Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (40)

Глава 40

Отне им близо два дни, докато изровят Кърия и останките от командната му структура от бункера. Намериха го свит под срутения таван, потънал в дълбок транс.

Янските медици го измъкнаха изпод развалините, но Кърия отказа помощ, а настоя да ръководи окончателното унищожение на наемниците.

Най-вероятно беше все още в шок, остатъчен боен стрес. Беше разпоредил бавната смърт на дезертиралите наемници и бе заповядал на всички яни да не взимат пленници. Беше решен да помете нашествениците, които бяха посрамили яните… до бавната смърт на последния мъж и жена.

Сега Кърия седеше зад набързо включените компютри и екрани в командния пост. Мразеше всички и жадуваше за дните, когато водачът повеждаше атаката от предната линия.

След което се усмихна криво. Защото разбра, че наемниците нямаше, не можеха да се предадат. Изключи командния сензор и се изправи.

— Генерале! — обади се един от адютантите.

— Утре. Ще атакуваме. Лично ще поведа атаката.

Адютантът — с широко ококорени очи — отдаде чест.

— Значи утре събираш командния състав. Ще покажем на тези червеи какво са яничарите, от най-висшия до най-низшия. Но тази нощ… тази нощ ще се съберем за молитви. Тук. Един час преди полунощ.