Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (19)

Глава 19

Докторите се суетяха над гърчещите се, приличащи на пиявици твари, чакащи да изстрелят силния си наркотик във вените на Ингилд Пророка. Бяха съвършените паразити за един пристрастен — разменяха еуфория срещу няколко калории. Ингилд махна нетърпеливо и лекарите внимателно отскубваха от кожата му малките чудовища.

Ингилд се надигна в леглото и махна на докторите да се разкарат. Те се пръснаха, без да си правят труд с обичайните поклони. Лъжепророкът (както го наричаше Теодомир) беше раздразнен. Огледа стражите си, докато се мъчеше да се съвземе преди да подейства успокояващата его-дрога.

Повече от половината стражи в тронната зала бяха яни в черни униформи. Ингилд потисна инстинктивната си параноя, макар да знаеше, че точно в този момент психозата му е оправдана. Янските стражи — той го знаеше — бяха по-заинтересовани да го следят, отколкото да го пазят от възможни убийци. Останалите бяха от неговия род, което го успокояваше поне малко. Той прогони мисълта, че има чудесна възможност те да бъдат привлечени от яните.

Симбиотичната наркоза започна да прониква в тялото му и той усети лека вълна на облекчение.

Той все пак беше Ингилд и всички мъже му дължаха покорство.

Ингилд, също като своя духовен враг Теодомир, беше на средна възраст, почти привършващ вече второто си столетие. Но за разлика от Теодомир, изглеждаше към края на дните си. Беше се набръчкал, кожата му бе станала гърчава, петниста и се лющеше. Главата му приличаше на плешив купол с редки косми, провиснали отстрани.

Преди много години един странстващ медик му бе обяснил причините за скрофулозната му външност. Беше казал, че дълбоко всадените у Ингилд страхове възпират ефекта от съвременните, осигуряващи дълголетие наркотици. Ингилд бе заповядал да го екзекутират заради този съвет, но беше запазил компютърните диагнози и си ги разглеждаше по няколко пъти на ден за размисъл.

Към него пристъпи един янски офицер, много учтив и много уставен, но Ингилд долови презрението му.

— Да — каза Ингилд.

— Генерал Кърия — докладва офицерът.

Ингилд прикри вълната от страх и кимна. След малко Кърия влезе, отдаде чест и закрачи към тронния диван.

За миг его-дрогата го удари и Ингилд се ухили наум. Кърия дори не беше си направил труд да се преоблече след бягството от Цитаделата. Униформата му беше разпрана и по оголената кожа се виждаха петна засъхнала кръв.

Кърия се доближи до него и пак отдаде чест. Ингилд само кимна. След това Кърия стрелна с поглед стражите, даде знак и за ужас на Ингилд излязоха всички.

Когато излезе и последният, Кърия седна на ръба на дивана. Ингилд едва сдържа възмутения си писък — вместо това се усмихна и бащински потупа Кърия по рамото.

— Най-сетне се върнахте при мен, генерале. Молех се за вашето оцеляване.

Кърия махна нетърпеливо с ръка.

— Слушай ме внимателно. Приготвил съм ти обръщение. В него щетите в Цитаделата са сведени до минимум. Като цяло в него се казва, че сме отблъснали една страхлива и коварна атака, изтласкали сме врага и сме убили много от хората му.

— Но — възрази Ингилд — твоят доклад…

— Забрави моя доклад — сряза го Кърия. — Това беше за офицерите ми. — И добави уж съвсем между другото: — И за теб.

Ингилд преглътна възмущението си.

— Ще наблегнеш на жертвите сред кадетите. Те бяха почти деца, в края на краищата.

Ингилд го погледна изненадано.

— Но жертвите сред кадетите са само двама-трима.

Кърия го изгледа изпепеляващо и Ингилд преглътна възраженията си.

— Всичко за обръщението ти е готово — продължи Кърия. Кратка пауза за ефект. — Моите писачи на речи са добавили и подходяща молитва.

— Какво ще правим по-нататък — изломоти Ингилд и моментално се намрази за това. Кърия се усмихна.

— Ще се бием. Тотална война. Те са само наемници, в края на краищата. Ще се прекършат след няколко сражения. Особено след като този аматьор, Стен, който ги води, е просто късметлия и изобщо не е подготвен командващ.

— Кой е той?

Кърия отвърна с гримаса.

— Бивш имперски гвардеец. Съден и изхвърлен. Едва ли е сериозен противник.

Кърия стана.

— Но Стен и неговите наемници са грижа на яните. Ти трябва да се погрижиш да ни подкрепя вярата на нашия народ.

— И още нещо — добави генералът. — Не бих те съветвал да прекаляваш със стимулантите преди обръщението си.

Ингилд потръпна, но кимна.

Кърия отново се усмихна с хладната си усмивка, изпъчи се и отдаде чест. Последвана от поклон. Подигравателен поклон.

— Яните чакат следващите ви повели, о, Пазителю на Пламъка.

Обърна кръгом и излезе с маршова стъпка. Ингилд се загледа след него с омраза.

Миг след това стражите влязоха пак.