Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Райд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Devil Who Tamed Her, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Боянов, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 249 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona (2009)
- Корекция
- maskara (2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- Lindsey (2009)
- Допълнителна корекция
- hrUssI (2012)
Издание:
Джоана Линдзи. Чаровникът, който я укроти
Американска. Първо издание
ИК „Плеяда“, София, 2008
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-279-5
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от miss_sunshine)
- — Корекция от hrUssI
Четиридесет и осма глава
Затишието преди бурята направо подлудяваше Рейф. Той очакваше жена му да извърши някоя щуротия, за да го вбеси. Беше му обещала възмездие. Беше се заклела, че ще го накара да страда. Той се беше отдръпнал от нея, защото тя беше в състояние да го накара да направи нещо, за което да съжалява.
Беше отишъл да я търси. Беше посетил няколко бала с надеждата да я види, но тя или ходеше на различни приеми, или беше заета с преместването в новата къща.
После му хрумна, че тя се държи настрана от общественото внимание, защото не иска да отговаря на неудобни въпроси. Умница. Много неловко щеше да се получи, ако тя признаеше, че съпругът й всъщност не иска да й е съпруг. Разбира се, подобно „откровение“ не беше в неин стил. Не, тя вероятно щеше да разиграе съвсем различен сценарий, който да го обрисува в черни краски.
Но Рейф не беше чул клюки. Самият той биваше затрупван с въпроси, от които ловко се измъкваше с уклончиви отговори. А сестра му, която беше обсаждана с искания за пикантни клюки, продължаваше да твърди, че му била ядосана и не си говорели.
Снощи, преди да тръгне на поредния си бал, тя го бе уверила:
— Всички ни мислят за скарани. Много по-лесно ми е да казвам, че не знам нищо.
Най-накрая той се отказа да гадае какво ли е намислила Офелия и сам отиде да провери. Беше наел персонал за къщата, която беше обзаведена с безупречен вкус и се намираше в отлично състояние. Именно по тази причина я беше купил. Не искаше Офелия да има причина да отлага нанасянето си там.
Нямаше да се изненада, ако разбереше, че е уволнила прислугата, за да избере хора по свой вкус, но още не го беше сторила. Икономът, който отвори вратата, беше господин Колинс, нает от него.
— Къде е тя?
— Кой, милорд?
— Жена ми, разбира се. — Рейф му подаде шапката и балтона си. Помнеше колко го беше накарала да чака последния път. Затова щеше да се настани удобно.
— Лейди Лок още не се е нанесла, милорд — осведоми го смутено Колинс.
Е, сега Рейф остана изненадан.
— Преди седмица й казах, че къщата я чака. Поне вещите й пристигнаха ли?
— Още не сме видели дамата или багажа й, милорд.
Рейфиъл не зададе други въпроси. Грабна балтона си, забрави шапката и след миг вече пътуваше към дома на семейство Рийд, откъдето му казаха, че си е тръгнала преди два дни. Точно тогава той се паникьоса.
Може да създаде вечен разрив между него и семейството му, защото Рейф и за миг не се съмняваше къде е отишла и защо; в Норфорд Хол, за да го злепостави. Досега бе имала два дни, за да сътвори пъкленото си дело. Отново се беше превърнала в първата Офелия, която той не харесваше — жената, способна да пуска лъжливи слухове. Жената, която беше безскрупулна в преследването на егоистичните си цели. Не се интересуваше кого ще нарани, докато си отмъщава на него.
След няколко часа пристигна в Норфорд Хол. Беше нощ и беше тихо. Повечето светлини бяха угасени. Лакеят на предната врата дремеше на един стол и не се събуди, когато Рейф се промъкна покрай него и отиде в стаята си, за да поспи, преди да се срещне с жена си. Тя беше в леглото му. Не очакваше, че ще я настанят в спалнята му, а би трябвало. Все пак бяха женени.
Редно беше да излезе и да си потърси друго място за нощуване. В това крило повечето стаи бяха празни. Но след като беше препускал часове наред, за да се разправя с нея в семейното имение, бе прекалено уморен, за да помръдне. На сутринта, отпочинал и с ясна глава, щеше да разбере какво е замислила. Но дотогава…
Тя бе в леглото му. Това го накара да се закове на място и да се втренчи в нея.
Косата й, разпръсната по възглавницата, блестеше като сребро на лунната светлина. Офелия не беше дръпнала завесата. Нощта беше ясна, с ярка луна. Всъщност по тази причина Рейф толкова бързо бе стигнал дотук. Беше късно. Тя вероятно спеше от няколко часа.
Намираше се в леглото му. Неговата съпруга. И с нищо не биха могли да отместят Рейф от мястото му.
Дали Офелия спеше дълбоко? Дали щеше да усети, ако се промъкне при нея? Рейф набързо се съблече и направи точно това. Тя не се събуди. Не помръдна. А той бе изтощен от неприятните изненади, които тя му беше поднесла. Редно бе да се наспи. Тя със сигурност щеше да го събуди, щом го видеше до себе си. Тогава щеше да се разправя с прословутата й избухливост.
Но точно сега Офелия не беше опърничава и несломима. Как да заспи, когато мекото й тяло бе на сантиметри от неговото? Веднъж я бе укротил с любенето си — или и това е било лъжа? Нима се е преструвала, за да го заблуди, че се е променила? Имаше само един начин да разбере…