Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (44)

Четиридесет и четвърта глава

— Още ли не си станала? Сейди каза, че си будна.

Офелия рязко се изправи в леглото. Беше будна и знаеше, че наближава пладне. Просто не й се ставаше, защото знаеше, че денят ще е труден. И се оказа права. Съдейки по развълнуваните изражения на Джейн и Едит, приятелките й вече знаеха, че тя е лейди Лок.

— Камериерката ми смята, че не бива да се излежавам до късно и затова ви е пуснала при мен — обясни Офелия и дори се прозя за по-убедително.

— Снощи дълго си будувала, а? — изкиска се Джейн.

Девойките заеха обичайните си места край масичката за закуска. Изглежда, Сейди беше оставила там поднос с храна при последния си опит да вдигне младата си господарка от леглото.

Забележката на Джейн беше доста дръзка, защото представляваше намек за първата брачна нощ. Но Офелия не беше длъжна да отговаря.

Едит обаче не можеше да сдържа възбудата си и възкликна:

— Такава си късметлийка!

— Току-що разбрахме, че си се сгодила за него — добави Джейн. — Можеш ли да повярваш? Никой не си направи труда да ни осведоми, защото всички смятали, че вече знаем. А сега и това!

— Обаче определено не очаквахме да те намерим тук — каза Едит. — Тази сутрин отидохме в къщата на лорд Лок да те навестим. Икономът не знаеше за какво говорим. Нарече ни лъжкини, когато му обяснихме, че си омъжена за господаря му. Твърдеше, че щом не е чул нищо подобно, значи не може да е вярно. Трябва да уволниш този тип. Не ме интересува, че си е вършел работата, беше изключително груб.

— И така, защо не си там? — полюбопитства Джейн.

— Къщата му още не е готова за мен — излъга тя. Трябваше да се досети, че приятелките й няма да се задоволят с това.

— Нима? — замислено се намръщи Едит. — Но нали сестра му е отседнала при него?

— Аманда е доста непретенциозна. Рейф обаче иска всичко да е идеално за мен. Лично мен това ме устройва. Вече консумирахме първата си брачна нощ.

Страните й незабавно поруменяха, но не поради неделикатната тема, както щяха да си помислят двете момичета. Изчерви се, понеже беше казала неистина. Защо отново прибягваше към лъжите? Защото не понасяше да я съжаляват и знаеше, че двете момичета ще я съжалят, ако научат истината? Офелия се помъчи да заговори за нещо друго:

— Някоя от вас трябва да е станала доста рано днес, за да научи новината толкова скоро.

— Сигурно се шегуваш! — засмя се Едит. — Още снощи чухме.

— Всички гости на лейди Кейд сигурно са хукнали да разправят наляво и надясно какво се е случило — добави Джейн. — Нали знаеш как е в обществото, всеки иска да е наясно с последните новини. Даже чухме новината по два различни начина: първо, че си на път към олтара…

— А след по-малко от час, че вече си омъжена жена — довърши Едит. — Неколцина от гостите на лейди Кейд останали, докато домакинята се завърне с потвърждение, че сватбата действително се е състояла и че тя е била свидетелка. После те също се втурнали да разпространяват новината.

— Няма да повярваш — продължи още по-развълнувано Джейн. — Скоро след като слухът за венчавката ти обиколи всички, получих първото си брачно предложение. Както можеш да си представиш, не повярвах на ушите си, но останах много поласкана. Ергените не крият разочарованието си, но омъжването ти им понася добре. Повечето си дават сметка, че дори когато те няма на брачния пазар, все пак трябва да се оженят.

— Тъй че двете с Едит също ще можем да си намерим съпрузи този сезон, въпреки че вече нямаме много време за избор. Но сега възможностите са безкрайни.

Като ги слушаше и наблюдаваше вълнението им за „останките“ от нея, Офелия се зачуди защо двете не я мразят. Тя им беше пречила да си намерят съпруг не чрез някой от недостатъците си, а чрез своята прословута красота. Джейн и Едит дори не се бяха опитали да решат предварително кого харесват. И двете бяха приели, че нямат шанс, преди тя да се омъжи. Колко тъжно. Не биваше да се случва така. А тя не се беше погрижила да го предотврати, защото не им беше истинска приятелка.

— Ако желаете, мога да ви дам някои препоръки — почти свенливо предложи Офелия. — Може и да не си личи, но аз доста следях повечето от онези джентълмени. Някои са по-мъжествени, други по-романтични, от трети ще излязат чудесни бащи. Вие двете знаете защо последното ми беше основен критерий — девойките се засмяха. — Но тъй като бях сгодена и не изпитвах истински интерес, не се притеснявах да ги изпитвам с директни въпроси, за да разбера повече за тях.

— Някой притежаваше ли и трите качества? — полюбопитства Джейн.

— Да — отвърна Офелия. — Хенри Краг вероятно ще бъде идеален за теб, Джейн. Не само че е запален ездач, но и развъжда расови коне в имението си в Кент. Знам колко беше разочарована, когато твоите родители ти забраниха да яздиш след онова падане от коня, когато си счупи ръката. В интерес на истината, мисля, че Хенри се заинтригува от мен само защото разбра, че обичам да яздя. Не се съмнявам, че този човек очаква от бъдещата си съпруга да излиза на езда с него всеки божи ден.

— Тя е права — съгласи се Едит. — Единствения път, когато говорих с Хенри, все коне му бяха в главата. Беше ми страшно досадно, но още тогава ти казах, нали си спомняш, че на теб сигурно щеше да ти е много интересно.

— Много е красив, нали? — интересът на Джейн стана доста сериозен. — Поне аз така мисля.

— Прекалено е ограничен за моите разбирания — отбеляза Едит. — Разбира се, аз съм книжен плъх.

— Да, знаем, че предпочиташ да забиеш нос в някоя книга, вместо да отидеш на прием — подкачи я Джейн.

— Като се замисля, Едит, вероятно следва да обърнеш внимание на лорд Пейсли — отбеляза Офелия. — Не си спомням първото му име, но той се хвалеше, че в личната му библиотека имало повече от три хиляди тома. Трябвало да разширява имението си заради тях.

— Ти шегуваш ли се? — попита Едит с блеснал поглед.

— Съвсем не. Останах с впечатлението, че лордът ще пропътува половината свят, ако чуе, че някъде в чужбина се намира книга, която го интересува.

— Освен това е толкова блед, че ще сте си лика-прилика, скъпа — закикоти се Джейн.

— Знаеш ли, Фили — въодушеви се изведнъж Едит, — никога не бих… ох, извинявай, без да искам.

— Няма нищо — увери я Офелия. — Старият прякор вече не ме притеснява.

— Нима? — намръщи се Джейн. — Ти наистина си се променила, Офелия. Честна дума, с теб никога не съм се чувствала по… по…

— Спокойна — довърши Едит. — Да, и аз съм на същото мнение. С риск да ме изхвърлиш, ще кажа, че промяната ми харесва. Кой да помисли, че ще положиш усилие да ни помогнеш с правенето на верния избор, както подобава на най-добра…

Едит пламна като божур. Неизречената дума „приятелка“ увисна във въздуха. Същото смущение обзе и Офелия. Рейф й го беше казал. Озлоблението я правеше твърде егоцентрична и й пречеше да се сближи с тези две момичета, които бяха много мили и приятни.

Боже, какво беше направила с живота си? През цялото време е отхвърляла хората от себе си, за да не я наранят, когато точно това най-много я е наранявало!