Дейвид Балдачи
Обикновен гений (66)

66

— След случилото се Виджи днес няма да ходи на училище — каза Мишел, докато крачеха с Хорейшо и Шон към къщата на Алиша. — Но си мисля, че ще посвири за мен.

— Хорейшо си носи магнетофона — отвърна Шон. — Ще стоим настрана, но така, че да чуваме мелодията.

— А после какво? — обърна се да го погледне Мишел.

— Ако се окаже код, ще потърсим помощ. Тук има достатъчно гении, които разбират от кодове. Един от тях познавам лично.

Хорейшо скри магнетофона зад книгите на етажерката до пианото и го включи на запис. После двамата с Шон излязоха на верандата, отделена от коридора чрез мрежеста врата. Прозорецът на стаята беше открехнат достатъчно, за да чуват музиката.

Мишел отиде в стаята на Виджи и я помоли да й посвири.

Момиченцето се подчини, изсвири мелодията и отново се прибра в стаята си. Мишел взе магнетофона и излезе на верандата при двамата мъже.

— Обадих се на Алиша — информира я Шон. — В момента е на работа, но скоро ще бъде тук. Хорейшо, ще можеш ли да запишеш нотите по слух? Така, както ги чуваш?

— Мисля, че ще се справя.

— Чакай, чакай. Мелодията не ти е позната, нали? Може би нотите са някъде тук, трябва просто да ги открием.

— Съжалявам, но този вид музика е прекалено мека за мен — поклати глава Хорейшо. — Предпочитам класическия рок.

Но когато Алиша се появи, той вече беше готов с нотите.

— Мислите, че са някакъв код, така ли? — поинтересува се тя, докато преглеждаше гъсто изписания лист.

— Точно така — кимна Шон.

— За съжаление нотите не предлагат особено разнообразие от символи.

— Така е — въздъхна Хорейшо. — A, B, C, D, E, F и G. Разбира се, те могат да се раздробят на диези, бемоли и прочие.

— Това стига ли, за да ги обработиш, Алиша? — нетърпеливо попита Шон.

— Не мога да кажа, докато не ги проверя. Имате ли приблизителна представа за какво става дума?

Шон погледна Мишел, но замълча.

— Вървете по дяволите! — гневно отсече Алиша, забелязала мълчаливите послания помежду им. — След като ми нямате доверие, търсете си помощ от другаде!

— Добре, добре — разпери ръце Шон. — Трябва да търсиш нещо, което има връзка с Кемп Пиъри, германски военнопленници или тайни полети.

Очите на Алиша се разшириха от учудване.

— Имайте предвид, че аз съм лингвист и математик, а не специалист по дешифриране — бързо се окопити тя.

— Най-добрите дешифровчици в историята са били лингвисти и математици — възрази Шон.

— Все пак ми се ще да разполагам с повече материал, защото Мънк Тюринг никак не беше глупав. Съмнявам се, че кодът му е елементарен.

— Тюринг! — сепна се Шон. — Кодове и кръв! Трябва да е това!

— Кое? — учудено го погледна Мишел.

— Мънк Тюринг е роднина на Алън Тюринг, тоест между тях съществува кръвна връзка. Неотдавна Мънк е отскочил до Англия и е посетил местата, свързани с живота на Алън — човека, който почти сам успял да разбие шифъра на „Енигма“. Сигурен съм, че между тези неща има връзка.

— Е, това все пак е някаква помощ — промърмори Алиша, докато разлистваше страниците на нотите. — Аз имам книги за Алън Тюринг и неговата работа. За кога ви трябва резултат?

— Колкото може по-скоро, защото вече всяка минута е от значение.