Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (23)

Глава 23

Парка си го биваше.

В единия край — почти на километър от замъка — градината се стесняваше, след което се уширяваше в мека ливада, през която течеше кротка река.

И естествено имаше малък пристан.

И естествено имаше лодка.

„Не сте чак толкова отдалечени от имперската технология“ — помисли Стен, щом стъпи на пристана, романтично прегърна София и погледна към лодката.

Беше прозрачна пластмаса с луминесцентна ивица, бележеща планшира. Без двигател, без весла, само няколко меки възглавнички.

„Колко наивен декор“ — помисли Стен.

И целуна София.

И светът отново омекна по краищата, когато устните й го поеха и го всмукаха. В този момент му беше трудно да прецени кой кого изкушава.

Нежно прекъсна целувката и докосна ъгълчетата на устните й със своите, два пъти. После се наведе, свали обувките й и я преведе на лодката.

Лодката безшумно се понесе по реката. Пълната луна надвисна над тях, а под тях Стен видя блясъка на риби.

„Значи ще си обиколим така с теб по рекичката — помисли Стен — и после лодката сама ще спре в една чудесна пещеричка. И какво ще намеря там? Убийци? Похитители? Паррал с неговите игрички? Майната им на всички.“ Стен се наведе и отново целуна София.

Пещеричката беше страхотна, даде си сметка Стен, щом прозрачната лодка докосна тревистия бряг. Истинско усамотено скривалище. Имаше и водопадче, осветено според Стен от два нискоенергийни лазера, светещи от ултравиолетово до жълтата част на спектъра.

„Страхотен капан при това“ — реши той, докато вдигаше София в прегръдката си от лодката, готов да я тикне в лапите на чакащите убийци.

Но нямаше нищо.

— Брат ти има страхотен вкус за паркове — каза той.

— Паррал ли? — София беше озадачена. — Той не знае за това. Аз си го направих.

Положението леко се обърка. Стен смъкна София на тревата и се изправи. Тя пъхна двете си ръце под главата и го изгледа насмешливо. Стен вдигна едната си бота и леко докосна петата. Малкият светлинен индикатор остана тъмен. Колко странно. Никакви датчици.

За Стен положението изведнъж започна да излиза от контрол.

Той коленичи до София, готов да извади ножа. Тя продължаваше да се взира в него.

— Знаеше ли, че Паррал ми заповяда да танцувам с теб?

Стен се поколеба, после кимна.

— Знаел си? — възкликна тя изненадана. — И си знаел, че поиска да те изчакам пред библиотеката? И че трябваше да те заведа… да те заведа в покоите си? — Гласът й изведнъж стана бърз, доверителен.

Стен бе започнал да осъзнава, че поне в този случай на Наръчника по „Операции под прикритие“ нещо му липсва. Но намери достатъчно разум в себе си, за да замълчи.

— Знаеш ли какво поиска от мен Паррал?

— Представям си.

И София замълча.

Смутен, Стен изведнъж осъзна, че поведението му на влечуго е стигнало твърде далеч.

Преметна крака си над София и опрян на колене, бавно прокара длани по лицето й, по раменете, леко покрай гърдите й, по корема…

София въздъхна и притвори очи.

Дланите на Стен леко се придвижиха нагоре, после надолу, галейки оголените й ръце.

Ръката на София се премести към копчетата на роклята й и ги дръпна рязко. Стен, чиито движения бяха много бавни, плъзна роклята надолу до кръста й, и голите връхчета на малките гърдички блеснаха с отразената от водопада лазерна светлина.

Тогава той я целуна по устните, по гърлото и след това надолу по гърдите и корема.

След което се изправи и си смъкна униформата.

И нямаше никакъв звук освен шепота на роклята, смъкваща се от тялото й, и арабеската на двете сливащи се тела.