Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (38)

Тридесет и осма глава

Рейфиъл прекара още един ден на гости у семейството си. Името на Офелия не бе изречено отново, но тя непрекъснато присъстваше в мислите му. Не я споменаваха, понеже след първоначалната им дискусия бе прекарал още няколко часа в кабинета на баща си и практически бе обяснил всичко, което беше направил и защо. Това не промени мнението на Престън, че синът му трябва да се ожени за нея, но сега Рейф бе сигурен, че баща му няма да се разгневи особено, ако намери начин да се измъкне от женитбата.

Единственото, което младият мъж не желаеше да обсъжда и се надяваше този въпрос никога да не бъде повдигнат, беше дали я е любил. Ако баща му научеше какво се е случило помежду им, Рейф бързо щеше да се окаже окован за Офелия. Но ако съдеше по разказа на Фортън, момичето не стоеше зад слуховете, които се носеха сред лондонския елит. Всъщност, ако беше вбесена заради облога, а съдейки по реакцията й онази вечер това беше така, тази клюка само щеше да налее масло в огъня.

Би преглътнал и би й предложил брак, ако тя се беше разплакала, настоявайки, че е компрометирана. Рейф нямаше навика да прелъстява девствени графски дъщери, даже бягаше като попарен от всякакви девственици и дебютантки и досега ограничаваше похожденията си само до омъжени жени. Но наистина беше компрометирал тази девица. А тя го увери, че ще си мълчи за случилото се и че не иска да се омъжи за него. Беше непреклонна, че ще си избере съпруг, чието социално положение ще е трън в очите на Шърман Рийд.

Ами сега? Все още ли беше решена да се противопостави на баща си и да не го вземе за мъж, или пък бе решила да си отмъсти за облога, като се омъжи за него? Нямаше откъде да узнае, преди да поговорят. Дано тя склонеше да поговорят като зрели хора. Дано първо не се опиташе да го убие.

Рейф се връщаше в Лондон, за да се погрижи подобно нещо да не се случи, но все пак не можеше да си избие тази представа от главата. Брак с Офелия. Нещо напълно немислимо, разбира се. Та той изобщо не бе готов за семеен живот. Още имаше желанието да пие с шепи от сладостите на ергенския живот. Но виж ти! В момента мисълта за други жени му се струваше доста непривлекателна.

По дяволите! Знаеше, че ще е грешка да я люби. Тя беше най-изящната, елегантна, остроумна, красива, страстна жена, която беше виждал. В сравнение с нея другите представителки на нежния пол бяха същинско разочарование. В края на краищата, към какво да се стремиш, след като си имал най-доброто?

Бракът с Офелия. Ад или рай?

— Самата аз щях да ти откъсна главата — каза Аманда, сякаш прочела мислите му.

Връщаше се в Лондон заедно със сестра си. Вече пътуваха цял час, а тя не беше разменила и две думи с него. Унесен в мисли, той почти беше забравил, че си има спътничка в каретата. Досега.

— Би ли ми казала откъде ти хрумна тази мисъл, ако обичаш? — попита Рейф.

— Облогът. Да, подслушвах на вратата на кабинета. Ама какво си очаквал, като отказа да ми кажеш какво си правил в Олдърс Нест с Офелия? Умирах от любопитство.

— Колко чу?

— Всичко. — Тя му се усмихна триумфално. — Слязох долу, веднага щом заведох баба в стаята й. Държах да разбера защо си извикан у дома. Не съм очаквала да науча и тайните ти. Няма да повярваш колко укоризнени погледи отнесох от прислужниците, които ме подминаваха в коридора. Така се заплеснах, че чак забравих да се престоря, че не подслушвам.

Рейф се намръщи.

— И една думичка да не е излязла от устата ти, Манди.

— Престани да се съмняваш в моята лоялност. Излишно беше да ме обиждаш.

— Извинявай — въздъхна той. — В момента съм изнервен.

— Нищо чудно. Мога да си представя какво е да разбереш, че ще се жениш.

— Няма да се женя.

— Но татко…

— Чуй ме добре, драга. Първо, Офелия вероятно ще ме отблъсне. Второ, ти бе права с първото си предположение. Не се и съмнявам, че тя иска да ми откъсне главата.

— Знаеш ли, ще ми се да греша. — Тя също въздъхна. — Но няма да съм изненадана. Как можа да се погавриш така с нея, да промениш живота й заради някакъв си глупав бас?

— Ако не се лъжа, каза, че си чула всичко?

— Ами добре де, баба излезе на стълбището да види защо не се прибирам. Казах й, че веднага си отивам, и ми се наложи да се крия няколко минути. Смяташ ли, че съм изпуснала нещо важно?

— Облогът ми с Дънкан само задейства плана. Това беше едно много благородно начинание, нищо че аз го казвам, предизвикано от много причини, включително и нейното щастие. Помниш каква беше преди. Видя каква е сега. Не намираш ли, че разликата е значителна?

— Така е. Удивена съм, че се е съгласила да се постави под опеката ти… всъщност не се е съгласила, нали? Ти каза на татко единствено, че си имал позволението на родителите й. Господи, Рейф, отвлече ли я?

— „Отвличане“ е ужасна дума. Тя негодуваше само няколко дни. Бързо осъзна, че съм искрен в стремежа си да й помогна. Показа ми черти на характера си, които малцина познават. Когато остави огорчението настрана, може да бъде остроумна и очарователна събеседница. Очевидно е искала да се промени. Оказваше ми пълно съдействие, преди да се завърнем в Лондон.

— Каза ли ти защо е пуснала всички онези слухове?

— Обсъдихме всичко, Манди.

— В такъв случай трябва да си я опознал доста отблизо. — Аманда го погледна съсредоточено. — Ти сигурен ли си, че наистина не искаш да се ожениш за нея?

Не, по дяволите, не бе сигурен.