Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (53)

Глава 53

Матиас, единственият Истински пророк на Таламеин, стоеше пред своите сподвижници — червено море, проснало се пред очите му в безкрайни изпънати редици.

Пророкът говореше вече от три часа, преповтаряше последните подвизи, преукрепваше вярата им в себе си и в Таламеин, и ги докарваше до бяс. Гласовете им бяха прегракнали от крещене, лицата им зачервени. Имаше дори припаднали от екстаз.

Матиас им беше казал за измяната на наемниците на Стен, който, в съюз със стражите на баща му, устроил коварния заговор за убийството на предишния Пророк.

Теодомир вече бе свят мъченик на Таламеин. Матиас увери сподвижниците, че докато той е жив, името на баща му няма да бъде забравено.

После заповяда да изведат напред предателите от бащината му гвардия. Стражите мълчаха съкрушени. Някои плачеха. Заповяда да ги екзекутират един по един и сподвижниците посрещаха с бодри възгласи всяка поредна смърт.

Сега Матиас градеше финалните моменти на своята реч.

— Не е смъртта това — извика той, — което готвя за наемниците на предателя Стен. В този момент те чакат съдбата си в моите килии, изоставени от своите водачи, Стен и Килгър, които избягаха като последни страхливци.

— Убий ги — развикаха се сподвижниците.

Матиас вдигна ръка за тишина.

— Още не. Все още не, братя мои. Първо ще ги разпитаме, така че цялата Империя да разбере за гнусните им престъпления. И тогава ще ги осъдим и ще ги екзекутираме.

Той се усмихна на младите си бойци и продължи:

— Назначил съм комисия от сподвижници, която да реши как точно да умрат.

Малка пауза за ефект.

— И ви обещавам, че тази смърт ще бъде дълга. Ще умрат в агония. Ще изстискаме от тях всяка възможна капка кръв, за да им платим за смъртта на моя баща.

Сподвижниците изреваха одобрително. Матиас сниши глас, вече готов да изиграе последната карта.

— Купът Лупус вече е наш, приятели. И аз посвещавам своя живот като ваш Пророк на това всички хора да могат да почитат Таламеин и да се къпят в блясъка на неговата слава.

— Да бъде! — изреваха мъжете му.

Матиас се напрегна, наведе се над парапета и очите му сякаш заровиха в душата на всеки от мъжете.

— Но има могъщи сили, които сега работят срещу нас. Сили, които отричат Таламеин.

Тих стон на стъписване се понесе между сподвижниците.

— В този момент нашите врагове се трупат. Пълзят към портите ни.

Нова дълга пауза.

— И аз казвам, че трябва да се бием! — изрева той.

— Да се бием! Да се бием! За Таламеин! — закрещя в отговор множеството.

— Обявявам свещена война. Джихад. Война срещу ереста. Срещу измяната. Срещу всички, които сквернят името на Таламеин.

Мъжете, вече изпаднали в луд екстаз, развалиха строя и хукнаха напред да вдигнат Матиас и да го понесат триумфално.