Дейвид Балдачи
Обикновен гений (87)

87

Получаването на заповед за обиск на Кемп Пиъри отне известно време заради късния час, а и поради очевидната неохота на съдията. Но видеозаписът и показанията на трима очевидци нямаше как да бъдат пренебрегнати. В крайна сметка кавалкадата от черни джипове спря пред портала на секретната база. Дузина федерални агенти начело с Хейс и Вентрис се насочиха към будката на охраната, следвани от Шон и Мишел.

По настояване на Шон Хорейшо Барнс отпътува за Северна Вирджиния, придружаван от двама агенти на АБН. Там му предстоеше продължително лечение на изкривения гръбнак, белите дробове и тежките поражения на нервната система. На раздяла Шон му предаде копие от записа на самолета, арабите и балите с дрога, заръчвайки му да направи няколко допълнителни копия и да ги заключи в различни банкови сейфове.

Вентрис спря пред входа и показа личната си карта и заповедта за обиск на тримата въоръжени охранители, които се приближиха към него.

— Най-добре повикайте началника си, момчета — подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.

— Мисля, че вашите началници вече са тук, сър — отговори сдържано един от тях.

От будката излязоха двама мъже — единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.

— Дайте ми заповедта, агент Вентрис — заповяда мъжът с костюма.

— Но, сър…

— Веднага!

Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно го скъса.

— Дайте ми видеозаписа! — нареди другият и протегна ръка към Хейс.

— Откъде знаете, че има видеозапис? — попита Хейс.

— Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!

Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.

— А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! — сухо се разпореди той.

Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.

— Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!

Шефът на Вентрис кимна и добави:

— Ти също!

Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.

— Вие двамата сте задържани.

— Какво?!

Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.

— Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! — кресна шефът на Вентрис. — Тук ние нямаме юрисдикция.

— Но ние имахме съдебна заповед! — гневно отвърна Вентрис.

— Какво искаш, Майк? — вдигна вежди онзи. — Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? — Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. — Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!

Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.

— Вървете, вървете — успокоително каза Шон. — Ние все някак ще се оправим.

Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.

Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.

Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.

— Добре дошли в Кемп Пиъри — хладно се усмихна тя. — Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.