Дейвид Балдачи
Обикновен гений (52)

52

— Мисля, че задължително трябва да ти пазя гърба, Шон — промърмори шериф Хейс, докато управляваше личния си автомобил към Уилямсбърг.

— Няма как да стане, защото Уитфийлд и горилата му знаят как изглеждаш — поклати глава Шон.

— В такъв случай ще изпратя някой от заместниците си. Съгласен съм с Мишел, че Уитфийлд не е от хората, които ще позволяват някой да задиря жена му.

— Май не му пука дали жена му хойка. Останах с впечатлението, че дамата не е за пръв път в онзи бар.

— Да, ама той вече те знае. Ако те види с нея, веднага ще реши, че го шпионираш.

— Но той едва ли допуска, че познавам жена му. В случай че изпрати горилата си или се появи лично, ще се направя на изненадан и веднага ще се оттегля.

— Нима вярваш, че подобен номер ще мине при човек като Уитфийлд? — изненадано го погледна Хейс.

— Вероятно не — призна Шон. — Но ако имаш по-добра идея, казвай! А и изобщо не съм сигурен, че ще я заваря в онова заведение. Като нищо ще излезе, че просто си губим времето.

— Но дори тази Месълайн да знае нещо, откъде-накъде ще го сподели с теб?

— Е, не съм съвсем новак в това упражнение. Мисля, че умея да измъквам информация от хората.

— Но нали каза, че първия път не се е получило нищо?

— То си беше за първия път.

— Наистина ли вярваш, че Уитфийлд има нещо общо със смъртта на Мънк и Лен?

— Мънк намери смъртта си на територията на базата, а Уитфийлд прави всичко възможно да ни отстрани от случая. От същото място някой стреля по мен. Пак там се приземяват самолети с изключени светлини.

— Самолети ли? — учудено го погледна Хейс.

— Прелитат точно над Бабидж Таун — кимна Шон. — Големи реактивни самолети, които могат да осъществяват трансконтинентални полети. Никой не знае кой лети с тях. В допълнение Конгресът отпуска средства за строителството уж на спални помещения за курсантите в Кемп Пиъри, въпреки че там има много съвсем запазени къщи.

— Защо казваш „уж“?

— Защото една сграда може да има най-различни предназначения. Включително център за провеждане на разпити или пък камера за изтезания.

Хейс за малко не изпусна кормилото.

— Да не си се побъркал, по дяволите? — ахна той. — Тези неща са абсолютно забранени от закона!

— Може би Мънк е видял в Кемп Пиъри нещо, което не е трябвало да види, като например как пускат ток на никому неизвестни затворници. Това не е ли достатъчно, за да бъде премахнат?

— Не, не ти вярвам! — тръсна глава Хейс. — А какво ще кажеш за Лен Райвест?

— Мънк му е разказал какво е видял. Или самият той е заподозрял нещо. Уитфийлд е научил и… Лен Райвест го няма.

— Но защо не е отишъл в полицията, по дяволите? Все пак е бил бивш агент на ФБР!

— Може би се е страхувал да се изправи срещу ЦРУ и Иън Уитфийлд. Може би са замесени хора на високи постове в правителството. А може би е споделил съмненията с не когото трябва.

— Значи имаш предвид доста мащабна конспирация, така ли?

— А защо не? Такива неща се случват всеки ден. Ако залозите са достатъчно високи, около тях се изгражда съответната конспиративна мрежа. Между другото, във Вашингтон не ги наричат конспирация, а политика.

— Признавам, че това ми звучи прекалено, Шон — нервно въздъхна Хейс. — Аз съм обикновено провинциално ченге, което скоро ще се пенсионира.

— Можеш спокойно да ме оставиш и да се прибереш у дома, Мърк. Партньорството ни ще свърши, и толкоз. Без лоши чувства, без обида. Но аз няма да се откажа.

Хейс се замисли за момент, после тръсна глава.

— Какво толкова, по дяволите! Ако ще потъвам, поне да е за нещо важно. Но продължавам да твърдя, че тази вечер ще бъдеш под наблюдение.

Ако един от двамата се беше озърнал, със сигурност щеше да установи, че някой вече ги следваше.