Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (44)

Глава 44

— Полковник — сухо каза Филипс. — Гаднярите имат броня.

Изглеждаше абсолютно безразлична. Наемниците и сподвижниците вече заемаха огневи позиции.

Бхорите, вече схванали търговската изгода от подкрепата си за Стен, се бяха съгласили да му помогнат да кацне на Небта. Бяха пръснали достатъчно отвличащи ракети над столицата, за да объркат дори екраните на Имперска сигурност. А след това бхорските транспортни кораби бяха ударили предградията на столицата. Стен смяташе, че бхорските шкипери съзнателно се бяха постарали да свалят колкото може повече храмове, паметници и дворци.

Този път поне Стен отбеляза с радост, че е извършил нашествие без никакви жертви — ако не се броеше един от мъжете на Восберх, успял до такава степен да се натряска със стрегг, че падна върху главата си от десантната рампа.

Войниците бързо се разгърнаха и настъпиха към имението на Паррал. След което затракаха вериги, теренът се разтресе и Стен разбра, че Паррал си е осигурил втора отбранителна линия. Мъже срещу броня.

Паник-фактор за неопитни бойци. Но за обучени?

— Ще ги спукаме — докладва му Алекс. — Бойците на Паррал имат петдесетина бетеера и двайсетина въздушни възглавници. Да ги накараме ли да се предадат?

— Гледай да не ги повредите много — беше единственият коментар на Стен.

„Битката за Небта“ — първата и може би последната — продължи не повече от час.

Алекс си избра една ръчна многоцелева установка със саманасочващи се ракети и изчака, докато върхът на подредената в клин формация не се насочи почти срещу него. Тогава натисна спусъците, малките ракети изфучаха от тръбите, изхвърлиха първите си степени за старт със сгъстен въздух, включиха се и тръгнаха на лов. Пет от ракетите най-изрядно удариха пет от БТР-ите и ги превърнаха в огнени кълба. Шестата, по причини известни само на видиотения й програмист, реши, че статуята на един от предците на Паррал е много по-важна цел, и я гръмна.

Съдовете на въздушна възглавница бяха спрени с помощта на бързо издигнато телено заграждение, високо два метра. Те се блъснаха в мрежата и докато полуобучените им водачи се бореха с лостовете, бяха свалени от снайперистите на Стен.

Двата командни транспортьора оцеляха още няколко минути — толкова, колкото беше нужно на хлапетата от Лицея да изключат комуникацията им и на Стен и още трима мъже да се промъкнат зад тях и да изстрелят ръчните ракети в небронираните им задни десантни рампи.

Битката не беше кой знае какво, прецени Стен, докато гледаше как Филипс натика грамаден лост в гъсеницата на един от атакуващите съдове, отстъпи назад, лостът се превъртя между дупките и Филипс отбеляза разочаровано: „Някои наръчници твърдят, че едно парче желязо може да спре всяка верижна машина“, преди да хвърли запалителна граната в мазния ауспух на двигателя и БТР-ът да стане на фойерверк.

— Сега вече — помисли Стен — е време да се разберем със стария ни приятел сеньор Паррал…