Джуд Деверо
Клариса (17)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Клариса, която само до преди секунда се чувстваше поласкана, защото беше повярвала, че този мъж иска да я помоли да се застъпи за него пред съпруга си, изведнъж бе обзета от луд страх. Тя се извърна настрана и се надигна тромаво от пейката.

— Моля ви — проговори тихо Роджър Чатауърт. — Нямам намерение да ви сторя зло. Исках само да поговоря с вас. — Той седна на края на пейката и изпъна крака. После сведе глава и скръсти ръце в скута си. — Добре, идете си. Няма да ви спра.

Клариса мина покрай него, но бързо се обърна.

— Ако мъжът ми ви види тук, ще ви убие.

Роджър не отговори и Клариса се намръщи още повече. Трябваше да разбере какво иска този човек, макар че умираше от страх. Застана пред него и попита тихо:

— Как посмяхте да дойдете тук? И защо?

— Бих направил всичко, за да намеря сестра си.

— Фиона?

Начинът, по който Клариса произнесе името на момичето, накара Роджър да вдигне изненадано глава.

— Познавате ли я? Какво знаете за нея? — Той стисна ръце в юмруци.

— Панел, синът на граф Уолдънхем…

— Познавам този изрод.

Клариса му разказа набързо за случилото се в замъка, за помощта на Фиона и начина, по който Панел бе постъпил с нея.

— Майлс! — проговори с безкрайна горчивина Роджър и стана. Беше облечен във великолепен костюм от тъмносиньо кадифе. Дългите, мускулести крака бяха стегнати в плътен клин. Клариса го гледаше изненадано. Не така си беше представяла смъртния враг на семейството си.

— И какво е направил Майлс с невинната ми сестричка? — попита с пламтящи от гняв очи Роджър.

— Във всеки случай не онова, което вие причинихте на лейди Мери — отговори остро Клариса.

— Смъртта на тази жена е тежък товар за душата ми. Платих за деянието си със загубата на своя брат. Не искам да загубя и сестра си.

Клариса нямаше представа за какво говори той. Какво общо имаше братът на Чатауърт със смъртта на Мери?

— Нямам представа къде се крият Майлс и Фиона. Чувствах се зле и почивах. Може би Рейн знае нещо за Майлс, но не аз.

— А какво ще кажете за лейди Джудит? Не вярвам, че в къщата може да стане нещо без нейно знание. Тя не ви ли разказа нещо?

— Не, нищичко. Защо вие сте свободен, докато мъжът ми трябва да се крие? Вие сте убиецът на Мери!

— Не съм я убил! — отговори задавено мъжът. — Аз… не! Не искам да говоря за това. А що се отнася до свободата ми, ще ви кажа, че кралят конфискува всичките ми доходи за следващите три години. Повечето от рицарите ме напуснаха, защото не мога да им плащам. Остана ми само едно малко имение и трябваше да приютя там остатъците от семейството си. Всъщност, в момента при мен живее само една зла снаха. Брат ми Брайън ме мрази и изчезна от лицето на земята, а сега и милата ми, невинна сестрица е в плен на момче, което е известно с любовта си към красивите девици. Защо ми говорите, че не съм наказан? Мъжът ви все още владее земите си, управителите му носят доходите, докато аз бях лишен от управлението и се принудих да го предам в ръцете на кралските хора. Знаете ли какво ще остане след три години от имотите ми? Вашият мъж може да разчита на цялото си семейство. Той имаше дори време да се влюби и да се ожени, а аз останах съвсем сам. Единият ми брат беше убит, другият стана мой враг, сестра ми е пленница. Защо говорите, че не съм наказан? Наистина ли ме смятате за свободен човек?

След тази дълга реч той млъкна и се загледа с празен поглед пред себе си.

— Наистина не знам какво е станало със сестра ви Фиона. Гевин тръгна да търси Майлс, но се върна много скоро и оттогава не съм говорила с него.

— Ако й стори зло, ще го убия.

— И какво ще постигнете с още едно убийство? — изкрещя разярено тя и изплака от болката в гърлото си. Все пак гласът и беше възстановил голяма част от силата си и Роджър я изгледа стреснато. — Сигурно ще се успокоите едва когато всички умрат? Майлс не е виновен за случилото се с Фиона, тя му бе предадена. Той е напълно невинен. Насочете гнева си към Панел! Знам, вие сте свикнали да мразите Аскотови и да ги обвинявате за всичките си проблеми.

— Какво друго бих могъл да очаквам от един Аскот? — попита мрачно Роджър. — Ето, и вие сте повярвали, че мъжете от семейството са богове.

— Вие сте глупак! — изсъска вбесено тя. — Аз искам само да сложа край на тази вражда. Рейн е принуден да живее в онази проклета гора, заобиколен от престъпници, и всичко това само заради вас.

— Гевин започна тази история, не аз. Той се погаври със снаха ми. Не се задоволи с красивата си съпруга и поиска да задържи и Лилиан.

Клариса притисна с две ръце лицето си.

— Не знам нищо за това. А сега ви моля да си вървите. Рейн ще ме търси.

— Вие да не сте решили да ме пазите?

— Решила съм да пазя мъжа си от смъртоносни битки. Освен това трябва да предпазя и себе си от гнева му.

— Не мога да си тръгна, преди да знам какво е станало с Фиона.

Клариса изскърца със зъби.

— Казах ви, че нямам представа къде е Фиона!

— Ще се опитате ли да откриете това? Заради мен?

— В никакъв случай. — Тя го погледна изумено. Как смееше да й отправи тази молба? — Майлс е с нея и аз не бих сторила нищо, което да застраши живота му.

Роджър отговори на погледа й и устата му се опъна в тънка линия.

— Вие сте глупачка. Защо ме последвахте? Не помислихте ли, че мога да ви взема със себе си и да ви задържа, докато ми върнат Фиона?

Клариса преглътна мъчително. Знаеше, че не бива да показва страха си, но нямаше представа как да се справи със ситуацията.

— Не виждам придружителите ви. Нима ще вдигнете ръка срещу бременна жена? Как смятате, ще стигнете ли далеч с мен? Фиона и до днес вярва, че сте добър човек. Дали ще продължи да ви смята за такъв, ако плените още една жена от семейство Аскот? — Клариса видя как лицето му потръпна и разбра, че е засегнала чувствителното му място. — Какво казахте на сестра си, когато загина Мери? — Тя го погледна втренчено и заключи твърдо: — Трябва да се махнете оттук.

Преди някой от двамата да е успял да реагира, иззад дърветата наскачаха Рейн и рицарите му. Само след секунди в гърлото на Роджър Чатауърт бяха опрени четири меча.

Рейн сграбчи Клариса за рамото и я бутна зад себе си. Десницата му стискаше дръжката на меча.

— Надявам се, че това копеле не ти е сторило нищо? — изфуча гневно той. — Убийте го!

— Не! — изкрещя Клариса с пълната сила на дробовете си и мъжете застинаха насред движенията си. Тя се откъсна от Рейн и застана пред Роджър. — Той не ми е сторил нищо лошо. Искаше само да узнае къде е сестра му.

— Лежи в гроба до моята — отговори глухо Рейн и присви очи.

— Тя не е мъртва — отговори ядосано Клариса, после се обърна умолително към мъжа си: — Стига толкова, Рейн. Нека сложим край на тази вражда. Закълни се, че ще се погрижиш Фиона да бъде върната на Роджър.

— Роджър значи! — изсумтя гневно Рейн и я изгледа с такъв гняв, че тя отстъпи крачка назад и се опря в гърдите на Чатауърт. — Откога го познаваш?

— Откога го познавам? — повтори слисано тя. — Рейн, ти си полудял! Този човек е дошъл тук съвсем сам и аз не искам да стана свидетел на убийството му. Той иска да си върне сестрата. Знаеш ли къде е тя?

— А сега ме молиш да предам брат си в ръцете на този мръсник! Той разказа ли ти за последните минути от живота на Мери? — Очите му се впиха в бледото лице на Роджър. — Сигурно си се зарадвал, когато нежното й тяло се е разбило на камъните?

Клариса усети, че й става зле. Рейн имаше право и за момент тя се изкуши да остави Роджър на съдбата му. Не, не можеше да го стори. Не биваше да дава на краля още поводи да си присвои земите на Рейн. Кралят никога нямаше да помилва съпруга й, ако от ръцете му загинеше граф.

— Трябва да го пуснеш — заговори спокойно тя. — Не можеш да го убиеш тук, на своя земя. Елате, Роджър. Ще ви заведа при коня ви.

Без да каже дума, Роджър Чатауърт тръгна пред нея към полянката, където чакаше конят му. Нито Рейн, нито рицарите му ги последваха.

— Той никога няма да ви прости — промълви задавено Роджър.

— Не съм го направила заради вас. Ако Рейн ви убие, кралят никога няма да го помилва. Хайде, вървете си и помнете, че една Аскот се е отнесла добре към вас, макар да не заслужавате. Не искам да се случи нещо лошо с Майлс и Фиона и ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви върна сестрата.

С поглед, в който се смесваха неверие, страхопочитание и благодарност, Роджър се метна на коня си и препусна далече от земята на Аскотови.

Клариса стоя загледана след него, докато се скри от очите й. Не можеше да се появи пред Рейн. Сърцето й биеше като безумно. Той беше бесен от гняв, но тя трябваше да му обясни защо е помогнала на врага му. Той беше длъжен да разбере! Бавно, треперейки от предстоящия разговор, тя се върна към горичката, където чакаха рицарите.

Минаха няколко секунди, преди да забележи, че Рейн не е сред тях.

— Къде е той? — попита сърдито тя, убедена, че мъжът й е потърсил усамотено местенце за предстоящата разправия.

— Милейди — започна колебливо един от мъжете, — лорд Рейн се върна в гората.

— Да, да, знам — махна с ръка тя. — Търси място, където да останем сами. В каква посока тръгна? — Тя погледна очаквателно мъжа и изведнъж проумя смисъла на думите му. — В гората? Искате да кажете, в лагера на престъпниците?

— Да, милейди.

— Доведете коня ми! Ще тръгна след него. Мисля, че мога да го настигна.

— Не, милейди. Имаме заповед да ви отведем в дома на лорд Гевин. Лорд Рейн забрани да го последвате в гората.

— Но аз трябва да говоря с него! — прошепна умолително тя. — Нима не разбирате, че трябваше да спра Рейн! Той не може да убие безнаказано един английски граф! Трябва да се обясня с мъжа си. Веднага ме отведете при него!

— Не можем — отговори рицарят и в очите му блесна съчувствие. — Ние получаваме заповедите си само от лорд Рейн.

— Мисля, че е по-добре милейди да говори с лорд Гевин — предложи друг рицар.

— Прав сте — съгласи се бързо Клариса. — Ще се върнем в замъка. Гевин знае какво трябва да се направи.

Клариса се качи тромаво на седлото и препусна с такава бързина, че рицарите едва успяваха да я следват. Щом влязоха в двора, тя скочи, без да чака помощ, и се втурна към къщата. Влетя в първото празно помещение, огледа се и затича към следващото, но изведнъж спря и извика с цялата сила на гласа си:

— Гевин!

Само след секунда Гевин се появи на стълбата, следван по петите от Джудит. Лицата им изразяваха пълно смайване.

— Ти ли извика? — попита Гевин и в очите му се появи страхопочитание. — Рейн каза, че имаш силен глас, но не бях очаквал такова нещо.

Клариса не го дочака да довърши.

— Рейн се върна в гората! Трябва да го настигна. Той ме мрази. Не може да проумее защо го направих. Трябва да му обясня.

— Успокой се — помоли с усмивка Гевин. — Разкажи ми точно какво стана.

Клариса пое дълбоко дъх.

— Роджър Чатауърт…

Името предизвика буря.

— Чатауърт! — прекъсна я гневно Гевин. — Какво ти стори този подлец? Рейн е тръгнал след него, нали? Повикай хората ми — обърна се той към рицаря, който беше влязъл в стаята след Клариса. — Приготви бронята ми.

— Не! — извика Клариса и скри лице в ръцете си. От очите й рукнаха сълзи.

Джудит сложи ръка на рамото й.

— Гевин, ти иди да поговориш с мъжете, а аз ще се погрижа за Клариса. — Тя отведе снаха си до тапицираната пейка под прозореца, взе ръцете й в своите и продължи: — Разкажи ми какво стана.

Сълзите на Клариса и съзнанието, че трябва да бърза, направиха разказа й почти неразбираем. Джудит задаваше търпеливо въпроси, докато успя да проумее за какво става дума.

— И аз не разбрах всичко — хълцаше Клариса. — Роджър спомена някои неща, които ме объркаха. Коя е Лилиан? Кой е бил брат му? Какво общо има това със смъртта на Мери? Рейн беше луд от гняв. Заповяда на мъжете да убият Роджър и аз трябваше да го спра. Трябваше, разбираш ли!

— Постъпила си правилно, като си му попречила да извърши убийство. А сега остани тук и се успокой. Аз ще отида при Гевин и ще поговоря с него. Ще му разкажа какво се е случило и той ще се опита да вразуми Рейн.

Джудит намери съпруга си на двора, обкръжен от двадесетина рицари в пълно бойно снаряжение.

— Гевин! Какво ще правиш?

— Тръгваме след Чатауърт.

— Стига с този Чатауърт! Какво ще стане с Рейн? Той е повярвал, че Клариса е на страната на врага. Трябва да отидеш при него и да му обясниш. Клариса е искала да запази съпруга си, не Чатауърт!

— Джудит, сега нямам време да уреждам разногласията между влюбените. Трябва да намеря Майлс и да го предупредя за Чатауърт. Или да намеря Чатауърт и да го обезвредя. Той сигурно ще събере войници и ще тръгне да преследва брат ми.

— Убеди Майлс да освободи Фиона. Това е всичко, което иска Чатауърт — обясни Джудит. — Върни му сестрата.

Както той върна моята, нали? На гърба на коня, с лицето надолу!

— Гевин, моля те — прошепна Джудит.

Мъжът я погледна втренчено, после я привлече към себе си.

— Не се безпокой за Рейн. В гората ще бъде на сигурно място, много по-сигурно отколкото тук. Не се съмнявам, че Чатауърт ще отиде при краля и ще му разкаже как са се отнесли към него в земите на Аскот. Клариса трябва да остане при нас. Мисля, че като цяло можем да бъдем доволни от развитието на нещата. Сега съм по-загрижен за Майлс. Не вярвам, че е сторил зло на Фиона Чатауърт, но се надявах да открием преди Чатауърт къде се крие. Затова съм длъжен да предупредя брат си и да го защитя, ако се наложи.

— А какво ще стане с Клариса? Рейн вярва, че тя го е предала.

— Откъде да знам? — промърмори недоволно Гевин и махна с ръка. — Пиши му. Изпрати някой в гората. Рейн вероятно е бесен, но гневът не е болка за умиране. А сега трябва да тръгвам. Погрижи се за Клариса и не забравяй да гледаш добре сина ми.

Джудит се усмихна и Гевин впи устни в нейните.

— Пази се — извика подире му тя и му помаха с ръка, когато излезе през портата, следван от въоръжения отряд.

Джудит се върна бързо в къщата и усмивката й угасна. Клариса я чакаше на пейката, цялата трепереща от страх.

— Ще отиде ли при Рейн? — попита тя с плаха надежда в гласа.

— Не веднага. Може би ще се отбие по-късно. Първо трябва да намери Майлс и да го предупреди, че Роджър Чатауърт знае при кого е сестра му.

Клариса се облегна на каменния перваз.

— Господи! Защо Рейн повярва, че съм го предала? Чатауърт ме помоли да открия къде е скрита Фиона, но аз отказах категорично. Исках само да помогна на Рейн, на цялото семейство! А сега се оказва, че само съм объркала още повече нещата…

— Чуй ме, Клариса — заговори енергично Джудит и улови студената й ръка. — Има неща, които не знаеш. Те се случиха, преди ти да станеш член на нашето семейство.

— Знам как умря Мери. Нали бях при Рейн, когато пристигна писмото ви.

— Преди това се случиха и други страшни неща.

— Сигурно имат нещо общо с Лилиан, за която спомена Роджър. Какъв е бил брат му?

— Да, Лилиан Чатауърт беше в началото на враждата.

Клариса погледна смаяно снаха си. Никога не беше виждала тази студенина в очите й. Лицето й замръзна в каменна маска.

— Коя е Лилиан? — прошепна едва чуто тя.

— Гевин беше влюбен в Лилиан Валенс — заговори хладно Джудит. — Но тя не пожела да се омъжи за него. Предпочете един богат граф. Името му беше Едмънд Чатауърт.

— Едмънд Чатауърт — повтори беззвучно Клариса. Човекът, убит от Джослин.

— Една нощ Едмънд беше пронизан от неизвестен убиец. Така и не можаха да го заловят — обясни Джудит, която нямаше представа, че Клариса познава извършителя. — Винаги съм мислила, че Лилиан знаеше кой е убиецът на мъжа й, но го криеше. Когато остана вдовица, тя реши, че е дошло времето да се омъжи за Гевин, ала той й отказа да се разведе с мен и да вземе нея. Лилиан не умееше да губи. — Гласът на Джудит преливаше от сарказъм. — Тя ме взе в плен и заплаши да обезобрази лицето ми с врящо масло. В бъркотията маслото се изля върху лицето й и остави страшни белези.

— Роджър каза, че домакинството му се състои само от една зла снаха. Не ми се вярва, че е опозорил Мери само заради нея.

— Не. По-късно Роджър бил в Шотландия и там се срещнал с жената, която крал Хенри бе избрал за съпруга на Стивън. Алисия е богата и има висока стойност за мъжа, който е жаден за богатство. Роджър поискал ръката й и Стивън трябвало да се бие, за да я запази. Роджър е горд мъж и е известен с многото спечелени турнири, но Стивън го победил в двубоя и в гнева си Роджър го нападнал в гръб.

— Стивън не е бил ранен, нали?

— Не, но славата на Роджър и рицарската му чест бяха унищожени завинаги. Всички благородници в Англия му се смеят в лицето, дори ударът в гръб вече се нарича „малкият Чатауърт“.

— Значи Роджър си е отмъстил, като е взел в плен Мери? Той сигурно е убеден, че семейство Аскот е в основата на всичките му унижения.

— Точно така. Когато загубил от Стивън, той го помолил да го убие, но Стивън отказал и Роджър възприел това като смъртна обида. Затова взел в плен Мери и Алисия и ги отвел в замъка си. Сигурно нямаше да изнасили Мери, ако не беше Брайън.

— Кой е Брайън?

— По-младият брат на Роджър. Чувала съм, че като дете го ритнал кон и останал сакат. Брайън се влюбил в Мери и решил да я върне на семейството й. Роджър се напил до безсъзнание и влязъл в леглото на Мери. Знаеш как е постъпила след това сестра ни. Брайън донесе трупа й тук.

— А сега Майлс държи при себе си Фиона — промълви нещастно Клариса. — Рейн е отлъчен от обществото, Роджър загуби семейството и имотите си, а животът на Майлс е в опасност. Няма ли начин Да се сложи край на тази омраза? Какво ще стане, ако Роджър убие Майлс? Как ще реагира кралят? Кой ще бъде следващият? Нима можем да бъдем сигурни за живота си? Нима искаш децата ни да растат с омраза към името Чатауърт? Не мога да си представя, че един ден синът ми ще излезе на двубой срещу сина на Чатауърт!

— Не говори повече, скъпа — помоли нежно Джудит и я привлече в обятията си. — Гевин тръгна на път, за да предупреди Майлс. Уверявам те, че Майлс знае как да се грижи за безопасността ти. Освен това Алисия и кланът й ще го пазят дори с цената на живота си. Дори ако Чатауърт успее да събере армия, той не е в състояние да излезе срещу клана Макарън.

— Надявам се да си права. А Рейн е на сигурно място в гората.

— Ела, ще напишем писмо на Рейн. Утре рано ще изпратя някой да му го отнесе.

— Да — съгласи се тихо Клариса, изправи се и изтри сълзите си. — Рейн трябва да узнае истината, за да ми прости.