Джули Гарууд
Брачна авантюра (14)

ГЛАВА 13

Сара плака през целия път. Когато файтонът спря пред една тухлена къща, тя се опита да се овладее. Но когато нареди на кочияшът да чака, гласът й едва се чуваше.

— Ще се бавя само минута — обеща тя. — Отивам на друго място, след като приключа тук, и ще удвоя заплащането, ако бъдеш търпелив.

— Ще чакам, колкото е необходимо — каза кочияшът.

Сара се засили по стълбите и почука на вратата. Тя искаше да влезе в къщата, преди да я забележи някой от роднините й, а също така се опасяваше смелостта й да не я напусне, преди да завърши мисията си.

Висок и надменен мъж с бръчки в ъгълчетата на очите отвори вратата. Той изглеждаше глуповато, но блясъкът в очите му показваше, че е с благ нрав.

— Мога ли да ви бъда полезен, мадам? — попита икономът високомерно.

— Трябва незабавно да вида лейди Джейд, сър — отговори Сара.

Тя хвърли бърз поглед през рамо, за да се убеди, че не я наблюдават и добави:

— Пуснете ме вътре.

Икономът едва успя да се отмести от пътя й и Сара префуча край него, след което шепнешком му нареди да затвори вратата и да я заключи.

— Моля се господарката ви да е вкъщи — каза тя. — Не знам какво ще правя, ако я няма.

Тази възможност беше толкова неприятна, че очите й се насълзиха.

— Лейди Джейд си е вкъщи — каза й икономът.

— Слава Богу.

Една усмивка смекчи изражението на възрастния мъж.

— Да, мадам, аз често благодаря на Бога, че ми я е изпратил. Сега — добави той по-рязко, — за кого да съобщя на господарката си?

— Лейди Сара — отвърна Сара и изведнъж сграбчи ръката му. — И моля ви побързайте. С всяка секунда ставам по-страхлива.

Икономът беше обзет от любопитство. Нещастната и объркана жена се опитваше да му счупи ръката.

— Ще се опитам да побързам, лейди Сара — заяви той. — Веднага, щом пуснете ръката ми.

До този момент тя не осъзнаваше, че го държи и веднага се отдръпна.

— Много съм разстроена, сър. Моля да извините нахалството ми.

— Разбира се, мила госпожо — отвърна икономът. — Случайно да имате фамилно име?

Този въпрос й дойде вече много. За ужас на иконома тя избухна в сълзи.

— Преди се казвах лейди Сара Уинчестър, но това се промени и станах лейди Сара Сент Джеймс. Сега това също ще се промени — проплака тя. — От утре не знам какво ще бъде името ми. Блудница, предполагам. Всеки ще вярва, че съм живяла в грях, но аз не съм, сър. Не съм — прошепна тя. — Не съм грешна.

Тя млъкна, за да избърше сълзите си с носната кърпичка, която й подаде икономът.

— О, вие също можете да ме наричате блудница и да приключваме с това. Ще трябва да свиквам.

Сара изведнъж осъзна, че се държи като истинска глупачка. Икономът бавно започна Да се отдалечава от нея. Той сигурно си е помислил, че е пуснал някаква луда жена в дома на господарите си.

Графът на Кейнууд току-що беше излязъл в коридора от задната част на къщата, където се намираше библиотеката, когато чу икономът му Стернс да пита гостенката за пълното й име. Странният отговор го накара да се спре.

Сара подаде мократа носна кърпичка на иконома и като се опита да го заобиколи, каза:

— Сега осъзнавам, че не трябваше да идвам тук. Ще изпратя писмо на господарката ти. Предполагам, че лейди Джейд е прекалено заета, за да се срещне с мен.

— Задръж я, Стернс — извика графът.

— Както желаете — отвърна икономът и ръцете му хванаха раменете на Сара. — Сега какво, господарю? — попита той.

— Обърни я.

Не беше необходимо Стернс да насилва Сара. Тя се обърна без подкана.

— Вие съпругът на лейди Джейд ли сте? — попита тя, когато видя високия мъж, който се беше облегнал на една колона.

— Разрешете да ви представя своя господар, графът на Кейнууд — заяви тържествено икономът.

Икономът се запъна, но със същия тържествен глас добави:

— Господарю, представям ви лейди Сара Блудницата.

Тя почти припадна и Стернс се протегна, за да я подкрепи.

— Това беше само шега, госпожо. Не можах да се въздържа.

Съпругът на Джейд се приближи, като й се усмихваше. Това й помогна.

— Можете да ме наричате Кейн — каза й той.

— Аз съм съпругата на Нейтън — отвърна тя.

Усмивката му беше толкова нежна, толкова мила.

— Досетих се — каза той, — веднага, щом видях колко сте разстроена. Също така чух част от обяснението ви, че сте станала Сент Джеймс — добави той като видя объркването й. — Добре дошла в семейството ни, Сара.

Той хвана ръката й и нежно я стисна.

— Жена ми чака с нетърпение да те види. Стернс, отиди и доведи лейди Джейд, ако обичаш. Сара, ела с мен в гостната. Можем да се опознаем, докато чакаме жена ми.

— Но, сър, това не е светско посещение — каза Сара.

— Като чуете причината за посещението ми, и двамата ще искате да ме изхвърлите.

— Срамота е да мислиш, че сме толкова негостоприемни — отвърна той, като й намигна и я придърпа до себе си. — Сега сме семейство, Сара. Наричай ме Кейн, а не сър.

— Няма да бъда дълго част от семейството — прошепна тя.

— Стига, стига, не започвай да плачеш отново. Не може да е толкова лошо. Дошла си да се оплачеш от Нейтън, така ли? Питам се какво ли е направил.

Усмивката му показваше, че я предизвиква. Само споменаването на името на съпруга й я накара да заплаче отново.

— Той не е направил нищо — каза Сара през сълзи. — Освен това, никога няма да се оплача от съпруга си, ако съм недоволна от него. Няма да е почтено.

— Значи почтеността е важна за теб? — попита той.

Тя кимна, след което се намръщи.

— Също така и да имаш пълно доверие в другия — промърмори тя. — Някои имат, други не.

Кейн не беше сигурен, че разбира за какво говори тя.

— Ти имаш ли? — попита той.

— Не, вече нямам — заяви Сара. — Научих си урока.

Кейн все още ле знаеше за какво говорят.

— Не съм дошла тук да говоря за Нейтън — заяви тя. — Бракът ни скоро ще бъде прекратен. Вие също можете да разберете това след малко.

Кейн положи значителни усилия, за да сдържи усмивката си. Значи в крайна сметка това бяха семейни недоразумения.

— Нейтън понякога може да бъде труден за издържане — каза той.

— Това той наистина може, съпруже.

Когато лейди Джейд влезе в стаята, Кейн и Сара едновременно се обърнаха към вратата.

Сара реши, че сестрата на Нейтън е най-красивата жена, която някога е виждала. Тя имаше изумителна кестенява коса, очите й бяха зелени като на Нейтън и изглеждаше съвършена. Сара се почувства съвсем обикновена в сравнение с нея.

Тя се отърси от впечатлението, предизвикано от появата на Джейд и започна искрено да се моли тя да не е толкова избухлива като брат си.

— Дойдох с ужасяващи новини — каза Сара.

— Вече знаем, че си омъжена за Нейтън — каза малко мързеливо Кейн. — Не може да има нещо по-ужасяващо от това за теб, Сара. Приеми нашите съболезнования.

— Колко непочтено от твоя страна — отвърна Джейд. Усмивката й показваше, че изобщо не е раздразнена от забележката на мъжа си. — Кейн обича брат ми — каза тя на Сара, — но не иска да го признае.

Тя отиде до Сара и я целуна по бузата.

— Ти не си това, което очаквах — каза тя. — Това ми харесва. Къде са ти преструвките? Много се радвам да се запознаем най-накрая, Сара. Къде е Нейтън? Ще дойде ли скоро?

Тя поклати глава. Изведнъж усети, че краката не я държат и се свлече върху най-близкия стол.

— Не искам никога повече да го виждам — прошепна тя. — Освен за да му кажа, че не искам повече да го виждам. О, не знам откъде да започна.

Джейд и Кейн се спогледаха, след което Кейн промърмори думите семейни проблеми като предположение за проблема. Джейд кимна, преди да седне на брокатеното канапе и потупа възглавничката до нея. Кейн веднага седна до жена си.

— Независимо какво е направил той, Сара, сигурна съм, че двамата ще го преодолеете за наша обща радост.

— Мъжът ми и аз се карахме през цялото време в началото на брака ни — добави Джейд.

— Не, скъпа, ние се карахме, преди да се оженим, а не след това — каза Кейн.

Сара изтърси:

— Не съм дошла да обсъждам брака си. Не, аз… защо не съм това, което си очаквала?

Джейд се усмихна.

— Страхувах се, че ще бъдеш доста… въздържана. Много от дамите в нашето общество се стремят да бъдат лекомислени. Те стигат доста далече, преструвайки се на отегчени. Ти, от друга страна, изглеждаш напълно искрена.

— Ти сигурно добре допълваш Нейтън.

— Отказвам да говоря за Нейтън — каза Сара. — Дойдох тук, за да ви предупредя. Трябва да се подготвите за скандал.

Кейн се наведе напред.

— Какъв скандал?

— Трябва да започна от началото, за да разберете — прошепна Сара и постави ръце в скута си. — Знаете ли за условията, залегнали в брачния договор на мен и Нейтън?

Те и двамата поклатиха глави. Сара въздъхна.

— Крал Джордж решил да сложи край на враждата между семействата на Уинчестър и Сент Джеймс. Затова нареди брака между Нейтън и мен, като задели настрана голямо количество злато и парче земя, което се намира между имотите на двете фамилии. Враждата датира от началото на средните векове — добави тя. — Но това сега не е важно. Земята всъщност е по-важна от златото, защото е плодородна и планинската вода, която тече през нея, напоява полята на двете имения. Който притежава земята, може лесно да опустоши и двете имения, като спре водата. Според брачния договор златото става притежание на Нейтън веднага, щом ме вземе за жена. Когато го даря с наследник, земята също става наша.

Кейн не можеше да повярва.

— Колко голяма си била, когато този брачен договор е бил подписан?

— На четири години. Баща ми подписа вместо мен, разбира се. Нейтън е бил на четиринадесет години.

— Но това е… абсурдно — каза Кейн. — Не е възможно това да е законно.

— Кралят го обяви за законно. Епископът беше с него и той благослови брака.

Сара не можеше да погледне Кейн и Джейд. Лесната част на обяснението й свърши и тя трябваше да премине към същността, а това вече не беше лесно. Тя сведе поглед към скута си.

— Ако аз наруша брачния договор, Нейтън ще вземе всичко. Ако той го наруши, аз, или по-скоро семейството ми, ще получим всичко. Това беше много коварна игра, която играеше с нас кралят.

Ти и Нейтън сте били негови заложници, така ли? — попита Кейн.

— Да, предполагам, че сме били — съгласи се Сара. — Но вярвам, че подбудите на краля са били благородни. Той имаше манията, че всички трябва да се разбират и да живеят в мир. Смятам, че ни е мислил доброто.

Кейн не се съгласи с тази оценка, но запази мнението за себе си.

— Аз те разсеях — каза той. — Моля да продължиш с разказа си, Сара. Виждам колко те е разтревожило всичко това.

Тя кимна.

— Нейтън дойде да ме вземе преди три месеца. Ние отплавахме с един кораб и току-що се върнахме в Лондон. Баща ми ни чакаше.

— Какво стана след това? — попита Кейн, когато Сара замълча.

— Баща ми искаше да се върна вкъщи с него.

— И? — отново я подкани той.

— Кейн — намеси се Джейд, — очевидно е, че не е отишла с баща си. За Бога, тя е тук с нас. Сара, не мога да разбера защо баща ти ще иска да се върнеш вкъщи. По този начин ще нарушиш брачния договор, нали? Нейтън ще получи всичко и не мога да си представя, че едни Уинчестър ще допуснат това да се случи. Освен това предполагам, че с Нейтън сте живели като мъж и жена. Прекалено късно е, нали така?

— Скъпа, остави Сара да обясни — предложи Кейн. — Тогава ще й зададем въпросите си.

— Баща ми е намерил начин хем да наруши брачния договор, хем да получи подаръка — каза Сара.

— Как? — попита Джейд.

— Той е открил нещо ужасно за баща ти — прошепна Сара. Тя си позволи да хвърли бърз поглед на Джейд и видя тревогата в очите й. — Знаеш ли за дейността на баща си?

Джейд не отговори.

— Много е трудно — прошепна Сара.

Кейн вече не се усмихваше.

— Какво точно е открил баща ти?

— Че графът на Уейкърсфийлд е предал страната си.

Двамата съпрузи мълчаха в продължение на минута.

Кейн прегърна жена се, за да се опита да я успокои.

— Съжалявам, че трябваше да ти кажа за баща ви — прошепна Сара. Терзанията й бяха очевидни. — Но вие трябва да се опитате да не го осъждате. Вие не можете да бъдете сигурни за обстоятелствата, които са го тласнали по този път.

Сара не знаеше какво друго да каже. Лицето на Джейд пребледня и тя изглеждаше като болна. Сара се усещаше по същия начин.

— Това щеше да излезе наяве рано или късно — каза Кейн.

— Значи вие сте знаели? — попита Сара.

Джейд кимна.

— С Нейтън знаем за баща ни от дълго време — тя се обърна към мъжа си. — Грешиш, Кейн. Тайната никога не трябваше да излезе наяве — тя отново се обърна към Сара. — Как е научил баща ти?

— Да, как е научил? — попита Кейн. — Досиетата са заключени в трезори. Увериха ме, че никой никога няма да научи.

— Нейтън вярва, че аз съм научила и съм писала на родителите си — каза Сара.

— Ти знаеше ли? — попита Джейд.

— Същия въпрос ми зададе и брат ти — каза Сара. Тъгата в гласа й разкриваше болката, която изпитва. — За малко да излъжа Нейтън, защото той ме гледаше по такъв страшен начин.

— Знаеше ли? — попита отново Джейд. — И ако си знаела, Сара, откъде си научила?

— Да, знаех за баща ти, Джейд. Не мога да ти кажа как съм научила, защото ще е непочтено.

— Непочтено? — Джейд щеше да скочи от мястото си, ако съпругът й не я беше задържал. — Да кажеш на семейството си — това аз наричам непочтено — извика тя. — Как си могла да направиш такова нещо, Сара? Как си могла?

Сара дори не се опита да се защити. Собственият й съпруг не й вярваше, защо би й повярвала сестра му? Тя стана и се постара да погледне Джейд.

— Чувствах, че е мой дълг да дойда да ви предупредя — каза тя с равен глас. — Бих се извинила заради семейството си, но аз реших да се отрека от него и това няма да намали страданията ми. Благодаря, че ме изслушахте.

Тя се отправи към коридора.

— Къде отиваш сега? — провикна се Кейн. Той се опита да стане, но жена му го задържа, като го дръпна за ръката.

— Трябва да се уверя, че майка ми е добре — обясни Сара. — След това си отивам.

След тези думи Сара отвори вратата и си тръгна.

— При положение, че се е отрекла от семейството си — промърмори Джейд. — Кейн, остави я да си върви. Не искам никога повече да я виждам. Господи, трябва да намерим Нейтън. Той сигурно е ужасно разстроен от това предателство.

Кейн се намръщи.

— Не мога да повярвам в това, което чувам — каза той. — Ако говориш за скандала, който ще избухне, то Нейтън няма да е разстроен. Семейство Сент Джеймс е с достатъчно опетнена репутация, не помниш ли? За Бога, помисли за това. Никога не те е интересувало какво говорят другите. Откъде тази внезапна промяна?

— Все още не ме вълнува каква мислят другите, освен ти, скъпи. Говоря за предателството на Сара. Тя е предала брат ми и затова предполагам, че е много разстроен.

— Ти намираш, че е виновна, така ли?

Този въпрос я накара да замълчи. Тя започна да кима в знак на съгласие, след което поклати глава.

— Нейтън я е преценил — каза тя. — Сара каза, че той вярва, че тя го е предала.

— Не — каза Кейн. — Тя каза, че той я е попитал дали е знаела за баща ти. Джейд, не можеш да си сигурна какво мисли той, докато не го попиташ. Брат ти е един от най-недоверчивите хора, които познавам, но от теб очаквах повече.

— О, Кейн, аз реших, че е виновна, нали? Аз само предположих… и тя не се защити.

— Защо би трябвало да го направи?

— Тя ни каза, че си отива. За една жена, която твърди, че се е отказала от семейството си… ти мислиш, че е невинна, нали?

— Досега направих само едно заключение — Сара обича Нейтън. Всичко, което трябва да направиш, е само да я погледнеш, и ще разбереш. Щеше ли да дойде да ни предупреди, ако не я беше грижа за брат ти, скъпа? Сега ме пусни, ако обичаш. Ще отида да я доведа.

— Закъсняхте, господарю — извика Стернс от коридора. — Файтонът току-що тръгна.

— Защо не я спря? — попита Кейн, тичайки към вратата.

— Бях зает да подслушвам — призна икономът, — освен това не знаех, че искате да я спра — той погледна към господарката си. — Предполагам не възразявате, че дадох на снаха ви няколко шилинга. Лейди Сара не разполагаше със средства, а й трябваха пари, за да плати на кочияша.

Думкане по главния вход прекъсна разговора. Преди Стернс или Кейн да могат да отворят, вратата широко зейна и Нейтън нахълта в коридора. С него имаше няколко от малкото мъже, които можеха да уплашат Стернс, и маркизът на Сент Джеймс беше един от тях, затова икономът бързо направи път на едрия мъж.

Нейтън поздрави с рязко кимване на глава.

— Къде е сестра ми?

— Радвам се да те видя отново, Нейтън — каза Кейн. — Какво те води насам днес? Да не си дошъл да видиш кръщелницата си? Оливия спи, но съм сигурен, че виковете вече са я събудили.

— Нямам време за любезности — отвърна Нейтън. — Оливия е добре, нали?

В отговор на този въпрос откъм стълбите долетя детски плач. Стернс се намръщи на маркиза и се отправи нататък.

— Ще се погрижа за госпожицата — заяви той. — Тя ще иска да я полюлея, преди да заспи отново.

Кейн кимна в знак на съгласие. Икономът беше по-скоро член на семейството, отколкото слуга, и беше поел грижите за малката Оливия. Те се разбираха много добре и Кейн не беше сигурен кой от двамата е по-привързан към другия.

Кейн се обърна, за да скастри подобаващо Нейтън за това, че е смутил съня на дъщеря му, но когато видя изражението на зет си, промени решението си. Това беше изражение, каквото Кейн никога по-рано не беше виждал върху лицето на брата на Джейд. Нейтън изглеждаше изплашен.

— Джейд е в гостната — каза той на Нейтън.

Тя стана от канапето, когато брат й влезе в стаята.

— О, Нейтън, слава Богу, че си тук.

Нейтън застана пред сестра си.

— Седни — нареди й той.

Тя веднага се подчини. Нейтън скръсти ръце зад гър ба си и каза:

— Дръж се. Уинчестър са научили за баща ни и е само въпрос на време, когато ще бъдеш силно унизена. Схващаш ли?

Когато тя кимна, той се обърна и се опита да си тръгне.

— Чакай — извика, Джейд. — Нейтън, трябва да говоря с теб.

— Нямам време — отвърна брат й.

— Винаги си говорил малко — каза Кейн. — Защо бързаш?

— Трябва да намеря жена си — почти изкрещя Нейтън. — Тя изчезна.

Той беше вече пред входната врата, когато думите на Кейн го спряха.

— Прекрасната ти съпруга току-що беше тук.

— Сара е била тук?

— За Бога, Нейтън, трябва ли да викаш всеки път, когато си отвориш устата? Влез вътре.

Звукът от рева на Оливия беше последван от затръшване на врата на горния етаж. Стернс очевидно ги предупреждаваше да говорят по-тихо.

Нейтън се върна в коридора.

— Какво е правила жена ми тук?

— Искаше да говори с нас.

— Защо я пуснахте, човече? По дяволите, къде отиде тя?

Кейн избута зет си отново в стаята и затвори вратата, преди да отговори.

— Сара дойде да ни предупреди. Тя не беше толкова безцеремонна като теб.

— Каза ли къде отива?

Джейд побърза и хвана ръката на брат си, за да не си тръгне. Тя започна да отговаря, но спря, когато Кейн поклати глава.

— Ще ти кажем къде отиде Сара, след като седнеш и поговориш с нас — каза Кейн. — Като начало, Нейтън, трябва да се държиш прилично. Разбра ли?

— Нямам време за това. Трябва да намеря Сара. Трябва ли да ти счупя ръката, за да получа нужната информация?

— Сара е на сигурно място — каза Кейн. Освен ако вълците наистина изяждат децата си, помисли той. Той прегърна Джейд през рамо и я отведе до канапето.

Кейн забеляза, че Нейтън не ги последва.

— Седни — нареди той с много по-твърд глас. — Имам да ти задам няколко въпроса, Нейтън, и няма да ти кажа къде е Сара, докато не получа няколко отговора.

Нейтън знаеше, че е безсмислено да спори. Ако пребие зет си, това нямаше да му помогне с нищо. Кейн също щеше да го нарани, щеше да загуби ценно време, а когато боят приключи, Кейн щеше да продължава да упорства.

Това беше само една от няколкото причини, поради които Нейтън се възхищаваше от мъжа на сестра си.

— Защо, по дяволите, не приличаш повече на Колин? — попита той, седна и се загледа в Кейн. — Джейд, омъжила си се не за този брат, за когото трябва. Колин е значително по-приемлив.

Сестра му се усмихна.

— Не съм се влюбила в Колин, Нейтън. — Тя погледна мъжа си.

— Мисля, че никога не съм виждала Нейтън толкова обезпокоен. А ти?

— Добре — измърмори Нейтън. — Задавайте ми въпросите си.

— Кажи ми как Уинчестър са научили за баща ти?

Нейтън сви рамене.

— Сега не е важно как са открили истината.

— По дяволите, не е — намеси се Кейн. — Вярваш ли, че Сара е казала на семейството си?

— Вероятно тя е казала — отвърна Нейтън.

— Защо? — попита Джейд.

— Защо е казала или защо вярвам, че е тя? — попита Нейтън.

— Защо вярваш, че тя е казала? — поясни Джейд. — И престани да шикалкавиш, Нейтън. Виждам, че темата ти е неприятна. Няма да кажа на никого, така че можеш да ми отговориш направо.

— Сара е жена — каза Нейтън.

Той осъзна безсмислието на тези думи толкова бързо, колкото и сестра му.

— Аз съм жена — каза Джейд. — Какво общо има това с проблема, който разискваме?

— Да, разбира се, че си жена — отвърна Нейтън. — Но ти си различна. Ти не се държиш като такава.

Тя не знаеше дали току-що я бяха обидили или й бяха направили комплимент, и погледна мъжа си, за да се ориентира но реакцията му.

Изражението на Кейн показваше, че е раздразнен.

— Нейтън, нищо ли не си научил за жените през времето, прекарано със Сара?

— Кейн, аз не я осъждам — каза Нейтън. — Аз съм все още малко ядосан, но само, защото тя не призна, че им е казала. Тя не трябваше да ме лъже. Все пак — добави той — тя може би…

— Нека позная — прекъсна го Кейн. — Тя може би не е могла да се въздържи.

— Твоите възгледи относно жените са ужасни — каза Джейд. — Нямах представа, че си станал толкова неопитен. — Тя осъзна, че е повишила тон и попита по-спокойно: — Само защото тя е Уинчестър, затова ли имаш толкова малко вяра в нея?

Кейн изсумтя.

— Не е ли малко като присмял се хърбел на щърбел. Ако Нейтън няма доверие на жена си заради семейството й, то със сигурност и тя не би трябвало да му има доверие.

С всеки следващ въпрос Нейтън се чувстваше все по-неудобно. Семейството му се опитваше да го накара да преоцени възгледите си, към които се беше придържал дълго време.

— Разбира се, че Сара вярва в мен — промърмори той. — Както казах по-рано, аз не я осъждам.

— Ако още веднъж кажеш, че тя не е могла да се въздържи, предполагам, че ще се опитам да те удуша, Нейтън — заяви Джейд.

Нейтън поклати глава.

— Тези въпроси са безсмислени.

Той се опита да стане, но следващият въпрос на Кейн го спря.

— Ами ако е невинна? Нейтън, осъзнаваш ли какво означава това?

По скоро тонът на Кейн, отколкото самият въпрос привлече вниманието на Нейтън.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че ако грешиш относно Сара, то някой друг се е добрал до досието на баща ти. А това означава, че някой във военното министерство е нарушил разпоредбите и е проникнал в трезора. Може би имаме работа с още един предател. В този сейф са най-строго охраняваните тайни на Англия. Нейтън, твоето досие е там, а също така и моето, и това на Колин. Ние всички сме в опасност.

— Това са само предположения — заяви Нейтън.

— Не, братко, ти правиш предположения — прошепна Джейд. — Кейн, трябва възможно най-бързо да откриеш истината.

— По дяволите, наистина ще я открия — заяви Кейн и отново погледна Нейтън. — Сара ни каза, че си отива. Помислихме, че си отива вкъщи. Но тук има някакво противоречие, защото тя каза, че иска да види майка си и след това да си отиде.

— Тя също каза, че се е отрекла от семейството си. Имам чувството, че и ти беше включен, Нейтън — каза Джейд.

Брат й вече беше стигнал до коридора.

— Ако се наложи да разруша къщата на Уинчестър, ще го направя — изрева той.

— Идвам с теб — заяви Кейн. — Там може да те чака повече от един Уинчестър.

— Не ми трябва помощта ти — отвърна Нейтън.

— Не ме интересува дали ти трябва или не — каза Кейн. — Ти я имаш.

— По дяволите, не ми трябва никой да участва в моите битки.

Кейн не се отметна.

— Ще оставя за теб най-голямата битка, братко, но идвам с теб при Уинчестър.

Стернс току-що беше започнал да слиза по стълбите, когато Нейтън изкрещя.

— За какво, по дяволите, говориш, Кейн?

Детски плач отекна в коридора. Без да спира, Стернс се обърна и отново започна да се качва по стълбите.

— Коя е най-голямата битка? — пожела да узнае Нейтън, докато отваряше външната врата.

Кейн го следваше по петите.

— Битката да спечелиш сърцето на Сара отново — отвърна той.

Нейтън сериозно се разтревожи, но незабавно потисна това чувство.

— По дяволите, Кейн, говори по-тихо. Стряскаш кръщелницата ми.

Кейн изпита желание да удуши зет си.

— Нейтън, надявам се Сара да те накара да страдаш. Ако на този свят има някаква справедливост, ти трябва на колене да молиш Сара да ти прости.

Не се наложи Нейтън да разрушава дома на Уинчестър, но разби няколко заключени врати. Докато Кейн наблюдаваше от коридора, Нейтън методично претърсваше всяка стая от пода до тавана. Късметът беше на негова страна. Графът и дъщеря му Белинда не бяха в къщата. Нейтън предположи, че търсят Сара, но поне не беше необходимо да очаква намеса от тяхна страна. Това, разбира се, нямаше да го спре, но можеше да го забави.

Майката на Сара също не му попречи. Крехката сивокоса жена обикаляше около камината във всекидневната и просто чакаше, докато маркизът изпълни задачата си.

Лейди Виктория Уинчестър можеше да спести доста време на Нейтън, ако просто му беше казала, че Сара е била за кратко при нея и вече си е тръгнала, но маркизът на Сент Джеймс стресна плахата жена и тя не можа да събере смелост или просто беше изгубила гласа си.

Кейн и Нейтън вече си тръгваха, когато майката на Сара ги повика.

— Сара беше тук, но си тръгна преди около двадесет минути.

Нейтън беше забравил, че жената е във всекидневната. Той се отправи към нея, но се спря по средата на стаята, когато тя се отдръпна от него.

— Каза ли къде отива? — попита той меко и направи още една крачка към нея. — Госпожо, няма да ви нараня. Тревожа се за Сара и бих желал да я намеря колкото може по-бързо.

Благият му глас й помогна да възвърне самообладанието си.

— Защо искате да я намерите? Тя ми каза, че не ви е грижа за нея, сър.

— През последните седмици непрекъснато ми повтаряше, че ме е грижа — отвърна той.

Майката на Сара бавно поклати глава. Тъгата в очите й беше очевидна. На пръв поглед тя приличаше на сестра си Нора, но в Нора имаше жажда за живот, докато майката на Сара приличаше на изплашена и съкрушена жена.

— Защо искате да откриете Сара?

— Защо? Защото ми е жена — отвърна Нейтън.

— Истина ли е, че искате Сара само, за да получите подаръка на краля? Моята Сара е решена да намери начин да получите и земята, и съкровището, сър. Но тя не иска нищо от вас.

Очите на възрастната жена се напълниха със сълзи.

— Вие унищожихте нейната невинност. Тя имаше такава вяра във вас през всичките тези години. Ние и двамата причинихме зло на Сара.

— Сара винаги е говорила хубаво за вас, госпожо — каза Нейтън. — Тя не мисли, че сте й причинили зло.

— Наричах я миротвореца ми — каза тя. — Когато порасна, тя често поемаше моите битки. Така беше много по-лесно, разбирате ли.

— Не разбирам — каза Нейтън. — Какви битки?

— Просто семейни караници — отговори тя. — Мъжът ми Уинстън често въвличаше брат си Хенри в семейните ни спорове. Сара се застъпваше за мен, за да изравнява съотношението на силите.

Нейтън поклати глава. Той беше решил, че майката на Сара няма дух, но тя изпъна снага и се намръщи срещу него.

— Сара заслужава да намери спокойствие и радост. Тя няма да се примири като мен. Тя също така няма да се върне тук. Тя е много разочарована от всички нас.

— Госпожо, трябва да я намеря.

Страданието му я трогна.

— Вие значи се тревожите за нея? Значи ви е грижа, макар и съвсем малко?

Нейтън кимна.

— Разбира се, че се тревожа. Сара има нужда от мен.

Лейди Виктория почти се усмихна.

— Може би вие също имате нужда от нея — отбеляза тя. — Тя ми каза, че си отива вкъщи — добави тя. — Предположих, че това означава да се върне при вас. Тя каза, че имало още няколко неща да свърши, преди отново да напусне Лондон.

— Тя няма да напуска Лондон — заяви твърдо Нейтън.

Кейн се приближи.

— Възможно ли е да е отишла в градската ви къща? — попита зет му.

Нейтън се намръщи.

— Аз нямам градска къща, не помниш ли? Тя беше опожарена до основи от няколко от приближените на баща ми.

Кейн кимна.

— По дяволите, Нейтън, къде другаде би могла да отиде? Къде тогава е домът ти?

Нейтън се обърна към майката на Сара.

— Благодаря ви, че ми помогнахте. Ще ви изпратя съобщение веднага, щом намеря Сара.

Очите на жената се насълзиха отново. Тя напомняше на Нейтън за Сара и той й се усмихна. Сега той знаеше от кого е наследила съпругата му склонността да плаче за най-малкото нещо.

Лейди Виктория хвана Нейтън под ръка и го изпрати до външната врата.

— Още откакто беше малко момиче Сара ви обича. О, тя го признаваше само на мен, разбира се. Останалите от семейството щяха да й се присмиват. Тя винаги мечтаеше. Вие бяхте нейния рицар в блестящи доспехи.

— Те потъмняват с всяка измината минута — каза Кейн.

Нейтън пренебрегна тази обида.

— Благодаря ви още веднъж, лейди Уинчестър.

Кейн беше изненадан от нежния глас на Нейтън. Когато той се поклони на възрастната жена, Кейн направи същото.

Бяха стигнали вече средата на стълбите, когато майката на Сара прошепна.

— Името му е Грант. Лутер Грант.

И двамата се обърнаха.

— Какво казахте? — попита Нейтън.

— Мъжът, който ни каза за баща ви — обясни майката на Сара. — Името му е Лутер Грант. Той работи като пазач и мъжът ми му плати богато, за да види досиетата. Това е всичко, което успях да дочуя — добави тя. — Това ще ви помогне ли?

Нейтън не можеше да проговори. Кейн кимна.

— Благодаря ви, това ще ни спести много време.

— Защо ни казахте? — попита Нейтън.

— Защото стореното е грях пред Бога. Този път Уинстън отиде прекалено далеч. Съпругът ми е обзет от алчност и не го интересува какви беди ще причинят плановете му на другите. Не мога да позволя Сара отново да бъде жертвено агне. Моля ви, не казвайте на никого, че аз съм ви казала. Ще ми бъде тежко.

Майката на Сара затвори вратата, преди някой от мъжете да може да й обещае, че няма да споменават името й

— Тя е ужасена от мъжа си — прошепна Кейн. — Поболявам се от мъката в очите й. Нито една жена не трябва да прекара живота си в страх.

Нейтън кимна. Мислите му обаче не бяха при майката на Сара и когато се обърна към Кейн, той не можа да скрие страха си.

— Къде да я търся сега, Кейн? Къде може да е отишла? Господи, ако нещо й се случи, не знам какво ще правя. Свикнах тя да е до мен.

Кейн осъзна, че това е най-близкото до истината, което Нейтън щеше да признае. Той се питаше дали твърдоглавият му зет знае, че обича Сара.

— Ще я намерим, Нейтън — обеща той. — Мисля, че трябва първо да се върнем на доковете. Колин може да има някакви новини за нас. Някой от мъжете може да я е видял.

Нейтън се хвана за тази възможност като удавник за сламка. Той не каза нито дума, докато не стигнаха целта си. Страхът му го изнервяше и той не можеше да мисли спокойно.

Слънцето вече залязваше, когато стигнаха крайбрежието. Улиците бяха покрити с оранжеви сенки. В Смарагдова корабна компания бяха запалени свещи. Когато Нейтън и Кейн влязоха в кантората, Колин стана толкова бързо, че убийствена болка преряза ранения му крак.

— Някой откри ли Сара досега? — попита Кейн брат си.

Колин кимна.

— Тя ни намери — каза той.

Челото му беше покрито с капки пот и той дълбоко поемаше въздух, за да успокои болката. Нито Нейтън, нито Кейн казаха нещо за очевидното му страдание, защото и двамата знаеха, че съболезнованията им щяха да разгневят гордия мъж.

Нейтън изчака, докато лицето на Колин се отпусне малко и тогава попита:

— Как така тя ни намери?

— Тя се върна тук.

— Тогава къде, по дяволите, е тя? — попита Кейн.

— Тя пожела да я отведат вкъщи. Джимбо и Матю я придружиха. Сара е на борда на Морския ястреб.

Въздишката на облекчение на Кейн изпълни стаята.

— Значи тя смята Морския ястреб за свой дом, така ли?

Напрежението в гърдите на Нейтън започна да намалява. Той беше толкова облекчен, че Сара е на сигурно място, че буквално се обля от студена пот. Той сграбчи носната кърпичка, която Колин извади от джоба на жилетката си и избърса челото си.

— Това е единственият дом, който сме имали досега — промърмори дрезгаво Нейтън.

— Предполагам това означава, че Сара не се сърди — каза Кейн. Той се облегна на бюрото и се усмихна на брат си. — Жалко тогава. С нетърпение очаквах да видя Нейтън да репетира.

— Да репетира?

— Да, как на колене моли за прошка.