Дейвид Балдачи
Обикновен гений (69)

69

Двамата бавно вървяха по брега. Валъри беше събула сандалите си и ги носеше в ръце, а Шон се влачеше до нея с виновно наведена глава и пълни с пясък мокасини. Беше й се обадил просто защото разследването не вървеше, а и заради разговора на съпруга й с Мишел. Но тя се нахвърли върху него в мига, в който слезе от колата. Оказа се, че вече знае всичко за Шон Картър, включително и истинската му фамилия.

— Значи си разговаряла с мъжа си, така ли? — унило каза той.

— О, да. Събирането на информация е едно от нещата, които Иън умее да върши много добре. Ти си бивш агент на Сикрет Сървис и разследваш убийствата в Бабидж Таун. Не мога да повярвам, че се вързах на лъжите ти. Просто не мога да повярвам!

— Не беше точно така, Валъри.

— Отричаш, че чрез мен се опита да измъкнеш информация за съпруга ми?! — рязко се обърна тя. — Отричаш, че си ме проследил онази вечер, след като се запознахме в бара?

— Не, но…

— Няма но!

— Да, действително търсех информация — въздъхна той. — Такава ми е работата.

— За мен е непростимо!

— Съжалявам, че те нараних, Валъри. Но когато човек се опитва да разкрие убийство… Ако имах друг начин да се сдобия с някаква информация, изобщо не бих го направил, повярвай ми!

Валъри се обърна и отново тръгна напред, скръстила ръце на гърдите си и забравила за захвърлените на пясъка сандали. Ветрецът развяваше крачолите на белите панталони, които се увиваха около стройните й крака. Гневът бавно я напускаше, чертите на лицето й омекнаха.

— Никога не съм предполагала, че може да ми се случи подобно нещо — въздъхна тя. — Иън беше последният човек, който успя да ме подхлъзне.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях убедена, че се ожени за мен, защото ме обича. Но после разбрах, че не е така.

— Тогава защо го направи?

— Дявол знае — сви рамене тя. — След това се появи ти и аз за пръв път след толкова години брак си зададох въпроса как бих се чувствала с друг мъж. — Обърна се и забравила всякаква любезност, извика: — Проклет да си, гадняр такъв!

Шон объркано замълча.

— Само едно ще ти кажа, Валъри — промълви след известно време той. — Беше ми адски трудно да запазя професионалната дистанция между нас.

— Професионалната дистанция ли?! Е, това вече е друго нещо! Кара ме да се чувствам изключително желана! — Тя вдигна ръка и с рязко движение избърса сълзите, които се стичаха по лицето й.

— Съжалявам, Валъри! Наистина съжалявам!

— Спести си лъжите, ако обичаш! Не желая да ги слушам.

Валъри се наведе, вдигна една мидена черупка и гневно я запрати във водата. После се завъртя и го сграбчи за ризата.

— Искаш ли да чуеш най-главното, а?

От изражението на Шон ясно пролича, че няма никакво желание.

— Да — все пак отвърна той. — Напълно си го заслужавам.

— Едва ли.

— Валъри, ако имаше начин да върна нещата назад, със сигурност щях да го направя, повярвай ми! За съжаление е невъзможно, затова казвай.

Очите й най-после се отместиха от лицето му, но само за един кратък миг.

— Не мога да ти опиша колко много ми се иска да легна с теб — прошепна тя. — Въпреки цялата гадост, която ми сервира, въпреки че се опита да ме използваш. Докога ще съм такава нещастница, господи? Докога?! И все пак изгарям от желание да се чукам с теб още сега, в момента! Какво говори това за мен, Шон?

Валъри се разрида, но решително отблъсна протегнатите му ръце. Той опита отново и този път тя се отпусна в прегръдката му.

Дълго време останаха така, притиснати един в друг на пясъка.

Накрая Валъри се отдръпна и избърса очи с кърпичката, която извади от джоба си.

— Виж какво, защо не отидем някъде другаде? Имам предвид по-дискретна обстановка. Всъщност искам да кажа… — Пое си дълбоко дъх и решително продължи: — Би трябвало да те мразя, но не мога. След като те отблъснах първата вечер в бара, се почувствах като най-голямата идиотка на света, вероятно защото усетих, че у теб има нещо друго. Нещо много повече от всичко, което получавам от брака си. Хайде да отидем някъде, моля те!

— Разбира се, че можем да го направим, Валъри — хвана ръката й Шон. — Но само толкова. Може да ти прозвучи глупаво, но имам чувството, че и ти не желаеш нещо повече.

— Защо?

— Защото все още обичаш съпруга си.

— Е, това вече е друго — прозвуча един глас зад тях. — Наистина прекрасно.

Обърнаха се едновременно и впиха смаяни погледи в мъжа, който крачеше към тях.

— О, господи! — простена Валъри.

Иън Уитфийлд се приближаваше с леко накуцване.

Шон бързо застана пред нея и стисна зъби.

— Не е каквото си мислиш, Уитфийлд! — извика той.

Военният спря на сантиметри от него и закова леден поглед в лицето му.

— Не те съветвам да тръгнеш по този път, защото тъпите ти лъжи със сигурност ще ме ядосат още повече! — изръмжа той. — Имай предвид, че тогава няма да си намериш място!

— Иън, недей! — ужасено извика Валъри.

Уитфийлд дори не си направи труда да я погледне, очите му останаха заковани в лицето на Шон.

— Първо изпиваш едно-две питиета с жена ми, после я каниш на вечеря, а сега се разхождате по плажа, хванати за ръце. Питам се дали ти е омръзнал животът, или си обикновен глупак?

— Защо все още съм тук, след като си знаел? — смени тактиката Шон. — Защо не прати горилите си да ми видят сметката още след първото мохито в бара? — Забелязал как тялото на мъжа срещу него се стяга, той направи бърза крачка назад и зае отбранителна позиция.

— Аз не съм мафиот, Кинг. Нямам навика да поръчвам убийства. Аз съм само държавен служител, който работи за доброто на Америка.

— Един съвет от мен, мистър държавен служител. Работи по-малко и отделяй повече време за съпругата си. Сигурен съм, че Америка ще те разбере.

Уитфийлд погледна Валъри, която инстинктивно направи крачка назад.

— Значи вече сме брачни консултанти, а? — изрече той. — Досега мислех, че си само некомпетентно частно ченге.

— Просто си върша работата.

— Която включва и прелъстяването на жена ми, така ли?

— Не я прелъстявам. А тя ме държи на разстояние по простата причина, че все още те обича. Не знам защо, ако искаш откровеното ми мнение. Мисля, че вместо да ми се правиш на велик, двамата трябва да седнете и да си поговорите. Но това зависи единствено от теб.

Уитфийлд направи крачка назад, а Шон хвърли поглед към Валъри.

— Искаш ли да остана? — попита той.

— Не — почти беззвучно отвърна тя и поклати глава.

Шон отново насочи вниманието си към Уитфийлд.

— Късметлия си. Гледай да не прецакаш всичко — посъветва го той, обърна се и се отдалечи. Уитфийлд и Валъри стояха един срещу друг, разделени единствено от усилващия се вятър.