Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (72)

Глава 72

Съветниците на Матиас умряха веднага щом Стен и Алекс нахлуха през двукрилата врата на конферентната зала — бяха твърде заети да гледат вихрещата се в двора касапница, за да чуят предсмъртните хрипове на стражите пред залата. Поради която малка грешка станаха много мъртви.

Матиас стана. Не изглеждаше много изненадан от кръвопролитието. В същия миг Док се смъкна от раницата на Алекс и зареди хиподермичната ампула. Алекс държеше Матиас в мерника на уилигъна си. Пророкът бавно закрачи към тях.

— Очаквах те — каза Матиас. — Моят най-добър приятел и моят най-опасен враг.

После съблече червената си куртка, разкърши рамене и сви юмруци.

Стен чакаше.

— А сега ще решим Истината на Таламеин — тихо каза Матиас и пристъпи към него.

Стен помисли за разумните увещания и молби за приятелство, които беше предлагал, за да избегне цялото това излишно противопоставяне. Без полза. Смъкна раницата си и тръгна напред.

Матиас посегна към колана си и измъкна малък пистолет. Стен скочи, изрита с десния крак и пистолетът изхвърча от ръката на Матиас.

После отстъпи една крачка и каза:

— Не трябва да умреш.

— Разбира се — съгласи се Матиас. — И няма да умра. Не и сега, не и тук. Това е Изпитанието на Пламъка. — И нападна.

Стен се приведе, перна го в бедрото с ръба на дланта си, превъртя се, докато Пророкът падаше — но Матиас внезапно замахна с дясната си ръка към главата му.

Стен се дръпна и убийственият удар на Матиас изсвистя покрай ухото му.

Стен блокира и го удари в слепоочието. Пророкът се превъртя два пъти назад, изправи се и се усмихна.

— Ти наистина си достоен противник. — И отново се хвърли напред. Стен блокира страничния замах, но основният удар на Матиас се стовари върху черепа му.

Светът се замъгли и раздвои. Стен успя да удари Матиас в корема, после се хвърли по корем на пода, претърколи се и се изправи да посрещне атаката.

Замъгляващи гледката движения. Стен удари Матиас с коляно в диафрагмата и той залитна назад.

Стен го удари по ухото и му спука тъпанчето. Удар с двете ръце щеше да го убие, но единичният удар щеше само да завърти ума му като пумпал. Матиас се олюля и залитна назад.

А Стен пристъпи напред… удар… юмрукът му се заби под гръдния кош на Пророка. Матиас се преви.

И все пак успя да замахне към лицето на Стен. Стен отблъсна удара, после изкрещя, скочи във въздуха и изрита Пророка в гърдите.

Матиас с трясък се срина на пода.

Док дотича и бързо опипа пулса му.

— Задоволително — промърмори той, натисна спринцовката и дрогата се вля във вените на Матиас. — Може и да си му счупил няколко кости, но не го уби.

Стен не го слушаше. Беше се отпуснал в полулотос и се съвземаше.