толкова официално с нас — каза Кейн.

Сара се усмихна.

— Не го правя — каза тя. — Просто искам да се убедя, че няма да изскочат от деколтето, когато трябва да правя реверанс.

— Какво ще правиш, когато мъжът ти те хване за врата и започне да те души? — попита Джимбо. — Как мислиш, ще се окаже ли роклята достатъчно здрава?

— Ще й намеря някаква пелерина — каза Кейн.

— Глупости — отвърна Джейд. — Прекалено топло е за пелерина.

Спорът продължи дори, когато се качиха в каретата и се отправиха за бала.

Дукът и дукесата на Фарнмоунт живееха на по-малко от миля извън Лондон. Къщата им беше огромна, със забележителни тревни площи около терасите. Наети слуги държаха факли и осветяваха пътя.

— Слуховете казват, че принцът се е опитал да купи къщата на Фарнмаунт — каза Кейн. — Той няма да я даде, разбира се.

— Да — съгласи се Джейд, въпреки че тя едва обърна внимание на забележката на мъжа си. Тя гледаше Сара. — Изглеждаш ми зачервена. Добре ли се чувстваш?

— Тя е добре — каза Кейн.

Сара обаче не беше добре. Главата й беше пълна с грижи.

— Уинчестър ще бъдат тук тази вечер — каза изведнъж тя. — Никой от тях не би се осмелил да обиди дукът и дукесата. Но не разбирам защо това е единственото събитие, което посещават Сент Джеймс?

Кейн се ухили.

— Това е единственото събитие, на което ги канят — обясни той.

— Безпокоя се за Нейтън — каза изведнъж Сара. — Джимбо, бих желала и ти да можеш да влезеш с нас. Кейн може да има нужда от помощта ти да пази мъжа ми.

— Момчето ще бъде добре — отговори Джимбо и потупа Сара по ръката. — Престани да се тормозиш.

Никой не каза дума, докато каретата не спря пред къщата. Джимбо скочи на земята и се обърна да помогне на Сара.

— Ще стоя до каретата. Когато ти омръзне, само излез пред вратата и аз ще те видя.

— Тя ще остане с нас, докато дойде Нейтън — каза Кейн.

Сара кимна, пое дълбоко въздух, повдигна леко полата см и започна да се изкачва по стълбите.

Балният салон беше разположен на последния, четвърти етаж на сградата. Стълбите, които водеха нагоре, бяха осветени от свещи и осеяни със свежи цветя.

До входа на залата стоеше иконом. Три стъпала водеха надолу към танцовия подиум. Кейн подаде поканата си на слугата и изчака той да удари гонга, с който оповестяваше пристигането на новодошлите. Само няколко души обърнаха внимание, другите погледнаха съвсем набързо към входа, защото бяха съсредоточени върху стъпките на валса.

— Графът на Кейнууд и съпругата му Лейди Джейд — заяви икономът високо и гръмогласно.

Сара беше следващата. Тя подаде на мъжа поканата, която й беше дал Кейн, и застана до него, докато той съобщи за нея.

— Лейди Сара Сент Джеймс.

Със същия успех можеше да извика, че е станал пожар. Думите му имаха същото въздействие. В средата на тълпата се зароди тихо ромолене, но тъй като към него всеки добави своя шепот, то се превърна в силен шум.

Една двойка се блъсна в друга, когато мъж и жена се опитаха да огледат Сара по-добре.

Тя държеше главата си високо вдигната и гледаше тълпата. Тя се молеше да изглежда спокойна. Тогава Кейн я хвана за ръката, а Джейд застана от другата и страна и я хвана за другата ръка.

— Сара, скъпа, забеляза ли, че всички Уинчестър са се събрали в дясната страна на салона, а Сент Джеймс в лявата? Някой може да реши, че двете фамилии не се разбират много добре — каза Джейд и Сара се усмихна.

Снаха й явно беше объркана.

— Слуховете говорят, че те наистина не се обичат много — отвърна Сара.

— Мисля, че ще заемем средата, за да не показваме пристрастие — каза Кейн и поведе дамите.

— Нейтън още не е тук, нали? — попита Джейд. — Сара, продължавай да се усмихваш, всички те зяпат. Предполагам, че заради роклята. Наистина тази вечер изглеждаш зашеметяващо.

Следващият час беше мъчителен. Бащата на Сара също присъстваше и демонстративно се направи, че не я познава. Когато тя погледнеше към Уинчестър, те й обръщаха гръб.

Разбира се всички видяха това и Кейн беше бесен заради Сара, докато не забеляза, че тя се усмихва. Тогава той се отпусна.

Дънфорд Сент Джеймс също не пропусна да забележи разрива. Лидерът на клана Сент Джеймс изсумтя и се отправи да поговори с жената на племенника си.

Дънфорд беше голям мъж с много повече мускули, отколкото тлъстина. Косата му беше сива, оредяла и късо подстригана. Той имаше гъста брада, широки рамене и изглеждаше се чувстваше неловко в черното си официално облекло и изкривена колосана яка.

Кейн мислеше, че той е по-хубав от жена си.

— Какво имаме тук? — изкрещя той, когато се спря точно пред Сара: — Това жената на Нейтън ли е?

— Много добре знаеш коя е — отговори Кейн. — Лейди Сара, познаваш ли Дънфорд Сент Джеймс?

Сара направи официален реверанс.

— Удоволствие е за мен — каза тя.

Дънфорд изглеждаше объркан.

— Подиграваш ли ми се?

Сега тя изглеждаше объркана.

— Моля?

— Тя има маниери, Дънфорд. Изненадващо, че е Сент Джеймс, нали?

В очите на по-възрастния мъж проблесна пламъче.

— Тя съвсем наскоро е станала Сент Джеймс. Ще трябва да се докаже, преди да я приемем.

Сара направи крачка към Дънфорд. Това го изненада повече от спазването на етикета с реверанса. Той беше свикнал жените да стоят далеч от него. Те също така никога не се усмихваха, но тази, заключи той мрачно, беше различна.

— Как да се докажа пред теб? — попита Сара. — Трябва ли да застрелям някой от братята ти, за да спечеля одобрението ти?

Тя се шегуваше, но той взе думите й присърце.

— Е, сега, предполагам, че зависи кой брат ще избереш. Том винаги е бил най-подходящият за тази цел.

— За Бога, Дънфорд, тя се шегува.

Дънфорд изсумтя.

— Тогава за какво беше предложението?

Кейн поклати глава.

— Тази шега намеква за времето, когато стреля по брат си — обясни той.

Дънфорд поглади брадата си и я погледна дяволито.

— Значи си чула за малкото неразбирателство, така ли? Том не се сърди — добави той. — Жалко. Добрата караница укрепва фамилията.

Преди някой да може отвърне на тази възмутителна забележка, Дънфорд изръмжа:

— Къде е мъжът ти? Искам да поговоря с него.

— Трябва да дойде всеки момент — каза Кейн.

— Къде е жена ти? — попита Сара. — Бих искала да се запозная с нея.

— За какво? — отвърна Дънфорд. — Тя сигурно е в трапезарията и се грижи за вечерята ми.

— Няма ли да ме поздравиш? — попита Джейд чичо си. — Правиш се все едно, че не съм тук. Още ли си ядосан, че дарих Кейн с дъщеря, а не със син?

— На път ли е отново? — попита Дънфорд.

Джейд поклати глава.

— Тогава няма да говоря с теб, докато не се сдобия с племенник — той се обърна към Кейн. — Спиш ли с нея достатъчно?

Кейн се ухили.

— Използвам всяка възможност — каза той бавно.

Сара се изчерви от неудобство. Тя забеляза, че и Джейд се опитва да не се засмее. Дънфорд погледна твърдо сестрата на Нейтън, след което отново обърна поглед към Сара. Изведнъж възрастният мъж се протегна и я хвана за хълбоците с големите си ръце.

— Какво правиш? — попита Кейн шепнешком, като се опита да махне ръцете на Дънфорд от Сара.

Сара беше толкова изненадана от тази наглост, че не можа да помръдне. Тя просто го гледаше в ръцете.

— Взимам мерки — заяви Дънфорд. — Тя не изглежда достатъчно широка, за да роди дете. Но полата може да излъже — добави той, като кимна с глава. — Да, да, можеш да бъдеш достатъчно широка.

Сега той я гледаше в гърдите и Сара веднага ги прикри с ръка. Тя нямаше да му позволи да продължи да й взима мерките.

— Виждам, че имаш достатъчно, за да храниш бебе. Носиш ли го вече?

Лицето й не можеше да стане по-червено. Тя направи крачка напред.

— Дръжте се прилично — прошепна тя. — Ако ме докоснете още веднъж, сър, ще ви ударя. Никакви маниери ли нямате?

Дънфорд предположи, че няма, и когато й го каза, Сара направи още една крачка към него. Кейн беше изненадан от смелостта й. Също толкова учудващ беше фактът, че Дънфорд отстъпи назад.

— Бих желала чаша пунш, чичо Дънфорд — каза Сара. — Ще бъдеш ли така любезен да ми донесеш.

Дънфорд сви рамене и Сара въздъхна.

— Предполагам, че бих могла да помоля някой Уинчестър да ми донесе — каза тя тогава.

— Те първо ще те заплюят — заяви Дънфорд. — Ти минаваш на наша страна, нали?

Тя кимна и той се ухили.

— Ще се радвам да ти донеса пунша.

Сара гледаше как чичо й си пробива път през тълпата. Дълга опашка чакаше сервитьорът да им сипе напитка, но Дънфорд изблъска силно цялата опашка.

— Не бих пил от този пунш, ако бях на твое място — каза Кейн, когато Дънфорд взе огромния бокал и отпи няколко големи глътки. Той остави бокала обратно на масата, взе една чаша, натопи я заедно с пръстите си в бокала, загреба от съдържанието и се отправи обратно.

Той избърса брадата си с обратното на ръката си, когато подаде чашата на Сара.

Кейн забеляза, че пред бокала с пунша вече нямаше опашка. Той се протегна и сграбчи пунша от Дънфорд, за да не може той по случайност да го разлее върху Сара.

— Кажи на Нейтън, че искам да говоря с него — каза Дънфорд още веднъж, след което се намръщи, обърна се и се отправи към тази част на залата, където бяха роднините му.

Сара забеляза, че другите гости му правят път. Тогава тя реши, че той много прилича на Нейтън.

— Маркизът на Сент Джеймс.

Тези думи привлякоха вниманието на всички. Сара се обърна и погледна към входа. Сърцето й започна да бие лудо, когато видя мъжа си. Тя преди никога не го беше виждала в официални дрехи. Беше умопомрачителен. Косата му беше вързана отзад и той носеше черен костюм като някой могъщ крал. Високомерието в погледа и в походката му накараха коленете й да омекнат.

Тя инстинктивно се отправи към него.

Нейтън лесно намери жена си в тълпата. Когато съобщиха името му, гостите се отдръпнаха в ъглите. Сара стоеше сама на подиума.

Тя беше прекрасна. Тя беше толкова нежна, толкова деликатна… толкова разсъблечена.

Нейтън се отправи към жена си и вече сваляше сакото си.

Когато той слезе по стълбите, Уинчестър тръгнаха напред. Същото направиха и Сент Джеймс. Кейн сръга Джейд.

— Стой мирно — прошепна той. — Може да има проблеми и не искам да се тревожа за теб.

Джейд кимна. Тя искаше Кейн да е зает само с това как да защити брат й. Тогава тя видя по стълбите да идва Колин. Издутината на костюма му показваше, че той е въоръжен за всеки случай.

Нейтън свали сакото си, но когато стигна при Сара, не можа да си спомни какво трябваше да прави с него.

— Сара?

— Да, Нейтън?

Тя чакаше той да каже още нещо.

Той изглеждаше доволен да стои пред нея и да я гледа. Любовта й просто извираше от очите й. Усмивката й беше нежна. Мили Боже, той беше недостоен за нея, но тя въпреки това го обичаше.

Обля го студена пот. Той се протегна да вземе носната кърпичка, която Колин беше натикал в джоба му, но осъзна, че държи сакото си в ръка. Той не можеше да разбере защо и го облече отново. Не можеше да откъсне поглед от красивата си съпруга и ръката му се оплете в ръкава, но най-накрая той успя да се облече.

Сара пристъпи напред и оправи вратовръзката му, след което се отдръпна.

Той все още не можеше да проговори. Господи, всичко трябва да бъде наред, каза си той. Не, не, трябваше да бъде не просто наред, трябваше да бъде съвършено, реши той още веднъж. Той ще я отведе в библиотеката, ще подпишат документите и тогава ще…

— Обичам те, Сара.

Гласът му звучеше сякаш току-що е вкусил от супата й.

Тя го накара да го каже още веднъж. Очите й бяха пълни със сълзи и той знаеше, че тя го е чула още първия път.

— Не трябваше да го казвам, не сега — измърмори той. — Обичам те.

Изражението й не се промени. Неговото се промени — той изглеждаше сякаш ще му прилошее. Стана й жал за него.

— Знам, че ме обичаш, Нейтън. Отне ми много време да го осъзная — почти толкова, колкото ти отне на теб да дойдеш да ме вземеш — но сега знам. Ти ме обичаш отдавна, нали?

Той явно беше облекчен.

— Защо не ми каза, че знаеш? — попита той шепнешком. — По дяволите, Сара, минах през ада.

Зениците й се разшириха и лицето и почервеня.

— Ти си минал през ада? Ти си този, който отказваше да ми има доверие. Ти си този, който никога не ми каза какво ти е на сърцето. Аз ти казвах през цялото време, Нейтън.

Той поклати глава, като се усмихваше смутено.

— Не, Сара, не през цялото време. Ти ми го казваше веднъж на ден. Понякога чакаше до вечерта и аз се изнервях.

Тя пристъпи към него.

— Ти си чакал всеки ден да ти кажа, че те обичам?

Той разбра от изражението й, че тя е доволна от неговото признание.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита той трескаво. Той се наведе и почти докосна челото й. — Ще падна на колене, ако поискаш, Сара. Няма да ми хареса — добави той в изблик на откровеност. — Но ще го направя. Моля те, омъжи се за мен.

Сара никога не беше виждала мъжа си толкова объркан. Да й каже какво е на сърцето му очевидно беше мъчение за него. Това направи любовта и още по-силна.

— Нейтън, ние вече сме женени, не помниш ли?

Публиката беше очарована. Беше толкова романтично да гледат двамата, които се изпиваха с погледи, пълни с любов. Жените бършеха очите си с носните кърпички на мъжете си.

Нейтън беше забравил за другите гости. Той отчаяно искаше да привърши с плана си, за да отведе Сара вкъщи.

— Трябва да отидем в библиотеката — заяви той. — Искам да подпишеш, че разваляш брачния договор.

— Добре, Нейтън — отвърна тя.

Това, че тя се съгласи с готовност, не го изненада. Тя винаги е вярвала в него.

— Господи, Сара, толкова те обичам, че… ме боли.

Тя кимна тържествено с глава.

— Виждам, че боли — прошепна тя. — Морска болест ли те хваща?

Той поклати глава.

— Като подпишеш документа, ще го подпиша и аз.

— Защо ще подписваш?

— Аз също ще разваля брачния договор. Не искам кралския подарък. Вече имам най-големия подарък — прошепна той. — Имам теб. — Усмивката му беше изпълнена с нежност, когато добави — Ти си всичко, което някога съм искал.

Тя започна да плаче и той не можа да се сдържи да не я придърпа в прегръдките си. Той се наведе и целуна жена си, тя също го целуна.

Всички останали жени въздъхнаха едновременно.

Надеждата на Нейтън, че тази вечер ще бъде най-забележителната вечер за жена му не беше изпълнена изцяло. За семейство Сент Джеймс това беше огромен успех, но за всички други беше кошмар.

И никой нямаше да забрави враждата.

Всичко започна много невинно, когато Нейтън се обърна, за да отведе Сара в библиотеката. Тя дръпна ръката си, за да го накара да спре.

— Вярвам, че ме обичаш, Нейтън — каза тя, когато вниманието му отново беше съсредоточено изцяло върху нея. — Не е необходимо да се отказваш от подаръка на краля, за да го докажеш.

— Да, необходимо е — отвърна той. — Искам да ти покажа колко много те обичам. Това е единственият начин да ми повярваш. Ти ме даряваш с любовта си отдавна, а аз не ги дадох нищо за благодарност. Това е изкупление, Сара. Трябва да го направя.

Тя поклати глава.

— Не, не трябва да го правиш. Нейтън, ти ще ми покажеш, че ме обичаш и че ми вярваш, но няма да се откажеш от подаръка. Толкова години си чакал за това наследство и ще го получиш.

— Вече съм решил, жено.

— Промени си решението — отвърна тя.

— Не.

— Да.

Тя виждаше по изражението на лицето му, че той е решен да направи благородната жертва за нея. Но тя беше също толкова решена да му попречи.

— Ако не подпиша документа? — попита тя.

Тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи, докато чакаше отговора му.

Мили Боже, колко много го обичаше тя, помисли тя. И колко много я обичаше той. Той я гледаше така, сякаш иска да я удуши, а тя искаше да се засмее.

— Ако не подпишеш документа, Сара, семейството ти може да получи подаръка на краля. Аз не го искам.

— Аз няма да го получа.

— Виж, Сара…

Той не осъзнаваше, че вика, но тя го осъзна. Тя се обърна и започна да оглежда тази част от тълпата, където беше семейство Сент Джеймс, докато намери човекът, който й трябваше.

— Чичо Дънфорд? — извика тя. — Нейтън иска да се откаже от подаръка на краля.

— По дяволите, Сара, защо правиш това?

Тя се обърна и се усмихна на мъжа си. Нейтън вече сваляше сакото си. Тогава Сара видя, че Колин и Кейн правят същото.

Тя започна да се смее. Господи, тя вече беше станала Сент Джеймс.

Нейтън вече не изглеждаше болен. В погледа му се бяха появили искри. Той беше великолепно сложен мъж. И тя беше жената, която да го управлява. Той зяпаше гърдите й и когато постави сакото си на раменете й, поиска тя да пъхне ръце в ръкавите.

— Ако още веднъж облечеш тази рокля, ще я скъсам както е на теб — прошепна той. — По дяволите, ето ги, идват.

Мъжете от семейство Сент Джеймс се приближаваха като отряд войници на война.

— Обичам те, Нейтън. Не забравяй, че не трябва да слагаш палеца си под другите пръсти. Не искаш да го счупиш, нали?

Нейтън повдигна вежди при тези думи и тя му отвърна с бавно намигване. Той я сграбчи за реверите на сакото си, целуна я страстно, след което я избута зад гърба си.

Без съмнение това беше нощ, която щеше да се помни. Дукът и дукесата на Фарнмаунт, и двамата над шестдесетте, не можеха да бъдат по-доволни от забавлението. Сбиването щеше да подхранва слуховете дълго време.

Сара си спомни, че видя величествената двойка да стои на най-горното стъпало. И двамата държаха по чаша вино и когато беше отправен първия удар, дукът даде знак на оркестъра да свири валс.

Обаче на Сара много повече й харесваха последиците от самото сбиване. Когато боят свърши, Нейтън я отмъкна навън. Той не искаше да губи време да се връщат на Морския ястреб и я отведе обратно в къщата на Кейн и Джейд.

Той гореше от желание да я докосне. Тя гореше от желание да му даде да я докосне. Любенето им беше страстно, диво и изпълнено с любов.

Сара се беше излегнала върху мъжа си по средата на леглото, брадичката й беше отпусната върху скръстените й ръце и тя гледаше хубавите му очи.

Той изглеждаше напълно доволен и нежно разтриваше гърба й. Сега, когато бяха сами, Нейтън можеше да й каже колко много я обича, без да се притеснява. Той беше романтичен. Нейтън отвори чекмеджето на нощното шкафче, извади един лист и й го подаде.

— Избери си тези, които най-много ти харесват — нареди той.

Сара си избра скъпа, любов моя и любима от списъка, който той й даде. Нейтън обеща да ги запомни.

— Малко завиждах на Джейд — каза му Сара. — Не мислех, че някога мога да бъда като нея, а моят персонал непрекъснато ни сравняваше двете.

— Не искам да бъдеш като никоя друга — прошепна Нейтън. — Твоята любов ми даде толкова сила, Сара.

Той се наведе и я целуна.

— Започнах да се осланям на любовта ти. Тя стана моята котва. Това беше единственото сигурно нещо, което имах и ми отне много време да го осъзная.

— Колко ще ти отнеме да ми имаш пълно доверие? — попита тя.

— Аз вече ти имам пълно доверие — оспори той.

— Ще ми разкажеш ли за миналото си?

Той изглеждаше предпазлив.

— След време — съгласи се той.

— Кажи ми сега.

Той поклати глава.

— Това ще те разстрои, скъпа. Водих доста тъмен живот. Направих някои неща, които могат да бъдат оценени като… обезпокоителни. Мисля, че ще е най-добре да ти разказвам всеки път по една история.

— Значи само безпокойството ти за моите нежни чувства те кара да се колебаеш дали да ми разкажеш за миналото си?

Той кимна.

— Някои от тези неща да не са… незаконни.

Мъжът й се почувства неудобно.

— Някои могат да се нарекат така — призна той.

Тя едва се сдържа да не се засмее.

— Радвам се, че си толкова загрижен за чувствата ми, мъжо, и сега знам, че се колебаеш да ми разкажеш за миналото си, защото може да се разтревожа, а не защото мислиш, че случайно бих могла да кажа на някого.

Искрицата в погледа й го озадачи. Тя си беше наумила нещо, но той не знаеше какво. Той я прегърна през кръста и след като се прозя шумно и доволно, затвори очи.

— Знам, че ме обичаш — прошепна той. — И след време, да кажем пет или десет години, любов моя, аз ще ти кажа всичко. Дотогава ти трябва да си свикнала с мен.

Тогава тя се засмя. Той все още беше малко уплашен. О, тя знаеше, че той й вярва, знаеше, че я обича, но всичко това беше ново за Нейтън и щеше да му отнеме време, преди да се освободи от черупката си.

Тя, разбира се, нямаше такъв проблем. Тя го обичаше от дълго време.

Нейтън духна свещта и целуна жена си

— Обичам те, Сара…

— И аз те обичам, Пейгън…

Край
Читателите на „Брачна авантюра“ са прочели и: