Дейвид Балдачи
Обикновен гений (29)

29

Шон седеше срещу Алиша, настанила се зад голямото бюро в Барака № 1. Той не успя да види почти нищо от общото помещение с много работни места, където без съмнение се трудеха гении. Но в замяна почти усети умствената им мощ, примесена с монотонното жужене на невидими сървъри.

— Само недей да разкопчаваш това нещо — шеговито рече той и махна към десния й крак. — Ако го сториш, ще бъда принуден да се защитавам.

Алиша дори не се усмихна.

— От какво умря Лен Райвест? — остро попита тя. — Само не ми казвай, че е самоубийство!

— Не знам от какво е умрял — отвърна той, установявайки, че очите й са зачервени.

— Как така не знаеш?

— Знае само убиецът. И понеже това не съм аз, мога само да предполагам.

— Добре, започвай да предполагаш.

— Не мога. В момента се води разследване.

— Само не ми излизай с тези патетични глупости! — сопна се тя.

— Бил съм ченге и прекрасно знам как може да се прецака едно разследване. Полицията разглежда случая като „смърт при подозрителни обстоятелства“.

— Но това означава, че може да бъде както убийство, така и нещастен случай!

— Или естествена смърт — леко се усмихна той.

— Но ти каза, че е убит!

— Може и да греша.

— О, много ти благодаря за помощта!

Шон се наведе напред, лицето му стана сериозно.

— Работата е там, че те познавам едва от вчера. А от установените до този момент факти може да се окаже, че убиецът си ти.

— Не съм убила никого.

— Досега не съм срещал убиец, който да твърди противното. За целта си имаме адвокати.

— Мислиш ли, че има някаква връзка със смъртта на Мънк?

— Май не разбра какво ти казвам. Искаш ли да започна отначало?

Сега Алиша се приведе напред.

— Снощи са открили завещанието на Мънк Тюринг. Току-що научих, че ме е посочил за настойник на дъщеря си. Възнамерявам да изпълня дълга си по най-добрия възможен начин. Искам да знам дали момичето е в опасност.

— Значи Мънк те е посочил за настойник — замислено промълви Шон. — Нямах представа, че сте били толкова близки.

— Мънк знаеше, че обичам Виджи. Ще се грижа за нея по най-добрия начин!

— Което няма да е много лесно в Бабидж Таун — отбеляза Шон. — След убийството на Райвест мястото не ми се струва рай на сигурността.

— Горкичкият Лен! — изхлипа Алиша и прикри очите си с длан. — Боже! Не мога да повярвам, че е мъртъв!

Шон се облегна назад.

— Виждам, че трудно приемаш смъртта на Лен — отбеляза той и се взря в лицето й. — Има ли някаква специална причина за това?

Тя се изправи и издуха носа си в салфетката, която измъкна от някаква кутия на бюрото.

— Бяхме приятели.

— Само приятели или нещо повече?

— Не ти влиза в работата!

— Но ако си имала връзка с Лен Райвест, тогава е работа на полицията.

— Е, добре, имах. И какво?

— Каква беше връзката ви? Обикновени контакти или нещо по-сериозно? Планове за женитба?

— Ти си адски нахален тип!

— А ти си очевидно интелигентна жена, но май пропускаш да отбележиш, че в момента те подготвям за въпросите на полицията и на ФБР, след като научат за вашите взаимоотношения. Мислиш ли, че агент Вентрис ще прояви деликатност? Връзката е покойния автоматично те поставя в положението на заподозряна!

— Не съм го убила, за бога! Той беше добър човек и аз го обичах. Крояхме планове за бъдещето… — Гласът й секна и тя извърна глава.

— Добре, Алиша, успокой се — меко промълви Шон. — Знам, че ти е трудно. — Помълча, после попита: — Можеш ли да си спомниш дали Лен е споменавал пред теб за някаква заплаха? За някой, който иска да му причини зло? За нещо, което има връзка с Бабидж Таун или с Кемп Пиъри?

Алиша пое дълбоко въздух, избърса лицето си и вдигна глава.

— Какво общо има Кемп Пиъри със смъртта на Лен?

— Много общо, ако се окаже, че смъртта на Лен е свързана с гибелта на Мънк Тюринг.

— Но нали ти сам спомена, че Тюринг най-вероятно се е самоубил?

— Не можем да бъдем сигурни. Трупът му е открит на територия на ЦРУ, а това е факт, който не можем да пренебрегнем. До довечера може да се окаже, че такава връзка няма, но в момента искам да чуя отговора ти. Споменавал ли ти е нещо подобно Лен?

— Той никога не е споменавал, че някой иска да го убие, но…

— Но какво? — приведе се напред Шон. — Хайде, изплюй камъчето!

— Веднъж каза, че някой се опитва да саботира работата в Бабидж Таун и че според него тук имало шпиони.

— Шпиони ли? Какви?

— Той спомена, че хората, които работят тук, дори нямат представа в какво се забъркват. В смисъл, че проектите, върху които работим, могат да променят света. Но не към по-добро, а към по-лошо. — На лицето й се появи измъчена усмивка. — Каза още, че ние сме особняци, които нямат представа от реалния живот. И май беше прав.

— Пред мен той също спомена, че много държави биха започнали война заради проектите, които се разработват в Бабидж Таун — кимна Шон. — Само не ми казвай, че боравите с цифри и нищо повече!

— Не мога, Шон — въздъхна Алиша. — Страх ме е. Побиват ме тръпки от факта, че убиха един изключителен професионалист като Лен Райвест в дома му, въпреки всички мерки за сигурност!

Жената изглеждаше толкова зле, че Шон стана, пристъпи към бюрото и я прегърна през раменете.

— Всичко ще се оправи, Алиша — промълви той.

— Престани с тези глупости! — дръпна се тя. — Не знаеш дали ще се оправи, или ще стане още по-зле! Имай предвид, че се страхувам най-вече за Виджи. Може да се окаже, че и тя е в опасност, и то голяма!

— Защо?

— Ти си експертът, ти ми кажи!

— Детето знае ли, че баща му няма да се върне?

— Още се опитвам да я подготвя за новината — размърда се смутено Алиша. — Но не ми е лесно.

— Ако наистина си загрижена за нея, би трябвало да й събереш багажа и да заминете някъде далеч от Бабидж Таун.

— Не мога. Тук е работата ми.

— Но нали каза, че сигурността на Виджи е най-важното нещо за теб?

— Тук Виджи се чувства добре. Ако я заведа някъде другаде, може да се срине психически.

— Бих казал, че няма голяма разлика дали детето ще остане тук, където вероятно ще бъде застрашена сигурността му, или ще замине на безопасно място, но с цената на психическата му стабилност — отбеляза Шон.

— Аз имам друга идея — рече Алиша, сграбчи ръката му и пламенно добави: — Ние оставаме, а ти поемаш грижа за сигурността ни!

— Вече си имам работа — възрази Шон. Всъщност не една, а две, поправи се мислено той.

— Тя е дете и има нужда от помощ. Нима ще откажеш да помогнеш на едно единайсетгодишно момиченце, току-що загубило баща си?

Шон понечи да отговори, после само сви рамене и направи безуспешен опит да издърпа ръката си.

— Добре де, ще я държа под око — съгласи се той.

— Благодаря ти! — просълзи се Алиша. — Много ти благодаря!

— Но след като поемам ролята на неофициален бодигард, май ще трябва да се запозная с младата дама.

Алиша изчака малко да възстанови душевното си равновесие и се изправи.

— Да вървим. Тя трябва да е привършила с упражнението по разлагане на числа, което й възложих.

— Какво?

— Виджи притежава забележителни умения да смята наум. Не чак толкова големи, че да ме остави без работа, но нещо, скрито дълбоко в съзнанието й, може би е ключът към решението на задачата, което търся.

— Значи уязвимото момиченце ще преобрази света? — втренчи се в нея Шон.

Алиша се усмихна.

— Блажени кротките, защото те ще наследят земята — рече тя.