Джули Гарууд
Брачна авантюра (11)

ГЛАВА 10

Решението беше взето единодушно. Никой нямаше желание да разочарова Сара. Пиратите бяха хвърлени зад борда и им беше разрешено да доплуват до кораба си.

Все пак последната дума имаше Нейтън, или по-скоро, последното действие беше негово. Той нареди да заредят две оръдия и беше много доволен от голямата дупка, която се образува на пиратския кораб. Когато Сара попита какъв е този шум, й отговориха, че просто изпразват оръдията.

Морския ястреб също беше пострадал. Поправките, които трябваше да бъдат извършени незабавно, бяха над равнището на водата. Същото платно, което Сара почти унищожи със слънчобрана си, беше разкъсано от вражеско оръдие.

Екипажът се зае с поправките, които бяха в състояние сами да извършат. Те се смееха, докато работеха — нещо, което се случваше рядко — и един от тях дори изхвърли чесновата си огърлица. Те отново се чувстваха сигурни, защото смятаха, че проклятието е изчезнало.

Господарката им ги беше спасила. Дори вечно намръщеният Честър я възхваляваше.

Сара отиде с Матю да вземе Нора от трюма, и чак когато отвориха люка, тя си спомни за двамата пленници. Нейтън изчака Сара да напусне палубата и след това удари с юмрук всеки един от пиратите. Силните стонове привлякоха вниманието на Сара, но когато тя се обърна и попита мъжа си какъв е този ужасен шум, той само сви рамене и благосклонно помогна на двамата забравени пленници да полетят зад борда.

За Сара беше голямо удоволствие да преразкаже на Нора всички станали събитията. Леля й беше прекрасен слушател. Тя похвали племенничката си за нейната смелост и съобразителност.

— Не трябва да създавам в теб впечатлението, че съм била смела през цялото време — призна Сара.

Тя стоеше с леля си но средата на коридора. Вече беше показала на Нора мястото зад преградата, където се беше скрила.

— Аз същевременно бях ужасена — добави тя, кимайки с глава.

— Това няма значение — каза Нора. — Ти помогна на съпруга си. Това е още по-важно, защото въпреки че си се страхувала, ти не си го изоставила.

— Знаеш ли, че Нейтън не ми каза нито една дума на благодарност? — попита Сара. — Това го осъзнах току-що. Мислиш ли, че…

— Мисля, че не е имал време да ти благодари, Сара, но се съмнявам, че ще го направи, дори когато има достатъчно време. Той е малко…

— Упорит?

Нора се усмихна.

— Не, скъпа, не упорит, просто е горделив.

Сара реши, че е по малко и от двете. Въодушевлението й беше преминало, но ръцете на Сара започнаха да треперят. Започна да й се гади и половината от лицето й започна болезнено да пулсира.

Тя обаче нямаше да безпокои Нора и ще изтърпи стоически болките.

— Знам, че си чула шушуканията, които те сравняват със сестрата на Нейтън — каза Нора.

Тя не беше чула нищо такова, но се направи, че е научила, за да накара леля си да продължи. Сара кимна и каза:

— Джейд дълго време е била господарка на този кораб и екипажът е много привързан към нея.

— Знам, че коментарите им може да са наранили чувствата ти, дете — каза Нора.

— За какви коментари говориш? — попита Сара. — Аз съм чула толкова много.

— О, това, че плачеш през цялото време — отговори Нора. — Джейд никога не плачела. Тя не показвала чувствата си. Тя също така е била изключително смела. Чувала съм толкова хубави разкази за празненствата, които са устройвали тя и моряците. Но ти вече си чувала — всичко това. — продължи Нора, като махна с ръка. — Не говоря за това, за да те накарам да мислиш, че мъжете още те считат за по-низша, Сара. Не, особено след днешните събития. Ти спечели сърцата им и тяхната преданост. Обзалагам се, че в бъдеще те няма да правят сравнения. Те видяха, че си също толкова смела, колкото тяхната Джейд.

Сара се обърна, за да отиде в каютата си.

— Предполагам, че трябва малко да си почина, лельо — прошепна тя. — Станалите събития ме изтощиха.

— Наистина изглеждаш бледа, Сара. Беше страхотна сутрин, нали? Аз пък ще отида да намеря Матю и, ако не е прекалено зает, ще прекарам малко време с него. След това и аз ще отида да си почина.

Светлосинята рокля на Сара лежеше на пода на каютата. Когато затвори вратата и видя дрехата, Сара си спомни как разбойникът я беше мачкал в ръцете си. Тя също така си спомни всички мръсни думи, които те казаха.

Всичко започна да идва на мястото си. Стомахът й се сви, като осъзна какво можеше да се случи.

— Не трябва да мисля за всички възможности — прошепна тя на себе си.

Нейтън можеше да бъде убит.

Сара разкопча роклята си и я свали. След това свали фустата, обувките и чорапите. Тя беше изпълнила задачата си с невероятна точност. Въпреки това погледът й непрекъснато се връщаше към роклята на пода и тя не можеше да си наложи да не си спомня.

Те наистина искаха да убият съпруга й.

Сара реши, че трябва да се захване с нещо, за да може страхът й да се разсее. Тя почисти каютата. След това се изкъпа. Когато приключи, вече не трепереше толкова силно.

Тогава Сара видя тъмното петно на лицето си.

Ужасът я сграбчи отново с пълна сила. Как щеше да живее без Нейтън? Какво щеше да стане, ако не беше решила да вземе пистолетите със себе си в трюма? Какво, ако беше останала долу с Нора и не беше…

— О, Господи, стига с тая комедия. Аз съм такава страхливка.

Тя се наведе над умивалника и се погледна в огледалото:

— При това грозна страхливка.

— Какво каза?

Този въпрос бе зададен от Нейтън. Той беше влязъл в каютата толкова тихо, че тя не го усети. Сара подскочи, след това се обърна. Тя се опита да скрие подутата си и започнала да потъмнява дясна страна, като я покри с косата си.

Тя осъзна, че плаче. Но тя не искаше Нейтън да забележи това и като наведе глава, тръгна към леглото.

— Предполагам, че ще подремна — прошепна тя. — Много съм изморена.

Нейтън й препречи пътя.

— Дай да видя лицето ти — заповяда той.

Той държеше ръцете на кръста си. Сара продължи да стои с наведена глава и той виждаше само темето и тила й. Нейтън усети, че тя трепери.

— Боли ли, Сара? — попита той с топла загриженост.

Сара поклати глава. Тя все още не можеше да го погледне. Нейтън посегна към брадичката й, но тя отблъсна ръцете му.

— Въобще не боли — излъга тя.

— Тогава защо плачеш?

При звука на нежният му глас, тя затрепери още по-силно.

— Не плача — прошепна тя.

Нейтън започна да се тревожи. Той я прегърна през кръста и я придърпа към себе си. Какво ли, по дяволите, ставаше в ума й в този момент, запита се той. Сара винаги е била толкова откровена с него. Никога не му се налагаше да се тревожи какво мисли тя. Тя винаги му казваше. Винаги, когато тя се безпокоеше за нещо или имаше някакъв проблем, той незабавно беше уведомяван. И когато му кажеше какво я безпокои, предоставяше на него да разреши проблема.

Нейтън се усмихна вътрешно. По дяволите, беше се справял с всеки неин проблем, помисли той.

— Бих искала да си почина сега, Нейтън — прошепна тя, като започна отново да мисли за себе си.

— Първо ще ми кажеш какво те тревожи — заповяда той.

Тя избухна в ридания.

— Все още ли искаш да ми кажеш, че не плачеш? — попита той с раздразнение.

Тя кимна, притисната до гърдите му.

— Джейд никога не плаче.

— Какво каза?

Сара не повтори. Тя се опита да се отдръпне от него, но Нейтън не й позволи. Той я държеше здраво с едната си ръка, а с другата повдигна брадичката й. Нежно отмести косата от лицето й.

Когато видя тъмната подутина на бузата й, изражението на лицето му стана убийствено.

— Трябваше да убия онзи кучи син — прошепна той.

— Аз съм страхливка.

Тя направи това признание и когато той я погледна с недоверие, тя започна да кима с глава.

— Това е истина, Нейтън. До днес не бях осъзнала това, но сега знам истината за себе си. Аз въобще не съм като Джейд. Мъжете са прави. Аз не мога да се сравнявам с нея.

Той беше толкова изненадан от разгорещените й думи, че не усети кога се е измъкнала от ръцете му, докато тя не се обърна и не тръгна към леглото. Той седна до нея и се загледа в скута й.

— Сега ще поспя — прошепна тя отново.

Той никога нямаше да я разбере. Нейтън поклати глава и се опита да не се усмихне. Щеше да нарани чувствата на съпругата си, ако тя помисли, че й се присмива. Сара отново покри с косата си дясната част на лицето. Беше очевидно, че подутината я смущава.

— Аз не само съм страхливка, Нейтън. Аз съм грозна. Джейд има зелени очи, нали? Мъжете казват, че косата й е червена като огън. Джимбо казва, че тя е красива.

— Защо, по дяволите, говориш за сестра ми? — попита Нейтън.

Той веднага съжали за грубия си тон. Той искаше да успокои Сара, а не още повече да я разстрои. С много по-мек глас той каза:

— Ти не си страхлива.

Тя го погледна и той видя, че се е намръщила.

— Тогава защо ръцете ми треперят и защо се чувствам така, сякаш се разболявам? Толкова се страхувам точно сега и единственото, за което мога да мисля, е какво можеше да ти се случи.

— Какво можеше да ми се случи?

Той беше изненадан от признанието й.

— Сара, ти също беше в опасност.

Тя като че ли не чу думите му.

— Те можеха да те убият.

— Но не го направиха.

Тя отново започна да плаче. Той въздъхна. Това щеше да отнеме време, помисли той. Сара имаше нужда от нещо повече от едно отричане. Тя имаше нужда той да я докосне.

Той също имаше нужда да я докосне. Нейтън свали всичките си дрехи, освен панталона. След това го разкопча, но преди да го свали, реши, че не му се иска все още Сара да разбере какви са намеренията му. Това щеше да привлече вниманието й, а той искаше преди това да разбере какъв е проблемът й този път.

Сара се надигна, когато той седна на леглото. Тя му направи място да се настани удобно. Той се облегна на дървената табла зад възглавниците. Единият му крак беше изпънат, а другият свит в коляното. Той я придърпа към себе си, след което я разположи между краката си. Тя отпусна гърба си върху гърдите му и главата й се отпусна върху рамото му. Нейтън я прегърна през кръста. Тя пошава малко, докато се намести удобно. Движенията й го накараха да стисне зъби. Съпругата му все още не подозираше колко предизвикателна може да бъде. Тя не осъзнаваше колко бързо възпламеняваше желанието му.

— Сега не е нужно да криеш лицето си от мен — прошепна той.

Той нежно отмести косата от лицето й, наведе се и я целуна но врата. Сара затвори очи и се наведе леко, за да му е по-удобно.

— Нейтън? Видя ли колко бързо мъжът се обърна към мен? Ако пистолетът не беше гръмнал, аз нямаше да мога да се защитя. Аз нямам необходимата сила. Аз съм слаба.

— Не е нужно да имаш сила, за да се защитаваш — отвърна той.

Тази забележка нямаше никакъв смисъл за нея.

— Аз ударих Дъгън, но след това ръката ме боля дълго време. Това беше слаб удар. Да, човек трябва да е силен, ако…

— Кой е Дъгън?

— Мъжът, който беше с чичо Хенри в кръчмата онази вечер, когато се видяхме за първи път — обясни Сара.

Нейтън си спомни. Той се усмихна, когато пак видя нежната ръка в бяла ръкавица да минава през прозореца.

— Тогава изненадата беше на твоя страна, но ти не нанесе правилен удар.

Той я хвана за ръката и й показа как трябва да удря.

— Не слагай палеца си под другите пръсти. Ако правиш така, може да го счупиш. Дръж го тук, от външната страна, под ставите. Сега стисни здраво — нареди й той. — Силата на удара трябва да идва от тук — добави той, като прекара пръста си по ставите й. — Вложи цялото си тяло в удара.

Сара кимна.

— Както кажеш, Нейтън.

— Трябва да знаеш как да се грижиш за себе си — измърмори той. — Слушай внимателно. Аз ще ти покажа.

До този момент тя не беше осъзнала, че се чувства толкова несигурна с Нейтън.

— Ти не искаш ли да се грижиш за мен?

Въздишката му разроши косата й.

— Ще има моменти, когато няма да съм с теб — поясни Нейтън.

Той се опитваше да бъде търпелив с нея.

— Сега — добави той с по-бодър глас, — къде удряш е също толкова важно, както и как удряш.

— Така ли?

Тя се опита да се обърне и да го погледне. Нейтън притисна главата й обратно към рамото си.

— Да, така е — каза той. — Най-уязвимото място на мъжа са слабините му.

— Нейтън, вярваш ли, че аз…

Той усети срама в гласа й и погледна към небесата, с истинско раздразнение.

— Смешно е да се смущаваш. Аз съм ти съпруг и можем да говорим за всичко.

— Не мисля, че бих могла да ударя някой мъж… там.

— По дяволите, трябва да можеш — отвърна той. — Сара, ти ще се защитаваш, защото аз ти нареждам. Не искам нищо да ти се случи.

Ако думите му не бяха казани с раздразнение, тя щеше да е доволна от признанието му. Но в думите на Нейтън не се усещаше радостта, че той не иска да й се случи нещо лошо. Господи, той беше сложен човек. Той я караше и я подтикваше да прави неща, които тя не беше сигурна дали може да направи.

— Ами, ако не мога да ударя един мъж там? Страхливците не се защитават — заяви тя. — А аз вече ти признах този грях.

Господи, тя беше изпълнена със самосъжаление. Нейтън се опита да не се засмее.

— Обясни ми защо се смяташ за страхливка — нареди той.

— Вече ти обясних — извика тя. — Ръцете ми още треперят и всеки път, когато се замисля какво можеше да се случи, ме обзема страх. Аз дори не мога да погледна тази рокля, без да почне да ми се гади.

— Каква рокля? — попита той. Тя посочи синята дреха на пода.

— Тази рокля — прошепна тя. — Един от тези разбойници я държеше. Искам да я изхвърлиш в морето — добави тя. — Никога повече няма да я облека.

— Добре, Сара — успокои я той. — Ще я изхвърля. Сега затвори очи и няма да я виждаш.

— Мислиш, че съм глупава, нали?

Той започна да я милва по врата.

— Мисля, че те измъчват последиците от напрежението, което преживя — прошепна той. — Това е нормална реакция. Това не означава, че си страхливка.

Тя се опита да се съсредоточи върху това, което той говори, но й беше много трудно. Езикът му гъделичкаше ухото й, а топлият му дъх сякаш вътрешно я затопляше. Тя престана да трепери, когато започна да я обзема сънливост.

— Ти имал ли си… последици — тихо прошепна тя. Ръката му милваше гърдите й. Коприната шумолеше върху кожата й.

— Да — отвърна той.

— Какво правиш тогава?

— Намирам отдушник за недоволството си — каза той.

Той развърза панделката под яката на ризата й и отпусна краищата по раменете й.

Сара се чувстваше отпусната. Гласът на Нейтън галеше ухото й. Тя леко въздъхна от удоволствие и отново затвори очи.

Ръцете му лежаха върху бедрата й и когато той започна да милва чувствителната кожа на свивката на крака й, тя се притисна до него.

Пръстите му се пъхнаха под ризата й и той леко започна да я възпламенява. Той знаеше колко точно да я притисне, точно къде да я докосне, за да я подлуди. Тя изпъшка дрезгаво, когато пръстите му проникнаха в нея.

— Спокойно, скъпа — прошепна той, когато тя се опита да го спре. — Не се съпротивлявай. Нека да се случи.

Той се беше допрял до бедрото й и продължи със сладкото си мъчение. Пръстите му бяха вълшебни, търсещи. Скоро Сара забрави за всичко друго, търсеше само удовлетворение.

— Харесва ми начина, по който реагираш. Ставаш толкова топла, толкова влажна. Това всичко е за мен, нали, Сара?

Тя не можа да му отговори. Той ставаше още по-настойчив в желанието си, а тя ставаше по-объркана. Тя не можеше да спре кулминацията. Тя дойде, преди Сара да разбере, че ще дойде. Тя протегна ръце, за да задържи неговите между бедрата си, като ги притисна силно.

Това беше разтърсващо сладостно освобождение. Той я изтощи. Сара блажено се отпусна върху гърдите на мъжа си.

Когато сърцето й се успокои и тя отново беше способна да мисли, Сара разбра, че е объркана. Ризата й беше смъкната надолу и Нейтън нежно милваше гърдите й.

— Не мислех, че мога… това… без ти да си в мен, не мислех, че е възможно…

Тя не можа да продължи.

— Аз бях в теб — прошепна той. — Но по друг начин, не помниш ли?

Тя се обърна и коленичи с лице към него. Господи, той беше толкова възбуждащ. Дъхът й спря в гърлото и тя изведнъж осъзна, че го желае отново. Тя го гледаше в очите, докато покриваше с ризата бедрата си.

Тя се отпусна напред, докато гърдите й не се притиснаха до неговите. Той вече сваляше панталоните си. Беше неудобно, но след секунди и двамата бяха без тях. Сара отново коленичи между краката на мъжа си. Гледайки го съсредоточено, тя се протегна и го докосна. Лекият му стон показа, че смелостта й му харесва.

Тогава ръцете му се оплетоха в косата й и той я придърпа към себе си.

— Това, Сара, е начинът да се отървеш от… последиците — прошепна той.

Устата му затвори нейната и я лиши от възможността да му задава въпроси. Сара нямаше нищо против. В края на краищата той я обучаваше и тя беше неговият внимателен ученик.

Те прекараха още един час заедно, преди Нейтън да отиде да ръководи поправките. Сара дълго въздиша, докато се обличаше. Тя взе въглените си и скицника и излезе на палубата, за да се наслади на следобедното слънце.

Скоро мъжете приключиха с работата и я наобиколиха, почти всички искаха да ги нарисува. Сара беше щастлива да изпълни желанието им. Те хвалеха рисунките й и бяха искрено разочаровани, когато тя свърши листата и вече нямаше върху какво да рисува.

Нейтън беше на палубата с мачтите и помагаше да вдигнат едно от малките платна, което се беше отпуснало, ударено от гюлле. Той приключи работата си и се обърна, за да се върне при руля.

Той се спря, когато видя жена си. Тя седеше на дървения перваз под него. Поне петнадесет мъже стояха на палубата около нея и изглеждаха погълнати от това, което тя им говореше.

Нейтън се доближи. До него достигна гласът на Честър.

— Искаш да кажеш, че си била само на четири години, когато си се бракосъчетала с капитана?

— Тя току-що обясни, Честър — каза Кентли. — Това е било по желание на лудия крал, нали, лейди Сара?

— Знаеш ли защо кралят е искал да прекрати враждата? — попита друг.

— Искал е мир — отвърна Сара.

— А каква е причината за тази вражда? — попита някой.

— Сигурно никой не може да си спомни — предположи Честър.

— О, аз знам какво е предизвикало разногласията — каза Сара. — Враждата е започнала заради един златен кръст.

Нейтън се облегна на парапета. Той поклати глава и се усмихна. Тя вярваше ли наистина на тази безсмислица? Разбира се, че вярва, каза си той. Беше една измислена история, а Сара най-вече вярваше на измислиците.

— Кажи ни за златния кръст — настоя Честър.

— Добре. Всичко започнало, когато баронът на Уинчестър и баронът на Сент Джеймс се отправили заедно на кръстоносен поход. Двамата мъже били добри приятели. Това е било в първите години на Средновековието, разбира се, и всеки е искал да спаси света от неверниците. Именията на двамата барони били съседни и те израснали заедно в двора на крал Джон. Не знам, обаче, дали това е истина или не. Все едно — добави тя, свивайки рамене, — двамата приятели се отправили към чуждоземно пристанище. Единият от тях спасил живота на местния владетел и за това бил награден с огромен кръст, изработен от злато. Да — добави тя като видя, че мъжете са впечатлени, — кръстът бил целият инкрустиран с големи камъни. Част от тях били диаманти, друга рубини и казват, че бил прекрасен.

— Колко голям е бил? — попита Матю.

— Колкото възрастен човек — отговори Сара.

— Но какво се е случило след това? — попита Честър. Той, гореше от нетърпение да чуе останалата част от разказа и не одобряваше прекъсванията.

— Двамата барони се върнали в Англия. Тогава кръстът внезапно изчезнал. Баронът на Уинчестър разказвал на всеки, че той е получил кръста и че баронът на Сент Джеймс го е откраднал. Баронът на Сент Джеймс разказвал същата история.

— Намерили ли са го някога, госпожо? — попита Кентли.

Сара поклати глава.

— Между двамата могъщи барони избухнала война. Някои казват, че никога не е имало никакъв кръст и той бил използван само като оправдание за нахлуването и превземането на земите на другия. Аз вярвам, че кръстът е съществувал.

— Защо? — попита Честър.

— Защото, когато баронът на Сент Джеймс умирал, той прошепнал: Гледайте към небето за моето богатство.

След като каза това, Сара кимна с глава.

— Хората не лъжат, когато им предстои да се срещнат със Създателя — заяви тя. — Веднага щом изрекъл тези думи, той се хванал за сърцето и издъхнал.

Ръката й се премести към гърдите и тя наклони глава. Някои от мъжете започнаха да ръкопляскат.

— Вие не вярвате на тази история, нали, лейди Сара?

— О, да — отвърна тя. — Някой ден Нейтън ще намери кръста за мен.

Нейтън реши, че жена му е безнадеждна мечтателка. Но той се усмихна, защото изведнъж осъзна, че харесва нейната жизнерадост.

— Звучи сякаш капитанът ще трябва да ходи на небето, за да го намери — каза Честър.

— О, не — възрази Сара. — Това е било само едно указание, когато баронът е казал — Гледайте към небесата. Той е хитрувал.

Разговорът продължи още няколко минути. Задаваше се буря и вятърът стана прекалено силен, за да не му обърнат внимание. Сара отиде в каютата си, за да остави въглените си. Остатъка от деня тя прекара с леля си, но привечер Нора вече се прозяваше като дете и Сара я остави, за да може леля й да си почине. Събитията от днешния ден сигурно я бяха изтощили.

Всъщност Сара беше много изморена. Докато оправяше леглото за нощта, усети, че гърба я боли и я промушва в кръста и слабините. Болката беше сигурен показател, че започваше месечният й цикъл.

След час започнаха болезнените спазми. Те бяха по-силни от обикновено. Болеше я толкова силно, че тя не се сети да се разтревожи, че Нейтън може да научи за състоянието й. Тя започна да се тресе. Това беше от болката. Но, независимо че в каютата беше топло и влажно, тя скоро усети, че мръзне.

Сара облече дебелата бяла памучна нощница, изпълзя в леглото и се зави с три юргана.

Не можеше да си намери място, независимо каква поза заемаше. Кръстът я болеше сякаш беше пречупен и скоро тя започна да стене от болка.

Нейтън не се върна в каютата, докато не се смени нощната вахта. Сара обикновено оставяше свещта запалена, но сега в стаята беше тъмно като в рог.

Той чу стоновете й. Бързо запали две свещи и се отправи към леглото й.

Въпреки това не можа да я види. Тя се беше увила като пашкул под камарата завивки.

— Сара?

Тревогата ясно личеше в гласа му. Когато тя не му отговори незабавно, Нейтън издърпа завивките от лицето й.

Той така се изплаши, че чак се изпоти. Лицето й беше бяло като чаршафите, Сара издърпа отново завивките през главата си.

— Сара, какво има, за Бога?

— Излез, Нейтън — прошепна тя. Гласът й беше заглушен от завивките, но той я разбра. — Не се чувствам добре.

Гласът й беше на умиращ човек. Тревогата му нарасна.

— Какво ти става? — прошепна грубо той. — Лицето ли те боли? По дяволите, знаех си, че трябваше да убия кучия син.

— Не е лицето — отвърна тя.

— Треска ли е?

Той отново дръпна завивките.

Господи, тя не можеше да му обясни състоянието си. Това беше прекалено унизително. Сара изпъшка още веднъж и се обърна на другата страна, далеч от него. Тя беше притиснала коленете си до корема и се извиваше, за да успокои болката в гърба.

— Не искам да говоря за това — каза тя. — Просто не ми е добре. Моля те, иди си.

Нейтън, разбира се, нямаше да направи нищо подобно. Той постави ръката си на челото й. То беше студено, но влажно.

— Това не е треска — заяви той и въздъхна с облекчение. — Господи, Сара, нали не съм те наранил този следобед? Знам, че бях малко… груб, но…

— Не си ме наранил — отвърна тя.

Той все още не беше убеден.

— Сигурна ли си?

Тя беше трогната от очевидната му загриженост.

— Сигурна съм. Не си ти причината да не се чувствам добре — добави тя. — Трябва да остана сама сега.

Силен спазъм обсеби цялото й внимание. Тя издаде лек стон, след което добави:

— Остави ме да умра спокойно.

— По дяволите, ще те оставя — извика той.

Друга мрачна мисъл накара кръвта му да замръзне.

— Не си направила нищо, докато беше в кухнята, нали? Не си яла нищо, което ти си сготвила?

— Не. Не е стомашно разстройство.

— Тогава какво, по дяволите, е?

— Не съм… чиста.

Той изобщо не знаеше какво, за Бога, трябва да означава това.

— Ти си болна, защото не си чиста? Сара, това е най-необикновената болест, за която някога съм чувал. Ще се почувстваш ли по-добре, ако наредя да ти приготвят ваната?

Тя искаше да му извика, но знаеше, че това ще усили болката.

— Нейтън, това е… женска болест.

— Какво?

Господи, той щеше да я принуди да му каже.

— Имам месечен цикъл — извика тя. — Боли ме — процеди през зъби тя. — Някои месеци е по-лошо.

— Имаш месечен…

— Не съм бременна — отвърна тя веднага. — Моля те, иди си. Ако Бог е милостив, ще умра след няколко минути… ако не от болка, сигурно от срам, че трябва да ти обяснявам състоянието си.

Той беше успокоен, че тя не страда от смъртна болест и въздъхна с облекчение. След това се протегна да я потупа по рамото, но тя се отдръпна, преди той да може да я докосне. По дяволите, чувстваше се неудобно. Не знаеше какво да направи.

— Има ли нещо, което мога да направя, за да облекча болката ти? — попита той. — Искаш ли нещо?

— Искам майка си — промърмори тя. — Но не мога да я имам, нали? О, върви си, Нейтън. Нищо не можеш да направиш.

Тя отново се зави през глава и издаде още един жалостив стон. Нейтън сигурно беше решил да я остави на мира, помисли тя, когато чу вратата да се затваря. Тя заплака. Как се осмеляваше да я остави сама в такива страдания? Тя беше излъгала, че иска майка си. Тя искаше Нейтън да я прегърне и този упорит мъж беше длъжен да отгатне желанието й и да разбере от какво в действителност се нуждае.

Нейтън незабавно се отправи към каютата на Нора. Той не си направи труда да почука. Когато вратата се отвори, дълбок глас извика:

— Кой е там?

Нейтън почти се усмихна. Той разпозна оживения глас на Матю. Морякът очевидно споделяше леглото на Нора.

— Трябва да говоря с Нора — заяви той.

Лелята на Сара се стресна и се събуди. Тя ахна от изненада и се покри до брадичката със завивките. Лицето й стана доматеночервено.

Нейтън се доближи до леглото, застана с ръце зад гърба и се загледа в пода.

— Сара е болна — заяви той, преди Нора да може да каже нещо.

Смущението на Нора, че е сварена в такова положение, бързо изчезна, когато чу думите му.

— Трябва да отида при нея — прошепна тя и седна в леглото. — Знаеш ли от какво е болна?

— Искаш ли аз да я погледна? — попита бързо Матю. Той вече отхвърляше завивките настрани.

Нейтън поклати глава и след като прочисти гърлото си, каза:

— Това било… нещо женско.

— Какво женско? — попита Матю искрено изненадан.

Нора разбра. Тя потупа Матю по ръката, но през цялото време гледаше Нейтън.

— Много ли я боли?

Нейтън кимна.

— Боли я ужасно, мадам. Сега ми кажи какво мога да направя, за да й помогна?

Нора помисли, че той прилича на военен командир с този рязък глас.

— Понякога чаша чисто бренди помага — предложи Нора. — Една мила дума също няма да й навреди, Нейтън. Жените понякога стават много емоционални по това време на месеца.

— Има ли нещо друго, което мога да направя за нея? — измънка той. — Господи, Нора, тя се мъчи. Не мога да го допусна.

С големи усилия Нора сдържа усмивката си. Нейтън изглеждаше така, сякаш иска да убие някого.

— Попита ли я какво може да й помогне?

— Тя искаше майка си.

— Как може това да помогне? — попита Матю.

Нора отговори:

— Тя има нужда от мъжа си, скъпи Нейтън, тя иска някой да я успокои. Опитай да разтриеш гърба й.

Нора трябваше да повиши тон при последната си забележка, защото Нейтън вече се беше отправил към вратата.

Когато вратата се затвори, Нора се обърна към Матю:

— Мислиш ли, че той ще каже на Сара, че ти и аз…

— Не, любов моя, той няма да каже нито дума — прекъсна я Матю.

— Мразя да лъжа Сара, но тя е склонна да вижда всичко в черно и бяло. Не вярвам, че ще разбере.

— Мълчи сега — успокои я Матю. Той я целуна и я придърпа в прегръдките си. — С възрастта ще помъдрее.

Нора се съгласи, след което смени темата и прошепна:

— Нейтън започва да се грижи за Сара, нали? Скоро ще осъзнае, че я обича.

— Той може да я обича, Нора, но никога няма да го признае. Преди много време момчето се научи да се пази от истинско обвързване.

Нора изсумтя при тази забележка.

— Глупости — отвърна тя. — Ако това беше обикновена жена, може би щеше да си прав, Матю, но ти сигурно си забелязал, че моята Сара не е обикновена. Тя е точно това, от което Нейтън има нужда. Тя мисли, че съпругът й я обича и няма да й отнеме много време да го убеди в това. Почакай и ще видиш.

Сара не подозираше за този разговор. Тя беше обзета от самосъжаление.

Тя не чу Нейтън да се връща в каютата, но изведнъж усети, че той докосва рамото й.

— Сара, изпий това. Ще се почувстваш по-добре.

Те се обърна, видя чашата в ръката му и незабавно поклати глава.

— Това е бренди — каза й той.

— Не го искам.

— Изпий го.

— Ще го повърна.

Тя не можеше да бъде по-несговорчива, помисли Нейтън. Той постави чашата на бюрото и легна в леглото до Сара.

Тя се опита да го отблъсне, но той не й обърна внимание.

Сара отново се обърна с лице към стената. Тя искаше да умре, помисли тя. Това беше едно пресилено желание, което тя отправи към Създателя, но дълбоко в себе си се надяваше, че Той не я слуша, затова не се задълбочи повече в тази мисъл.

Тя повече не можеше да понася болката. Тогава Нейтън я прегърна, придърпа я към себе си и започна на разтрива кръста й. Нежното му докосване беше божествено. Болката моментално започна да намалява. Сара затвори очи и се премести по-близо до мъжа си, за да може да получи малко повече от неговата топлина.

Тя едва усещаше люлеенето на кораба, но Нейтън го усещаше. Започна да го присвива стомахът и той съжали, че беше ял. Беше въпрос на време да започне да повръща.

Нейтън продължи да разтрива гърба й още петнадесет минути, без да каже дума. Той се опитваше да се съсредоточи върху жената, която се беше сгушила в него, но с всяко разклащане на кораба стомахът му се преобръщаше.

— Може да спреш сега — прошепна Сара. — Чувствам се по-добре, благодаря ти.

Нейтън направи това, което пожела тя и се опита да стане от леглото. Но тя осуети намеренията му със следващото си желание.

— Ще ме прегърнеш ли, Нейтън? Толкова ми е студено. Студено е тази вечер, нали?

На него му беше горещо като в пещ. Лицето му се покри с капчици пот. Той обаче направи това, което тя пожела. Ръцете й бяха леденостудени, но само след няколко минути прегръдката му я стопли.

Той помисли, че тя вече е заспала и започна да се освобождава от прегръдката й, когато тя прошепна:

— Нейтън? Какво ще стане, ако съм безплодна?

— Значи, че си безплодна.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? Ако съм безплодна, няма да можем да имаме деца.

Той извъртя очите си към небето. Господи, гласът й звучеше сякаш щеше да заплаче отново.

— Не може да знаеш дали си безплодна или не — каза той. — Още е съвсем рано е да правиш подобно заключение.

— Но ако съм? — упорстваше тя.

— Сара, какво искаш да кажа? — попита той. Раздразнението му вече почти си личеше. Стомахът му пак се обърна. Дълбокото дишане не помагаше. Той отхвърли настрана завивките и отново се опита да стане от леглото.

— Тогава все още ли ще искаш да се ожениш за мен? — попита тя. — Няма да можем да получим обещаната от краля земя, ако нямаме дете до…

— Много добре съм запознат с условията на споразумението — изскърца със зъби той. — Ако не получим земята, ще строим на земята, която ми остави баща ми. Сега престани с въпросите си и заспивай. Ще се върна след малко.

— Но ти не ми отговори — каза тя. — Все още ли ще искаш да се ожениш за безплодна жена?

— О, за Бога…

— Ще искаш, нали?

Той изсумтя. Сара възприе този звук като съгласие. Тя се обърна и го целуна по гърба. Нейтън беше оставил свещите запалени и когато тя го погледна в лицето, видя, че то е посивяло.

Тя бързо събра две и две. Корабът се люлееше като блуждаеща топка върху водата. Чашата с брендито беше паднала на земята. Нейтън затвори очи и направи гримаса.

Беше го хванала морска болест. Сара беше изпълнена със съжаление към нещастния си съпруг, но това чувство изчезна, когато той каза:

— Нямаше да се оженя за никого, ако не беше проклетото споразумение. Сега заспивай.

След като измънка тази забележка, той седна на края на леглото.

Сара отново се ядоса. Как се осмеляваше да й държи такъв тон? Тя беше също толкова болна, колкото и той, може би даже повече. Тя забрави за нежните му грижи и реши да му даде урок, който той дълго да помни.

— Съжалявам, че ти отвличам вниманието от работата, която имаш да вършиш, каквато и да е тя — започна тя. — Гърбът сега ме боли много по-малко, Нейтън. Благодаря ти. Стомахът ми също е добре. Предполагам, че не трябваше да ям тази риба за вечеря. Беше страшно вкусна, особено, когато сложих парче шоколад върху нея. Вкусвал ли си някога риба, подсладена по този начин? Не? — попита тя, след като той не отговори.

Изглежда той много бързаше да обуе панталоните си.

— Обикновено слагам само захар върху нея, но тази вечер исках да направя един опит. Между другото, готвачът обеща да приготви стриди, когато стигнем някое пристанище. Обожавам стриди. А ти? Те просто… се плъзгат по гърлото ти. Нейтън, няма ли да ме целунеш за довиждане?

Вратата се тресна, преди тя да довърши въпроса си. Сара се усмихна. Тя получи огромно удовлетворение от греховните си действия. Крайно време беше съпругът й да разбере, че трябва да благодари на съдбата, че я има за жена. Наистина беше крайно време.

— Така му се пада, щом е толкова упорит — промърмори тя на себе си.

Сара се зави до раменете, затвори очи и след минути заспа дълбоко.

Нейтън цяла нощ се мота на кораба. Той отиде в една част, където обикновено нямаше хора и никой не му обърна внимание.

Слънцето вече се подаваше на хоризонта, когато той се върна в каютата. Чувстваше се изцеден като мокро платно и буквално се сгромоляса върху леглото. Сара се събуди от движенията му. Тя се обърна и се сгуши в мъжа си.

Той започна да сумти, за да не започне тя отново да говори. Сара се наведе и целуна мъжа си по бузата. На слабата светлина на свещта тя видя колко е блед. Той също така имаше нужда от бръснене и изглеждаше отвратително с тъмните сенки под очите. Сара се протегна да го докосне с пръст по бузата.

— Обичам те, Нейтън — прошепна тя. — Дори при всичките ти кусури, Нейтън, аз въпреки това те обичам. Съжалявам, че съзнателно те разболях от морска болест. Съжалявам, че страдаш от подобна болест.

Доволна от признанието, особено след като беше сигурна, че той не е чул нито дума, Сара се обърна на другата страна. Тя въздъхна дълбоко.

— Вярвам, че трябва да помислиш за друга работа, съпруже. Морето изглежда не ти понася.

Той бавно отвори очи и се обърна към нея. Тя изглежда отново беше заспала. Беше толкова спокойна. Божествена.

Той искаше да я удуши. Съпругата му по някакъв начин беше разбрала за страданието му и съзнателно го беше използвала, за да му отмъсти. Тя сигурно се беше обидила на забележката му, че не би се оженил изобщо, ако не беше споразумението.

Скоро избликът на гняв се разсея и той усети, че се усмихва. Значи малката Сара не беше толкова невинна. Тя беше направила точно това, което би направил и той, ако имаше на разположение подобно оръжие и не беше в състояние да отвърне с физическа сила.

Когато беше ядосан, Нейтън обичаше да използва юмруците си. Тя използваше главата си и това му хареса. Въпреки това беше крайно време тя да разбере кой командва в този брак. Наистина крайно време. Тя не трябваше да използва лукавство срещу него.

Господи, тя изглеждаше прекрасно. Той изведнъж пожела да се люби с нея. Но разбира се не можеше заради деликатното й състояние и почти я събуди, за да я пита колко време щеше да продължи тази женска болест.

Умората най-накрая го обори. Точно когато вече заспиваше, усети Сара да хваща ръката му. Той не се отдръпна. Последната му мисъл, преди да потъне в дълбок сън, беше малко объркваща.

 

 

Тя трябваше да му каже.

Те бяха на два дена път от дома на Нора и Нейтън още веднъж помисли, че краят на пътешествието ще бъде спокоен.

Но трябваше да прояви повече разум.

Беше късно вечерта на двадесет и първо число от месеца. Небето почти не се виждаше от звездите и вятърът беше добър за всеки моряк — лек, но достатъчно силен. Те се придвижваха бързо — наистина с поразяваща бързина. Големият кораб стоеше добре във водата и пенеше вълните на океана, без да се поклаща. Човек можеше да сложи чаша грог на перилата, без да се страхува, че ще я изгуби — толкова спокойно беше морето и нямаше нищо, което да смути мечтите на моряците.

Нейтън стоеше до Джимбо зад руля. Двамата мъже разгорещено разискваха плановете за разширяване на Смарагдова корабна компания. Джимбо поддържаше идеята да увеличат флотилията си с нови шхуни, докато Нейтън беше за по-тежки и по-солидни кораби.

Сара прекъсна разискванията им, като прекоси забързано палубата. Тя беше облечена само по нощница и халат. Джимбо веднага забеляза облеклото й. Нейтън беше с гръб към жена си и не я чу да се приближава, тъй като освен всичко, тя беше и боса.

— Нейтън, трябва незабавно да говоря с теб — извика тя. Имаме ужасен проблем и ти веднага трябва да се погрижиш.

Лицето на Нейтън до този момент беше спокойно, но то бързо се промени, когато видя пистолета в ръцете на жена си. Той не пропусна да забележи, че пистолетът беше насочен към слабините му.

Сара беше ужасена от нещо. Косата й беше в страхотен безпорядък, разпиляна върху раменете, а бузите й бяха зачервени.

Тогава той забеляза облеклото й.

— Как си позволяваш да се разхождаш наперено по палубата, облечена по нощница?

Зениците й се разшириха, когато чу забележката му.

— Не се разхождам наперено — започна тя, но се спря, поклащайки глава. — Не е време да ме поучаваш за облеклото ми. Имаме сериозен проблем, съпруже.

Вниманието й се насочи към Джимбо. Пистолетът я караше да се чувства страшно неудобно.

— Моля да извиниш необичайния ми външен вид, Джимбо, но те уверявам, че съм страшно разстроена и нямах време да се облека.

Джимбо кимна, избягвайки пистолета, който тя размахваше напред-назад между Нейтън и него. Той не мислеше, че Сара осъзнава, че държи пистолет.

— Била си разстроена? — насърчи я Джимбо.

— Какво, за Бога, правиш с този пистолет? — попита Нейтън в същия момент.

— Може да ми потрябва — обясни Сара.

— Лейди Сара — намеси се Джимбо, като видя, че Нейтън не е в състояние да проговори, — успокой се и кажи какво те е разтревожило. Момко — изръмжа той, — вземи й проклетия пистолет, преди да се е застреляла.

Нейтън протегна ръка, за да вземе пистолета, но тя се отдръпна назад и го скри зад гърба си.

— Отидох да видя Нора — каза тя. — Исках само да й кажа лека нощ.

— И? — попита Джимбо, когато тя млъкна.

Тя се загледа в Джимбо, преди да реши да му обясни и на него, след което погледна през рамо, за да се убеди, че наблизо няма никой друг.

— Тя не беше сама.

Тя прошепна тези думи и изчака реакцията на мъжа си. Той сви рамене.

Искаше й се да го застреля.

— Матю беше с нея. — Тя закима разпалено, след като съобщи новината.

— И? — попита Нейтън.

— Те бяха заедно в леглото. — Тя отново размаха пистолета. — Нейтън, трябва да направиш нещо.

— Какво би желала да направя?

Гласът му звучеше подмилкващо, но в същото време той се усмихваше. Нейтън изобщо не беше изненадан от новината, която тя току-що му съобщи. Тя трябваше да предположи, че той ще реагира по този начин. Нищо не можеше да го стресне… освен тя, разбира се. Тя винаги го стряскаше, призна тя.

— Тя иска да накараш Матю да си отиде — намеси се Джимбо. — Нали така, лейди Сара?

Тя поклати глава.

— Прекалено късно е да се затвори вратата на обора. Кравата вече е избягала.

— Не те разбирам — отвърна Джимбо. — Какво общо имат кравите с леля ти?

— Той я е опозорил — поясни тя.

— Сара, ако не искаш да накарам Матю да си отиде, какво друго мислиш, че мога да направя? — попита Нейтън.

— Трябва да поправиш нещата — обясни Сара. — Трябва да ги накараш да се оженят. Ела с мене, съпруже. Можем да го направим веднага. Джимбо, ти може да станеш свидетел.

— Не е възможно да говориш сериозно.

— Престани да се усмихваш, Нейтън. Говоря съвсем сериозно. Ти си капитан на този кораб и можеш съвсем законно да ги ожениш.

— Не.

— Лейди Сара, вие винаги имате най-изумителните предложения — каза Джимбо.

Беше очевидно, че нито един от мъжете не гледаше с необходимата сериозност на нещата.

— Аз отговарям за леля си — каза Сара. — Матю опетни честта й и той трябва да се ожени за нея. Знаеш, Нейтън, че това ще реши още един проблем. Чичо Хенри няма да преследва Нора за наследството й, след като тя се е омъжила отново. Да, според мен това може да има щастлив край.

— Не.

Тонът на Нейтън беше категоричен.

— Сара, Матю иска ли да се ожени за Нора?

Сара се обърна намръщено към моряка.

— Няма значение дали иска или не.

— А, има — оспори Джимбо.

Сара отново започна да размахва пистолета.

— Е, виждам, че няма да получа никаква помощ от вас.

Още преди двамата мъже да могат да се съгласят с думите й, тя се обърна и тръгна към стълбите.

— Аз харесвам Матю — промърмори тя. — Това е срамота.

— Какво възнамеряваш да правиш, лейди Сара?

Тя не се обърна, когато отговори:

— Той ще се ожени за Нора.

— Какво ще стане, ако не го направи? — попита Джимбо, усмихвайки се на категоричното й изявление.

— Тогава ще го застрелям. Никак не ми се иска, Джимбо, но ще трябва да го застрелям.

Нейтън се оказа точно зад Сара. Той я прихвана през кръста с едната си ръка, придърпа я към себе си, след това протегна през рамото й другата и сграбчи пистолета.

— Ти няма да застреляш никого — изръмжа той. Той даде пистолета на Джимбо, след което завлече Сара в каютата им. Той затвори вратата след тях и се отправи към леглото.

— Пусни ме, Нътениъл.

— Никога не ме наричай, Нътениъл — заповяда той.

Тя се отскубна от него и се обърна, за да го погледне в очите.

— Защо не мога да те наричам с истинското ти име?

— Не го харесвам. Затова — каза й той.

— Това е глупава причина — оспори тя.

Тя постави ръце на кръста си и му се намръщи. Халатът й се разтвори и той видя прекрасната гледка на гърдите й, които прозираха под нощницата.

— Сара, кога това твое състояние ще приключи? — попита той.

Тя не отговори на въпроса му, а се върна на темата за името му.

— Защо не обичаш да те наричат Нътениъл?

Той пристъпи заплашително напред.

— Причернява ми пред очите всеки път, когато го чуя, Сара. Настройва ме войнствено.

Това не беше наистина подходящо обяснение, но тя нямаше намерение да му го казва.

— Кога не си настроен войнствено, съпруже? — попита тя.

— Не се заяждай.

— Не ми викай.

Той пое дълбоко въздух, но това не го успокои.

— Добре — прошепна тя с намерение да го успокои. — Няма да те наричам Нътениъл… освен, ако не искам да си настроен войнствено. Ще знаеш кога да се пазиш, мъжо. Съгласен ли си?

Той реши, че коментарите й не заслужават отговор. Той я притисна до леглото.

— Сега е твой ред да ми отговориш, Сара. Кога това проклето женско нещо ще свърши?

Тя бавно започна да се съблича. Отне й доста време да сгъне халата си.

— Ти няма да направиш нищо за Нора и Матю, нали? — попита тя.

— Не, няма — отвърна той. — Нито пък ти ще направиш нещо. Остави ги на мира. Ясно ли е?

Тя кимна.

— Ще трябва дълго да разсъждавам върху това, мъжо.

Преди той да може да направи заядлива забележка относно способността й изобщо да разсъждава, тя изхлузи нощницата през главата си и я хвърли на леглото.

— Приключих с проклетото женско нещо — прошепна тя срамежливо.

Тя се опита да не й личи, че се срамува, но червенината по бузите й направо я провали.

Нейтън я караше да се чувства неудобно от начина, по който я гледаше. Топлият му поглед я накара да изтръпне. Тя въздъхна и се отпусна в прегръдките му.

Той я остави тя първа да го целуне. Тя беше настроена сговорчиво. Сара обгърна с ръце врата му и издърпа дългата му коса, за да може да стигне устните му.

Господи, тя го целуна. Устните й бяха горещи, езикът й неудържим и не й отне много време да получи желаната ответна реакция.

Тогава Нейтън пое нещата в свои ръце. Той я задържа, като зарови ръка в косите й, след което бавно наведе глава. Отворената му уста се сля с нейната, езикът му потърси и срещна нейния. Гърдите й се притискаха до неговите, а ръцете й силно го прегръщаха през кръста.

Той изпъшка леко, когато Сара засмука езика му и тя го направи отново. Звуците, които той издаваше, я възбуждаха колкото и целувките му, но тя не се чувстваше достатъчно близо до него.

Той се отдръпна, за да свали дрехите си, но трябваше да спре, защото тя започна да го хапе за врата. Той потрепери. Ръцете му помилваха раменете й. Допира на нежната й кожа до грубите му, мазолести ръце още веднъж го накара да осъзнае колко крехка е тя.

— Ти си толкова нежна — прошепна той. — А аз съм…

Той не можа да довърши мисълта си, защото тя го караше да забрави всичко друго, освен усещането. Тя целуваше всеки сантиметър от гърдите му. Езикът й гъделичкаше чувствителните им зърна. Когато той сърдито й каза да престане да го измъчва, тя удвои усилията си, за да го докара до полуда.

Тя беше принудена да спре, когато той издърпа косата й и допря бузата й до гърдите си. Той дишаше тежко. Тогава пръстите й започнаха да обикалят около пъпа му.

— Караш ме да се чувствам толкова топла, толкова жива, толкова силна. Искам да ти покажа колко много те обичам, Нейтън. Ще ми разрешиш ли?

Той разбра намеренията й, когато тя започна да разкопчава панталона му. Ръцете й трепереха. Тогава тя бавно се освободи от прегръдката му и коленичи пред него. Нейтън не си спомняше много от това, което се случи след това. Малката му нежна жена се беше превърнала в изгарящ сладострастен огън. Тя беше като слънце, което го милваше с меките си устни, с влажния си език, с невероятно възбуждащите ласки.

Нейтън не можеше да понесе сладката агония. Той не беше особено нежен, когато я изправи и я повдигна.

Той постави краката й около кръста си и плени устата й с една дълга опияняваща целувка.

— Господи, Сара, кажи, че си готова за мен — прошепна дрезгаво той. — Не мога да чакам повече. Трябва да бъда в теб. Сега. Тогава ще мога да забавя нещата, обещавам.

Той се опита да се помръдне, но тя го хвана за косата.

— Нейтън, кажи, че ме обичаш — пожела тя.

Вместо да й отвърне, той започна отново да я целува. Сара скоро забрави за обяснението в любов, което искаше да чуе. Ноктите й се впиха в плешките му и всичко, за което можеше да мисли, бе да намери удовлетворение.

Той я хвана с ръце за хълбоците и бавно започна да прониква в нея.

Главата й се отпусна назад. Тя леко изскимтя.

— Моля те, побързай, Нейтън.

— Искам първо да те подлудя — процеди през зъби той. — Както ти ме…

Тя го ухапа за врата. Той проникна по-дълбоко. Той трепереше толкова силно, колкото и тя. Сара го притисна и Нейтън изпъшка от удоволствие.

Той омекоти падането им върху леглото с колене, след което напълно я покри. Ръцете му галеха лицето й, той се облегна на лакти и нежно я целуна по челото, по извивката на носа, по сладките устни.

— Господи, ти винаги имаш прекрасен вкус — прошепна той.

Той я гризна по врата, погъделичка с език ухото й и последното нещо, което си спомняше да казва бе, че този път ще ускори ритъма.

Но тогава тя повдигна коленете си и го пое по-навътре в себе си. Тя се изви като дъга под него. Той трудно можеше да понесе това предизвикателство. Чувстваше се погълнат от нейната топлина, от упойващия й аромат… от любовта й.

Леглото се поклащаше от всеки тласък. Той искаше любенето им да продължи вечно. Треската на страстта се разгоря между тях. Сара изведнъж се притисна още повече към него. Тя извика името му. Нейната капитулация предизвика и неговата. Той изля любовта си в нея с последния тласък. Дълбоките му гърлени стонове заглушиха звънките удари на сърцата им.

Той се отпусна върху нея прекалено слаб, за да се отмести и прекалено доволен, за да желае да го направи. Главата му беше върху гърдите й. Той дишаше дълбоко и задъхано. Тя също. Това го накара вътрешно да се засмее.

Когато тя отпусна прегръдката си, той се обърна на другата страна. Той я повлече със себе си поради простата причина, че не можеше да я пусне.

И този път тя се разплака.

Това беше приятна пауза, но той знаеше, че е въпрос на време тя да започне отново да го кара да произнесе думите, които с нетърпение очакваше да чуе.

Той не искаше да я разочарова, но не искаше и да я лъже. И дълбоко в мислите му се зароди страх. Какво ще стане, ако той не е способен да й даде това, което тя иска?

Нейтън се смяташе за майстор, когато трябваше да наранява хората. Той имаше доста опит в тази област. Но когато трябваше да обича някого, той нямаше никаква представа как да го прави. Само мисълта за този проблем го изплаши. По дяволите, ако си позволи да стане толкова уязвим. По дяволите, ако го допусне!

Тя го притискаше здраво до себе си, защото знаеше какво ще последва. Той ще се опита да я напусне. Но този път тя нямаше да му позволи и се закле, че ако той упорстваше да го направи, тя ще го последва извън каютата.

Как можеше съпругът й да бъде толкова нежен, толкова всеотдаен, така прекрасен и внимателен, когато я любеше и след това да се превръща в парче лед? Какво, за Бога, ставаше в ума му?

— Нейтън?

Той не отговори, но тя очакваше тази грубост.

— Обичам те — прошепна тя.

— Знам, че ме обичаш — измърмори той.

— И? — упорстваше тя.

Той въздъхна тежко и продължително.

— Сара, не е нужно да ме обичаш. Това не е необходимо в този брак.

Той реши, че това е разумно обяснение. Според него той беше заобиколил проблема по доста деликатен начин.

Сара се опита да го изхвърли от леглото.

— Ти си най-невъзможният човек, който някога съм познавала. Слушай, Нейтън, искам нещо да ти кажа.

— Как да слушам, Сара? — каза провлачено той. — Ти отново викаш като някоя опърничава жена.

Той беше прав, призна тя на себе си. Тя викаше. Сара се обърна по гръб, зави се с чаршафа и се загледа в тавана.

— За Бога, ти ме изнервяш — промърмори тя.

Той се засегна от тази забележка.

— По дяволите, ако те нервирам — възрази той. Той угаси свещта, отпусна се в леглото и грубо я придърпа към себе си.

— Аз ти доставям удоволствие всеки път, когато те докосна.

Тя нямаше това предвид, но той звучеше толкова надменно доволен от себе си, че тя реши да не спори.

— Въпреки всичко имам да ти кажа нещо важно, Нейтън. Ще ме изслушаш ли?

— Да.

Той изсумтя. Тя предположи, че този звук означава, че той не й вярва. Сара щеше да му каже какво мисли за грубото му поведение, когато той я придърпа още по-близо към себе си и нежно започна да разтрива гърба й. Брадичката му се опираше в главата й.

Той беше изключително нежен. Сара беше изненадана. Тя се питаше дали той наистина осъзнава какво прави.

Тя реши, че не я интересува дали осъзнава или не. Действията му бяха толкова показателни, че тя не можа да сдържи изблика на задоволство, който изпълни сърцето й.

Само за да го изпробва, тя се опита да се премести. Той стегна прегръдката си.

— Добре, Сара — каза той. — Бих желал да поспя тази нощ. Кажи какво си наумила. Направи го, за да мога да си почина.

Тя не можа да сдържи усмивката си. Но в това нямаше нищо лошо, помисли тя, защото той не виждаше изражението на лицето й. Той беше допрял главата си в извивката на врата й. Пръстите му нежно милваха косата й при слепоочието.

Тя беше твърдо решена да му разкрие, че той я обича. Тя вярваше, че като му го каже, той ще осъзнае, че е права. Но сега тя не искаше да каже нищо, за да не развали, вълшебството на този момент.

Откритието окончателно се загнезди в мислите й. То мъничко я стресна. Нейтън да се страхува! Тя не беше сигурна дали той се страхува да обича когото и да било, или просто се страхува да обича нея… но той явно се страхуваше.

Господи, той ще побеснее, ако му каже какво мисли. Мъжете не обичат да чуват, че се страхуват от нещо.

— Сара, по дяволите, побързай и казвай, за да мога да спя.

— Да казвам какво? — попита тя, докато трескаво мислеше за друга подходяща тема за разговор.

— Господи, ти ме вбесяваш. Ти каза, че имаш нещо да ми казваш.

— Така е — съгласи се тя.

— Е?

— Нейтън, не ме притискай толкова силно — прошепна тя.

Той незабавно отпусна прегръдката си.

— Изглежда съм забравила какво исках да ти кажа.

Той я целуна но челото.

— Тогава заспивай — нареди й той.

Тя се сгуши в него.

— Ти си добър човек, Нейтън.

Тя прошепна тези похвални думи, след което силно извика думи, не съвсем подходящи за устата на една жена.

— Ти наистина ми доставяш удоволствие през по-голямата част от времето.

Дълбокият му смях я стопли. Но това не беше достатъчно.

— Сега е твой ред — нареди му тя.

— Мой ред за какво? — попита той.

Той нарочно се направи, че не разбира, за да я ядоса. Тя беше прекалено изморена, за да настоява повече.

— О, няма значение — каза тя. — Може да запазиш реда си за утре.

— Ти си добра жена — прошепна той. — Ти също ми доставяш удоволствие.

Въздишката й на удовлетворение изпълни стаята.

— Знам — отвърна тя шепнешком.

Тя заспа, преди той да може да й изнесе една хубава проповед за човешките добродетели. Нейтън затвори очи. Той имаше нужда от почивка, защото само Бог знаеше какво може да се случи утре.

Ако Нейтън беше научил нещо важно през последните седмици, то беше да бъде готов за най-необичайното.

Той беше вярвал, че ще трябва да защитава съпругата си от околния свят. Но сега той знаеше истината. Неговото задължение беше главно да защитава света от съпругата си.

Това беше един парадокс, разбира се, но не беше ли парадокс и това, че маркизата вече спеше с усмивка на устните.