Джуд Деверо
Клариса (5)

ПЕТА ГЛАВА

Струваше й се, че са прекарали поне няколко часа на седлото, когато изведнъж спряха. Клариса се друсаше на гърба на коня и се държеше с последни сили за края на седлото, но когато Рейн рязко дръпна юздите, за малко не се строполи на земята.

— Дръж се здраво — изръмжа той и я улови за първата част на тялото, която му попадна под ръцете — и това се оказа раненият й крак! Клариса изпищя от болка. — Млъкни, за Бога! — изсъска сърдито той. — Погледни ей там, между дърветата! Виждаш ли ги?

Клариса изтри сълзите си с ръкава на ризата и се вгледа напрегнато в полумрака. Най-после успя да различи семейството диви свине, които се ровеха в корените на едно дърво. Свинете спряха за миг, погледнаха хората с коварните си малки очички и изгрухтяха предупредително. Клариса погледна острите им бивни и потръпна от страх.

— Дръж се здраво — нареди строго Рейн, пришпори жребеца си и препусна в галоп към най-голямата свиня, свел копието си, за да я прониже. — Стисни коленете си, защото ще паднеш! — извика той. Клариса изпълни заповедта и се загледа ужасено към свинята, която също се готвеше за атака. Животното й се струваше направо огромно, а краката на коня бяха толкова тънки…

Изведнъж Рейн полетя настрана и тялото му застана успоредно със земята. Тъй като се държеше за гърба му, Клариса падна заедно с него. Загуби равновесие и изпищя задавено. Вкопчи се с все сила в Рейн, който в този момент заби копието в гърба на разярената свиня. Страшният вик на животното уплаши Клариса до смърт и тя скри лице в широкия гръб на мъжа пред себе си.

— Пусни ме веднага! — изрева сърдито той, разклати копието, за да го извади, и издърпа пръстите на Клариса от гърба си. — За малко да паднем от коня! Отсега нататък се дръж за седлото. — След тази команда той препусна отново в галоп, прекоси полянката, като се привеждаше сръчно под надвисналите клони на дърветата, за да настигне другата свиня. Уби още две животни, като ги улучи от първия път, след това спря, защото отново трябваше да отдели Клариса от тялото си. Тя не помнеше кога се е заловила отново за гърба му и се зарадва, че този път Рейн не се присмя на страхливостта й.

Мъжът се освободи бързо от ръцете й, скочи на земята, извади от чантата на седлото си няколко кожени върви, огледа предпазливо мъртвите свине, после се наведе и започна да връзва краката им.

— Слез от коня — нареди той и изчака търпеливо, докато пажът изпълни заповедта.

Клариса не беше свикнала да язди и когато стъпи на здрава земя, краката отказаха да й служат. Трябваше да се хване за седлото, за да не падне.

Без да се занимава повече с нея, Рейн метна убитите свине на гърба на коня и отиде да го успокои. Възбудено от миризмата на прясна кръв, животното подскачаше и нервно мяташе глава.

— Хвани юздите и ме следвай — заповяда през рамо той и тръгна напред, без да се обръща.

Клариса хвърли страхлив поглед към едрия жребец, който беше наострил уши и потрепваше нетърпеливо, преглътна мъчително и посегна към юздите. Конят вдиган високо предните си крака и тя отскочи ужасено настрана. После хвърли бърз поглед в посоката, където Рейн едва се виждаше между дърветата.

— Хайде, конче, не се сърди — прошепна тя, за да окуражи повече себе си, отколкото животното, и отново посегна към юздите. Конят се отдръпна назад и пак се вдигна на задните крака.

Клариса разбра, че по този начин няма да постигне нищо, затова спря, погледна коня право в очите и затананика някаква мелодия. След като опита няколко ноти в различно темпо, тя усети, че конят наостри уши и се укроти. Това животно очевидно обичаше танцовата музика! Вече по-уверена в себе си, Клариса посегна към юздите и извиси глас.

Само след няколко минути, горда с постижението си, тя излезе на полянката, където Рейн нетърпеливо я чакаше с третата свиня.

— Добре, че съм сложил постове — усмихна се иронично той. — Вдигаш такъв шум, че ще те чуят най-малко на една миля разстояние.

Клариса беше толкова обидена, че загуби ума и дума. Откакто навърши десет години, беше слушала само похвали за музиката си, а сега й заявяваха, че вдигала шум! Лицето й помръкна и тя позволи на Рейн да я качи на седлото, без да каже нито дума. Този път седеше пред него и се опираше удобно на гърдите му. Двамата се върнаха в лагера, без да си кажат нито дума.

Щом пристигнаха, Рейн скочи от коня, отвърза свинете и ги повлече към големия лагерен огън, без да обръща внимание на Клариса, която нямаше представа как да слезе от коня. Джослин се показа между дърветата и Рейн му махна забързано с ръка.

— Покажи на момчето как да изтрие гърба на коня — нареди му той и се запъти с дълги крачки към шатрата си.

Джос се усмихна окуражително на Клариса и поведе жребеца към поляната, където нощуваха конете.

— Момчето — изръмжа вбесено Клариса, плъзна се от седлото и едва не попадна под копитата на коня. — Момче, направи това; момче, направи онова. Този човек не мисли ли за почивка? — Докато Джос разкопчаваше колана на седлото, Клариса се надигна на пръсти, грабна тежкото седло и го дръпна с все сила. Тежестта му я смаза, тя падна по гръб и седлото я покри цялата.

Джос, който с усилие сдържаше смеха си, й показа поставката за седлата. Клариса остана да седи в тревата и разтърка коляното, където я беше улучило проклетото седло.

— Рейн ти вгорчава живота, както виждам…

— Опитва се — отговори уморено тя, вдигна тежкото седло и след три напразни опита успя да го нагласи върху дървената поставка. — О, Джос! — въздъхна с болка тя. — Никога не съм изпитвала такава умора. Тази сутрин почистих бронята му, после се упражнявах до изнемога с тежкия меч, след това ме заведе на лов, а сега трябва да изтрия гърба на този звяр.

При тази забележка конят извъртя очи и затанцува неспокойно. Без да мисли много, Клариса запя и само след няколко такта конят се успокои.

Джослин я погледна слисано, но бързо извърна глава. Не искаше Клариса да види учудването му. Това малко същество имаше невероятно богат глас!

— Рейн трябва да се грижи за много хора — обясни след малко той.

— Искаш да кажеш, че лордът е в правото си да се забавлява с простия народ, нали! — изфуча разярено тя и започна да трие гърба на коня със стиска трева, както й показа Джос.

— Може би си права. Може би мъж като Рейн е толкова свикнал да поема отговорност, че го прави несъзнателно.

— Според мен прекалява с командите си — отговори кисело тя. — Защо постоянно раздава заповеди? Защо смята, че само той има право да казва на другите какво да правят? Защо просто не остави хората на мира?

— На мира! — изсмя се горчиво Джос и мина от другата страна на коня. — Само да беше видяла как изглеждаше лагерът преди няколко седмици, когато го нямаше Рейн. Беше по-лошо от бедняшките квартали на Лондон. Мъжете си прерязваха гърлата само за да се сдобият с няколко пени и крадяха така, че нощем не можеше да се спи. Всеки бранеше малкото си вещи със зъби и нокти. Прогонените селяни бяха изложени на произвола на убийците и…

— И тогава се появи почтеният рицар Рейн Аскот и въведе ред!

— Точно това направи.

— А някой помислил ли е, че Рейн прави това само защото счита, че Бог го е създал да владее и заповядва?

— Не мислиш ли, че си още много млад, за да избухваш така? — попита укорно Джос.

Клариса захвърли снопчето трева и попита сърдито:

— А ти защо си тук, Джос? Добре ли се чувстваш сред тези хора? Ти не си убиец, а и не те мързи да работиш. Единствената причина, която мога да си представя, е, че някой ревнив съпруг е искал да ти отмъсти — засмя се тя.

Джослин я погледна мрачно и й обърна гръб.

— Имам си работа — отсече той и се отдалечи, без да я погледне.

Клариса се загледа смаяно в стройния му гръб. Беше като упоена и не намери сили да продължи работата си. Та тя нямаше намерение да го обиди! Никога не би направила такова нещо. Той беше единственият човек, с когото можеше да говори нормално. И да пее…

— Щом свършиш с коня, иди да ми донесеш вода от реката — обади се груб женски глас зад гърба й и Клариса се обърна стреснато. Позна Бланш и в очите й блесна отвращение. Вдигна четката, захвърлена от Джос, с подчертана бавност и се зае да търка гърба на коня. Макар че постоянно се оплакваше от нахалството на Рейн, Клариса също притежаваше ярко изразено класово самосъзнание. Тази жена, облечена в мръсна рокля, с груб глас и необработено произношение, със сигурност не принадлежеше към нейната класа В погледа й блесна високомерие.

— Не ме ли чу, момче! — изкрещя невъздържано Бланш. — Направи, каквото ти казах!

— Чух те — отговори с най-дълбокия си глас Клариса. — Сигурен съм, че половината лагер разбра какво искаше да кажеш.

— Ти се мислиш за по-високопоставен от мен, защото носиш хубави дрехи и имаш изискани маниери, нали? Днес наистина прекара целия ден с него, но това не означава, че и утре ще бъде така.

Клариса се изсмя подигравателно и продължи да почиства коня.

— Гледай си работата, жено. Аз се занимавам с моята.

Бланш я сграбчи за рамото и я обърна към себе си.

— До тази сутрин аз обслужвах Рейн, носех му ядене, а преди малко получих заповед да ти приготвя легло в шатрата му. Що за момче си ти?

Клариса я погледна смаяно, но когато проумя злобния намек, в очите й блеснаха тържествуващи искри.

— Ако разбираше нещо от живота на благородниците, щеше да знаеш, че всички лордове имат пажове. Аз изпълнявам задълженията на пажа, но нищо повече.

Бланш, която очевидно се стараеше да се нареди сред прислугата на благородниците, се изправи като свещ.

— Разбира се, че знам за пажовете! — изсъска гневно тя. — Е, добре, бъди си паж, но никога не забравяй, че Рейн Аскот принадлежи на мен. — В гласа й имаше недвусмислена заплаха. — Аз се грижа за него като лейди — във всяко отношение. — С тези думи тя й обърна гръб и се запъти обратно към лагера.

— Лейди! — промърмори презрително Клариса и ожесточено затърка гърба на коня. — Какво знае тази уличница за истинските дами? — Увлечена в работата си, тя не забеляза приближаването на Рейн.

— Ей, момче — повика я той и тя подскочи уплашено, — не си губи повече времето с коня. Чака ни и друга работа.

— Още ли? — попита едва чуто тя. Изглеждаше толкова изтощена, че Рейн я погледна съчувствено. Клариса се изправи бързо. Нямаше да му позволи да я съжалява.

Тя остави четката настрана, изпя кратка мелодия в ухото на жребеца и последва Рейн към лагера. Той се запъти право към групата дрипави мъже, налягали около огъня. Редом с този горд, благороден мъж те изглеждаха още по-запуснати, отколкото всъщност бяха.

— Ей, вие тримата! — извика с басовия си глас Рейн. — Поемете първата смяна.

— Никой няма право да ми заповядва, камо ли пък да ме праща нощем в гората — проговори лениво единият и се отдръпна от огъня.

Рейн го сграбчи за рамото и го вдигна във въздуха. Изрита го в задника и мъжът полетя с глава в пясъка.

— Щом ядеш, трябва и да работиш — проговори спокойно Рейн. — А сега заемете постовете си. По-късно ще мина да ви проверя и ако намеря някого заспал, утре няма да се събуди.

Мъжете се отдалечиха, като мърмореха недоволно. Рейн ги проследи с мрачно изражение.

— Ето какви са изисканите ти приятели — обърна се той към Клариса, която стоеше отзад.

— Не са ми приятели! — изсъска възмутено тя.

— Нито пък Панел е мой приятел! — отговори със същия тон той.

Клариса го погледна смутено. Съзнаваше, че това е вярно. Тя нямаше право да го мрази само защото друг мъж от неговата класа й бе причинил зло.

— Бланш! — изкрещя Рейн. — Дай ядене!

Клариса се зарадва, защото стомахът й къркореше. Бланш им донесе печено свинско, хляб, сирене и горещо вино. Клариса се нахвърли върху яденето като умираща от глад.

— Браво, момче — похвали я Рейн и се засмя доволно. После я потупа по гърба и тя едва не се задави от силния удар. — Ако продължаваш така, скоро ще натрупаш чудесни мускули.

— Ако продължавате да ме тормозите, както днес, след една седмица ще съм мъртъв — отговори тя и се закашля, защото в гърлото й влязоха трохи. Рейн отново избухна в смях.

След като се нахраниха, Клариса погледна с копнеж сламеника, приготвен за нея до стената. Толкова й се искаше да си почине. Да лежи неподвижно със затворени очи — това беше раят на земята.

— Още не, малкия — усмихна се Рейн, хвана я за ръката и я издърпа да стане. — Трябва да свършим още нещо, преди да си легнем. Отиваме да проверим постовете, после ще видим хванало ли се е нещо в капаните, а накрая ще се окъпем.

Клариса се скова в ръцете му.

— Да се окъпем? — повтори слисано тя. — Не, аз не!

— Когато бях на твоята възраст, братята ми ме вкарваха в банята само с бой — засмя се с разбиране Рейн. — Гевин всеки път ме търкаше с четката за конете.

— Нима са ви принуждавали да вършите нещо? — попита невярващо тя.

Гордостта на Рейн се засегна от този въпрос.

— Знаеш ли, другите ми двама братя трябваше да ме държат здраво, защото ритах и се опитвах да се освободя. Колко пъти съм насинявал окото на Гевин… Хайде, да се хващаме за работа!

Клариса излезе след него от шатрата, като се стараеше да имитира леката му, пружинираща походка. Това не й се удаде, защото очите й постоянно се затваряха. Крачеше замаяна след него, спъваше се, отплесваше се настрани, удряше се в дърветата, но не го губеше от поглед. Описаха голям кръг около лагера, защото Рейн държеше да се убеди, че всички постове са по местата си и са будни. От време на време той изваждаше по някой заек от поставените капани. В началото се опитваше да говори с нея, да й обясни какво прави, караше я да хвърля камъни в храстите и да чака реакцията на постовете; но след известно време я огледа на лунната светлина, видя, че е изтощена до смърт, и млъкна.

Когато излязоха на брега, той я настани в пясъка и й заповяда да стои тихо, докато той се окъпе. Клариса се облегна на едно дръвче, опря се на ръката си и проследи сънено как Рейн свали дрехите си и се потопи в ледената вода. Лунната светлина посребри тялото му, помилва яките мускули, поигра с бедрата му, направи раменете му още по-силни.

Клариса се отпусна на една страна и го загледа, без да се срамува. Досега животът й беше посветен изцяло на музиката. Докато другите момичета флиртуваха с момчетата край градския кладенец, тя композираше траурни песни за четири гласа и пишеше стихове на латински. Когато приятелките й се омъжиха, тя организираше момчешкия хор в църквата. Никога не беше имала време да поговори с някое момче, да го опознае — а и не се интересуваше от мъжете, защото беше твърде заета с музиката си.

Сега за първи път в живота си наблюдаваше гол мъж и усещаше първите трепети на… на какво всъщност? Разбира се, тя знаеше как се съчетават мъжете и жените, беше слушала приказките на току-що омъжените си приятелки, но никога не бе проявявала интерес към този процес. Когато Рейн излезе от водата и застана пред нея като кентавър, паднал от небето, в тялото й нахлуха чувства, които бе смятала за невъзможни.

Изпитвам желание към него, каза си тя и се изправи, за да го огледа по-добре. Най-обикновено плътско желание. Искаше той да се наведе над нея и да я докосне, да впие устни в нейните. Искаше да легне до него и да го милва навсякъде, за да усети сладостта на кожата му. Отново си припомни какво бе изпитала, когато седеше на гърба му. Топла вълна заля тялото й, краката й сякаш се съживиха, дори стъпалата й се затоплиха.

Когато Рейн отиде при нея, тя едва не протегна ръце, за да го прегърне.

— Ти май заспа? — усмихна се снизходително той и вдигна от земята голямата кърпа. — Сигурен ли си, че не искаш да се окъпеш?

Клариса гледаше втренчено кърпата, която беше увита около бедрата му, и само поклати глава.

— Прощавам ти, но само за днес. Много скоро ще се вмиришеш и ще те изгоня от шатрата. Ако и утре ми откажеш, ще те хвърля в реката с дрехите, а после ще те изкъпя от глава да пети и тогава ще видиш какво ще стане!

Клариса го погледна с разширени от ужас очи и дишането й се ускори. Как ли щеше да се почувства в ръцете на този езически бог?

— Какво ти става, момче? — попита загрижено Рейн и коленичи до нея. Момчето го гледаше толкова странно…

Момче! Клариса се намръщи грозно. Той продължаваше да я смята за момче. Какво ли щеше да се случи, ако му признаеше, че е момиче? Той беше благородник, докато тя беше само дъщеря на беден адвокат.

— Няма ли да настинете? — попита беззвучно тя, претърколи се настрана и стана. Обърна му гръб и го изчака да се облече.

Рейн свърши и тя го последва мълчаливо към лагера. Щом влязоха в шатрата, рухна върху сламеника си, но не можа да заспи, преди Рейн да се настани удобно в койката си и да утихне. Най-после въздъхна доволно и задряма.