Джуд Деверо
Клариса (21)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Клариса лежеше по гръб, преметнала голия си крак върху бедрото на Рейн. Чувстваше се удовлетворена и щастлива от малкото пръстче на крака си до корените на косата. Рейн беше изпълнил обещанието си. През нощта я беше любил ненаситно, не я остави да поспи нито минута, подхвърляше я насам-натам като кукла. Тя помнеше, че отначало беше върху него, после отдолу, след това отстрани, свита между краката му. Той беше нежен и мек, в следващия момент изискващ и настойчив, изгарящ като пожар. След малко я поглеждаше едва ли не с досада, сякаш беше забравил присъствието й, и тя правеше нещо неприлично, за да завоюва отново вниманието му. Чувственият му смях й подсказваше, че само си е поиграл с нея и досадата е измислена.

Когато тя го помоли да сложат край на играта, слънцето вече изгряваше. Рейн целуна връхчето на носа й, изгледа я накриво, прокара лице по обезобразената си буза, стана, изми се и се облече, после безшумно излезе от шатрата. Клариса се зави до брадичката и заспа само след минута. Измъченото й тяло копнееше за почивка.

Когато най-после се събуди, тя лежа дълго, без да се помръдне, замислена за изминалата нощ. В главата й се оформяше тържествена мелодия.

— По всичко личи, че най-после се научихте да се отнасяте правилно към мъжа си — отбеляза Джоан, която бе влязла безшумно в шатрата. — Отдавна се питах дали всички братя са добри като лорд Майлс. Сигурно са, след като ви виждам толкова изтощена. Знаете ли, че през цялото време се усмихвахте насън?

— Млъкни, безсрамнице — засмя се Клариса и гласът й прозвуча толкова дружелюбно, че Джоан изобщо не се почувства обидена.

— Време е да ставате. Лорд Стивън е получил вести от Шотландия и смята да напусне лагера.

— Да не е нещо лошо? — попита разтревожено Клариса и скочи от леглото. Гърбът я болеше ужасно и тя прокле наум Рейн, които очевидно смяташе, че жена му е нещо като кърпа и може да я увива около тялото си според желанията си — единият крак тук, другият там, ръцете на трета страна… Вратът и беше скован и като си припомни какво беше сторил Рейн, за да й остави тази огромна синина, тя се ухили до ушите.

Джоан я наблюдаваше с неприкрит интерес.

— Моите четирима красавци не успяха да ме доведат до това състояние — отбеляза с уважение тя. — Лорд Рейн е невероятен любовник.

Клариса я изгледа унищожително.

— Само ако посмееш да го погледнеш похотливо, ще заповядам да ми поднесат сърцето ти на сребърна табла.

Джоан се ухили с разбиране.

— Години наред се опитвах да се промъкна в леглото му, но той не проявяваше интерес. Какво ще облечете днес?

Клариса избра рокля от бледосиня коприна с подплата от мека заешка кожа, оцветена в пурпурночервено.

— О! — прошепна възхитено Стивън, като я видя. — Не очаквах да срещна толкова красота в тази дива гора. — Той улови ръката й и я целуна.

Клариса стисна пръстите му и прегледа кокалчетата. Видя едва зараснали рани и гневът й избухна с нова сила.

— Ако още веднъж удариш така мъжа ми, да ти изсъхне ръката! — прокле го страстно тя.

Стивън примигна изненадано, после избухна в смях.

— А моят нещастен брат се е загрижил за лоялността ти! Трябва непременно да дойдеш в Шотландия и да се запознаеш с моята Алисия. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Чух, че си получил вести. От Майлс ли?

Лицето на Стивън помрачня.

— Роджър Чатауърт е намерил Майлс и Фиона и е ранил брат ни в рамото. Лейди Фиона се е върнала в Англия.

— Господи! Дано това сложи край на враждата. Роджър си върна сестрата и сега трябва само да помолим краля да прости на Рейн.

— Дано си права — въздъхна Стивън. — Но сега е крайно време да се върна при клана си. Освен това Майлс е бесен от гняв и иска да се бие с Чатауърт.

— Върни се в Шотландия — помоли тихо Клариса. — И се опитай да го спреш.

Стивън отново целуна ръката й.

— Ще направя, каквото мога. Сега поне знам, че оставям Рейн в добри ръце. Той е много своенравен, но ти ще се справиш.

Клариса избухна в смях.

— Когато… когато разговаряхте вчера в гората, споменахте ли Брайън Чатауърт? Рейн може би ще поиска да му отмъсти за удара, който Роджър е нанесъл на Майлс…

— Не, не вярвам. Тази сутрин Рейн говори надълго и нашироко с Брайън и мисля, че момчето му е харесало. В момента двамата се намират на площадката за упражнения. Трябва да тръгвам, Клариса. Хората ми ме чакат.

— Къде са хората ти? — попита смаяно Клариса. — Не видях нито един. Мислех, че си дошъл сам.

Стивън изглеждаше поласкан от учудването й.

— Доведох шестима мъже от клана Макарън, но ги разпределих в гората и им заповядах да пазят — обясни гордо той.

— Но Рейн е разположил стражите си навсякъде в гората — възрази Клариса. — Трябваше да кажеш на хората си да дойдат при нас, да се стоплят на огъня и да се нахранят с топло ядене. Нима не помисли, че ще замръзнат на този студ?

Стивън се засмя весело.

— Англичаните са мек, изнежен народ. Нашите лета не са така топли като вашите зими. Непременно трябва да ни посетиш в Шотландия. Вчера Дъглас ми каза, че със сигурност ще разплачеш братята му с песните си.

Клариса искаше да му зададе още много въпроси, но не посмя да го задържи. Чувствата бяха изписани на лицето й.

— Ела при нас — заключи с усмивка Стивън, целуна я по бузата и изчезна между дърветата. Късият плейд се развяваше изкусително около голите му крака.

 

 

Минаха три сравнително спокойни дни. Рейн беше обикнал сакатия Брайън и непрестанно се възхищаваше на усърдието му.

— Омразата го разяжда отвътре — обясни една вечер той, докато прегръщаше Клариса. — Уверен е, че ако тренира достатъчно упорито, ще се научи да се бие и ще победи брат си в рицарски двубой. Той няма представа, че Роджър е страшен боец. Ще убие момчето само с един удар на меча.

— Брат срещу брат — прошепна Клариса и потрепери от ужас. Беше помолила Брайън да нощува при тях в лагера, но момъкът предпочиташе да спи край реката, увит само в едно одеяло.

— Нямам доверие в този човек — твърдеше упорито Джоан. — Той почти не говори и отказва да има нещо общо с хората тук.

— Душата му е ранена. Един ден може би ще се възстанови — защитаваше го Клариса.

— Сигурно е замислил нещо лошо. Събира мъха от дърветата, а вчера даде много пари на един от мъжете, за да отнесе някакво послание.

— На кого? — попита разтревожено Клариса. Може би Брайън беше запазил братската си лоялност и възнамеряваше да доведе Роджър Чатауърт при Рейн или да издаде скривалището им на кралските хора.

— Нямам представа за кого е било посланието.

— Трябва да кажем на Рейн — реши Клариса, хвана слугинята си за ръката и я повлече към площадката за упражнения.

— Знам за това послание — отговори спокойно Рейн, когато развълнуваните жени му съобщиха какво са научили. — Брайън иска да знае как е сестра му.

— И какво узнахте?

Рейн заби меча си в дървената фигура.

— Семето на малкия ми брат е паднало върху плодородна почва. Лейди Фиона носи под сърцето си детето на Майлс.

Клариса си припомни прекрасната Фиона и острия й език.

— Това няма да й хареса. Вероятно е побесняла от гняв срещу мъжа, който я е взел в леглото си, а после я е напуснал.

Рейн я погледна сърдито.

— Ти май смяташ, че брат ми е виновен за всичко? А може би Фиона Чатауърт е просто една кокетка и е положила всички усилия да прелъсти Майлс. И после, когато той се е влюбил в нея, го е напуснала. Щом Чатауърт е ранил брат ми в рамото, това означава, че Майлс се е опитал да задържи Фиона при себе си. Не е ли така?

— Може би, но Майлс… — Тя млъкна и се ослуша напрегнато. В края на гората прозвуча сигнал на тромпети. — Какво е това, за Бога?

Рейн се обърна към един бивш войник:

— Иди да разбереш какво означава сигналът.

Мъжът се метна на коня си и препусна към края на гората. Върна се само след минути.

— Роджър Чатауърт приема предизвикателството, милорд.

— Рейн! — изкрещя гневно Клариса.

Съпругът й я изгледа остро и заговори бавно и отчетливо:

— Не съм изпращал предизвикателство. Вероятно Чатауърт е решил да направи първата стъпка.

— Не, милорд. Той…

— Аз изпратих предизвикателството — намеси се спокойно Брайън Чатауърт и всички се обърната изненадано към него. — Знаех, че брат ми няма да приеме предизвикателство, изпратено от мен, затова си позволих да му изпратя покана за двубой от името на Рейн Аскот.

— Сега обаче трябва да отидеш при него и да му кажеш какво си направил — заговори Клариса, сякаш увещаваше непокорно дете.

Тромпетите отново дадоха сигнал.

— Хайде, иди при Роджър — настоя Клариса. — Трябва да му обясниш.

— Върни се в шатрата, Клариса — заповяда спокойно Рейн. — Това не е женска работа.

Тя погледна мъжа си и изтръпна. Лицето му все още беше белязано от боксовите удари на Стивън, но онова, което прочете в очите му, беше по-ужасно от всичко.

— Рейн, нали не мислиш да приемеш това предизвикателство? Не си го изпратил ти. Имаш достатъчно разум, за да откажеш, нали?

— Джослин, отведи Клариса — нареди все така спокойно Рейн.

Тя се прибра покорно в шатрата и зачака мъжа си. Разхождаше се неспокойно напред-назад, мърмореше и се караше на прислужницата, докато Джоан не издържа и я остави сама.

Когато Рейн най-после се появи, погледите им се кръстосаха и Клариса изпъшка задавено.

— Не, Рейн, не! — Тя се втурна и го прегърна през кръста. — Ти не си го предизвикал!

Рейн се отдръпна и сложи ръце на раменете й.

— Клариса, този път трябва да проумееш, че това е въпрос на чест и аз не мога да не отговоря на предизвикателството. Ако Чатауърт умре, моето семейство ще заживее отново в мир. Ако сега не го убия, той ще поиска сметка от Майлс за обезчестяването на Фиона. Той се кълне, че Майлс я е взел насила.

— Тогава нека Майлс се бие с Чатауърт! — изкрещя Клариса. — Какво ме е грижа! Нека всичките ти братя се бият с него, само не ти!

— Не говори така, Клариса — продължи меко Рейн. — Разбирам, ти си жена, освен това не си израсла с нашите понятия за чест и достойнство. Затова те моля да не ме обиждаш повече. Помогни ми да си сложа бронята.

— Искаш да ти помогна? И ми говориш за чест! Как смееш? Какво ме интересува честта ти, когато мъжът, когото обичам, може да загине? Борих се дълго, за да спася живота ти, а сега искаш да заплатиш цената за глупавата игра на един хлапак. Нека Брайън се бие с брат си, щом толкова иска, но не ти. Не ти!

Лицето на Рейн пламна от гняв.

— Брайън не е дорасъл да се бие с Роджър Чатауърт, не разбираш ли? Освен това обидата е нанесена на семейство Аскот, не на Брайън. Забрави ли какво стори Чатауърт на сестра ми? Забрави ли, че я тласна към самоубийство? Аз няма да се бия за Брайън, а за Мери и Майлс, за бъдещия мирен живот на семейството.

Клариса падна на колене пред мъжа си и захълца сърцераздирателно.

— Моля те, не отивай! Той може и да не те убие, но сигурно ще те рани тежко.

— Стига, Клариса. — Рейн се усмихна и помилва косата й. — Ти сигурно не знаеш, но аз ще ти кажа, че земите, които притежавам, са купени именно с парите, които съм спечелил от участието си в рицарски турнири. Приел съм стотици предизвикателства и, както виждаш, съм жив и здрав.

— Не си прав — отговори през плач Клариса. — Никога не си получавал такова предизвикателство. Омразата, която Чатауърт храни към теб, е липсвала при турнирите. Моля те, Рейн!

Мъжът се изправи.

— Повече няма да те слушам. Ще ми помогнеш ли да си сложа бронята или да повикам Джослин?

Клариса скочи на крака.

— Наистина ли ме молиш да ти помогна да се приготвиш за собствената си смърт? Искаш от мен да играя ролята на покорна съпруга и да те окуражавам със сладки думи за чест и достойнство? Или е по-добре да ти говоря за смъртта на Мери и да налея още масло в огъня на омразата? Ако Мери беше още жива, дали щеше да поиска от теб да отмъстиш на насилника? Не беше ли целият й живот битка за мир и любов?

— Не искам да се разделим озлобени. Опитай се да разбереш, че трябва да приема предизвикателството.

Клариса се разтресе от гняв и престана да се владее.

— Ако сега се разделим и ти отидеш да се биеш с Роджър Чатауърт, макар че не си му изпратил предизвикателството, аз няма да ти простя. И гневът ще ни раздели.

Рейн я погледна мълчаливо.

— Внимавай какво говориш — прошепна след малко той. — И друг път сме се карали за тези неща, но никога не си говорила така.

— Рейн, нима не виждаш, че тази омраза ще те унищожи? Дори Стивън ми каза, че си силно променен. Забрави Роджър Чатауърт. Иди при краля и го помоли да ти прости. Искам да живея с теб, не разбираш ли? Престани да говориш за смърт и разруха и живей с мен!

— Аз съм рицар. Заклел съм се да отмъщавам за неправдите.

— Тогава направи нещо срещу законите, които отнеха земята на селяните! — изкрещя вбесено тя. — Те също са несправедливи. Но сложи край на тази отвратителна вражда с Роджър Чатауърт. Сестра му ще роди един Аскот. Един нов живот за живота на Мери. Какво повече искаш?

Сигналът на тромпетите прозвуча за трети път и Клариса се сгърчи като от удар.

— Трябва да се въоръжа — повтори търпеливо Рейн. — Ще ми помогнеш ли?

— Не — отговори съвсем тихо тя. — Сърцето не ми позволява да го сторя.

— Така да бъде — съгласи се глухо той, погледна я с неизказана болка и се наведе над бронята си.

— Ти избираш между мен и Роджър Чатауърт — напомни му Клариса.

Рейн не й отговори, само се наведе още по-ниско над бронята си. Клариса излезе от шатрата.

— Иди при него, Джослин — обърна се тя към младия певец, който чакаше отвън. После махна на Джоан и извика: — Ела с мен, трябва да си съберем багажа. Връщам се при дъщеря си.

Клариса имаше намерение да напусне гората на обезправените преди началото на двубоя. Разбира се, Рейн можеше да спечели, но нима тя трябваше да стои и да гледа как Роджър разсича тялото му на парченца? Беше убедена, че омразата тласка Роджър към лудост също както и Рейн.

Минаха около два часа, преди да се чуят първите шумове от битката. Клариса, която все още сгъваше дрехите си, остави работата си и излезе от шатрата. Каквото и да правеше Рейн, с когото и да се биеше, каквито и чувства да го вълнуваха, той беше неин мъж и тя трябваше да остане до него.

Тя махна на Джоан и закрачи безшумно към полянката, където трябваше да се състои двубоят. Почти беше стигнала, когато Джоан улови ръката й, за да я спре.

— По-добре не гледайте — прошепна разплакано слугинята. — Чатауърт е безмилостен.

Клариса я погледна втренчено, после се освободи от ръката й и се втурна към полянката.

— Джос! — извика задавено Джоан. — Спри я, моля те!

— Това не е битка, а клане — заговори твърдо той и я погледна право в очите. — Сигурно гневът на Роджър е бил по-могъщ и му е придал нечовешка сила. Каквато и да е причината, трябва да знаеш, че Рейн губи двубоя.

Клариса го блъсна с все сила.

— Рейн е мой — и в живота, и в смъртта! Пусни ме да ида при него!

Джослин погледна безпомощно Джоан и се отстрани, за да направи път на Клариса.

Въпреки предупрежденията на двамата си приятели, Клариса не беше подготвена за сцената, която се разиграваше на полянката. Двамата противници бяха слезли от конете и се биеха с мечовете си. Бронята на Рейн беше цялата в кръв. Златните леопарди, гербът на семейство Аскот, изобщо не се виждаха. Лявата ръка на Рейн висеше сякаш на един конец, но той продължаваше да се бие смело с десницата си. Роджър Чатауърт очевидно се наслаждаваше на безпомощния, непрекъснато отслабващ противник и си играеше с него на котка и мишка.

— Той умира — проговори глухо Клариса. Рейн имаше такова доверие в рицарската си чест, а сега трябваше да умре като звяр в клетка, зависим от милостта на Чатауърт, дълбоко унизен. Клариса понечи да се втурне към мъжа си, но Джослин успя да я задържи.

— Рейн! — изпищя тя.

Роджър Чатауърт се обърна и я видя. Макар че лицето му беше скрито зад наличника, Клариса усети, че мъжът е разбрал мъката й. Той описа бърз полукръг, вдигна бойната си брадва и със силен вик я заби в кръста на противника си.

Рейн остана неподвижен, после политна напред и падна по лице в праха. Рухна като отсечено дърво и земята потрепери. Роджър застана мълчаливо над поваления враг.

Клариса се откъсна от Джос и изскочи като безумна на полянката. Коленичи пред обезобразеното тяло на съпруга си, вдигна главата му и я сложи в скута си. В очите й нямаше сълзи. Усещаше само как тялото й бързо изстива, сякаш собствената й кръв изтичаше и попиваше в земята.

Бавно и много внимателно тя вдигна главата на Рейн и свали шлема му. Погледна лицето му и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик.

Уплахата на Клариса накара Роджър да се обърне още веднъж към падналия противник. В първия момент победителят не повярва на очите си, после отметна глава назад и нададе безумен вик. Реакцията му беше същата като на Рейн, когато бе получил вестта за смъртта на Мери.

— Живот за живот — прошепна умиращият Брайън и отпусна глава в скута на Клариса. — Сега вече Мери може да почива в мир.

Клариса вдигна треперещата си ръка и помилва запотените му бузи. Момъкът й благодари с топъл поглед, после изпусна последния си дъх и лицето му застина в маската на смъртта.

— Дайте ми го — проговори с безкрайна умора Роджър, наведе се и взе тялото на мъртвия си брат от ръцете й. — Сега Брайън е мой.

Клариса се изправи като замаяна, без да обръща внимание на кървавите петна по роклята си, и проследи как Роджър натовари трупа на Брайън на коня си и го поведе към края на гората.

— Какво става тук, Клариса? — попита слисано Джослин. — Защо Чатауърт отнесе тялото на Рейн?

Клариса се обърна към слугинята си и очите й се разшириха от ужас.

— Господи, едва не забравих Рейн! Къде е той? Не вярвам, че доброволно се е съгласил Брайън да облече бронята му.

Тримата се разтичаха и скоро откриха Рейн, заспал под едно дърво, без броня, само с кожения елек. Клариса видя, че тялото му е извито под неестествен ъгъл, и се стресна до смърт.

— Отровили са го! — изплака тя и се втурна към него. Крайниците му бяха топли, следователно беше жив, но ако не го бяха намерили толкова скоро, сигурно щеше да умре.

— Веднага повикай Розамунд — нареди тя, без да се обръща към Джоан, после коленичи до мъжа си и започна да го пляска по бузите, за да го свести. Усилията й не дадоха резултат, дори крясъците й не го събудиха. — Помогни ми да го изправим, по дяволите!

Джослин и Клариса положиха много усилия, докато изправят на крака безжизненото тяло на Рейн. Розамунд дойде много скоро. След като огледа набързо спящия, тя се обърна към Джос с разширени от страх очи.

— А аз се надявах, че е станала някаква грешка! Преди два дни ми откраднаха опиума. Крадецът очевидно не е знаел как да си послужи с него…

— Опиум ли? — попита сърдито Клариса. — Но това е средство за сън! Снаха ми също го използва.

— Вярно е, опиумът се използва често — потвърди Розамунд. — За съжаление повечето хора не знаят, че ако вземе повече от определената доза, човек може и да не се събуди.

Клариса я погледна ужасено.

— Значи ти смяташ, че Брайън Чатауърт е дал на Рейн твърде голяма доза опиум?

— И един напръстник е прекалено много. Трябва да приемем, че Рейн е погълнал свръхдоза опиум. Да вървим в лагера. Чака ни много работа.

Мина цял ден, преди да прочистят тялото на Рейн от отровата. Розамунд непрестанно наливаше в устата му отвратително миришещи билкови отвари, за да го накара да повръща и да изпразни червата си. Мъжете трябваше постоянно да го развеждат в кръг и да го държат буден.

— Искам да спя, оставете ме да спя — мънкаше сърдито Рейн, но нямаше сили да се противи.

Клариса тичаше напред-назад, окуражаваше мъжете да го развеждат пред шатрата, наливаше в устата му билковите отвари. След няколко часа той стъпи по-здраво на краката си и се опита да ходи сам. В тялото му вече нямаше никаква храна и Розамунд му нареди да пие с литри чиста вода, надявайки се да изчисти и последната капчица отрова. Рейн се събуди окончателно и запротестира шумно срещу заповедите й.

— Ти си тук? — попита по едно време той и погледна смаяно Клариса. — Не си ме напуснала?

— Трябваше да го направя, но сглупих — изфуча разярено тя. — Пий вода, какво чакаш!

Мина и вторият ден. Надвечер Розамунд най-сетне разреши на пациента си да поспи и двамата с Джослин също се оттеглиха в шатрата си. Макар и изтощена до смърт, Клариса настани мъжа си в леглото, зави го и излезе навън, за да благодари на хората в лагера за помощта им.

— И вие трябва да поспите — отговори мрачен мъжки глас и Клариса позна един от мъжете, които някога я бяха обвинили в кражба. — Не сме спасили единия Аскот, за да загубим сега пък другия.

Тя се усмихна с толкова сърдечна благодарност, че мъжът почервеня и се извърна настрана. Клариса се обърна и се върна с олюляваща се крачка в шатрата си. Рухна до мъжа си и веднага заспа.

Клариса остана при Рейн още една седмица — докато един ден той я залови как люлее в ръцете си бебето на една жена и от очите й се ронят едри сълзи.

— Трябва да се върнеш при Гевин — отсече рязко Рейн.

— Не мога да те оставя сам.

Рейн смръщи чело.

— Ти още ли не си разбрала, че присъствието ти тук не може да измени предначертанията на съдбата? Чатауърт ще погребе брат си и ще плаче на гроба му. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Иди си вкъщи и гледай дъщеря ни.

— Ще отида за малко при Катрин и ще се върна при теб — реши Клариса и очите й засвяткаха радостно. — Ще остана една или две седмици, не повече.

— Аз също няма да издържа дълго без теб, Клариса. Хайде, върви и кажи на Джоан да събира багажа. Само след три дни ще видиш отново нашата Катрин.

Клариса изпита такава благодарност към мъжа си, такава радост, че ще се върне при дъщеричката си, че скочи устремно и се хвърли в обятията му. Целуна го пламенно и започна да го милва. Преди да осъзнаят какво става, двамата вече се търкаляха по дебелия килим и хвърляха дрехите си.

Любиха се с много нежност, после дълго лежаха един до друг. Рейн не се насищаше да гледа щастливите очи на жена си. Той я притисна силно до себе си и заговори дрезгаво:

— Клариса, искам да знаеш колко много означаваше за мен фактът, че остана в гората по време на двубоя с Чатауърт. Все едно признаваш ли го или не, ти имаш високоразвито чувство за чест. Е, може би не за честта, както я разбирам аз, но за някакъв твой вид чест. Ти забрави своята представа за честта, защото ме обичаш. Много ти благодаря. — Той се усмихна и нежно изтри сълзите, които капеха от очите й и мокреха ризата му. — Отиваш да видиш дъщеря ни, защо плачеш?

— Нима ще ме наречеш егоистка, защото искам всичко? Искам ти също да видиш дъщеря ни. Искам всички да живеем заедно.

— И това ще стане, и то скоро. А сега искам да видя усмивката ти. Нима трябва да те запомня с обляно в сълзи лице или с типичната ти усмивка на горски елф?

Клариса се засмя през сълзи и Рейн я целуна по устата.

— Ставай вече, трябва да се приготвиш за тръгване.

 

 

Клариса постоянно си повтаряше, че раздялата им ще трае не повече от месец, но дълбоко в сърцето си усещаше, че никога вече няма да види горския лагер на обезправените. Хората около нея очевидно знаеха това и я отрупаха с подаръци.

— За бебето ви — каза един мъж и й подаде красиво изработена дървена играчка. Всички подаръци бяха саморъчно изработени, съвсем обикновени предмети, но Клариса ги приемаше със сълзи на благодарност.

— Вие гледахте бебето ми, докато беше болно — рече трогнато една жена.

— Вие погребахте малката ми дъщеря — каза друга.

Когато дойде времето за сбогуване, Рейн застана тихо зад жена си, сложил ръка на рамото й. В очите му светеше гордост.

— Не се бави много. Върни се при мен — помоли тихо той, целуна я за последен път и я вдигна на седлото.

Клариса потегли към края на гората. На първия завой се обърна за последен път назад и замаха за сбогом на обитателите на лагера, докато фигурите им се скриха зад дърветата.