Джуд Деверо
Клариса (13)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Следващите часове бяха истински кошмар за нея. Отникъде не проникваше светлина и дори след час тя не можеше да види ръката пред очите си. Остана в ъгъла, където я бе запратил Панел, неспособна да се раздвижи. Страхът я сковаваше.

Макар че не виждаше нищо, тя чуваше шумовете на насекомите по стените и пода и тези шумове звучаха силно и опасно. Когато най-после се освободи от обхваналото я вцепенение, нещо прошумоля по меката й кожена обувка и тя изпищя задавено. Скочи от пода и започна да опипва камъните на стената.

— Успокой се, Клариса — проговори високо тя и гласът й отекна в ниския таван. Скоро щеше да се развидели и Джос щеше да я потърси — ако онези не го бяха убили! Не, тя не биваше да се надява, че някой ще дойде да я освободи от затвора й. Трябваше сама да потърси възможност за бягство. Внимателно, протегнала ръце напред като слепец, тя направи крачка встрани и едва не се прекатури върху една дървена пейка. Коленичи и опипа предпазливо пейката, зарадвана, че усеща очертанията й. Когато свърши с изследването на пейката, отиде до стената и се приближи опипом към вратата. Блъсна я с цялата си сила, но все едно, че се удари в каменна стена. Дебелият дъб не помръдваше.

Килията й беше около шест квадратни метра, с каменни стени, мръсен под, без легло, само с дървената пейка. На вратата нямаше прозорче, през процепите не проникваше нито лъч светлина. Ниският таван й позволи да опипа всеки сантиметър. Когато свърши обиколката си, цялата беше покрита с паяжини и от очите й течаха горчиви сълзи. Разгневена на слабостта си, тя се опита да почисти паяжините от лицето и дрехата си, като не спираше да проклина Панел и съучастниците му.

Минаха няколко часа, преди да седне на пейката. Чувстваше се изтощена до смърт. Вдигна колене към тялото си и облегна глава на стената. Помилва успокоително корема си, защото бебето я риташе болезнено в ребрата, а когато то се размърда още по-силно, започна да му пее. Постепенно то се успокои, а с него и Клариса.

Над главата й се чуваха стъпки и тя разбра, че затворът й е точно под голямата зала. Някъде там горе беше Джослин и се опитваше да я намери. Тя се замисли по какъв начин би могла да избяга. Потърси нещо, с което да запали огън и по този начин да си проправи път към свободата. После си каза, че преди огънят да прогори тежката дъбова врата, тя отдавна ще се е задушила от дима.

Когато вратата се отвори с трясък, тя се уплаши до смърт и едва не падна от пейката. Някой внесе запалена свещ и едва не я ослепи след часовете, прекарани в пълен мрак.

— Ето къде си била — проговори гласът на Фиона Чатауърт.

Клариса забрави произхода си и се втурна да прегърне спасителката си.

— Господи, Фиона, толкова се радвам, че дойдохте! Как ме намерихте?

Фиона отговори на прегръдката й.

— Джослин дойде при мен. Направил го е онзи идиот Панел, нали? Този подлец не заслужава да стъпва по Божията земя. А сега да се махаме оттук, преди да се е върнал.

— Закъсняхте — обади се възбуден мъжки глас от вратата и двете жени отскочиха уплашено. — Ти не си се променила ни най-малко, Фиона — продължи мъжът със смесица от гняв и подигравка в гласа. — Продължаваш да раздаваш заповеди.

— А ти, Панел, не си се отказал да късаш крилцата на нещастните пеперуди. Какво ти е сторила тази жена? Сигурно е отказала да ти се отдаде, както би сторила всяка жена с малко разум в главата си.

— Езикът ти е прекалено остър, Фиона. Ако имах време, щях да те науча на по-добри обноски.

— Както се опитаха и много други мъже преди теб, нали? — изфуча сърдито Фиона. — Ти се боиш от мен, Панел, защото знаеш, че казвам истината. Махни се от пътя ми. Дошла съм да освободя тази жена и няма да се стресна от подлите ти игрички. Потърси си друга, за да се забавляваш. Тази жена е под моя защита.

Мъжът застана пред вратата, за да не им даде възможност да избягат.

— Прекаляваш! — изсъска Фиона. — Да не ме мислиш за някоя безпомощна слугиня? Ако ми сториш нещо, брат ми ще ти откъсне главата.

— Роджър е твърде зает с интригите си срещу Аскотови и не е способен да мисли за нищо друго. Както чувам, не е престанал да се налива с вино, откакто сладкият, верният, сакатият Брайън е избягал от родния дом и обикаля света, за да излива мъката си.

Клариса не видя малката кама, която Фиона извади от ножницата на колана си, но Панел я забеляза. Той отскочи настрана, сграбчи Фиона за рамото и я привлече към себе си.

— Искам да те усетя с тялото си, Фиона. Запазила ли си малко от огъня си и за леглото ми?

Клариса разбра, че това е шансът й да избяга. На стената вляво от нея висеше връзка ключове. Тя я откачи с бързо движение, замахна и я хвърли срещу Панел. Улучи го право в слепоочието.

Панел пусна Фиона и политна назад. Опипа ръка на челото си и погледна невярващо кръвта, която намокри пръстите му. Преди да е успял да се осъзнае, Фиона и Клариса вече тичаха нагоре по стълбата.

Все пак мъжът успя да събере сили, сграбчи полата на Фиона и я дръпна с такава сила, че тя се свлече надолу по стъпалата и се удари в гърдите му.

— Не бива така, скъпа Фиона — заговори в ухото й той, стисна я здраво за кръста и посегна към гърдите й. — Знаеш ли откога чакам този миг…

Клариса видя, че Панел е посветил цялото си внимание на Фиона и тя може да избяга, но в същия момент разбра, че не е в състояние да изостави спасителката си. Панел беше твърдо решен да я изнасили. Не й остана нищо друго, освен да се хвърли върху двамата с цялата си тежест.

Панел полетя към стената, без да изпуска Фиона. Клариса се претърколи настрана, притискайки корема си, за да опази бебето, Фиона не закъсня да се възползва от удобния случай и заби лакътя си в ребрата на Панел. Мъжът изкрещя от болка и я пусна. Тя сграбчи малката дъбова бъчва и я стовари с все сила върху главата му.

Бъчвата се разтроши на парченца и по лицето на мъжа потече червено вино. Панел рухна тежко на мръсния под и загуби съзнание.

— Жалко за доброто вино — промърмори презрително Фиона и улови ръката на Клариса. — Надявам се, че бебето не е пострадало?

— Не, постарах се да го запазя от удара.

— Много ти благодаря — усмихна се Фиона. — Можеше да избягаш, но остана да ми помогнеш. Как да ти помогна?

— Не бързайте толкова — обади се развеселен мъжки глас от вратата.

Двете жени се обърната стреснато и се озоваха пред едър мъж с изваден меч.

— Много съжалявам, че попречих на разговора ви, но ако не се опитате да свестите приятеля ми, и то бързо, ще се наложи да ви пронижа с меча си.

Фиона реагира първа. Втурна се от дясната страна на тъмнокосия мъж, за да си проправи път към вратата.

— Мини отляво, Клариса — извика тя. — Той не може да ни нападне едновременно.

Клариса я послуша и се втурна наляво. Мъжът въртеше глава като побеснял бик, за да държи под око и двете жени. Жалният стон на Панел го накара да се втурне към приятеля си. В същия момент Клариса се затича към стълбата и мъжът се принуди да отстъпи назад, за да им препречи пътя.

— Триста дяволи! — изрева Панел и разтърси глава, за да прогони замайването. — Ще ми платиш за това, Фиона — изсъска ядно той. — Не я пускай, Джон. И двете са вещици. Денят, в който е била създадена жената, е нещастие за мъжете.

— Ти изобщо нямаш представа какво значи да си жена — отговори подигравателно Фиона. — Нито една жена, която струва нещо, не би те допуснала близо до себе си.

Панел се надигна залитайки и огледа недоволно изцапания си жакет. Изведнъж се разсмя тържествуващо и погледна втренчено Фиона. В погледа му светна злобна радост.

— Вчера, докато яздех насам, минах покрай лагера на Майлс Аскот. — Той се ухили зарадвано, като видя как Фиона се скова цялата при произнасянето на името Аскот. — Питам се дали Майлс би приел красива гостенка като теб… Чух, че толкова побеснял от смъртта на сестра си, та брат му трябвало да го изпрати на някакъв далечен остров, за да не избие цялото семейство Чатауърт.

— Брат ми ще го стъпче като въшка — отговори презрително Фиона. — Онези Аскотови…

— Пощади ме с премъдростите си, Фиона. Нима не знаеш, че Роджър Чатауърт е нападнал Стивън Аскот в гръб?

Фиона се хвърли върху него, готова да му издере очите, и Панел едва успя да се отдръпне.

— Чувал съм, че Майлс много обича жените и вече има поне дузина копелета. Сигурно ще му хареса да прибере в харема си и една красива девствена принцеса като Фиона Чатауърт, за да й направи поредното бебе.

— По-скоро бих умряла — отговори сериозно Фиона.

— И какво от това? Ще оставя Майлс да се разправя с теб. Искаше ми се аз да го направя, но първо трябва да свърша с онази там. — Той хвърли зъл поглед към Клариса, която не смееше да се помръдне. Мечът на Джон беше опрян в гърба й.

— И как ще ме измъкнеш от замъка? — попита с усмивка Фиона. — Да не мислиш, че ще ме завлечеш за косата през цялата зала и гостите на сватбата ще стоят и ще гледат?

Панел я погледна замислено, после обходи с поглед просторното подземие. Очевидно намери онова, което търсеше, защото на лицето му изгря доволна усмивка.

— Сигурен съм, че Майлс с удоволствие ще изпълни ролята на Цезар.

Фиона го погледна недоумяващо. Панел стисна болезнено ръката й и я изви на гърба.

— Джон, ти внимавай за другата, а аз ще се погрижа за Фиона. Главата ме боли и нямам сила да се разправям и с двете.

— Внимавай, Панел — проговори предупредително Фиона. — Ако ми сториш зло, ще загубиш главата си.

— Нали ти казах, че ще те пратя на Майлс! Аскотови започнаха много да си вирят носа и получиха повече богатства, отколкото заслужават. За мен ще бъде удоволствие да ги сваля от пиедестала, на който са се поставили, и да видя как кралят отнема земите им. Сигурно и за мен ще има нещо.

— Никога! — изкрещя гневно Клариса. — Вие сте само едно гадно влечуго и никога няма да успеете да победите и най-слабия Аскот!

Мощният й глас отекна в ниския таван и всички се разтрепериха. Фиона спря да се брани и погледна замислено Клариса. В погледа на Панел блесна хитра пресметливост. Джон я блъсна с меча си и тя политна напред.

— Чух, че Рейн Аскот се е оттеглил в някаква гора и предвожда разбойническа банда.

— Трябва да проверим какво се крие зад този изблик на гняв — промърмори Панел и стисна още по-силно ръката на Фиона. — Първо обаче ще се разправя с малката принцеса. — Той грабна едно въже и завърза ръцете й а гърба.

— Внимавай какво правиш — предупреди го още веднъж Фиона. — Не се отнасяй с мен като с крепостна.

— Млъкни най-после! — изсъска Панел и я удари с юмрук по рамото. След като върза ръцете й, той я хвърли върху чувалите с жито и завърза и краката й. После отряза парче от копринената й рокля.

— Ще ми подариш ли една целувка, Фиона? — попита подигравателно той и поднесе парцала към устните й. — Само една, преди да те отнесат при Майлс Аскот?

— По-скоро ще те пратя в ада.

— Сигурен съм, че ти ще се озовеш там преди мен. Но може би Майлс Аскот ще успее да пооглади острия ти език.

Преди Фиона да е успяла да отговори, той натъпка парцала в устата й.

— Така ми харесваш повече.

— Какво ще правиш с нея? — осведоми се разтревожено Джон. — Не можем да я пренесем през залата вързана и с парцал в устата.

Панел отиде в далечния край на помещението и вдигна мръсен, прояден от молци килим, изтърси го, защото беше целият в прах, и го разстла на пода.

— Ще я увием в килима и ще я изнесем от замъка, без никой да разбере.

Клариса видя как очите на Фиона се разшириха от страх и потърси начин да я успокои. Беше сигурна, че Майлс Аскот няма да й стори зло. По-добре при него, отколкото при коварния Панел.

— Не се бой, Фиона — проговори високо тя. — При Майлс ще бъдеш на сигурно място.

Мъжете отново я погледнаха подозрително, но тя не виждаше нищо, освен Фиона. Приятелката й имаше нужда от утеха.

Панел сложи Фиона върху килима и я уви добре, за да не се вижда нищо.

— Може ли да диша? — попита уплашено Клариса.

— Какво ме е грижа? — изфуча Панел. — Ако умре, устата й ще млъкне завинаги. Освен това съм сигурен, че когато Майлс свърши с нея, няма да си спомня дори името ми.

— Майлс няма да й стори зло — отговори възбудено Клариса. — Той е добър и мил като братята си.

Панел избухна в луд смях.

— Никога не съм виждал човек, който може да се мери с Майлс. Когато побеснее от гняв, никой не смее да му се изпречи на пътя. Щом разбере, че Фиона е сестра на Роджър Чатауърт… Завиждам му, че ще бъде първият мъж на Фиона, и в същото време го съжалявам. Той е достатъчно глупав, за да не се съобрази с реакцията на Роджър. Когато лорд Чатауърт узнае, че Майлс Аскот е обезчестил милата му малка сестричка, ще настане истински ад. Кралят ще лиши Аскотови от земите им и ще ги раздаде на хората, които са му направили услуга. Разбира се, аз ще бъда до него, за да получа най-доброто парче от баницата.

— Вие сте мръсник и подлец! Най-отвратителното същество, което съм виждала някога!

Панел замахна и я зашлеви с такава сила през лицето, че от устата й потече кръв.

— Не забравяй, че си само една проста гражданка, докато аз съм благородник. Аз стоя много по-високо от теб и не желая да те слушам. Кой те е научил да се държиш така нагло? Да не би да е Рейн Аскот? Този мъж си мисли, че може да реформира цяла Англия. Скрил се е в гората, занемарил е собствеността си и се залъгва с отдавна изчезнали идеали като рицарска чест и благородство, докато хората от неговото съсловие богатеят и се забавляват.

Клариса изтри кръвта от устата си и отговори презрително:

— Рейн струва повече от стотина като вас.

— Защо го наричаш Рейн? Защо не „лорд Рейн“? Да не би копелето, което носиш в корема си, да е негово? Това ли те накара да мислиш, че си се изравнила с мен и имаш право да ме презираш? Почакай само още малко, вещице! Когато пламъците плъзнат по тялото ти, сигурно ще забравиш името Аскот и ще пищиш за милост. Ела тук, Джон! — нареди остро той. — Отнеси Фиона. Предай я на Майлс Аскот и почакай, за да видиш какво ще прави с нея. Чуй ме добре, приятелче — продължи предупредително той. — Цяла Англия знае, че Фиона е непорочна девица. Държа да я отведеш чиста и невинна пред Майлс Аскот. Гневът на Роджър Чатауърт трябва да се излее върху главите на Аскотови, а не върху моята. Ясно ли се изразих?

Джон го изгледа безсрамно и натовари на рамото си килима, в който беше увита Фиона.

— Аскот ще я получи в най-добро състояние.

— Той трябва да забрави, че има насреща си високопоставена дама, чуваш ли! Разкъсай дрехите й, за да накараш кръвта му да закипи от желание.

Джон се ухили широко и махна с ръка за сбогом. Панел пристъпи към Клариса.

— Какво искате от мен? — попита плахо тя и се отдръпна назад. — Нищо не съм ви сторила.

Мъжът изгледа напълнялото й тяло с искрящи от гняв очи.

— Дала си на друг мъж онова, което трябваше да принадлежи на мен. — Той я сграбчи за рамото и притисна в ребрата й малка кама. — Хайде, тръгвай, какво чакаш? Ще минем през залата и ще отидем в обора. Ако само гъкнеш, ще усетиш желязото в сърцето си.

Клариса разбра, че няма избор, освен да му се подчини. Голямата зала гъмжеше от гости, но никой не обърна внимание на Панел и момичето от простолюдието. Мъжете се опитваха да се отърсят от махмурлука си и разтъркваха недоволно сините петна, оставени по телата им от столовете и масите, по които бяха спали.

Клариса потърси с поглед Джослин, но не го откри никъде. Всеки път, когато правеше опит да обърне глава, усещаше ножа на Панел да се забива болезнено в ребрата й. Може би Джослин не беше забелязал изчезването й. Може би беше отишъл при някоя жена и още не знаеше, че Фиона не е успяла да я освободи. Въпреки че бяха много близки, двамата уважаваха личния си живот и не си задаваха въпроси, макар че понякога не се виждаха по цял ден. Щом излязоха навън, Панел я блъсна към оборите и изрева на един слуга да оседлае коня му. Хвърли Клариса на седлото, намести се зад нея и препусна в бърз галоп.

Яздиха цял ден и едва на смрачаване спряха пред висока каменна сграда в края на малко градче. Панел я свали от коня, улови здраво ръката й и я поведе към вратата.

Посрещна ги нисък, набит мъж с плешиво теме и огромен корем.

— Защо се забави така дълго, Панел? Какво толкова важно се случи, та трябваше да те чакам до късно вечерта?

— Ето я — отговори кратко Панел и блъсна Клариса в стаята. Тя примигна и огледа уплашено голямото, тъмно помещение, осветено само от няколко свещи, поставени на масата в отсрещния край.

— Какво ме засяга една мръсна бременна жена от простолюдието? Трябваше да си намериш по-приятно забавление от тази… пфу!

— Застани там — заповяда грубо Панел и посочи масата. — Ако кажеш само една дума, ще ти прережа гърлото.

Твърде уморена, за да противоречи, Клариса отиде до масата и се свлече на пода пред празната камина.

— Дължиш ми обяснение — продължи сърдито дебелият мъж.

— Защо ме посрещаш така, чичо? Няма ли да ми кажеш добре дошъл и да ми предложиш чаша вино?

— Ще те нагостя само ако онова, което ми кажеш, заслужи одобрението ми.

Панел седна на един стол пред масата и се загледа в трепкащите пламъчета на свещите. Чичо му не беше беден, но купуваше само най евтините свещи, защото през последните три години не правеше нищо друго, освен да чака смъртта си.

— Какви чувства храниш към Рейн Аскот? — попита тихо той и проследи внимателно как лицето на чичо му, което беше мъртвешки бледо, пламна в пурпурна червенина.

— Как смееш да произнасяш името на този мъж в собствената ми къща? — изхриптя мъжът. Преди три години Рейн беше убил на турнир единственото дете на Робърт Дигс. Макар че младият мъж се бе опитал да убие Рейн, вместо само да го свали от коня, макар че същия ден бе пронизал с копието си един от участниците в турнира и беше нанесъл сериозни рани на няколко други, копието на Рейн Аскот го изпрати на оня свят.

— Знаех си, че ти го мразиш не по-малко от мен — отбеляза доволно Панел. — Намерих начин да му отмъстим.

— Как ще го доведеш тук? Той се крие в гората и даже кралят не е в състояние да го измъкне оттам.

— Защото добрият крал Хенри няма стръвта, с която разполагам аз.

— Не! — изпищя Клариса и скочи от мястото си.

— Виждаш ли? — попита през смях Панел. — Тя е готова да защитава любовника си до последния си дъх. Предполагам, че детето, което носи в корема си, е негово.

Клариса издържа на погледа му, без да трепне. Ако не бе направила опит да успокои Фиона, Панел никога нямаше да узнае за връзката й с Рейн Аскот. Не, тя не можеше да постъпи другояче, Фиона искаше да я спаси.

— Разкажи ми историята от самото начало, Панел — нареди строго Робърт Дигс.

Панел описа накратко първата си среща с Клариса, като подчерта, че тя се е опитала да го омагьоса с гласа си. Разказа как отишъл при нея и тя изведнъж изчезнала. По-късно, когато я потърсил в дома й, тя го нападнала като фурия и му оставила белег на главата.

— Нима едно толкова дребно същество би могло да ми остави такъв белег, ако не беше подпомагано от дявола?

Робърт се усмихна иронично и отговори:

— По-скоро съм готов да приема, че те е надхитрила.

— Тя е вещица, казвам ти!

Робърт махна презрително с ръка.

— Всички жени са вещици, макар и само да известна степен. Какво общо има това момиче с Рейн Аскот?

— Мисля, че е прекарала последните месеци в лагера му. Детето, което носи в утробата си, вероятно е от него. Ако го уведомим, че смятаме да я изгорим на кладата като вещица, той ще побърза да й се притече на помощ. Ще му устроим добро посрещане. Рейн Аскот ще бъде за теб, а момичето за мен. Ще си поделим наградата, която дава кралят.

— Спри за малко, момче — прекъсна го Робърт. — Я погледни тази хлапачка. Наистина ли искаш да я използваш като примамка? Рейн Аскот може да има всяка жена, която пожелае. Вярно е, че в гората няма голям избор и че детето, което расте в утробата й, вероятно е негово, но не съм сигурен, че той ще рискува живота си, за да й дойде на помощ. Също така не мога да разбера защо си загубил толкова време да търсиш такава грозна и мършава девойка. Та тя няма нито гърди, нито бедра, да не говорим за лицето й!

Панел хвърли пренебрежителен поглед към чичо си, после се обърна към Клариса.

— Пей! — заповяда той.

— Няма да пея — отговори спокойно тя. — Вие и без това ще ми убиете, защо да ви се подчинявам?

— Защото ще умреш — отговори иронично мъжът. — Май не ти е все едно дали ще умреш преди или след раждането на детето си, нали? Ако откажеш да ми се подчиняваш, детето ти ще умре заедно с теб. Ако ме послушаш, ще почакам да го родиш и тогава ще те изгоря. Хайде, пей за живота на детето си!

Клариса се подчини веднага. Сложи ръце на корема си и издигна глас в гореща молитва към небето да опази невинното бебе.

Когато свърши, в залата се възцари мъртвешка тишина. Двамата мъже я гледаха захласнато.

Робърт се овладя пръв. Разтърка ръцете си, които се бяха вкочанили, и в гласа му прозвуча твърдо убеждение.

— Аскот ще ти се притече на помощ.

Панел се усмихна доволно. Чичото бе разбрал защо неразумният му племенник не беше престанал да търси вещицата през всичките тези месеци.

— Утре сутринта ще започнем съдебния процес. Когато я обявим за виновна, ще я вържем на кола на площада. Аскот ще дойде да я освободи и ние ще го посрещнем, както заслужава.

— Как можеш да бъдеш сигурен, че ще узнае навреме за залавянето й? И ако наистина дойде, уверен ли си, че ще го хванем?

— Преди да дойда тук, затворих вещицата в подземието на замъка и накарах един слуга да подшушне на красивия й спътник какво възнамерявам да направя с нея. Той се метна веднага на един кон и препусна като вихър на юг. Знам, че там се намира гората, в която се крие Рейн Аскот. Ние ще действаме бързо и той няма да има време да събере рицарите си. В гората е заобиколен само от престъпници и прогонени селяни. Никой от тях не умее да язди, камо ли да върти меч.

Клариса захапа долната си устна, за да не защити Рейн. Панел трябваше да си остане с вярата, че Рейн е безпомощен. Така щеше да събере по-малко мъже, за да го залови.

Какво си въобразяваше тя? Рейн никога нямаше да й дойде на помощ след всичко, което се беше случило. Тя се съмняваше, че той изобщо ще пожелае да говори с Джослин. Стражите, които Рейн беше разположил в гората, му съобщаваха отдалече кой идва и той можеше да откаже на младия музикант достъп до лагера. Ако Джос се опиташе да се промъкне тайно, Рейн можеше да нареди на стражите да го убият. Не! Рейн никога не би постъпил така подло! А може би все пак… Джослин можеше да изпрати при него друг човек, вместо да отиде лично. Дали тогава Рейн щеше да повярва в посланието? Дали щеше да се разтревожи поне малко за съдбата й?

— Той ще дойде — повтори уверено Панел. — А когато дойде, ние ще бъдем готови да го посрещнем.