Джуд Деверо
Клариса (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Клариса обви ръце около шията на Рейн и всички гневни мисли отлетяха някъде много далеч. Толкова време беше минало, откакто го видя за последен път и жаждата й да усети отново близостта му беше по-силна от всичко. Тя го привлече силно към себе си. Устните й потърсиха неговите, езикът й се втурна в устата му, за да го завладее отново.

— Клариса — зашепна задавено мъжът и зарови лице в косата й, — когато се изкачих по стената на кулата, те видях да седиш самотна в онази проклета тъмна стаичка и да плачеш тихо. Сърцето ми се сви от болка, толкова мъничка и тъжна изглеждаше. Бях готов да убия проклетите пазачи и да те изведа на свобода. Но не можех да разчитам на подкрепата на отлъчените. Ако братята ми бяха свободни, щях да те измъкна, но не можех да рискувам да се нараниш.

Когато Рейн спомена братята си, Клариса вдигна бързо глава. Фиона!

— Какво ти стана, Клариса? Нещо не е наред ли?

Тя се опита да произнесе името на спасителката си, но само измърмори нещо неразбрано. След няколко мъчителни опита успя да каже „Майлс“.

— Срещнала си малкия ми брат? Не, това е невъзможно. Той беше на остров Уайт. След като Мери… умря, Майлс едва не загуби разума си и Гевин го убеди да поживее малко при чичо Саймън. Чух, че е напуснал острова преди няколко седмици.

Рейн беше объркан от възбудата на Клариса. Тя го гледаше втренчено, клатеше глава и отново и отново повтаряше „Майлс“.

— Да не се е случило нещо с него? В опасност ли е?

Клариса кимна в знак на съгласие и още преди да е успяла да повтори движението на главата, Рейн скочи като безумен от ведрото и измъкна и нея. Сложи я на пода, уви я бързо в една дебела наметка и завърза кърпата около слабините си.

— Сега ще отидем при Гевин и ще му напишеш какво имаш да ни кажеш.

Щом излязоха от стаята, Клариса пламна от срам. Тя носеше под наметката си само мократа бяла риза, докато Рейн беше практически гол, а трябваше да минат през целия манастир. Намериха Гевин в оборите.

— Нима си решил да тръгнеш веднага, скъпи братко? — попита шеговито той. — Не мислиш ли, че младата невеста заслужава малко повече внимание?

Рейн не обърна внимание на подигравките му.

— Клариса твърди, че Майлс е в опасност. Тя ще ти напише какво се е случило и ти ще ми го прочетеш.

Лицето на Гевин веднага стана сериозно.

— Елате с мен в библиотеката на монасите.

Той тръгна напред с толкова дълги крачки, че Клариса едва успяваше да го следва. По едно време Рейн я стисна под мишницата си и я понесе по коридорите. Докато няма глас, трябва да се възползвам от състоянието й, каза си развеселено той.

Монахът в библиотеката се опита да възрази срещу присъствието на жена, но Гевин и Рейн изобщо не го чуваха.

— Седни тук и пиши! — заповяда Гевин и й подаде хартия, перо и мастило.

Клариса смръщи чело и започна да пише как Панел бе взел в плен Фиона Чатауърт и бе решил да я предаде на Майлс. Рейн и Гевин се бяха привели над раменете й и тя беше толкова развълнувана, че дланите й се изпотиха.

— Фиона Чатауърт — промърмори смаяно Гевин. — А аз си мислех, че е още дете.

Клариса поклати глава.

— Как изглежда? — попита сериозно Рейн.

Мимиката й беше достатъчно убедителна и двамата мъже я разбраха веднага.

— Кралят ще побеснее — промърмори Гевин. — Той наложи на Чатауърт тежка парична глоба и забрани на Роджър да влиза в земите на семейство Аскот.

— Земята! — изкрещя гневно Рейн. — Това ли е единствената ти грижа? Чатауърт отвлече Алисия и обезчести Мери. Какво още трябва да направи, за да помислиш и за хората, не само за богатството си?

— Аз се тревожа за братята си много повече, отколкото за най-ценното си парче земя. Какво ще стане, ако Майлс упражни насилие над момичето, което носи името Чатауърт? Кралят ще реши, че сме пренебрегнали заповедта му, и кой ще пострада от това? Ти! Никога няма да получиш прошката му и ще прекараш целия си живот в гората с онази армия от главорези! А какво ще стане, когато гневът на краля се излее и върху Майлс? Не разбираш ли, че мога да загубя двама братя заради мръсните интриги на Панел?

Рейн изгледа презрително брат си, но в очите на Клариса заблестя страхопочтително възхищение.

— Оттогава са минали няколко дни — заговори след малко Рейн. — Готов съм да се обзаложа с живота си, че момичето вече не е девица, но също така съм готов да се закълна, че Майлс не е способен да изнасили жена. Сигурно вече е узнал коя е тя и е твърде възможно да я е освободил. Можем само да се надяваме и да се молим младата дама да не е забременяла от него.

Гевин изпухтя ядосано.

— Ще събера половината си рицари и ще тръгна да търся Майлс. Ще се опитам да го вразумя. Може би момичето вече се е влюбило в него и няма да иска главата му.

Клариса улови ръката на Гевин и енергично заклати глава. Фиона Чатауърт не беше способна да се влюби в Майлс Аскот само за две седмици.

— Значи лейди Чатауърт е изчадие на ада? — ухили се Гевин, после взе ръката й и я поднесе към устните си. — Рейн ще те отведе в семейния замък, за да се запознаеш с моята Джудит. Много съжалявам, че се венчахте така набързо. Щом положението се успокои, ще организираме турнир в твоя чест. — Той й се усмихна с братска нежност и се обърна към Гевин: — Остани известно време в Аскот Касъл. Знаеш, че там си на сигурно място. Отведи жена си у дома и й дай почивка. Тъкмо ще видиш и сина ми. И й купи няколко свестни рокли!

Клариса беше сигурна, че Рейн ще се обиди от думите на брат си, но той се усмихна с безкрайна обич.

— Много се радвам, че беше с мен, братко — отговори той и разтвори ръце. Братята се прегърнаха силно и останаха дълго така.

— Поздрави Майлс от мен и се опитай да го предпазиш от глупости — усмихна се накрая Рейн. — А щом се върне в замъка, ще го запозная с жена си.

Гевин се засмя весело и се сбогува с новобрачните.

Рейн се обърна към жена си и я погледна строго. Наметката й се беше разтворила, а мократа риза беше полепнала по голата й кожа.

— Ако си спомням добре, ние с теб се канехме да направим нещо, когато проблемите на малкия ми брат ме принудиха да прекъсна.

Клариса отстъпи крачка назад и посочи стената на помещението, в което се намираха.

Рейн избухна в смях, вдигна я на ръце и я понесе през двора обратно към стаята им. Без да обръща внимание на купчината мръсни железа, нахвърляни на леглото, той я положи върху завивката и легна отгоре й.

— Дали ще причиня болка на детето? — попита меко той и захапа ушенцето й. Клариса заклати глава толкова енергично, че той не можа да не се засмее. Този път смехът му беше дълбок, дрезгав и обещаваше безкрайни наслади. Ръката му се плъзна към гърдите й и разкъса грубата ленена риза. Скоро Клариса остана съвсем гола под жадния му поглед.

Тя никога не беше харесвала тялото си, камо ли пък да се гордее с него, и сега, обезобразена от огромния корем, не искаше Рейн да я гледа на дневната светлина. Опита се да се отдръпне, но Рейн й попречи. Той задържа ръцете й над главата и започна да милва и целува тялото й.

— Това е моето дете и аз не му се сърдя, че те е направило безформена. Обичам го не по-малко от майка му.

— Дъщеря! — проговори щастливо тя и едва не извика от болка.

— Моля се на Бога да се роди живо и здраво и ти да си на сигурно място. Много искам дъщеря. С теб като майка и Алисия и Джудит като лели съм готов да й припиша всичките си имоти. Сигурен съм, че ще ги управлява много по-добре от мен.

Клариса се опита да каже нещо, но той не й позволи и отново покри шията й с целувки. Когато усети, че той е махнал кърпата от слабините си и вече нищо не разделя голите им тела, тя забрави тревогите си и се отдаде на радостта от близостта му.

Досега не беше разбрала колко много й е липсвала физическата му близост, как е копняла за милувките на силните му ръце. Той милваше тялото й с безкрайна нежност, изследваше най-потайните му кътчета и всяко докосване й вдъхваше чувство за уважение и любов. Дори сега, когато гладът му за нея беше траял месеци, той не бързаше и ласките му продължиха безкрайно.

Клариса лежеше по гръб, затворила очи, ръцете й леко прегръщаха шията му, и се наслаждаваше на милувките му. Когато Рейн погали вътрешната страна на бедрата й, тя отвори очи и видя над себе си дълбоките тъмносини очи, които я гледаха така пронизващо, че по гърба й се разля сладостна вълна. Силата и могъществото на този мъж, умението му да се сдържа и да я милва нежно я възбуждаха невероятно много.

Тя изви тялото си към него, притисна се с все сила в слабините му, целуна жадно устата му и Рейн избухна в смях. После се обърна по гръб и я сложи върху себе си. Железните плочки, които ги заобикаляха, задрънчаха и няколко се търкулнаха на земята.

Клариса се наведе и впи зъби в шията му, ръцете й се плъзнаха по мускулестите рамене. Прекрасно е да имам такъв грамаден, силен мъж, помисли си тя. Той целият беше неин!

Смехът, който излезе от изгореното й гърло, не беше красив, но дълбок, дрезгав и изкусителен. Ръката й се впи толкова силно в кожата му, че той й отговори с дрезгав вик. Устата му потърси нейната, но тя продължи милувката си и отново се засмя, когато Рейн се изви настрана, за да й избяга.

— Изчадие адово! — промърмори пресипнало той, хвана я за косата и издърпа главата й назад. После впи зъби в тялото й.

Клариса изпъшка, изнесе краката си напред и се опита да се измъкне от силната му прегръдка. Той улови лявото й стъпало и започна да целува и хапе пръстите й един по един. Възбудата, която се разнесе по тялото й, надви всички останали чувства.

Клариса извика задавено, легна върху него и сложи стъпалата си върху лицето му. И аз мога да играя тази игра, каза си развеселено тя и впи зъби в глезена му. Зарадва се, когато Рейн потрепери силно и още една желязна плочка се изтърколи на пода.

Ръцете на мъжа, много по-дълги от нейните, се плъзнаха нагоре по краката й и започнаха да я милват и мачкат така предизвикателно, че тя забрави играта с пръстите и се отдаде цялата на интимните му милувки.

Тялото й се разтрепери, в утробата й лумна огън и я обзе чувството, че отново се е върнала на кладата.

Рейн я сграбчи за хълбоците, сякаш тя изобщо нямаше тежест, вдигна я и я положи върху члена са с такава точност, че от гърлото й се изтръгна сладостен стон.

— Тъкмо работа за мен — засмя се дрезгаво мъжът. — Нали знаеш, че умея да си служа добре с меча.

Клариса се приведе напред и му доказа, че нейните хълбоци също са заякнали от дългите упражнения. Ритъмът й беше толкова бърз, че Рейн се задъха и не можа да произнесе нито дума. Той съсредоточи цялата си чувствителност върху слабините си, лицето му се скова в почти болезнена маска, стисна с две ръце копринената завивка и се отдаде на удоволствието, което му доставяха движенията на Клариса.

Когато възбудата надви, той я хвана през кръста, обърна я по гръб и с два корави, невероятно силни тласъка двамата стигнаха до изпепеляващ оргазъм. Телата им се отпуснаха и те останаха дълго прегърнати, сякаш искаха взаимно да си вдъхнат нови сили.

След малко Рейн вдигна глава и дари Клариса с усмивка, която й каза повече от всички думи на света. С доволна въздишка той се отдели от нея, полегна отстрана, прегърна я и запотените им тела сякаш залепнаха едно за друго. Скоро и двамата заспаха.

 

 

Беше късна вечер, когато най-после се събудиха. Рейн вдигна голям шум, защото му се наложи да отстрани коравото й, остро коляно от корема си.

— Как едно толкова дребно и слабичко същество като теб може да бъде толкова опасно? — попита сърдито той. После я потупа приятелски по дупето, отдели се от нея и стана. — Време е да се събудиш — продължи строго той. — Не биваше да оставаме толкова дълго тук. При твоето състояние ще ни трябват два дни, докато стигнем у дома.

Клариса си представи как ще замени удобното легло с гърба на коня и се намръщи недоволно. Много й се искаше да остане тук с Рейн поне още една седмица.

— Не ме предизвиквай, Клариса. Стани веднага от леглото или ще се върна в гората и ще ти изпратя няколко от васалите на Гевин да те придружат до Аскот Касъл.

Думите му оказаха желаното въздействие. Само след минута тя беше станала от леглото и бе навлякла скъсаната бяла риза.

— Каква гадост — промърмори с отвращение Рейн и полипа влажния плат. — Джудит ще ти избере дрехи, много по-подходящи за дама от семейство Аскот. Сигурен съм, че, когато се облечеш както подобава на ранга ти, ще представляваш прекрасна гледка, макар да признавам, че косата ти ми харесва много повече така, както е в момента. — Той протегна ръка и помилва една немирна къдрица.

Клариса се сгуши в прегръдката му, но той я отблъсна енергично, отвори вратата и я поведе към обора. Скоро я настани на седлото на коня си и малката процесия потегли на път. Клариса никога не беше виждала рицари и оръженосците им. Рейн изрева някаква команда и хората на Гевин я изпълниха светкавично. Бързо и безшумно те събраха частите на бронята, които се търкаляха по стаята, а когато помогнаха на Рейн да се облече в тъмнозеления вълнен костюм, който носеше в гората, един от рицарите го изгледа смаяно и Рейн избухна в смях.

— Доста груба материя, нали? — попита весело той. — Готова ли си, Клариса?

Преди тя да е успяла да отговори, ездачите вече препускаха по полето с темпо, на което тя всъщност би трябвало вече да е свикнала след близостта си с Рейн. Онова, което я учуди най-много, беше начинът, по който се отнасяха към нея рицарите на Гевин. Те се осведомяваха постоянно дали дамата се чувства добре и не се ли е уморила. Когато спряха, за да се нахранят и да напоят конете, един от младите рицари й донесе букетче цветя. Приятелят му разстла наметката си и грижливо я настани да седне. Никой не обърна внимание, че подплатената с кожи наметка беше с много по-добро качество от грубата, мръсна и измачкана ленена риза на новата лейди.

Клариса погледна недоверчиво към Рейн и забеляза, че обноските на рицарите изобщо не го тревожеха. Друг млад мъж я попита дали ще му позволи да й посвири на лютня, а когато още трима се наредиха пред нея и запяха, Рейн ги изгледа със смръщено чело, защото не умееха да пеят добре. Клариса ги изслуша и кимна с благосклонна усмивка. Не можеше да се сърди на тези учтиви и внимателни мъже, че не умеят да пеят.

Когато я вдигна отново на коня си, Рейн обясни с усмивка:

— Те изпробват рицарските си качества пред непознатата дама. Надявам се, че ще можеш да ги изтърпиш.

Да ги изтърпя! — каза си недоволно тя, когато отново препуснаха напред. Имаше чувството, че е попаднала в рая, а надали имаше човек, който да не може да живее в рая.

Прекараха нощта в една крайпътна гостилница и Клариса започна да се срамува от облеклото си. Гостилничарят посрещна Рейн и двадесетината му придружители, облечени в скъпоценни зеленозлатни одежди, с преувеличена учтивост и се разтопи от любезности. Поднесоха им такава разкошна вечеря, че Клариса зяпна смаяно.

— Ще позволиш ли на рицарите да седнат на масата с теб? — попита учтиво Рейн.

Клариса го погледна изумено. Трябваше й доста време, за да разбере, че красивите млади мъже молят за позволение да вечерят заедно с нея. Тя се усмихна широко и направи царствен жест с ръка.

Рицарите се хранеха с такива изискани маниери, че тя внимаваше много какво прави с приборите си. Докато вечеряха, те й предлагаха най-вкусните парченца месо и най-сочните плодове. Един от младежите й обели ябълка, нареди парченцата на чинията и я попита вкусна ли е вечерята.

Всички изразяваха съчувствието си за загубата на гласа й, което накара Рейн да се засмее и да им заяви, че са лишени от страхотно преживяване. Знаел, че нямало да повярват в думите му, но щом жена му си възвърнела гласа, щели да видят звезди по пладне. Клариса се изчерви и го изгледа укорно.

В стаята им ги очакваше огромно меко легло, покрито със снежнобял лен, и Клариса веднага се пъхна под топлата завивка. Рейн се присъедини към нея, притисна я до гърдите си и сложи ръка на корема й. Бебето го изрита и той избухна в доволен смях.

— Силно хлапе — промърмори с уважение той. — На кого ли ще прилича?

 

 

На сутринта гостилничарят почука на вратата им и донесе прясно опечен хляб и горещо вино. На таблата беше положен и букет от двадесет червени рози, подарък от рицарите на Гевин.

— Това е работа на Джудит — обясни весело Рейн, който тъкмо се обличаше. — Момчетата са влюбени в нея и се надпреварват да й служат. По всичко личи, че ти също си завладяла сърцата им.

Клариса поклати глава и се опита да му обясни, че те й оказват внимание само защото е станала член на семейство Аскот.

Рейн се засмя и я целуна по върха на носа.

— Мисля, че всички мъже се влюбват в жени, които не умеят да говорят.

Клариса сграбчи една възглавница и я хвърли по главата му.

— Така ли дамата проявява внимание към верния си рицар? — подразни я весело той.

Въпреки че това беше шега, Клариса през целия ден не престана да размишлява над думите му. Тя не беше дама и не знаеше как да се държи като такава. Как щеше да застане пред лейди Джудит Аскот в тази мръсна, овъглена, безформена бяла риза?

— Какво ти става, скъпа? — попита меко Рейн. — Наистина ли виждам в очите ти сълзи?

Тя се опита да се усмихне и му показа, че в окото й е влязла прашинка и че бързо ще се оправи. След това се изправи на седлото и вирна упорито крехката си брадичка, ала когато видя насреща си замъка на семейство Аскот, й се дощя да обърне коня си и да избяга.

Масивната каменна крепост, построена преди няколко столетия, изглеждаше много по-величествена и страшна, отколкото си я беше представяла. Когато наближиха, тя се сви на седлото, защото старите каменни стени буквално я смазваха.

Рейн я поведе към задната порта, защото искаше да запази пристигането си в тайна. Пътеката към задната врата беше обкръжена от високи каменни стени и докато яздеха между тях, мъжете, които стояха на пост по стените, радостно поздравяваха Рейн с добре дошъл. Той им отвръщаше весело и очевидно се познаваше много добре с тях. Изведнъж мъжът, когото познаваше Клариса, изчезна и бе заместен от някакъв чужденец. Мъжете, които му се подчиняваха безпрекословно, огромният замък, в който се беше родил — всичко това изглеждаше много по-близо до него, отколкото лагерът на отлъчените с порутените си колиби.

Рицарите влязоха в двора на замъка и Клариса се учуди още повече, като видя красивите сгради с много прозорци. В малкото замъци, където беше пяла с Джослин, хората живееха във високите кули, а те бяха толкова неудобни жилища, че все повече благородници се отказваха от старите си крепости.

Едва спряха, когато от близката градина, обградена с ниска стена, изскочи зашеметяващо красива жена, облечена в рокля от блестяща червена коприна.

— Рейн! — извика зарадвано тя и разтвори ръце.

Тя не може да пее, каза си Клариса, за да си вдъхне поне малко смелост, и проследи как мъжът й скочи от коня и се хвърли в прегръдката на жената.

— Как си, Джудит? — попита с широка усмивка Рейн, вдигна я на ръце и я завъртя в кръг. Целувката му беше твърде страстна, за да бъде братска. Клариса се намръщи и извърна глава.

— Милейди — проговори един от учтивите млади рицари, — ще позволите ли да ви помогна?

Клариса изгледа остро Рейн и Джудит и се смъкна тежко от седлото.

— Къде е тя, Рейн? — попита Джудит. — Посланието ти беше толкова объркано, че не разбрахме почти нищо. Наистина ли жена ти е щяла да бъде изгорена на клада?

— Точно така. Спасих я в последния момент. — Гласът му издаваше гордост. Без да изпуска ръката на Джудит, той закрачи към Клариса и сложи ръка на рамото й. — Това е Клариса, а този ангел е жената на недостойния ми брат.

Клариса кимна и очите й се разшириха от изненада. Никога не беше виждала толкова красива жена: златни очи, кестеняви коси, които падаха на разкошни вълни под обшитото с перли боне, крехка, но добре закръглена фигура.

Джудит издърпа ръката си и се обърна любезно към новата си снаха.

— Сигурно си уморена. Ела с мен, ще заповядам да ти приготвят банята. — Тя взе ръката на Клариса в своята и закрачи бързо към къщата.

— Забравих нещо, Джудит! — извика подире й Рейн. — В огъня на кладата Клариса загуби гласа си.

Клариса усети как снаха й се скова и разбра, че причината е безумството на Рейн. Как бе посмял да се ожени за такава като нея! Очите й се напълниха със сълзи и тя сведе глава, за да ги скрие.

— Уморена си — повтори съчувствено Джудит, но гласът й беше доста остър.

Клариса нямаше време да разгледа къщата, защото Джудит веднага я поведе нагоре по стълбата и я бутна в едно грамадно помещение, облицовано с дърво. Цялата къща на Клариса в Моретон щеше да се побере четири пъти в него.

Тежките стъпки по стълбата накараха Джудит да се обърне. Рейн застана на прага и се ухили доволно.

— Тя е хубава, нали? — попита той и погледна нежно Клариса. — Много съжалявам, че загуби гласа си, но съм сигурен, че скоро ще се оправи.

— Не си въобразявай, че си направил кой знае какво — отговори сърдито Джудит и отведе Клариса до едно кресло.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я слисано Рейн. — Аз я спасих от ужасна смърт!

— А успя ли да я опазиш от коварството на Панел? Онзи негодник я е използвал за примамка, за да те хване в капана, Рейн! — Тя го погледна пронизващо и продължи малко по-спокойно: — Мисля, че е най-добре да я оставиш малко сама. Съмнявам се, че сладката ти малка жена би желала да чуе какво имам да ти кажа.

— Сладка! — изпухтя Рейн. — Защо си ми сърдита, Джудит? — попита обидено той.

— Защото поставяш на изпитание търпението ми, братко. Клариса, гладна ли си?

— Виж какво, Джудит, ако имаш да ми кажеш нещо, кажи го веднага!

— Много добре. Хайде да излезем от стаята. Жена ти има нужда от спокойствие.

Клариса започна да проумява каква сцена се разиграваше пред очите й. Тя улови ръката на снаха си и я помоли с очи да говори пред нея. Тя също имаше да каже много неща на Рейн, но не можеше и Джудит щеше да свърши тази работа вместо нея.

Джудит й намигна съзаклятнически и отново се обърна към девера си.

— Е, добре. Ще ти кажа онова, което трябва да чуеш. Вие, мъжете — ти и тримата ти братя — смятате, че сте извършили геройство, като сте превели една жена през цяла Англия, без изобщо да се загрижите за сигурността или удобствата й.

Рейн я погледна смаяно и долната му устна увисна.

— Но ние пренощувахме в много удобна гостилница!

— Какво? Отвел си съпругата си в обществена гостилница в това облекло? Как посмя, Рейн? Не те ли е срам да се отнасяш така с жена си?

— Какво можех да направя? Да отида в магазина и да й купя дрехи? Или трябваше да замина за Лондон и да помоля краля за топ коприна?

— Не се опитвай да будиш съжаление. Кой е виновен, че те обявиха за предател? Сам си надроби тази каша с проклетото си твърдоглавие. Но какво ли се учудвам? Нали знам какви сте всички Аскотови!

При тези думи Клариса запляска с ръце. Джудит я погледна с нежно разбиране и се усмихна, докато Рейн се начумери като обидено момче.

— Вече виждам, че нямате нужда от мен — промърмори мрачно той.

— Сега пък искаш да избягаш — продължи строго Джудит. — Първо обаче ще слезеш долу, ще измъкнеш Джоан от леглото й — или от мъжа, с когото си убива времето, и ще й заповядаш да приготви ваната. О, Рейн, как можа да се отнесеш така жестоко с бедното момиче? Тя е майка на детето ти! Минали са дни, откакто е била в огъня, а саждите още лепнат по тялото й. Сигурно сте яздили като дяволи, за да стигнете толкова бързо в замъка. Хайде, махни се оттук! Иди да се измиеш. Ще се явиш пред очите ми само когато си изкъпан и прилично облечен!

Рейн я погледна сърдито, вирна брадичка и затръшна вратата зад себе си.

Джудит въздъхна тежко и се обърна към Клариса.

— Жената трябва да се научи да се брани, защото мъжете са склонни да я използват. Добре ли си? Надявам се, че Рейн не е навредил на бебето с бързането си?

Клариса поклати глава и загледа Джудит с възхищение и покълваща обич.

— Можем само да се радваме, че и трите сме силни и здрави, иначе отдавна щяхме да бъдем мъртви.

Клариса показа трите си пръста и въпросително вдигна вежди.

— Третата е Алисия, жената на Стивън. Непременно трябва да се запознаеш с нея. Тя е прекрасна, най-красивата жена, която съм виждала. Стивън обаче не престава да я мъкне със себе си, принуждава я да спи на земята, увита само във вълненото си наметало. Отнася се с нея просто ужасно.

Силно чукане на вратата прекъсна разгорещената й реч. Няколко слуги внесоха огромно ведро и кофи с гореща и студена вода.

— Следващия път пак ще изпратя Рейн. Неговите заповеди се изпълняват на минутата.

Клариса се изкиска тихо и Джудит й отговори с доволен смях.

— Вече няма да говоря лошо за мъжете. Не бих заменила Гевин за никого другиго, макар че понякога му крещя като селянка. Един ден и ти ще преодолееш страхопочитанието си и ще му отговаряш, както заслужава. Вероятно в момента това ти се струва невъзможно, но съм сигурна, че ще се научиш.

Клариса се усмихна загадъчно и позволи на Джудит да я съблече и окъпе.